Какво кара човек да побеснее, като види някой да се моли на ум? Да издивее до такава степен, че да опита да му забрани да върши каквото там върши в собствената си глава, да бръкне с пръсти вътре, да опита да контролира мисълта, която го дразни? Молитва в пълна тишина, без изговаряне на думи, със затворени очи и с леко наведена глава, молитва на човек, стоящ встрани от пътя, т.е. непречещ нито с присъствието си, нито с шум, агитация, протест или каквото и да било. Какво дразнещо има в това? Човекът не възпрепятства движението, не буйства, не вика, дори не говори. Не е опънал транспаранти с лозунги, които биха подразнили някого. Стои и се моли. Всъщност откъде знаем, че изобщо се моли? Това твърди самият човек, а страничният наблюдател няма как да знае моли ли се, или мисли за нещо, или пък просто стои със съзнание, изпразнено от съдържание.
За какво се моли? Само той си знае. Той и Бог, разбира се. Никой друг човек не може да влезе в ума му и да чуе молитвата, камо ли пък да се докосне до сърцето му и да усети и разбере скритите и неизговорими стенания на душата му. Но все пак нещо толкова подразня страничния наблюдател, че вика полиция, която да го разпита, да разбере дали пък не извършва „престъпление на омраза“. Прескачам напред и накратко обобщавам: човекът – Адам Смит-Конър във Великобритания – бива обвинен и осъден за „език на омразата“, защото се моли за неродения си син Джейкъб, за когото плаща да бъде абортиран преди повече от 20 години и за което дело, след като повярва в Господ Исус Христос и осъзнава безграничната стойност и неприкосновеността на човешкия живот от момента на зачатието до естествената смърт, се разкайва. Ако Адам, след доноса и при разпита от полицията, беше казал, че се моли за нещо друго, като например за някое онкоболно дете, за някой пострадал от пътнотранспортно произшествие, за жертва на насилие, военен конфликт или каквото и да било друго нещо, не би имало проблем. Но тъй като казва, че се моли именно за неродения си, убит чрез аборт син, докато стои близо до клиника за аборти, молитвата му бива забранена от закона и той бива осъден като престъпник.
Колкото и невероятен и абсурден да е, примерът с Адам Смит-Конър за цензура на мисълта не трябва да се подценява, тъй като беше прецедент за проявяване на „престъпмисъл“ (по Дж. Оруел) в уж свободния Западен свят. Този опит за вмешателство от страна на държавата в най-личното измерение на личността – мисълта и сърцето – не се случи по случайност или като аномалия.
За да се разберат кристализиралите се в продължение на десетки и стотици години дълбоки процеси, на чиито повърхностни проявления ставаме свидетели в днешно време – като външните симптоми на сериозно злокачествено заболяване, което е метастазирало в продължение на години, е нужно човек да е информиран и подготвен и, разбира се, да има желанието и готовността да изследва ред тематики и сфери в детайл. Като примери за повърхностни проявления на сериозни индивидуални и обществени проблеми можем да изброим унищожаването, незачитането и десакрализирането на човешките живот и достойнство (войнолюбие, убийството на неродените, евтаназия), поругаването с истината и опитът за контрол над мисълта (ограниченията в свободата на словото, изразяването и религията), разбиването на естествената човешка сексуалност и невинността на деца и възрастни (джендър пропаганда, сексуална култура) и други. Разбира се, това не са проблеми, уникални за нашия век – „няма нищо ново под слънцето“ (Еклесиаст 1:9), но съществува уникално измерение на тези проблеми в контекста на технологичния и информационно пренаситен свят, в който живеем, модерните движещи идеологии и светогледи и куп други фактори от значение. За да се противопоставя на злото (в дефиницията, на което няма да се впускам, но накратко ще обобщя като всичко, което е против Бог и човека, т.е. всичко неправедно, лъжовно и греховно), християнинът има на помощ безценния Божи Дух и премъдрите Писания, от които да се учи и да черпи разбиране, мъдрост и духовна сила. Но когато обърнем поглед към врага, който е изключително систематизиран в подривната си дейност срещу Божието творение и в човекомразието си, и който очевидно има огромен материален, информационен и властови ресурс на свое разположение, е лесно и съблазнително да се отчаем или да допуснем нихилизмът да ни завладее.
Всемогъщият Господ обаче „не ни е дал дух на страх, а на сила, любов и себевладение“ (2 Тимотей 1:7). Още повече: дал ни е божествен мандат да съ-творим заедно с него, да изобличаваме злото, да поощряваме доброто и да градим Божието царство на земята, т.е. всичко, което е добро, красиво и истинно. Пасивността и пораженческото мислене у християнина, в този ред на мисли, са недопустими. Точно обратното е на дневен ред. Време е християнинът да поеме юздите, предадени му от Бог, и да започне да задава обществения тон, вместо постоянно да реагира, да се съгласява или примирява с неправдата.
За да излезем от реакционерското поведение, подготовката за осъзната, структурирана, целенасочена и колективна за църквата работа в публичната сфера в днешно време е по-нужна от всякога: за превенция срещу избуяването на ненаситното зло, за защита на невинните и онеправданите и за култивиране и подпомагане разпространението на всичко, що е добро, красиво, праведно и истинно, както споменах по-горе. Един такъв прекрасен способ е академията Areté на ADF International.
За ADF International
ADF (Alliance Defending Freedom, или „Алианс за защита на свободата“), е международно правозащитно сдружение, с цел защита както на основни човешки свободи, така и на присъщото за всички хора достойнство. Основните битки, които ADF води, са в следните направления:
- Защита на човешкия живот, от зачатие до естествена смърт.
- Сексуалност и семеен живот.
- Свобода на словото и на изразяването.
В работата на Алианса, основен фокус са сферите на правната защита, законодателната промяна и активната роля в публичния дискурс. Или с други думи:
- Легална защита за онеправданите, в частност – на лишените от свободата на слово, изразяване, религия и пр. Няколко примера:
- Споменатият вече Адам Смит-Конър във Великобритания, съден за престъпление на мисълта поради молитвата си.
- Рода Джатау в Нигерия, която споделя в What’s App видео от публичната екзекуция с камъни и изгарянето на огън на студентката Дебора Емануел Якубу от състудентите ѝ мюсюлмани, поради публичната ѝ благодарност към Исус след отличните оценки, които е получила в университета. Г-жа Джатау прекарва 2 години в затвора поради тамошната версия на законите против „език на омразата“, а именно: шериатския закон против богохулството, заради споделянето на видеото и възмущението ѝ.
- Ред бивши транссексуални хора, осъзнали касапския, осакатяващ тялото и душата процес, през който са преминали.
- Законодателна промяна, на национално и международно ниво, с две направления:
- Превенция на злото и неправдата (възпиране на античовешки закони).
- Поощряване и подпомагане на доброто (прокарване на закони в подкрепа на човека, правото му на живот, съвест и достойнство).
- Активно участие в публичния дискурс с цел просвещение, както на индивида, така и на масите. Това включва:
- Говорене на истината.
- Разбиване на човекомразки идеологии.
- Култивиране на критичната мисъл и свободния дискурс.
„Свобода за всеки“ и ADF International си партнират от години по правни дела, свързани с човешките права и свободата на вероизповеданията, а главният ни редактор адв. д-р Виктор Костов е асоцииран в партньорската мрежа от юристи на алианса. Като пример за съвместна работа, можем да дадем делото „Тончев и други с-у България“, което завърши с победа пред Европейския съд за правата на човека:
За Areté Academy
Areté, или на български език арете (на гръцки ἀρετή), означава добредетел, изключителност, изящество, изтънченост, превъзходност. Делегатът, който „Свобода за всеки“ изпрати на тазгодишната академия – авторът на тази статия, с огромна радост потвърждава, че академията действително е изключителна: както чисто организационно, така и на ниво философска и практическа подготовка на менторите, а също и откъм книжовна и духовна база.
„Нашият свят и, за съжаление, често нашите църкви ни предлагат среда, в която е трудно да култивираме надежда и радост, след като започнем да разбираме дълбочината на културните предизвикателства, пред които сме изправени по целия свят“, казва София Куби, Директор по стратегическите взаимоотношения и обучението на ADF в интервю за European Conservative на американския журналист и есеист Роб Дрехър. „Академията Арете се стреми да направи точно обратното: вместо да бъдем в среда, в която надеждата е трудна за култивиране, ние искаме да създадем такава, в която цинизмът и отчаянието да станат трудни за култивиране“ (превод на автора).
След преминаването през сериозен предварителен подбор на кандидатите от цяла Европа, всяка година петдесет делегати са избрани да участват в четиримесечен онлайн подготвителен курс, кулминиращ в едноседмична академия на живо, тази година проведена във Виена, където е европейската централа на организацията.
Академията се фокусира върху четири основни направления, включващи изграждането на знания, умения и мрежа за взаимопомощ:
- Като основа на всичко стои духовната подготовка: поглед върху духовните проблеми на отстъпилия от вярата Запад, екипиране на християнина с разбиране за Божествения мандат, даден му да променя света.
- Теория за философските и социални процеси, които се случват в колективния постхристиянски Запад (Критична теория, неомарксизъм, постмодернизъм, глобализъм, корпоративизъм), както и конкретни изследвания по теми, свързани с основните обществени битки пред ADF International (виж по-горе в статията), които са също така и основни битки пред християнина в 21-ви век.
- Практически занятия за работа в публичната сфера и екипиране на делегатите с нужни умения за ефективна юриспруденция, работа в сферата на законодателството, обществена активност, журналистика и медии.
- Изграждане на глобална мрежа от съмишленици, които обичат Бог, човека, правдата, истината и свободата.
До момента през академията на ADF са преминали над 700 души от 64 страни от цял свят. Делегатите са с разнородна професионална насоченост, включваща юристи, законодатели и общественици, журналисти, медицински лица, академици, работници в нестопански организации, бизнесмени и др. Академията е ексклузивно за християни, без значение от деноминацията. Сред делегатите всяка година има представители както на католицизма, така и на православието и протестантството. Причината за християнската ексклузивност може лесно да се обобщи с базисните мироглед и възприятия, които повярвалият в Христос човек придобива: че всяка човешка душа е безценна, че всеки човешки живот има неизразима и неизследима стойност и че човешкото достойнство, свободата на изразяване и правото на живот са ненакърними. Това, както и позабравената сила и власт, които Господ е дал на християнина за активна работа с цел добруването на света и хората. Сила, от която християнинът изглежда е до голяма степен абдикирал през последните векове.
Препоръчваме на всеки, който би имал интерес от задълбочено и интензивно обучение – теоретично и практично – върху наболели тематики от първостепенна важност за добруването на хората в европейските страни и по света, както и от вътрешен подтик и горящ дух за дългосрочна, целеустремена работа според Божия мандат за облагородяване на света и хората, да кандидатства за Ateté Academy Europe 2026: https://adfinternational.org/arete.
Атанас Димитров е завършил журналистика във Великобритания, живее и работи в България и е сътрудник и редактор в Свобода за всеки.
