Снимка от протеста на 28.09.2019 г.
Централните, а и въобще повечето медии запазиха гробно мълчание, докато протестите на родителски организации огласяваха страната и социалните мрежи през последните седмици. Представителите на пресата бяха канени на редица разяснителни и дискусионни събития по темата, на които, естествено, не се явиха.
В едноминутен репортаж БТВ отрази митинг с поне пет хиляди присъстващи, проведен на 28.09.2019 г. в София, пред Министерски съвет. Репортерката интервюира една-две разпалени майки и показа плакат, написан с, да го наречем така – алтернативен правопис, от типа на „ДОЛО РАЦЕТЕ…“. Нито един от говорителите и организаторите на протеста – българи и чужденци, от адвокатите, правозащитниците и писателите не бе интервюиран. Темата остана загадка за зрителя на бТВ точно толкова след репортажа, колкото беше и преди него. Репортажът двусмислено настоява че „според протестиращите“ щели да влязат в сила нови закони от първи януари. Не според протестиращите, уважаеми, а според гласувалите в парламента и според Държавен вестник бр. 24 и 37 от 2019 г.
Когато обаче на 07.10.2019, и предишните дни, провокатори пуснаха слух сред най-уязвимата част от хората – ромите, че щели да им отнемат масово децата от училище и да ги карат… къде?… и защо?, бТВ набързо скалъпи няколко репортажа с „експерти“ и пусна няколко статии в сайта си. Единият експерт по комуникации набързо обясни че „десни ултраконсервативни религиозни секти“ и „леви хиперзапалени привърженици на Путин“ организират протестите и респективно са казали на ромите да си вземат децата от училище. Къде ги намират тези експерти?! Какви секти и какви почитатели на Путин им се въртят в главите!? Единственото разумно твърдение на „експерта по комуникации“ бе, че нямало норвежки вагони, които чакали да вземат децата на ромите. Точно така, г-н експерт, няма такива, за което и сами се сетихме, без експерт по комуникации. (Другият цитиран експерт, психолог, говори за някакви мяукащи монахини!?)
Самото заглавие на телевизионния клип и статията в интернет сочат заблудата, която целят или на която са се поддали в бТВ – „Експерти обясниха как фалшива новина предизвика психоза сред родители“. Фалшива новина няма, има фалшив слух, който те правят новина. Следва да попитаме отново журналистите: защо има психоза само сред циганските семейства, но не и сред българските? Защо коментиращите телевизии не проведоха истинско журналистическо разследване, за да установят кой е разпространител на тези слухове?
Самото заглавие на статията ни напомня стария виц за компютрите за Япония. То не били компютри, а компоти; и не за Япония, а за Ябланица. И експертите не бяха експерти, нито имаше фалшива „новина“, а само фалшив слух, който вече сам по себе си е новина, но истинска. Психоза не е имало, а крайна реакция на абсурдните слухове, а родителите, поддали се на това масово внушение (психоза), не са от най-неподатливите на внушения. Даже обратното, което сочи, че пускането на злонамерения слух е провокация, извършена от тези, които искат да изопачат реалните и детайлни аргументи на опонентите на новите социални политики за децата и семейството.
Нова ТВ покани в сутрешния си блок на 08.10.2019 г. (сегментът започва в 1 ч. и 29 мин. от началото) заместник-министърката на труда и социалната политика, разбира, се без опонент, която заяви че „службите“ щели да разследват родителските организации, които се презумираше, че са „виновни“ за паниката на ромските родители. Типично по комунистически, водещите настояха да „има наказани“, като така и не обясниха какво престъпление е извършено и от кого. Фактът, че хора дискутират в социалните мрежи, очевидно е престъпление за тези водещи. Явно не са и чували за чл. 10 от ЕКПЧ и за правото на получаване и разпространение на информация.
Репортерът на Нова от мястото на събитието охотно помагаше на директорката на училището, като ѝ обясняваше какво всъщност има предвид тя. А директорката с треперещ глас описваше героичните опити на персонала да се овладее училището от влиянието на тези, които тя нарече „терористи“, но не се знае кои точно са те. От подтекста на говоренето става ясно, че не може да се критикува социалната и образователна система, и особено не в социалните мрежи.
„Свободата на мнение и информация е тероризъм.“
Това ни внушават системните играчи: медии, учители, социални, власти. И тук нямаме предвид да защитаваме като свободно слово злонамерения и целенасочен слух, пуснат сред ромите по най-вулгарен и осъдителен начин. Някой целенасочено и конкретно е подбуждал и притеснявал тези родители с лъжлива информация. Имаме предвид, че смесването на този конкретен и позорен опит за сплашване на неинформирани хора, се приписва от медии и държавни органи пропагандно, без доказателства, на движението на народа, което се бори за отговорност и прозрачност на държавните политики по адрес на децата и семейството. Възмутително е да наблюдаваме поредния опит да се очерни и изопачи идеята на едно движение, което има реални народни корени и задава реални и наболели въпроси на същите тези системни играчи.
Параноята на медиите по повод родителската реакция на ромите в няколко града всъщност се оказа фалшивата новина. Защото фалшива новина нямаше. Имаше фалшив слух, който след „героичната“ намеса на директорки и учителки по места бе овладян и тази ситуация, раздухана от медиите, се превърна във фалшивата новина. Маниакалното едностранно говорене обаче не спря, докато не бяха обвинени имплицитно протестиращите срещу антисемейното социално законодателство родители.
Доказателство в тази посока е и въпрос на сайта „Гласове“ към един от кандидатите за кмет на София:
Вие сте сред организаторите на протестите срещу “Стратегията за детето”. Не мислите ли, че противниците ѝ се дискредитираха след последните масови психози сред родители в Сливен и други градове, които взеха децата си от училище? (правописът коригиран – б. а.)
Макар и възможно провокативен, този въпрос е точно в целта. Идеята на провокацията в ромските махали бе точно тази, отбелязана и от нас. Ще добавим и отличния отговор на кандидата за кмет, обясняващ ситуацията:
Не гражданите се дискредитираха, а управляващите! Беше им демонстрирано, че техните уверения не значат нищо и не се ползват с никакво доверие! Средствата за пропаганда, тиражирайки случая, забравиха всичките си мултикултурни постулати и акцентираха на етноса на родителите, внушавайки, че това са слабообразовани и малограмотни хора. Но не само обикновени хора от далечната провинция нямат доверие на уверенията на управляващите, против „липсващата” стратегия се изказват и най-компетентните ни правозащитници и всепризнати юристи.
Пример за пропагандна информация може да вземете от бившия демократично-либерален вестник и сайт „Дневник“, който в момента клони към това да се превърне в изразител на неомарксистките идеи, стоящи зад цялостната представа, че семейството е отживелица, в което децата са поставени в опасност от родителите им. В цитираната статия са зададени погрешни и глупави въпроси и съответно са дадени погрешните отговори, което естествено има вид на дискусия, но не е такава, защото просто никой ангажиран родител не се интересува от точно тези въпроси, или най-малкото, ако са поставени по този начин. Например: „Въпрос 1. Защо социалните ще взимат деца? Отговор: Социалните не взимат деца“. С подобни направо снизходителни за умствените способности на средния читател псевдоанализи авторът на статията ни внушава, че всичко е наред, само неграмотните се притесняват от майката-кърмилница – социалната държава.
Този тип пропагандна профанизация на може би най-важната в момента тема в българското общество – за ролята на семейството и на държавата, за правата на родители и деца, касаеща и бъдещето на народа, извращава смисъла за съществуването на медии.
Целта на демократичните медии е да информират обществото безпристрастно, да представят фактите, за да може обществеността да си състави мнение, от което да вземе нужните решения в полза на личността, демократичното общество и свободата. Това обаче е висш пилотаж за този тип журналистика, която описваме. За тях етиката се определя очевидно от идеологическата им и финансова обвързаност.
В българските централни медии виждаме една тенденция, описана от Момчил Дойчев в есето му „Политическата коректност срещу либералната толерантност“:
Силата на медиите е част от сложната мрежа на явни и скрити механизми на властта, които в много случаи предопределят развитието на политическия живот. По правило властта на медиите е определяна като условна или като духовна власт. В действителност в нея обикновено преобладава дребният политически прагматизъм. Съюзът между политическия и медийния елит се определя на основата на общи интереси и предназначението на журналистиката в тази „връзка“ е не толкава да информира за събитията, колкото да бъде използвана като инструмент на убеждението и да утвърждава удобни за властта интерпретация на събитието. (2010 г., с. 92; правописът запазен)
Ако беше другояче, темата щеше отдавна да повдигне въпроса на какво се основават критиките срещу социалното и друго законодателство, което противопоставя интересите на деца и родители и предвижда социалните служби да бъдат едва ли не медиатор между родителите и децата.
Медийните служители щяха да се поинтересуват
защо Норвегия бе осъдена от Голямата камара на Европейския съд за правата на човека
за отнемането на дете от майка му, на която и до днес, месец след решението, не позволява свиждане и е заплашена със затвор, ако направи опит.
Щяха да питат колко точно милиона евро са усвоени и се усвояват от Министерство на труда и социалната политика и от Държавна агенция за закрила на детето по Норвежкия финансов механизъм и другите европейски финансови споразумения (по-голяма част от информацията е публична, но конкретизирана и синтезирана от пресата, тя придобива друго звучене).
Щяха да се интересуват защо след като няма стратегия за детето, толкова набързо се прие нов ЗСУ и промени в близо 30 други закони, касаещи социалната система и услуги и отношенията между родители деца, и то без никакви съществени консултации с родителите или с църквата и религиозните общности.
За централните медии
темата беше безинтересна, докато дискусията беше на сериозно ниво:
обсъждане на настоящото и предстоящото законодателство; противоконституционната същност на голяма част от сега действащите наредби; безпределната власт, на която се радва норвежката служба за закрила на детето Барневернет, и загубата на Норвегия на дело в Европейския съд за правата на човека, както и огромната прилика между норвежкия и българския модел; докладите на правозащитници за начина, по който „най-добрият интерес на детето“ се формулира от социалните, а не от родителите; примерите за злоупотреба с власт и отнемане на деца от бедни семейства в България; всеобхватния, тотален и комерсиален характер на новия Закон за социалните услуги; дейностите на чужди търговци и НПО без лиценз за социални услуги на българска територия и с личната информация на български граждани; защо бяха сезирани полицията и ДАНС да правят проверки на граждани, които упражниха свои основни конституционни права, като критикуваха МТСП, ДАЗД и други въвлечени богати НПО; и огромен брой други сериозни теми, които бяха повдигнати както на протеста на 28 септември в София, така и на международната конференция по темата на следващия ден с редица адвокати, правозащитници и жертви на норвежката система за закрила на детето, станала нарицателна заради своето безнаказано вмешателство в личния и семеен живот в стотици семейства без сериозни причини.
Теми, повдигани почти без прекъсване от началото на годината от загрижени родители, граждани и техните организации в упражнение на техните основни граждански и човешки права.
Родителите и гражданите имат правото да знаят какви закони регулират техните отношения с децата им и доколко нарушават свещената и неприкосновена територия на семейства им. За българските централни медии това право обаче не представлява интерес.
Не е трудно да предположим, че описаният много откъслечно по-горе панаир на манипулацията има цел. Целта, според нас, е оттук нататък всеки опит за реални и аргументирана критика на социалното министерство и неговите придатъци, на социалните и детски политики да се счита като някаква форма за насяване на истерия в обществото.
България е на 111 място по свобода на журналистиката и това не случайно.
Четем следното в доклада на RAF за ситуацията на свободата на медиите в България за 2019 г.:
„Заговорниченето между медиите, властите и олигарсите остава непроменено, докато физическите атаки срещу журналисти нарастват.“
Примерите са по-горе и не са единствените в противопоставянето между държавни политики за социален контрол, от една страна, и правото на неприкосновеност на личния и семеен живот, от друга.
Премиерът заяви, че „ще ги хванат тези пастори“. В друго предаване представител на циганска фондация заяви в най-груб пропаганден и дискриминационен стил, че протестантските пастори били виновни, че били агенти на Държавна сигурност, че били обвързани с политически интереси… Нито едно доказателство за твърденията на ромския лидер обаче същият не представи.
Пастори, терористи, религиозни сектанти, симпатизанти на Путин… и всичките са ултра десни и в същото време – и ултра леви. Къде останаха извънземните и Пришълецът 2? Всякакви епитети бяха употребени срещу противниците на антисемейната стратегия на базата на провокацията в ромските квартали, от някой все още неизвестен, само не и най-важните: че това са хора и родители, които имат конституционни и основни човешки права, хора, които имат право да искат прозрачност от властта по повод законите и политиките, които директно засягат техните семейства.
Така се манипулира общественото мнение:
използва се уязвимостта на обществени групи, в случая някои роми, които се поддават на непроверени слухове. След това драмата на тези хора се превръща в основание да се заклейми цяло движение, което повдига важни въпроси, които нямат нищо общо нито с каквито и да било слухове, нито с крайните реакции на неосведомените, станали жертва на тези слухове.
За да не станем като цяло жертва на идейните и визионерски договорености между местни и чужди управляващи, медии и джендърни НПО, които с фалшива усмивка въвеждат „новото щастливо общество“ за много пари, заедно с всички будни граждани и родителски организации, следва да защитаваме безусловно основното човешко право на свобода на словото, съвестта и информацията и изразяването, както и правото на неприкосновеност на личния и семеен живот, когато са отнети, нарушени или манипулирани, включително и в случаите, в които медии, вместо да служат на обществото, обслужват интереси, насочени срещу правата и свободите на хората.
Картината е от ясна по-ясна. Випросът е как да се противодейства ефективно и без насилие! Предлагам : иск в Парламента – да не се допуска промяна на Конституцията! Промените целят узаконяване на сегашното беззаконие ! Да не сътрудничим на фалшивата демокрациа – да не гласуваме на изборите им, докато не зачетат исканиата на народа срещу Стратегиата! Мирната народна съпротива на Махатма Ганди и индийскиа народ!