Думата „демокрация“ за повечето хора е синоним на идеята за политическа свобода. И сякаш има логика в това да вярваме, че когато държавната власт произтича от гражданите, а не от някакъв умопобъркан тиранин егоманиак (каквито случаи не веднъж е имало в човешката история), хората ще живеят в условия на свобода и почтеност в отношенията помежду си. Някак си възприемаме, че понеже тези, които взимат решенията, са едни от нас, ще има равенство пред закона за всички граждани и този принцип ще гарантира справедливостта и хармонията в обществото.
Думата „демокрация“ обаче спира да бъде синоним на идеята за политическа свобода тогава, когато си спомним, че падналата човешка природа е податлива на онова нещо, което силно привлича, предизвиква желание, изкушава, познато ни като съблазън. Общоизвестно неписано правило е, че властта съблазнява голяма част от участниците в политическата надпревара и често корумпира дори такива хора, които иначе са последователни в отстояването на принципите си. А когато властта разврати тези, които са отговорни за управленските решения, свободата и почтеността изчезват, идеята за равенството бива опорочена и употребена за въвеждане на деспотично неравенство и решенията на избраниците, които би трябвало да ни представляват, в крайна сметка водят до установяване на тирания.
Горе-долу това е състоянието на света в момента. Формата на управление, позната ни като демокрация, все по-често се изражда в неизвестен досега „хибрид“, припознат от все повече мислещи хора като мек тоталитаризъм, неосоциализъм, нов комунизъм и т.н. Новият управленски модел притежава външната форма на демокрация, но явно или тайно си служи с голям набор от властови лостове за прокарване на волята на точно определен политически елит, който не търси свободата на гражданите, а точно обратното – цели да постигне контрол над всяка област от живота им.
Примери за пагубното влияние на идеологическия заряд на този нов строй можем да видим в модела на разграждане на моралните устои на обществото чрез извращаването на същността на пола; в целенасочения, методично осъществяван стремеж към разрушаване на традиционното семейство; в потискането на гражданските права и свободи в името на здравето, сигурността, толерантността и т.н.
Поредният пример за корумпираното мислене на съвременните управници е съвсем прясното приемане на резолюция за закрила на лица с нетрадиционна сексуална ориентация, предвиждаща ЕС (в това число и България) да се обяви за зона на свободата за ЛГБТИК лицата. Резолюцията е подкрепена от 492 евродепутати (повечето български пратеници в Брюксел също са заели позиция за разврата), като гласувалите против са 141, а 46 са се въздържали.
Резолюцията е приета, а мекият тоталитаризъм още веднъж показва, че успешно създава платформа за реализирането на невиждана по размери политическа корупция. Защото, когато управляващият елит – политиците и висшите държавни чиновници – използва властта, която има, за да формулира законите и правилата в държавата в своя индивидуална или партийна полза така, че да обслужват неговите идеологически интереси, това е политическа корупция. В по-общ смисъл можем да приемем, че политическа корупция има тогава, когато определени политически решения водят до корумпиране (развала) на обществото.
„В резолюцията се изтъква, че “правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите, интерсексуалните и куиър лицата (ЛГБТИК) са права на човека”. Ако някой от читателите вече е разбрал какво е лесбийка, гей, трансполов и интерсексуален, но се чуди какво стои зад непознатата доскоро дума “куиър”, то нека отбележим, че като „куиър“ се определят онези хора, които не се вместват в изброените по-горе нетрадиционни сексуални малцинства. Иначе казано те не са хетеросексуални, но и не са лесбийки, гейове, транссексуални и интерсексуални. Те са лица с някакви други сексуални предпочитания, които имат правото да имат тези права. Объркващо е, не просто защото е сложно, а защото е ненормално и неморално.
И така, въпросът е политически корумпирани ли са тези представители на народа, които с решенията си в името на толерантността по нетолерантен начин натрапват на своите избиратели един неморален (тук е редно да отбележим, че думата „морал“ е излязла от употреба в речника на неосоциалистите) стил на живот? Пример за политическа корупция ли е резолюцията за закрила на лица с нетрадиционна сексуална ориентация? Независимо че въпросите са реторични, не бива да забравяме, че това са важни въпроси, защото наближават избори и различни политически субекти вече са се впуснали в надпреварата за твоя глас, читателю.
От казаното дотук може би е редно да се замислим каква е алтернативата на новото развратно ляво? Първосигналният отговор би трябвало да бъде – дясното. И тук объркването става пълно, защото ако хвърлим дори бегъл поглед към разбиранията на представящите се като десни политици, ще установим, че те са първите, които застават зад „правата“ на ЛГБТИК лицата. Христо Иванов и Радан Кънев са ярки представители на този уродлив дясно-ляв политически светоглед.
И понеже объркването започва опасно да се разраства, е важно да се обърнем към единствения Източник, от който можем да получим правилни отговори на сложните въпроси, които изникнаха – Книгата на книгите. В този Извор на мъдростта ще видим, че алтернативата на лявото не е обърканото, корумпирано квазидясно, а истината. Истината, независимо че често звучи като глас в пустиня, е тази, която ще предостави шанс на всеки, който я търси, да се върне към нормалността.
Когато вникнем в Писанието, и по-специално, когато се запознаем със служението на пророците, виждаме, че освен непрестанният призив хората да приемат в сърцата си Исус Христос, тези Божии глашатаи много често заявяват на управниците, че трябва да постъпват праведно. Примери за директно заявяване на Божия съд над нечестиви управници има както в Стария, така и в Новия Завет.
В книгата 3 Царе, 21 глава, се описва как Илия изговаря Господното намерение да даде заслуженото на Ахав и неговата съпруга Езавел. Думите, излезли от устата на пророка, са толкова тежки, че предизвикват неправедния управник да промени поведението си – той раздира дрехите си, слага вретище, предприема пост и става внимателен при вземането на държавнически решения.
В Евангелието според Матей, 14 глава, виждаме как Йоан Кръстител заплаща с живота си за праведната си политическа позиция. Братовчедът на Исус публично изобличава четверовластникът Ирод заради неморалната връзка на властимащия с братовата му жена. Разгневена от безкомпромисното говорене на пророка, Иродиада (жената, която участва в порочното сексуално взаимоотношение с управника) прави необходимото, за да бъде заглушен гласът на истината. И сякаш успява. Йоан е обезглавен. Всъщност с действията си тя още веднъж доказва вечно валидния принцип, че където има нечестие, истината не е приветствана.
Истината обаче не може да бъде заглушена задълго. Нейният глас, рано или късно, бива чут. Връщайки се към току-що споменатите библейски примери, можем ли да си представим какви биха били думите, които пророците биха изговорили към 492-та евродепутати, които са гласували резолюцията ЕС да се обяви за зона на свободата за ЛГБТИК лицата? Аз мога да чуя гласа на правдата, който вика: „не ви е позволено да развращавате децата; нямате право да поставяте сексуалните перверзии като морално приемлив стандарт чрез законодателните си инициативи и решения; не можете да разрушавате семейството, нито ще успеете да заглушите гласа на истината, защото има Един, Който има власт над вас“.
Когато политиците и висшите държавни чиновници използват властта, която имат, за да формулират законите и правилата в държавата в своя индивидуална или партийна полза с цел да бъдат обслужени техните идеологически интереси, това е политическа корупция. Корупцията разваля, но всеки корумпиран политик трябва да знае, че съществува и такова нещо като праведност. Праведността разкрива същността на Божията истина. В този смисъл, рано или късно всеки управник ще се сблъска с истината, че праведността е по-силна от корупцията.
Явор Костов е протестантски пастор, поет и писател, редактор в „Свобода за всеки“.