Разбира се, така зададеният въпрос го отнасям към християните, а не към хората по света въобще: очевидно е, че една голяма част от невярващите хора по света спокойно приемат днешните лъжи и в живота си се нагаждат към другите според обстоятелствата. Ние обаче като християни с нещо се отличаваме от тях, най-малко по вярата ни в Иисус Христос като Изкупител и Спасител, а за мнозина – и по добродетелните дела, произтичащи от (или основаващи се на) вярата ни. Но дали – и как – се отличаваме от невярващите по начина, по който възприемаме повсеместния поток от лъжлива информация, която всекидневно ни залива?
Вече се досещаме, че повод за разсъждения върху горния въпрос вземам от последните световни събития, но такъв може да се вземе и от по-близкото и по-далечното ни минало. Днес обаче съществува някаква разлика, която най-общо се състои в изключителната политизираност на съвременните общества (т.е. в изключителното идеологическо въздействие върху умовете на хората), особено в страните от северното полукълбо (не че не съществуват политически въздействия в Африка или югозападна Азия, но там те изглежда имат малко по-друг характер от този в т.нар. развити страни). Трябва да подчертаем, че днес ние сме политизирани същества, независимо дали желаем това или не. Просто защото живеем в политизиран свят, в общества от политизирани индивиди. А не можем да излезем от нещо, което ни дава основите на живота ни – икономиката, законите, обществените отношения, социалната осигуреност (социалната сигурност) и т.н. И тъй си живеем в това политизирано блато и който може да надигне глава и да види отвъд него – добре, а който не може, той си стои в него и както за рибата не съществува друга реалност освен водата, така и за него не съществува друг свят, освен светът на политиката и идеологиите, на пристрастията и на мненията, на прикритите лъжи и на полуистините. Но тъй като лъжите на политици и държавни управници понякога могат да бъдат трудно различени, въпросът е как в политизираното си съществуване ги възприемаме и ако видим лъжовността им – какво правим.
Проблемът не е в това, че ние като християни сме политически пристрастни – тази наша особеност в днешно време изглежда е неизбежна, а по-скоро в това, че понякога в живота си като вярващи реагираме по същия начин, по който реагират и другите хора, които все още не са повярвали в Христа. Понякога и ние вярваме на сеещите лъжи политици и държавници, а когато лъжите им излязат наяве, бързаме да се отречем от тях (от политиците и от лъжите) и да поемем друга посока на мислене и на поведение (нали помним, че викащите към Иисуса „Осана“ малко след това крещяха на Ирод, „Разпни го, разпни го!“). Наистина, често е трудно да видим лъжата, особено когато тя е изречена от политик или държавник, на когото симпатизираме или от когото зависи благосъстоянието ни, но това не означава, че не трябва да търсим истината и винаги да сме нащрек, когато в публичното пространство бъде изнесен някакъв факт, представян за истина. Както писах в друг материал на този блог, трябва да бъдем мъдри като змии и да правим разлика между нещата. Особено като знаем, че немалко християни по света правят разлика и се опитват да изобличат лъжата, като публикуват (особено в интернет) своите догадки, мнения или доказани факти, умело скривани от лъжливите политици и държавници.
Моите наблюдения за реакциите на християните са твърде ограничени, но опитът ми подсказва, че те са характерни за една огромна част от вярващите по света; тук мога да приведа примери от църковните среди в западния свят, но подобни могат изобилно да се намерят и у нас в България. „Премиерът бе напълно прав в твърдото си решение да изгони 23 руски ‚дипломати‘ (думата в скоби в английската преса се разбира като ‚шпиони‘, а не действителни дипломати)“, и „разбра се, че отровният газ бил произвеждан в Съветския блок през 70-те и 80-те години на миналия век“, пише едно от най-масовите църковни издания на Великобритания „Църковни дела“, като същевременно дава указания как западният свят трябва да отговори на руската агресия. Тези мнения се споделят от немалък брой християни, принадлежащи към държавната англиканска църква. Днес (15 април) дори се отслужва служба в един от англиканските храмове в Солсбъри, където бяха отровени Скрипал и дъщеря му, с цел „връщане на Солсбъри на гражданите му“ и „служба за очистване“ на града.
Или пък заглавието: „С обявяването на ударите по Сирия Доналд Тръмп призовава и за молитва за ‘благородните воини‘ и съюзниците“, пише друго християнско списание, като посочва думите на президента: „Тази вечер се обръщам към американците и ги призовавам да се молят за благородните ни воини и за съюзниците ни, докато изпълняваме мисията си. Молим Бога да донесе утеха на страдащите в Сирия…, молим се също така Бог да продължи да се грижи за САЩ и да ни благослови“. Зад тези думи на американския президент застават няколко милиона евангелски християни, които го подкрепиха в предизборната кампания.
Но откакто стана нападението срещу Скрипал и дъщеря му Юлия, както и ракетните удари в Сирия от събота рано сутринта, все повече се прояснява, че почти нищо от онова, което политиците и държавните управници в Европа и в САЩ заявяваха, не е вярно. Или пък просто се гради на догадки, които обаче шумно се изсипаха в общественото пространство с цел да се превърнат в истини, нищо че няма доказателства. Разбра се, че газът от Солсбъри може и да не идва от Русия, като същевременно се повдигнаха редица въпроси, сред които тези, като „как тъй Юлия се излекува толкова бързо, а вече и баща ѝ се възстановява, след като са били в досег с такъв мощен нервнопаралитичен газ“ (както и съмнението дали въобще са били подложени на обгазяване или отравяне с химическо вещество), „защо британската полиция не позволи на дъщерята да излезе с изявление, а говори от нейно име“, „защо болничният персонал в болницата в Солсбъри е облечен с обичайните си служебни медицински дрехи и няма никакви признаци той да се предпазва от евентуално химическо заразяване, каквито строги мерки се взеха в пространството около дома на Скрипал, ресторанта и пейката, на която били намерени“, „защо опозиционните партии във Великобритания все повече сравняват тази лъжа с онази на Тони Блеър за уж намерените химически оръжия в Ирак, и т.н. От два дена насам хората се питат също така как тъй при такава мощна ракетна атака в населен район няма нито една жертва, като в медийното пространство вече се промъкват разсъждения за предварителна договореност между великите сили (преди всичко САЩ и Русия) за този удар и за бъдещето на режима на Башар ал Асад и на Сирия.
В публичното пространство се появиха и съобщения, които също предизвикват съмнение и които (поне засега) не могат да бъдат наречени нито лъжа нито истина, например съждението, че швейцарска експертиза установила, че газът, с който били отровени Скрипал и дъщеря му, съдържал токсичния химикал BZ, който бил разработван в НАТО, а не в Русия, или пък мненията, че заринът (а също така хлор, или пък само хлор без никакъв зарин) бил хвърлен от джихадистите с цел да очернят режима на Асад, или пък е използван от хора на западните спецслужби.
Споделям тези разсъждения върху новините от последните няколко седмици, та да се замислим и да се опитаме да видим дали – и как – християните поддържат една или друга политическа линия или един или друг държавен управник. За нашата страна по-конкретно можем да кажем, че раздвоението е между „путинистите“ и „европеистите“, т.е. между поддръжниците на независима от западните сили политическа линия или пък поддръжниците на европейските идеологически структури (като разбира се нито първите мечтаят за истински „путинизъм“ за страната ни, нито пък вторите сляпо вярват на европейците и желаят узаконяването на порочни практики у нас). В тази връзка и отношението на християните в България към посочените тук два случая, оповестявани на хората по света с куп лъжи и полуистини, също е различно: едни приемат казаното от западните политици и държавници за истина, други пък го наричат лъжа и заблуда. Ако обаче попитаме християните в бомбардираната Сирия, там няма да намерим раздвоение: всички вярващи в тази опустошена страна са убедени, че режимът на Асад не е използвал химическо оръжие срещу народа си и че нападението от събота сутринта е брутална и несправедлива агресия срещу суверенна страна (ето една посочка на „Църковни дела“ и друга на „Водещо християнство“, в която впрочем се казва, че преди всичко католическите и православните църкви в страната осъждат агресията; тук ще прочетем мнението на сирийски християни, че „Западната църква не оправда надеждите на Сирия“).
Раздвоение (т.е. на кого или на какво да вярваме и на кого или какво да не вярваме) не би трябвало да има в никое християнско сърце, защото добре знаем „че ние сме от Бога, и че цял свят лежи в злото“ (1Йн. 5:19) – на светски управници не можем да се надяваме, нито докрай да вярваме (и все пак на някои вярваме!), а трябва да изпитваме вярата си и да търсим от Бога преди всичко разум и сили, за да разберем каква е Неговата воля за нас и за света като цяло. Понякога ние дори се молим и за нашите политици или за управниците ни, и това изглежда е наше задължение – да се молим за всеки наш ближен. Но дори и в молитвите си трябва да сме мъдри и да разсъдим тъкмо каква молитва да кажем. Ако действително сирийският режим е използвал химическо оръжие срещу народа си, тогава може би евангелските поддръжници на Тръмп добре се молят за него и за „благородните воини“, които изстреляха ракетите срещу сирийския завод. Но ако след време се разбере, че противници на Асад за осъществили тази провокация и Тръмп, знаейки това, е нанесъл удар, защото има свои сметки за уреждане с Русия и Иран, тогава какъв е смисълът на молитвата, която американският президент иска от американския народ? Ако руснаците са направили опита да отровят Скрипал, значи църквите в Англия навярно са прави да се молят за Тереза Мей и за правителството, но ако се окаже, че друг е свършил тази работа, тогава какво става с молитвите на тези християни? Нима са се молили за едно престъпно правителство, което напълно е съзнавало, че върши престъпление?
Впрочем, трябва да си призная, че с известно удовлетворение прочетох за една статистика от началото на април, която посочва, че 88% от българите одобряват позицията на правителството ни за случая Скрипал (и едва 6% приемат „доказателствата“ на Запада) и не е експулсирало руски дипломати от страната, преди да получи по-конкретни доказателства за някаква вина на Русия.
Преди десетина дена (от 4 април) едно християнско англиканско списание изказа категорично мнение: „Писаниците на Тръмп по Туийтър са лъжи, измама и изкривяване на истината. Те са насочени срещу нашата демокрация“. Журналистът подробно описва думите на Тръмп по време на предизборната му кампания и делата му към днешно време и посочва множеството лъжи и заблуди, изказани (или писани) от него. И се пита: а какъв може да бъде нашият (на християните) отговор. И казва: „Нямам властта да накарам Тръмп да се държи другояче… Но вие и аз можем да покажем по-добър пример на поведение, можем да говорим учтиво с онези, които не са съгласни с нас, а в разногласията си можем да покажем благородство. Това не означава, че ще се преструваме, че не съществуват разногласия или че си създаваме фалшива хармония на мнения: това означава да сме конструктивни в отношенията си – както при общуването онлайн, така и на живо. Трябва да се обичаме, трябва да казваме истината и да не се съгласяваме да преповтаряме лъжите, трябва да си направим труда да проверим даден факт, преди да кликнем „харесвам“, преди да го споделим с други или да натиснем бутона на Туийтър… Колкото по-невероятна ни изглежда една история, толкова по-предпазливо трябва да се отнасяме към нея“.
Струва ми се, че тези думи се отнасят за всеки християнин, особено в днешно време, когато оповестяваното от различните медии или от политици и държавници може да се окаже лъжа и заблуда. Нека симпатизираме на едни или други политици и управници, но да бъдем нащрек и да търсим начини да проверяваме казаното или писаното от тях и едва след като се убедим, че в тях няма лукавство, да ги подкрепим и дори да се молим за тях. Но молитвата ни да бъде „информирана“ – да е в съгласие с евангелието и с Божията воля и да бъде плод на мъдро разсъждаване върху оповестяваните факти чрез непрекъснато „допитване“ до Свещеното Писание и съпоставяне на живота ни с Христовите повели.
Бележка: снимките на Тръмп и на Тереза Мей са взети от Premier Christianity.
