Възможно ли е да има нещо общо между сексуалната революция и един научноизследователски институт, който претендира да прави „научни” открития и изследвания на световно ниво? И как може подобен институт да бъде подтик за разпуснатите сексуални нрави, наблюдавани от близкото минало насам и широко проповядвани от секуларистите? Оказва се, че това е възможно, и нещо повече – такъв един институт се подкрепя от световните светски структури и те се вслушват в съветите, които той дава на основата на своите изследвания в областта на сексуалните отношения.
Това е Институтът Кинси, създаден през 50-те години на миналия век от д-р Алфред Кинси (повече за института тук), който първоначално се интересувал от сексуалните отношения между животните, но бързо се ориентирал към сексуалните отношения между хората и някак си стигнал до фройдистката идея, че сексуалното желание е заложено във всеки човек (включително в децата от самото им раждане) и то представлява непреодолима сила, движеща хората. Идеите и цялостната философия на института се развили в насоката на проповядване на свободни сексуални отношения между хората като начин на освобождаване от „сексуалния стрес,” в който изпада всеки, който „потиска” сексуалните си желания.
Промяната в нравите на хората от „демократичните” страни през последните няколко десетилетия и широко проповядваната свобода във всичко (което в половата сфера се изяви като „свобода” към безразборни сексуални връзки и хомосексуализъм), която на практика се превърна в слободия, се оказа благоприятна почва за Института Кенси, който начена световна пропаганда на „сексуалното здраве” чрез „информиране” (разбирайте – дезинформиране) на обществата относно сексуалните връзки и репродуктивните технологии. Мотото на института е „Информиране на хората по света за сексуалното здраве и даване на сексуални познания” и дейността му е насочена към изследвания и проучвания в областта на сексуалните отношения, независимо какви са те: при деца или при възрастни, при хетеросексуални, хомосексуални или бисексуални. Семинарите им за обучение на „сексуални специалисти” са чиста проба перверзни занимания, било чрез лично участие, било чрез наблюдаване на сексуални сношения от най-различен характер.
На 23 април 2014 г. този институт получи специален статут към Съвета на ООН за икономика и обществени отношения – статут на консултативен член. Т.е. той вече получи възможност да „консултира” на световно ниво светските лидери по въпросите на секса и на широко проповядваното от него увеличаване на ролята на сексуалното образование в училищата в световен мащаб. Тъкмо това образование – сексуалното образование в световен мащаб – е новата „революция”, която може да обхване умовете е сърцата на децата и младите хора, ако „изследователски” институти като посочвания тук получат все по-голяма власт, бидейки „съветници” на ООН.
От няколко дена започна кампания за събиране на подписи, наречена „Спрете института Кинси” (повече за кампанията – тук), чиято цел е да информира родителите, всички граждани и правителствата на отделните страни за истинските цели на института и за щетите, които той може да нанесе в новата му роля на съветник на ООН. Едва ли има здравомислещ родител или който и да е разумен човек, да не говорим за вярващите християни, които могат да допуснат за нормални съжденията на представителите на този институт, например мнението на основателя му, д-р Алфред Кинси, който пише: „Трудно ни е да разберем защо едно дете (освен ако няма някаква културна предразположеност) ще има нещо против, ако някой докосва гениталиите му, или когато гледа гениталиите на другите, или когато гледа по-конкретни сексуални контакти… Контактите между възрастните… едва ли ще навредят на детето, ако и родителите му също не се тревожат по този въпрос.” (цитата вж. тук).
Няма съмнение, че и българските християни в един глас ще застанат зад тази кампания и така ще допринесат този „изследователски институт” да бъде изваден от посочения съвет на ООН и дейността му да бъде разкрита в цялата й истина, а не според както той самият иска да изглежда, като хвърля прах в очите на хората чрез двусмислените названия на „изследователските” си проекти. Да подпишем декларацията още сега, ако ни затруднява езикът – да помолим наши приятели за помощ и да се включим в кампанията, в която вече са се включили хиляди християни; към днешна дата (3 юни) са нужни само още 750 подписа, което да позволи петицията да бъде внесена за разглеждане от съответната комисия на ООН, която трябва да се изкаже по повдигнатия в петицията въпрос.
