Кой е най-добрият начин за запазване и разпространение на националните и консервативни ценности?
Дълги години вярвах, че отговорът се състои в следното: да следваш дълбоко своята съвест, интуиция, това, което чувстваш дълбоко в себе си, да го правиш с цялото си сърце, с позитивно отношение и чисто намерение и да не се интересуваш дали е популярно или политически ефективно. Вярвах, че ако направиш правилното нещо, тогава Бог, Провидението, Съдбата, vis maior1 – както и да го наречете – ще направят така, че правилното нещо да се случи в точното време.
За мен това означаваше, че не ме интересува какво е популярно, а само това какво е истина; не ме интересуваше дали статиите ми се четат от сто души или от сто хиляди, дали някой ме хвали, дали някой ден ще бъда избран, или ще имам политическа кариера. Не исках никакви спонсори, не исках да работя с политически партии. Не исках пари за това, което правех. Трябваше да се прави непокварено, доброволно, отдолу нагоре, от обикновените хора. Това беше най-чистата форма на активизъм, която можех да си представя. Чувствах се като прашинка светлина срещу една голяма лоша система.
Всъщност има име за този подход. Измислен е от Вацлав Хавел, с когото не съм съгласен за много неща, но вярвам, че той правилно е разбрал това. Нарече го „властта на безсилните“, което всъщност означава, че ако се сблъскате с голяма, лоша и тоталитарна система, в началото може да се почувствате безнадеждно. Но ако наблюдавате по-внимателно, ще откриете, че системата има много вътрешни напрежения и несъответствия. Много хора я следват от страх, от алчност или по един безсмислен механичен навик; там има много малко автентичност и морал. И въпреки че системата може да изглежда мощна отвън, тя е мъртва отвътре.
Така всичко, което трябва да направите, е да живеете според техните морални стандарти и автентичност и да вършите ежедневно скромни дела като проява на гражданска справедливост, и можете да сте сигурни, че злата система ще се разпадне на пух и прах – рано или късно. Не знаете как, не знаете защо, но това е даденост. Казано с други думи, ако имате добри намерения и ги следвате честно, Бог ще се погрижи за всичко останало.
И сега съм убеден в това. Но научих, че понякога Провидението, или Бог, действат по начини, които не очаквате.
Преди година, все още дълбоко вкоренен в принципа „власт на безсилния“, неочаквано получих предложение да стана съветник на премиера. След известен размисъл приех с благодарност и гледайки политиката отвътре, научих няколко урока.
Първо, силите, срещу които се изправяме, са изключително мощни и имат впечатляваща преднина. Разбира се, знаех за това и преди, но сега, когато го виждам отвътре, в ежедневната си работа, това е изцяло ново преживяване. „Системата“, срещу която се изправяме, е брутална. От това следва, че макар „властта на безсилните“ да е жизнеспособна и важна стратегия, тя не би следвало да съставлява целия наш активизъм. Особено ако животът или Провидението ви дават възможност да бъдете по-малко безсилни, не трябва да се колебаете да я използвате. Вие не сте просто една момина сълза, на вас са поверени определени таланти.
Второ, всички ние сме хора, пълни с грешки и морални противоречия. Никой не е съвършен, но това не означава, че не може да отстоява правилното нещо. И разбрах, че Провидението понякога избира хора, които не са идеални, но могат да направят правилното нещо, на точното място, в точното време. Пресен пример е случилото се миналата седмица в САЩ. Доналд Тръмп – против всички масови тенденции – ще се върне в Белия дом. Въпреки че той едва ли е идеално морален човек от консервативна гледна точка, аз вярвам, че – в по-широката схема – той стои на правилната страна в много отношения.
Има причина, поради която Доналд Тръмп е стигнал два пъти до Белия дом, а никой от нас тук не е успял, и защо Роберт Фицо е стигнал два пъти до поста министър-председател на Словакия, а никой от нас тук не е успял – при все че можем да си мислим, че сме по-добри представители на консервативните морални ценности.
И това е моето предизвикателство към консерваторите – а има такива консерватори дори в тази зала, които по някакъв начин избягват да работят с хора като Доналд Тръмп, Роберт Фицо и други, защото те може да изглеждат недостатъчно добри – което изглежда „неконсервативно“, или понеже според медиите са корумпирани, или каквото и да било. Нашата работа трябва да бъде с всеки, който поне отчасти показва отворено сърце за консервативните ценности и трябва да им помагаме да станат по-добра версия на себе си, ако желаят да слушат.
Но има една червена линия. Всички сме чували обединителни викове на прогресивните в смисъл, че политици като Фицо, Тръмп или Орбан за кратко време ще пометат либерализма и ще деконструират демокрацията. Това, разбира се, е абсурдно всяване на страх. Те не го искат, нямат нужда от това, нито имат средства да го направят. Предвид всички обстоятелства, всичко, което могат да сторят, е да направят системата по-малко дисбалансирана и малко по-справедлива към консерваторите. И да забавят прогресивния парен валяк.
Въпреки това съотношението на силите може да се промени през следващите десетилетия. И ние трябва да бъдем много предпазливи, за да не се превърнем в чудовищата, срещу които се борим сега, както би ни предупредил Ницше.
Мнозина гледат на случващото се сега като на война за бъдещето на нашата цивилизация или дори за самото ни оцеляване. Не съм съгласен. От друга страна, с военен манталитет мислиш различно. Когато си под екзистенциална заплаха, изведнъж всичко става позволено. Това носи разделение по линията „черно-бяло“ и презрение към другата страна. Нека си признаем: някои консерватори могат да се мерят с прогресивните по фанатизъм и едностранчивост на техните вярвания.
Затова винаги трябва да си напомняме, че макар и да се борим, ние се борим за нещо, а не срещу нещо. Ние се борим за общество, което живее според природните закони, но същевременно е свободно, общество, което е избрало правилната страна съзнателно и умишлено, а не защото е било принудено да го направи.
Това е пътят на консервативния активист. Необходими са и трите съставки: трябва да имаме добри намерения, да сме практични (лъвът и лисицата), но без да губим уважение към отсрещната страна, и да се стремим към свобода, а не към общество, в което несправедливо доминираме – както прогресистите често правят днес по много начини. Това не е лесна задача, но ние не сме консерватори, за да ни е лесна работата, а за да е правилно това, което правим.
Благодаря ви.
Д-р Далибор Юрашек е адвокат и активист, съосновател на Института за парадигматични реформи. Той е съорганизатор на няколко граждански инициативи и петиции в областта на свободата на словото, образованието и опазването на околната среда. В момента служи като съветник на министър-председателя на Словашката република по въпросите на гражданското общество.
Посетете уебсайта му на адрес: www.ippr.sk/en.
Превод от английски – “Свобода за всеки”. Публикува се с разрешение. (с) 2024.
Бележки:
- Висша сила, лат. Б. ред. ↩︎
