Всяка сигурност за едно общество – както в миналото, така и днес – цели установяването на ред и спокойствие за определено време: колкото по-дълго, толкова по-ефективна е сигурността и толкова повече народът вярва на управниците, които установяват подобна сигурност. Всяка (или почти всяка) сигурност се постига чрез сила; не може и да бъде иначе: „врагът“ трябва да съзнава силата на онзи, който иска да установи някаква сигурност за обществото, за да не се опита да я наруши. Максимата „готви се за война, ако искаш да няма война“ (или „за да има мир, готви се за война“) винаги е била водещата стратегия за всеки, който говори за сигурност, мир и спокойствие за народа си или за народите, когато те са обединени в по-големи обществени структури (алианси, организации, междудържавни сдружения и т.н.).
Уводни думи
От друга страна никъде в света няма абсолютна сигурност: миналото не познава общество, което непрекъснато да е живяло спокойно и мирно през цялата си история; сигурността винаги е относително понятие. Винаги идва време, когато в нея се появяват отначало нотки, а след това все по-явни признаци на несигурност, които в крайна сметка прекатурват съществуващия обществен ред и водят до нова структура на отношенията както вътре в едно общество, така и между отделни народи и отделни по-глобални обществени структури.
Наблюдателите на подобни промени в обществата назовават с различни думи и термини промяната от една епоха на сигурност към друга епоха на мир и спокойствие, след като несигурността е прекатурила предишния обществен ред. В зависимост от целите на подобно обществено изследване се използват такива термини, като първобитно-общинен, робовладелчески, феодален, капиталистически, комунистически, либерален и т.н. обществен строй; от гледна точка на държавната организация и политическата идеология се говори за авторитарен и тоталитарен режим, монархия, олигархия, демокрация, либерализъм и т.н.
Същевременно един период на сигурност може да обхваща състоянието на относителен мир и спокойствие за обществата дори и при наличието на враждуващи сили между тях, когато те не са обхванати от война, която да разрушава социалните устои на отделните народи. Подобен период на сигурност съществува в съвременния свят вече от осем десетилетия насам, когато последната световна война завърши с подялбата на територии и богатства и създаването на многобройни международни организации и институции, призвани да обезпечат сигурност за народите, като не допускат нова световна война отново да изпепелява надеждите и очакванията на човечеството за по-добро бъдеще.
Не бяха обаче много наблюдателите, които схванаха (а някои и писаха по този въпрос), че още преди десетина години се появиха първите нотки на несигурност, които с времето вече станаха по-ясни и по-очевидни признаци (показатели) за настъпващата несигурна обстановка в света и които само преди десетина дни – от началото на февруари 2025 г. – доведоха до сгромолясване на сигурността и установяването на объркваща и непредсказуема несигурност. Ако в миналото подобно обществено развитие е обхващало само определен регион на света (римската империя, Византия, Османската империя и различните халифати, Желязната завеса и комунистическите страни и т.н.), то от последните десетина години се наблюдава преход от сигурност към несигурност в световен мащаб, където всички държави по света са (или ще бъдат) засегнати от последното развитие на събитията в отношенията между т.нар. „велики сили“.
Мюнхенската конференция по сигурността
Странно е, че една международна конференция по сигурността положи началото на несигурността в Европа (а навярно и в света). Но преди да разсъдим за този неочакван от никого обрат, нека накратко кажем що за конференция е тя и какво е значението ѝ за обществата и за световния мир.
Конференцията е начената през 1963 г. с цел разисквания на световните ръководители за съвременното състояние на обществата и бъдещето на света, в който повече да няма война. На нея винаги присъстват глави на държави, политици, военни и специалисти по сигурността, които вземат решения за съдбите на народите си; на първата конференция от 1963 г. такива са били Хелмут Шмидт, Хенри Кисинджър и др. Мотото на ежегодното събитие е „мир чрез диалог“, целта е поддържане на мира в Европа и в света чрез диалог, дипломация, сътрудничество и разбирателство.
Мюнхенската конференция е най-значимия международен форум за обмяна на виждания и мнения за международната сигурност, който е независим от каквито и да са идеологически или политически организации или структури. Като европейска инициатива, участници в нея са преди всичко страните-членки на Европейския съюз, но също така и на НАТО; в нея традиционно участват и представители на Китай, Индия, Иран, Япония, Южна Корея и Русия, след като бе отчетен фактът, че сигурността в света зависи и от тези държави, а не само от Европа или от НАТО. И все пак по-важните дискусии на конференцията се отнасят до Европа и трансатлантическото ѝ сътрудничество и партньорство със САЩ (1).
Важен елемент от организацията и провеждането на конференцията е спазването на т.нар. Мюнхенско правило: „Говорете ангажирано, общувайте един с друг, но не четете лекции на другите и не ги пренебрегвайте“ (2). Това правило бе спазвано по време на всички предишни 60 Мюнхенски конференции от 1963 година насам. Но не и на 61-та Мюнхенска конференция от 2025 г.: на нея протоколът беше нарушен, когато вицепрезидентът на САЩ Джеймс Дейвид Ванс (повече известен като Джей Ди Ванс, от J D Vance) изнесе лекция на гостите в конферентната зала, при това с поучителен тон.
Речта на Ванс беше последният признак на вече настъпилата несигурност в Европа и в света, потвърдена на една конференция по сигурността. По време на престижната (и единствена по рода си в света) конференция по сигурността бе изказана истината колко несигурен е днешният свят и особено света на европейците, преди всичко поради политиката на западноевропейските страни от последните години насам, която доведе до несигурността на континента (разбира се, за несигурността допринесоха и много външни на Европа фактори).
И така, какво толкова каза Ванс, че след неговите думи още с приключването на конференцията два дена по-късно Европа изведнъж осъзна пред каква пропаст на несигурност е изправена; пропаст, която още дълго време няма да бъде запълнена (ако въобще се запълни).
Речта на Ванс
Тя не беше някакво велико дело: Ванс говори 18 минути и каза някои истини на европейците, нищо повече. Участниците във форума обаче се запитаха: та нали фокусът на конференцията трябваше да бъде „върху предизвикателствата пред мира и сигурността, произтичащи от войната в Украйна“ (3), тъй като този конфликт в сърцето на Европа най-много застрашаваше мира на континента. Преди самата реч никой в конферентната зала не се съмняваше, че американският вицепрезидент трябва да хвърли повече светлина върху мерките, които трябва да бъдат предприети от европейските и американските лидери за справяне с агресора и прекратяване на войната, което би трябвало да доведе до по-нататъшна сигурност в Европа, като Русия бъде озаптена и отслабена до степен, че повече да няма политически и военните способности да нападне когото и да било друг.
Но не, Ванс беше неочакван; той всъщност изуми присъстващите (пък и всички, които наблюдаваха конференцията онлайн) с онова, което им каза; той ги обърка, той ги накара да се почувстват излъгани. Хората отново се запитаха: та нали САЩ винаги са били водещи в тази западноевропейска инициатива за сигурност в Европа и в света, която винаги е потвърждавала споделените ценности на западните общества? Но не – този път Ванс им каза, че новата американска администрация, а също голяма част от американския народ, не споделя западноевропейските ценности. За какви ценности говори Ванс, питаха се мнозина от участниците в конференцията? Нали целта на форума е да потвърди какви мерки трябва да бъдат предприети за поддържане на сигурността в Европа и в света – каква е връзката на някакви си морални категории с насъщните проблеми на световната сигурност?
Ванс ясно го каза: „Не може да има сигурност за вас, ако вие се страхувате от гласа, мнението и съвестта на собствения си народ… кризата, пред която в момента е изправен този континент, кризата, пред която всички сме изправени – ние сами си я докарахме“ (4). Ванс посочи защо сигурността е неразделно свързана с моралните норми на обществата и на техните правителства.
Без да цитираме цялата реч, тук ще посочим само най-главните моменти от нея, които шокираха европейците и света. Ванс им каза (цитираме):
- „Когато говорим за сигурност, ние обикновено говорим преди всичко за заплахи отвън… но се опасявам, че тя идва отвътре: отстъплението на Европа от някои от най-фундаменталните ценности, ценности, които споделят със САЩ“;
- „От много години насам ни се казва, че всичко, което подкрепяме и насърчаваме, се върши в името на демократичните ценности, които ние споделяме; всичко – от политиката ни спрямо Украйна до онлайн цензурирането – ни се представя като защита на демокрацията“;
- „По време на Студената война бяхме свидетели на тиранични сили на този континент… когато дисиденти биваха цензурирани, църкви затваряни, избори отменяни и т.н. Но тези сили загубиха, а загубиха, защото нито оценяваха, нито уважаваха изключителните дарове на свободата“; …знаем, че не можем да казваме на хората какво да мислят, какво да чувстват или в какво да вярват… но като гледам днешна Европа, понякога се чудя какво се случи с победителите в Студената война“;
- Като гледам днешна Европа се замислям за:
• това, че европейски съдилища отменят избори;
• Европейски комисари на ЕС са готови да затворят социални мрежи, когато се случат граждански неподчинения;
• в тази страна (Германия) полицията нахлува в домовете на гражданите по подозрение в публикуването на анти-феминистки коментари онлайн; тази полицейщина е част от „борбата срещу женомразството“ в онлайн медиите;
• гледам към Швеция, където само преди няколко седмици правителството осъди християнски активист за това, че участвал по време на горене на копия на Корана – като последица негов приятел бе убит. А съдията по този случай отбеляза, че законът трябва да защитава свободата на изразяване, но законът, цитирам, „не ти позволява“ да правиш каквото и да било или да кажеш каквото и да било, ако с това ще обидиш група хора, които имат своите вярвания;
• Най съм разтревожен заради нашите скъпи приятели в Обединеното кралство, където отстъпленията от правото на съвест води до нарушаване на основни свободи на вярващите британци; (държавата) осъди 51-годишния физиотерапевт и ветеран от армията Адам Конър за извършване на ужасно престъпление – той стоеше на 50 метра от клиника за аборти и мълчаливо се молеше в продължение на три минути, без да пречи на когото и да било, без да говори с когото и да било, а просто молейки се в себе си. … той се моли за неродения си син (който съпругата му абортирала преди години)… но бе осъден в съответствие с новия „Закон за буферните зони“, според който всеки, който се моли, включително мълчаливо, на разстояние по-малко от 200 метра от клиники за аборт, върши престъпление;
• Щеше ми се да вярвам, че това е само единичен случай на налудничав пример за лошо написан закон…, но не: миналия октомври правителството на Шотландия започна да разпространява листовки на гражданите си, чиито домове са разположени по-близо от 200-метровата зона на клиниките за аборт, в които се казва, че дори личната молитва в домовете им може да бъде нарушение на закона… като правителството подтиква гражданите да докладват (на полицията) хора, ако заподозрат, че те вършат престъпление дори мислено – при това говорим не само за Великобритания, а въобще за Европа; - Трябва да направим много повече от това, отколкото да говорим за демокрацията: ние трябва да я изживяваме… не можете да спечелите демократични избори, като цензурирате опонентите си или като ги хвърляте в затвора, независимо дали това е лидер на опозицията, скромен християнин, молещ се в дома си, или журналист, който се опитва да предава новини – крехки демократични избори (в смисъл нечестни, от англ. thin mandates – ВК) пораждат несигурни резултати… Ако се страхувате от собствените си избиратели, тогава Америка нищо не може да направи за вас. Нито пък вие можете да направите нещо за американския народ… вие имате нужда от демократични избори, ако искате през следващите години да направите нещо значимо;
- (Говорейки за отмяната на изборните резултати от президентските избори в Румъния през декември 2024 г., Ванс продължава): „говори се, че руска дезинформация е повлияла на румънските избори, но нека попитам европейските си приятели: да, можете да вярвате, че е порочно Русия да откупи реклами по социалните мрежи, за да повлияе на изборите… но ако вашата демокрация може да бъде унищожена само от няколкостотин хиляди долара дигитална реклама от чужда страна, то тогава каква е силата на демокрацията ви – нека с това да започнем;
- Европейските ни приятели трябва да играят по-голяма роля в бъдещето на този континент… „споделянето на бремето“ е важна част от споделения съюз между нас… но нека ви попитам: как можете дори да почнете да разсъждавате по въпросите за бюджети и пари, ако не знаете какво всъщност ние защитаваме… от какво всъщност вие се защитавате, кое е онова позитивно виждане, което да вдъхнови това събитие за сигурността? Твърдо вярвам: не може да има сигурност, ако се боите от гласа, мненията и съвестта, от които се ръководят собствените ви народи;
- Вярвам, че отстраняването на (неудобни) хора, (пренебрегването) на техните тревоги или, което е още по-лошо – закриването на медии, спирането на избори или отстраняването на хора от политическите процеси във вашите страни не е никаква защита; всъщност това е най-сигурният начин една демокрация да бъде унищожена… Никоя демокрация – нито тази в САЩ, нито в Германия, нито в Европа може да оцелее, ако казвате на милиони избиратели, че техните мисли и тревоги, техните въжделения, техните желания за свобода са невалидни или че нямат никаква стойност, за да бъдат въобще взети под внимание. Демокрацията се основава върху свещения принцип: гласът на народа е важен; в нея няма място за ограничаване на себе си от другите – или спазвате този принцип или не го спазвате;
- Приемете вътре в себе си какво казва народът ви, дори това да ви изненада и дори да не сте съгласни с него: ако така живеете, ще посрещнете бъдещето със сигурност и с увереност, знаейки, че народът ви застава зад всеки един от вас – това, според мен, е магията на демокрацията… Ако отказваме да се вслушаме в този глас (гласа на народа), тогава и най-големите успехи, които ни се струва, че сме постигнали, ще ни донесат само крехка сигурност… Не трябва да се страхуваме от собствения си народ, дори и хората да изказват мнения, противни на мненията на управниците.
В речта си Ванс говори и за други съвременни проблеми (напр. за неразумните решения относно миграцията, за т.нар. коронавирус, за излизането на Великобритания от ЕС, за САЩ, „които успяха да преживеят десетилетната борба на Грета Тунберг, та така и вие, драги европейци, може би ще преживеете няколко месеца с Илон Мъск“), и т.н., но те не са толкова важни с оглед на тук развиваната теза за несигурното в сигурността.
Какво всъщност каза Ванс?
Разбира се, думите на Ванс ясно изразяват мисълта му през всичките 18 минути реч и не е нужно да се тълкуват: той съзнателно се изказа твърде ясно, за да няма разминаване в мисленето на онези, които го слушаха, тъй че да бъде разбран веднага. И той беше разбран: всички, които го чуха, разбраха, че той оповести началото на нова „американска революция“ (за каквато се загатваше още в предизборните кампании на сегашния американски президент); революция, която неминуемо ще доведе до колосални промени в Европа, а също в света. И първите изказвания на европейците вече потвърдиха това.
А вицепрезидентът каза много от нещата, които в „Свобода за всеки“ от години насам се говорят и пишат: за нарушаването на права и свободи в неолиберална западна Европа, за тоталитарните закони, забраняващи на хората не само да отстояват вижданията си, но дори и мълчаливо да се молят или пък въобще да мислят неща, които не съвпадат с официалните „препоръки“ за това, какво означава „правилно мислене“; за порочните практики, които се насаждат на европейските народи; за огромната дезинформация чрез държавните и подкупените медии и за още много други неща. Ето по тези въпроси ние напълно заставаме зад думите на Ванс.
Защо обаче той съвършено отбягна въпроса за европейската сигурност, каквито бяха очакванията на организаторите на тази конференция? Той го каза много добре: без ценностна система никоя демокрация не може да оцелее и никой народ или обществена структура не може да си изгради сигурно бъдеще. Ценностите, за които става дума, са онези, върху които Европа съществуваше вече повече от хиляда и петстотин години, но от които отстъпи през последните няколко десетилетия; тези изоставени ценности сега се обърнаха срещу Европа – това са ценностите на християнството. Това са вечните ценности, които Бог даде на човечеството, та който ги спазва, да има сигурност – не толкова в сегашния си живот, но сигурност в Неговите обещания за всеки, който истински вярва в Него и Го следва в живота си. Тези ценности всъщност даваха (и дават) сигурност на християните дори и в този живот, защото моралът е този, който води обществата към прогрес, и обратно – развратът и злото неминуемо водят обществата към упадък и безчестен край.
А този упадък го наблюдаваме в Европа от години насам, говорим и пишем за него, организираме инициативи срещу него… но какъв ефект имаха (и имат) нашите действия? Много малък. Всъщност имат ефект, но в ограничен мащаб – нашата борба е за ценности и свобода в България, но също в Европа, от която зависим твърде много. И изведнъж на световната сцена се появява някой, който казва редица истини на европейците и чиито думи не само имат огромен ефект върху тях (и ще продължават да имат още дълго време), но и върху цяла Европа, а също върху целия свят. Наистина, Европа и светът може да не чуе нашите думи и да не прочете нашите писания, но тези на лидерите на САЩ няма как да не чуе.
И така, Ванс всъщност каза на европейците: обърнете се отново към християнството, което беше сигурност за вас от много векове насам; обърнете се към народите си и чуйте какво мислят и желаят, дори това да не ви харесва; отменете порочните закони, които въведохте в законодателството си и които ограничиха редица права и свободи на народите ви. Т.е., той им каза: престанете да насаждате на хората вижданията си за хомосексуални „бракове“; за смяна на пола „по желание“; за „законно“ убийство, наречено евтаназия; за аборт по желание и по всяко време, считано за „защита на правата на жените“; за забрана да мислиш и говориш според съвестта си; за подтикване на хората към „докладване на властите за ненадеждните граждани“; за връщане на здравия разум у хората и за борба срещу масовата дезинформация на управляващите в тяхна собствена изгода и срещу онези, които мислят различно от тях; и за много други неща. Макар някои от тези неща и да не бяха изказани с думи от Ванс, всъщност те ясно прозираха зад онези, които той каза гласно.
Защо Ванс реши с това да занимае умовете на участниците в една конференция за сигурност? Защото ясно съзнаваше, че продължаващото отстъпление от нравствените ценности на християнството неминуемо щеше да доведе до упадъка на Европа; защото искаше да посочи, че държавите, които са основани върху непреходни ценности, имат силата и увереността в бъдещето си; защото искаше да намекне и за войната в Украйна – защо тя започна и какво се случи от началото ѝ досега (макар това да бяха далечни намеци, но те бяха потвърдени от следващите събития след конференцията); защото още веднъж ясно заяви, че никой не може да победи един народ, който стои зад истината, най вече истината на християнството; и, накрая, защото искаше да обяви начеващото връщане на американското общество към изконните ценности, които основаха американската държава и върху чиито принципи тя съществуваше от началото си (разбира се, не говорим за „връщане“ към нравствените ценности на Щатите от 18-ти или 19-ти век, но говорим за обръщане на управляващите към тези ценности, а след тях и на определена част от обществото).
По-долу ще споменем и други нюанси от онова, което всъщност Ванс каза, но сега нека се обърнем към реакциите на европейските (и световните) лидери на речта му и на новите намерения на американската администрация начело с Тръмп.
Последиците от речта
Последиците бяха бурни. Те ще останат бурни още известно време. Но с времето ще охладнеят и европейците със сигурност ще разберат (поне така се надяваме), че не може да имат никаква сигурност, ако продължават да ограничават права и свободи на гражданите си и да потискат тяхната съвест; още по-лошо – ако продължават да ги карат да се подчиняват на злите закони, които създадоха.
„Посланията от Вашингтон сега съвпадат с мирогледа на Кремъл“, пише “Politico” от 18-и февруари (5). Интересно: защо ли изведнъж, като гръм от ясно небе, Тръмп и Ванс съвсем неочаквано започнаха да мислят като Путин и да споделят неговия мироглед? За това ще загатнем по-долу.
Отново “Politico”, отново от 18-ти февруари: „Лидерите на Европа не намират бърз отговор на шокиращото изявление на Тръмп за Украйна“ (6). Защо не намериха отговор? Нали са убедени в правотата си на онова, което предприемаха досега по отношение на Украйна, нали уж бяха изградили „единен фронт“ срещу Русия и само очакваха момента, в който нейните военни усилия ще бъдат обречени на провал? Но не, европейските лидери „не успяха да излязат с нови съвместни идеи, спореха по въпроса за изпращането на войски в Украйна и отново ограничиха реакцията си до изявления за подкрепа на Киев и увеличаване на разходите за отбрана“ (7). С други думи, изглежда никога не е имало „единен фронт“ срещу Русия? Изглежда не е имало никакъв друг план за преодоляване на украинската криза, освен насаждане сред собствените им народи на омраза срещу Русия, като беше осигурена подкрепата на обществата им за изразходените милиарди в подкрепа на Украйна и в ущърб на собствените им икономики (а дори и в ущърб на обществения ред, особено с оглед на безогледната миграционна политика).
И да забележим: „САЩ изпратиха въпросник до европейските членки на НАТО с искане да уточнят какво биха били готови да предложат за гарантиране на мирното споразумение, както и какво биха очаквали от САЩ. Но консенсус по въпроса не беше постигнат.“ (8) Но как ще постигнат консенсус, като такъв всъщност никога не е имало (на всички са известни разногласията между отделните страни-членки на ЕС по въпроса за войната в Украйна и изобщо по много въпроси на налаганите от ЕС „нови“ норми на живот) и сега стана още по-ясно, че такъв не може и да се постигне. Нещо повече, много европейски лидери са изключително озадачени от въпросника на американската администрация, защото в нея те намериха въпроси, върху които никога не бяха се замисляли (например, какво ще направят по въпроса със спазването на правата и свободите в собствените си държави и тогава да поучават другите относно тяхната демокрация, или пък какво ще предприемат, когато осъзнаят, че вече има „нов шериф в града“, с когото ще се съобразяват, независимо дали им харесва или не).
Новоназначеният генерален секретар на НАТО Марк Рюте заявяваше през декември 2024 г., и то на съвместна пресконференция с Володимир Зеленски, че „пътят на Украйна към членство (в НАТО) е необратим“ и че тя е „по-близо до НАТО от всякога“, а в първия ден на Мюнхенската конференция той си оттегли думите и вече заяви, че „никога не е имало гаранция Украйна да стане част от алианса като част от мирно споразумение с Русия“ (9). Т.е. стана ясно – новата реалност го принуждава да каже на досегашния си приятел и колега Зеленски точно обратното на онова, което украинският президент искаше да чуе.
„Дойче веле“ отбелязва: „Речта на вицепрезидента надмина и най-лошите очаквания – това бяха едни 18 минути, които разтърсиха Европа до основи… На Мюнхенската конференция по сигурността стана ясно, че нещо в трансатлантическите отношения се е пречупило. Украинският президент Володимир Зеленски го изрази лаконично: „Отсега нататък всичко ще бъде различно“ (10).
Всъщност публикацията на „Дойче веле“ започва с едно „предсказание“: „През 2023 година Ханс-Улрих Йоргес и Аксел Формбоймен публикуваха книга, в която описват света през 2025 година: Доналд Тръмп, който отново е президент на САЩ, се среща в Кайро с Владимир Путин и обявява, че Америка ще изтегли войските си от Европа и ще напусне НАТО. В замяна Путин му развързва ръцете за действия спрямо Китай. Двете големи ядрени сили отново си поделят света и обръщат гръб на организации и съюзи, които им пречат. „Двамата големи“ (Тръмп и Путин) решават нещата по своя начин.“ И медията продължава: „Това, което преди две години звучеше като сюжет от политически трилър, сега е близо до реалността. Вярно, САЩ (все още) са в НАТО, Тръмп и Путин се срещат не в Кайро, а в Рияд – но всичко останало е истина. Светът вече не се управлява от силата на правото, а от правото на най-силния.“
Дирк Емерих от „Дойче веле“ отива още по-далеч в разсъжденията си: „В момента Съединените щати променят координатната система на глобалния световен ред с невероятна скорост. Европа е в състояние на шок… Резултатите от срещата на върха в Рияд могат да изглеждат по следния начин: САЩ договарят рамково споразумение с Русия и си измиват ръцете. Киев го няма на масата за преговори, а седи отстрани. Европа изобщо не присъства. Веднага след като споразумението бъде сключено, САЩ напускат сцената, а останалото трябва да свърши Европа.” (11).
Друг коментатор от „Дойче веле“ цитира германски политик, който казва: „САЩ възприеха руския наратив и повтарят стари лъжи на нов глас – за сметка на Украйна. През последните четири години европейците така и не си извадиха поуки от двата основни повратни момента, а именно руската агресивна война и преизбирането на Тръмп. Това изискваше изработването на обща външна политика и съвместни усилия в сферата на сигурността и отбраната. Ако европейците сега се обединят, от една страна ще е късно. От друга обаче това е верният път да се направи опит за постигането на общност и решителност под огромния натиск на събитията.“ (12)
Но най-силно впечатление направиха думите на Дирк Емерих: „Тръмп се държи с Путин по такъв начин, че той едва ли може да повярва на късмета си. Завоюваните украински територии отиват към Русия, а членството на Украйна в НАТО отпада от дневния ред. Точно тези бяха предварителните условия на Путин за започване на преговори, а сега те се част от поканата за диалог, която му бе изпратена от американския президент (13).
Кое е това, което изведнъж би накарало американският президент едва ли не да поднесе на тепсия на Путин онова, за което самият Путин говори от началото на инвазията? Със сигурност САЩ искат да извлекат икономически облаги; със сигурност те искат да поемат друга роля като световна сила и да изградят друга структура на международните отношения; със сигурност американският данъкоплатец вече няма да вади пари от джоба си, за да вади от огъня горещите кестени, които европейците трябваше да извадят, но не можаха поради разединението си. Но речта на Ванс посочи, че трябва да има и нещо друго, което сближава позициите на САЩ и Русия – не само по въпроса за войната в Украйна, а въобще по въпроси за бъдещето на двете велики държави, на самата Европа и на света като цяло: свят, в който моралът отново заема своето подобаващо място в живота на обществата, в който нравствените ценности (на християнството) изпепеляват „нравствените ценности“ на неолибералите с обърнат на 180 градуса знак.
Дали се сближиха позициите на САЩ и Русия по въпроса за войната?
Разбира се, говорим за войната в Украйна, а не въобще за войните по света. След избухването ѝ решихме в началото на 2022 година да разсъдим от християнска гледна точка върху въпроса за това, дали има справедлива и несправедлива война и какви са характеристиките на едната и на другата; естествено, пред погледа ни беше руската инвазия, която самите руснаци нарекоха „специална операция“. Гледните ни точки бяха изложени в брой 59-ти на списанието „Свобода за всеки“ от юли 2022 г., в което шестима автори посочиха нееднозначни отговори на разглежданата тема. И това е естествено: всеки има правото да изрази мнение и да го представи на читателите да разсъдят върху него и затова изданието се нарича „Свобода за всеки“.
В моята статията (14) разсъждавах, че войната не е на Русия срещу Украйна, а на Русия срещу оръжията на колективния Запад, но с цената на телата на украинците и на разрушените градове, села, промишленост, инфраструктура и т.н. на тази страна. Посочвах, че Западът иска да изолира Русия от Европа, а нахлуването на руснаците в Украйна даде добри възможности да се опитат да постигнат тази цел.“ (15). Но не пропуснах да отбележа и някои факти, които в днешно време имат връзка с речта на Ванс и новите „революционни“ усилия на американската администрация да поправи нещо от онова, което предишните администрации направиха: става въпрос за нравствените ценности на християнството, за които никой по онова време не обелваше и дума и не се запитваше дали изоставените морални норми не са подтикнали Русия да се опита да се отдели от „покварения Запад“, като осигури границите си и предпази обществото си от неолибералните измислици и пороците на западноевропейските държави.
В материала си отбелязах: „От колко години насам Русия твърдо заявява, че хомосексуализмът е грях и че провеждането на гей паради е зло дело и от колко години насам рускоезичното население на двете Донбаски републики се противопоставя на ЛГБТИ идеологията и на гей парадите (16)? Самият Сергей Лавров заяви още на 10 февруари 2021 г.: „Западняците искат да ни направят послушни, да ни накарат да се съгласим с доста съмнителните тълкувания на общочовешките ценности, които те самите изповядват и които противоречат на руската културна традиция. Всеки ден наблюдаваме, как тези опити стават все по-ожесточени“ (17). В самия ден на начеване на военните действия на Русия в Украйна Путин заяви: „Доскоро имаше такива, които се опитваха да разрушат нашите традиционни ценности и да ни наложат своите псевдоценности, които да разядат нашия народ отвътре, псевдоценности, които те вече агресивно насаждат в своите страни и които водят директно до деградация и израждане, тъй като противоречат на самата природа на човека“ (18).
Съвършено естествено е, че коментари бяха направени и от руската православна църква: „Ако човечеството признава, че грехът не е нарушаване на Божия закон, ако човечеството се съгласи, че грехът е само един вариант на човешкото поведение, то човешката цивилизация ще види своя край. Гей парадите тъкмо това целят – да докажат, че грехът е просто една разновидност на човешкото поведение“ – коментарът е направен от руския патриарх Кирил след богослужението на Сиропустна неделя на 6 март 2022 г. (19). Не пропуснах да отбележа и това, че руснаците нахлуха в Украйна не защото са зли или са някакъв вид съвременни завоеватели или пък искаха да добавят още 50 хиляди кв. км. площ към огромната си територия от над 17 милиона кв. км., или пък защото мразят украинците, или просто искат да покажат силата си и използват случая – те нахлуха, защото бяха принудени (20).
За да не си помисли някой, че съм пристрастен към едната или другата страна в тази война, в статията си ясно се изразих: „Никой не си прави илюзии, че начеването на войната всъщност цели постигането на много по-далечни глобални интереси на Русия, която в много отношения действа тъкмо както действа и американската администрация; никой не си затваря очите за целите на Русия, които тя се опитва да постигне в различни точки на земното кълбо, включително у нас в България.“ (21).
Но изхождайки от мнението ми тогава и поради новите мисли, които нахлуха в ума ми след речта на Ванс, колкото и да ме привлича мисълта, че Русия и новата американска администрация едва ли не ратуват за връщане на християнските нравствени ценности сред обществата в Европа и въобще в западните страни (а те всички бяха основани върху християнството); че двете велики сили може би искат да изкоренят от живота на обществата някои пороци, които от години насам се насаждат на народите; че е време да се върнат отнетите свободи и права на гражданите не демократичните страни; и т.н. и т.н. – та колкото и да си мисля, че навярно това е, което сближава позициите на американската администрация и на руснаците, не мога да не разсъдя и за това, че зад думите всъщност може би стоят и други цели, за които можем само да гадаем.
На 14 февруари речта на Ванс наистина ме учуди, и то дотолкова, че едва ли не повярвах, че единствената цел на САЩ е наистина да се върнат сред европейските общества християнските нравствени ценности. Но с времето (и с развоя на събитията от последно време) картината в ума ми като че започна да се променя и все повече си задавах въпроса какви други цели има американската администрация. Поради бързия развой на тези събития не мога в момента да разсъдя какви могат да бъдат те, но изглежда, че близкото бъдеще ще ни ги покаже (поне отчасти, тъй като навярно ще има и цели, за които ще продължаваме да гадаем).
Ето защо си мисля, че може би позициите на САЩ и Русия относно войната в Украйна са се сближили, но засега само на думи. Изпитвам големи съмнения, че те реално ще се сближат и на практика. Нещо повече – те биха могли да се усложнят и в този процес да бъдат обхванати и други сили в света; с други думи, въпросът за войната и за сигурността в Европа да стане въпрос не толкова на европейците, американците и руснаците, колкото на други големи играчи на световната сцена.
Заключителни думи
Трудно е да се направи извод или заключение от гореказаното, защото събитията се развиват с главоломна бързина и казаното днес може утре да е остаряло или невалидно. Но все пак тук се опитах да представя разсъжденията си, като се фокусирам върху фактите: свикването на Мюнхенската конференция, речта на Ванс, новият курс на днешната американска администрация и събитията, които се развиват само една седмица след приключването на тази конференция за сигурност. Нека все пак да направя няколко кратки извода.
Първо, и на последните си изказвания Ванс не само не промени нещо във вече казаното в Мюнхен, но повтори вече оповестеното на конференцията и дори добави нови нюанси към него; например седмица след Мюнхенската конференция, в изказването си на годишната среща на „Конференцията за политическо консервативно действие“ (22) от четвъртък 20 февруари, той даде ясно да се разбере: „САЩ все повече губят общите връзки с европейските страни заради техния подход към свободата на изразяване… искаме да продължаваме да работим с тях, но степента на съюза ни с тях ще зависи от това дали водим обществата си в правилната посока: приятелството ни с европейските приятели трябва да се основава върху споделени ценности. Американците няма да имат голямо желание да защитават страни, които не споделят същите нравствени ценности като нас. Германия например е изцяло субсидирана от американския данъкоплатец, там в момента имаме хиляди и хиляди американски войници… мислите ли, че американският данъкоплатец ще продължи да дава парите си за това, като знае, че дори само за един постинг (в социалните мрежи) те хвърлят в затвора – разбира се, че не.“ (23)
Второ, без съмнение европейците ще търсят възможности да обезпечат сигурността си и сигурността на Европа дори и без САЩ (което все още не се знае дали е възможно); наша сънародничка, която е старши репортер на британската медия Metro за международни новини публикува в петък 21 февруари съобщение за изключително бързо организираните военни учения на НАТО чрез натовската военна база в Румъния, съвсем близо до границите на Русия, само на няколко мили от границите на Румъния с Украйна и Молдова. Ученията показват „незабавния ни отговор на каквото и да е нападение“; в тях „британците играят водеща и ключова роля“. Разбира се, тези натовски учения са без участието на американски военни. (24)
Трето, няма съмнение и в това, че европейците ще се опитват да мобилизират всичката си медийна (и дигитална) мощ, за да накарат народа на Украйна да възвеличи Зеленски, изкарвайки го „героят“ или „спасителят“ от руската агресия; възможно е да се опитват да настроят срещу Русия, но също и срещу САЩ, народите на Европа, особено държавите, които се чувстват по-уязвими от евентуална бъдеща агресия на Русия, например балтийските републики, Полша, Финландия и др.; ще налагат нови санкции срещу Русия и ще се опитват все повече да я изолират от европейските дела. (25)
Четвърто, като се старая да разбирам и двете позиции, очертали се след Мюнхенската конференция – новата американска администрация, ненадейно уж сближила позициите си с Русия, от една страна, и европейските страни, от друга страна, се опитвам да бъда предпазлив (дали това е възможно?) и затова непрекъснато си повтарям, че в света на лъжи и измами, в който живеем от десетина години насам (и в предишни времена е имало лъжи и измами, но днес те целят за заблудят всички народи по земята и то едновременно), не може, а и не трябва, да се вярва сто процента на когото и да било. Ето защо и новото развитие от страна на новата американска администрация, както и думите на Ванс в Мюнхен навярно трябва също да се възприемат с някаква доза предпазливост; все повече се замислям за това, дали вицепрезидентът не използва най-уязвимото за Европа – нейните ценности, които позволиха (и продължават да позволяват) нарушаване на права и свободи, намеса във вътрешните работи на суверенни държави, насърчаване на безогледна миграция и т.н. – за да каже на управляващите на стария континент, че САЩ имат правото да се изтеглят от Европа, да напуснат НАТО и да си осигурят нова роля в новия световен ред, в който те навярно ще търсят нови съюзници в борбата им срещу по-могъщ враг (какъвто със сигурност ще се намери). При такъв възможен „сценарий“ е много трудно да се каже каква би била ролята на Русия и на Европа в този нов земен ред.
И накрая, струва ми се, че безпрецедентните събития от средата на февруари 2025 г. ще покажат доколко несигурното играе роля в сигурността – както на Европа, така и на света като цяло; ще покажат дали несигурността е преход към епоха на друга сигурност или към още по-голяма несигурност или хаос, или пък към такова разпределение на световните сили, което може да не се понрави на никого. Но все пак един факт най-после бе потвърден: една световна сила заговори за истински права и свободи и за ценности, които християнството дава на всеки човек поотделно и може да даде на всички хора по света. Доколко тази позиция ще бъде удържана (и може би развивана по-нататък), само Бог може да знае: ние само можем в молитва и с трезв разум да се опитваме да узнаем каква е Неговата воля и да действаме съгласно с нея.
Цитирани източници
(1) Срв. Munich Security Conference, at Wikipedia.org: https://en.wikipedia.org/wiki/Munich_Security_Conference
(2) Срв. Munich Security Conference 2025, at https://securityconference.org/en/msc-2025/
(3) Кристина Баксанова, „Бъдещето на Европа и света: Дневният ред на Мюнхенската конференция по сигурност“, БТ Новините, 15 февруари 2025 г., на https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/badeshteto-na-evropa-i-sveta-dnevnijat-red-na-mjunhenskata-konferencija-po-sigurnost.html
(4) За съжаление речта на Ванс в писмен вид все още не е преведена на български език, на английски може да се прочете в британския „Спектейтър“: https://www.spectator.co.uk/article/jd-vance-what-i-worry-about-is-the-threat-from-within/. И все пак тя може да се чуе преведена на български в YouTube: https://www.youtube.com/watch?v=j7FsrQBDFb8=
(5) Срв. на български език: https://www.vesti.bg/sviat/analizatori-kakvo-iska-putin-6221219
(6) Срв. на български език: https://www.vesti.bg/sviat/politico-liderite-na-evropa-ne-namirat-byrz-otgovor-na-shokirashtoto-iziavlenie-na-trymp-za-ukrajna-6221220
(7) Пак там.
(8) Пак там.
(9) Цитат от Al Jazeera на български език: https://www.vesti.bg/sviat/al-jazeera-ne-trymp-predade-ukrajna-6221240.
(10) „Дойче веле“ на български език: Дирк Емерих, „Най-лошият сценарий за Украйна: Путин вече победи?“, на https://www.dw.com/bg/najlosiat-scenarij-za-ukrajna-putin-vece-pobedi/a-71646266.
(11) Пак там.
(12) Екарт Арец (ARD), „Сякаш Украйна е виновна, че е жертва на брутална агресия,“ 21 февруари 2025 г., на български език на: https://www.dw.com/bg/sakas-ukrajna-e-vinovna-ce-e-zertva-na-brutalna-agresia/a-71679233.
(13) „Дойче веле“ на български език: Дирк Емерих, „Най-лошият сценарий за Украйна…, на https://www.dw.com/bg/najlosiat-scenarij-za-ukrajna-putin-vece-pobedi/a-71646266.
(14) Кожухаров, В. Християнски разсъждения за справедливата или несправедливата война в миналото и днес. – В: Справедливата война в новозаветното християнство и съвременните реалности, Свобода за всеки, бр. 59 (юли 2022 г.), София, 2022, стр. 15-29, този цитат от стр. 21. Броят може да бъде изтеглен и като онлайн издание тук.
(14) Кожухаров, В. Християнски разсъждения за справедливата или несправедливата война в миналото и днес. – В: Справедливата война в новозаветното християнство и съвременните реалности, Свобода за всеки, бр. 59 (юли 2022 г.), София, 2022, стр. 15-29, този цитат от стр. 21. Броят може да бъде изтеглен и като онлайн издание тук.
(15) Пак там.
(16) Срв. Human rights report: Violation of LGBTI rights in Crimea and Donbass: the problem of homophobia in territories beyond Ukraine’s control, 2016, at https://adcmemorial.org/wp-content/uploads/lgbtENG_fullwww.pdf.
(17) Сергей Лавров, Запад пытается сделать Россию послушной, 21.02.2021, на https://www.kommersant.ru/doc/4683276.
(18) Известия, „Обстоятельства требуют от нас решительных и незамедлительных действий. Владимир Путин обратился к народу России, 24 февраля 2022 г., at https://iz.ru/1295968/izvestiia/obstoiatelstva-trebuiut-ot-nas-reshitelnykh-i-nezamedlitelnykh-deistvii.
(19) Патриаршая проповедь в Неделю сыропустную после Литургии в Храме Христа Спасителя, 6 марта 2022 г., на http://www.patriarchia.ru/db/text/5906442.html.
(20) Кожухаров, В. Християнски разсъждения…, стр. 23-24.
(21) Пак там, стр. 24.
(22) Conservative Political Action Conference, at https://www.cpac.org/.
(23) Jon Michael Raasch, “JD Vance slams Europe for censorship as he issues final warning to Ukraine, Daily Mail, 20 February 2025, at https://www.dailymail.co.uk/news/article-14418087/jd-vance-slams-europe-speech-warning-ukraine-zelensky.html.
(24) Gergana Krasteva, Metro joins thousands of troops for Nato’s ‘most intense’ war drills on Putin’s doorsteр, Metro.UK, at https://metro.co.uk/2025/02/21/metro-joins-thousands-troops-natos-most-intense-war-drills-putins-doorstep-22595027/. (25) Всъщност още на 19 февруари бяха обявени нови санкции, на част от които обаче някои европейски държави се противопоставиха, срв. съобщението на Християнство.бг, озаглавено „Унгария блокира за пореден път санкциите на ЕС срещу патриарх Кирил“, където също така се казва: „Европейският съюз утвърди 16-и пакет санкции срещу Русия… Говорителят на унгарското правителство Золтан Ковач обяви, че Унгария е блокирала санкциите срещу 27 лица и организации, включително патриарх Кирил, с аргумента, че „насочването към религиозни лидери подкопава усилията за мир“. Ковач заяви в Х: „Ерата на санкциите приключи. Появява се нова реалност с обещаващи преговори между САЩ и Русия“, с очевидна препратка към промяната в отношенията между САЩ и Русия при управлението на американския президент Доналд Тръмп.
Автор: Валентин Кожухаров
Д-р Валентин Кожухаров е мисиолог и преподавател по богословие, дописник и редактор в “Свобода за всеки”.
