През ХVІ-ти век философи и учени като Франсис Бейкън (1561 – 1626), Рене Декарт (1596 – 1650) и Галилео Галилей (1564 – 1642) предлагат нова парадигма за достигане на познание чрез критично изследване на природата вместо анализ на древните писания. Век по-късно, с началото на интелектуалното движение на Просвещението, човекът и неговата мъдрост и съзнание се издигат в култ. Не закъснява и очакваната промяна на обществения ред чрез последващи философски трактати, основани на разумното и светско отношение към света. Последват революции, атеистични теории и т.н. Към този исторически щрих е добре да се споменат две важни предшестващи събития от ХІV – ХV век, а именно – създаването на печатната преса и масовият достъп до Библията на разбираем език и Реформацията на църквата. Сред разсъжденията на Рене Декарт от труда му „Дискурс върху метода“ откриваме надежда за заличаване на глада чрез подобрения в земеделието, премахване на болестите чрез медицински изследвания, подобряване на живота чрез технологии, намаляване на страданието и самоунищожителни тенденции чрез вяра в науката и т.н. Науката и технологиите заемат основополагащо място в обществото, но въпреки това болестите, гладът и страданието не отстъпват. Днес иронично смъртта се предлага в асистирана форма като „решение“ на част от проблемите ни.
Тази обща ретроспекция онагледява борбата между два подхода към разбирането на света около нас – чрез наука или чрез взаимодействие между Бога и човека. Твърде обширната тема за връзката между наука и религия е актуална и често разглеждана както в религиозните среди, така и в светските. Без съмнение подходът на отричане на религията или на науката и фокусирането само към единия мироглед за познаване е погрешен. Балансираното и хармонично приложение на наука и религия, при което всеки от двата светогледа е приложим в естествената си област, води до благоденствие и обратно. Въпросът за баланса около границата между религия и наука е от съществен интерес. Личната интерпретация и усещане, контекстът на социалната или етническа общност и др. оказват основно влияние. Като че ли през последните десетилетия тази граница се очерта консенсусно и дискусии на темата преминаваха сравнително спокойно. С появата на изкуствения интелект (ИИ) от последните месеци обаче темата за границата между морала и технологиите отново разпали страстите. Неотдавна съмишленици на „Свобода за всеки“ се събрахме, за да проведем специално разговор по темата за ИИ. Цел на настоящата публикация е поставянето на множество гледни точки за личен размисъл, както и да послужи за бъдещи дискусии и форуми по темата.
Нека погледнем един технократски и съществен критерий за оценка на потребителския интерес и изобщо за полезността на Интернет услугите. Това е скоростта, с която даден сайт, компания или услуга натрупва потребители. Информационната компания Statista оценява времето, за което се регистрират един милион потребители към различни популярни интернет услуги. Например стартиралият през 1999 г. Нетфликс (netflix.com) набира един милион потребители за три години и половина. След стартирането си през 2006 г. Туитър (twitter.com) достига милионния си потребител за две години. На социалната мрежа Фейсбук (facebook.com), започнала през 2004 г., са необходими едва 10 месеца, за да набере един милион регистрирани потребители, а на Спотифай (spotify.com) през 2008 г. – само 5 месеца. Рекламата, разпространението на информацията за дадена услуга и привличането на потребители изискват своето технологично време от поне няколко месеца (два месеца и половина е рекордът на Инстаграм през 2010 г.). Времето за достигане на един милион регистрации бе шокиращо скъсено преди година, когато нашумелият ChatGPT натрупа своите потребители за пет дена!
Феноменът зад тези статистически данни очаквано предизвика вълна от полемики от специалисти по информационни технологии до обикновени потребители в мрежата.
Въпросите: безопасен инструмент ли е за хората ИИ; трябва ли той да се ограничи, наблюдава и регулира или да се насърчи развитието и употребата му; в кои области на приложение употребата му е здравословна и в кои не и др. често бяха повдигани на срещата. Според Стоян Тенев от Пловдивския университет (ПУ) е важно ИИ да бъде контролиран и регулиран, за което той приведе пример по аналогия с движението по пътищата: ако премахнем всички знаци и задължителни правила, това би довело до множество инциденти и дори жертви и хората биха поискали връщане на старите, а впоследстие – и въвеждане на още по-силни регулации. Според влогъра Красен Желязков ИИ е поредната технологична новост (такива постоянно сме наблюдавали през вековете), която не заслужава непременно специален интерес и според Писанията не е нещо ново под слънцето. Всяко нещо, в т.ч. и технологията ИИ, е позволена от Бог. Според Николай Кочев, преподавател в ПУ и дописник към Свобода за всеки, ИИ вече променя човешки съдби и е възможно злоупотребата с него занапред да се увеличи, напр. фалшификации на аудио- и видеоматериали или генериране на музикално съдържание с откраднати и изменени идеи и мотиви на оригиналния автор и др. Според Георги Димитров, студент в ПУ – магистърска степен, е важно да разсъждаваме в насока как бихме могли да извлечем максимални позитиви от ИИ за благото на хората, а програмистът Георги Малинов зададе множество прецизиращи въпроси, които насочиха дискусията в една или друга посока. Той изрази мнение, че в дългосрочен план нещата се използват за зло от хората, които са отделени от своя Създател. Дискусията, макар и емоционална на моменти, в дълбочина не протече със съществени противоречия.
Може би е важно да уточним смисъла, който влагаме в термина „изкуствен интелект“, както и обхвата на дискусията. Цитираният по-горе ChatGPT и днешното по-масово възприятие за ИИ всъщност представлява достъп до лингвистичен модел, разработен от OpenAI и „обучен“ посредством огромно количество текстово съдържание. Впечатляващото в тази реализация е възможността машина да генерира текст, който почти не се отличава от текста, който създава добре ерудиран човек, говорещ на майчин език. С други думи – специфично знание от гигантска база от данни може да бъде представена много сбито на разговорен и достъпен език на всеки, в отговор на конкретно питане на потребителя. Това е принципно нова реализация, която предлага удобен или сбит достъп до съдържание, за разлика от досегашната компютърна помощ (help) или търсене на информация в търсачка, при което на потребителя се предлагат огромни текстове за прочит. С други думи, тук коментираме компютърно генерирано съдържание, информация или просто текст. Въпрос на време и технологично вграждане е създаването на текстовите правила за команди, които да задвижват машини, способни да извършват работа по нечия визия (роботи с ИИ). Тази нишка на разсъждения не е обект на тази статия. Също така не са обект на разсъждения размисли в насока технологични реализации и сравнения на машинни алгоритми.
Призиви за регулация на ИИ се чуват от различни среди и гилдии. Въпросът бе поставян няколко пъти в последните месеци и от най-високо експертно ниво. Сред основните аргументи за регулация различаваме няколко по-съществени:
- Бързото развитие на тази технология срещу бавно променящото се общество. Това би преформатирало социално обществото по нов начин така, щото от предимствата на ИИ не биха могли да се възползват възрастни, болни и хора в неравностойно положение, както и браншове без интерес към информационни технологии;
- Скала на употребата на ИИ – промените могат да засегнат цялостната обществена структура и ред. В момента сходни такива технологии са Интернет, медии и информационни агенции. Същите биха били основен вектор за всеобхватност;
- Нюанси на персонална идентичност, като лични данни, креативност и лично творчество, е възможно да създадат квазиреални образи в информационното пространство за сметка на оригиналите им. Възможност за дехуманизация на обществото и създаване на привлекателни нови идеализирани идоли на подражание.
Разбира се, съществуват и немалко аргументи против регулацията, напр. „Престъпниците не се вълнуват от регулации“, с други думи – регулациите не биха ограничили злодеите, които така или иначе се възползват от ИИ. Симпатизантите на регулациите представят света опростено като зависим от едва няколко контролируеми фактора. Сходен аргумент против регулирането на ИИ са ползите, които биха пропуснали уязвими групи хора, лишени от технологични или информационни предимства. Не на последно място, с даването на съществено предимство на големи компании, използващи ИИ и намиращи още по-ефективни вектори на инженерство срещу индивидуалната свобода на хората, принципът за защита на личната свобода би бил нарушен по аналогия с ползването на оръжие за самозащита. Преди години стана известно, че с помощта на ИИ Китай разиграва военни и икономически стратегии на глобално ниво. Дали днес не използват още по-ефективни алгоритми и дали това е дело само на Китай, оставям на читателя сам да прецени. Много сходен е примерът за търговията с въглеродни емисии в страните от Северна Америка и Европа. Тези, които спазват регулациите, атакуват своите икономики, докато всички останали не спазват тези договорки и в крайна сметка просперират на чужд гръб. Не на последно място, говорейки за регулирането на ИИ, трябва да отбележим, че е съществено да се прецизират принципните критерии, както и да се изясни как биха се съблюдавали за изпълнение. В противен случай оставаме на нивото на философията.
При анализа на дебата по темата прави впечатление обособяването на различни кръгове и прилежащите към тях типизирани мнения. Симпатизантите на информационните технологии, подобно на Рене Декарт, мечтаят за подобряване на живота в една или друга степен. Опасения и страхове по-скоро нахлуват в по-пасивните хора, отказващи адаптация към бързи промени в личен и обществен план. Сред християните различните групи по-скоро са повлияни от доктриналните си разбирания за бъдещето, Апокалипсиса, края на времето или измеренията на Божието царство. Актуални въпроси, които бихме могли да поставим, са например: „Ново нещо под слънцето ли е ИИ и ако „да“, защо?“, „Моралният избор да злоупотребиш с технология проблем на технологията ли е?“ и др. От библейска гледна точка, интересен е въпросът дали Бог поставя пред народите забрана за някои съществуващи технологии. Пример за това може би е забраната за идолизирането, убийството, прелюбодейството, кражбата, лъжата, общите езици, кръвосмешението, идоложертвената храна и др.
И в заключение бих се върнал към началото на библейския разказ за сътворението на всички животни и на човека. Тогава Бог казва на човека: „Плодете се и множете се, и напълнете земята, и обладайте я; и владейте над рибите морски, и над птиците небесни, и над всяко животно което се движи по земята“ (Битие 1:28). Призивът за обладаване на творението и владеене над него е ясно разпознаваем. Технологиите, като част от творението, полежат на обладаване и са подчинени на човека. С грехопадението ситуацията се променя, но призивът от Битие 1:28 не отпада. Изучаването, разбирането, използването и обладаването на изкуствения интелект с цел правене на добро по Божията воля е призив към всеки човек.
Д-р Атанас Терзийски е преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и председател на Християнреформистка партия.
