През третото десетилетие на XXІ век животът се характеризира с невероятен медиен и информационен поток. Гладът на постпостмодерния човек за повече информация във всички направления се усилва. Стимулиращото и ползотворно влияние на литературата, изкуството, науката и културата е стегнато от оковите на информационни потоци, които, бушуващи от всички страни, се сливат в един глобален медиен „потоп“. Прекрасните таланти на човека са дар от Бога и са израз на творческия потенциал, заложен от Твореца в нас – „малките творци“. През хилядолетната човешка история тези таланти са се използвали смесено: постигнали сме невероятни шедьоври и същевременно, винаги е имало опити творческият потенциал на човека да се използва за тъмни цели, заблуда, прокарване на идеологии и мислене, което е противно на Бога, и в крайна сметка – за отнемане на свободата на хората. Днес в тези процеси се откроява още един слой – големият медиен и информационен поток, който завлича всичко по пътя си и запраща човешките постижения във водовъртеж от пяна, кал и боклуци с разрушителен и заличаващ краен ефект.
Проявления и резултати от медийния потоп
Навлизането в информационния ХХ век се осъществи експоненциално, а през ХХІ век вече се усеща ефектът от „взрива на експонентата“. Етапът на изграден силен глад за нова информация мимикрира във форми на информационна „наркомания“. Поглъщаме информационна „храна“, която обаче не засища. Хората, които постоянно гледат телевизия, четат преса, стоят във Фейсбук страницата, YouTube канала или Инстаграм профила на някой друг, не живеят своя живот, но гледат и поглъщат това, което другите правят. По същество живеят живота си чрез другите хора, чрез техните преживявания, емоции и идеи. Ние трябва да участваме в живота, а не само да наблюдаваме как другите го живеят. Има една интригуваща мисъл на гръцкия поет Тасос Ливадитис: „Някой друг живя нашия живот и сега трябва да умрем вместо него“.
За мнозина животът е като симулатор за полети, компютърна игра, виртуална реалност, но в действителност те не летят. Такъв начин на живот е практически бягство от реалността. Голяма част от „активностите“, поведението в живота и графика на времето са вид бягство и са превърнати в място на „прибежище и сигурност“. Има много примери за фалшиви прибежища: храна, успех, импулси на любопитство и отнасяне в някаква тематика, телевизия, размишления, представи и фантазии. Медийните потоци са като захаросана храна, лесно се поглъщат в големи количества и предоставят бързи начини за „отнасяне“. Има наблюдения, че при приемането на нова информация се случват „възнаграждаващи“ биохимични механизми, подобни на отделянето на антидепресанти, и мозъкът лесно се пристрастява към приемането на все по-нова информация. Достатъчни са само пет влизания в социалните мрежи и вече се наблюдава лека форма на пристрастяване. Такъв тип трансформация на невронните пътеки е в стил „промиване на мозък“, като възможностите за аналитично и критично мислене се потискат (вижте също статиите на Атанас Димитров: „Късата памет“ и „Фундаменталната памет“ от блога на Свобода за всеки).
Друг силен пример за невронно „изпържване на мозъка“ е голямата вълна „геймърство“. Компютърните игри стигат невероятни висоти – при техния дизайн, концепция и разработка вече се спазват стандартите на големите холивудски продукции. На фона на масовото обездвижване на населението се наблюдава бум на така наречените „e-sports“ (електронни „спортове“), като някои даже се борят за статут на „истински“ спорт на големи спортни форуми. Ако сме „специалисти“ в дадена компютърна игра/симулатор, това не означава, че сме преживели много от действителността. Битките в живота, реалните срещи, комуникацията с хората са истинската среда, в която се гради характер. Изолацията и бягството от дадени обстоятелства ни лишава от средата за ефективно изграждане на личността.
Типичните сценарии на Холивуд, героите и идолите говорят много за състоянието на обществото. Силното възхищение от даровете и талантите в нашата култура се превръща в опасен мит. Сърцевината на дадена култура се разпознава от най-популярните истории. Можем да опишем стотици филми с един много прост сценарий: „някой, който е напълно обикновен човек открива невероятен талант и той най-накрая разбира, че е специален и спасява света“. Този манталитет е натрапен чрез медиите дълбоко в обществото. Мнозина се опитват да намерят одобрение и цел, като карат околните да им казват, че са талантливи. Това е сирашко. Сиракът вика: „Аз наистина ли имам идентичност? Наистина ли имам цел и смисъл в живота? Аз струвам ли нещо извън това, което правя? Аз човешко „правене на нещо“ ли съм, или съм човешко същество?“. Тази картина на успех противоречи на фундаменталните екзистенциални принципи, заложени от Твореца.
Светът асоциира успеха с цифрите и шума. В Божиите очи успехът е свързан с верността и истината. Идолите в живота, натрапени чрез медиите, по изкривен начин „задоволяват“ фундаменталните нужди на човека, като се злоупотребява с уязвимостта на хората и техните дълбоки копнежи. Например идолът държава „задоволява“ фундаментални нужди чрез идеология, образование, системи за обхващане и контрол и води до дълбоки изкривявания на големи маси хора. Професионалното развитие, културата, философията, развлеченията, пътуванията, филмите, интернет, компютърните игри, социалните мрежи и виртуалната реалност са други алтернативи за изкривено „задоволяване“ на екзистенциални нужди.
При старомодния начин за възприемане на информация чрез четене на книги, човешката личност е активна, информацията и идеите се анализират дълбочинно, развива се критично и аналитично мислене. Когато се чете история, поема или роман, човек е стимулиран да разсъждава, да използва въображението, да си представи някои детайли по личен начин, през призмата на своя опит и преживявания. Такъв подход насърчава активност в човешката личност. Аналогично, когато гледаме картина или друго произведение на изкуството, ние се опитваме да си представим какви са били мислите, емоциите, вижданията или мотивите на автора, анализираме, спекулираме, проучаваме историята и времето, в което е живял авторът, напасваме контекста – все неща, които стимулират критично мислене и вътрешна активност.
Съвременните медийни продукти ни дават всичко наготово, и то в големи количества, което се смята за „голямо предимство“. Ние получаваме едновременно: картина, звук, светлина, музика, идеи, послания, вплетени в „уникална комбинация“. Резултатът е ценен, красив и невероятен за автора, но консуматорите са затлачени с огромно количество информация, невронните пътеки се претоварени, а душата се разглезва. Нашето внимание се задържа само за кратко и преминаваме към следващото нещо (вътрешно в дълбините на подсъзнанието и сърцето може да сме „захапали“ кукички). На продуцента на един филм може да му е отнело години да осъществи идеите в проекта си, а ние го консумираме за 60 минути и продължаваме към следващата „пържола“. Заприличваме на разглезени деца, на които постоянно се угажда. Ако едно дете от Африка, което никога не е имало играчки, посети голям детски магазин, неговото сърце буквално ще „експлодира“. То ще бъде конфронтирано с неща, които не може да осмисли или обхване, но ще е съблазнено и душата му – закачена от този нов „прекрасен, приказен и захаросан свят“.
Поради разширяващите се информационни ленти и скоростни трафици (от 4G към 5G) ние свикваме да приемаме и „обработваме“ брутално количество информация, което има ефект на „промиване на мозък“, особено чрез рекламите, фалшивите новини, хибридната война и алгоритмите на търсачките. Технологиите на изкуствения интелект (ИИ) и големите данни (big data) катализират медийния потоп количествено и качествено. И обратно – ИИ се развива и храни от големия медиен поток. Всъщност ИИ не е нещо мистично със самосъзнание (макар това да е блян на футуролозите), но може да се онагледи с „кит“, който „плува в големия океан“ на данните и постоянно филтрира и преработва хиляди кубици вода с „планктон“ (т.е. информацията, духовната и културната храна, предлагана чрез медиите). Следващите нива на технологично развитие – добавена реалност и виртуална реалност – надграждат медийния потоп по посока на трансхуманизъм, многократно промотиран чрез фантастиката. Дълбоките медийни послания проникват до екзистенциалните въпроси за Твореца и отношението Творец–човек и там се получава голяма бъркотия от погрешни възгледи, базирани на източна и гръцка философия, пантеизъм, анимизъм, материализъм, атеизъм, марксизъм и т.н.
Дълбочините на потопа
Киното в Холивуд, музикалната индустрия и разнообразните форми изкуството, промотирани чрез медиите, вплитат послания с дълбоки принципи и духовни концепции, които силно резонират в хората, докосват дълбините на душата, а хората се отъждествяват с героите. Акцентират се принципите на идентичност, приемане, братска любов, добрина, милост, състрадание, борба със злото, правосъдие, търсене на истината. Това са все неща, които докосват тънките струни на душата и са вълнували хората от зората на човечеството. Проблемът на медийно предлаганите решения е в по-долните слоеве на основата, които не са от Бога, а са базирани на лъжи. Отхвърля се учението на Христос като „остаряло“, „консервативно“, „фундаменталистко“ и „дискриминиращо“. Не се открива и конфронтира истинският корен на злото – греховността на човека, неговата гордост, егоизъм, отделяне и бунт срещу Бога.
Друго нещо, което се експлоатира от Холивуд, е емоционалността на хората. Промотира се идеята, че хората на изкуството са по-емоционални, по-раними и по-крехки души от другите хора. Отвътре всички хора сме раними и чупливи. Достатъчно е да се докоснем до истинската история на бежанец от война, оцелял от земетресение или жертва на тероризъм и трафик на хора. Сякаш тези истински истории се отмиват от захаросаната реалност на киноиндустрията, социалните мрежи, инфлуенсърите, геймър общностите и всякакви форми на забавление. Холивуд издига на преден план „крехкостта“ на хората на изкуството и особено се натрапва колко „чувствителни са хората от ЛГБТИ общността“ или други малцинства. Изкуството става средство за съществуване и фалшива идентичност, което в контекста на оцеляването на психиката на човек може да изглежда добре, но пречи на обръщането/покаянието и истинската промяна за излизане от блатото. Емоциите и чувствата се издигат в култ като нещо велико и дефиниращо човека, но не се третира от какво произлизат те. Не се казва истината, че те отразяват това, което вярваме, а „вярата“, която се проповядва чрез медиите, е една бъркотия от хуманизъм, заблуди и лъжи, които са противни на Бога и Истината. Чрез култа към емоциите се манипулират тълпите.
Хората на изкуството и медиите с лека ръка хулят политици, общественици и обикновени граждани, които не се асоциират с техните емоции и вярвания. Така се нарушават по-висши принципи на власт, отредени от Бог в духовния свят и в политико-социално измерение. Чрез медиите се установява и натрапва така наречената „четвърта власт“. Това е нелегитимна власт, която лукаво взема от правомощията на ясно установените, в библейски и човешки контекст, три власти: законодателна, съдебна и изпълнителна.
Артистите, учените и политиците, издигнати като идоли, „крадат“ сърцата на хората чрез фино скрити послания или откровени изяви на марксизъм и прогресизъм. Една от дълбоките подмолни цели е кражбата на идентичност.
По време на криза забравяме почти всичко, защото сме в режим на оцеляване. Забравяме кои сме, губим надежда и визия за бъдещето. Съвременната дигитална среда, медийната култура, социалните мрежи и филмовата индустрия масово произвеждат сираци. Човешката същност се дефинира чрез страховете, действията, мислите, копнежите, инстинктите за оцеляване, представянето пред други хора, успеха в живота. В някои по-дълбоки трактовки, човешкото съществуване се осмисля в предаването на знанието и постиженията на цивилизацията, продължаването на човешкия род или още „по-дълбоки“ пантеистични трактовки с „екзистенциален“ new age смисъл като „сливане с вселената“, „връщане към абсолютното начало“ или пък определяне на смисъла на живота като „познаване на любовта“, но „любов“, дефинирана абстрактно или извън библейския контекст на християнството. Подмяната на смисъла на установени концепции и духовни понятия е едно от базовите оръжия на медийно провежданата духовна война.
Вълните на потопа
Флуктуациите на вълните на потопа преминават от материализъм, удоволствия и нарцисизъм, които са връхната точка на вълната, през падението в ниски страсти, аморалност и заблуда, към най-долната част на вълната в страхове, манипулации и отчаяние. Тези приливи и отливи по медиите и новините са добре познати. През последните години вълната на негативизъм, страхове, паника и безнадеждност ни заливаше чрез новините за Ковид-19, икономическата криза и напоследък войната в Украйна. Такива вълни постоянно брулят живота ни. По-голям проблем от негативните новини е фалшивото послание за човешки базирано избавление. „Ние вярваме в човека“, „ние сме хуманисти“. Тези послания не са непременно лоши, но може да се сравнят с лека платноходка за прекрасно изживяване на „идеалния уикенд“. Това би било пагубно, ако сме в такава лодка посред океана и ни настигне сериозна буря. В своята заблуда, далече от Бога и от посланието на Христос, хората се подмятат от вълните между крайностите на тотална безнадеждност и фалшивите надежди на „хуманизъм“, атеистичен екзистенциализъм, трансхуманизъм и new age източни философии. Такъв медиен поток е добре оркестриран, за да се подготви изявата на идващите „месии“ в средата на нови политически, социални, здравни, законови и икономически реалности, които подмамват хората в антихристиянска посока. Добре запознатите с Библейското послание разбират, че Бог в Своя промисъл е използвал и инструментите на „наказанието“ и „ужасяването“, за да предизвика хората да се замислят и вземат решение да построят „Ноевия ковчег“ за своя живот, за да могат да оцелеят в идващия потоп.
Търсене на изход от безнадеждната ситуация може да се намери в много популярни песни. Творците се опитват да дадат изход от ситуацията според техния мироглед. Например Джон Ленън в песента Imagine дава „отговор“ на проблемите с премахване на граници, принципи и структури, които Господ е постановил (учудващо напомня подхода на Сталин: „нет человек – нет проблема“). В идеологията на тази песен не се разпознава грехът като източник на проблема, който покварява народите, религиите и поведението на хората. Принципно може да се забележат два идейни подхода в съдържанието на песните и филмите: (i) „точно“ описание на реалността около нас, силно повлияно от всекидневните новини, и (ii) бягство от реалността чрез абстрактни форми на изкуството, чрез въображение и фантазия. Въпросът е в отклика на сърцата и дали ще потърсят истината в Христос, или в своя човешка правда, идеология или фантазия.
Как да оцелеем в медийния потоп?
Този въпрос логично насочва към историята на Ной и големия библейски потоп. Според библейските текстове, за да оцелее от предстоящия потоп, Ной, предупреден от Бога, е построил голям ковчег (спасителен кораб), известен като Ноевия ковчег. Актуалността на тази библейска история е потвърдена и от думите на Исус Христос в Новия завет – времената на Ной са сравнени директно с времената, в които ние живеем. Основните акценти от историята на Ной са: (1) Ной е вярвал в Бог, чул е предупреждението и е постъпил мъдро, като го е приел сериозно; (2) Ной е бил покорен и е следвал точния дизайн и инструкции за построяването на ковчега; (3) Ной е бил упорит, последователен и трудолюбив в продължение на повече от 100 години; (4) Ной е включил в спасителното дело своите най-близки хора; (5) Ной е предупреждавал своите съвременници за предстоящия потоп; (6) Ной е имал правилната визия и надежда за бъдещето; (7) Ной е бил подготвен психически и духовно и се е учил практически в движение; (8) Ной е уповавал на Божията помощ и милост.
Процесът на построяването на Ноевия ковчег е картина на вътрешната активност и решение човек да следва истината на Библията, а самият ковчег е аналогия на изградени вътрешни съпротивителни сили, критично мислене, емоционална интелигентност, характер, воля и комплекс от добродетели, базирани на вечните библейски истини (по темата за активната личност вижте повече в статията „Бъди активен“ от блога на Свобода за всеки). Медийната информация трябва да се приема активно. Важно е да функционираме в „активен“ режим, с чувствителност за времената и събитията около нас, да бъдем активирани от истината, а не в „реактивен“ режим, да реагираме емоционално, гневно и припряно. Постоянно сме изкушавани да влизаме в „реактивен“ режим и когато това се случва за продължителен период от време, реактивизмът става навик, манталитет и ниво на функциониране, които избутват истинската активност. В натовареното ежедневие всеки има нужда от релакс и често телевизията и медията се използват за релаксиране след дълъг работен ден. Няма нищо лошо в релаксирането, но в такъв режим не можем активно да приемаме, анализираме и филтрираме информацията – т.е. не си „строим кораба“. Докато „душата ни разпуска“ в пасивен режим, в дълбините на сърцето се посяват неосъзнато неправилни послания. Има голяма разлика между активното и пасивното възприемане на медийна информация. Филмите и музиката са едни от най-силно влияещите медийни продукти. Чрез характерите и поведението на героите може да се открият ценни истини, но това се случва само, ако сме активни и критично пресяваме посланията, защото дори в „прилично изглеждащите продукции“ има много слоеве със скрити послания.
Бъдещето не е нещо, което идва до нас, връхлита ни и ни се случва. Бъдещето е нещо, което изграждаме и конструираме с Божията помощ. Ной е пример за човек с визия, който е строял, който се е подготвял за бъдещето, а след потопа е участвал активно във възраждането на човешката цивилизация. Ковчегът е за оцеляване в буря и потоп. Това не е корабче с ефирни, красиво изрисувани платна, които задоволяват естетическите сетива и биха ни дали уникални преживявания в един круиз до екзотични острови – мечтата на преуспелия западен човек от ХХІ век. Пухкавите мечти могат да се осъществят само при нормални обстоятелства, в спокойното и „гладко като тепсия“ море. Такъв красив кораб е без никаква полза в „потопа“.
Адекватен отклик
Нужно е осъзнаване на силното влияние на информационния век върху обществото и в частност – върху християните. Информационните технологии и интернет ресурсите сменят парадигми и деконструират областите на образованието, икономиката, науката, повечето професии и цялата система на политико-социалния живот чрез нелегитимно наложената „четвърта власт“. Ако една дейност в общество се състои само в предаване на информация, без дълбока комуникация на различни нива, тя подлежи на замиране, защото може да се замести от интернет ресурс и „бонус добавка“ – ИИ асистент. По-същия начин, в съвременната църковна организация много хора не посещават християнски събрания, но приемат (или по-точно консумират) послания и „менторство“ по интернет. Ако църквата, действайки с манталитета на сирак, не дава нещо повече от информация, правила и поучения в различни области, хората ще започнат да приемат тази информация само чрез интернет. Нужно е християнските общности да създават среда на приемане и принадлежност, да дават истинска субстанция чрез атмосфера на семейство, бащинство, приятелски и братски взаимоотношения. Нужно е да проумеем, че „Бог е Този, който ни завежда на желаното от нас пристанище“ (Псалом 107:30) и сред бурите на живота и глобалния информационен потоп само истината на Бога ни дава автентична сигурност, радост и свобода. Осъзнали и преживели тази истина, ние самите ще станем „пристан на безопасност“ и „спасителен кораб“ за нашите близки и съграждани. Както споменахме, битката за нашата идентичност е основен аспект на „потопа“. Вдъхновяващите примери от герои, разкази, филми и дори случки от Библията, с каквито сме заливани, не могат да произведат истинска смелост и сила в нас, ако не осъзнаваме „кои сме в Христос“.
За да имаме адекватен отклик посред медийния поток и за да сме успешни в убеждаването на хората, че трябва да „влязат в Ноевия ковчег“, е нужно честно да си задаваме въпроси: умеем ли да слушаме сърцата на хората, разпознаваме ли истинските мотиви и търсенията на хората, съдим ли ги повърхностно, комплексарски и „фарисейски“. Когато в песни, изкуство, филми, социални мрежи или публични изказвания чуваме „бунтовни послания“ и предизвикателства срещу християнството, разпознаваме ли правилния контекст и отношението на сърцата? Дали всъщност в някои от тези случаи хората не се бунтуват и хулят не самия Христос, но мъртвата религия в нас, лицемерието, фалша, позирането, психологическата манипулация, насилствените опити за модифициране на човешката личност чрез буквата на закона и функционирането във фалшива идентичност без милостта, любовта и истината?
Задаването на тези въпроси не означава да подценяваме действието на духовния враг, който постоянно лъже, заблуждава, осквернява, помрачава и богохулства. Цялата духовна картина има много слоеве: Бог е любов и съдия, показва своята благост и строгост, а картината в сърцата на хората е микс от действието на врага, дълбоките търсения на човека и голяма вътрешна борба. Всичко това е катализирано до краен предел чрез информационните и медийните вълни. Невярващите или нехристияните прихващат и усещат различни духовни истини и съответно ги предават чрез медията и изкуството. Въпреки че опитите да се съблюдават духовни принципи с човешки сили са суетни и обречени на неуспех, Бог е много милостив и в много случаи чрез медиите, промислително, хора са водени към истината.
Заключение
Искаме, или не, ще преминем през водите на „потопа“. За да оцелеем, е нужно да бъдем активни личности, с изграден духовен имунитет, критично мислене, духовна чувствителност, търпение и добродетели, основани на библейските истини. „Корабът“ на вътрешния ни духовен живот трябва да е добре построен, за да не „влезе вътре вода“. Ако бъдем хвърлени зад борда на „Ноевия ковчег“, може да се „удавим“ в бушуващите медийни вълни. Ние сме призовани да бъдем активни творчески участници в Божието дело, а не пасивни коментатори в социалните мрежи. По време на буря и потоп истинската свобода е на спасителния кораб, а не в „свободното сърфиране“ по вълните. Технологиите като техническо решение са неутрални. „Отшелнически“ манталитет, сухо критикарство и бягство от технологиите са контрапродуктивни. Новите технологии може ефективно да подпомогнат „строежа на Ноевия ковчег“. Ако ние сме „сол и светлина“, ще предизвикваме здравословна жажда за посланието на истината и надеждата, които са в Исус Христос.
Доцент Николай Кочев е преподавател в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, магистър по математика и доктор по информатика. Занимава се повече от 25 години с интердисциплинарни научни изследвания в областта на софтуерното моделиране, компютърната химия, химичната информатика и наноинформатиката. Освен с научни изследвания Н. Кочев се занимава с гражданска наука и проблемите на идеологическото натоварване на науката, мястото ѝ в съвременната култура и съхраняването на автентичния научен метод.
