„В страните, обхванати от революция, човек не може да очаква друго, освен оскверняване: църкви се превръщат в тоалетни или изправителни домове, свети места се разрушават и оскверняват с нечистотии, камбаните се свалят и претопяват, кръстовете се събарят на земята и погазват […] Но не всички революции са толкова явни и очебийни. Онези, които искат да победят в една революция, са много по-предпазливи: те разрушават, но с усмивка! … “Защо да гневим хората и така да ги изправим срещу себе си? Защо да рискуваме от наши противници да направим техни мъченици?“ – ето какво чета преди няколко дена в една статия в американско списание, борещо се срещу секуларизма и атеизма. Революцията, която днес се извършва в покварения либерален свят на охолните и задоволените (и, следователно, обхванатите от слободия и разврат! Защото когато човек е задоволен отвсякъде, нищо друго не може да се роди в главата му, освен глупости или зли мисли – Писанието е повече от ясно за това!), вече унищожи християнството в тези държави и все по-настъпателно преследва вярващите, като се прикрива зад закони и призиви за равноправие и недискриминация.
„Официално Великобритания е християнско кралство, всички негови символи и до ден-днешен са християнски: погледнете гербовете, архитектурата и паметниците и надписите по тях – те всички са християнски и са взети от стихове от Библията“ (и по-нататък в статията се цитират множество примери, особено от Лондон, за християнските символи и надписи, включително сградите на парламента, кралските съдебни зали и залите на Криминалния съд – с надпис-цитат от Пс. 72:4, звъна на камбаните на Биг Бен, чийто звук е по ария на Хендел, използвал текст от библейската книга Иов – “Зная, че моят Спасител е жив!“, и т.н.). „Но всичко това вече не струва и пукнат грош“, продължава авторът на статията Питър Хичънс. И казва по-нататък: „Призивите за равенство и същевременно за разнообразие унизиха християнството и го поставиха наравно с всички останали религии… и дори по-ниско от тях, защото никой не се страхува от Кентърберийския архиепископ (като тук намекът е за исляма, който в тази страна вече стои на по-почетно място от християнството поради страха от законите, под чиито удари можем да попаднем, ако кажем нещо против исляма, което не се харесва на мюсюлманите; а в същото време почти няма проблем, ако някой каже нещо против християнството).
В материала си, озаглавен „Нова дефиниция на това, какво е човешко достойнство“, авторът описва различни случаи, доказващи почти окончателната победа на новите „революционери“ – либералите и развратниците, които коват закони, насочени към унищожаване на човешкото в човека: закони, които са толкова дълбоко антихуманни, че засега все още не можем докрай да разберем тяхната същност. Един от примерите – наскоро от пенсионното министерство уволниха служител (който е християнин), защото не пожелал да се обърне към един трансджендър с местоимението „тя“ – а става въпрос за двуметров гигант с брада, който решил да се прави на жена! Друг пример в статията – забраняват на родители, желаещи да осиновят дете, защото те не могли да обещаят пред властите, че ще учат това дете на ценностите на хомосексуализма. И т.н.
„Какъв смисъл има фактът, че кръстът и християнската корона все още са върху значките на полицията, че е изпълнена с християнска символика цялата страна, военните ни бази и подводниците ни… след като това всъщност вече нищо не означава? Революционерите разбраха, че е по-добре да оставят символите както са си, защото хората повече обичат външния вид, а не толкова реалността“ – пише авторът. „Великобритания е изцяло секуларна, но е оставила християнските символи, които се кипрят като носталгично бижу върху роклята“ – продължава той.
И към края на материала си Хичънс цитира Киркегор, който казвал: „По време на бурни и размирни времена всичко се преобръща и се разрушава, но когато една революция е внимателна и същевременно безпристрастна, тя си оставя всичко на място, като обаче коварно го изпразва от смисъл и съдържание“. И авторът обобщава: „Тези думи са напълно подходящо мото за британската революция, която изпразни всички символи от предишния им смисъл, тъй че днес нищо не е такова, каквото изглежда“.
Но заключението му е още по-печално: „Още малко ѝ остава [на революцията на Великобритания], и тя напълно ще победи. Когато дойде време за следващата коронация за крал/кралица (дано това да не стане скоро!), светът ще разбере колко изпразнен от съдържание е старият порядък от 1953 г. насам. А дотогава ще трябва да привикваме с мисълта, че британската държава счита себе си за светска, но все още е оставила християнските символи, които се кипрят като носталгично бижу върху роклята. Модерните нови управници, поставящи изключителен акцент върху разума, никак не ги е грижа за Възкресението, пък те и не вярват в него. Но си мислят, че законът трябва да защити двуметровия брадат мъжага, който желае да бъде наричан “мадам”, а не другите, които виждат колко глупаво е това“.
Често пиша за това, накъде върви „либералния“ Запад не защото няма какво да се каже за родната ни България или защото тя не е дотам либерална и свободна страна и стои доста далеч от ширещата се развратна идеология на богатите европейци и западняци, а защото страната ни не може да остане встрани от тези зловонни веяния на слободията. През последните месеци широко се обсъжда въпросът за подмолното вкарване в текстовете на редица закони и разпоредби на вече отхвърлените положения на онази злополучна Стратегия за детето и все повече се убеждаваме, че нито протестите ни – и отхвърлянето на стратегията, на Истанбулската конвенция и т.н., нито обръщенията ни по медии, нито разговорите ни по време на срещи с представители на управляващите имат никакво значение – керванът, за съжаление, си върви и кучето може да си лае колкото си иска: и тъй никой не го чува!
Това е жалка констатация: в България все още имаме възможност да се борим срещу злото, наречено „право“ и „недискриминация“ (не говоря за действителното право и действителната недискриминация срещу различни хора и групи в едно общество, а за измислените „права“ на развратниците и за „правата“ на детето, което още не се е родило от утробата на майка си, но вече му е гарантирана защита срещу собствените му родители!), но изглежда скоро тази възможност може да ни бъде отнета – подмолната революция на слободните западни идеолози залива Европа и света все повече и повече като черна сянка, канеща се да потопи народите в мрак и беззаконие. Защото как иначе може да се нарекат законите, налагащи хората да казват на черното бяло и на порока – добродетел, освен беззаконие! То е беззаконие срещу естествените закони на човешкото битие, и още повече е беззаконие в Божиите очи!
Понякога разказвам за битките на християни срещу съдебната система в различни западни страни и за това, как държавата ги осъжда, когато те не желаят да изоставят вярата и разбиранията си и не изпълняват разпоредбите на закони и правила; особено често споменавам преди всичко тривиални случаи, например за пекарите, които отказват да направят торта за „брачно“ тържество на хомосексуалисти със съответни хомосексуални изображения или символи върху сладкарското изделие. Понякога приятелите се смеят: „Е, това да ни е проблемът – ще се оправим…!“. Но я отидете на Запад и откажете да се съобразите със законите за недискриминация, като кажете, че няма да направите такава торта? Затворът ви е гарантиран, ако не успеете да намерите „вратичка“ в някой друг закон или разпоредба! А знаете ли колко ще ви струва намирането на такава „вратичка“? Десетки и стотици хиляди долари, пръснати по съдилища, спокойствието, здравето, семейството и т.н. – твърде скъпа е борбата на нормалния човек срещу ненормалното законодателство на Запада!
Четейки неотдавна за поредния такъв случай за шефа на сладкарска фирма в САЩ (а за Великобритания вече съм споменавал различни такива случаи), който от 2012 г. се бори срещу държавата, срещам в материала една мисъл на Николо Макиавели: „Има два вида битки: борба срещу законите и борба чрез използването на сила“. Все повече ми се струва, че скоро може да ни бъде отнета възможността за борба. Защо? Причини много, но тук ще посоча една, която срещам в материала на Хичънс. Християнинът, който бе уволнен, тъй като не искал да нарече брадатия перверзник „тя“, както писах по-горе, бил осъден от трибунала, разглеждащ случаи на уволнения (той е по-висока инстанция от окръжния съд в Англия и Уелс, но по-ниска от Върховния съд), и в решението си трибуналът посочил, че уволненият всъщност изказвал собствено мнение (а не християнски възгледи!), което е обиждащо и дискриминационно спрямо хомосесуалните и поради това то е несъвместимо с достойнството на човека! Съдията посочил, че човек не може да позволи на вярванията си, че Бог е сътворил човека – мъж и жена ги е сътворил, да се проявяват на работното му място и заключил, че възгледите му всъщност са само мнение, а не истинска вяра!
Нека да разсъдим: ако вярата на вярващите бъде счетена за мнение (мнение едва ли не на болния ум на вярващите, както някои твърдят!) и това намери място в някой закон или разпоредба, то какво ни остава? Какво трябва да се промени в конституциите, в законодателството и в социалната сфера, та новите законотворци на разврата напълно да запушат устата на вярващите? Дори не ми се мисли какво би могло да се случи. Но мисълта ми продължава и ще продължава да ме подтиква: докато все още можем, ние сме длъжни да се противопоставяме на всякакъв опит на властващите (които и да са те) чрез закони и разпоредби да ни насилват и да ни карат да живеем в общество, изградено единствено на основата на техните атеистични разбирания за човека и за света!
Колкото и да не намираме възможности да си сътрудничим с представителите и на другите религии, ние просто сме длъжни да намираме начини заедно с тях да се борим срещу неправдата, която всъщност е неправда не само срещу вярващите, но и въобще срещу човека и човешкото в нас! Знаем, че вярващите и от други религии не приемат новите развратни идеологии, но докато действаме поединично, то няма да постигнем много. Защо някои се изправиха срещу неотдавнашните протести и заявиха, че пастори и чужденци настройвали хората срещу закона и срещу държавата? Защото все още сме малцина. Срещу беззаконието трябва да се надигнат стотици хиляди, а защо не и милиони? За всички нас е повече от ясно, че по-голямата част от българския народ – вярващи е невярващи – е против джендърната идеология и практика и против погрешното разбиране за семейството и за детето, но не виждаме тази по-голяма част да е излязла масово и да даде знак на управляващите, а също на европейците и особено на властниците в ЕС, че България няма да се остави да бъде измамена и да приеме порочни идеи и закони в своето законодателство. На порочната „революция“ на хората с болен ум, която залива Запада, трябва да бъде противопоставена революцията на здравомислещите и на хората, които разбират какви са естествените основи на обществата и на човешкото във всеки от нас! Нашата революция не е с оръжие в ръка, а чрез убедителното слово, което трябва да поведе народите към столовете и бюрата на властимащите и всички хора ясно да заявят, че никога няма да приемат противоестествените закони и разпоредби, разрушаващи не само достойнството на човека, но и неговата изконна същност и неговото високо предназначение, което Бог му е отредил!
