Пътят на България към Централна Европа и важността на основните човешки права

Изказване на конференцията „България и Централна Европа – геополитически и стратегически перспективи“, София, 10-ти март, 2025 г.
Адв. д-р Виктор Костов – адвокат, специализиращ по въпросите на човешките права, „Свобода за всеки“, ръководител и главен редактор

Уважаеми гости, уважаеми официални лица, драги съорганизатори,

Казвам се Виктор Костов и съм адвокат при Софийска адвокатска колегия от над 30 години. Освен това съм доктор по философия в областта на междукултурните изследвания от Фулър Граджуит Скуулс, Калифорния, САЩ. Правната ми дейност е насочена предимно към защитата на човешките права, а изследователската ми работа обхваща публикации по същата тема, както и политически и богословски въпроси. „Свобода за всеки“ е организацията и сайтът, чрез които осъществяваме тази дейност вече повече от две десетилетия.

Защо пътят на България към Централна Европа?

Целта на настоящото събитие е да представим и чуем аргументи защо народите, които са съседи и живеят в географска близост от векове, имат нужда от засилен контакт помежду си и от сътрудничество. Това сътрудничество е от съществено значение за осигуряване на мира, за укрепване на партньорствата и за изграждане на едно по-добро и стабилно бъдеще за всички нас. Преди да продължим обаче, е важно да уточним какво разбираме под географското и политическо понятие „Централна Европа“. Доскоро то се свързваше предимно с т.нар. „Вишеградска четворка“ – Полша, Унгария, Чехия и Словакия, както и Австрия. Напоследък това понятие се разшири и днес безпроблемно включваме страни като Сърбия, Хърватия, Словения, Италия, Босна и Херцеговина, Румъния и, разбира се, България.

България има належаща нужда от открит диалог и задълбочена дискусия относно своето геополитическо позициониране в Европа. Като държава, разположена в югоизточната част на континента, тя заема ключова позиция, която често попада в сферата на интересите и геополитическите амбиции на големите световни сили. Това важи в не по-малка степен и за останалите страни от региона, които днес наричаме Централна Европа. Едно от негативните доказателства за тази необходимост е нездравата тенденция в българския политически и обществен дискурс да се дели на две основни групи – русофили и русофоби. Симпатиите към Европа и Запада обикновено са придружени от неприязън към Русия, а привързаността към Русия често изключва позитивно отношение към Запада. Този модел на мислене е не само нездравословен, но и ограничава възможностите за обществено развитие.

В тази връзка искам да отдам заслуженото на „Патримониум санкти Адалберти“, или в превод „Наследството на Свети Войтех“, които работят за възстановяването и укрепването на жизненоважните връзки между народите на Централна Европа и техните държавни институции. Свети Войтех е бил християнски мисионер, действащ в Моравия, Унгария и Прусия през X век – период, съвпадащ с времето на мисията на светите братя Кирил и Методий в Моравия. Както Кирил и Методий са оставили своя траен отпечатък като просветители и благовестители в Централна Европа, така и Свети Войтех, известен още като Адалберт Пражки, е посветил живота си на разпространяването на християнската вяра. Това е само един от многото исторически аспекти, които свързват България с Централна Европа. Нека изброим някои от основните общи черти:

1. Обща история, белязана от християнската вяра, ислямската инвазия на европейския континент и комунистическото тоталитарно минало, наложено под диктовката на Великите сили след Втората световна война.
   
2. Близост на езиците и славянският ни произход, които правят общуването между нас естествено и необходимо.
   
3. Обща християнска вяра, която през вековете е оказвала дълбоко влияние както върху народите и традициите им, така и върху държавността и управлението им.
   
4. Недостатъчно опознаване на съседите ни, което води до липса на значими отношения в областите на търговията, образованието и културата.
   
5. Подобно разбиране за „свобода“, което е тясно свързано с националната идентичност и независимост, но в същото време е зависимо от свободата и правата на отделния човек.
   
6. Липса на имперско минало и амбиции у повечето малки страни в региона, с изключение на някои исторически примери като бившата Австро-Унгария.
   
7. Нарастваща необходимост от сътрудничество за защита на суверенитета на народите от Централна Европа срещу засилващият се натиск от страна на един все по-централизиран и бюрократичен Европейски съюз и международен ред.

Защо човешките права са ключови в това сътрудничество?

Основните права на човека са разписани в основополагащи международни документи, като стават част от международното право след Втората световна война. Такива са Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Международния пакт за граждански и политически права,[1] така и в конституциите на всички европейски държави. Най-важните от тези права гарантират свободата на личността да вярва, да има убеждения, да ги изразява без страх от преследване, да се събира и организира със съмишленици, правото на защита и справедлив процес, презумпцията за невиновност, правото на живот и достойнство и подобни. Днешната правна уредба в България също поставя на предно място защитата на правата на човека с цел гарантиране правото на всеки да участва в обществения живот.

1. Човешките права са съвременно изражение на необходимостта да се защитава личността от прекомерна намеса на властите, която може да я лиши от възможността за пълноценен живот.
   
2. Разбирането за свобода на личността изисква разумна правна рамка, която да балансира индивидуалните права с интересите на общността. Тази рамка са именно основните човешки права. (Наличието на права, но и на задължения).
   
3. Под влияние на християнството и хуманизма европейските ценности утвърждават права като свобода на мисълта, словото, изразяването, събранията, личното достойнство и справедливия съдебен процес. Тези права са станали основа на съвременната европейска цивилизация.
   
4. Основните права са част от българската правна и политическа традиция. За това свидетелстват Търновската конституция, приета в края на ХІХ век, и някои от възгледите на лидерите на националноосвободителното движение от тази епоха, като Васил Левски.

Правото и спазването на справедливи закони са в основата на всяка развита култура и цивилизация. Без уредени по справедлив начин обществени отношения животът става труден, мрачен, а тиранията на силните на деня – неизбежна. Възникването на човешките права е важен етап в развитието на правото, особено в западните общества, където те могат да бъдат проследени от Просвещението, протестантската Реформация и контрареформацията. Влиянието на християнството е от ключово значение за оформянето на европейския светоглед и ценности. Интерпретирано през призмата на хуманизма, християнството допринася за изграждането на правна система, която гарантира права на човека, осигуряващи неговия живот и равноправно участие в обществото.

Така се раждат и постепенно еволюират човешките права. Те са неразривно свързани с морала и светогледа на обществото. Някои казват: „Законът е кодифициран морал“. В последните десетилетия обаче еволюцията на човешките права показва отдръпване от традиционните християнски ценности. След Втората световна война Източна Европа преживя тиранични атеистични режими, които отнеха свободата на личността. След падането на комунизма в Западна Европа се разви един нов неолиберализъм, в който правата на човека постепенно деградират в инструмент за идеологически цели.

Това развитие доведе до въвеждането на новоизмислени „човешки права“, някои от тях несъвместими с философската и правна рамка на класическия либерализъм като платформа за държавно управление. Един пример е политизирането на сексуалността като форма на лична свобода. Сексуалният живот е интимна сфера, принадлежаща на индивида и семейството, а не на публичния дискурс. Въпреки това идентичности като „гей“, „лесбийка“ или „многополови“ станаха водещи в обществения дебат. В САЩ дори местоименията се превърнаха в маркер за идентичност заради нарастващия брой „полове“.

Право на „сексуална ориентация“, както и „право на смяна на пола“ не съществуват в основополагащите документи за човешки права, нито в българската Конституция.

Това обаче не пречи на идейните социални инженери на глобализма да правят всичко възможно да променят светогледа и ценностите на хората, включително чрез въздействие върху законодателната и съдебна власт. Така терминът „сексуална ориентация“ се появява в Закона за защита от дискриминация след 2000 г., който му дава една нелогична и неясна дефиниция. Правото на „смяна на пола“ също не съществува, но се извлича от факта, че Законът за българските лични документи го споменава във връзка с издаването на лични карти и паспорти. Към момента Съдът на Европейския съюз все още се занимава с преюдициален въпрос, касаещ казуса в българските съдилища, който беше решен категорично от Конституционния съд преди няколко години – полът е само биологичен.

Този натиск за приемане на „новия смел свят“ и „светлото бъдеще“ на елитарния глобалистичен диктат и на безполовия, безродов индивид се усеща във всички централноевропейски страни. Новите тенденции се прокарват чрез квазиправни международни договори, като Истанбулската конвенция, както и чрез политиките на централизирания Европейския съюз, които често не зачитат особеностите, традициите, културата и интересите на по-малките страни в съюза, като в същото време претендират, че защитават новите права на човека.

Една от най-яростните атаки срещу основните човешки права, които би следвало да са в основата на Европа и Европейския съюз, е отнемането на свободата на изразяване. Това става под благовидни предлози като „борба с дезинформацията“, като основната цел е контрол и цензура, която да смълчи различното мнение. Наскоро, по време на конференцията за сигурност в Мюнхен, новата администрация на САЩ, в лицето на нейния вицепрезидент, заяви, че Европа „отстъпва от ценностите на свободата на словото“. Джей Ди Ванс разкритикува остро ограниченията на свободата в Европа, включително забраните за молитва във Великобритания и Шотландия. Наскоро в Австрия арестуваха британски журналист за публикации, които не се харесаха на британското и на австрийското правителство.[2]

Деградацията в обществения морал води и до идеологическа война срещу правата и свободата на личността. Ювал Харари е важна фигура в Световния икономически форум, професор в Ерусалимския университет и има „съпруг“. Вместо да предизвикат обществено недоволство, скандалните му твърдения биват аплодирани от така наречените „елити“. Той твърди, че човешките права не съществуват просто защото не можели да бъдат открити на биологично ниво. „Разрежете човека и ще видите органи, но не и човешки права“, твърди Харари. Това цинично редуциране на човека до биологично същество, или дори до обикновена компютърно манипулируема биомаса, е част от дълбоката промяна в съвременното разбиране за личните права.

Народите и цивилизациите, повлияни от личността, делото и учението на Исус Христос, имат различен подход към човека и неговото достойнство. Свободата на съвестта, мисълта и словото има корени в християнството. В Деянията на апостолите Йоан и Павел проповядват в Христовото име въпреки забраните на властите, поставяйки вярата над светската диктатура. Това е първоизточникът на днешните права, пречупен през историята и хуманизма на Просвещението. Те остават изконни християнски и европейски ценности. Въпреки политическите разделения, християнската история на Европа оформя идеите за демокрация, или по-скоро – за народовластие, справедливост и човеколюбие.

Това наследство обаче е потъпкано – от времето на комунизма до съвременния технократичен глобализъм. Народите на Централна Европа, вкл. България, не могат да останат безучастни към постъпателното навлизане на нов тираничен централизиран модел. Споменът за атеистични тоталитарни режими, в които личната свобода е жертва на класовата борба, е все още жив.

Предизвикателство в опазването на основни права има и в България. На 4-ти февруари т.г. Народното събрание прие закон, позволяващ само една „православна“ общност да бъде призната (като юридическо лице), отменяйки обосновано и законосъобразно съдебно решение. Мотивът за приемането на ограничителното изменение в религиозния закон бе „защита на националната сигурност“, но без реални аргументи в тази връзка. Държавата се намеси в богословски въпроси, нарушавайки разделението между църква и държава. Тази намеса не доведе до духовно единство, каквато беше заявената цел. По-скоро подчерта неспособността на държавата да гарантира баланс между вярващите, което е нейното задължение по чл. 37 от Конституцията.

Заключение

За да запази суверенитета си, националния си интерес и историческите си традиции и да изгради едно общество, което има бъдеще, България трябва:

1. Да търси път, независим от Великите сили, когато те пренебрегват демократичните принципи. Без свобода на словото, мисълта и съвестта народът и отделната личност не могат да процъфтяват. С оглед на днешните развития, този път, логично и исторически, води към Централна Европа.
   
2. Да се опре на християнските ценности и морал, за да защити суверенитета и свободата, които са общочовешки ценности. Делото и учението на Христос не е само насочено към спасението на душата, но и към една действена обществена реформа, в която добротата, красотата и истината тържествуват над хаоса, разделението и пропагандата. В тази връзка правата на човека, и най-вече в тяхното класическо изражение, са добър правен гарант за опазването на българския народ и другите народи от Централна Европа от злото на безконтролната тирания.
   
3. Да насърчи публичен дискурс за сътрудничество с Централна Европа – народи, близки по история, език и вяра. Силата на международното сътрудничество в тази посока е в запазването на националната идентичност и независимост, но в съдружие с други близки по история, култура и ценности народи. Ориентацията към Централна Европа няма да се случи неосъзнато и централизирано, нужна е осмислена обществена подкрепа.

Това е целта и на конференцията днес – да дадем платформа и начало на разговор относно бъдещето на България в Централна Европа и на защитата на свободата – личностна и народна.

[1] https://www.coe.int/bg/web/compass/the-international-covenant-on-civil-and-political-rights.

[2] https://www.wsws.org/en/articles/2025/02/07/wsqx-f07.html.