Ръководство на Конституционния съд за прилагане на правото на ЕС в България – нов удар върху националния суверенитет

Конституционният съд се произнесе с решение, ръководещо прилагането на правото на Европейския съюз (ЕС) в България.[1] Това ръководство на практика пояснява непосредственото прилагане на правото на Съюза. От него става ясно, че българската юриспруденция губи своята независимост.

На второ място, от коментарната статия към решението[2] става ясно, че на практика с решението си КС поставя, макар и не изрично, Конституцията над европейското право. При конфликт на европейското право с български законови разпоредби директно се прилага европейското. Тоест правоприлагащият орган не е нужно да сезира висши съдилища или КС за тълкувание. В същото време обаче, при конфликт на приложимото европейско право с Конституцията на България такова сезиране е възможно.

Най-важният извод, който следа да отбележим, е, че дори по времето на Съветския съюз и Комунистическия интернационал, както и СИВ – Съвета за икономическа взаимопомощ, не е имало директно прилагане на съветското социалистическо право в съответната страна. То минаваше първо през партийните централи, респективно правните факултети, сервилното и фиктивно Народно събрание и едва тогава беше въвеждано в правната система чрез националното законодателство.

Сега, с това решение на КС, се затвърждава директното прилагане на правото на ЕС при конфликт с български правни норми. България, в правно отношение, поне на подконституционно ниво, е правно подчинена и зависима от правото на ЕС. Илюзията за суверенитет следва да бъде изоставена, защото държава, която няма собствена правна система, не е независима, а васал на съответната империя, чиито норми надделяват над местните.

Правната система и юриспруденцията на един народ са в основата на неговата култура, цивилизационна принадлежност, морална и духовна устойчивост и перспектива за бъдещо обществено развитие.

Както казва Джон Русас Ръшдуни, американски богослов от не много популярната школа на теономистите: „Покажи ми законите на едно общество и аз ще ти покажа неговия бог“. Или множество богове – без значение. Цитатът се отнася за божествата, които човекът е избрал вместо Истината.

Ето цитат от решението на КС:

Ако съответстващо на правото на ЕС тълкуване на приложимата вътрешна правна норма се окаже невъзможно, тъй като би противоречало пряко на смисъла на нормата (тълкуване contra legem), е налице противоречие, при което вътрешната правна норма трябва да бъде оставена неприложена, без да се иска или изчаква отмяната на тази разпоредба по законодателен или друг конституционно предвиден ред (Съд на ЕС, дело A c/ B et a., C-112/13, ECLI:EU:C:2014:2195), с резервата за съмнение за порок на относимата съюзна правна норма (ultra vires или друг) или за нарушаване на националната конституционна идентичност, при което ще е необходимо произнасяне на Съда на ЕС. В случай на основателно съмнение относно валидността или тълкуването на относима съюзна правна норма националният съд също трябва да поиска преюдициално произнасяне на Съда на ЕС и да се съобрази с него.

Виждаме, че дори резервата за възможно нарушаване на „националната конституционна идентичност“ при порок на европейската норма или противоречието ѝ с Конституцията в крайна сметка не се решава от българския съд, а от съда на ЕС.

Последствията за обикновения човек ще са няколко. Изгубването на идентичността на националната юриспруденция изглежда най-малкият проблем. Ако възприемането на паневропейската идентичност на българската държава и нация, след падането на тоталитарния комунистически строй, има огромен принос за очовечаването на управленската система и практика, както и донякъде на правораздаването, то сега сякаш махалото се отклонило сериозно в негативна посока.

На второ място, правната система в страната става все по-сложна и по-несигурна, поради възможност за възникване на несъответствие на вече установени норми, във всеки един момент, с някакво ново разпореждане, плод на ЕК.

Трето, вече не българският закон ще управлява българското правораздаване, а европейските законодателни инициативи и, респективно, норми. Това означава още по-значително отдалечаване на властта от народа и повече безсърдечност у бюрокрацията, която няма да взема предвид истинското правосъдие, от което хората се нуждаят. Няма да бъдат взимани предвид норми, възприети от българския законодател, а тези, приети от лобисткия ЕС и Европейската комисия. Мекият тоталитаризъм става все по-твърд.

На практика, демократичната система на представителна демокрация в страната ще бъде подменена ефективно. Това става чрез даване на приоритет на имперската законодателна система пред местната подчинена, несуверенна държавност. Нещо като Княжество България след Освобождението от Османската империя, но с по-малко самостоятелна правна мисъл и с по-откъснато от народа и избирателите правосъдие.

***

Адв. д-р Виктор Костов е издател на Свобода за всеки и член на Софийска адвокатска колегия от 30 години.


[1] Решение № 5 от 14 юни 2022 г. по к. д. № 13/2021 г.

[2] КС постанови решение – ръководство в Правото на ЕС – в помощ на всеки съдия – Lex.bg News

Сподели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Подобни постове