Сатанинската същност на Истанбулската конвенция и правната мисъл на ВКС: „Тя е транссексуален мъж“

„Който успее да ви убеди да вярвате в абсурди, може да ви убеди да извършвате зверства“. – Волтер, френски философ от XVIII в.

С промяната в културата се променя и езика, който хората употребяват. Може да се твърди и обратното – че промяната в езика води до промяна в начина на мислене.

Всички над средна възраст помним как по времето на комунизма бяха въведени термини и въобще идеи за терминология, която целеше да облече в думи мечтите за човешка комунистическа утопия без Бог. Резултатът от тази атеистична пропаганда беше промяна на обществото и въобще на ценностите на няколко поколения.

Светло бъдеще, зрял социализъм, рабфак, колхоз, социалистическо съревнование, конгрес, партийна линия, партия-кърмилница, враг на народа, петилетка… Цялото българско общество все още тръпне от мрачния привкус на тези патетични слова, изричани гордо в името на жестоката утопия на развития социализъм и настъпващия комунизъм. Под повърхността на идеологическия патос се криеха престъпления срещу личността, имуществото и основни изисквания за човешко достойнство. Всеки, който бе несъгласен с предлаганото утопично щастие, бе изложен на риск от преследване, имуществено ограбване и дори физическо унищожение.

Цялото описано социалистическо словоблудство бе предназначено да придаде нормален вид на обществото на абсурда, в което живеехме. Свят на братство, равенство и свобода без Бог. Видяхме светлото бъдеще; и звезди също.

И без да твърдим, че България и бившите социалистически страни са се очистили от тежкото наследство на живот в безбожната утопия на социализма, в последните десетилетия сме свидетели на една много тревожна тенденция – левите идеологически течения в така наречения „свободен Запад“ са дотолкова силни, че без диктатурата на пролетариата, но чрез диктатурата на моралния упадък и многото пари да налагат нова версия на старата тирания.

Възможно ли е свободно и справедливо общество там, където са налице масово напускане на реалността и подмяна на очевидни факти с идеологически конструкции?

Крахът на светлото комунистическо бъдеще от близкото минало дава незабавния отговор на този въпрос. За съжаление, ясният исторически урок остава ненаучен.

С последния дебат относно Истанбулската конвенция би трябвало да стане ясно на мислещия човек, че духът на идеологическото насилие не си е отишъл с разпада на Съветския съюз и лагера на развитите социалистически страни.

Идеята, че полът е мисловно-идейна конструкция, а не очевидна реалност; че бракът между мъж и жена е отживелица, и че е право, което принадлежи и на личности, практикуващи хомосексуални актове; обучението на деца от най-ранна възраст в сексуални теми, хватки и разврат се превъзнасят като постижение на западната култура. Жените са мъже, а мъжете – жени. Равенството на половете, издигнато в политическа категория, е всъщност новата класова борба за унищожаване на половете.

Описаните тенденции са в същността си борба срещу Бога на Библията и истината и в политически смисъл са публично антихристиянска и деморализираща идеология. Те са социален експеримент, който се равнява по радикалност на комунистическата утопия и диктатурата на пролетариата.

Пропагандирането на хомосексуалността като право е революционна промяна в съвременна западна юриспруденция. На международната общност се налага изкуственото създаване на право на „сексуална ориентация“, право на избор на „полова принадлежност“, право на „равенство в брака“. Новите „права“ са закрепени със закони във вече голям брой западни страни, включително Франция, Великобритания и Германия. (В САЩ, поради федералната и до голяма степен уникална форма на държавно управление и правосъдие, хомосексуалният „брак“ е въведен като право на основа на 14-та поправка на американската конституция, която забранява дискриминацията и задължава правителството или държавата към равно третиране – това „право“ е въведено във всички щати на база на юрисдикцията на Върховния съд на САЩ.)

Характерното за западните леви утописти, които действат в момента и които заради своя западен произход „имат почва у нас“ (именно заради установения авторитет на Запада като източник на култура и свобода), е, че те са точно толкова крайни, фанатични и непримирими, колкото болшевиките и радетелите на диктатурата на пролетариата. Всяко друго мнение е заглушавано с крясъци и емоционални призиви, разумът, традицията и внимателно изработени закони биват отхвърляни под претекст за права и свободи.

Виждаме, че историята се повтаря. Едно ново поколение, което не е страдало от войни и противопоставяне между народите до точката на омраза, водеща до кръвопролития, е готово да развие своята теза на омразата, под предлог за любов, до степен, в която да обслужва тиранията и кръвопролитието.

В случая можем да вземем за пример САЩ – един може би последен остатъчен бастион на фундаменталните права на хората, който включва свободата на словото и религията и сравнително либералния режим на носенето на оръжие от спазващите закона граждани. Поне в исторически план, колкото и да са променени нещата днес.

В крайна сметка, следва да подкрепим тези мои наблюдения с изказването на канадския професор Джордан Питърсън в телевизионното шоу на консервативния американски журналист Тъкър Карлсон на 26 март (англ.) т. г. Питърсън, ярстно атакуван от левите идеолози в страната си за консервативната си позиция, директно заяви, че идеята за пола като социална конструкция е очевидно абсурдна. Най-стряскащото е, че дори на фона на консервативното шоу на г-н Карлсон истинните и ясни категории, с които борави Питърсън, звучаха едва ли не еретично. До такава степен общественият климат е наситен с толерантност към абсурдите на новите измислени „права“, закони и съпътстващ морал.

 
Проф. Питърсън: Канада е внедрила в законодателството си идеята, че полът е социална конструкция. Това не е никаква наука, това е изначално абсурдно.

Библията е книга, която не се променя. Христос учи, че думите имат сила и въздействие, което е толкова значимо, че всеки ще бъде съден не само според делата си, но и според думите, които е изрекъл (Ев. от Матей, гл. 12).

Промяната на начина на мислене, на съвестта и светогледа на хората, включително и на вярата, чрез подмяна на терминологията, е може би най-ефективният метод на заблуда и оттук – на установяване на тирания.

Българското участие

България е част от глобалната мрежа, в която се е превърнал светът. Това е тенденция, която ще се запази. България е жертва на тираничния комунизъм, който смаза умовете и съвестта на милиони. Българите още не са се възстановили от умствените и духовни поражения на голямата лъжа за „светлото комунистическо бъдеще“.

Единствената надежда за българите е да бъде възстановена като стандарт в културата, обществения живот и личния морал на хората истината в говоренето, мисленето и действията. Това обаче няма да стане, освен ако радетелите за истината – проповедниците на евангелието на Исус Христос, не застанат в ролята си на борци за правдата и истината, за която Христос и апостолите проповядваха, и то по начин, по който да обяснят гореописаните, сякаш нямащи нищо общо с Божието слово морални, правни и международни проблеми на измислените права и закони.

Идеята на комунистите, че религията е отживелица, сякаш е проникнала дори във вярата и нейното практикуване от християните. Вярата си е вяра, но светът е нещо друго, има своите правила и ние трябва да се съобразяваме с тях и с промените, които стават в него. Защо не и с промените, които ни се налагат? Дори и насила.

Тактиката за налагане на новите „прогресивни промени в обществото“ обаче не е революционна, а сравнително постепенна. Злото се превръща в добро, след като е дадено достатъчно време на личната и обществена съвест да прегори.

Точно такъв е подходът с въвеждането на крайно неприемливите правила на Истанбулската конвенция.

На крачка от лудостта в българския Върховен касационен съд: „Тя е транссексуален мъж“

Истанбулската конвенция, чиито текстове настояват народите да преосмислят и преиначат основни факти относно това що е пол и семейство, не идва на празна юридическа почва в България.

В изопачено тълкуване на чл. 8 на ЕКПЧ – разпоредба, гарантираща правото на неприконовеност на личния и семейния живот, българският Върховен касационен съд, в състав от три жени съдийки, решава по касационно дело през 2017 г., че жената, която си мисли, че е мъж, има право. Но то не е право на лечение, а на защита на болестното ѝ отклонение от осъзнаване на фактическата действителност; съдът твърди – поради нуждата от „хуманност“.  

С това свое решение ВКС дава легитимност на лудостта, облечена в правна терминология до степен на човешко право. Правото е нещо дължимо, нещо, което правдата и справедливостта налагат да бъде дадено на ищцата. Заложена е идеята, че настина смяната на пола съгласно не биологическите белези, а мисловните възприятия на молителката, е дължимо човешко право. Така съдът подкопава реалността, фактите, закона, историята, традицията, естеството на нещата, вярата в Бога; ВКС подпокава крехките устои на и без друго обърканата и почти безполезна българска правораздавателна система.

Решението на ВКС е да върне делото за ново разглеждане и за доизясняване на фактическата обстановка. Нищо особено. Шокиращи до голяма степен са мотивите и абсурдната правна логика, която мотивира съда да въведе измислени и несъществуващи „човешки права“ – например „правото на телесно модифициране“.

Въпреки твърденията на съдийките, че това било „гарантирано от закона право“, такова право реално не съществува. Няма такова право. Затова сме и крайно изненадани от абсурдните тълкувания на закона от ВКС.

Днес ВКС защитава абсурди. Утре може би ще защитава извършването на зверства? Толкова отдавна ли бе конструиран абсурдният Народен съд, та българската юриспруденция да се огъва така лесно пред ветровете на конюнктурата?

Решение № 205/05.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 24.10.2016 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА, ОЛГА КЕРЕЛСКА

В противоречие с приетото от въззивния съд по настоящото дело, в цитираното при допускане на обжалването влязло в сила р. по гр.д. №15866/13 г. на СГС молбата за промяна на пола е уважена, като е отдаден приоритет на психичния пол – половото съзнание и самоидентичност на мъж при лице, родено с биологичен и регистрирано с граждански пол на жена. Прието е, че молителката е психично здрава и при нея е формирано безспорно съзнание за принадлежност към мъжки пол. Тя е транссексуален мъж, въз основа на данните от психиатричната и сексологична експертиза, като това психично състояние е необратимо и без подходяща медико-социална и психиатрична намеса е източник на сериозен дистрес при нея. При хуманен подход в случая следва да й се предостави възможност да се реализира като личност, според пола, към който психически принадлежи, като първо се промени гражданският й пол и съответните му ЕГН и име, а след това, ако прецени за целесъобразно – да премине към хирургична интервенция. Правото на телесно модифициране е гарантирана и призната от закона възможност всеки човек да разполага с тялото си, като променя външния му вид по начин, отговарящ на собствените му убеждения и преценка за идентичност. Това право е признато като част от правото на личен живот от ЕСПЧ /решение по делото В.К. срещу Германия по жалба №35968/97 г.[1]

Всъщност не бива да виним само ВКС. Както правилно сочи в решението си, българското законодателство „бъка“ от разпоредби, които правно легитимират смяната на пола без коментар и дискусия, и то от сравнително дълго време – такива са Законът за българските лични документи, Законът за защита от дискриминация и Законът за гражданската регистрация. Проблемът не е само на молителката, жена с очевидни душевни и умствени отклонения, която от жена иска да стане мъж. Болната не ограничава болестта си само до собствения си свят; тя иска признание от държавата и в публичното пространство и правото. Лудостта трябва да стане норматив за всички, които да подскачат от умиление и уважение към болното съзнание на дадения индивид, вместо да му помогнат да се излекува и върне към реалността.

Но подобна реакция не се ограничава само до разпалени спорове в интернет форуми и социални мрежи.

Измисленото право на „телесно модифициране“

По-големият проблем е, че по отношения на молителя/молителката най-висшият орган на съдебна власт в правораздавателната система в България, ВКС, който връща делото на долна инстанция за експертиза и доизясняване, е на мнение, че тя е мъж. Всъщност „тя е транссексуален мъж“.[2]

Така болестната налудност на неколцина трябва да се превърне в закон и право, налагано за всички, дори на нормалните хора с авторитета на върховния трибунал на републиката. За съда дори биологичните факти не са в състояние да мотивират едно ясно решение срещу искането на молителката. За съда няма проблем на молителката да бъдат издадени документи за самоличност съгласно нейните субективни усещания и да се подложи на процедури, които допълнително да я деформират физически.

Автономността на личните усещания вече се третира като превъзмогваща обществения интерес роденият като мъж да бъде третиран като мъж и родената като жена да бъде третирана като такава от обществото и властите.

Заключение – 30 години преход от правна лудост към правна реалност не стигат

Истанбулската конвенция – едно правно чучело, плод на болната фантазия на обременени умове, облечено в дрипите на  международен документ и целящо да се подиграе с човешката личност и достойнство,  не е чужд за българската юриспруденция псевдоюридически акт. От обсъжданото решение е ясно, че съдийките от ВКС се грижат за това измислените права да придобият правен авторитет чрез цитирането им в съдебни решения.

Националното право не съществува изолирано от взаимодействие с външни идеи, концепции, теории и философии. Това взаимодействие между национално право и международна юриспруденция може да е за добро или зло.

За съжаление, след безумния атеистичен комунизъм, който диктуваше правната теория и практика в България половин век, и без сериозна критика и осмисляне на това наследство след падането на режима, в отсъствието на мисъл и правна литература относно същността на правото като заложено в откровението за Бога, Библията и достойнството на човека, създаден по Божий образ, днес българската юриспруденция е лашната от крайността на правото на колектива и пренебрегването на личността в другата крайност – тиранията на индивидуалното психично отклонение, формулирано като „законно право“, защитавано от върховния съд на страната, сякаш то е в обществен интерес.

В същото време реални, истински и исторически признати човешки права, като правото на свобода на мисълта, съвестта и религията, са все още обект на издевателства от страна на неграмотни псевдопатриоти (буквално преди дни ни бе докладван инцидент срещу местна петдесятна църква в Русе) и съдът в редица случаи отказва да защити религиозните права на хората в полза на държавната принуда.

Върховните съдийки казаха, че тя е транссексуален мъж, която (или който?) има законно право на телесно модифициране. С този правен абсурд, щедро заимстван от ЕСПЧ, зверствата са въпрос на време.

В така описания национален юридически контекст, дори можем да счетем за изненадващо и обнадеждаващо, че опозицията срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция бе успешна в началото на тази година. Обществото очевидно не е лишено от здрав разум, за разлика от елитарното правораздаване.

В същото време тенденцията е, че за пореден път в българската история беззаконието бива представяно като закон и право. Без срам и без извинение. Без  задълбочено и критично осмисляне на дивия исторически период на войнстващ утопичен атеизъм, който бе абсурд, принудил мнозина да извършва зверства – период, който бе превърнал българското правораздаване във фарс и от сянката на който държавното управление и съдилищата не могат да се отърсят и до днес.

Ще е удачно да добавим към тезата на Волтер перифразираната такава на Франциско Гоя: „Сънят на разума ражда чудовища“. По-точният превод на заглавието   на творбата на художника, също от 18 век, е „Когото разумът спи, се раждат чудовища“.

Сънят на атеистичния юридически разум вече е родил редица такива, включително и в условията на почти трийсет години посткомунизъм. Остава единствено  надеждата, че здравият разум ще ни събуди от кошмара и ще ни върне към истинския смисъл на правото, справедливостта, правдата и правораздаването.

Но да отговорим на заглавието, което съдържа въпрос.

Един от любимците на сатанистите от XX век е английският сатанист от XIX век Алистър Краули. Той формулира кратко и точно мотото на последователя на  дявола:

„Върши всичко, що ти се иска – в това се състои целият закон“.[3] Върши своята воля, не Божията. Не се покорявай на никакъв източник на закон извън  собствената ти личност.

За сравнение, Законът на Истината е даден от Христос в Новия завет: „Обичай Бога и обичай ближния си като себе си“.[4]

Промяната на пола, промяната на брака, промяната на държавния закон, за да валидират тези налудничави промени, има за цел единствено и само да облече в правна норма отрицанието на Божията истина и Божия закон.

Ние можем да направим сами своя брак. Ние можем сами да измислим своя пол! „Без Бог, без господар“ – сякаш отново се сбъдва мечтата на поета сатанист:[5]

Всичко писано от философи, поети —
ще се сбъдне
!
— Без бог! без господар!
Септември ще бъде май.
Човешкия живот
ще бъде един безконечен възход
— нагоре! нагоре!
Земята ще бъде рай —
ще бъде![6]

Милев не доживя да види как думите на философа Волтер се сбъднаха в родината му на върха на щиковете на болшевишката и комунистическа утопия за свят без Бог. И се сбъдваха в продължение на години и с цената на зверства и на милиони човешки жертви във всички погълнати от комунизма народи.

На път са да се сбъднат отново, ако загърбим любовта към ближния, и абсурдите отново се превърнат в народно верую.


Всички права запазени © 2017. Препечатвания и препубликации само с разрешение: editor@center-religiousfreedom.com


56

Адв. д-р Виктор Костов е адвокат, правозащитник и доктор на философските науки. Издател и главен редактор на Свобода за всеки – сайт за дискусия на отношенията църква-държава и защита на правото на свобода на съвестта, вярата, словото и семейните ценности.
  
Бележки

[1] Решение № 205/05.01.2017 г. по гр. д № 2180/2016 г. на 3 гр. отд. на ВКС. Правописът е запазен. Подчертаванията са мои (бел. авт.). Съдия Керелска подписва решението с особено мнение.

[2] Решението на ЕСПЧ, цитирано от ВКС, е Van Kück v. Germany, no. 35968/97, § …, ECHR 2003-VII. Пълният текст на английски език може да бъде видян тук: http://www.globalhealthrights.org/wp-content/uploads/2013/02/ECtHR-2003-Van-Kuck-v-Germany.pdf. В цитираното решение ЕСПЧ твърди, че има нарушение на чл. 8 на ЕКПЧ – правото на неприкосновеност на личния живот. Съдът отсъжда, че тъй като държавата не е платила за транссексуална операция на ищеца, роден през 1948 г. като Бернхард Фридрих фон Кук, сега възприемащ се като жена – Карола фон Кук, наричан надлежно „ищца“ и „тя“ от съдиите, то неговото (нейното) право на личен живот е ограничено неправомерно. Разбира се, подобна позиция е крайно противоречива, защото личните усещания на мъжа, че е жена, не са от значение само в личния живот на конкретния индивид. Тези усещания касаят роднините, семейството, близките, познатите, работодателите, съконтрахентите  на лицето, държавните органи и т.н. Затова да се твърди, че полът е субективно понятие, зависимо само от личното предпочитание или усещане на индивида, е абсурдно. Ще отбележа също, че решението на ЕСПЧ в този случай е с 4:3 гласа, тоест съдът очевидно е бил раздвоен при постановяването му. В решението е включено мнението на несъгласие на тримата съдии: Cabral Baretto, Hedigan и Greve. На следващо място, в текста не се споменава за някакво налично право на „телесна модификация“, както абсурдно твърди ВКС, че имало такова. Единственото право, дискутирано в казуса от ЕСПЧ, е правото на личен живот съгласно чл. 8 от Конвенцията, като идеята че молителят/молителката бил жена, а не мъж, на когото се дължат държавни пари за транссексуална операция, е само дискутирана форма на проявление на правото на неприкосновеност на личния живот.

[3] “Do what thou wilt shall be the whole of the law.” – Alister Crowley, The Book of the Law. Превод от английски мой.

[4] Матей 22:36-40, Яков 2:8; Галатяни 5:14.

[5] Портретът на Гео Милев е публикуван в интернет на адрес: https://magnifisonz.com/2016/09/01/%D0%B3%D0%B5%D0%BE-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2-%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8/.

[6] Гео Милев. Из поемата „Септември“, 1924 г. Подчертаването мое (бел. авт.).

Сподели:

Leave a Reply

Подобни постове