Изтеглете файла със спечелилите конкурса за 2024 г. есета.
През 1932 година излиза романът на Олдъс Хъксли „Прекрасният нов свят”, чието действие се развива в далечното бъдеще. Сюжетът описва човечеството през 26-ти век като силно развил се колектив от безчувствени хора, които през годините на своето историческо развитие са овладели технологията за изкуствено възпроизвеждане, а евгениката и хипнопедията (обучението или внушението по време на сън) са основни техни средства в изграждането на едно мирно и подредено общество. „Прекрасният нов свят” е изграден, но на изключително висока цена – човекът се е разделил с много голяма част от това, което е естествено за него.Той не може да твори и да се наслаждава на творчеството, не може да изпитва чувства и е лишен най-вече от възможността да расте в истинско семейство – семейство с мама и татко.
„Утопиите изглеждат много по-осъществими, отколкото се смяташе някога. Сега ние сме изправени пред друг тревожен въпрос: как да избегнем окончателното им осъществяване?… Животът крачи към утопиите.” Тези думи на известния руски религиозен философ Николай Александрович Бердяев (1874 – 1948 г.) са от сборника статии „Новото средновековие“, издаден в Берлин през 1924 г. Написани са от него в контекста на вече случилата се в собствената му страна кървава пролетарска революция. Този знаменит мислител знае от личен опит какви са последиците от една безбожна идеология, която гледа на човека просто като на средство за изграждане на „прекрасния нов свят”.
Интересен е фактът, че ние, хората, които нито живеем в 26-ти век, нито пък сме живели в първата четвърт на 20-ти век, сякаш отново се изправяме пред угрозата нечии утопични намерения да оформят обществото по образ и подобие на строителите на „прекрасния нов свят”. Разбира се, за да бъдат достигнати постиженията на бъдещите земляни от 26-ти век, за които пише Хъксли, човек трябва да извърви своя път, но днес смело можем да заявим, че пътят вече е преполовен.
В контекста на горните разсъждения годишният конкурс за есе от млади автори на „Свобода за всеки“, в памет на д-р Велислав Алтънов, е:
Свободата и истината срещу “прекрасния нов свят” на изкуствения интелект, измамната свобода и подменените ценности
Писмени работи се приемат до 15-ти ноември, 2025 г., на електронния адрес, посочен в нарочната страница с информация. Наред с предвидената поощрителна награда, есетата на спечелилите конкурса ще бъдат публикувани в сайта ни и авторите ще имат възможност да станат дописници в сайта и другите издания на “Свобода за всеки”.
Работите се оценяват от редактори в изданията на „Свобода за всеки“ с десетилетен авторски и редакторски опит, по следните критерии:
- Структура (увод, теза, аргументи, заключение);
- Стил (дали отговаря на тематиката, ползване на изразни средства, правилна употреба на граматиката, яснота на изказа, пунктуация);
- Убедителност (доколко ясна е връзката между тезата и аргументацията и доколко текстът държи вниманието и ангажира читателя);
- Форматиране (организация на текста – разделение на абзаци, шрифт, наличие на печатни грешки, ползване на подзаглавия на части от текста, ползване на бележки под линия, в края и библиография и подобни).
Очакваме Вашето есе не по-късно от 15.11.2025 г. на електронен адрес team@svobodazavseki.org!
