Становище до Народното събрание срещу изменения и допълнения на Закон за здравето

Днес заведохме Становищe до Народното събрание срещу проекта за Закон за изменение и допълнение на Закон за здравето. Предлагаме пълния текст на становището по-долу.

До 47-мо Народно събрание
Комисия по здравеопазването
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
Комисия по бюджет и финанси
Парламентарни групи

Становище

Относно законопроект
внесен в Народно събрание
с вх. № 47-254-01-31 от 24.03.2022 г.

Със заглавие: проект за Закон за изменение и допълнение на Закон за здравето

Уважаеми Народни представители,

Законопроектът е продължение на противоконституционната практика да се делегират законотворчески функции, присъщи на Народното събрание, на низши звена и органи на изпълнителната власт.

Доколкото въвеждането на „противоепидемични мерки“ включва ограничаване на основни човешки права, залегнали в Конституцията и международните договори, по които България е страна, проектът за изменения и допълнения към Закон за здравето е противоконституционен. Подобна противоконституционна дейност бе систематично извършвана в продължение на две години с въвежданите „временни противоепидемични мерки“ от министъра на здравеопазването по решения на Министерски съвет за въвеждане на „извънредна епидемична обстановка“. С цитираните „мерки“ и „обстановка“ ефективно се въвеждаше извънредно положение по смисъла на чл. 57, ал. 3 от Конституцията, но не съгласно конституционната процедура – чрез закон. Освен това, с тези „мерки“ се ограничаваха основни човешки права на цялата територия на страната, което по силата на чл. 57, ал. 3 от Конституцията може да става единствено и само със закон, и то временно. На практика, със заповед на министър на здравеопазването се въвеждаше такъв „закон“, но под формата на министерска заповед.

Подобно „законотворчество“ на ниво човешки права, чрез заповеди от изпълнителната власт, е грубо нарушение на конституционния и демократичен ред в страната.

Тази порочна управленска и квазизаконотворческа практика, въведена през 2020 г. с изменения и допълнения в Закон за здравето, и по-специално чл. 63 от същия, намира своето продължение в проекта за Закон за изменение и допълнение на Закон за здравето, като правомощията по въвеждането на практика за ограничаване на основни човешки права, залегнали в Конституцията, като правото на труд, на недискриминация, на достойнство, на убеждения, на лична неприкосновеност, на събрания, на вероизповедание и др., освен на министъра, се прехвърлят и на още по-ниско изпълнително ниво – на директора на регионалната здравна инспекция. Така наречените „мерки“ ще се прилагат и по предложение на главния държавен здравен инспектор. Освен това, същите ще се прилагат „за определен срок“, което позволява неограниченото им прилагане във времето, противно на Конституцията и демократичните принципи.

В мотивите към законопроекта е недвусмислено заявено, че се цели подтикване на „населението“ към ваксинация, която цел очевидно ще се постига с налагането на ограничения на права от местни чиновници от здравното министерство под ръководството на висши такива в същото.

Забраната за делегиране на законотворчески функции от Народно събрание на други органи, особено на низши чиновници от изпълнителната власт, е ясно заявена в Конституцията, Административнопроцесуалния кодекс (чл. 76), Закон за нормативните актове (чл. 2) и решения на Конституционния съд.

Конституционният принцип на правовата държава съдържа в себе си забраната да се прехвърля компетентност по издаване на нормативни актове. Недопускането на законодателна делегация не позволява уредба на материя, която трябва да бъде създадена със закон, да се прехвърли за регулиране чрез подзаконов акт, независимо на кого ще се възложи това правомощие. Законодателната делегация е конституционно недопустима (Решение № 13/2002 г. и Решение № 10/2011 г. на Конституционния съд). Съблюдавайки конституционното изискване основни обществени отношения да бъдат регулирани със закон, Народното събрание е задължено да създаде първична правна уредба по всички въпроси, визирани в конституционните норми, които изрично посочват, че съответната материя трябва да бъде уредена със закон. (Решение № 9, от 3 юли 2014 по к. д. № 2/2014 г. на Конституционни съд на Р България)

Тази забрана за подзаконово нормотворчество по конституционни въпроси гарантира човешките права. Същата забрана, както и йерархията на законодателството са категорично нарушени в цитирания законопроект. Изрично споменатата в законопроекта „гаранция“, че не може да се ограничава правото на придвижване към страната и вътре в нея, е незначителна по отношение на административния произвол, който се въвежда с предложения проект. Подобен произвол е заплаха за демократичното устройство на страната.

С оглед на горното, Народното събрание следва да отхвърли изцяло и безусловно предложения проект за Закон за изменение и допълнение на Закон за здравето.

Нещо повече, народните представители следва да отменят залегналата в чл. 63 от Закона за здравето противоконституционна и антидемократична практика за отмяна на човешки права с актове на изпълнителната власт и въвеждането на медицински авторитарен режим, чрез въвеждането на извънредно положение от конституционен разред, но чрез органи на здравното министерство.

28.03.2022 г.

С уважение,

Адв. д-р Виктор Костов
Свобода за всеки