На Кръгла маса, проведена в Народното събрание на 30.01.2024 г. по въпросите на споделеното родителство с цел бъдещи законодателни промени, „Свобода за всеки“ представи свое становище. Предлагаме Ви по-долу текста на становището.
Становище на Свобода за всеки
за Кръгла маса в 49-то Народно събрание,
проведена на 30.01.2024 г.,
изготвено от адв. д-р Виктор Костов
Свобода за всеки е правозащитна организация, която от повече от десетилетие се занимава със защита на основни човешки права, вкл. правото на неприкосновеност на личния и семеен живот и защита на правата на родители и деца и традиционното семейство.
Тук ще адресираме принципно и накратко наболели въпроси, за които се търси промяна на Семейния кодекс, и въобще на законодателството.
На първо място, следва да уточним, че законът и законотворческия процес не е, нито може да бъде средство за превъзпитание на масите, както го възприемат прогресивните, неолиберални и неотроцкистки кръгове, които имат за цел да доразрушат каквото е останало от традиционното семейство под предлог да защитят правата на децата. И да уточним, че традиционно семейство означава майка и баща в брак и деца, като поколение от тяхната брачна връзка.
Това е първата причина да се противопоставяме на каквито и да било изменения в Семейния кодекс, които застрашават правната, духовна и морална територия на българското семейство. Тази територия е запазена срещу неправомерна намеса от държавата както от Конституцията на България, така и от Европейската конвенция за правата на човека, а и от вековните традиции на родова памет и на християнска вяра сред българския народ.
Споделено родителство
Споделеното родителство е вредно понятие, което нарушава установения баланс, постигнат към момента от Семейния кодекс, когато се стигне до нежелателното положение на развод на родителите. Идеята на споделеното родителство е някакво измислено равенство при упражняване на родителските права между бащата и майката след развод. Не бива и не може да има равенство, когато има развод по вина, тъй като няма основание виновният за развода родител да бъде третиран като правоимащ при упражняване на родителските права. Виновният за развода в голяма степен е напуснал отговорността си за семейството и за грижата за децата, затова правото на режим на свиждане СК справедливо е уредил като начин, по който виновният родител ще се ползва от правата си като родител. Същият принцип важи и при развод по взаимно съгласие. Ако има взаимно съгласие за прекратяването на брака, една крайно нежелана, но възможна ситуация, то би следвало да има и ясно съгласие, скрепено от съда, за начина на упражняване на родителските права. И в този случай не се налага изменение в закона в името на някаква идеологическа и държавно наложена равнопоставеност.
Нещо повече, при споделеното родителство няма да има авторитет, който да вземе крайно решение в рамките на семейството, което макар и разтрогнато или разтрогващо се, следва да предприеме действия по важни въпроси при отглеждането на детето – образование, здраве, грижи, среда и т. н.
При невъзможност за разрешение на даден проблем относно упражняване на родителските права, конфликтът е добре дошло основание за социалните служби и НПО-тата, които получават грантове, да отнемат деца и да ги отглеждат вместо техните родители, да се намесват под предлог, че родителите не могат да осигурят грижа, да вземат решение, но те като трета страна ще го направят. Кой друг, ако не социалните инженери, може да иска подобна допълнителна травма и за децата, и за родителите?
Заключение
Ако се прокарва някакво законодателство, то трябва да е изцяло и само в посока на оттегляне на държавата от личния живот, личните отношения и гарантиране на правото на родителите да отглеждат децата си съгласно своите убеждения и принципи, било те религиозни, светски или философски. Единствено един тоталитарен и антихуманен режим ще се стреми да отдели рожбата на родителите от тях, да ги антагонизира едни от други, а безспорно точно този ефект се постига с предложенията, които обсъждаме.
Семейството като институция съществува много преди държавата и също като форма на обществена организация е много по-важно от държавно-бюрократичните структури. Държавата, която служи на хората и техните права и интереси, а не е бюрократичен и идеологически тиранин, има за задача да огради с нужната протекция естествените права, защитаващи децата, родителите и традиционното семейство. Никакъв закон извън тази рамка не е легитимен, нито нужен в едно свободно и демократическо общество. Затова всеки опит за промени в Семейния кодекс и законите по гражданското състояние в посока извън традицията, здравия разум и установения модел на обществени отношения следва да бъдат изоставени и забравени.
