Министерски съвет предлага Законопроект за изменение и допълнение на Закон за защита от домашното насилие. Обсъжданията в Министерство на правосъдието са приключени, към момента законопроектът предстои да се гледа от нарочните парламентарни комисии. Предлагаме ви текста на Становището на Свобода за всеки, изготвено от адв. д-р Виктор Костов.
СТАНОВИЩЕ
ОТ СВОБОДА ЗА ВСЕКИ
АДВ. Д-Р ВИКТОР КОСТОВ
ОТНОСНО:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ
Сигнатура
47-202-01-39
Дата на постъпване
22/07/2022
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО КОМИСИИ:
Комисия по конституционни и правни въпроси (водеща)
Комисия по труда, социалната и демографската политика (участваща)
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта (участваща)
Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите (участваща)
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление (участваща)
Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество (участваща)
Комисия по бюджет и финанси (участваща)
Уважаеми народни представители,
Цитираният законопроект, изписван по-долу съкратено ЗИДЗЗДН, не следва да бъде допускан до гласуване в пленарна зала. Същият страда от редица пороци, някои от които съвсем схематично ще изброим тук.
- Съобразявайки систематиката на изготвянето на законопроекти според Закон за нормативните актове, този законопроект грубо нарушава логиката на организация на един закон. Глава първа се състои от много глави, номерирани съответно с букви от българската азбука – „а“, „б“, „в“ и т. н. Колко глави първи може да има един закон? Подобно утилитарно законотворчестване сочи, че законопроектът изпълнява идеологически цели – нещо неприемливо за стабилността на законотворческия процес. В ЗИДЗЗДН виждаме, че предложилите проекта предвиждат 5 първи глави. Глава първа и още първи глави до буквата „г“. Същият аргумент важи и за членовете, които се разширяват с нови членове, под същата номерация, но с добавяне на букви от българската азбука. Принципно положение е, че един законопроект не е ръкопис на роман, за да се вмъкват разпоредби безразборно и по този начин.
- Правният нихилизъм, често срещан в идейните документи на пропонентите на тезата, че мъжът и жената следва да бъдат третирани от законодателството като класови врагове, че правата на децата са над тези на родителите и са противопоставими на същите, е залегнал и в този проект. Например в предложения нов чл. 6д, ал. 2, т. 3, видовете насилие са „физическо, психическо, сексуално, икономическо, ограничаване на права и др“. Тоест всякакви действия могат да бъдат възприети като „насилие“ от оплакващия се от насилие, от въвлечените по закона държавни органи и от съда. Упражненото насилие, което е в рамките на суверенното семейство, бива записано в нарочния предложен национален регистър. Що е то „икономическо насилие“? За лекция по политикономия ли иде реч, или за регулиране на действия със закон? Що е „психическо насилие“ и как се установява то? Следва ли по тази логика и черната магия да се счита също за правна категория, която трябва да бъде контролирана от държавата и прилежащите НПО-та? Само тази формулировка за неограничено приложение на категорията „насилие“ към действия и взаимоотношения, които са в по-голямата си част интимни, между мъж и жена, в рамките на неприкосновеността на личния и семеен живот, е достатъчна да превърне ЗЗДН в оръдие за бюрократична интервенция и разрушаване на семейната единица и за отнемане на основни права на хората.
- Нарушаване на правилото „невинен до доказване на противното“ е нарушение на правото на справедлив процес. Доколкото този законопроект предвижда ограничителни и превантивни действия спрямо нарушители и потенциални нарушители, той противоречи на основен постулат в наказателното и административнонаказателното право, както и на конституционен принцип във всяко демократично общество – всеки се счита за е невиновен до доказване на противното и влязла в сила присъда от надлежен съд. Насилието според наказателния закон е само кинетично, физическо и се изразява в съответните категории телесна повреда. Изказванията, които са обявени за престъпни, са обида и клевета. Тази категории са достатъчни, за да регулират важни увреждания в обществените отношения. Ако такива деяния отсъстват между съпрузи, то няма основание за държавна административна намеса в тези отношения по начин, в който тази намеса ще бъде разрушителна за семейните отношения. Защо Министерски съвет ще урежда семейните отношения със специална национална програма при неясното „психическо“ или „икономическо“ насилие в отношения между съпрузи или членове на семейството е неясно и остава абсурдно като предложение. Централната изпълнителна власт няма място в програмирането и превенцията на семейните отношения. Това е тоталитарна намеса в запазената територия на лична и семейна неприкосновеност. Насилниците следва да бъдат преследвани с оглед степента на извършеното от тях деяние по смисъла на наказателния закон, ако има данни за извършено престъпление срещу личността в рамките на семейните отношения. Езотерични определения за насилие в търсене от законодателя на начини за груба намеса в семейните отношения са правен нихилизъм. (Вж. предложенията за Глава първа „г“ – „Превенция и защита от домашно насилие“, чл. 6е, ал. 1 и 2.)
- Създаването на национален съвет за превенция на домашното насилие, посочването на домашното насилие като задача на държавата, създаването на координационни механизми, предвиждането на наказания за поведение, което не е престъпно съгласно Наказателния кодекс, не само създава ненужна бюрокрация и натоварва фискално данъкоплатците, но и се явява пряка и непосредствена заплаха за неприкосновеността на личния и семеен живот. Българската конституция и Европейската конвенция за правата на човека, както и други международноправни документи, гарантират независимостта и неприконсновеността на семейната единица и защитават правото на неприкосновеност на личния и семейния живот. Семейството е суверенна социална структура до степен, в която външна намеса е допустима единствено, когато е потърсена от членове на семейството и когато е оправдана само поради извършването на престъпления срещу членовете на това семейство. Семейните отношения, които се считат от законопроекта за насилнически, но не са престъпления по НК, не са обект на държавно вмешателство. Нито държавните бюрократи, нито заинтересованите НПО имат конституционно основание да се намесват в сфера, която е дълбоко лична и интимна и представлява територия, защитена както от традициите на българския народ, така и от конституционното и европейското право.
С оглед горното, което представлява само частичен разбор на проблемни аспекти на ЗИДЗЗДН, следва да се приеме от съответните парламентарни комисии, че в този си вид законопроектът не може да бъде предмет на обсъждане в комисиите на Народното събрание като висш законодателен орган в едно свободно и демократично общество.
С уважение: подпис
(адв. д-р Виктор Костов)
