„Третият пол“ – злото в политическа хватка

Злото има много лица, то разрушава всичко ценно, което всеки отделен човек и обществата като цяло се опитват да спазват през живота си. Злото обаче има особено жестоко лице, когато действа като закон и въвежда човека в грях, заставяйки го да води пагубен за неговата изконна природа живот. Темата за т.нар. „трети пол“ бе вече многократно засягана тук, на сайта на „Свобода за всеки“, а също така и в обществените дискусии у нас, но тя бе разглеждана преди всичко във физически и биологически план, като разумните хора, а също вярващите, доказваха, че полът не може да бъде друг, освен бинарен, т.е. състоящ се от двойката „мъж“ и „жена“, и че „трети пол“ не може да съществува като никаква реалност. Но една скорошна „изповед“ на човек, който бе законно признат за принадлежащ към „третия пол“, ме накара да разсъдя върху това зло от гледна точка на неговата социална функция и ролята, която то играе в политическия живот, като знаем, че социалните взаимоотношения най-често произтичат от установената (или прокарваната) политика в дадена страна.

Разказът на този трансджендър, на име Джейми Шупи, американец от Портланд, щата Орегон, бе публикуван преди няколко дена, на 10 март 2019 г., (първоначално Daily Signal го публикува и през последните няколко дена и други медии разпространиха историята му) и за няколко дни успях да събера достатъчно материал, позволяващ ми да обобщя трагедията на Шупи и да посоча огромното зло, което политиката и т.нар. политическа коректност може да нанесе на отделните хора, на дадено общество и въобще на човечеството като цяло. Ето разказът му накратко.

Като младеж той започва да чувства, че всъщност за него са характерни повече женски особености (преди всичко що се отнася до начина му на мислене и поведение), отколкото мъжки, и решава, че всъщност природата му е женска, макар биологичният му пол да е мъжки. Междувременно той щастливо се оженва за съпругата си Санди и с нея имат дъщеря. През 2013 г., поради създали се около него обстоятелства, в един момент изпада в сериозен психологически стрес и тъкмо в този момент решава, че той в действителност е жена. Междувременно добре се е запознал от интернет източници как човек може да смени пола си. Обръща се към лекари и те охотно започват да му предписват хормонални медикаменти, предназначени за смяна на пола, започва и терапия в болница в Питсбърг.

Желанието му да се превърне в жена било толкова силно и завладяващо ума му, че през 2015 г. обявил на цял свят за решението си (всъщност публикувал в Ню Йорк Таймс историята си: всекидневникът има специална рубрика за трансджендърите, които споделят историите си). Но въпреки умствените му лутания цели две-три години (разбирайте – лутанията на болната му психика!), Джейми не успял достатъчно твърдо да повярва в себе си, че е жена, докато накрая през 2016 г. изведнъж дошло „просветлението“, че той всъщност не е нито жена, нито мъж, а нещо „трето“ (т.е. че той е не-бинарен); а „просветлението“ дошло, след като дълго време изучавал лицето и тялото си пред огледалото, докато накрая „разбрал“, че не принадлежи нито към мъжки, нито към женския пол.

Джейми лесно склонил двама лекари да го признаят за „третополов“ (а това били лекарите, които не успели да го „превърнат“ в жена и научните им експерименти се провалили) и с техните медицински заключения и след подадена молба в един съд в Орегон успял да убеди съдията (това била съдийка), че той принадлежи към „трети пол“. Съдийката твърде бързо се съгласила с желанието му и през февруари 2017 г. Джейми станал първият човек в САЩ, който законно получил знакът „Х“ в графата за пол (новината била публикувана в Monthly Portland на 20 февруари 2017 г.). След няколко месеца той получава и официалното си свидетелство за раждане, където полът му е определен като „Х“.

Така Джейми постига в живота си „върхът на щастието“ и дори става известен, журналисти непрекъснато го преследват, медиите не спират да пишат за него, интервютата са безкрай, ЛГБТИ общностите го боготворят. И тъкмо там, на върха на славата, започнало стремителното падане надолу към реалността (нали помним израза: „Надеждата крепи човека и го издига все по-нависоко и по-нависоко, докато накрая го пусне от най-високото“), и накрая, някъде в началото на 2019 г., Джейми изведнъж разбрал, в каква голяма лъжа и измама е живял през последните пет-шест години.

Интересното в това негово осъзнаване е не фактът, че той признал пред себе си, че психиката му е болна (и в момента той се лекува психически), а в това, че той всъщност е жертва на една политическа система и политическа коректност, които тотално объркват съзнанието на хората и ги карат да си мислят онова, което им се втълпява. Тук ще приведа думите на самия Джейми Шупи, както той ги предава в публикацията от онзи ден, 10 март.

„Някой тогава трябваше да ме спре, но активисткото движение на трансджендърите я уплашиха и тя не можа да ми откаже“ – това са думите му от 2013 г., когато отива при лекарката и настоява тя да начене процедури за смяна на пола му в женски: тя дори не провежда с него разговор, за да разбере мотивите му и желанието му да стане жена, а без много да мисли се заема да му „помогне“ (а всъщност да задълбочи психическото му разстройство).

През следващите две години на умствени лутания и срещите с много лекари, Джейми накрая ще напише: „Макар да знаех, че половата дисфория всъщност е вярване, че принадлежиш към другия пол, нито един лекар не пожела да разсъди заедно с мен в какво вярвам“. Сетне допълва: „Трябваше някой да ми предпише интензивна терапия, която да ме избави от мислите да стана жена. Вместо това лекарите ме караха да се крия в женската баня и да наблюдавам жени и млади момичета как се къпят, което щяло още повече да затвърди убеждението ми, че съм жена“. Две години по-късно той вече разбира каква е една от причините за повърхностното отношение на лекарите, опитващи се да сменят пола му, към желанието на болното му съзнание: „Страхът да не бъдат обвинени в противници на трансджендъризма не позволи на лекарите да ме разпитат по-подробно и евентуално да им докажа, че трябва да сменя пола си“.

Спомняйки си съдебното решение от февруари 2017 г., узаконило „третия“ му пол, Джейми казва: „Съдийката, която узакони “третия” ми пол, трябваше да ме спре, тя трябваше да признае подтика, който я накара да издаде решението си. Тя не само узакони половата ми идентичност, тя всъщност търсеше начин да узакони половата идентичност и на детето си“ (тук в скоби ще посоча, че съдийката имала проблем със собственото си дете, което също „осъзнавало“ себе си като трансджендър, и тъкмо това бил нейният подтик с лека ръка да издаде решението на съда за „третия пол“). Джейми сетне продължава: „Всеки съдия със здрав разум трябваше да ми каже „не“ и да не подпише подобна заповед. “Полът е само една концепция (мисъл, идея), а биологическият пол е този, който определя всеки от нас” – ето това трябваше да каже разумният съдия“.

И вече към началото на 2019 г., след осъзнаването на огромната измама, която държавната система може да прокара сред обществото, Джейми пише: „Съществува изобилие от литература, която посочва, че смяната на пола при трансджендърите всъщност не е реална, но когато лекар професионалист ти казва, че си роден в погрешното тяло и когато правителствена служба или съдът узаконяват решението ти да си смениш пола, тъкмо тогава умствено се увреждаш и ставаш объркан кой си всъщност. Тъкмо това се случи с мен“. Сетне допълва: „Нямах никакви сексуални отклонения. Но объркването относно моя пол бе в главата ми и аз трябваше да бъда лекуван. А напротив, всички – лекари, съдии, активисти от всякакъв род – ми втълпяваха тъкмо онези фантазии, които бяха в моя ум“.

И в края на януари 2019 г. Джейми вече заявява: „Не мога повече да понеса тежестта на лъжата върху съвестта ми; двете фалшиви полови идентичности не можаха да убият истината за биологическата ми реалност; няма трети пол, трансджендърите са или мъже, или жени, състоянието им е резултат от някакво разстройство в тяхното полово развитие и затова те имат нужда от помощ и от състрадание“.

И заключава: „Моята роля в по-нататъшното прокарване на тази велика илюзия вече приключи; жертвата в случая не съм аз: съпругата ми, дъщеря ми, американският данъкоплатец – те са истинските жертви“.

След тези признания на Джейми човек се чуди докога политиците и различните активисти за правата на човека и за недискриминация ще продължават да считат хомосексуализма, трансджендъризма и всякакви други налудничави идеи за „пол по желание“ за човешко право и за „свобода на мисълта“, а не си спомнят, че повече от два века насам (от 19-ти век насам и през целия 20-ти век), когато медицината и психологията постигнаха огромен напредък, тези извращения бяха считани за умствено разстройство и тези извратени хора бяха лекувани. Иска ни се да вярваме, че историята на Джейми още веднъж ще припомни на „сексуалните свободолюбци“ истинската причина за желанията на някои хора да сменят пола си и че съответните клиники ще направят лечението им по-успешно; че идеята за „трети пол“ вече е идея на болното съзнание на цяла обществена групировка в дадена държава и че тази групировка също заслужава сериозно медицинско лечение.

И така, в заключение бих казал, че вече можем по-ясно да схванем как се разпространява злото под формата на държавно узаконена „полова идентичност по желание“: фалшивата и изкривено разбираната идея за равноправие и недискриминация, страхът да не бъдеш обвинен в омраза към някоя обществена група, изключителният стремеж на кандидатите за политически и държавни постове да си осигурят колкото се може повече гласове по време на избори, политиката на „усвояване“ на огромни суми пари за „уязвимите обществени групи“ (в нашия случай хомосексуалистите и трансджендърите) и разпространението на „новата етика“ в обществените отношения са всъщност главният корен на злото. Ако можем да премахнем фалшивата идея за равноправие, да преодолеем страха от закона, непозволяващ ти свободно да изкажеш мнението си, да видим политическите игри по време на избори с цел спечелване гласовете на всички видове сексуалисти, да прекратим прибирането на пари в джоба от кампанията срещу дискриминацията и да се преборим с „новите ценности“ с обратен знак на действителните човешки ценности – ето тогава бихме навярно имали известен успех в борбата с тук описаното зло.

За съжаление не съм оптимист, че можем да се преборим с горните заплахи, защото това означава да се борим срещу новите политически (и социални) реалности, които биват налагани на обществата – засега в т.нар. развити страни, но тенденцията е те да бъдат наложени глобално. Като вярващи християни обаче, ние знаем, че злото ще се умножава и греховността ще приеме огромни размери, преди Спасителят отново да дойде да съди живите и мъртвите. Тъкмо в мисионерската ни благовестническа дейност трябва да учим другите и да им посочим какво следва след смъртта на физическото ни тяло, та проповядвайки евангелието, да можем и ние като апостол Павел да кажем, че станахме роби, за да придобием мнозина, станахме юдеи, за да придобием юдеите, станахме подзаконни, за да придобием подзаконните, за нямащите закон станахме като да сме без закон, за да придобием нямащите закон, за немощните станахме немощни, за да придобием немощните, за всички станахме всичко, та да спасим поне някои (срв. Кор. 9:19-22).

Бележка: Снимките са взети от посочените тук публикации. Забележете възможностите на английския език, в който като цяло не съществува граматическата категория „род“, когато той не се отнася до хората и живите същества, и в който местоименията могат напълно да „затъмнят“ половото различие между хората (т.е. „той“ или „тя“) – в английски, когато не искаме да споменем дали става въпрос за „той“ или „тя“, се употребява „техния“ (their); на втората снимка по-горе, взета от The Guardian (и там тя е втора по ред), надписът гласи: „Джейми Шупи с тяхната съпруга Санди Шупи“ („тяхната“ означава или „неговата“ или „нейната“, в зависимост от това в кой граматически род стои определителят или подлогът).