Предаването на БНТ „Вяра и общество” от доста години насам осветлява редица важни църковни теми и ролята на Църквата в българското общество (както и на религията като цяло) и в него се дискутират немалко злободневни и важни за страната събития и процеси, свързани с вярата. Приносът на това предаване за религиозното ограмотяване и за „разнищването” на важни, и понякога малко известни, теми от църковния живот действително е голям. Но той щеше да е още по-голям, ако екипът му добре обмисляше стратегията и насоката на всяко предаване, а също така фразеологията на водещия и на участниците във всяко предаване. При всичката положителна роля на „Вяра и общество”, не можем да не споменем и недостатъците на предаването и така да подтикнем екипа му да се стреми към подобряване на стратегията на всяко едно предаване.
След лятната ваканция „Вяра и общество” започна днешното си (13 септември) предаване с фалстарт: представи темата си „Преследвани заради вярата си” и гостите на предаването – д-р Даниела Калканджиева и отец Стефан Илчевски – в което целият разговор бе за Църквата и за преследваните църковници (вж. предаването тук). От разговора става ясно, че под „Църквата” се разбира православната църква и под „църковници” – православните християни. Самите гости в студиото, както и водещият Горан Благоев, не си направиха труда да пояснят за коя точно „Църква” става въпрос – по подразбиране, „Църквата” в България не може да бъде друга, освен православната.
Осветляването на въпроса за преследваните свещеници, епископи и православни миряни през периода 1945-1989 г. е важна тема и от тази гледна точка разговорът спомогна за изясняването й. Но оповестяване на предаването като „Преследвани заради вярата си” заблуждава читателя (а сетне и зрителя) относно вероизповеданието на онези, които комунистите навремето преследваха и убиваха. Много по-ясно би било за зрителя, ако водещият бе направил кратко въведение в темата, където да спомене факта, че преследвани в България са били не само православните, но и всички други християни, и дори би могъл да спомене поне няколко имена. Предаването трябваше да покани гост (или гости) и от други християнски вероизповедания, които да разкажат за преследваните заради вярата си, независимо към коя християнска общност са принадлежали. Разбира се, в хода на разговора водещият спомена, че това предаване е само началото на поредица от подобни предавания, на които ще се разказва за преследваните и убити християни по време на комунистическия режим, но да се говори 50 минути за преследваната „Църква” и за преследваните християни, разбирано само като православни християни – това не е допустимо за подобна сериозна медийна изява, каквато е „Вяра и общество”.
През 2009 г. същото предаване дискутира темата за процеса срещу протестантските пастори от 1949 г., но към днешно време да се начене предаване на тема „Преследвани заради вярата си” и да се изключат другите християнски общности е най-малкото недалновидно. Много се надяваме, че в следващите предавания на Горан Благоев фразеологията ще бъде изчистена и ще се говори за „Църква” и за „християни”, преследвани и убивани заради вярата си, като за всеки действително вярващ в Христос, който в Негово име в онези потиснически времена бе готов да даде живота си.
