Рождество Христово е големият празник за човечеството! А не Коледа! Благата вест – Благовестието, Евангелието – е истината на Родилия се Христос! А не „истините“ на суетния ум на човека!
Блага вест, както всички знаем, означава „добра вест“! Има ли по-добра вест от тази: Бог се роди и взе върху Себе Си греховете на човеците, изкупи ни и ни каза: ако вярвате в Мене и Ме следвате, ще имате живот вечен! А ако не вярвате, ще бъдете осъдени! Благовестието е повече от ясно относно тази истина:
“Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий. Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши. Защото всеки, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши. А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени” (Йн. 3:17-21).
„Откога в блога на Свобода за всеки започнаха да се публикуват и проповеди“, казва ми приятел, след като споделих с него началните си думи на настоящото ми писание. Прав е, блогът не е за проповеди – за тях си има време и място! Затова го успокоих, че началото е само уводът, който ще ни насочи към изложението: кой обикна истината и светлината и остана верен на Благовестието и кой обикна лъжата и мрака и все повече се противи на Христовата блага вест; кой е изправен пред избор и кой разбира какво следва след него.
Мисля, че редовно четящите този блог вече се досещат към какво клоня – към още едно изобличение на „новите“ управници на света, особено на онези от богатите държави, които се заслепиха от охолството си, умът им се изврати и в слободията си нарекоха порока добродетел, а добродетелта – порок. След тях следват и онези, които макар и да не проповядват открито пороците, ги приемат и сетне се опитват да ги налагат на народите, но предварително обличат греха в благовидна форма, та дано да заблудят хората. И накрая са онези, които нито разбират, нито пък искат да разберат заблуждаващите „истини“ на „новите“ управници и приемат налаганото от тях като нещо съвременно, модерно и, следователно, необходимо. Колкото и да има разлика между трите категории хора, те всички „правят зло, мразят светлината“ и не отиват към нея, защото делата им ще бъдат изобличени, тъй като са зли и лесно ще се видят. Притчата за сеяча в Мк. 4:3-20 също добре описва тези хора, които повече слушат сатаната и помрачената си съвест и така изцяло се оскверниха (защото „за чистия всичко е чисто, а за осквернения и неверния няма нищо чисто, на него са осквернени и ум и съвест“, Тит 1:15).
Но наред с тях днес има и хора, които поради всеобщата заблуда, целяща да обхване умовете на народите, могат да направят своя избор, въпреки смута, който ги обхваща, когато се опитват да отсеят житото от плявата. А плявата наистина е голяма! Но Бог си избира люде, които не отстъпват от Истината и посочват на околните истинското зло, чернилката, която някои искат да представят за белина. Част от служението ни на Бога и на ближния е и това – непрекъснато да посочваме истините на Благовестието и да изобличаваме греха, та онези, които намират за трудно да направят избора си, да прогледат и да се отърват от смута и заблудата, които понякога ги обхващат и не им позволяват да различат доброто от злото.
Казваме им, че хомосексуализмът е грях, а не добродетел, и поради това той трябва да бъде изкоренен сред народите; посочваме, че човек може да има само мъжки или само женски пол и си остава в този пол, докато е жив, независимо от каквато и да е съвременна технология или от мислите на извратения, който се „чувствал“ като принадлежащ към другия пол и дори решил да го смени (а пък някои се „чувстват“ като непринадлежащи към никой пол); настояваме, че човешкото достойнство е определено в нас още от създаването на човека от Бога и че не може за достойнство днес да се считат похотливите мисли и деяния на порочните умове и грешниците, както някои извратени лобита, а след тях и политиците, се опитват да ни наложат (и дори ни наказват, ако с нещо не сме признали „достойнството“ на извратения); не признаваме твърденията на съвременната неолиберална мисъл, че детето е държавна собственост, а не на онези, които са го родили, нито пък признаваме насилията, които държавата извършва в името на „най-добрия интерес на детето“; не преставаме да работим за утвърждаване на виждането, че човек е истински свободен само в Христа и че всякакви свободи и „права“, които уж ни се дават, са всъщност поробване от гледна точка на нормално мислещия човек, а не от гледната точка на днешната неолиберална държава; и въпреки това не преставаме да се борим за свободите и правата си и в гражданския смисъл на съвременното право, защото Бог иска от нас свободно да избираме по кой път да вървим и да подтикваме и другите към свободата в Истината.
Усилията на християните за възвръщане на традиционните ценности в обществата са насочени с особена сила към посочените по-горе три групи хора, та дано да се обърнат и да прозрат заблудата си. Но те са насочени особено към онези, които все още могат да направят своя избор и продължават да се лутат в мислите си. Затова, особено за хората в нашата страна, по време на дискусиите във връзка с приемането или отхвърлянето на един или друг законопроект или документ с юридическа сила, ние продължаваме да разкриваме злото в тях и заблудите и да посочваме правилния път.
Ама нямало, виждате ли, никаква джендър-идеология в онази злощастна конвенция, ние обаче веднага посочихме, че в българското законодателство (закони, подзаконови актове и други нормативни документи със законова сила), отнасящи се до обществените отношения, не трябва да допускаме термини, като джендър идентичност (различна от мъжки и женски пол), полова ориентация, хомосексуален, транссексуален, травестит, трансвестит, гейове, лесбийки и всякакви други от този род – а тъкмо тези ни посочва онази конвенция и ни кара и децата да учим на тях. В специалните закони, които забраняват конкретни идеи и практики в българското общество като вредни за народа ни, тези термини трябва да бъдат посочени и трябва да се укажат начините за преодоляване на пороците у нас.
Ама законът за социалните услуги бил добър закон, защото посочвал най-добрите европейски напредничави образци на социална дейност и защото децата чрез него вече ще бъдат най-добре защитени, ние обаче веднага отговорихме на тези благовидни твърдения, че този закон всъщност изважда детето от контекста на семейството му и го прави държавна собственост уж под предлог за постигане на най-добрия интерес на детето. Напоследък дори посочихме, че той всъщност не е закон за социалните услуги, а някакъв вариант на закона за закрила на детето, с тази разлика, че в него не се говори за закрила, а по-скоро за отвличане и поробване, макар и наречени „извеждане с цел най-добрия негов интерес“. Че още много има да се направи у нас за децата в неравностойно положение и в трудна жизнена ситуация – има, но мерките за това трябва да бъдат описани в закон за закрила на детето, а не в „социален“ закон, който всъщност в предложения си вид е закон за търговската дейност с хората в трудния им живот в днешна България. Както многократно вече настоявахме, законът трябва да бъде еднозначно отхвърлен и забравен и мерките в социалната дейност да бъдат описани в закона за социалното подпомагане (а не търгашеска услуга), като той бъде изменен, допълнен и поправен.
Започнах с Рождество Христово и Коледа, с благата вест и злите „вести“ на суетния човешки ум, за да посоча разликата между познаването на Истината и на езическите обичаи, които ни връщат хилядолетия назад, между разбирането за добрата вест за народите и извратените „истини“, които претендират да са добри и дори задължителни за всички. Няма нищо лошо в празнуването на Коледа като народен обичай, стига празнуването да не се превръща в служението на някакъв идол (както мъдро ни говори пророк Йеремия в книгата си, глава 10, стихове 1-16, особено във връзка с масовото „почитане“ на коледното дърво) и стига празникът непосредствено да се свързва с раждането на Богомладенеца; няма нищо лошо в човешкото ни умуване, стига то да е просветлено от чиста съвест и желание за постигане на добруването на ближния, а не да бъде насилническо налагане на другите на извратени мисли и съждения.
Ето защо в днешния светъл ден всеки трябва да реши за себе си: сред масовите заблуди в умовете на хората ще отсявам доброто от злото, правилното от грешното, красивото от грозното, добродетелното от порочното, и ако сам не мога да се справя с този избор, да потърся помощ и да се върна към изконните ценности на човечеството, най-ясно предложени ни в Благовестието! Такова решение може да вземе всеки човек – както посочените по-горе четири групи хора, така и онези, които уж смятат, че вървят по правилния път, но след време разбират (или пък им се напомня!), че са кривнали в някоя странична пътечка, която води към тъмното и пагубното. Много се надявам, че българските законотворци, особено онези, които напоследък работят върху различни документи, отнасящи се до регулирането на обществените отношения в страната, включително дискутирания в днешно време закон за социалните услуги, ще търсят помощ, ако не разбират достатъчно добре материята, която се опитват да направят законово положение, и така със съгласието на огромното мнозинство от народа ще вземат най-правилното решение.
Струва ми се, че Новата 2020 година ще бъде година на избора, и че от това, какво ще изберем, ще зависи не само насоката на нашия живот, но и на живота на цялата ни нация.
