Предлагаме на вниманието на читателите още един репортаж, след текста на нашия колега Атанас Димитров за конференцията в края на м. октомври в Прага. Този материал представя един малко по-различен ъгъл на същото събитие, от гледната точка на австрийския богослов Волфрам Шремс.
Конференцията Patrimonium Sancti Adalberti („Наследството на св. Адалберт“) се проведе в Прага за четвърти път през последния уикенд на октомври. Темата тази година беше „Централна Европа по свой път“.
Тази интересна инициатива е почти непозната в немскоезичните страни. Поради това следва кратка справка:
През юни 2020 г. група видни личности от обществения и академичния живот на Чешката република се обединиха под патронажа на св. епископ Адалберт, мъченик. Целта на Patrimonium Sancti Adalberti е да засили сътрудничеството между държавите от Централна Европа за укрепване на тяхната национална идентичност и суверенитет, основани на западното християнско наследство. За някои наблюдатели може да е изненадващо, че подобна инициатива произхожда от силно секуларизирания регион на Бохемия.
Председател е Томаш Кулман, мениджър в енергийна компания. Сред съоснователите са историкът и художник Петр Бахник, католическият дисидент от комунистическата епоха и университетски професор по история Радомир Мали, както и историкът и медиен анализатор Алеш Двожак. Те имат значителен принос към историческите изследвания върху живота и делото на св. Адалберт (виж уебсайта на Patrimonium; отличната брошура може да бъде изтеглена — всички текстове са на английски).
Св. Адалберт (ок. 956–997) е почитан в бохемските земи като Войтех, в Полша като Войчех, а в Унгария като Бела. Смята се (макар и легендарно), че той е кръстил Вайк — сина на унгарския княз Гейза и по-късно св. крал Ищван. Св. Адалберт е и неофициалният светец на страните от Вишеградската група (Полша, Словакия, Чехия, Унгария), които са свързани в определени отношения чрез делото на светеца (свободно перифразирано от лекция на бившия президент Вацлав Клаус в Германия преди няколко години).
Конференция под патронажа на пенсионирания архиепископ на Прага, кардинал Дука (†)
На 24 октомври участници (по данни на организаторите — точно 250) от дванадесет централно- и източноевропейски държави се събраха за струнен концерт и връчване на наградата Pretium Sancti Adalberti. Отличието беше присъдено на професора по философия Ришард Легутко, бивш министър и държавен секретар в полското правителство и бивш член на Европейския парламент. Неговата книга „Демонът на демокрацията“ вече е представяна тук.1 Събитието беше под патронажа на архиепископа емеритус на Прага, кардинал Доминик Дука OP. За съжаление той трябваше да откаже личното си присъствие поради операция. Като негов представител присъства спомагателният епископ на Прага Зденек Васербауер. Няколко дни по-късно, на 4 ноември, кардинал Дука почина.
На следващия ден, в панелна дискусия, модерирана от чешкия журналист Петр Холец (чешкото подразделение на CNN Prima News), изтъкнати обществени фигури от своите страни направиха изявления. Сред тях бяха: Димос Танасулас, председател на гръцката партия Niki и съдия във Върховния съд на Гърция; румънският кандидат за президент Джордже Симион; словашкият министър на околната среда Томаш Тараба; Кшиштоф Босак, председател на евроскептичната партия „Конфедерация“ и заместник-маршал на полския Сейм; Карел Хавличек, бивш вицепремиер на Чехия; министър Борис Братина от Сърбия; и австрийската депутатка във Националния съвет Сузане Фюрт (FPÖ).
Общо беше съгласието, че политиките на Европейския съюз са много неблагоприятни. Това важи особено за икономическия упадък, прикриван под „климатичната“ идеология, и за масовата миграция. Политиката към Украйна се използва като инструмент за допълнителна централизация на ЕС (Босак). Ние, централноевропейците, трябва да защитаваме християнските ценности, естествения закон и свободния пазар.
Общата нагласа по въпроса за Украйна беше, че няма симпатии към руското ръководство, нито желание (народите на Централна Европа) да бъдат въвлечени в една “прокси” война2. Първото е разбираемо за бившия съветски блок, а второто е жизненоважно предвид войнствената реторика на някои западни страни.
Изявление от Ареопага
Особено забележително беше изявлението на Димос Танасулас. Според профила му в X „Δικηγόρος Παρ’ Αρείω Πάγω“ той е буквално „ареопагит“ и по този начин наследник на св. Дионисий Ареопагит — първият вярващ от Атина (Деян. 17:34).
Той заяви, че въвеждането на цифрови лични карти в Гърция ще доведе до „оруелски дистопичен свят“. Защити съществуването на граници, „начертани с кръвта на нашите бащи“. Според Танасулас християнството е „голямо предимство“, защото ни е дало „нещо завършено“. Не е случайно, че християнството е под атака днес. Той защити суверенитета на държавите в ЕС и призова за учене как да се живее без европейски фондове. Критикува ЕС за непропорционални реакции при огнища на животински болести. В такива случаи огромни стада добитък биват унищожавани, което в Гърция води до огромно поскъпване на месото — до степен то да стане почти недостъпно за семействата. Танасулас предположи, че целта е да се отучи населението от консумация на месо по идеологически причини и едновременно да се лишат децата и юношите от жизненоважни протеини. Това може да има само вредни последици за здравето. С това можем да се съгласим и в същото време да се запитаме откъде изобщо идват редица заболявания.
Поканата на представител от Гърция, както и на участници от Сърбия, Румъния и България, вероятно се обяснява с възприетата необходимост да се противодейства на неоосманската балканска политика на настоящото турско ръководство.
Високопоставен обмен, обществен ефект, международно приятелство
Следобедът беше посветен на дискусии в три групи. В съответствие с целите на Patrimonium, участниците обсъдиха следните теми след въвеждащи доклади от експерти:
(1) Споделена инфраструктура като инструмент за национално икономическо развитие със силен мултипликационен ефект;
(2) Кой институционален модел е най-подходящ за по-тясно сътрудничество между страните от Централна Европа?
(3) Възстановяване на националното единство, ролята на образователната система и обща доктрина за Централна Европа.
Като пример за положително влияние върху политиката съобразно вярата и традиционните ценности трябва да се спомене съорганизаторът Свобода за всеки (Freedom for All) от България, чийто англоезичен уебсайт предлага интересни материали. Сред другите съорганизатори бяха: Austrian League of St. George и Forum Central Europe (Австрия), Ordo Iuris (Полша), XXI. Század Intézet – XXI. Century Institute (Унгария), Inštitut Ladislava Hanusa (Словакия), както и организации от Хърватия, Сърбия, Румъния, Италия и Словения.
Един от българските участници обясни, че в българските училища се преподават и езиците на съседни страни (Румъния, Гърция). Той посочи, че такава езикова компетентност е много важна за сътрудничеството между държавите от Централна и Източна Европа. Абсолютно е прав, защото със сигурност е жалко, че на конференцията общуването извън собствената езикова група практически беше ограничено до английски.
Една от заслугите на конгреса е, че той събира представители на нации, чиито обща история включва — понякога само едно човешко поколение назад — войни, зверства, териториални спорове, депортации и несправедливости. Намерението за по-голямо сътрудничество, съчетано с ограничаване влиянието на неизбрани еврократи и глобалисти, поставя ужасите на миналото — за които настоящите поколения, разбира се, не носят вина — в правилна перспектива и, надяваме се, ще ги преодолее в дух на вяра и справедливост.
Заключителна декларация
На 25 октомври беше приета следната заключителна декларация от името на всички участници (неофициален превод от английски):
„Промяната в глобалния ред — от еднополярна към многополюсна система — и тежките кризи в Източна и Западна Европа показват, че държавите от Централна и Югоизточна Европа са изправени пред исторически избор.
Не искаме да станем играчка на съдбата или на решенията на други, така че нашият регион да се превърне само в буферна зона между Изтока и Запада, в която в крайна сметка няма да има място за нашите народи. Затова искаме да ковем собствения си път, да защитаваме своите съществени национални интереси и да гарантираме оцеляването и развитието на нашите народи и национални държави.
Призоваваме политическите представители и частния сектор в нашите страни да засилят сътрудничеството във всички области. Развитието на търговията и предприемачеството, регионалната сигурност, културата, науката и образованието може само да повиши значението на нашите държави и позицията на нашия регион спрямо други международни актьори. Много може да се направи още днес. Например възстановяването и развитието на регионалната транспортна и енергийна инфраструктура ще укрепи икономическото развитие и благоденствието на нашите национални държави.
Бъдещето на нашите национални държави обаче няма да бъде осигурено само чрез икономическо развитие. Трябва да укрепим държавите от нашия регион морално и духовно и да подготвим достатъчно ресурси за защита на техните интереси — задача, която ще бъде особено важна за младото поколение.
Дойде време държавите от Централна Европа да обмислят възможна бъдеща институционализация на сътрудничеството, която в дългосрочен план ще гарантира мирното съвместно съществуване и защитата на нашите интереси в един свят, неблагосклонен към нас.
Не призоваваме за създаването на нова наднационална бюрокрация, а за по-тясно международно сътрудничество между нашите държави.“
Обобщение
Радостно е да се види международен конгрес, чиито участници са приятни, добре образовани и преди всичко доброжелателни. Опитът за провокация от страна на нерегистриран присъстващ беше бързо прекратен. Нямаше подигравачи или смутители — явление твърде типично за нашето време.
Единственото съжаление е, че наследството на св. Адалберт, а именно самата вяра на Църквата (по-конкретно по времето на светеца, преди разкола от 1054 г.), беше сравнително слабо засегнато. Несъмнено молитва и ясно изразено благословение от епископа патрон биха били възможни и желани. Може да се предложи на организаторите да осигурят и Света литургия в традиционния обряд за неделния ден на отпътуване, близо до мястото на конференцията или при нужда — на самото място.
Благодарности и признателност към организаторите за професионалната подготовка и към докладчиците за техния важен принос! Нека тези усилия допринесат за по-голямата слава на Бога, за благото на народите във времето и за вечното спасение на душите.
Sancte Adalberte, ora pro nobis.3
Към 18 ноември 2025 г. няколко нови телевизионни репортажа са качени в YouTube канала на Patrimonium и могат да бъдат гледани там. Англоезичната новинарска страница също се обновява постоянно.
Волфрам Шремс, Виена — магистър по теология, магистър по философия, църковно назначен катехист, защитник на живота, участник в тазгодишната конференция на Patrimonium Sancti Adalberti, активен в метаполитиката4 от години.
Оригиналът на статията можете да прочетете тук.
- Става дума за Австрия. Б. ред. ↩︎
- Война между две страни, която не се води директно, а е опосредена чрез участиетот на трета страна. Б. ред. ↩︎
- Превод от латински буквално “Св. Адалберт моли се за нас!” Това подзаглавие в текста отразява схващане в римокатолицизма, че определени лица със значими постижения за църквата са “светии” (или също “светци”) и могат да отправят молитви и след като са преминали от този свят. Подобно е схващането в източното православие, докато като цяло протестантската доктрина се опира на библейските пасажи, от които става ясно, че всички вярващи са “светии” тъй като са осветени от спасителната си вяра в Христос (срв. 2 Кор. 13:13; Фил. 4:22; Рим. 15:25 и т.н.). Б. ред. ↩︎
- “Метаполитика” е дискурс по политически въпроси и критика на самата политика. Б. ред. ↩︎
