На снимката горе: Правителствена чешка сграда в района на Старе место (Старият град) в Прага.
С нарастващата поляризация в света и проявите на идеологическа и институционална умора в глобалните управленски структури, региони със споделено историческо, културно и духовно наследство преосмислят своето място в международния ред. Централна Европа, включително Югоизточна Европа — регион с дълбока политическа сложност и силни културни идентичности — днес стои на кръстопът.
Съзрява усещането сред интелектуалци, политици и граждани, че моментът може да е подходящ за нова форма на политическо обединение — такова, което уважава националния суверенитет и същевременно позволява по-голямо сътрудничество. В тази презентация ще представя аргументи за това, че най-реалистичният и устойчив път към подобно обединение е конфедерацията, а не федерацията или наднационалното управление. Освен това основата на тази конфедерация трябва да лежи върху здрава идеологическа платформа, основана на класическите човешки права, произтичащи от християнските ценности и традиции.
Това не е просто призив към регионална интеграция, а визия за принципен и прагматичен политически проект — такъв, който съчетава свобода и ред, идентичност и сътрудничество, суверенитет и солидарност.
Защо конфедерация?
1. Прагматично формиране и структура
Конфедерацията предлага реалистичен, нискоразходен и сравнително бърз път към институционално сътрудничество. За разлика от федерацията, която изисква дълбоко и често необратимо обединяване на суверенитет, конфедерацията позволява на държавите да запазят независимостта си, създавайки съвместни механизми за постигане на общи цели.
Друг модел, предложен от г-н Зденек Куделка, е конфедерация с общ държавен глава — и защо не цар (крал)? Аргументът е, че легитимната власт произтича от Бога, а не от политически мотивирани индивиди или партии. Така рисковете от корупция, свързана с избори, могат да бъдат намалени. Управляващата династия може да бъде избрана измежду наследниците на бивши кралски семейства.
Въпреки това този исторически изпитан модел не е лишен от недостатъци — поне на този етап от дискусията. Първо, наследствената власт не гарантира предотвратяване на корупция; понякога може дори да я улесни. Второ, ролята на християнската вяра в държавата значително е отслабнала, особено след десетилетия на комунистическо управление и последващ възход на консуматорския манталитет. Трето, монархиите — или монархическите модели — често се възприемат със скептицизъм в днешния предимно прорепубликански климат. Това не е критика към предложения модел, а по-скоро признание за предизвикателствата, които може да срещне.
Така изглежда, че конфедерация с ротационен държавен глава би била по-привлекателна за онези, които биха се присъединили към подобен съюз на централно- и югоизточноевропейски държави.
Предложените стъпки са прости и веднага приложими:
• Всяка държава създава Министерство за Централноевропейската конфедерация (ЦЕК), което да служи като изпълнителен посредник.
• Парламентите създават Комисия на ЦЕК, която да предлага законодателна рамка и надзор.
• Създава се Конфедерален съвет (КС), в който всяка държава назначава представител и се съгласява на ротационно председателство.
• Комисия на народите е структура, която може да включва представители на обществото за наблюдение защитата на обществените интереси и човешките права в процеса на конфедералното управление.
Подобна система може да бъде установена в сравнително кратък срок. След създаването ѝ могат да започнат редовни заседания по въпросите на търговията, отбраната, образованието и координацията на външната политика.
2. Уважение към суверенитета и националната идентичност
Държавите от Централна и Югоизточна Европа са излезли от сянката на империи и тоталитарни режими. Техните народи високо ценят националния си суверенитет, културната независимост и историческата памет. Всеки политически проект, който пренебрегне тези дълбоко вкоренени ценности, е обречен на провал или на обществено недоволство.
Конфедерацията по своята същност запазва националната идентичност и независимото управление, като същевременно улеснява структурирано сътрудничество. Тя уважава контекстуалното разбиране за свобода и достойнство, развило се в Централна и Източна Европа. За разлика от централизирани системи, тя дава сила на нациите, вместо да ги подчинява.
Ролята на класическите човешки права
1. Християнските основи на човешкото достойнство
За да се изгради жизнеспособен и морално основан политически съюз, трябва да се върнем към първоначалния смисъл на човешките права — основани не на релативистични модерни идеологии, а на класически хуманизъм и християнска теология.
В сърцевината на християнското послание стои убеждението, че всеки човек е създаден по Божий образ — надарен с вродено достойнство, свобода и морална способност. Това разбиране е в основата на:
• Свободата на съвестта
• Свободата на словото
• Свободата на събранията
• Правото на живот и собственост
• Равенството пред закона
Тези права не са измислени от правителствата — те са присъщи. Правителствата, особено в рамките на конфедерация, трябва да ги признават и защитават, а не да ги конструират или манипулират.
2. Апостолският пример за гражданско неподчинение
Историческото християнство не означава сляпо подчинение на държавата. В Деяния, глави 4 и 5, виждаме как апостолите отказват да спрат проповядването на Евангелието. Те избират да се подчинят на Бога, а не на хора. Това не е бунт, а принципно гражданско неподчинение — признание, че моралната истина стои над държавната власт.
Такива примери са основополагащи за развитието на върховенството на правото, свободата на религията и ограниченията на авторитаризма. По-късно тези концепции се развиват в рамките на конституционното управление в Европа.
Дори когато мислителите на Просвещението секуларизират тези ценности, корените им остават дълбоко в християнската традиция. Следователно конфедерацията трябва да приеме това наследство не като догма, а като цивилизационна основа — обединяващ морален компас.
Значението на християнската културна идентичност
1. Християнски принципи без теокрация
Конфедерацията не трябва да изисква религиозна принадлежност или да се превръща в теокрация. Но тя трябва да се ръководи от християнските културни ценности, традиции и етични рамки. Те предоставят обща основа за държавите, чиито общества са били оформени от векове християнска цивилизация.
Християнството (или каквато и да е идеология) не трябва да доминира институциите, но следва да информира етичните и правните рамки — както либералните демокрации са информирани от Просвещението, а социалистическите системи — от марксизма. Ако съвременните прогресивни идеологии могат да оформят публичната политика, защо християните да не могат да формулират и прилагат своя светоглед?
Това наследство включва:
• Естественото семейство като основна единица на обществото
• Достойнството на труда и грижата за уязвимите
• Свещеността на живота
• Моралната отговорност, свързана със свободата
• Разбирането за справедливост, основана на истината, а не на идеология
Те не са просто религиозни учения; те са културни основи, споделяни от народите на Централна Европа, независимо от конфесионалните различия.
Препятствия пред конфедерацията и управлението, основано на права
1. Идеологическа опозиция
Най-голямата заплаха за подобен проект не е военна или икономическа — тя е идеологическа. Прогресивните, неомарксистки и „уок“ идеологии все повече доминират западните институции. Те често са подкрепени от мощни транснационални корпорации и НПО, включително организации като Световния икономически форум (WEF), които открито се застъпват за централизирано глобално управление. Несъмнено Централна Европа има значителни връзки със Запада и е повлияна от тези негативни тенденции.
Тези движения се стремят да преформулират човешките права, откъсвайки ги от моралния и естествения закон и конструирайки „права“ на основата на лични желания, идентичностна политика и релативизъм.
Примери за такива изкривявания включват:
• Т.нар. право да се промени биологичният пол
• Преосмислянето на брака без оглед на естествената допълнимост
• Приоритизирането на субективни „идентичности“ пред обективни биологични и морални реалности
Това не са автентични права; това са политически програми. Включването им в конституционни или законови рамки корумпира самата идея за права, превръщайки ги в инструменти за социално инженерство.
2. Вътрешни разделения
Друго препятствие е фрагментацията в консервативните и национални движения в Централна Европа. Разногласия по сравнително маловажни въпроси — исторически спорове, езикови различия или търговски политики — не трябва да възпрепятстват по-голямата визия. Единство в разнообразието е постижимо, но само ако участниците приемат по-широка перспектива.
3. Недостатъчна обществена информираност и политическа воля
Без широко обществено разбиране и ентусиазъм, нито един политически проект няма да успее. В момента идеята за Централноевропейска конфедерация е сравнително непозната. Политическите елити често я отхвърлят като утопична или ненужна, а медиите насочват внимание основно към Брюксел, Вашингтон или Москва.
Освен това много от съвременните политически партии нямат визията, смелостта или почтеността да поведат подобна трансформативна инициатива. Необходимо е ново лидерство — ангажирано, образовано и морално.
4. Риск от хегемония на една държава
Конфедерацията трябва да бъде съюз на равни. Никоя държава — независимо от своята икономическа или военна сила — не трябва да доминира. Лидерството трябва да бъде ротационно и представително, а решенията — вземани чрез консенсус, а не принуда. Доверието ще бъде изградено само ако властта е споделена и балансирана.
Към визионерска и жизнеспособна конфедерация
Конфедерация, основана на класическите човешки права и християнската цивилизация, е не просто политическа амбиция — тя е морална необходимост във време на цивилизационна несигурност.
Съхранявайки националните идентичности и същевременно създавайки колективна сила, тя може да защити Централна Европа от идеологическа колонизация и геополитически манипулации.
Тя може да стане:
• Глас на здравия разум в глобалните дебати
• Бастион за естественото семейство
• Защитник на истинските човешки права
• Светилник на принципно управление
Но това ще се случи само ако нейната основа бъде изградена върху истина, достойнство и смелост — не върху удобство. (Тези и други принципи са изложени в Приложението към тази презентация, предлагащо примерен основен устав на Централноевропейската конфедерация.)
Заключение
Централноевропейската конфедерация трябва да бъде създадена бързо, но не прибързано. Тя трябва да е идеологически обоснована, но не догматична. И най-важното — трябва да бъде ориентирана към хората, като класическите човешки права и християнски ценности заемат централно място.
Без тези принципи подобен съюз ще се превърне в поредната бюрократична конструкция. С тях конфедерацията може да се превърне в модел за управление през XXI век в един свят, който търси посока.
Нека използваме тази възможност — не просто за да защитим нашите нации, но и за да обновим самата идея за Европа.
Адв. д-р Виктор Костов е издател и главен редактор на “Свобода за всеки” и ръководи едноименната правозащитна и просветителска организация.
