Брой 53: Наука и богословие. Доклади от международна конференция – Пловдив, 2019 Юли 2019 г.

ИЗТЕГЛИ БРОЯ В PDF - 2.06 MB

Съдържание

Редакционна бележка 3
Връщане към основите: заблудата на научната есхатология 6
Богословие на мисията на Църквата в светлината на квантовата механика 27
Динамика във взаимовръзките наука–религия: практически, социални и политически последствия 35
Богословие и фантастика 48
Богът, Който играе на криеница 54
Опит за научно доказателство за съществуването на Бога 61
ABSTRACTS IN ENGLISH 88

 22 20190622 physics theology IMG 5438

ИЗВАДКИ ОТ СТАТИИТЕ В БРОЙ 53 НА СВ

Редакционна бележка
Уводни думи на редактора, Брой 53
Болни от „сциентизъм“ или готови за конструктивен дебат с научните и псевдонаучните опоненти на християнството

Виктор Костов

През юни т.г. (2019) се проведе международна конференция на тема „Физика и теология – вчера и днес“ (Physics and Theology -- Yesterday and Today). Домакин на събитието бе Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ (вж. сайта https://physics-theology.uni-plovdiv.net/en/).

В настоящия брой на списанието Свобода за всеки предлагаме на вниманието на читателя селектирани доклади, които счетохме, че се доближават до нашата тематика. Пълният списък на участниците можете да видите на сайта на конференцията и в програмата.

Събитието бе полезно с това, че темата за богословието и религията не е коментирана в университетите на България за последните 30 години, в които задължителният атеизъм не властваше като единствената парадигма за формиране на научна мисъл, както беше през времето на комунизма. Ако се придържаме към максимата „по-добре късно, отколкото никога“, следва да изкажем поздравления на организаторите. На практика това бе е едно почти пионерско дело и в края на събитието се чуха много предложения за продължаване на диалога.
...
ИЗТЕГЛИ ЦЕЛИЯ БРОЙ В PDF
================

 

Връщане към основите: заблудата на научната есхатология

Виктор Костов
________________________________________

Резюме

В настоящата статия се твърди, че науката, както се дефинира, възприема и практикува днес, не разполага с ресурси, за да предостави адекватни знания и обяснение на най-важния въпрос за смисъла на човешкия живот и бъдещето на човечеството. Такива отговори се намират само в Бога и Неговата книга – Библията.

Идеологизирането на науката е един от най-неблагоприятните аспекти на способността за съгласуване на теологията и науката в съвременните и постмодерните времена. Докато идеологизирането на науката при комунистическите режими бе задължително и всяко отклонение от тази норма бе наказуемо най-строго от държавата, съвременният натиск науката да прегърне атеизма като неин основен принцип за тълкуване на фактите и предметите на изучаване идва доброволно в по-голямата част от секуларизирания Западен свят.

С приемането на идеологическа тълкувателна рамка се променя целта на науката: от търсенето на отговор на въпроса „как“ (методи, начини, механизми) в търсене на отговор на въпроса „защо“ (смисъл, морална мотивация, ценности). Така науката се превръща в сциентизъм, някакъв вид конкурентно богословие, което се стреми да денонсира съществуването на Бог чрез простата идея, че човешкото познание не може да бъде прието за валидно, ако се простира в сферата на духовното. Естественият краен резултат е, че науката се ангажира с прогнози за бъдещето, усъвършенстването на човека и неговото общество и по този начин навлиза в идеята за спасение, вечност и морал, все въпроси на познанието за Бога и на теологията и нейното разклонение, изучаващо бъдещето и последните времена – есхатологията.

В настоящото есе няма да се опитваме да обобщим цялата човешка история и знания. Нашата задача е просто да си припомним, че огромното пространство на знанието не трябва да ни се струва заплашително, ако успеем да не изгубим фокуса върху фундаменталните въпроси на смисъла, целта и произхода на живота. Ако основите не са дефинирани правилно, със сигурност нашето разширяване на обема на знание и прилагането на наученото в живота ще доведе до валидиране на заблудителни идеи с опасни резултати за индивида, семейството и обществото.

05 20190622 physics theology IMG 5463

...
ИЗТЕГЛИ ЦЕЛИЯ БРОЙ В PDF
================

Богословие на мисията на Църквата в светлината на квантовата механика

Валентин Кожухаров

________________________________________

Уводни думи

Странно нещо е богословието, ще каже някой: като „наука за Бога“ и „изследване на Бога“, каквото е значението на думата „богословие“, то се опитва по рационален начин да представи на човешкия ум нещо, което е ирационално и необхватно; нито човекът, нито цялото творение може да разбере Бога или да има каквото и да е понятие за Онзи, Който е създал всемира, защото Творецът е преди творението и, както при раждането си детето не може да познае онзи, който го е родил, така и творението не може да познае Онзи, който го е сътворил. И въпреки това в своя промисъл Бог е дал на човека (единствено само на него и на никого другиго в цялото творение!) способността да Го търси и да иска да Го познае. Надарявайки ни с безсмъртна душа, притежаваща разум, чувство и воля, Бог всъщност ни дава не само възможността да Го познаем, но ни и наставлява в истината, като ни посочва, че човекът трябва да познае истинския Бог, а не някакви други богове или идоли: „Син Божий дойде и ни даде светлина и разум да познаем истинския Бог“ (1 Йн. 5:20). Сетне евангелистът продължава, посочвайки ни кой е истинският Бог: „Ние пребъдваме в истинския Бог – Неговия Син Исус Христос. Той е истински Бог и живот вечен“ (пак там).

В своето откровение към човеците Бог ни открива каква е Неговата мисия при сътворяването на света и човека и каква е мисията на онези, които са Негови последователи: „Не дойдох да съдя света, а да спася света“ (Йн. 12:47), и „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал“ (Мт. 28:19-20). С други думи, Божията мисия и мисията на Неговите следовници има една цел – спасението: Бог желае да избави от покварата целия свят и да го върне към неговата изначална чистота и непорочност, а човекът осъществява Божията мисия и призовава човеците към обръщане към истинския Бог и спасение на душата. Мисията на събранието на вярващите в Христос – Църквата – се разглежда в светлината на Божието Откровение и Божията цел за света. Но каква е връзката на науките с мисията на Църквата? Ако за такива науки, като история, литература и поезия, медицина, психология, археология и т.н., връзка може да бъде открита, то какво общо може да има между физиката (в конкретния случай на тази статия – квантовата механика като раздел на теоретичната физика) и мисията на Църквата? На пръв поглед нищо общо не може да бъде изнамерено между изследванията на физическия свят и спасението на света и на човека.

21 20190622 physics theology IMG 5433

...
ИЗТЕГЛИ ЦЕЛИЯ БРОЙ В PDF
========================

Динамика във взаимовръзките наука–религия: практически, социални и политически последствия

Атанас Терзийски, Николай Кочев, Стоян Тенев

________________________________________ 

Въведение

Естествените науки изучават и формулират причинно-следствени връзки между природните обекти, като целят да открият естеството, логиката и дизайна, скрити зад всекидневно наблюдаваните феномени, разглеждани в рамките на хоризонтални взаимоотношения от вида: „природа–природа“ и „човек–природа“. Теологията от друга страна е фокусирана главно в изучаването на атрибутите и проявленията (енергиите) на Бога, а така също и във вертикалните взаимоотношения от вида „Бог–човек“. И естествените науки, и теологията могат да се разглеждат като инструменти за разбиране на живота и света около нас, съответно от две различни перспективи: хоризонтална, или естествена (чрез експеримент), и вертикална, или свръхестествена (чрез вяра). В качеството си на такива инструменти и двата вида науки разкриват божествената природа на Твореца. В парадигмата „Творец–творение“, теологията също има досег и взаимодействие с хоризонталните взаимоотношения, включително и важните взаимоотношения от вида „човек–човек“, обект на изучаване и от социалните науки.

Взаимовръзките между наука и религия и областите на тяхното взаимодействие са широки. Те могат да се разглеждат в различни плоскости и имат последствия в много области от човешкото битие. В този смисъл, анализът на такива взаимодействия е предизвикателство. Ще разгледаме някои от аспектите на взаимодействията „наука–религия“ от гледна точка на опита ни в областта на природните науки въз основа на християнската теологична рамка, култура и традиции. Ще се опитаме да свържем някои от основополагащите принципи на науката и теологията и да покажем библейските корени на научния метод. През човешката история и науката, и теологията са били обекти на постоянни атаки. Когато някоя от тези области се отдалечи от истинската си основа, се наблюдават аномалии и злоупотреби, които погрешно се представят като конфликти между наука и теология. Ще разгледаме тези аномалии в контекста на съвременната глобализация, социални и политически активности, като се опитаме да покажем, че християнската вяра и научният метод помагат за откриването на човешката идентичност и пълния човешки потенциал. От друга страна, аномалиите в науката, при които тя се третира фанатично като религиозен идол, насърчават дефинирането на фалшива човешка идентичност, идолизиране на човешките способности и водят до големи изкривявания в личностен, социален и политически аспект.

...
ИЗТЕГЛИ ЦЕЛИЯ БРОЙ В PDF
========================

Богословие и фантастика

Велислав Алтънов

________________________________________

Двете сфери – тази на фантастиката и на богословието, като наука, изглежда сякаш си противоречат и взаимно се изключват. Но това е само привидно. В действителност обаче те са тясно свързани и едната предполага другата. „Коя – коя?“, би попитал някой. Разбира се, фантастиката произлиза от богословието. Днес двете определено са поставени в състояние на противоречие и в неоповестен конфликтен антагонизъм. Но това се случва чак през ХІХ в. Взаимоотношенията, и дори основите на диалога им, са положени далеч преди това и съвсем не са чак толкова противоречиви.

„Ключовият ХІХ в.”

Защо го наричам така? По това време на света се появяват няколко фундаментални теории и идеологии, които ще предопределят обществените отношения в Западния (а по-късно и целия) свят за следващите векове, като ще се намесят бурно в множество области от живота и ще започнат да задават насоки на мислене и изграждане на ред научни дисциплини, предопредеяйки съдържанието, тематиката – идеи и ценностна система, интересите и търсенията на болшинството от хората по земята. И това са: 1. марксизмът и свързаните с него социализъм–комунизъм; 2. Дарвиновата теория за произхода на видовете; и 3. атеизмът. Макар основите на всички тях да се намират назад във вековете, окончателното им формиране, „раждане“ и заявяване пред света се случва
точно през ХІХ в. Нещо повече, аз бих ги нарекъл метафорично „Триглавото чудовище“. Защото, макар всяка от тях да се е появила по свой отделен и индивидуален път, те се оказват дълбоко свързани – взаимно се предполагат, преплитат и допълват почти от самото си начало.

31 20190622 physics theology IMG 5499

...
ИЗТЕГЛИ ЦЕЛИЯ БРОЙ В PDF
========================

Богът, Който играе на криеница
Историята на една головоломна научна кариера

Виктор Макаров

________________________________________

 

„Издъних се!“ – ехтеше в главата ми. Две седмици преди конференцията „Физика и богословие“ в Пловдивския университет нямах дори груба чернова на доклада си… Защо приех поканата? Нали не съм физик? Като богослов съм просто бакалавър..., а в кореспонденцията ни организаторите ме титулуват „доктор Макаров“… ами да, нали всички други участници имат „д-р“ пред името си!

От два месеца се бях заринал с книги, водех си записки, проверявах източници и идеи. Днес най-сетне осъзнах: нямаше как до началото на конференцията да компенсирам липсата на докторска дисертация. Налагаше се рязко да сменя посоката. Да оставя записките, цитатите и библиографията. Да направя нещо по-лично. Например така:

Казвам се Виктор Макаров и искам да споделя с вас историята на научната си кариера. Още в шести клас заради книгите на Джерълд Даръл твърдо реших да стана природозащитник и затова активно (според моите представи) се готвех за попрището на биолог. Повярвах в Христос в десети клас след двугодишен период на бурно хипарство и духовно лутане през хиндуизъм, окултизъм и т.н. Още от първите ми стъпки в християнството трябваше да намеря за себе си решение на дилемата наука–вяра, която стоеше пред мен доста остро, понеже…

От една страна, от най-ранно детство бях обкръжен от доктори физици от БАН – чичо Хари Шуков (бащата на най-добрия ми приятел) беше дори един от българите, работили над ускорителя в Церн. Това бяха най-близките приятели на родителите ми (баща ми – шеф на компютърната поддръжка в Енергопроект и любител художник, а майка ми – лаборантка в БАН, преди да се отдаде на преподаване). Повечето от тези хора считаха новооткритата ми вяра за глупост. „Не можеш да се занимаваш с наука и да вярваш в Бога“ – казваха те.

От друга страна, след 1944 г. църквата в България е била брутално интелектуално обезглавена от комунистическия режим. Нещо повече, комунистите активно (макар и неправомерно) се позовавали на научната мисъл в своята атеистична и антицърковна демагогия. Тези два фактора способствали в църквата да възникне негативно отношение към науката. Новооткритото ми семейство на вярата почти единодушно твърдеше: „Не можеш да вярваш в Бога и да се занимаваш с наука“.

...
ИЗТЕГЛИ ЦЕЛИЯ БРОЙ В PDF
========================

Опит за научно доказателство за съществуването на Бога

Валентин Велчев

________________________________________ 

Ричард Докинс изказва следната мисъл: „Една вселена със свръхестествено мъдър Творец със сигурност е по-различна от онази, която няма такъв. Всъщност едва ли може да има и по-фундаментално различие между тях, колкото и трудна да е практическата му проверка. Но този „дребен“ факт срива из основи и цялата изкусително „дипломатична“ теза, че науката би трябвало да пази пълно мълчание по централния въпрос на религията – този за Бога. Присъствието или отсъствието на подобен творчески свръхразум безспорно е научен проблем, независимо че поне за момента не намира практическо решение“.

Чарлс Дарвин смята, че факторите на биологичната еволюция се свеждат до изменчивост, наследственост и естествен отбор. Ако обаче разглеждаме нещата строго натуралистично, бихме могли да отнесем неговото учение и към развитието на неживата природа. Руският физик Андрей Линде (понастоящем работи към Станфордския университет) лансира идеята за т. нар. „хаотична инфлация“. Според нея квантовите флуктуации на вакуума перманентно водят до пораждането на минивселени. Те се развиват изолирано, като първоначално се раздуват от инфлационни процеси, а по-нататък – съгласно класическата хипотеза за Големия взрив (фиг. 1).

(ФИГ. 1)

Фиг. 1. Моделът на Линде се изобразява като дървовидна структура, състояща се от безкраен брой разклоняващи се „мехурчета“ (инфлационни вселени). Всяка новополучена вселена може да се „пъпкува“, образувайки нови дъщерни минивселени. (Промяната в цвета представя „мутации“ във физичните закони спрямо родителските вселени.)

Тоест при всяка поява на нов свят се наблюдава изменчивост в законите и константите на материята. Случайните повторения на някои от тях се разглеждат като един вид наследственост. Действа и естествен отбор, който запазва физичните структури – атоми, молекули, небесни системи, когато, при съчетанието на необходимите параметри, те са устойчиви. Така оцеляват най-приспособените, които могат да дадат потомство, т.е. да заченат нови бебета вселени. По-нататък, на планети с подходящи условия, вече биологичната еволюция закономерно поражда живи, а някъде – и съзнателни същества.

Но щом като е възможно дарвинизмът да се приложи към мъртвата и живата природа, в такъв случай трябва да го приемем за универсална натуралистична концепция, която обуславя самоорганизацията на мирозданието.

22 20190622 physics theology IMG 5438

...
ИЗТЕГЛИ ЦЕЛИЯ БРОЙ В PDF
========================

ABSTRACTS IN ENGLISH

...
ИЗТЕГЛИ ЦЕЛИЯ БРОЙ В PDF
========================