Насилствената принуда е нерядко срещан метод за правене на политика в български условия. Историята ни изобилства от примери на самозабравили се управници, използващи инструментите на властта за осъществяване на натиск върху народа. Все още има живи свидетели на зловещата кампания по колективизацията на земята, случила се при управлението на Вълко Червенков.
В строго секретната брошура от онова време със заглавие Наръчник на агитатора и подзаглавие 12 метода за агитация на кулаците и неосъзнатите селяни да влизат в ТКЗС,[1] разпространена сред осъществяващите директивата на комунистическата партия, можем да прочетем следните указания:
„Метод 1 – Нагледна агитация“ – иначе казано, писане на лозунги и обиди по стените на селяните, несъгласни да се разделят доброволно със земя и добитък.
„Метод 2 – Нощни агитки“ – комсомолци обикалят и пеят под прозорците песни с текст като този: Ако не влезеш, чичо, в текезесето – ще увиснеш утре, чичо, на въжето.
„Метод 4 – Физическа принуда.“
„Метод 5 – Психическа обработка.“
„Метод 6 – Психическа обработка на децата в училище“ – особено подъл начин за манипулиране.
„Метод 8 – Търкаляне в бъчва…“
В наръчника има и още по-жестоки методи, насочени към пречупване на човешкото достойнство в името на изпълнението на партийната повеля, които нагледно демонстрират извратеността в мисленето на комунистическите функционери. Каква обаче е връзката на гореизложената информация с темата за образованието в България в настоящия исторически момент? Отговорът е следният: няма голяма разлика в мисленето на властта тогава и сега. Да, разбира се, че принудата днес е по-различна, по-демократична, по-ненатраплива, по-благородна, с по-хуманни цели, но все пак си остава принуда.
Министър Красимир Вълчев, също като управника от 50-те години на миналия век, използва ресурсите на властта, за да вкара всички в училищното ТКЗС. Нека си припомним с каква последователност г-н Вълчев изпълнява обещанието си всяко дете, което не ходи на задължителната детска градина или на училище, да бъде издирено (със смелата и самоотвержена намеса на полицията) и вкарано в задължителна предучилщна група или в училище.
Също както управника от 50-те години на миналия век, министърът изпълнител на линията на поведение на политическия елит заявява благородни намерения, зад които обаче прозират нечистите стремления към унифициране и социализиране (каквото и да значи това понятие в съзнанието на властта) на гражданина строител на едно ново светло бъдеще.
Също както управника от 50-те години на миналия век, г-н Вълчев не вижда, че докато се е заел с оправяне на системата, системата се разпада отвътре. На дневен ред е поредният случай на разкрития за така наречените мъртви души в образованието. В професионалната гимназия в Бяла, където по документи учат 600 души, става ясно, че класните стаи са празни и че хора, които дори не знаят на изпит по какъв предмет се явяват, взимат именно този изпит.
И ако на някого му се струва неоснователно сравнението училище – ТКЗС, то моля съмняващият се читател на този материал да обърне внимание на животинското поведение на вече въдвореното в системата дете. Ще си позволя да цитирам буквално част от статия в сайта dnes.bg от 12.11.2017 г. със заглавие Пред публика и организирано: Не улични, а училищни боеве!:
Ученици продължават да решават проблемите помежду си с юмручни боеве, които се провеждат в различни части на Варна в почивните дни и извън училище. Бойните срещи стават тайно от учители и родители и пред публика от други ученици, които наблюдават битките, пише “Монитор”.
Последната информация за сблъсък между непълнолетни момичета достига до Регионалното управление на образованието във Варна с видоекасета. В придружаващото писмо до шефката на РУО Венцислава Генова анонимният изпращач моли за намеса и прекратяването на подобни боеве, на които присъстват голяма група ученици. Сеирджиите насъсквали биещите се с окуражителни викове и ръкопляскане.
Ако министърът чете подобни материали или е видял с очите си тези ученически животински сблъсъци, публикувани в социалните мрежи, нека не се обижда от сравнението на училищната система с ТКЗС. Може би ще е добре и да си припомни, че както комунистическото ТКЗС се разпадна заради утопичната идея, вплетена в него, и порочността на изпълнението на тази идея, така и образователната система, в този ѝ вид, е на път да се разклати фатално – ако принудата не бъде заменена със здрав разум и освобождаване на образованието от диктатурата на държавата.
[1] Информацията е взета от книгата „Български хроники“ от Стефан Цанев, стр. 273 – 274, том 4, изд. къща „Труд“, 2009 г., изд. къща „Жанет“, 2009 г.
