Наскоро Министерството на образованието и науката, в лицето на заместник-министъра Петър Николов, инициира идеята за въвеждане на задължително предучилищно обучение на децата от 4-годишна възраст. Основните аргументи според заместника на министъра са, че малките имали нужда да получат езикови и социални умения, необходими за училищното образование.
Продължавам да недоумявам как с вкарването на децата в образователната система от по-ранна възраст и с „обхващането“ на изпадналите ще се решат всичките проблеми на държавно-контролираното образование. Масово явление е децата да излизат от системата функционално (а смея да твърдя и социално) неграмотни. Това надали се дължи на факта, че прекарват недостатъчно време в училище. Напротив – колкото по-малко едно дете има общо с тази система и колкото повече нужните му знания се набавят по алтернативен път, толкова по-подготвено ще е то не за образователната система, а за живота. Защото, в крайна сметка, кое е важното – детето да е подготвено за училище, или да е подготвено да се справя с житейските препятствия?
Единственото решение на проблемите на българското образование е само едно – пълна либерализация на този сектор у нас. За да произведе качествена услуга, държавата не може да се конкурира сама със себе си. Има нужда от конкуренция, която да няма досег с чиновническия контрол. Иначе рискуваме в скоро време да искат да ни „социализират“ децата още от родилния дом.
