На 5 октомври 2016 г, в новинарския сайт OFF News, бе публикувана статия със скандалното заглавие: Венецианските складове: От национален паметник на културата до бар и частна църква. Заинтригуващо, на пръв поглед, но нека разгледаме някои факти.
Място на този материал е отделено в секция Разследване. Ако бъде разследван обаче разследващия журналист Петър Петров, подписал се като автор на статията, ще стане ясно, че той има не само друго име, но се е родил и като представител на различен пол. Става въпрос за журналистката Ирена Данаилова. Озадачаващо обстоятелство е защо госпожата, радетел за справедливост и държавно благополучие, не застава с истинското си име под собственото си писание и снимков материал. Малко вероятно е през последния месец да си е сменила името и фамилията чрез вписване в регистрите на Републиката, както и да се е подложила на една от придобилите популярност в световен мащаб операции за промяна на пола.
Несъответствието между думите, изписани в публикацията, и реалните факти не се изчерпва само с въпроса кой всъщност е автор на статията. В публикуваната информация освен кратка историческа справка за паметника на културата и данни за собствеността на обекта, авторът прави и няколко скандални разкрития във връзка с факта, че Венецианските складове биват използвани от религиозната общност Християнски мисионерски център – Видин.
Г-жа Данаилова (Петров), нападайки религиозната общност, съзнателно пропуска съществени детайли, които хвърлят съвсем различна светлина от тази, идваща от нейните злобни внушения.
Журналистката пропусна да спомене, че частната църква в продължение на няколко години стопанисва по безупречен начин паметник на културата, за който държавата не полага никакви грижи. Оплаквайки се от поражението върху туристическия бранш заради събирането на вярващи във въпросния обект, г-жа Данаилова (Петров) спести информацията, че същите тези вярващи винаги посрещат любезно и безкористно всички желаещи да посетят Венецианските складове и им осигуряват достъп до помещенията, които заради тяхната грижа са в добре поддържан вид. Разследващата списвачка на сензации не обърна внимание и на ремонта на външното помещение на обекта, който има своето изражение не само в похарчените финикийски знаци.
Г-жа Данаилова (Петров) хвърли журналистическата си бомба и с разкритието, че Християнски мисионерски център – Видин е църква, развиваща активна дейност, но е нерегистрирана на територията на община Видин. Авторката на статията, разбира се, не отрази, че религиозната общност има право да функционира като такава не само заради закона на земния владетел, но най-вече заради неотменимото право на хората да вярват в Исус Христос, без тази вяра да бъде санкционирана от държавата.
Разбираемо е, че свободата на съвестта и свободата на изразяване на верските убеждения са концепции, твърде сложни за съвременните журналисти – ловци на евтини сензации, които „често виждат света през очите на този, който ги наема“ („Речник на журналистиката“, Тони Харкъп).
Разбираемото обаче не е оправдателно, по-скоро е силно обезпокоително, имайки предвид, че повечето от представителите на журналистическата гилдия възприемат себе си като мисионери, притежаващи силата и властта да са морален коректив на обществото с прогласяване на тяхната истина.
Проблемът е, че морален коректив, който не познава, и дори се противи на Източника на морала, в същността си е фалшив и несъмнено обречен на забвение.
