Печат на тази страница
Петък, 12 Юли 2019 09:30

Отменената стратегия в действие: нарушаване на основни човешки права чрез социалното законодателство

Написана от
Оценете
(11 гласа)

ns july4 2019

Момент от срещата в Народното събрание на 4-ти юли, 2019 г.

На 4-ти юли в сградата на парламента се проведе среща между представители на гражданското общество и народни представители по повод новите държавни политики на агресивна намеса в семейството под въздействие на чужди на българската култура, традиции и бит, а и законодателство, влияния, финансирани от богати правителствени и неправителствени чужди организации.

За съжаление, участието на народните представители беше вяло, незаинтересовано като цяло (някои народни представители напуснаха преди края на срещата) и с явно нежелание за вникване в дълбочина в тези крайно сериозни и наболели проблеми.

Най-тревожната част от проблема е, че отменената Национална стратегия за детето 2019 – 2030 г. всъщност не отменя нищо от анти-семейните законодателни и политически тенденции. Действащото старо и новоприето законодателство в тази област изцяло реализира целите на „оттеглената“ Стратегия.

Тук предлагаме на вниманието на читателя пълния текст на нашето Становище по приетото законодателство и въпросните антисемейни политики, с което залагаме най-основните стъпки, според нас, които трябва да бъдат изпълнени, за да се спре законодателно установената и политически дирижирана атака срещу традиционното семейство и ценностите на свободното и демократично общество.

***

Становище

Във връзка с исканията на Гражданско движение „Не на стратегията за детето 2019 – 2030 г.“

3-ти юли 2019 г.

От: адв. д-р Виктор Костов
Свобода за всеки
www.svobodazasveki.com

До: Ангел Исаев, народен представител и група народни представители от 44-то Народно събрание

Относно: Представено по повод среща между представители на гражданското общество и група народни представители на 4 юли 2019 г. в сградата на Народно събрание

 

Уважаеми г-н Исаев и народни представители,

В подготовка на гореуказаната среща предоставям настоящото Становище с цел даване на посока на срещата и бъдещи разговори между народни представители и представители на гражданското общество по наболелия проблем на приемане на законодателство през последните години от Народното събрание, което отваря широко врати за нарушения на основни права на родители и деца, за разрушаване на семейства, които функционират нормално, като на практика установява законодателни стандарти, с които се нарушават фундаментални принципи на нормотворчеството. От морално-етична страна посоченото социално законодателство е постановено в нарушение на дългогодишни, дори хилядолетни традиции, установени в бита на българския народ и семейство, като въвежда норми и практики, които разрушават тези традиции, стоящи в основата на спойката на българското семейство и оттук – в основата на формирането на българската нация.

Настоящият документ следва да бъде възприеман в контекста на други мнения, които ще бъдат представени от групата на срещата на 4-ти юли, 2019 г. Част от проблематиката е засегната също в Отвореното писмо от 23 май, 2019 г., до Министър-председателя и Министъра на труда и социалната политика, и в др. документи, предоставени вече на народните представители в подготовка на срещата. Тематиката е сериозна и обемна и не можем да изчерпим цялостно проблема в една среща.

Нашият фокус в настоящото кратко изложение е фундаменталният проблем за противоречието на вече приетото законодателство за социални услуги и намеса в отношенията родители–деца с основни човешки права и свободи, закрепени в Конституцията на България  (КРБ) и Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Тук, на първо място, ще маркираме само общата рамка на проблемите, детайлите следва да бъдат обсъдени евентуално в работна група, съставена от законодатели, представители на изпълнителната власт и такива на гражданското общество.

ПРОТИВОРЕЧИЕ НА ВИЗИРАНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО С КРБ И ЕКПЧ – ОСНОВНИ ЧОВЕШКИ ПРАВА

Визираното законодателство, действащо и новоприето, грубо потъпква основни човешки права, най-вече правото на неприкосновеност на личния и семеен живот, закрепено в чл. 8 от ЕКПЧ и чл. 32, ал. 1 от КРБ.

ЕКПЧ и КРБ са нормативни актове от най-висш разред в йерархията на правния ред в демократична България. Всякакви закони, които се гласуват и приемат от Народното събрание (НС), следва да са съобразени с правната рамка на защита на човешките права и справедливостта и въобще с всички висши правни норми, залегнали в КРБ и ЕКПЧ.

Ето примерно и кратко изброяване на проблемните моменти и противоречия на визираното законодателство с основни човешки права, залегнали в КРБ и ЕКПЧ, (подробният правен анализ на тези противоречия следва да бъде доразвит):

  1. Чл. 8 от ЕКПЧ, която е част от българското вътрешно право, гласи, че всеки има право на неприкосновеност на личния и семеен живот. Ограниченията на това право са допустими само в изрично и подробно изброени редки случаи. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от КРБ.

В своята цялост и философия визираното законодателство нарушава тези разпоредби, включително и по следните начини:

-- Противопоставят се изкуствено интересите на родители и деца. Основа за такова противопоставяне е законовото изискване държавата да пише „стратегия за детето“, без да се отчитат правата на родителите и същността на това какво представлява традиционното семейство (чл. 1, ал. 3 от Закон за закрила на детето, ЗЗДет.). Друг пример за такова противопоставяне е концепцията, че държавните социални служби се ръководят от принципа на „висшите интереси на детето във всички свои действия, отнасящи се до децата и техните семейства“. Тази формулировка, записана в чл. 4 от ППЗДет., недвусмислено сочи, че държавата извежда интереса на детето в самостоятелна категория и го противопоставя на интереса на детето като интегрирана част от семейството.

-- Противопоставянето на дете и родители се извежда и от систематичното поставяне на Закон за закрила на детето в отделена от Семейния кодекс категория. Това законодателно решение задава непозволено навлизане в семейната сфера.

-- Влизане в домовете без разрешение от прокурора и на практика извършване на дейности, близки до обиск, претърсване и изземване, типични за наказателно-процесуалните действия. Този вид нарушения са основани на практики, прилагани от социалните служби и са базирани на превратно тълкуване на правните норми в нарушение на основни човешки права.

-- Липса на ефективен съдебен и административен контрол над действията по отнемане („извеждане“) на деца от семейството от страна на държавата и тяхното преразпределение в така наречените „приемни семейства“ (вж. чл. 26-27 от ЗЗДет. „настаняване извън семейството“ и „временно настаняване по административен ред“. След „извеждане“ директорът на служба Социално подпомагане има цял месец да задвижи съдебната процедура).

-- Широко формулираните и непрецизни определения на „дете в риск“, „насилие“ и др. в сега действащото законодателство, които създават правна несигурност и на практика пренебрегват установени принципи на писане на закони, а именно: че дефинициите трябва да са съобразени с принципите на яснота, разбираемост, приложимост. Термини, като „психическо насилие“ в ППЗЗДет., са пример за такова нарушение, което застрашава неприкосновеността на семейството.

-- Насърчава се шпионирането от страна на социалните служби на дейността на граждани, родители и деца, което е недопустимо в едно свободно и демократично общество, особено когато резултатът е законово ограничаване на правата на родители и деца в резултат на това шпиониране (вж. ППЗДет., чл. 10, ал. 1, „активно набиране на информация“ от социалните служби).

-- Насърчава се и се допуска доносничеството, тоест анонимното подаване на информация, която е непроверена, и дори е възможно да бъде клеветническа. Подаването на такава информация според ППЗДет. може да бъде основание за предприемане на действия от страна на социалните служби (чл. 10, ал. 1 от Правилника).

-- Принудително налагане на „социална услуга за дете“ при липса на съгласие или контакт с родителите (чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника); налице е подобна разпоредба и в Закона за социалните услуги.

  1. Разширява се тоталният контрол на държавата над родители и деца и техните права, като на определени търговски и неправителствени организации (НПО) с идеологически цели, които са неприсъщи за традициите на българския народ и семейство, се предоставят функции, типични за държавни органи, като възможността за принуда, предоставянето на съдействие от полицейски и други държавни органи и служби в услуга на действията на тези НПО. Отделно следва да се изследва размерът, целевата насоченост, идейната програма и източниците на финансиране в особено големи размери на НПО, които имат интерес от създаване на такъв тип законодателство, както и доколко тези категории са съвместими с едно свободно и демократично общество, в което държавата защитава интересите на всички, а не само на тези с богато финансиране. Това важи най-вече за тези, които участват в написването на закони и препоръчват държавни политики в сферата на семейството и отношенията родители– деца.

Препоръчително е създаването на работна груа, чиито цели да бъдат тези, заложени в част от дневния ред, който групата, участваща в срещата от страна на гражданите, е предложила, а именно:

  1. Ревизия на действащото законодателство, прието през 2019 г., както и на по-рано приетото и действащо законодателство, което се отнася до държавно регулиране на семейството и отношенията родители–деца и което противоречи на Конституцията, Европейската конвенция и хилядолетните традиции, установени сред българския народ относно семейството (визираното законодателство). Под „ревизия“ се има предвид критичен анализ на визираното законодателство, както и на порочни практики на правоприлагане, произтичащи от него, и предложения за отмяна на същото. Визираното законодателство включва Закон за закрила на детето, Правилник за прилагането му, Закон за социалните услуги, Закон за социалното подпомагане и др., като цяло 29 закона, изменени чрез законодателни промени, приети от Народно събрание през март 2019 г.
  2. Замразяване приемането на всякакви планирани закони, които се отнасят до семейството, отношенията родители–деца, социални услуги и държавни практики, касаещи семейството и фундаментални категории, като пол, родител, и съответните права на родители и деца.
  3. Публично оповестяване на финансирането на държавни органи и служби, които съгласно чл. 44, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗДет. при взаимодействие със заинтересувани НПО, към момента са участвали в изготвянето на визираното законодателство и промените в действащото такова.
  4. Съобразяване с моралните, християнски и други религиозни традиции и хилядолетни стандарти за семейство и отношенията родители–деца, установени сред българския народ и застрашени от визираните закони и практики на социално-държавната политика на намеса в неприкосновеността на личния и семеен живот.

С оглед горното очертаване на същностния проблем на социалното законодателство, особено в частта му за „закрила на детето“ и отношенията родители–деца, следва да се извършат действията по анализ, ревизия и отмяна на закони, противоречащи на чл. 8 от ЕКПЧ и на принципите на свободното и демократично общество. Българското семейство е свещена територия, защитена от Конституцията и международното законодателство, и не бива да се допускат нарушения на основните закони и българските традиции с цел налагане на чужди идейни виждания за тези основни ценности.

С уважение,

Адв. д-р В. Костов
Свобода за всеки

Прочетена 2780 пъти Последно променена в Сряда, 17 Юли 2019 13:56

Свързани статии (по етикет)

1 коментар