Неделя, 16 Август 2020 22:54

Ами ако…?

Написана от
Оценете
(4 гласа)

maskiАми ако…?“ – това е един от най-човешките въпроси, които хората понякога си задават, когато разсъждават за едно или друго нещо; никое друго същество или творение в света, който Бог създаде, не може да разсъди, започвайки „ами ако…?“ Защото Бог създаде човека по Свой образ и по Свое подобие (срв. Бит. 1:26-27, а също Бит. 5:1): с разум, чувство и воля. С други думи, човек е осъзната личност тогава, когато той използва богодаруваните му способности да разсъждава рационално, да чувства и изпитва емоции и да насочва волята си в една или друга посока (добро или зло, красиво или грозно, вълнуващо или безразлично и т.н.). През всички векове и хилядолетия назад във времето можем да видим проявите на човешкия ум, чувство и воля, при които волята бива насочвана повече от разума, отколкото от емоцията, или пък повече от емоцията, отколкото от разума, и така се твори човешката история: наниз от велики неща и долни неща, от героични събития и подли постъпки, от прояви на голяма любов и прояви на човеконенавистничество.

Човекът-потребител
Днешният човек, обаче, като че „забрави“ за равноценността на трите аспекта на личността си (разум-чувство-воля) – наред с духовния, който следва Бога или пък се подчинява на сатаната – и започна все по-малко и по-малко да разсъждава рационално. Някои виждат причината за увеличаващото се „неразумие“ на хората в съвременния „удобен“ начин на живот, когато не трябва непрекъснато да мислиш за насъщния и когато почти всичко ти е „дадено“ наготово, а ти само трябва да го потребяваш. Това довежда до „потребление“ и на обществените отношения такива, каквито са: на законите и на държавното управление, на новините, на идеите и най-разнообразните мисловни съждения, ширещи се в публичното пространство (в политиката, в медиите, в магазините, в селските кръчми и т.н.). Тук важното е не това, дали при „потреблението“ на обществените отношения ще изразим съгласие или несъгласие по разискваните и болните въпроси на ежедневието – важното е това, че „потребяваме“, вместо да използваме ума си според замисъла на Твореца.

„Потреблението“ в човешката история неизменно е било свързано с много труд за придобиването на благата, които човек потребява, и в Свещеното Писание това ясно е посочено като една от последиците от Грехопадението: „С мъка ще се храниш от нея [от земята] през всички дни на живота си; тръне и бодили ще ти ражда тя… с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет“ (Бит. 3:17-19). Днес обаче „потреблението“ – както на материални, така и на нематериални неща – се превърна едва ли не в най-обичайната и при това лека и приемлива форма на „усвояване“ на земни блага: супермаркетът (или пък онлайн-поръчката) винаги ми е „под ръка“, мога да ям и да пия, каквото си пожелая (или поне каквото мога да си позволя), но без преди това да съм вложил труд за придобиването на храната, макар и да ходя на работа и да плащам данъци. По подобен начин „потребяваме“ и информацията и идеите: макар и да разсъждаваме върху тях, ние ги „усвояваме“ най-често без много труд, т.е. без задълбочени размисли и подлагане на съмнение на всичко, което може да ни изглежда невярно или най-малкото недоказано. Историята ясно ни посочва, че животът е научил човека пълноценно да използва разума си и от това често е зависел животът му и животът на другите около него, включително на цялото общество, към което той принадлежи.

„Удобството“ да не мислим много-много
Какво се случи с нашия ум напоследък? Особено от началото на новото хилядолетие насам? От времето, когато глобализацията и глобалните комуникации позволиха бързото (почти мигновеното) разпространение на лъжата като истина, без хората да имат възможността да разсъдят върху нея, да опитат да я проверят и дори да опитат да я изобличат (ама как се изобличават светските управници на този свят?). "Двете кули на световния търговски център бяха взривени от ислямски терористи“, или пък „Правителството на Ирак отрови народа си с химически оръжия“, или пък „Тайните служби [не е важно дали са руските, британските, американските, еврейските или които и да са други] са отговорни за политическото убийство на еди-кой си“, и т.н. и т.н. – човешкият ум веднага възприе тези „истини“ и хората (но особено правителствата) естествено си изградиха съответното поведение и си казаха: „Долу заплахите от тероризъм, долу диктаторските режими, долу намесата на чужди служби в живота на народа ни“ и т.н. Ама че след време се разбра, че тези „световни новини“ са били лъжа и че умът ни „автоматически“ им е повярвал – това няма значение! Не че по принцип няма значение, а тъй като след време събитията правят тези лъжи да изглеждат като безобидна „бяла лъжа“, която, виждате ли, не е чак толкова лошо нещо.

Гореказаното води към едно обобщение: днес се отучихме да мислим и да разсъждаваме и без да забелязваме това продължаваме живота си, защото тъй ни е удобно, както ни е удобно веднага и начаса да си поръчаме всичко, от което имаме нужда (или което можем да си позволим). Това „удобство“ понякога ни пречи да отличим черното от бялото, лъжата от истината. Не защото не искаме, а защото често нямаме време или пък нещо друго ни пречи да започнем процеса на разсъждение и след поредица от съждения, общуване с други хора и институции, проверка на данни и факти и т.н., да достигнем до някаква степен на истинност на онова, което сме чули, прочели или ни се натяква всекидневно. При това водещото звено в този процес се пада на дадената ни от Бога способност рационално да познаваме външната действителност (както и себе си). Когато човек види черен фон, разумът му веднага прави заключението за черното, когато види случаи на неправди, той веднага заключава, че това са неправди. А днес разсъждаваме: „ама това не е съвсем черно“, или пък „ама тази неправда всъщност на по-късен етап води до много по-големи правдини за народите“ и т.н. Разсъждаваме през призмата на „удобството“.

Вярна и невярна информация за коронавируса
В хода на тези мисли можем да разсъдим и за информацията, която се шири относно онзи вирус, чието разпространение вече половин година се нарича пандемия. „Новият вирус, който тръгна от Китай поради зараза с определен вид животински видове, вече е заразил над 21 милиона хора, 765 хиляди са починали, а над 14 милиона са се излекували“, твърдят всички медии и техният „световен“ изразител „Светомерът“ (Worldometers). Или пък, „Над 14 хиляди са заразените в България, над 9 хиляди са излекуваните, а починалите са почти 500 човека“, посочва се на сайта на Единния информационен портал на България (към 16 август 2020 г.), който носи помпозното название „официален източник на информация относно мерките за борба с разпространението на COVID-19 в България, включително здравните, икономическите и социалните последици от епидемията“.

Съответно, всички „официални“ информационни източници по света потвърждават естествената поява на вируса поради заразяване от животински видове (прилепи, казват някои) и след това предаване на заразата от човек на човек. И естествено разсъждаващият човешки ум нормално приема това за факт, като има предвид естествено възникналите и възникващи вирусни инфекции, които са нападали хората от най-древни времена и продължават да ги нападат и днес. Особеното развитие на „заразата“, обаче, накара някои хора да разсъдят и да търсят отговори. Разсъждаващите хора са две категории: едни, които търсят научни доказателства за проявите и последствията на вируса и съответно разработват средства за борба с него, и други, които търсят както научни доказателства, така и рационални основания на съмненията си за достоверността на „официалната“ информация и които също разсъждават върху средствата за борба със „заразата“. Не че първите не разсъждават рационално, но техните заключения се "вписват“ в общия поток на „официалната“ информация, идваща от управниците на този свят и подчинените им правителства, организации, институции и учреждения.

Вече многократно споменавам в своите писания по повод на тази „пандемия“, че не съм привърженик на конспиративните теории и че по нагласа по-скоро се стремя да работя с факти и конкретни данни. И тук също не искам да се поддам на съблазънта да твърдя, че всички официални източници на информация за този вирус са неверни и че всъщност „пандемията“ е предварителен план на тайни организации за прекрояване на света по техен образ и тяхно подобие. Тук по-скоро искам да разсъдя върху странностите на вируса и на обявената „пандемия“ – нещо, върху което разсъждават и учените от посочените по-горе две категории хора: първите продължават да откриват все нови особености на отделните щамове на този вирус и да се чудят как те са възможни и какви средства за борба срещу тях могат да бъдат изнамерени и приложени, а вторите продължават да разсъждават върху тези странности и да си задават въпроси с цел достигането на една или друга степен на истинност на фактите, които се наблюдават в отделните страни и в света като цяло.

С други думи, тук разсъждавам от гледна точка на „Ами ако…?“

Ами ако…?
И тъй, ами ако вирусът не е възникнал по естествен начин, а е бил създаден с определена цел? Този въпрос сам по себе си не може да намери отговор, ако не бъдат разгледани някои факти и някои особени проявления на това ново вирусно заболяване (или не-заболяване). Самата формула на съмнението „ами ако…?“ предполага допущение или хипотеза, които следва да бъдат доказани или поне донякъде обяснени, за да подлежат на рационално разсъждение, водещо до намирането на истината (или поне част от истината). Основата, върху която подобно разсъждение може да се гради, е огромният технологичен напредък на науката през последните няколко десетилетия: от откриването на електричеството през по-миналия век до използването на ядрената енергия и до все по-задълбочените открития в областта на биотехнологиите. Човешкият разум все повече приема, че технологиите позволяват все по-успешна намеса в природата и в човешкото тяло и че единствено все още неоткритите нови технологии не ни позволяват да създадем роботизиран модел на света и на хората, живеещи в него. Съвършено естествено е човек да разсъди, че днешните технологични и биотехнологични постижения позволяват на учените (особено на онези, работещи за военните структури) да създадат и вируси, особено с оглед на огромните научни открития в областта на генното инженерство и нанотехнологиите.

С други думи, не е нужно да търсим доказателства за това дали вирусът е изкуствено създаден – достатъчно е да знаем, че той МОЖЕ да бъде създаден. А както е известно, всички открития на човечеството са се използвали и продължават да се използват както за добро, така и за зло. Ядрената енергия принася голяма полза на човечеството, но тя води (или може да доведе) и до огромни злини; някои медицински открития спомагат за лечение на по-рано нелечими болести, но тези открития могат да се използват и за нечестиви цели; интернетът или безжичните радиовръзки също са полезни и дори необходими, но те се използват и за зли цели. То няма как да бъде другояче – греховната природа на човека винаги ще го кара повече да клони към злото, отколкото към доброто (единствено познанието на Господа Христа може да даде на човека възможността да обнови природата си и да се стреми само към доброто). И никой не се съмнява, че технологиите се използват и за зли цели, освен за добри. И че най-често първо военните са тези, които достигат до определени научни открития, а хората разбират за тях едва след десетилетия или поне след няколко години от конкретното откритие. Няма как да бъде иначе – светът продължава да е разделен на воюващи (макар и не пряко и с оръжия) политически блокове и асоциации и „победата над врага“ си остава първостепенна задача на всяка военна машина в дадена страна или за конкретен военен съюз. И децата вече разбраха, че терминът „оръжие“ отдавна не означава конвенционалните оръжия от миналите локални и световни конфликти, дори ядрените оръжия също вече се изключват от плановете за „победа над врага“ – едно земетресение, един ураган, едно цунами или един вирус могат да бъдат много по-ефективни „оръжия“ от конвенционалните. Не казвам, че такива „оръжия“ са използвани някъде – просто разумът на човека му сочи, че днешните технологични и биотехнологични възможности на някои световни сили им позволяват да създадат и да използват подобни „оръжия“.

Странният вирус: въпроси без отговори
И тъй – странният вирус! Вече половин година никой не може да отговори на въпроса как човек без каквито и да е симптоми на заболяване може да го предаде на другите около него. Случаят още от 19 януари 2020 г. в една сингапурска църква е повече от показателен и към днешно време подобни случаи има хиляди; но той продължава да озадачава медиците, които не могат да обяснят как безсимптомен „болен“ може да зарази други хора само при дишане или разговор с тях. Друг станал по-известен случай от последно време (описан в същата статия) е този с младата 23 годишна медицинска сестра Амелия Пауъл, която работела в кембриджската клиника Аденбрук и била заразена, без да знае това и същевременно стотици болни минали през ръцете ѝ. Или пък случаят с лайнера „Диамантената принцеса“ край бреговете на Япония, където на борда му били открити около 700 безсимптомни заразени. Заключението на автора на статията е: „Човек никога не може да знае какво ще стане“ (в смисъл – от кого и как ще се зарази). С други думи: каквото и да правите – винаги може да ви „хване“ този вирус!

ameliapowell

Все още никой не може да отговори на въпроса защо първичните симптоми на заболяване от този вирус могат да се проявяват, да изчезват и отново да се проявяват не само в рамките на една или две седмици, а на месец и дори повече. А пък онези, които го преболедуват в по-лека или по-тежка форма, може да ги очакват поражения на редица жизненоважни органи, например сърцето, мозъка, белите дробове, носоглътката, очите, кръвоносните съдове, черния дроб, бъбреците и т.н., което може да остане за цял живот. Никой не може да каже и дали вирусът може да си остане в човешкото тяло в „спящо“ състояние и след време да се „събуди“ и да зарази човека. Авторът на статията (вж. по-горе) посочва думите на авторитетното британско списание Science: „Този вирус върши неща, които никоя друга болест, известна на човечеството, не е вършила“. А в статия на Daily Telegraph също от юни 2020 се посочва, че е възможно всеки трети преболедувал вируса цял живот да изпитва последствията му поради увредените му органи и увредената му психика: лекари предположили, че 30% от преболедувалите може да развият фиброза на белите дробове, 50% могат да изпитват нарушения във физическата дейност на тялото им и в когнитивната (познавателната) и психологическата работа на мозъка, а 70% може да започнат редовно да бълнуват; други пък може да получат различни мозъчни увреждания или пък да развият болестта на Алцхаймер.

И до ден-днешен учени и обикновени лекарски екипи спорят относно ефективността на широко препоръчваните мерки срещу заразяване с онзи вирус. Да, редовното миене на ръцете и спазването на дистанция между хората изглежда намалява риска от заразяване, но маските? Да погледнем снимки и видео материали от страни от всички континенти – хората по света се забулиха така, както и ханъмите не се забулват, човек има чувството, че вижда марсианци по улиците, а не човеци, появиха се стотици видове маски и всяка компания-производител настоява, че техният вид е най-сигурната защита. А пък в края на юли 2020 г. Холандия обяви, че правителството не счита маските за предпазна мярка, тъй като „ефективността им не е доказана от медицинска гледна точка“. Все повече обикновени хора разбират, че носенето на маска всъщност може да бъде по-опасно от неносенето им. С други думи, въпросът за ефективното предпазване от вируса все още е далеч от разрешаване.

И до днес учени, политици, медици и всевъзможни фармацевтични компании и институции спорят по въпроса дали най-ефективният метод за борба с това вирусно заболяване е изработването на ваксина или пък на лекарство: според едни ваксината е най-сигурното средство, а според други не е възможно създаването на ваксина за всички щамове на този вирус и никой не може да каже дали тя стопроцентово ще предпазва човека от заболяване от него, поради което усилията трябва да бъдат съсредоточени върху разработването на лекарствени средства. Разбира се, напоследък се говори за „лекарство“, което всъщност е ваксина (вж. по-долу), но предполагам хората лесно ще различат едното от другото.

Ужасяващи размисли
Вече никой не се съмнява, че учени и медици ще откриват все нови и нови странности на вируса и ще продължават да умуват как те са възможни и дали въобще ще може да се преодолеят последствията от него. Разумът на човека, в естественото му състояние, не може да не стигне до мисълта: „Ама този вирус доста хитро ни нападна: поразява преди всичко възрастните и хората със здравни проблеми (тези с хронични заболявания, с наднормено тегло, алкохолиците и наркоманите т.н.)!“ И в отговор на тази мисъл веднага му отговарят: „Е, какво да се прави, такъв е животът, но пък възрастното население ще намалее, а ще намалеят и огромните средства, хвърляни за хронично болните и за дебелите, както и за пенсионерите!“ Ако това би било казано от хора като Хитлер – човек някак си би разбрал подобна мисъл, но да говорим за съвременните „благодетели“ на човечеството? Това наистина е ужасяващо!

Но още по-ужасяваща е мисълта: „Ами ако вирусът е изкуствено създаден с определена цел“? Ако това е така, всички негови странности могат лесно да бъдат обяснени. Просто защото съвременните технологии и постиженията в областта на генното инженерство, използвани от зли хора, биха могли да създадат вирус, който да поразява по начин, по който неговите създадели желаят: например, два-три месеца ще поразява по един начин, следващите два-три месеца – по малко по-друг начин (т.е. като предишния, но с нови прояви), следващите месеци – по трети начин и т.н. С други думи, докато се търсят средства за борба с него, способностите му за поразяване се променят и учени и медици започват да търсят нови средства за лечение и превенция. И така, докато хората разберат, че всъщност пандемията никога няма да свърши и че ще трябва да се научат да живеят с нея. Т.е., да живеят с мисълта, че тя ще продължи да отнема човешки животи (навярно във все по-големи размери, и хората изглежда ще свикнат с това!) и че който не оцелее – нищо не може да се направи, а който оцелее ще трябва непрекъснато да благодари на вирусо-създателите, че те все още не са му пуснали заразата в организма.

Нима не е ужасяващ подобен сценарий? Той е повече от ужасяващ и човешкият ум трудно може да разбере подобна налудничава мисъл за бъдещето на човечеството. И въпреки това същият ум добре разбира, че всичко, което е създал човешкият гений, може да се използва както за добро, така и за зло. И че има хора, които използват съвременните постижения тъкмо за зли цели. Не е необходимо човек да знае дали някакво тайно правителство направлява действията на световните управници и дали вирусът, както и други вируси от миналото, си се видоизменя сам по себе си (поради вътрешната му структура и изключителна агресивност) – чрез естествено разсъждение той може да стигне до мисълта, че съвременните възможности за компютърно моделиране и програмиране биха позволили на онзи, който „борави“ с вируса, да променя начина на неговото въздействие във времето чрез управление на съответните технологични и биотехнологични средства, „направляващи“ действието на вируса. При това е без особено значение дали „управляването“ му е компютърно или информационно, т.е. по безжични връзки и „съседни влияния“ на обекти. Не казвам, че само наночастиците са „средствата“ за управление на вируса (или пък наноплазмидите са такива „средства“, напр. тези на INOVIO, разработващи ДНК-лекарства, които всъщност са ваксини и се инжектират), но подсказвам, че за разработваните от военните ведомства нови технологии можем да разберем едва след десетилетие, когато хората ще научат и за други „частици“ или „вълни“, поддаващи се на компютърно или информационно въздействие и управляващи живота на човека, когато бъдат „въведени“ в тялото му. А за начините на „въвеждането“ им се работи още днес. По-важното е как наночастиците да попаднат в тялото (не е важно дали инжектирани или просто вдишани поради наличието им във въздуха около вас), пък „управлението“ им сетне е въпрос на технология, а вашето здраве или живот са въпрос на чужда воля.

Доброто винаги ще побеждава злото
Често завършвам разсъжденията си с казаното от Спасителя-Христос: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от онзи, който може и душата и тялото да погуби в ада“ (Мат. 10:28). Християнинът не се бои, че ще умре, той се бои да не би сатаната да погуби както тялото му, така и душата му. Християнинът добре знае, че „всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат“ (Мат. 26:52) и че ако някой крои такива ужасяващи планове за човечеството, то неговият край ще бъде не по-малко ужасяващ. Жалкото е това, че злият човек все още не знае това. Не го знае, защото не е познал благата вест на Богочовека Христос, а е познал тъмните технологични сили на сатаната, който иска да пороби човечеството и да го отдалечи от Бога. Историята също толкова ясно потвърждава тази истина, че е просто невероятно как човек може да се захване за ножа си, за да убие събрата си (т.е. да убие човешко същество, каквото е той самият), и да си мисли, че той няма да загине от същия нож. Как някой може да крои зли планове за другите и да ги привежда в действие и да си мисли, че след това той ще живее в благоденствие и добруване? Възможно ли е толкова да се е помрачил ума на онзи, който крои такива злини за другите, че всецяло да е извратил природата си и да се е предал на тъмните сили и на световното зло?

Разбира се, всичко казано дотук се вписва във въпроса „ами ако…?“. Продължавам да вярвам, че добротата ще побеждава злото, а не обратното, и че днешната вирусна зараза, за която все още разсъждавам, че е възникнала по естествен път, ще бъде преборена и с поуките от борбата с нея хората ще продължат живота си с по-голяма загриженост за ближния и за света, в който живеят (за природата и за всяко живо същество на земята). И макар и да вярвам в добротата и в успешната победа над вируса, все пак разчитам и на разума си, който ми казва, че в света има и зли хора, които няма да се поколебаят да направят зло на другите. Молитвите ми са особено силни тъкмо за тях, а не толкова за събратята ми християни (макар да са и за тях!), защото зная, че Бог винаги чува своите верни чеда и може да обърне злото сърце в добро и благодарно сърце.

Бележка: Снимката на медицинската сестра Амелия Пауъл е взета от статията на БиБиСи от 31 май 2020, цитирана тук.

Прочетена 711 пъти Последно променена в Вторник, 18 Август 2020 10:35

Оставете коментар

Моля, съобразявайте се с правилата на сайта за коментиране. Виж "Правила при коментиране".