Блог Свобода за всеки

Библейски свидетелства за това, че църквите трябва да останат отворени за хората 

Христос е Господ на всички. Той е единственият истински глава на църквата (Ефесяни 1:22; 5:23; Колосяни 1:18). Той е и Цар на царете - суверен над всяка земна власт (1 Тимотей 6:15; Откровение 17:14; 19:16). Общинската църква „Грейс“ винаги твърдо е следвала тези библейски принципи. Като Божий народ ние сме подчинени на Неговата воля и заповеди, както това е разкрито в Писанието. Следователно не можем и няма да се съгласим с налагания от правителството мораториум върху нашето седмично богослужение или други редовни събрания на нашите вярващи. Отстъпването от тези принципи ще бъде неподчинение спрямо изричните заповеди на нашия Господ.

Някои ще си помислят, че подобно твърдо заявление е в противоречие със заповедта да се подчиняваме на управляващи власти, изложена в Римляни 13 и 1Петър 2. Писанието наистина изисква задължително и добросъвестно подчинение на всички управляващи власти, включително царете, управителите, работодателите и техните ръководители (по думите на Петър, „не само към онези, които са добри и нежни, но и към онези, които са неразумни“ [1 Петър 2:18]). Доколкото държавните власти не се опитват да утвърдят църковна власт или да издават заповеди, които забраняват нашето подчинение на Божия закон, тяхната власт трябва да се спазва, независимо дали сме съгласни с техните решения или не. С други думи, Римляни 13 и 1Петър 2 говорят и за съвестта на отделните християни. Ние трябва да се подчиняваме на нашите граждански власти като сили, които самият Бог е определил.

Въпреки това, докато на гражданското правителство се дава божествена власт да управлява държавата, нито един от тези текстове (нито който и да е друг) не предоставя на гражданските владетели юрисдикция над църквата. Бог е създал три институции в човешкото общество: семейството, държавата и църквата. Всяка институция има сфера на власт с правомощия, които трябва да се спазват. Властта на бащата е ограничена само до собственото му семейство. Властта на църковните лидери (която им е делегирана от Христос) е ограничена до църковни въпроси. А правителството е специално натоварено с надзора и защитата на гражданския мир и благополучие в границите на една нация или общност. Бог не е дал на гражданските владетели власт над доктрината, практиката или политиката на църквата. Библейската рамка ограничава властта на всяка институция до нейната специфична юрисдикция. Църквата няма право да се намесва в делата на отделни семейства и да пренебрегва родителската власт. Родителите нямат правомощия да управляват граждански дела, като заобикалят държавните служители. И по подобен начин държавните служители нямат право да се намесват в църковните въпроси по начин, който подкопава или пренебрегва дадения от Бога авторитет на пастори и старейшини.

Когато някоя от трите институции надхвърли границите на правомощията си, задължението на останалите институции е да ограничат това превишаване. Следователно, когато който и да е държавен служител издава заповеди, регулиращи богослужението (като забрана за пеене, ограничаване на присъствието или забрана за събиране и богослужения), той излиза извън законните граници на своята богоустановена власт като граждански служител и си приписва власт, която Бог изрично дава само на Господ Исус Христос като суверен над Неговото Царство, което е църквата. Неговото управление се предава на местните църкви чрез онези пастири и старейшини, които преподават Неговото Слово (Матей 16: 18–19; 2 Тимотей 3: 16–4: 2).

Следователно, в отговор на неотдавнашната държавна заповед, изискваща църквите в Калифорния да ограничават или преустановяват всички богослужебни събрания за неопределено време, ние, пасторите и старейшините на Общинската църква „Грейс“, с уважение информираме нашите граждански лидери, че са превишили законната си юрисдикция и че верността ни към Христос ни забранява спазването на ограниченията, които те искат да наложат върху богослуженията на нашата общност.

Казано по друг начин, никога не е било прерогатив на гражданското правителство да нарежда, изменя, забранява или повелява извършването на богослужение, нито пък кога, как и колко често църковните събрания са или не са обект на Цезаря. Самият Цезар е подвластен на Бога. Исус потвърди този принцип, когато каза на Пилат: „Нямаше да имаш власт над Мен, ако не ти беше дадена отгоре“ (Йоан 19:11). И тъй като Христос е глава на църквата, църковните въпроси се отнасят до Неговото Царство, а не до Цезарското. Исус направи ясно разграничение между тези две царства, когато каза: „Предайте на Цезаря онова, които е на Цезаря, и на Бога онова, което е Божие“ (Марк 12:17). Самият наш Господ винаги е предоставял на Цезаря това, което е на Цезаря, но никога не е предлагал на Цезаря онова, което принадлежи единствено на Бога.

Като пастири и старейшини ние не можем да предадем на земните власти никаква привилегия или власт, която принадлежи единствено на Христос като глава на Неговата църква. Пастирите и старейшините са онези, на които Христос е дал задължението и правото да упражняват духовна власт в църквата, която е Негова власт (1 Петър 5: 1–4; Евреи 13: 7, 17) - и само Писанието определя как и на кого те да служат (1 Коринтяни 4: 1–4). Те нямат задължение да изпълняват заповеди на гражданското правителство, което се опитва да регулира богослужебните събрания или управлението на църквата. Всъщност пастирите, които отстъпват своята делегирана от Христос власт в църквата на граждански владетел, са се отказали от своята отговорност пред своя Господ и са нарушили определената им от Бога сфера на власт, както и светският служител, който незаконно налага своята власт на църквата. Доктриналното изявление на нашата църква повече от 40 години се придържа към казаното тук:

Ние учим за автономия на местната църква, свободна от намесата на какъвто и да е външен орган или контрол, с правото на самоуправление и свобода от намесата на каквато и да е йерархия на индивиди или организации (Тит 1: 5). Ние следваме изложеното в Писанието, че истинските църкви си сътрудничат помежду си с цел посочване и разпространението на вярата. Всяка местна църква обаче, чрез своите старейшини и тяхното тълкуване и прилагане на Писанието, трябва да бъде единственият съдия за мярката и метода на нейното сътрудничество. Старейшините трябва да определят и всички други въпроси относно членството, политиката, дисциплината, благосклонността и правителството (Деяния 15: 19–31; 20:28; 1 Коринтяни 5: 4–7, 13; 1 Петър 5: 1–4) .

Накратко, ние като църква не се нуждаем от разрешението на държавата, за да служим и да се покланяме на нашия Господ, както Той е заповядал. Църквата е скъпоценната невеста на Христос (2 Коринтяни 11: 2; Ефесяни 5: 23–27). Тя принадлежи само на Него. Тя съществува по Неговата воля и служи само с Неговата власт. Той няма да толерира никакво посегателство върху нейната чистота и няма да допусне никакво нарушаване на Неговото главенство над нея. Всичко това беше установено, когато Исус каза: „Ще построя църквата Си; и портите на ада няма да ѝ надделеят“(Матей 16:18).

Собственият авторитет на Христос е „далеч над всички власти и сили, и над всяко име, което е назовано – не само в тази епоха, но и в бъдещата. И [Бог Отец] подчини всичко под нозете на [Христос] и Го даде като глава над всичко на църквата, която е Неговото тяло, пълнотата на Този, който изпълва всичко във всичко “(Ефесяни 1:21 –23).

Следователно уважението, което с право дължим на земните управители и магистрати (Римляни 13: 7), не включва отстъпление от принципите ни, когато такива служители се опитват да подкопаят здравата доктрина, извращават библейския морал, упражняват църковна власт или се опитват да заместят Христос като глава на църквата по най-различни начини.

Библейската заповед е ясна: Христос е Господ на Цезаря, а не обратното. Христос, а не Цезар, е глава на църквата. И обратно, църквата не може и не трябва да управлява държавата: това са две отделни царства и Христос е суверен и над двете. Нито църквата, нито държавата имат по-висша власт от тази на самия Христос, който заяви: „Цялата власт ми беше дадена на небето и на земята“ (Матей 28:18).

Забележете, че не правим конституционен аргумент, въпреки че Първата поправка на Конституцията на Съединените щати изрично утвърждава този принцип в своите начални думи: „Конгресът не може да приема закони, позволяващи установяването на дадена религия или пък забраняващи свободното ѝ изповядване“. Правото, за което апелираме, не е създадено от Конституцията. Това е едно от онези неотменими права, дадени единствено от Бога, Който е определил човешкото управление и установява както обхвата, така и ограниченията на държавната власт (Римляни 13: 1–7). Следователно нашият аргумент не изхожда от Първата поправка; той се основава на същите библейски принципи, на които се основава самата поправка. Упражняването на истинската религия е божествен дълг, даден на мъжете и жените, създадени по Божия образ (Битие 1: 26–27; Деяния 4: 18–20; 5:29; срв. Матей 22: 16–22). С други думи, свободата на богослужебно събрание е заповед на Бога, а не е привилегия, предоставена от държавата.

В този контекст трябва да се посочи и следното. Христос винаги е верен към онези, които вярват в Него, и Той е истина (Откровение 19:11). А правителствата не са толкова надеждни и на тях невинаги може да се вярва. Писанието казва, че „целият свят се намира във властта на лукавия“ (1 Йоан 5:19). Това се отнася, разбира се, за Сатаната. Йоан 12:31 и 16:11 го наричат „владетеля на този свят“, което означава, че той притежава власт и влияние чрез политическите системи на този свят (вж. Лука 4: 6; Ефесяни 2: 2; 6:12). Исус каза за него, „той е лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:44). Историята е пълна с болезнени напомняния, че с държавната власт се злоупотребява лесно и често за зли цели. Политиците могат да манипулират статистиката, а медиите да прикриват или маскират неудобните истини. Така че истинската църква не може да приема пасивно или автоматично властта на правителството, което заповядва да се прекратят събранията - дори ако претекстът за това е свързан с общественото здраве и безопасността.

Църквата по дефиниция е събрание. Това е буквалното значение на гръцката дума за „църква“ - екклезия - събранието на избраните. Несъбиращото се събрание е термин, който противоречи сам на себе си. Следователно на християните е заповядано да не изоставят практиката да се събират заедно (Евреи 10:25) - и никоя земна държава няма право да ограничава или забранява събирането на вярващи. Винаги сме подкрепяли катакомбната църква в държави, където християнското богослужение се счита за незаконно от държавата.

Когато служителите ограничават посещаването на църква, те се опитват да наложат ограничение, което по принцип прави невъзможно вярващите да се събират като църква. Когато служителите забраняват пеенето по време на богослуженията, те се опитват да наложат ограничение, което по принцип прави невъзможно Божият народ да се подчинява на заповедите, изложени в Ефесяни 5:19 и Колосяни 3:16. Когато длъжностните лица налагат дистанциране, те се опитват да наложат ограничение, което по принцип прави невъзможно изживяването на тясното общение между вярващите, което е заповядано в Римляни 16:16, 1 Коринтяни 16:20, 2 Коринтяни 13:12 и 1Солуняни 5: 26. Във всички тези случаи трябва да се покорим на нашия Господ.

Въпреки, че ние в Америка може да не сме свикнали с нахлуването на правителството в делата на църквата на нашия Господ Исус Христос, това съвсем не е първият път в църковната история, когато християните трябва да се справят с държавни престъпления или враждебни владетели. Всъщност, през цялата църковна история преследването на църквата от държавните власти е било норма, а не изключение. „Всъщност - казва Писанието - всички, които желаят да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат преследвани“ (2 Тимотей 3:12). В исторически план, светското правителство и лъжливите религии са двамата основни преследвачи на църквата. Повечето мъченици на християнството са умрели, защото са отказали да се подчиняват на такива власти. В крайна сметка това е, което Христос обеща: „Ако Ме преследваха, ще преследват и вас” (Йоан 15:20). В последното от блаженство Той каза: „Блажени сте, когато хората ви обиждат и преследват и лъжливо казват всякакво зло срещу вас заради Мен. Радвайте се и се веселете, защото наградата ви на небето е голяма; защото по същия начин преследваха пророците, които бяха преди вас ”(Матей 5: 11–12).

Тъй като правителствената политика се отдалечава от библейските принципи и тъй като правният и политически натиск срещу църквата се засилва, ние трябва да признаем, че Господ може да използва този натиск като средство за прочистване, за да разкрие истинската църква. Поддаването на правителствения натиск за ограничения може да доведе до затваряне на църквите за неопределено време. Как може истинската църква на Исус Христос да изпъкне сред другите общества в такъв враждебен климат? Има само един начин: смела преданост на Господ Исус Христос.

Дори там, където правителствата изглеждат съпричастни на църквата, християнските лидери често трябва да се противопоставят на агресивните държавни служители. Например в Женева по времето на Калвин църковните служители понякога трябвало да отблъскват опитите на градския съвет да се намесва в отделните области на богослужението, църковната политика и църковната дисциплина. Църквата на Англия никога не се е реформирала напълно, именно защото британската корона и парламентът винаги са се бъркали в църковните дела. През 1662 г. пуританите бяха изхвърлени от църквите си, защото отказаха да се съгласят с правителствените заповеди за използването на Книгата за молитва на вярващите, носенето на одежди и други церемониални аспекти на държавно регулирано богослужение. Британският монарх все още твърди, че е върховен управител и титулярен глава на англиканската църква.

Нека отново да подчертаем: Христос е единственият истински глава на Своята църква и ние възнамеряваме да се придържаме към тази жизненоважна истина във всички наши събирания. По тази изключителна причина не можем да приемем и няма да се съгласим с натрапчивите ограничения, които държавните служители сега искат да наложат на нашите събрания. Ние даваме този отговор без злоба и не от сърце, което се бунтува или иска да се бори с някого (1 Тимотей 2: 1–8; 1 Петър 2: 13–17), но с отрезвяващо съзнание, че трябва да отговорим на Господ Исус за служението, което Той ни е дал като пастири на Неговото скъпоценно стадо.

На правителствените служители ние с уважение казваме с думите на апостолите: „Дали е правилно пред Бога да се вслушваме по-скоро в теб, отколкото в Бога, ти ще бъдеш съдията“ (Деяния 4:19). И нашият твърд отговор на този въпрос е същият като на апостолите: „Ние трябва да се покоряваме на Бога, а не на хората“ (Деяния 5:29).

Нашата молитва е всяко истинска християнска общност заедно с нас твърдо да се придържа към заповедите на нашия Господ, както християните са правили през вековете.
Допълнение

Старейшините на църквата „Грейс“ разсъдиха и независимо един от друг приеха да изпълняваме първоначалната правителствена заповед за ограничения, но не защото вярвахме, че държавата има право да казва на църквите кога, дали или как да се покланят. Нека бъде ясно: ние вярваме, че първите заповеди на държавата за ограничения в същността си са незаконна намеса на държавната власт в църковните дела, и до днес това е нашата вяра и нашето мнение. Тъй като обаче не бихме могли да знаем истинската сериозност на последиците от заразяване с вируса и тъй като се грижим за хората, както е правил и нашият Господ, ние вярваме, че опазването на общественото здраве и борбата срещу сериозни зарази е законна функция както на християните, така и на гражданското правителство. Затова ние доброволно спазихме първоначалните препоръки на нашето правителство. Разбира се, законно е християните да се въздържат от събранието на вярващите временно поради заболяване или непосредствена заплаха за общественото здраве.

Когато започна опустошителното ограничение за движение на хората, това поначало трябваше да бъде краткосрочна мярка за спиране на заразата с цел „изравняване на кривата“ – с други думи държавата искаше да забави скоростта на заразяване, за да гарантира, че болниците не са претоварени. И имаше ужасяващи прогнози за смъртта на голям брой хора. В светлината на тези фактори нашите пастори подкрепиха мерките, спазвайки насоките, издадени за църквите.

Но ние не отстъпихме духовната си власт на светското правителство. От самото начало казахме, че доброволното ни спазване на ограниченията може да се промени, ако те се вече не отговарят на посочената цел или ако политиците неправомерно се намесват в църковните дела или пък ако здравните служители добавят ограничения, чрез които биха се опитали да подкопаят мисията на църквата. Взехме решенията си с оглед на собствената ни отговорност. Ние просто се съобразихме с първоначалните изисквания и подкрепихме заповедите на здравните служители, като по този начин успокоихме и членовете на нашата църква; в това ние бяхме водени от желанието да действаме в изобилие от грижи и разумност (Филипяни 4: 5).

Но повече от двадесет седмици се намираме в условията на сурови ограничения. Очевидно е, че първоначалните прогнози за смъртта са грешни и че вирусът не е толкова опасен, колкото първоначално се е считало. И все пак, около четиридесет процента от годината измина, без църквата ни да има възможност да събере вярващите на едно място, както е обичайно за едно християнско събрание. Възможностите на пасторите да водят след себе си своите пасоми са силно ограничени. Единството и влиянието на църквата в обществото са застрашени. Възможността вярващите да служат на другите и да си служат един на друг е пропусната. И страданието на християните, които се безпокоят, страхуват се, изпаднали са в затруднение, немощни са или по друг начин се нуждаят от спешна нужда от общуване и насърчение, е увеличено отвъд всичко, което разумно би могло да се счита за справедливо или необходимо. Главните публични събития, планирани за 2021 г., вече са отменени, което е сигнал да това, че служителите се готвят да запазят ограниченията и през следващата година, а дори и след това. Този факт принуждава църквите да избират между ясната заповед на нашия Господ и заповедите на държавните служители. Следователно, следвайки властта на нашия Господ Исус Христос, ние с желание избираме да Му се покоряваме.


* Текстът представлява официално становище на Grace Community Church по въпроса и е взет от тяхната интернет страница. Преводът е направен от Свобода за всеки.



9 октомври 2020 г.

До:
Конституционен съд на Република България 
Председателя  на 44-то Народно събрание
Президента  на Република България
Министър-председателя на Република България
Парламентарно представените  партии
Извънпарламентарни партии
Родителски и граждански организации
Независимите и централни медии
Св. Синод на Българска Православна Църква
Протестантските църкви и други вероизповедания

 

Уважаеми дами и господа,

На 8-ми октомври тази година Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент (LIBE, Комисията) прие Резолюция за върховенството на закона и основните права (2020/2793–RSP)) по отношение на България. В Резолюцията се съдържа поредната недопустима и недипломатична намеса в суверенитета на българския народ и неговата юриспруденция.

Без да коментираме цялостното съдържание на Резолюцията, в т. 17 на същата Комисията настоява за преразглеждане от българските власти и приемане на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция (ИК). Иронично, целта на доклада за „върховенството на закона“ е налагане чрез последвалата Резолюция на ЕП на върховенството на външната политическа власт и интереси, а не да се зачетат волята, традициите и интересите на българския народ.

Нещо повече, цитираната резолюция, в крайно неподходящ и дори обиден стил, заявява, че на практика българският Конституционен съд е некомпетентен да схване правния смисъл и фактическото въздействие на т. нар. Истанбулска конвенция, за да прецени нейната противоконституционност. В т. 17 на Резолюцията се твърди, че  решението на Конституционния съд от 27 юли, 2018 г., което постанови несъответствие на Истанбулската конвенция с Конституцията на България, е взето под въздействието на „широко разпространена кампания за дезинформация и клевета, негативно медийно отразяване по темата от няколко медии с предполагаеми връзки към правителствени и опозиционни партии“.

Да се нарича широкият обществен дебат и недоволството на обществото от псевдоправозащитните претенции на въпросния документ „дезинформация“ и „клевета“ е недостойно и обидно отношение към българските институции и българския народ. Нещо повече, в Резолюцията се твърди, че български политици и партии са допринесли за отхвърлянето на ИК. Следва да напомним на LIBE и на ЕП, че върховенството на закона и демокрацията се състоят именно в участието на политическите партии и политиците във формиране на волята на хората в институциите и най-вече в законодателната власт на една суверенна и независима нация.

В заключение по този въпрос, Резолюцията на практика диктува с ултимативен тон на българските управници и на българския народ да коленичат пред волята на Комисията и да въведат техния модел и светоглед въпреки собствената си съвест и воля:

"(България следва) да позволи ратифицирането на Истанбулската конвенция и да въведе колкото се може повече елементи от Конвенцията в българското законодателство."

Един от върховните съдилища в България, Конституционният съд, категорично се е произнесъл с решение по въпроса за правната недостатъчност на Истанбулската конвенция. В резултат на това решение 44-то Народно събрание на суверенна държава – Република България – отказва да ратифицира злополучната и псевдоправна Конвенция. Докладчиците на въпросния доклад следва безусловно да признаят тази реалност.

Подобни резолюции не помагат на върховенството на закона, а допринасят за усещането за несигурност у хората за управлението и бъдещето на страната и разклащат устоите на демокрацията. Налице са и световни, и международни процеси, чиято цел е да се разгради народният суверенитет, да се подкопаят основите на историята и традициите,  да се установи тиранично налагане на ценности и условия, които не произлизат от хората и от вярата им, а от кулите на политически и финансови елити и техните идеолози.

Един такъв псевдоправен политически продукт е Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

Този злополучен документ, съдържащ категории, понятия и концепции, които са недопустими не само в правото, но и за всеки здравомислещ човек, бе отхвърлен от българския народ, от Конституционния съд и от Народното събрание през 2018 година. Тази позиция не подлежи на ревизия.

Обявяването на ИК за противоречаща на българската Конституция беше огромна победа за демокрацията, свободното общество, правовия ред и българското семейство.

Заставайки на тази позиция, считаме, че българският народ и българските управляващи следва да устояват независимостта на демократичната воля на народа и институциите и да помогнат и на други народи да отхвърлят това зло, целящо морално и духовно разлагане на обществото и разграждане на националния суверенитет, прикрито зад благовидна фразеология за ненасилие.

Полша, която е ратифицирала Истанбулската конвенция, е подела инициатива за излизане от съглашението. Полският народ и полските власти имат нужда от подкрепата на разума и международната общност.

Наясно сме с усложнената вътрешно-политическа обстановка. В същото време считаме, че във всякакви обстоятелства българската държава има призив и задължение да устоява традиционните български и християнски ценности и свободата на българското семейство.

В тази връзка, ние призоваваме българските отговорни власти, политически сили и видни личности недвусмислено да потвърдят позицията на България по въпросната ИК и неправомерните опити за внедряването ѝ в българското законодателство и да подкрепят усилията на Република Полша за излизане от Истанбулската конвенция. Призоваваме за изявяване на позиция, която ще помогне не само на Полша, но и ще способства за париране на непрестанните опити на пропонентите на Конвенцията да нарушават българския суверенитет и да настояват за повторно гласуване и приемане на злополучния документ.

Очакваме Вашите навременни и решителни действия в тази посока.

С уважение,

„Свобода за всеки”
Сдружение „РОД Интернешънъл”

Подкрепящи организации:
Национална асоциация „Поход за семейството”
Асоциация „Общество и ценности”
Сдружение „Единение за семейството и децата”
Асоциация за домашно образование
Фондация „Светлина на Балканите“
Християнреформистка партия

 

Виж работния вариант, преди приемането на резолюцията, тук.

 

По данни от НСИ общата смъртност за 2020 г. в условията на пандемия е по-ниска от тази за 2019 г. за същия период.

 

Истината е като лъва – не е нужно да я защитаваш. Развържи лъва и той ще се защитава сам. – Св. Августин


Глася се да вляза в магазин за домашни потреби в малък град. През ресните против мухи на вратата виждам единствено самотната фигура на продавачката-собственичка. Влизам с колегата в безлюдния магазин, но от продавачката няма и следа. Заграден съм от кофи и метли, а вратата към офиса зее. Появява се и самата тя, и веднага ми става ясно, защо беше изчезнала временно. Огромната зелена медицинска маска на лицето ѝ не може да скрие блестящия ѝ от гордост поглед, че се е маскирала. Вместо поздрав към потенциалните си клиенти, същата пита с категоричен тон на надзирателка в затвор: „Къде са ви маските“?

Подобни по-малко или повече комични, но и по-травмиращи ситуации се разиграват ежедневно в разни краища на страната. Както и в разни краища на света, където полудели от паника фанатици на тема „вирус“ и тема „здраве“ са готови да линчуват малцината, които не желаят да се маскират, защото, оказва се, няма никакво основание за маскиране.[1] Без никакво основание, само на базата на фантазии[2] и неправилно интерпретиране на научни данни, подадени от други, българските така наречени „здравни власти“ (сякаш имат власт над здравето?!) имат много повече власт, отколкото би трябвало да имат.

Да се обърнем към информационните канали и правителствени решения на САЩ, една от страните, които влияят най-силно на световните процеси, включително и тези във връзка със сегашните пандемични мерки.


Погрешно диагностицирана пандемия и ненужни ограничения

Наскоро Центърът за контрол на болестите (Center for Disease Control), който е американска федерална (централна) държавна агенция, чиято дейност е описана в наименованието ѝ, най-после, и с половин уста призна, че умрелите директно от ковид-19 в САЩ са само 9210 от всички смъртни случаи, приписвани на коронавируса, които са над 160 000.[3] От цялостната цифра на смъртността от коронавируса става ясно, че само 6% са умрели директно от коронавируса, а не от някакви съпътстващи болести. Числото дори не може да даде разумна представа за пропорцията на умрелите директно от ковид-19 в САЩ спрямо населението на страната от близо 330 милиона, толкова малка е тя.

Не се споменават и фактите, че 90% от умрелите от ковид-19 са над 70 годишна възраст. Нещо повече, Ню Йорк Таймс, крайно неолиберално и ляво издание, сочи че 90%, с думи – деветдесет на сто – от PCR тестовете са ненадеждни.[4] Заглавието на статията е „Вашият тест за коронавирус е положителен. Може би не трябва да е“. Тестовете дават положителен резултат дори и при наличие на други фактори или при незначително наличие от вируса в организма, което на практика означава, че заразеният не е нито болен, нито може да разпространи заразата. Въпреки това той попада в категорията „положителен“ за ковид-19.

Изнесените данни от Центъра за контрол на болестите и статията в централно новинарско издание сочат, че тестовете за коронавирус не струват на фона на непрестанно подклажданата от медиите, на заинтересуваните от продажба на ваксини и тиранично настроените мизантропи и власти истерия за очакваните глобални поражения от ковид-19 - всички те са основание за търсене и носене на отговорност.

„Пандемията“ е епидемия, т.е. широко разпространена заразна болест, която се разпространява сред цялото население. Едно е ясно – за пандемия, която застрашава всички със смърт, не може да се говори. Защо все още има мерки за „овладяване на пандемията“? Един възможен отговор е прекомерната власт, основана на пандемични твърдения, „се харесва на посредствени политици“.[5]

Коментарите не закъсняха:

Ако коронавирусът е изяснил едно нещо, това е именно, че така наречените „учени“ и „експерти“ грешат непрекъснато. Те не могат точно да прогнозират вирус, те ни казват разнопосочни неща за ефективността на маската за лице, настояват, че вирусът не може да се разпространява при протести на левичари и има безброй други примери, твърде дълги, за да документираме тук, които показват просто, че „експертите“ всъщност просто измислят всичко в движение, излагайки своите политически пристрастия, за да могат всички, които имат очи, да ги видят.[6]

Ковид-19, познат още като, "коронавирус", „китайския вирус“, новият вирус, … и въобще вирусът, който победи човечеството, всъщност се оказа по-малко опасен от паниката и прибързаните и необмислени мерки, които управници, царе и деспоти по света взеха в името на здравето и живота.[7] На практика тоталитарната същност на редица международни органи и организации, чиято цел е да контролират хората и народите, много добре бе обслужена от страховете за здравето и живота на паникьорите. Паническият страх от „вируса“ бе допълнително подклаждан от медиите, които не оставаха назад една от друга да сочат карти с червени зони, бройките на новите „заболели“ и новите умрели, без да правят разликата дали са умрели „от“ ковид-19 или „с“ ковид-19, в резултат на усложненията на предходни заболявания, засилени от вируса.

Въпреки огромния брой критики срещу квалифицирането на вируса като пандемичен и срещу драконовските и абсурдни мерки на ограничения на правата на хората, ограниченията продължават и не се отменят. Отменят се чествания на националния празник на страната.[8] Здравният министър издава все нови и нови заповеди, свързани с „пандемията“, сякаш цифрите настина сочат необходимостта от драстични мерки.

Една от причините за това упорито невзиране във фактите, след началното объркване и несигурност, е човешката природа - неспособността да се извини, да изрази съжаление, да си признае грешката, да понесе отговорността. Подобни постъпки са само за тези, които все още си спомнят и уважават качество, което в миналото се наричаше „доблест“.

Констатацията ми в случая важи за управляващите и за медийните и редови фанатици на тема „пандемия“, които не искат да признаят, че са допуснали сериозни, груби, недопустими грешки. Грешки, които бяха платени с цената на препитанието, психическото и физическото здраве, свободата и правата на хората. Ако първоначално същността, историята и начина на действие на вируса бяха неизвестни, сега е повече от ясно, че действието му не е толкова фатално и всяко ограничение, включително и административните разпореждания на министъра на здравеопазването за носене на маски, налагане на изисквания за тестове при пътуване (които тестове са крайно неточни! Вж. Ню Йорк Таймс).

Вниманието на обществото към фигури, за които се считаше, че могат да осветлят ситуацията с опасния вирус, се оказа прекомерно. Същите, по логиката на човешката природа, се възприеха като краен авторитет на мъдростта и взеха да задават посока по въпроси на политиката, държавното управление и лишаването на хората от елементарни права.[9]

Грешките, меко казано, бяха в това, че за първи път в историята на човечеството се налага карантина на здравите, а не на болните. Основно положение в овладяването на заразни заболявания винаги е било карантина на заразените и ограничаване на огнището на заразата. В случая без много мисъл, повечето правителства направиха точно обратното – опиянени от властта, която им даде страхът на повечето, властите забраниха основни и важни дейности, включително и свободата на събранията, съвестта и вярата.

Ограничения на свободата на вероизповедание

Един от най-фрапиращите примери бе атаката срещу църковните събрания. Докато в България почти нямаше сериозни инциденти в това отношение (православните храмове не бяха затворени, а няколкото полицейски посещения на протестантски църкви по донос на съседи не доведоха до по-сериозни ограничения и сблъсък), то в САЩ, например, църквите, които след като приложиха мерки в началото, но на база на фактите и статистиките решиха, че „социалното дистанциране“ е ограничение на основни човешки права, и подновиха неделните си служби, бяха подложени буквално на гонение. Пастор Джон Макартър, свещенослужител в протестантската Църква на благодатта (Grace Community Church) в Сън Вали, Калифорния, бе заплашен с глоби от 20 000 щатски долара защото пасомите, наброяващи над 6 000 души, отказаха да се подчинят на „заповедта“ на окръжните власти, забраняващи събирането за църковни служби и … пеенето на църковни песни. „Заповед“, която е нелегитимна, защото е в директно противоречие с Първата поправка на американската конституция, която забранява на държавата да кове закони и правила, които установяват единна религия или които забраняват практикуването на такава.

Обратно към Кръста: ЧУДЕСА, ИЗЦЕЛЕНИЯ и ЕЗИЦИ -2-ра част ...

Пастор Джон Макартър, Грейс Къмюнити Чърч, Калифорния

В същото време клиниките за аборти, магазинчетата за марихуана и продажба на алкохол бяха третирани от същите власти като „основни“, тоест жизненоважни дори при „пандемия“ и не бяха обект на държавни забрани. Според калифорнийските власти жизнено важно е да убиваш неродените и да се напушваш, но да се молиш на Бога е заплаха за населението.

Лос Анжелиската областна управа загуби на четири пъти в съда в исковете си да затвори църквата на Джон Макартър за нарушение на съдебно разпореждане. Никак не беше трудно за адвокатите на пастора и на църквата да посочат на съдията, че твърдяната от областните власти „съдебна заповед“ въобще не съществува, така че няма какво да се наруши. Има само вманиаченото честолюбие на властта на кмета на Ел Ей и тираничния им губернатор, които са счели, че тяхната общинска забрана има силата на съдебна заповед и закон, над конституцията и здравия разум, заради което уж легитимната държавна власт може да затваря църкви, да забранява събранията и пеенето на християнски песни и четенето от Библията.

Баптистка църква в Санта Клара, в северната част на щата, също е подложена на репресии и към момента е натрупала над 52 000 долара глоби заради това, че извършват най-основната християнска вероизповедна дейност – събрания на вярващите. Дори носенето на маски и „социалното дистанциране“ не умилостивява антихристките и противоконституционно настроени местни власти в Санта Клара, решени да лишат вярващите от North Valley Baptist Church от основни права.[10]

Каква е логиката зад действията на тези тиранични бюрократи? Загриженост за доброто на хората? Очевидно добруването на народа не е тяхна грижа, а подчиняването му на техните несмислени правила.

Нещо повече – свидетели сме на ирационална, духовна омраза към Бога и към християнството и християните и неуважение към фундаменталното основно човешко право на свобода на религията. Няма друго обяснение.

Също така те безспорно се притесняват от това, че примерът на Грейс Къмюнити Чърч ще се окаже заразителен, в добрия смисъл на думата, и ще посочи, че всъщност пандемия няма. Има, както казва самия Макартър, пандемия на измамата.[11]

Омразата обаче не е само на религиозна основа, тя е насочена и срещу здравия разум.

Политическо-глобалистка основа на ограниченията?

Парадоксално е, въпреки статистиките на държавната агенция за контрол на болестите, но американците все още не знаят защо ходят с маски и защо се дистанцират социално. Същото важи и за българите, които макар и по-назад със статистиките, чакат по-големите държави да подемат някаква инициатива, за да я последва и България. Медиите тръбят „още двама заразени“ сякаш е краят на света. Статистките обаче сочат 500 умрели от („с“ или „поради“ - не се знае) при население 7 милиона души. Смъртността в България към момента (5.9.2020 г.) според статистическия уебсайт е 96 души на един милион (пет пъти по-малко от Великобритания и Франция, които наложиха драконовско затваряне на целите си народи вкъщи).[12] В същото време НСИ сочи, че за същото време на предната година смъртността е намаляла.[13], [14]

Данните са категорични – дори в месеците, в които се очакваше пик на заболеваемостта и съответно смъртността от SARS-CoV-2, числото на починалите тази година е по-малко от това през изминалата, недокосната от пандемия година.[15]

Пандемия няма. Ограниченията от страна на властта, обаче, продължават.

Европейският съюз иска да раздели държавите членки на зони и с оглед на някакви проценти, базирани на несигурни цифри, да ограничат правото на пътуване и придвижване.[16] Те са тези, които щели да решават кои са „пътниците с ключови функции или нужди от първостепенно значение“. Обърканата мисъл на европейските бюрократи, чиято цел изглежда е ограничаване на правата на хората в името на собствената им власт, личи от нонсенса в анонса на евробюрокрацията:

„Нашето право на свободно движение в ЕС е засегнато сериозно от пандемията. За многото граждани, които всеки ден разчитат на безпрепятствено пътуване, какофонията от национални правила в ЕС е твърде обременителна. Искаме да опростим нещата...“, заявява Дидие Райндерс, еврокомисар по правосъдието.[17]

Правото на свободно придвижване е засегнато от опита за отнемането му от бюрократите, а не от вируса или от несъществуващата пандемия. Вирус не може да отнеме правото на свободно придвижване или други човешки права. Властите и държавата ги отнемат, позовавайки се на вирус, чиято статистическа опасност ползват като мотивация за ограниченията.

На второ място, бюрократите от ЕС правят точно обратното на заявленията си, че искат да „опростят нещата“. Напротив, те искат да усложнят живота на европейците, налагайки им ограничения и „зони“ на придвижване, разделяйки ги на касти с важни и маловажни дейности и нужди и отказвайки да отчетат вече доказаната незначителна заплаха от вируса, причинил така наречената „пандемия“, установена чрез ненадеждни тестове.

Религиозните права на посещаващите църква в Западна Европа не изглежда да са нарушени, защото голяма част от черкуващите се там сами затвориха църквите си, бързайки да дадат Божието на кесаря.[18]

Още през август 2020 г. (12.08.2020) американски изследовател с предаване в консервативната телевизия BlazeTV разяснява статистиките, публикувани от Центъра за контрол на болестите, които без експертно мнение остават неразгадаеми. Статистиките дори от края на юли 2020 г., сочат, че:

- Хората на възраст над 85 години са едва 3.2% от населението на САЩ, но отчитат една трета (33%) от смъртността заради ковид-19;

- Хората на възраст над 75 години са само 7% от населението, но отчитат 59% от смъртността, приписвана на ковид-19;

- Хората под 55 години са 70% от населението на САЩ, но отчитат 8% смъртност;

- Смъртността (в ранна възраст) не може да се регистрира в проценти (пренебрежимо малка е), докато не се стигне възраст 15-24 години, но дори и тогава тя е 0,2% за тази група. Децата и студентите са на практика незасегнати от вируса;

- Усреднената възраст на смъртност от вируса е 78 години, но това е продължителността на живота в САЩ, тоест, много от приписваната на ковид-19 смъртност всъщност би настъпила и без друго поради тази статистическа цифра на възрастта.

Кодовото изписване на горецитираната смъртност от страна на властите е С ковид-19, а не ОТ ковид-19 (което означава, че съпътстващи и предхождащи заболявания може да са истинската причина за летален изход).[19]

Джон Рапопорт е активен американски автор и журналист, който пише по темата и за разкритията за установената незначителна смъртност от коронавируса, както и за това, че тестовете са на практика безсмислено неточни. Той заявява:

При нормални условия тези две големи разкрития биха ни накарали да провъзгласим: „Върнете се на работа, върнете се към ежедневието си, свалете маските си, всичко е приключило“. Но ние не правим такава прокламация. Продължаваме, сякаш нищо не се е случило. Защо? За да останем последователни и защото така ни е заповядано. Толкова сме глупави.[20]

В своето онлайн телевизионно шоу Дейвид Найт твърди:

Ще ескалират контрола, ще ескалират изискванията за маските, чрез търговски обекти и корпорации…О, само няколко седмици ще е така…имаме нужда от още няколко седмици…и още един месец, може би два месеца…сега ни трябва цяло тримесечие…а сега няколко години, а сега няма да има край. Така винаги действа тиранията, сваряват ви като жабата. Не искат да се събудите. Искат да го наложат постепенно. Републиканците са по-големите унищожители на свободата, а демократите поне не го крият.[21]

Дейвид Найт, "Шоуто на Дейвид Найт"

Независимите критични изследвания на данните за реалното въздействие на така наречената „пандемия“ в България са доста по-оскъдни, доколкото въобще съществуват такива. Така е и с критиките. Политическите кризи сякаш изместват темата. Но е достатъчно да се вгледаме по-внимателно в официалните статистики и да игнорираме паникьорските доклади в централните медии, за да стигнем до същите изводи като този на Джон Рапопорт и Дейвид Найт – цифрите сочат, че ограниченията трябва да бъдат отменени незабавно.


В заключение

Няколко важни и основни въпроса: има ли вирус? Да, има. Има ли световна смъртоносна пандемия от този вирус? Не, няма. Има ли измама, било целенасочена или поради некомпетентност? Най-вероятно отговорът е положителен.

Ако тези три въпроса имат горните отговори, тогава остава въпросът защо все още хората живеят като роби и чакат здравния министър и държавата, да им кажат дали могат да пътуват, да работят, да се събират и дали да носят маски или не? Налице ли е тенденция на властите да се възползват от доверието и страховете на хората, за да установят форма на тоталитарен режим и управление на народа, а и на народите, в по-широк план?

А в малкия град, скрита сред поцинкованите кофи, самотната продавачка-собственик на домашни потреби дебне за случайния клиент, пред когото да се яви с ярко зелената си маска и да упражни властта, която безсмислените здравни заповеди сякаш ѝ дават.

 

 

Бележки

[1] На това видео можете да видите бруталните действия на транспортната полиция в Обединеното кралство срещу мъж, който не носи маска в публичния транспорт. https://www.facebook.com/uklockdowntruth/videos/231044898326313. Човек, който отказва да носи определени средства, чието въздействие за здравето на околните е неясно, е третиран като престъпник и нарушител.

[2] Тук следва да посочим измисления и напълно необоснован „научен“ модел на Нийл Фъргюсън от Империал колидж във Великобритания, според чиито предвиждания трябваше да измрат милиони в САЩ и почти милион в Кралството от коронавируса. Въпреки, че моделът на Фъргюсън бе компрометиран и доказано измислен още през април, до този момент политиките на управляващите в тези, а и в други страни, не са се променили значително по отношение строгостта на ограничителните мерки.

[3] Вж. https://www.cdc.gov/nchs/nvss/vsrr/covid_weekly/index.htm. Тези цифри не са организирани така, че да са видими горните изводи. За тълкуването на тези цифри следва да се опрем на изследователите, които ги обобщават по разбираем за обществото начин.

[4] Mandavilli, A. Your Coronavirus Test Is Positive. Maybe It Shouldn’t Be. New York Times.

 https://www.nytimes.com/2020/08/29/health/coronavirus-testing.html.

[5] Tucker: The COVID pandemic empowered mediocre politicians. https://youtu.be/pobO-C1TPbQ (англ.). Mark Dolan cuts up his face mask live on air: "Wearing a mask is the new woke". https://youtu.be/Vurv270Uv0I (англ.).

[6] Stocking, B. Oops: It Looks Like the Vast Majority of Positive COVID Results Should Have Been Negative. Townhall. Aug. 29, 2020. https://townhall.com/tipsheet/bronsonstocking/2020/08/29/it-looks-like-a-lot-of-those-positive-covid-tests-should-have-been-negative-n2575305.

[7] Вж. по-долу препратката към статия Дж. Рапопорт.

[8]Отмениха тържествата на 6 септември в град Съединение“. Дарик Нюз. 5 септември, 2020 г.

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/otmeniha-tyrzhestvata-na-6-septemvri-v-grad-syedinenie-2239333.

[9] Пример за това е злополучният д-р Антъни Фаучи, който забраняваше роднински и приятелски събирания, романтичните срещи, но не можа през юли т. г. да отговори на въпросите на американския конгресмен Джим Джордан дали трябва да се ограничат протестите и бунтовете, които заливат американските градове. Вж. WATCH: Rep. Jim Jordan asks Dr. Fauci if nationwide protests helped spread the coronavirus. https://www.youtube.com/watch?v=Kd_99cRfoTU (англ.). Може да се твърди подобно и за българския щаб за действие, т. нар. НОЩ.

[10] "$52,750 in Fines for Going to Church and $50k More Each Week" on YouTube. https://youtu.be/B0RoB29s_2o (англ.).

[11] John MacArthur says "There is no pandemic" from Grace Church pulpit. https://youtu.be/gwDnIjYCxdc (англ.)

[12] Вж. https://www.worldometers.info/coronavirus/#countries.

[13] НСИ: Рекордно ниска смъртност през 2020 г. в сравнение с последните пет години.

https://www.lentata.com/page_18590.html.

[14] Русчев, Г. Общата смъртност в България през 2020 г. – по-ниска спрямо 2019 г., въпреки пандемията. 27 Юни 2020 г. https://www.flagman.bg/article/217742.

[15] Пак там.

[16] Брюксел предлага четири "Covid" зони в ЕС. https://www.mediapool.bg/bryuksel-predlaga-chetiri-covid-zoni-v-es-news311716.html. 5 септември 2020 г.

[17] Пак там.

[18] По данни от наблюдения на мой приятел в Швейцария.

[19] Вж. "PANIC PANDEMIC: More COVID-19 Facts the Media DOESN'T Want You to Know. Steve Deace Show" on YouTube. BlazeTV. Aug. 12, 2020. https://youtu.be/_vdvJNhqOZw.

[20] Rappoport, J. Mayors, governors, presidents, prime ministers, dictators, kings, queens, popes, potentates. Sept. 2, 2020. https://blog.nomorefakenews.com/2020/09/02/mayors-governors-presidents-prime-ministers-dictators-kings-queens-popes-potentates/

[21] Knight, D. Watch Live: CDC: Only 9,000 Have Died from COVID Alone, Massive Marches In Berlin/LondonThe David Knight Show. https://www.pscp.tv/w/1vAGRrMbQogGl. (Англ., след 7 мин.)

В същността на вярата в Христос е борбата за свобода на човешката личност. Ако като християни се съгласяваме с тиранията и робството под предлог, че във всички случаи покорството към управляващите е богословски оправдано, на практика ние заемаме позиция, която е в съгласие с волята на врага. Ако като християни се покоряваме на властта тогава, когато властта забранява проповядването и разпространение на Евангелието, то ние сме на страната на сатана.

В обществото има три основни, фундаментални институции на власт: семейството от мъж и жена и техните деца, Божията църква и светската държава. Всеки опит на властите да се противопоставят на Евангелието или да разрушат някоя от тези три институции, не попадат в записаните правомощия на светския управник в книгата Римляни 13 глава. Всяко разграждане на тези институции води до деградация на качеството на живот в обществото.

Противенето на властта тогава, когато властта забранява вярата в Бог, ходенето на църква и събиранията за мирно четене на Словото, не влиза в конфликт с Божията наредба от Римляни 13 глава и 1 Петрово 2 глава. В текстовете от Новия Завет апостолите Павел и Петър недвусмислено заявяват, че всяка власт е от Бога. Когато обаче властта не насърчава добротворците и не наказва злосторниците, а насърчава злосторниците и наказва добротворците, то подобно на Петър и ние трябва да заявим, че не дължим покорство на тези, които са в управленска позиция. Жертвата на кръста на Исус Христос ни е освободила до степен, в която, заради съвестта ни, не бива да се покоряваме на слово или дело, идващи от управници, които се противопоставят на разпространението на Евангелието.

В пета глава на книгата Деяния на апостолите Петър заявява, че „подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците“. С тези думи той декларира, че на тези власти (независимо, че властите са от Бог), които насочват дейността си към спиране на разпространението на Евангелието, не им се дължи покорство, защото с действията си те подкрепят волята на сатана.

Църквата върши волята на Бог тогава, когато разпространява вестта за Христос независимо от това колко силно е противопоставянето на тази ѝ дейност от страна на управниците. Резултатът от вършенето на Божията воля е живот в пълно, непреодолимо и непобедимо единство; eдинство с Бог и един с друг. Единството на църквата е резултат от безкомпромисното отстояване на приоритета на проповядване на Евангелието. Такава църква няма да даде славата, която принадлежи на Бога, на държавата или на който и да е друг идол.

Християнската общност, която ходи в любов и истина, демонстрира на светската власт как на практика могат да бъдат изпълнявани Божиите цели. Законът се налага за престъпниците, убийците, крадците и т.н. Когато живеем като християни ние нямаме нужда от такъв вид закон, защото изпълняваме законът на любовта, заради който правим добро на ближния. Съвършен ред в обществото може да има само тогава, когато хората прилагат Божия закон на любовта.

Затова ние, като просветени чрез истината, трябва да настояваме властите да вършат своята дейност в съгласие с дадената им от Бог отговорност, а не да се занимават с области, които не са в техните правомощия. В тази връзка управляващите нямат право да се занимават с преразпределение на деца; с предефиниране на брака, придавайки му различно значение от изявеното в Писанието; с образование, което особено в последно време е изключително идеологически натоварено, както и с други дейности, които не влизат в правомощията на притежаващия светска власт.    

Неделя, 16 Август 2020 22:54

Ами ако…?

maskiАми ако…?“ – това е един от най-човешките въпроси, които хората понякога си задават, когато разсъждават за едно или друго нещо; никое друго същество или творение в света, който Бог създаде, не може да разсъди, започвайки „ами ако…?“ Защото Бог създаде човека по Свой образ и по Свое подобие (срв. Бит. 1:26-27, а също Бит. 5:1): с разум, чувство и воля. С други думи, човек е осъзната личност тогава, когато той използва богодаруваните му способности да разсъждава рационално, да чувства и изпитва емоции и да насочва волята си в една или друга посока (добро или зло, красиво или грозно, вълнуващо или безразлично и т.н.). През всички векове и хилядолетия назад във времето можем да видим проявите на човешкия ум, чувство и воля, при които волята бива насочвана повече от разума, отколкото от емоцията, или пък повече от емоцията, отколкото от разума, и така се твори човешката история: наниз от велики неща и долни неща, от героични събития и подли постъпки, от прояви на голяма любов и прояви на човеконенавистничество.

Човекът-потребител
Днешният човек, обаче, като че „забрави“ за равноценността на трите аспекта на личността си (разум-чувство-воля) – наред с духовния, който следва Бога или пък се подчинява на сатаната – и започна все по-малко и по-малко да разсъждава рационално. Някои виждат причината за увеличаващото се „неразумие“ на хората в съвременния „удобен“ начин на живот, когато не трябва непрекъснато да мислиш за насъщния и когато почти всичко ти е „дадено“ наготово, а ти само трябва да го потребяваш. Това довежда до „потребление“ и на обществените отношения такива, каквито са: на законите и на държавното управление, на новините, на идеите и най-разнообразните мисловни съждения, ширещи се в публичното пространство (в политиката, в медиите, в магазините, в селските кръчми и т.н.). Тук важното е не това, дали при „потреблението“ на обществените отношения ще изразим съгласие или несъгласие по разискваните и болните въпроси на ежедневието – важното е това, че „потребяваме“, вместо да използваме ума си според замисъла на Твореца.

„Потреблението“ в човешката история неизменно е било свързано с много труд за придобиването на благата, които човек потребява, и в Свещеното Писание това ясно е посочено като една от последиците от Грехопадението: „С мъка ще се храниш от нея [от земята] през всички дни на живота си; тръне и бодили ще ти ражда тя… с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет“ (Бит. 3:17-19). Днес обаче „потреблението“ – както на материални, така и на нематериални неща – се превърна едва ли не в най-обичайната и при това лека и приемлива форма на „усвояване“ на земни блага: супермаркетът (или пък онлайн-поръчката) винаги ми е „под ръка“, мога да ям и да пия, каквото си пожелая (или поне каквото мога да си позволя), но без преди това да съм вложил труд за придобиването на храната, макар и да ходя на работа и да плащам данъци. По подобен начин „потребяваме“ и информацията и идеите: макар и да разсъждаваме върху тях, ние ги „усвояваме“ най-често без много труд, т.е. без задълбочени размисли и подлагане на съмнение на всичко, което може да ни изглежда невярно или най-малкото недоказано. Историята ясно ни посочва, че животът е научил човека пълноценно да използва разума си и от това често е зависел животът му и животът на другите около него, включително на цялото общество, към което той принадлежи.

„Удобството“ да не мислим много-много
Какво се случи с нашия ум напоследък? Особено от началото на новото хилядолетие насам? От времето, когато глобализацията и глобалните комуникации позволиха бързото (почти мигновеното) разпространение на лъжата като истина, без хората да имат възможността да разсъдят върху нея, да опитат да я проверят и дори да опитат да я изобличат (ама как се изобличават светските управници на този свят?). "Двете кули на световния търговски център бяха взривени от ислямски терористи“, или пък „Правителството на Ирак отрови народа си с химически оръжия“, или пък „Тайните служби [не е важно дали са руските, британските, американските, еврейските или които и да са други] са отговорни за политическото убийство на еди-кой си“, и т.н. и т.н. – човешкият ум веднага възприе тези „истини“ и хората (но особено правителствата) естествено си изградиха съответното поведение и си казаха: „Долу заплахите от тероризъм, долу диктаторските режими, долу намесата на чужди служби в живота на народа ни“ и т.н. Ама че след време се разбра, че тези „световни новини“ са били лъжа и че умът ни „автоматически“ им е повярвал – това няма значение! Не че по принцип няма значение, а тъй като след време събитията правят тези лъжи да изглеждат като безобидна „бяла лъжа“, която, виждате ли, не е чак толкова лошо нещо.

Гореказаното води към едно обобщение: днес се отучихме да мислим и да разсъждаваме и без да забелязваме това продължаваме живота си, защото тъй ни е удобно, както ни е удобно веднага и начаса да си поръчаме всичко, от което имаме нужда (или което можем да си позволим). Това „удобство“ понякога ни пречи да отличим черното от бялото, лъжата от истината. Не защото не искаме, а защото често нямаме време или пък нещо друго ни пречи да започнем процеса на разсъждение и след поредица от съждения, общуване с други хора и институции, проверка на данни и факти и т.н., да достигнем до някаква степен на истинност на онова, което сме чули, прочели или ни се натяква всекидневно. При това водещото звено в този процес се пада на дадената ни от Бога способност рационално да познаваме външната действителност (както и себе си). Когато човек види черен фон, разумът му веднага прави заключението за черното, когато види случаи на неправди, той веднага заключава, че това са неправди. А днес разсъждаваме: „ама това не е съвсем черно“, или пък „ама тази неправда всъщност на по-късен етап води до много по-големи правдини за народите“ и т.н. Разсъждаваме през призмата на „удобството“.

Вярна и невярна информация за коронавируса
В хода на тези мисли можем да разсъдим и за информацията, която се шири относно онзи вирус, чието разпространение вече половин година се нарича пандемия. „Новият вирус, който тръгна от Китай поради зараза с определен вид животински видове, вече е заразил над 21 милиона хора, 765 хиляди са починали, а над 14 милиона са се излекували“, твърдят всички медии и техният „световен“ изразител „Светомерът“ (Worldometers). Или пък, „Над 14 хиляди са заразените в България, над 9 хиляди са излекуваните, а починалите са почти 500 човека“, посочва се на сайта на Единния информационен портал на България (към 16 август 2020 г.), който носи помпозното название „официален източник на информация относно мерките за борба с разпространението на COVID-19 в България, включително здравните, икономическите и социалните последици от епидемията“.

Съответно, всички „официални“ информационни източници по света потвърждават естествената поява на вируса поради заразяване от животински видове (прилепи, казват някои) и след това предаване на заразата от човек на човек. И естествено разсъждаващият човешки ум нормално приема това за факт, като има предвид естествено възникналите и възникващи вирусни инфекции, които са нападали хората от най-древни времена и продължават да ги нападат и днес. Особеното развитие на „заразата“, обаче, накара някои хора да разсъдят и да търсят отговори. Разсъждаващите хора са две категории: едни, които търсят научни доказателства за проявите и последствията на вируса и съответно разработват средства за борба с него, и други, които търсят както научни доказателства, така и рационални основания на съмненията си за достоверността на „официалната“ информация и които също разсъждават върху средствата за борба със „заразата“. Не че първите не разсъждават рационално, но техните заключения се "вписват“ в общия поток на „официалната“ информация, идваща от управниците на този свят и подчинените им правителства, организации, институции и учреждения.

Вече многократно споменавам в своите писания по повод на тази „пандемия“, че не съм привърженик на конспиративните теории и че по нагласа по-скоро се стремя да работя с факти и конкретни данни. И тук също не искам да се поддам на съблазънта да твърдя, че всички официални източници на информация за този вирус са неверни и че всъщност „пандемията“ е предварителен план на тайни организации за прекрояване на света по техен образ и тяхно подобие. Тук по-скоро искам да разсъдя върху странностите на вируса и на обявената „пандемия“ – нещо, върху което разсъждават и учените от посочените по-горе две категории хора: първите продължават да откриват все нови особености на отделните щамове на този вирус и да се чудят как те са възможни и какви средства за борба срещу тях могат да бъдат изнамерени и приложени, а вторите продължават да разсъждават върху тези странности и да си задават въпроси с цел достигането на една или друга степен на истинност на фактите, които се наблюдават в отделните страни и в света като цяло.

С други думи, тук разсъждавам от гледна точка на „Ами ако…?“

Ами ако…?
И тъй, ами ако вирусът не е възникнал по естествен начин, а е бил създаден с определена цел? Този въпрос сам по себе си не може да намери отговор, ако не бъдат разгледани някои факти и някои особени проявления на това ново вирусно заболяване (или не-заболяване). Самата формула на съмнението „ами ако…?“ предполага допущение или хипотеза, които следва да бъдат доказани или поне донякъде обяснени, за да подлежат на рационално разсъждение, водещо до намирането на истината (или поне част от истината). Основата, върху която подобно разсъждение може да се гради, е огромният технологичен напредък на науката през последните няколко десетилетия: от откриването на електричеството през по-миналия век до използването на ядрената енергия и до все по-задълбочените открития в областта на биотехнологиите. Човешкият разум все повече приема, че технологиите позволяват все по-успешна намеса в природата и в човешкото тяло и че единствено все още неоткритите нови технологии не ни позволяват да създадем роботизиран модел на света и на хората, живеещи в него. Съвършено естествено е човек да разсъди, че днешните технологични и биотехнологични постижения позволяват на учените (особено на онези, работещи за военните структури) да създадат и вируси, особено с оглед на огромните научни открития в областта на генното инженерство и нанотехнологиите.

С други думи, не е нужно да търсим доказателства за това дали вирусът е изкуствено създаден – достатъчно е да знаем, че той МОЖЕ да бъде създаден. А както е известно, всички открития на човечеството са се използвали и продължават да се използват както за добро, така и за зло. Ядрената енергия принася голяма полза на човечеството, но тя води (или може да доведе) и до огромни злини; някои медицински открития спомагат за лечение на по-рано нелечими болести, но тези открития могат да се използват и за нечестиви цели; интернетът или безжичните радиовръзки също са полезни и дори необходими, но те се използват и за зли цели. То няма как да бъде другояче – греховната природа на човека винаги ще го кара повече да клони към злото, отколкото към доброто (единствено познанието на Господа Христа може да даде на човека възможността да обнови природата си и да се стреми само към доброто). И никой не се съмнява, че технологиите се използват и за зли цели, освен за добри. И че най-често първо военните са тези, които достигат до определени научни открития, а хората разбират за тях едва след десетилетия или поне след няколко години от конкретното откритие. Няма как да бъде иначе – светът продължава да е разделен на воюващи (макар и не пряко и с оръжия) политически блокове и асоциации и „победата над врага“ си остава първостепенна задача на всяка военна машина в дадена страна или за конкретен военен съюз. И децата вече разбраха, че терминът „оръжие“ отдавна не означава конвенционалните оръжия от миналите локални и световни конфликти, дори ядрените оръжия също вече се изключват от плановете за „победа над врага“ – едно земетресение, един ураган, едно цунами или един вирус могат да бъдат много по-ефективни „оръжия“ от конвенционалните. Не казвам, че такива „оръжия“ са използвани някъде – просто разумът на човека му сочи, че днешните технологични и биотехнологични възможности на някои световни сили им позволяват да създадат и да използват подобни „оръжия“.

Странният вирус: въпроси без отговори
И тъй – странният вирус! Вече половин година никой не може да отговори на въпроса как човек без каквито и да е симптоми на заболяване може да го предаде на другите около него. Случаят още от 19 януари 2020 г. в една сингапурска църква е повече от показателен и към днешно време подобни случаи има хиляди; но той продължава да озадачава медиците, които не могат да обяснят как безсимптомен „болен“ може да зарази други хора само при дишане или разговор с тях. Друг станал по-известен случай от последно време (описан в същата статия) е този с младата 23 годишна медицинска сестра Амелия Пауъл, която работела в кембриджската клиника Аденбрук и била заразена, без да знае това и същевременно стотици болни минали през ръцете ѝ. Или пък случаят с лайнера „Диамантената принцеса“ край бреговете на Япония, където на борда му били открити около 700 безсимптомни заразени. Заключението на автора на статията е: „Човек никога не може да знае какво ще стане“ (в смисъл – от кого и как ще се зарази). С други думи: каквото и да правите – винаги може да ви „хване“ този вирус!

ameliapowell

Все още никой не може да отговори на въпроса защо първичните симптоми на заболяване от този вирус могат да се проявяват, да изчезват и отново да се проявяват не само в рамките на една или две седмици, а на месец и дори повече. А пък онези, които го преболедуват в по-лека или по-тежка форма, може да ги очакват поражения на редица жизненоважни органи, например сърцето, мозъка, белите дробове, носоглътката, очите, кръвоносните съдове, черния дроб, бъбреците и т.н., което може да остане за цял живот. Никой не може да каже и дали вирусът може да си остане в човешкото тяло в „спящо“ състояние и след време да се „събуди“ и да зарази човека. Авторът на статията (вж. по-горе) посочва думите на авторитетното британско списание Science: „Този вирус върши неща, които никоя друга болест, известна на човечеството, не е вършила“. А в статия на Daily Telegraph също от юни 2020 се посочва, че е възможно всеки трети преболедувал вируса цял живот да изпитва последствията му поради увредените му органи и увредената му психика: лекари предположили, че 30% от преболедувалите може да развият фиброза на белите дробове, 50% могат да изпитват нарушения във физическата дейност на тялото им и в когнитивната (познавателната) и психологическата работа на мозъка, а 70% може да започнат редовно да бълнуват; други пък може да получат различни мозъчни увреждания или пък да развият болестта на Алцхаймер.

И до ден-днешен учени и обикновени лекарски екипи спорят относно ефективността на широко препоръчваните мерки срещу заразяване с онзи вирус. Да, редовното миене на ръцете и спазването на дистанция между хората изглежда намалява риска от заразяване, но маските? Да погледнем снимки и видео материали от страни от всички континенти – хората по света се забулиха така, както и ханъмите не се забулват, човек има чувството, че вижда марсианци по улиците, а не човеци, появиха се стотици видове маски и всяка компания-производител настоява, че техният вид е най-сигурната защита. А пък в края на юли 2020 г. Холандия обяви, че правителството не счита маските за предпазна мярка, тъй като „ефективността им не е доказана от медицинска гледна точка“. Все повече обикновени хора разбират, че носенето на маска всъщност може да бъде по-опасно от неносенето им. С други думи, въпросът за ефективното предпазване от вируса все още е далеч от разрешаване.

И до днес учени, политици, медици и всевъзможни фармацевтични компании и институции спорят по въпроса дали най-ефективният метод за борба с това вирусно заболяване е изработването на ваксина или пък на лекарство: според едни ваксината е най-сигурното средство, а според други не е възможно създаването на ваксина за всички щамове на този вирус и никой не може да каже дали тя стопроцентово ще предпазва човека от заболяване от него, поради което усилията трябва да бъдат съсредоточени върху разработването на лекарствени средства. Разбира се, напоследък се говори за „лекарство“, което всъщност е ваксина (вж. по-долу), но предполагам хората лесно ще различат едното от другото.

Ужасяващи размисли
Вече никой не се съмнява, че учени и медици ще откриват все нови и нови странности на вируса и ще продължават да умуват как те са възможни и дали въобще ще може да се преодолеят последствията от него. Разумът на човека, в естественото му състояние, не може да не стигне до мисълта: „Ама този вирус доста хитро ни нападна: поразява преди всичко възрастните и хората със здравни проблеми (тези с хронични заболявания, с наднормено тегло, алкохолиците и наркоманите т.н.)!“ И в отговор на тази мисъл веднага му отговарят: „Е, какво да се прави, такъв е животът, но пък възрастното население ще намалее, а ще намалеят и огромните средства, хвърляни за хронично болните и за дебелите, както и за пенсионерите!“ Ако това би било казано от хора като Хитлер – човек някак си би разбрал подобна мисъл, но да говорим за съвременните „благодетели“ на човечеството? Това наистина е ужасяващо!

Но още по-ужасяваща е мисълта: „Ами ако вирусът е изкуствено създаден с определена цел“? Ако това е така, всички негови странности могат лесно да бъдат обяснени. Просто защото съвременните технологии и постиженията в областта на генното инженерство, използвани от зли хора, биха могли да създадат вирус, който да поразява по начин, по който неговите създадели желаят: например, два-три месеца ще поразява по един начин, следващите два-три месеца – по малко по-друг начин (т.е. като предишния, но с нови прояви), следващите месеци – по трети начин и т.н. С други думи, докато се търсят средства за борба с него, способностите му за поразяване се променят и учени и медици започват да търсят нови средства за лечение и превенция. И така, докато хората разберат, че всъщност пандемията никога няма да свърши и че ще трябва да се научат да живеят с нея. Т.е., да живеят с мисълта, че тя ще продължи да отнема човешки животи (навярно във все по-големи размери, и хората изглежда ще свикнат с това!) и че който не оцелее – нищо не може да се направи, а който оцелее ще трябва непрекъснато да благодари на вирусо-създателите, че те все още не са му пуснали заразата в организма.

Нима не е ужасяващ подобен сценарий? Той е повече от ужасяващ и човешкият ум трудно може да разбере подобна налудничава мисъл за бъдещето на човечеството. И въпреки това същият ум добре разбира, че всичко, което е създал човешкият гений, може да се използва както за добро, така и за зло. И че има хора, които използват съвременните постижения тъкмо за зли цели. Не е необходимо човек да знае дали някакво тайно правителство направлява действията на световните управници и дали вирусът, както и други вируси от миналото, си се видоизменя сам по себе си (поради вътрешната му структура и изключителна агресивност) – чрез естествено разсъждение той може да стигне до мисълта, че съвременните възможности за компютърно моделиране и програмиране биха позволили на онзи, който „борави“ с вируса, да променя начина на неговото въздействие във времето чрез управление на съответните технологични и биотехнологични средства, „направляващи“ действието на вируса. При това е без особено значение дали „управляването“ му е компютърно или информационно, т.е. по безжични връзки и „съседни влияния“ на обекти. Не казвам, че само наночастиците са „средствата“ за управление на вируса (или пък наноплазмидите са такива „средства“, напр. тези на INOVIO, разработващи ДНК-лекарства, които всъщност са ваксини и се инжектират), но подсказвам, че за разработваните от военните ведомства нови технологии можем да разберем едва след десетилетие, когато хората ще научат и за други „частици“ или „вълни“, поддаващи се на компютърно или информационно въздействие и управляващи живота на човека, когато бъдат „въведени“ в тялото му. А за начините на „въвеждането“ им се работи още днес. По-важното е как наночастиците да попаднат в тялото (не е важно дали инжектирани или просто вдишани поради наличието им във въздуха около вас), пък „управлението“ им сетне е въпрос на технология, а вашето здраве или живот са въпрос на чужда воля.

Доброто винаги ще побеждава злото
Често завършвам разсъжденията си с казаното от Спасителя-Христос: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от онзи, който може и душата и тялото да погуби в ада“ (Мат. 10:28). Християнинът не се бои, че ще умре, той се бои да не би сатаната да погуби както тялото му, така и душата му. Християнинът добре знае, че „всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат“ (Мат. 26:52) и че ако някой крои такива ужасяващи планове за човечеството, то неговият край ще бъде не по-малко ужасяващ. Жалкото е това, че злият човек все още не знае това. Не го знае, защото не е познал благата вест на Богочовека Христос, а е познал тъмните технологични сили на сатаната, който иска да пороби човечеството и да го отдалечи от Бога. Историята също толкова ясно потвърждава тази истина, че е просто невероятно как човек може да се захване за ножа си, за да убие събрата си (т.е. да убие човешко същество, каквото е той самият), и да си мисли, че той няма да загине от същия нож. Как някой може да крои зли планове за другите и да ги привежда в действие и да си мисли, че след това той ще живее в благоденствие и добруване? Възможно ли е толкова да се е помрачил ума на онзи, който крои такива злини за другите, че всецяло да е извратил природата си и да се е предал на тъмните сили и на световното зло?

Разбира се, всичко казано дотук се вписва във въпроса „ами ако…?“. Продължавам да вярвам, че добротата ще побеждава злото, а не обратното, и че днешната вирусна зараза, за която все още разсъждавам, че е възникнала по естествен път, ще бъде преборена и с поуките от борбата с нея хората ще продължат живота си с по-голяма загриженост за ближния и за света, в който живеят (за природата и за всяко живо същество на земята). И макар и да вярвам в добротата и в успешната победа над вируса, все пак разчитам и на разума си, който ми казва, че в света има и зли хора, които няма да се поколебаят да направят зло на другите. Молитвите ми са особено силни тъкмо за тях, а не толкова за събратята ми християни (макар да са и за тях!), защото зная, че Бог винаги чува своите верни чеда и може да обърне злото сърце в добро и благодарно сърце.

Бележка: Снимката на медицинската сестра Амелия Пауъл е взета от статията на БиБиСи от 31 май 2020, цитирана тук.

БРОЙ 55. Натиснете на корицата, за да изтеглите списанието.

Можете да свалите файла и от линка по-долу ("Сваляне на прикачените файлове"). За да отворите списанието, Ви е нужен софтуер, който отваря PDF файлове.

Списанието се разпространява безплатно. Редакцията приема дарения.

С Решение 9 по дело 3 от 2020 г., обявено на 14.07.2020 г., Конституционният съд (КС) обяви няколко разпоредби от ЗСУ за противоречащи на Конституцията на Република България (КРБ). Това решение е една значима победа за семейството, правовата държава и свободното и справедливо общество. С това решение бяха защитени правото на неприкосновеност на личния и семеен живот и бе потвърдена забраната за масово събиране на информация за частния живот на гражданите – родители и деца.

КС се произнесе по противоконституционността именно на тези разпоредби, които бяха приоритет в нашите правни становища, искания и публични и изяви, а именно – защита на семейната институция като неприкосновена от неправомерна държавна и частна намеса, вкл. от социални служби и специализирани НПО. КС установи противоречие на ЗСУ с чл. 32, ал. 1, от КРБ и респективно това противоречие е и с чл. 8 от ЕКПЧ.

Част от разпоредбите на закона не бяха третирани като противоконституционни, според мотивите на КС. Възприятието на съда е, че тези норми са въпрос на целесъобразност и на решение на законодателя и не са непременно противоконституционни. Друга част от незасегнатите от решението на КС разпоредби са измененията в ЗЗДет. и други закони, които КС е счел, че не са предмет на разглеждане по делото. В мотивите си КС е предпочел да стесни кръга на разглеждане на предмета на делото, насочвайки се към наличните на директно и очевидно противоречие.

Ние считаме, че голяма част от противоконституционността на ЗСУ се намира в неговия потенциал за прилагане с идеологически антисемейни и антидемократични методи поради обвързаността на авторите и прилежащото законодателство с организации и личности, подкрепящи тоталитарната джендър идеология, както и разбиране за семейство, което няма нищо общо с традициите, историята и естеството на пола и семейството. КС е избрал в случая да се ограничи с един стеснен тълкувателен подход на явно и неоспоримо противопоставяне на буквата на закона на КРБ, а не на изследване на контекстуалните, идейните и казуистични предпоставки, които превръщат ЗСУ в противоконституционна и антидемократична бомба със закъснител.

Реакцията на народните представители относно тези незасегнати от КС разпоредби на ЗСУ е показателна. Към момента, дни след решението на КС, са внесени четири законопроекта за изменение и допълнение на ЗСУ, от различни парламентарно представени политически сили.[1] Очевидно е, че проблемите, които ЗСУ създава, са повече от твърдените добри страни на закона.

С оглед горното считаме, че ЗСУ остава един ненужен и вреден закон, който следва да бъде отменен изцяло.

 

[1] Внесени са законопроекти за изм. и доп. на ЗСУ от ГЕРБ, Воля, и ВМРО, като БСП също подготвя проект в тази насока.

Court

Независимо от острата обществена реакция срещу множеството нередности в Закона за социалните услуги (ЗСУ), голямата част от българските народни представители на практика показаха, че или не разбират, или съзнателно не зачитат волята на тези, чийто интерес би трябвало да защитават. След като правните аргументи на правозащитните организации, критикуващи редицата недомислици в текстовете от закона, останаха „глас в пустиня“ и след като продължилият близо година вик на хилядите протестиращи хора не бе чут, на 01.07.2020 г. ЗСУ влезе в сила. 

Още през май в Конституционния съд на Република България, по к.д. № 3 от 2020 г., бе подадено правно становище на адв. д-р Виктор Костов – основател и ръководител на организацията Свобода за всеки. Това становище на практика показва, че истинското гражданско общество няма да стои безучастно пред угрозата от установяване на нов вид тоталитарна форма на управление. Подаденият в КС документ е още една възможност гласът на разума да надделее, за да бъде спряна възможността за въвеждане на обществени отношения от нов тип – отношения, които заплашват основни човешки права и са в противовес с християнския морал и многовековните български и общочовешки традиции.

В текста на този документ авторът изтъква, че „Законът за социалните услуги противоречи на Конституцията на Република България (КРБ) в трите основни направления на противоконституционност: цeлтa мy e нecъвмecтимa c пpинципитe и цeннocтитe, ycтaнoвeни oт Koнcтитyциятa;  c нeгo ce иззeмвaт ĸoнcтитyциoнни пpaвoмoщия нa oпpeдeлeни opгaни и инcтитyции; в paмĸитe нa oбщия пpeдмeт нa пpaвнo peгyлиpaнe нeoпpaвдaнo и нecъpaзмepнo нaĸъpнявa ocнoвнитe пpaвa и cвoбoди нa гpaждaнитe“.

Адв. Костов обръща обстойно внимание на такива проблеми в ЗСУ като противопоставянето на родители и деца; законодателното въвеждане на изкуствена класова борба; ограничаването на свободата на вероизповедание; въвеждането на огромни, широко дефинирани правомощия на социалните служби и частните доставчици, несъразмерни с ролята на подобни органи и лица в едно свободно и демократично общество; нарушаването на правото на лична и семейна неприкосновеност; нарушаването на правото на справедлив процес и защита и др.

В края на становището адв. Костов отправя следния призив към Конституционния съд, с който апелира към здравия разум на членовете му: „Отмяната на ЗСУ заради противоконституционност на духа и буквата на закона ще принуди законодателя да се отнася отговорно и балансирано, когато търси реализация на конституционните и европейски права на хората чрез законодателството. Това може да стане единствено и само когато ролята на „социалната държава“ по Конституция не е издигната до ролята на тоталитарна или всеобхватна намеса в правата и живота на всички, а се свежда до предоставянето на помощ само на нуждаещите се, свободно заявили своето желание или съгласие за такова подпомагане. Считаме, че КС има всички основания – правни, морално-етични и най-вече конституционни – да обяви ЗСУ, в неговата цялост, за противоречащ на Конституцията на България“.

„Законът представлява усилието на човека да организира обществото; правителствата представляват усилията на егоизма да се противопоставя на свободата“ е мисъл на социалния реформатор и християнски служител Хенри Уорд Бийчър, живял през 19-ти век. Тази мисъл звучи изключително актуално в настоящето, когато с приемането на ЗСУ  българското правителство остана глухо за вика на свободата. Все пак остава надеждата, че Конституционният съд на РБ ще избере именно свободата и разума пред силите на егоизма. Няма да му е за първи път. Вече го е правил.

Прочетете и свалете цялото становище на адв. д-р Виктор Костов относно противоконституционността на Закон за социалните услуги чрез този линк.

Четвъртък, 25 Юни 2020 11:18

Тоталитарната същност на ЗСУ

ВК в БСТВ 2

На 15.06.2020 г. гост в предаването „Не се страхувай“ по Българска свободна телевизия беше адв. д-р Виктор Костов. В разговор с водещия Васил Василев адв. Костов разясни тоталитарната същност на Закона за социалните услуги (ЗСУ).

Според правозащитника, една от основните опасности, които се крият в ЗСУ, е, че законът цели всеобхватност. Широко и неясно дефинираните социални услуги нямат нищо общо със социалното подпомагане – такова, каквото е според Конституцията. Социалното подпомагане е обществена солидарност към хората, които са в нужда и нямат възможност да живеят достойно заради липса на средства, физически проблем и др. При социалното подпомагане част от парите на данъкоплатеца биват заделени за подкрепа на хора, които са в нужда и желаят да получат помощ от държавата. В ЗСУ обаче не се има предвид доброволно предлагане на социална подкрепа. Поддръжниците на закона открито заявяват, че ЗСУ не е закон за социално подпомагане, а има нова цел, чиято неясна дефиниция на практика преформулира начина, по който функционира обществото.

Присъствието на една социална машина, в която на новите доставчици на социални услуги е делегирана значителна власт, включително и такава, в която те могат да влязат в неприкосновената територия на семейството, в действителност превръща ЗСУ в един опасен за демокрацията закон. Всеки тоталитарен закон цели обсебване на семейството. А семейството е онази фундаментална обществена институция, която е гарант за това да няма тоталитарно общество. Семейството е преди държавата. Ако няма семейство, няма род, ако няма род няма народ, ако няма народ, каква държава в крайна сметка може да има?

На този линк предлагаме на вниманието Ви пълния запис на предаването.