Статии с етикет: Основни права

Управителният съвет на Обединени евангелски църкви (ОЕЦ) с Националния съвет на религиозните общности (НСРОБ) (снимка от pastir.org)

Проблеми в обръщението на ОЕЦ относно ваксините

Сдружението на няколко евангелски вероизповедания и църкви, наречено Обединени евангелски църкви, съкратено ОЕЦ, наскоро излезе с публично Обръщение относно ваксините.1 Обръщението изглежда е изготвено с най-добри намерения. То обаче е проблематично по няколко причини, на които ще обърнем внимание по-долу.

Неправилна употреба на библейския текст

Обръщението на ОЕЦ на пръв поглед правилно сочи неправилни тълкувания на Библията в светлината на сегашната световна ситуация по повод на всеизвестния вирус. Документът заявява, че „не са истина твърдения, че чрез приемане на ваксина против Covid-19 човешката същност може да бъде променена и човек да изгуби връзката си с Господ Исус и спасението си в Него“. Трябва да отбележим, че идеята, че който приеме ваксина срещу коронавирус губи спасението си изглежда елементарно и сензационно представяне на реалната дилема, пред която вярващите са поставени: да взимат решения, от значение за живота и здравето си. Ангажирането на ОЕЦ с публично обръщение в защита на ваксинирането вероятно е заради факта, че това схващане е придобило влияние сред евангелските християни, които са част от това сдружение.

Кои са проблематичните страни в Обръщението? Първо, в него се смесват категории и неправилно се представя библейското учение. Отбелязва се, че това, което влиза в тялото не осквернява човека, и така не застрашава моралното му стоене във вярата. Ако проследим внимателно текста обаче, ще видим, че Господ Исус изрично поучава, че каквото влезе в тялото през устата не осквернява човека, защото излиза през захода (ев. от Матей 15:17). Не ни е известно някоя ваксина да е имала подобни изходни свойства. Вярно е, че една малка част от ваксините се дават през устата, но ев. от Марко, гл. 9, внася пълна яснота по въпроса, като пояснява, че с това свое поучение Исус „направи всички храни чисти“. Става дума за приемането на храни и за отношението към храната в ритуалния закон на евреите, съпоставен с учението на Господ Исус, в което се сочат крайно ограничителните изисквания на фарисейските правила.

Ваксините безспорно са съвсем друго ниво на интервенция в човешкото тяло. Те не са храна. Ваксината е вкарване на болест (вирус) в тялото, с цел да се задвижи естественият имунитет на организма и да изработи защита срещу тази болест. Още повече, че днешните ваксини срещу коронавирус не са традиционни, а и с оглед краткото им разработване, мнозина с право ги считат за експериментални.

Сравнението на инжектиране на ваксина с приемането на храна не е удачно. То ни се струва точно толкова конспиративно тълкуване на Библията, колкото на други се струват настроенията на скептиците по отношение на ваксината. Антиваксърите, групата, която принципно се противопоставя на ваксинирането, са в правото си да се съмняват от ползите от една такава прибързана външна интервенция. Про-ваксърите с богословски поглед, от друга страна, може би пък имат право да твърдят, че ваксинирането не е непременно човешко изземване на функциите на Божествено изцеление, а дадена от Бога мъдрост да се победи болестта (което е позицията на ОЕЦ, както тълкуваме Обръщението).

Решението за справяне с лъжата е истина, а не ограничаване на дискусията

На второ място, Обръщението застава срещу „фалшиви новини“, както и срещу „конспиративните теории“. Това са измислени понятия, наложени идеологеми, адекватни в някаква степен, но са на дело пресъздадени и възпявани от враговете на свободната мисъл и слово. Недоволни от това, че изпускат контрола над доминантния наратив в обществото, те обявяват несмислено всяко отклонение от наложената от тях норма за “фалшива новина” или “конспиративна теория.”

Няма такова понятие като „фалшиви новина“. Новините са докладване на новонастъпили факти. Ако дадена новина е фалшива, тя е лъжа. Лъжите трябва да бъдат разобличавани, защото те са представяне на неверни факти или крайно изкривено и невярно представяне на фактите. Тук обаче удряме на камък. … Ако даден факт е докладван, кой решава коя е правилната интерпретация на този факт? Партията? Правителството? НМД? ООН? ОЕЦ?

Именно за тази цел свободното общество в светското си законодателство гарантира фундаменталните свободи, които произхождат от историята на християнската църква и влиянието на християнството върху обществената уредба. Това са свобода на мисълта, свобода на словото и на изразяването, свободата на събранията и на сдружаването и, разбира се, свободата на вероизповедание. Тези права са дадени именно за да се гарантира възможността на дисидентите, тези, които не са съгласни с партийната линия или доминантното мнение в обществото. Като представители на протестантско-евангелското течение в християнството ОЕЦ би следвало да са наясно с важната роля на гарантиране на свободите на религиозните малцинства. Но вместо защита на правото на различно мнение и поглед върху ситуацията с вируса, виждаме едно почти етатистко звучене на обръщението в борбата му с „фалшивите новини“; наричайки съмнението в адекватността на мерките срещу пандемията, и определени тълкувания на самата панедмия „заблуда“, срещу която ОЕЦ се бори, документът сякаш приема, че ваксинирането е едва ли не библейска повеля.

В борбата си с „конспиративните теории“ ОЕЦ застават на позиция, която не издържа на критериите за оценка на събития на базата внимателно изследване на Писанията. По-скоро политически конформизъм се крие зад неясното недоволство в Обръщението от „конспиративните теории“. Неясно е, защото в призива не се уточнява какво точно е „конспиративно“. Дали емоционалният изблик на предишния ръководител на щаба за борба с вируса, че хората „яко ще мрат“ от пандемията? Или фалшивият доклад на професора от Кралския колеж в Лондон, Нийл Фъргюсън, който предвиждаше милиони умрели от пандемията в рамките на месеци и който се оказа несмислен във всяко отношение? Може би конспиративна теория е критиката и недоволството на мнозина от прекомерните блокади, които разсипаха икономиката и здравето на огромна част от обществото и докараха беди, не по-малки от ефекта на вируса?

Какво да правим ако се окаже, че теориите на конспирацията не са теории, а коментари и критика на реално налагане на нов модел на обществено управление в световен мащаб, в който няма частна собственост и всички религии са обединени в едно, защото глобалното затопляне е най-важният проблем на човечеството, а семейните и естествени родствени връзки трябва да отстъпят пред новия безполов, трансухманен и утилитарен индивид като изначален елемент на обществото? Достатъчно е да видим видеото на Световния икономически форум (вече свалено заради остра реакция), в което се твърди, че в близкото бъдеще „няма да притежаваш нищо, ще взимаш под наем всичко, което ти е необходимо и ще бъдеш щастлив“, за да ни побият тръпки, че неизбрани от никой избирател лица са придобили влияние, чрез което да решават нашата съдба, и тази на децата ни, и да ни казват как да живеем. Не е ли редно християнинът да противостои на подобни натрапливи опити за навлизане на елитите в територия, която нито им е дадена чрез някакъв разумен изборен и демократичен процес, нито намира опора в библейското учение?

Трето, проблематично в становището е категоричното заемане на позиция, която предоставя за пореден път защита на идеологеми, които нямат много общо с новозаветното християнство. Имам предвид защитата на задължителната масова ваксинация. Макар и в него да е включена препоръка да се избира правилното за всеки един поотделно, Обръщението всъщност навежда в посока да се слушат „експертите“, а не съвестта, вярата и Библията. В документа четем:

Решението дали да приемем ваксина срещу COVID-19, на какъв етап от развитието на пандемията да го направим и коя ваксина е подходяща за нашата възраст и здравословно състояние трябва да бъде взето след консултация с доверен специалист, вземайки предвид мнението на авторитетите в тази област и с пълна увереност в Божията закрила и добри намерения за нашия живот. – (See more at: http://eabulgaria.org/?page=news&id=680#sthash.QKfK15YV.dpuf)

Ако обобщим цитираното: Божията закрила ни е предоставена и гарантирана, особено след като вземем предвид мнението на довeрен специалист и на авторитетите в тази област. Остава обаче въпросът дали става дума за област, която е в прерогативите единствено на министъра на здравеопазването и производителите на ваксини?

Правозащитни и богословски аргументи

Следва да посочим и правозащитния и чисто християнския аргумент срещу натиска за налагането на масово ваксиниране. Масовата и задължителна ваксина е абсурдна стъпка в посока „защита на населението от вируса“. На първо място, ваксинирането е въпрос на съвест. Ако някой, който и да е той, включително (и най-вече) християнин – православен, католик или протестант – не желае да приеме в тялото си тази, или която и да е ваксина, той има правото да откаже ваксинацията заради съвестта си и несъгласието си. Това право има два аспекта – правото на свобода на съвестта и забраната за налагане на медицински експерименти на хора. Първото, правото на свобода на съвестта, всъщност трябва да бъде и първата причина, поради която всеки християнин трябва да подходи внимателно към който и да е призив за масово ваксиниране. Свободата на съвестта е и свобода на вярата и устояването ѝ. Последното е право, залегнало в Конституцията, в международните документи, които забраняват нарушаване на личния суверенитет и подлагането на мъчения и медицински експерименти. Най-малкото грижата за човешкото достойнство и добруването му е пресечната точка на това правно установено човешко право с християнската позиция.

Особено внимателен подход към една масова ваксинация, възприемана в ударни срокове и със спорна или малко изследвана полза от нея – това следва да очакваме от организации като ОЕЦ, чиято цел е да защитават правата на вярващите от груба намеса на държавата в личния и църковния живот. В Обръщението обаче виждаме по-скоро защита на ваксинирането и подкрепа за ограничаване на дебата (обявена е борба с „фалшивите новини“ и „конспирациите“), отколкото критичен библейски поглед към цялостната ситуация.

Тялото на човека не е отделено от цялостната личност. Християнството е категорично, че духът и душата са неотменима съставка на личността. Моралният кодекс, залегнал във всеки един човек и общество, в малка или голяма степен сочи към наличието на Създател. Всички християни, независимо от различията си, са единни, че Христос е Спасител, пратен от Създателя да възстанови връзката на човека с Бога. До такава степен Бог е загрижен за достойнството на човека, че въпреки че последния е отхвърлил Бога, Бог търси начин за възстановяване, за връщане.

Достойнството на човека не произхожда от това, че Човекът е център на вселената, след като е еволюирал от маймуната до тази висока позиция, както твърдят хуманистите и атеистите. Достойнството, оттук и правата, които гарантират това достойнство, произхождат от факта, че човекът е създаден по Божи образ и подобие (Битие 1-3). Поради това вътрешно Божествено естество, човек има дадени му естествени права и свободи. Тези права и свободи включват съвест, която е формирана от вярата и която отрича правото на държавата, или на която и да е друга властова структура, да третира себе си като бог над всички болести и бог над неговото тяло и душа (съвест).

Ако този, който вярва в действието на ваксината, и има достатъчно разумни доводи за това, иска да се ваксинира, никой не може да му попречи. Той следва да извърши тази ваксинация. Същият решава и за децата си, за които носи отговорност. Ако някой обаче не желае да се подложи на ваксинация, негово право, в съответствие със закона, демократичните принципи и естествените човешки права, е да откаже такава.

Идеята, че медицинските мега-корпорации Файзър, Модерна, Астра Зенека или фондацията на Бил Гейтс, или държавата знаят по-добре от обикновения човек, и от хората, които вярват в Бога, кое е добро за тяхното здраве – дотолкова, че да ги задължат да рискуват същото, е точно толкова фалшива и конспиративна, колкото всеки друг налудничав и преувеличен слух или лъжа.

Лошите идеи не се борят с насилие, а с по-добри идеи. Лъжата на се бори със забрана на говоренето, а с говорене на истината. Лъжата може да заприлича на истина само като стане по-креслива. А достатъчно високите крясъци заглушават дори хората със здрав разум.

Има случаи, в които заради масови зарази, или произтичащи от тях масови психози, големи маси от хора са готови да прегърнат тиранията и насилието над другите, за да спасят себе си, или поне да имат малко успокоение, че биха се спасили.

Ролята на църквата

ОЕЦ е евангелска организация. Евангелските протестанти следва да посочат надежда и изходен път от сегашната трудна ситуация без да предават в ръцете на фалшиви богове това, което Бог е запазил за Себе Си. Вместо да потиска дебата и да призовава към ограничаване на индивидуалните права на хората, изоставяне на индивидуалната съвест и вяра, следва да посочи на обществото нуждата от внимателен подход към проблема с ваксините. Ако някой вярва, че ваксината е печатът на антихриста и чрез приемането ѝ ще загуби спасението си, дори това да няма големи основания в Библията и книгата Откровение, тези вярвания трябва да бъдат внимателно съпоставени с Писанията и уважени, ако имат добро основание за тълкуване на фактическата ситуация. В допълнение, трезвото и разумно включване на християнската позиция, след сериозен богословски дебат, може да помогне повече на обществото, отклкото едно обръщение, в което въпросът за личната съвест и връзка са Бога е второстепенен, за сметка на призива към спазване на спуснати директиви.

Похвално е заявеното желание в Обръщение, да не се хули името на Господ Исус Христос. В същото време остава неясно, защо името Му би се похулило чрез изразяването на библейски тълкувания, които макар и, както нарекохме в началото да ни се струват сензационни, биха могли да имат своето по-задълбочено тълкувание точно в тази посока – на отдалечаване от вярата и приемане на светския натиск за справяне с кризата.

Покорството към унифицирането на човека и подлагането му на принудителни медицински мерки е акт, с който се уронва достойнството на човека, дадено му от Бога, и поставя на изпитание вярата и съвестта му. Това би следвало да е не по-малко, ако не и първото, основание на една евангелска организация да постави проблематиката с ваксините публично. Вместо това, от тона на Обръщението оставаме с впечатление, че всеки, който заяви несъгласие с държавната политика, която определено клони към идеи за масово ваксиниране, може да се окаже в категорията на конспиративните теористи, заради които се „хули Христовото име“.

Едно задължително инжектиране с малко известно и малко изследвано „лекарство“ съвсем не е безобиден акт, особено с оглед редица въпроси, задавани по богословски причини и заради съвестта на вярващата личност. Погледнато от този ъгъл, становището, че с приемане на ваксината вярващият би могъл да „загуби спасението си“, не звучи толкова странно. Може би вярващият няма да загуби спасението си, но ще направи сериозен компромис със съвестта си. Компромисите със съвестта на вярващия са наклонената плоскост към компромиси и с вярата, от които няма връщане.

Църквата не бива да потиска свободния дебат, а напротив, да го насърчава

Не следва да считаме, че в изготвянето на документа ОЕЦ са били недобронамерени. Сигурно добронамерени са и тези, които правят ваксината, разпространяват я, но и затварят живота на хората и налагат екстремни ограничения със заявената цел да ни предпазят от коронавирус.

В същото време не бива да игнорираме факти като масовото потискане от огромните социални мрежи на алтернативни и критични източници на информация, която се противопоставя на редица мерки като ненужни, а именно: блокирането на цели държави, дори света; отнемането на правото на препитание под предлог грижа за здравето; налагане на неадекватни, прекомерни мерки за широко разпространена болест, която макар и коварна и бързо развиваща се, по смъртност не превишава пределите на сериозна грипна епидемия; насаждането на страх сред хората с тенденциозно представяне на фактите от медиите в много случаи; налагането на носене на маски от всички и налагане на карантина на всички, а не само на заразените или уязвимите, в противовес на хилядолетно установената практика.

Не на последно място и изцяло в посоката на темата е и мнението, че така наречената ваксина не е създадена като решение на възникналия пандемичен проблем, а пандемията е раздута до такава степен, че да оправдае масовото ваксиниране на всички, според някои, с крайно нечисти мотиви.2

Затова за нас остава въпросът дали Христовото име е загрижеността в Обръщението, или страхът да не би светът да атакува лидерите и евангелските църкви за това, че не са мобилизирали „зле образованите“ си паства да влязат в строя на задължителната масова ваксинация. Бихме препоръчали на ОЕЦ да види и тази страна на важния въпрос за ваксинирането и личната свобода и достойнство на човека. Християните имат друга задача, различна от това да се борят срещу „фалшивите новини“, наред с блюстителите на наложената „истина“. Църквата има роля да насърчава богословското изследване и тълкуване на времената, в които живеем, и да предлага библейски решения на предизвикателствата, пред които се изправяме.

––––

1 Обединени евангелски църкви е сдружение на няколко евангелски църкви и деноминации, като целта му е да представлява интересите на същите пред обществото и държавата.

2 Вж. https://www.otizvora.com/2021/04/13339/preduprezhdenie-na-d-r-vernon-kolman-za-sveta/.


Бележка: Публикувано за първи път в личния блог на В. Костов на . (Допълнение: След началното публикуване на статията в трети абзац бе нанесена незначителна промяна с цел по-точното представяне на тезата.)


 

Публикувана в Блог

БРОЙ 55. Натиснете на корицата, за да изтеглите списанието.

Можете да свалите файла и от линка по-долу ("Сваляне на прикачените файлове"). За да отворите списанието, Ви е нужен софтуер, който отваря PDF файлове.

Списанието се разпространява безплатно. Редакцията приема дарения.

Публикувана в Блог

 Възрастна жена държи плакат в защита на традиционното семейство по време на протест

На сайта на Българския хелзинкски комитет (БХК) бе публикувано отворено писмо, в което се настоява държавата да потуши движението за защита на традиционното семейство, придобило гражданственост в последните месеци. Отвореното писмо е подписано от самия БХК, сайта Маргиналии, Израилтянския духовен съвет, еврейската организация „Шалом“ и още няколко етнически правозащитни НПО.

Езикът, употребен в писмото, както и тезите, застъпени в същото, са крайно неприсъщи на едни истински правозащитни организации и „граждански активисти“, за каквито се самообявяват подписалите писмото.

Авторите наричат призива на участниците в движението за защита на традиционното семейство „мракобесен“ и твърдят, че те водят кампания срещу Стратегията за детето 2019-2030 г., която „е организирана и провеждана от обществени кръгове с неясна политическа и обществена физиономия“.

Следва да се поинтересуваме защо е нужно едно движение, което представлява най-непосредственото изражение на свободомислие и на свободно гражданско общество, а именно – граждани, които открито задават въпроси, дискутират и с неодобрение критикуват държавна политика, насочена в същността си срещу точно тези граждани, техните права като родители и правата на децата им – трябва да бъде с ясно очертана „политическа и обществена физиономия“? Точно разнородният характер на движението е доказателство, че то има автентичен, народностен характер, а не е придобило някаква „политическа физиономия“, формирана и контролирана от политически интереси.

Не е ли именно автентичният, grassroots характер на това движение проява на гражданското общество и на демократичния начин на изразяване на несъгласие с държавни политики? Защо активистите от БХК, Маргиналии и др. не подкрепят едно такова движение, а му се противопоставят?

Невъзможност за някои НПО и подписалите писмото да схванат основното право на неприкосновеност на личния и семеен живот

Най-вероятно причината е, че в тяхната умствена парадигма не може да се помести фактът, че не само правозащитните НПО-та са тези, които разбират от човешки права. Не схващат, че всъщност човешките права не са създадени от международните документи, за да съществуват правозащитни НПО-та, а за да се защитят реално справедливостта и свободата на хората, в случая – на родители и деца. Очевидно за подписалите е трудно да възприемат факта, че родители и деца имат фундаменталното право да живеят без тираничната интервенция на държавата или такава от групи със специални интереси, които влияят на държавата, за да прокара тяхната идея за утопично общество от несемейни индивиди.

Още повече, правозащитните НПО-та не отчитат и факта, че съвременните документи за правата на човека са новосъздадени механизми за защита на справедливостта и човешкото достойнство – категории, съществували от първите дни на сътворението и човешката цивилизация. И семейството, бракът между мъж и жена, е създаден и съществувал много преди да се появят новите политики и новите стратегии за държавна намеса в отношенията родители–деца.

Атаката срещу семейството е признак за тоталитаризъм и тирания. Правни основания

Истината е, че само тоталитарни управници и техните режими нарушават святата неприкосновеност на територията на семейните отношения и обич.

Точно това прави атакуваната злополучна Стратегия, като третира всички родители и техните деца като обект на държавна „грижа“, разбирай намеса в тази неприкосновена област на човешки отношения.

Подписалите писмото, не схващат, парадоксално, тъй като са правозащитници, че хората, опълчили се срещу елитарната Стратегия за детето 2019-2030, всъщност защитават на непоколебимо морално и правно основание фундаментални човешки права – правото на неприкосновеност на личен и семеен живот, защитено в чл. 8 на Европейската конвенция за правата на човека и чл. 32, ал. 1 от българската Конституция.

Правото на свобода на изразяване и сдружаване също е част в този процес на изразяване на публично несъгласие със Стратегията.

Само бегъл прочит на Стратегията е достатъчен, за да стане ясно, че всички родители са считани за некомпетентни и че грижата за детето е виждана като такава на държавата, бизнеса, институциите и цялото гражданско общество, а родителите и семейството са на последно място и на практика отсъстват от този „визионерски“, както авторите го наричат, документ. Маргинализирането на ролята на родителите в тази „стратегия“ въобще не тревожи авторите на отвореното писмо.

Обезпокоителен е и фактът, че БХК и др. искат държавата безусловно да осигури „защита на децата“, тоест да приеме Стратегията за детето. Обикновено правозащитните организации защитават правата на хората, срещу които държавата неправомерно предприема мерки за ограничаване. В парадокса на българската правозащитна реалност правозащитници настояват държавата да отнеме правата на родители и деца, и по-конкретно – тяхното право на неприкосновен личен и семеен живот.

Нещо повече, публикацията е озаглавена: ПОЗИЦИЯ: Българската държава да поеме категоричен ангажимент за изграждане на ефективна система за закрила на децата ни

Неясно остава кои точно деца са техни? Тези, които са жертва на трафик на хора и сексуално насилие ли? Или децата на родителите, които се трудят неуморно, за да ги изхранват, обличат и образоват? Нямат ли свои деца, за които да полагат грижи, та наричат „свои“ деца, които не са техни? Или може би следват марксисткия уродлив модел на комуната, в която децата са „общи“, както и начина на тяхното зачеване, в който модел само наличието на „съгласие за сексуалният акт“ е достатъчно основание за осъществяването му?[i] Без да отричам, че децата без родителска грижа са поставени в трудни за живот условия, както и че има семейства от малцинствата, които склоняват децата си към престъпления и проституция, да се „национализират“ от активистите всички деца е манипулативно и неморално и при реализацията на подобни политики – дори противозаконно, тоест в нарушение на правата на родители и деца.

Криза на идентичността или криворазрбрана „гражданска активна позиция“

Безспорно „нашите деца“ са всъщност не техни, а чужди деца, които тези организации и техните поддръжници искат да контролират и преразпределят, както правят с капитала и чуждите средства за производство всички леви „прогресивни“ сили.

На практика те застават срещу традиционното семейство и желаят държавната намеса в него, защото самите те – БХК – са срещу семейните традиции.

Ако някой се съмнява в това, достатъчно е да си припомни, че БХК са основните инициатори и спонсори (не непременно финансово, но с дейността си) на София прайд („гордостта на София“, в превод), който е видимото публично проявление на хомосексуалната пропаганда и новоизмислените „права“ на „сексуална ориентация“, еднополов „брак“, ЛГБТИ и т. н. сексуални чувства, фантазии и практики, превърнати подмолно в публични политическо-правни категории от активисти на сексуалната разюзданост под предлог „борба за равенство“.

Именно борбата за изравняване на неизравними категории е част от левичарската борба за налагане на обществото на утопичния модел, който в умовете на авторите трябва безусловно да бъде приет от всички като стандарт за истина и справедливост. Свят, в които доброто е зло, лявото е дясно, полове не съществуват, сексуалните връзки – нормални или извратени – са публично право, децата ръководят възрастните, мъже са жени, а жените – мъже и в който изобилстват и други объркани политическо-идейни модели, а религията и свободата на проповядване трябва да бъдат ограничени като ретроградни.

Та кой точно се занимава с пропаганда, ако трябва да се отвърне на обвинението на подписалите писмото срещу групите критични към Стратегията за детето?

Пропаганда ли извършват хората, защитаващи нормалността и хилядолетните традиционни християнски и семейни ценности, или просто са се надигнали да защитят от деформиране и брутална намеса и малкото останала свобода, която имат – семейната обич и отношения? Или пропагандата идва от „ЛГБТИ-хората“?

Още по-отявлено става противоречието между заявената правозащитна функция на подписалите писмото и тяхното искане държавата да се ангажира със защита на децата въпреки протестите на родители и семейства и въпреки явното противоречие между „правата на детето“, формулирани по левичарски от международните документи в противоречие с правата на родителите.

Има международни гаранции, които авторите на отвореното писмо нехаят да зачетат, а пробутват новоизмислени „права на детето“ сякаш родителите ги няма или присъстват маргинално.

Нова комунистическа утопия на зрелия социализъм

Тенденцията е тираничната държава да налага на семействата политики, като оказва натиск върху семейството чрез манипулиране на семейната обич и майчините и бащини чувства. Не е толкова далечно близкото комунистическо минало на България и соцлагера, за да се налага да припомняме на БХК и подписалите писмото, че комунистическата държава третираше всички деца като държавна собственост, а семейството – като обслужваща партийните интереси размножителна единица.

Едва съвзело се от тоталитарния комунистически режим, едно поколение българи, за което може да се възстанови българската традиция родители и деца да живеят необезпокоявани от държавни чиновници, партийни повели и съседи доносници, е систематично атакувано от държавен контрол и изисквания към образованието, здравето, пола, сексуалността на техните деца.

Именно по тази причина редица международни договори и българското демократично законодателство, освен горецитираните правни основания, гарантират правата на родителите, за да не се допусне нарушаване на основни човешки права.

Настоящо законодателство с анти-семейни елементи

Накрая ще обърнем внимание на авторите на отвореното писмо, че не бива да се притесняват за това, че опонентите на Стратегията искат отмяна и на сега действащото законодателство. Това е правилно искане. Ако милееха за правата на хората, щяха да разберат защо.

Първо, важен е въпросът защо има Закон за закрила на детето, който не е систематично поставен в Семейния кодекс, особено когато целта е кодификация на законодателството? Отговорът е: защото атаката срещу семейната единица предполага противопоставяне на интересите на детето на тези на родителите. Затова се измислят и политически права на детето и родителите се представят като потенциални насилници и постоянно висяща заплаха за собствените им деца.

Второ, следва да напомним, че важна част от терминологията и философията на сега действащия Правилник за прилагане на Закон за закрила на детето може да бъде определена като правен абсурд. Сигнал може да бъде подаден от широк кръг лица, вкл. детето, а и чрез активен шпионаж от социалните, удобно формулиран като „активно набиране на информация“ (Вж. Глава трета, „Мерки за осъществяване на закрила на детето“). Анонимните доноси са основание за започване на процедура за „закрила на дете“, която може да доведе до извеждане на детето от семейството при наличие на бюрократични основания за това (вж. чл. 10, ал. 1, т. 10 от ППЗЗдет.).

Държавните органи, осъществяващи закрила на детето, имат близки до полицейската и следователска дейност функции (чл. 61 и 62 от Правилника).

От години в правилника стоят определения като „психическо насилие“ и „пренебрегване на дете“, които са не само неясни, но включват и неудовлетворяване на желанията на детето (§1, т. 3 и 5 от Правилника). Да оставим нарушението на правни принципи – всеки разумен родител и човек е наясно колко разтегливи, несмислени и хлъзгави са такива определения и колко лесно може да се стигне до административен произвол спрямо родители и деца с такива белетристични измислици в действащото законодателство.

Разнородност на движението срещу Стратегията

Факт е, че движението срещу Стратегията е достатъчно разнородно, за да бъде идеологически неориентирано в някои аспекти. Част от исканията по време на скорошните протести бяха разумни. Друга част от исканията, издържани в тоталитарната традиция да се призовава държавата да забранява НПО-та и дейности, които не бива да бъдат забранявани, беше очевидно неприемлива. Тази разнородност сочи само, че това движение е самобитно и не е диктувано от единен център на идеологически или политически интереси, а от чисто човешкото чувство за справедливост и желание за защита на собственото семейство и деца от пагубни държавни политики.

Защита на семейството и традиционните ценности в България

Атаката срещу семейството, християнството и християнските ценности е глобална. Дори на Запад, и особено там,[ii] буди притеснения, защото в повечето случаи властите избират да защитят хомосексуалната кауза и да пренебрегнат свободата на религията, словото и изразяването в едни общества, основани на вече отмиращи или напълно отмрели християнски ценности.

Така защитата на традиционния брак, на традиционното семейство и на хилядолетната форма на отношения родители–деца има значение за устояване и на фундаментални и основни права и свободи, включително правото на неприкосновеност на личния и семейния живот, свободата на съвестта и религията, свободата на изразяване и на словото и други свързани с тях права.

Несъществуващият в реалния свят „еднополов брак“ е законово въведен в 27 страни, повечето от Западния развит и материално задоволен свят. Ненормалното се промоцира за нормално. В тази среда всеки опит за намеса в правата на родители и деца от страна на държавата, особено когато НПО защитават изсмукани от пръстите човешки права, като правото на „сексуална ориентация“, равен „брак“, правото на „телесно модифициране“ (ВКС), следва да бъде внимателно изследван в светлината на традиционните ценности, отдавна установените основни човешки права и хилядолетните норми за поведение и морал.

В противен случай рискуваме да станем отново жертва на безумни утопични кошмари за „равенство“, наложени със силата на държавната принуда от объркани „правозащитници“, работещи срещу правата на хората и гражданското общество. Обикновеният човек обича децата и семейството си и няма да допусне да стане роб на елитарни идеи за намеса в това основно човешко отношение, дадено ни от Бога.


Адв. д-р Виктор Костов е главен редактор на "Свобода за всеки".


Всички права запазени © 2019.

Бележки                           

[i] „Това, което е критично и дълбоко хуманистично тук, е, че човешката сексуалност не е непременно насочена към възпроизвеждане на вида. Само на тази основа е жизненоважно днешното социалистическо човечество да постави принципа на свободата на сексуалността между съгласни възрастни в самия център на неговата глобална култура“. В Communism and Sexuality. https://spmay.wordpress.com/2016/03/26/communism-and-sexuality/

[ii] Вж. видео, в което на 4 юни 2019 г. канадската полиция арестува християнски проповедник за „нарушаване на обществения ред“ заради проповядване на Библията, след като тълпа от възмутени хомосексуалисти го напада и се опитва да отнеме правото му на свободно проповядване на публично място (англ.): Watch "LGBT mob assaults Christians: Bro David Lynn arrested, city news and biased police react in Toronto", https://youtu.be/1Ae2YVpMz3o.

Публикувана в Блог


Две лесбийки чужденки, популяризирали своя казус в България – Кристина Палма и Мариама Диало, са на път да изискат френският закон за така наречения „еднополов брак“ да бъде приложен в България, въпреки българската Конституция, закони и традиция.

На практика и де юре залогът в това дело е суверенитетът на България в рамките на членството ѝ в Европейския съюз (ЕС).

Казус: правна страна и аргументи

Фактите по казуса са следните: Палма търси продължително или постоянно пребиваване в страната на основа „брак“ с френската гражданка Диало. Властите отказват, тъй като еднополовият брак не е признат за законен в българската Конституция и семейно право. Палма обжалва до Административен съд София-град, който се произнася в полза на същата и постановява Дирекция „Миграция“ да издаде нужното разрешение. Имиграционните власти обжалват решението пред Върховен административен съд (ВАС). Делото се гледа (при открити врати) на 13-ти май т.г. Съгласно закона ВАС следва да се произнесе в 30 дневен срок.

За отбелязване в този казус, известен в българските медии, е ниското качество в представянето на фактологията в редица от репортажите.[i]

Основният аргумент на лесбийката Палма, която е австралийска гражданка, е че в случая отказът от страна на Дирекция „Миграция“ да я допусне за продължително пребиваване в страната като „съпруга“ на Диало, която е френска гражданка, е в нарушение на Европейската директива, гарантираща свободно придвижване на граждани на ЕС в рамките на страните на Съюза. Тоест, като „член на семейството“ на френската гражданка, Палма твърди, че съгласно българския закон има право на продължително пребиваване, и това е така, ако тя законно може да бъде квалифицирана като „член на семейството на гражданин на ЕС“. Палма твърди, че е член на семейството на гражданката на ЕС Диало, защото имат брак, сключен законно във Франция. По тази причина, ако на нея ѝ бъде отказано продължително пребиваване, то това би било в нарушение на Европейската директива за свободно придвижване и на българския закон за чужденците европейци[ii]. Нарушението на Европейската директива би било по отношение на френската гражданка Диало, която поради отказа спрямо нейната „съпруга“ няма възможност да се установи в България, както директивата дава възможност.

Палма се аргументира с това, че бракът ѝ с Диало, сключен във Франция, е законен и трябва да бъде признат в България. Властите от друга страна поддържат, че българската Конституция и закони ще бъдат нарушени, ако признаят еднополов брак, сключен в чужда страна, макар и страна членка на ЕС.

В този спор българският съд трябва да отговори на въпроса: Дали френският закон за признаване на хомосексуален „брак“ има приоритет при прилагането му на българска територия и в нарушение на българската Конституция, според която бракът е между един мъж и една жена?

Делото Коман пред Съда на ЕС

Голяма част от аргументацията на Палма почива на казус пред Европейския съд, който се намира в Люксембург. Това е делото Коман срещу Румъния, в което г-н Коман, хомосексуалист с двойно гражданство – на Румъния и САЩ, сключва законен „еднополов брак“ с партньора си в Белгия. След сключване на еднополовия „брак“ двамата се преместват в Румъния, където искат постоянно пребиваване от румънските власти.[iii]  Отказът на Румъния да предостави постоянно пребиваване се позовава на презумпцията, че в тяхната конституция правото на брак е запазено за един мъж и една жена. Съдът в Люксембург обаче се позовава на споменатата европейска директива за свободно придвижване и твърди в решението си, че това право е нарушено, тъй като се пречи на свободното придвижване на румънеца Коман, който не е в състояние да се върне в родината си поради ограниченията, наложени на неговия „брачен“, според чуждото законодателство, партньор. Съдът на ЕС обаче не изисква Румъния да признае еднополовия „брак“ за законен, а просто да даде възможност на Коман да се завърне в родината си, като в същото време даде възможност на хомосексуалния му партньор да пребивава в страната, за да не се окаже, че свободното придвижване на Коман е ограничено поради отказа.

Тоест Съдът на ЕС в Люксембург не противопоставя правото на свободно придвижване на правото на страната членка да има свое суверенно законодателство, което да третира брака по хилядолетния, нормален и законен начин като такъв между мъж и жена. В същото време обаче настоява, че правото на свободно придвижване на граждани на ЕС включва някаква форма на разпознаване на чуждестранен еднополов „брак“ поради изискването на хомосексуалния партньор да бъде предоставено продължително право на пребиваване.

(В случая не случайно слагаме „съпруга“ и „брак“ в кавички, защото според българската Конституция и закон бракът между еднополови партньори е незаконен.)

Това „цепене на косъма“ в юридически смисъл е именно причината тези казуси да се появят. На базата на юридически и псевдоюридически пируети целта на двойките с хомосексуална практика е да принудят нормални законодателства, в които „консервативната“ идея е, че бракът е между мъж и жена, да възприемат идеята, че бракът може да бъде сключван между хора, практикуващи секс със същия пол.

Стратегия за правно разрушаване на традиционните представи за пол, брак и семейство

В по-генерален план през последните десетина години идеята зад цялото законодателство и съдебна практика в полза на войнстващия хомосексуализъм е, че няма морални ограничения, както и фактически такива, в практикуването на полови актове, че всичко е относително и обществото трябва да защитава всяко поведение в областта на сексуалните практики, дори и извращенията.[iv] Сексуалните сношения и отношения постепенно са трансформирани в публично право, тъй като са превърнати от въпрос на личен избор, свързан с религиозните традиции и обществения морал, в политическо-правна категория от нов тип, по нов образец на новоизобретени обществени норми, който очевидно цели да отрече и да заклейми ограниченията, налагани до този момент в обществото от естеството на човешката същност, фактите на биологията, традицията и религиозните норми. Ненормалното се налага за нормално, като бива закрепено в закони, приети от парламенти, и решения, прогласени от съдебната система.

Имайки предвид сравнително високопрофилното присъствие на Диало в страната[v] и появата ѝ и в предишни години в България като аташе на МВнР на Франция по правата на децата за Румъния, България и Молдова, можем в рамките на разумното да предположим, че този казус не е породен само от чисто човешкото желание на двете лесбийки да се установят в толерантното село Паламарца, където са радушно приети.[vi] Напротив, логично е да приемем, че целта е установяване на правен прецедент, резултатът от който да доведе до „нормализиране чрез легализиране“ на хомосексуални връзки, които да се наричат „брак“.

Още повече, публичните твърдения на лесбийската двойка и техния адвокат са именно в смисъл, че след като една страна в ЕС признава еднополовия брак, то няма причина всички останали да не го признаят (вж. също видеото в линка).[vii] Това е несъстоятелна правна логика, която само начално изглежда защитима.

В допълнение двойката настоява, че защитава човешките права. И тази кауза е съмнителна, след като „право на хомосексуален брак“ реално не съществува в нито един от основните документи, гарантиращи основни човешки права.[viii]

Според публично изнесените факти двойката е пребивавала преди и в Румъния, търсейки постоянно пребиваване за Палма на същите основания, но там тя била „вписана“ от властите като домашна помощница поради това, че румънският закон не признава брак между еднополови партньори.[ix] Следваща спирка – съседна България. В България АССГ се оказва съд, благосклонен към про-хомосексуален активизъм, и независимо от българските закони, конституция и дори едно внимателно тълкуване на европейското право, решава в полза признаването на чуждестранния еднополов „брак“ в България, като отменя отказа на миграционната служба.

Разбира се, в медиите не се спомена нито дума за безкомпромисните методи, с които държавно-политическият елит във Франция наложи със закон хомосексуалния "брак" през 2014 г. въпреки масовите протести в страната.[x] Протестиращите твърдяха, че държавата е против семейството и покварява младежта, като въвежда „джендърната теория“ за избор на пол от учениците в училищата. През 2018 г. Франция въведе закон, в който „възрастта на съгласие“ (възрастта, на която младо момче или момиче може да изразява валидно съгласие за сексуален акт) бе сведена на 15 години (който е пак по-консервативен от закона в България, в която възрастта е 14 г.).[xi] Можем да очакваме следващите закони за защита на децата от родителите им и от евентуално консервативното влияние, което едно нормално семейство би оказало върху желанието или натиска над един подрастващ младеж или девойка да експериментират с пола си.[xii]

Въпреки настояванията и външния натиск, основан на пропаганда и активизъм от про-хомосексуални активисти в посока пълно морално и сексуално разграждане и извратено тълкуване на теорията и практиката за човешките права, България има причина да не признае еднополовия „брак“. България е суверенна държава на народ с дългогодишни традиции и собствена Конституция и законодателство, което ясно дефинира семейните отношения, няма причина да ги измисля наново и до момента не се е поддало на истеричните опити на малцинствени, но влиятелни и щедро финансирани групи да проведат още един утопично-тираничен експеримент с българите и техните деца.

Възможен изход от делото

При едно положително решение в полза на Палма, и респективно на хомосексуалната двойка, то би имало ефект в страната, но и в други членки на ЕС, като прецедент по прилагане на европейската директива за свободно придвижване. Целта на това социално инженерство в случая е да бъдат пристиснати не толкова западните страни членки, в много от които е признат така нареченият „еднополов брак“, а източноевропейците, които сякаш по-усърдно защитават остатъците от християнската европейска цивилизация, или поне консервативните семейни ценности (нарочно не твърдим, че защитават християнството и християнската вяра).

Ако в казуса на Палма ВАС признае, и то на базата на френския закон, че отказът на Дирекция „Миграция“ да даде продължително или постоянно пребиваване на австралийката, защото е член на семейството на Диало, това ще означава, че френският закон за въвеждане на еднополов брак във Франция има по-голяма сила от българската Конституция, която е основен закон на България и българското семейно законодателство.

Тогава следва да повторим поставения въпрос, но вече в по-мащабния му вид: ако българската Конституция е по-маловажна от даден френски закон, не е ли България васална територия на Франция?

В никакъв случай подчиняването на една страна членка на законите на друга не е целта на европейското право. Такова изискване по Европейската директива за свободно придвижване и съгласно казуса Коман пред Съда на ЕС няма. И директивата, и Съдът на ЕС в решението си по делото Коман не отричат правото на суверенно и независимо уреждане на въпроса за това кой брак е законен  в страните членки.

В тази връзка единствено правилното решение на ВАС е да реши делото в полза българските власти и да запази националния суверенитет в областта на брака и семейните отношения. Допускането на Палма до продължително или постоянно пребиваване следва да стане на друго основание, предвидено в закона, но в никакъв случай на основание зачитането на противоконституционен брак, сключен в чужда страна.


Адв. д-р Виктор Костов е главен редактор на "Свобода за всеки".


Бележки                            

[i] Един пример е медийното твърдение, че Кристина Палма е „българка“ (вж. http://lifebg.net/204101/). В такъв случай остава неясно защо Палма би искала продължително пребиваване в България, вместо да ползва правата си съгласно българското си гражданство. Втора груба неточност тиражирана в някои сайтове е, че Палма била завела дело в Люксембург. Няма такова заведено дело. Делото е в България по реда на обжалване на административни актове и към момента се намира в крайната си фаза, в очакване на решение на Върховен административен съд.

[ii] Пълното наименование на закона е Закон за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

[iii] Giesela Ruehl. The “Coman” Case (C-673/16): Some reflections from the point of view of private international law. http://conflictoflaws.net/2018/the-coman-case-c-673-16-some-reflections-from-the-point-of-view-of-private-international-law/. July 2, 2018.

[iv] 27 страни от около 220 юрисдикции в света са узаконили еднополовия „брак“. Виж списъка тук: Business Insider. The 27 countries around the world where same-sex marriage is legal.

 https://www.businessinsider.com/where-is-same-sex-marriage-legal-world-2017-11. May 17, 2019.

[v] Дарик Радио. Делегация от Франция провери как се отнасяме към децата си.

https://dariknews.bg/regioni/vraca/delegaciq-ot-franciq-proveri-kak-se-otnasqme-kym-decata-si-1069112. 11 април 2013 г. Последен достъп: 20.05.2019 г.

[vi] Николай Киров. „Защо семейство лесбийки избра село до Попово“. https://www.vesti.bg/bulgaria/zashto-semejstvo-lesbijki-izbra-selo-do-popovo-6084175. 5 юли 2018 г.

[vii] https://btvnovinite.bg/bulgaria/balgarski-sad-prizna-gej-brak-za-validen-za-parvi-pat.html

[viii] Този факт не пречи на младежката ЛГБТИ (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и организация „Действие“ да представя казуса като борба за правда и равенство – вж. тук: https://bit.ly/2K8neTx.

[ix] Николай Киров. „Защо семейство лесбийки...“.

[x] Някои от линковете водят към интернет страници на английски език.

[xi] Тоест сексуален акт с лице под тази възраст се счита за изнасилване. Вж.: BBC. France to set legal age of sexual consent at 15. https://www.bbc.com/news/world-europe-43300313. March 6, 2018. За сравнение, възрастта на съгласие за сексуален акт в България е 14 г.

[xii] Според нас тази тенденция към едно бъдещо узаконяване на все по-ниска възраст на съгласие, дори до точка на узаконяване на педофилията и пълното обезсмисляне на брака като социална институция, ще се запази. Крайната точка на такава тенденция би била пълното обществено морално разложение, освен ако няма демонстрация на здрав разум у властите за стопиране на крайните и публични прояви на сексуална извратеност, промоцирани под предлог за защита на равенството и човешките права. За сравнение обаче ще посочим, че възрастта за съгласие в България – 14 г. – е сред най-ниските, както е и в страните Италия, Германия, Австрия, Унгария, Естония, Сърбия, Македония, Албания. В останалите европейски страни възрастта е 15 или 16 г. В много щати на САЩ тя е 16 г., а в някои щати – дори 18 г. (Калифорния, Флорида, Арканзас, Ню Йорк, Тенеси и др.).

Публикувана в Блог

- текст БНТ

Защо пастор Явор спря децата си от училище – пътят от социалните, през полицията, до прокуратурата и обратно (начало на историята в минута 00:10:15)

Историята на пастор Явор от Видин и неговите две деца – Сара и Филип – поставя много въпроси: не само традиционния за или против домашното образование, което семейството е предпочело, но и този дали социалните служби помагат или всъщност пречат, прилагайки закона, дали те ограничават свободата или пък вършат общественополезна дейност.

Оригинала на видеото можете да гледате на официалния сайт на БНТ (начало на историята в минута 00:10:15)
Публикувана в Блог

Историята на Филип Костов, разказана от баща му Явор. Филип е възпитаван в семейство на пастор и от малък се усеща различен от съучениците си и тормозен. Баща му се опитва да му внуши търпимост към мъчителите му, но един ден, когато го чака пред училището, вижда как почти изнасят пребит сина му отвътре. Това прелива чашата и той решава да остави сина си да учи у дома.

И тогава се сблъсква със социалните работници, които го подозират в малтретиране и насилствено спиране на детето от училище, настояват да влязат в дома им и да проверят условията за живот там. Така започва една битка, която стига чак до прокуратурата.

- текст БНТ

Оригинала на видеото можете да гледате в официалния сайт на БНТ
Публикувана в Блог
Прокуратурата във Видин отказа наказателно преследване срещу родители, образоващи детето си у дома

За незабавно разпространение

Налице е първата важна победа в казуса за домашното образование на Явор Костов. Районна прокуратура - Видин отказа да започне наказателно производство срещу родителите на Филип Костов. Филип Костов, на 13 г., бе отписан от държавното училище през февруари т. г. поради системно насилие от съученици, като родителите търсеха алтернативно решение за неговото образование.

„Закрила на детето”- Видин бяха подали сигнал в прокуратурата за разследване на евентуално престъпление на родителите срещу детето по чл. 182 от Наказателния кодекс - заплаха за здравето или моралното и интелектуалното развитие на детето. Полицейското разследване е установило, че няма данни за престъпление. Прокурорът се съгласи с констатациите на полицията и даде отказ на искането на г-жа Маркова, началник „Социално подпомагане” - Видин да се започне наказателно преследване на родителите.

Тези решения на полицията и прокуратурата са изцяло в съответствие със справедливостта и закона.

Това положително развитие в голяма степен се дължи на броя  писма и имейли, писани от поддръжници на семейство Костови до „Закрила на детето” и други институции в София и Видин. Широката публичност на казуса, както в България, така и в чужбина, определено допринесе този случай да бъде подложен на внимателна преценка от властите.

Явор Костов и семейството изказват своята искрена благодарност на всички, който писаха и застанаха публично в подкрепа на избора им да образоват детето си вкъщи. Явор Костов каза лично: "Без моралната и практична подкрепа на нашите приятели и симпатизанти това благоприятно решение би било трудно да се очаква. Радостни сме, че здравият разум и справедливостта надделяват до момента."

Филип успешно положи изпит и е записан в CLASS -  международна дистанционна образователна програма.

Предстои да видим какви ще са бъдещите действия на „Закрила на детето”- Видин и на органите на държавното училище. Въпреки че казусът не е приключил, ние сме оптимисти, че този случай ще бъде решен в полза на семейната неприкосновеност на личния живот и ценности, и плурализма в образованието, и ще бъде тласък на правото на родителите да образоват децата си у дома.

Адв. Виктор Костов
довереник
на Филип Костов и неговите родители
Публикувана в Блог