Статии с етикет: Плурализъм

ОТВОРЕНО ПИСМО  

До: Обединени евангелски църкви (ОЕЦ)  

Копие: Министър на здравеопазването
13 евангелски църкви и вероизповедания

09.07.2021 г.


Уважаеми пастор Борджиев, 

Обръщаме внимание на скорошните Ви изявления пред органи на държавната власт, отразени в публикация на “Евангелски вестник“.[1] За пореден път се създава погрешното впечатление, че ОЕЦ представлява цялата евангелска общност. В публикацията, която информира за организирана от здравния министър среща на Обществения съвет по ваксинация с участието на председателя на Управителния съвет на ОЕЦ, се отбелязва: „Пастир Борджиев напомни, че евангелската общност в страната  навременно публикува своята позиция относно ваксините още през март и може да си я припомните тук“.[2]

Следва да заявим, че подобни твърдения от Ваша страна са подвеждащи, противоречащи на законоустановените положения относно границите на представителната власт и дори неетични. Този род представяне на ОЕЦ като единствен изразител на публична позиция от името на евангелските църкви не отговаря на действителността. Една голяма част от евангелската християнска общност нито членува във Вашия алианс, нито е съгласна с позицията на ОЕЦ относно експрименталните "ваксини", които Вие и Вашето ръководство така усилено представяте в най-благоприятна светлина. В тази връзка, а и въобще, в своите публични изяви следва да уточните, че ОЕЦ е сдружение на няколко, но не на всички евангелски църкви и християни.

Публичното обръщение на ОЕЦ относно ваксините от 24.03.2021 г., което според ръководството на сдружението и към момента е непроменената му позиция по темата, е не само практически проблематично, но и прибързано от медицинска и необмислено от правозащитна и богословска гледна точка. Без да влизаме в детайли, които следва активно да се обсъждат в християнските среди и в обществото, ще отбележим, че сравнението в обръщението на ОЕЦ между ваксинирането и новозаветното учение за връзката между греха и приемането на храна е погрешно от богословска гледна точка.

На следващо място, основен принцип в протестантската еклесиология е множеството на организационни форми сред християните, като централен обединителен фактор е Библията – Божието слово – и главата на църквата Исус Христос. Изземването на организационното ръководство без участието и съгласието на неучастващите във Вашето сдружение евангелски църкви е погазване на богословските и етични принципи, залегнали в Новия Завет. Църковното и християнско единство не се постига чрез компромиси с етиката и законоустановените положения относно упълномощаването и представляването. 

С оглед на горното, Ви призоваваме да се въздържате от изявления пред държавни органи, медии и обществото, от които погрешно да се прави извод за това, че Вие, Вашето ръководство и Вашето сдружение, ОЕЦ, представлявате мнението на всички евангелски християнски общности, включително и по темата за същността, значението и ползата от ваксините.

Списък на 13 евангелски вероизповедания, нечленуващи в ОЕЦ, до които е изпратено копие на настоящото:

  1. Национален алианс „Обединени Божии църкви“, София
  2. Апостолска църква, Пловдив
  3. Национален християнски център, Пловдив
  4. Християнски църкви на вяра в България, София
  5. Общност на евангелските църкви на вяра, Пловдив
  6. Апостолско Служение „Мисията”, София
  7. Съюз на църквите на адвентистите от седмия ден, София
  8. Християнско общество за Реформация, Русе
  9. Християнски мисионерски център – Видин, Видин
  10. Българска протестантска църква „Нов живот“, Свищов
  11. Християнска Църква Осанна, Пловдив
  12. 12. Християнска църква „ДАВ България“, Сливен
  13. Българската християнска баптистка църква, София.

С уважение,

адв. д-р Виктор Костов
„Свобода за всеки“
www.svobodazavseki.com     

 

Бележки

[1] Линк за достъп до публикацията на „Евангелски вестник“: https://bit.ly/2UwW9AD.

[2] Линк за достъп до Обръщението на ОЕЦ от 24.03.2021 г.: https://bit.ly/3wsGn75.

Публикувана в Блог

Факт е, че тоталитаризмът, включително този, който цели да потиска свободата на вярата и съвестта, ползва държавното образование, а именно задължителното такова, за да оформи мисленето на подрастващото поколение. Когато задачата на държавното училище не е да доставя обучение, с което да помага на семействата да образоват децата си, и да формира базови морални стандарти, а просто да вдъвори задължително всички деца в "системата на народната просвета", не можем да не говорим за тоталитарен подход. Подходът е такъв, в случая, не само към академичната свобода, но и към религиозната.


Неефективността на държавното задължително образование бе доказана през последните години. Тази неефективност бе заложена от годините на официалния тоталитарен комунистически режим, при който образованието беше "в комунистически дух" според тогавашната конституция. Тоест -- целта на образованието бе уеднаквяване, притъпяване до обезличаване на всякакво критично мислене, лишаването от възможност за развитие вън от наложеният от тоталитарната власт модел. Затова и в съвременната конституция този модел остава непокътнат - държавата образова децата задължително - дали в държавно дали  в частно училище - МНП определя стандартите. Въпреки доказаният си провал в образователната сфера в условията на демократизиращо се и плуралистично общество, държавата продължава да настоява, чрез архаичното си законодателство, за задължителността на нейното образование; и че не бива дори да се мисли за други възможности.

В крайна сметка, кое е по-важно: да има задължително държавно образование, за да чувства сигурен държавният чиновник и държавен учител или да има и други опции за развитие на образованието? Кое е цел и кое -- средство? Образованието или административният уют, чрез монопол над мисълта? Държавна принуда над родителите или помощ в образоването на децата, е целта на образованието?

Идеята е не да се  премахне държвното образование -- мнозина ще искат да се ползват от него. Но да бъде наложено като някаква светиня на образователния връх, и правейки го единствена възможност, е гаранция за провала му; на който сме и свидетели. Държавата трябва да не пречи на развитието и усъвършенстването на образованието, като премахва всяка алтернатива и конкуренция, за да наложи своя модел. Освен академичен въпросът е и от ранга на уважаване и спазване на правата на родителите, относно моралните и духовни принципи, в които те имат право да избират да се възпитават техните деца.


Чл. 53. (5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определени със закон. Обучението в тях трябва да съответства на ДЪРЖАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ. (6) Държавата насърчава образованието,...тя упражнява КОНТРОЛ ВЪРХУ ВСИЧКИ ВИДОВЕ И СТЕПЕНИ УЧИЛИЩА.

-- Конституция на България

В този ред на мисли е статията ми в "Дневник", отдел анализи, публикувана на 3 янауари тази година. Линк към нея: http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/01/03/1019074_provalut_na_durjavniia_obrazovatelen_monopol/

Линк към източника, цитиран в статията.

Публикувана в Блог