Статии с етикет: Свобода на вярата

Важно българско дело по свободата на вярата и съвестта е пред Европейския съд за правата на човека. Разговор с адв. Робърт Кларк за делото "Тончев и други с-у България" и това, какво предстои. Разговорът е проведен на 26.09.2021 г. в Бургас. Започва с въведение на български език. Текстът по-долу е транскрипция на английската част от записа. Аудио подкастът може да слушате тук.

На снимката (от ляво надясно): адв. Р. Кларк, адв. В. Костов и п-р Ж. Тончев пред сградата на Бургаския съд, където започна делото, което сега е висящо пред ЕСПЧ

адв. д-р Виктор Костов, Свобода за всеки (В.): Здравей, Роб, добре дошъл в нашия подкаст – Свобода за всеки. Представих те накратко като адвокат от Ей Ди Еф Интернешънъл, който е тук, в България, за целта на един казус, и бих искал да говорим за този случай...

адв. Робърт Кларк, ADF International (Р.): Да... Благодаря за поканата.

В.: О, да, за мен е удоволствие. Може би да кажеш няколко думи за Alliance Defending Freedom (Алайънс Дефендинг Фриийдъм) – твоята организация – и след това да говорим за казуса, за ефекта от евентуалното решение на Европейския съд за правата на човека.

Р.: Аз работя за ADF International, или Алианс за защита на свободата. Ние сме християнско правно служение, което съществува, за да защитава основни свободи и присъщото на всички хора достойнство. Какво означава това на практика – ако вашите права са зстарашени, по-специално като християнин, като вярващ може би, защото споделяте евангелието или живеете в съответствие с тези вярвания, или като родител отглеждате децата си в съответствие с тази вяра, то това са казусите, от които се интересуваме. Ние често работим с местни адвокати, асоциирани адвокати, повече от 3000 такива по целия свят. С гордост отбелязвам, че Виктор е един от тях...

В.: О, благодаря...

Р.: И тези 3000 по целият свят, които защитават подобни дела, спомагат за установяване на последователна съдебна практика по отношение на правото на хората да живеят според вярата си и да споделят тази вяра с другите.

В.: И твоята специалност е Европейският съд за правата на човека, нали така?

Р.: Да, точно така.

В.: Но твоята експертност не се ограничава само до Европейския съд. Вие се съсредоточавате и в помощ на хора в други ситуации – като хора, които са преследвани заради вярата, и организирате тяхната подкрепа...?

Р.: Да, точно така. Една от стратегиите, които установихме, е следната. Видяхме, че световните международни институции имат огромен усилващ ефект – ако тези институции говорят лоши неща, от това излиза едно лошо послание по света, и тези организации имат голямо въздействие – институции като Обединените нации, като Европейският съюз. ЕС е 27 държави, бяха 28, сега са 27. Обединените нации са почти 200. Тези институции имат огромна власт и за съжаление те невинаги прилагат тази власт за добро. Така че, една важна част от нашата мисия е да работим във и чрез тези институции, за да се възползваме от този усилващ ефект за добро. Така че, ако в Европейския съд за правата на човека установите добра съдебна практика, по принцип това въздейства върху една страна, която е въвлечена в делото, но всъщност, тъй като Европейският съд има юрисдикция над 47 страни, ако успеете да установите добър прецедент, по много причини това е дори по-добре от решение на Върховния съд на страната, защото има 47 страни, които гледат към този съд по въпроси за правата на човека.

В.: И това са, да речем, 800 милиона души?

Р.: Да, да, около 820 милиона души, и цифрата расте.

В.: И това може би поставя рамката на разговора за делото. Ще споделя някои от фактите по това дело. Случката е от 2008 г. Управата на града, комисията за борба с младежката престъпност и местната полиция (дирекция на МВР) издават едно писмо, заедно с една информация, прикрепена към това писмо, и го разпращат до всички училища в Бургас, със задължението това писмо да бъде прочетено пред всички ученици.

Писмото бе изпълнено с унизителни, възпламеняващи и клеветнически твърдения за евангелските християни. Също така и за няколко религиозни групи, които не са християни, но бяха включени и евангелските християни като "най-опасната секта", тези които "разделят нацията по религиозен признак", тези, чиито събрания, ако посетиш, можеш да получиш умствено разстройство, и други подобни описания. Това доста нарани евангелската общност. Евангелските пастори се срещнаха с кмета, опитаха се да поправят ситуацията. Случаят бе обсъден дори и в Народното събрание веднъж, но без резултат.

Така, в качеството ми на адвокат, работих с местните църкви, отне ми три години да установим кои ще са жалбоподателите, защото бяхме вече решили, че това трябва да се решава в съда. Ако няма отговор от държавата, трябва да отиде в съда. Така и направихме с три църкви, от тях двама пастори и техните църкви много активно, и заведохме съдебно дело – всъщност три дена, преди да изтече давността за подаване на жалба, на 5 април 2011. И да съкратим историята: българските съдилища се опитаха да прекратят делото, имахме продължителни спорове за подсъдност, по въпроса ходихме до Върховен административен съд, и в крайна сметка Комисията за защита от дискриминация в София пое случая. И оттук нататък загубихме, както и всички обжалвания на всяко ниво, вкл. и пред Върховния административен съд. Това беше крайно неприятно, защото фактите бяха на наша страна, законът също беше на наша страна и въпреки това съдът отказа да въздаде справедливост за тези пастори.

Така формирахме екип с ADF и подготвихме и подадохме жалба до Европейския съд за правата на човека, където се намира този казус в момента. Факт е, и го знам от теб, че всяка година в този съд постъпват над 50 000 дела и едва 4% от тях минават до степен да бъдат разглеждани по същество. И в този случай можем да кажем, че имаме почти победа, защото Съдът е решил да разгледа нашето дело. Той даде срок на правителството да отговори на нашата жалба, който беше в началото на септември от тази година, но сега те го удължиха за по-късна дата през октомври.

Така че, това са фактите, ние сме адвокатите и говорим за делото. Имахме срещи с нашите клиенти днес, с пасторите, посетихме техните църкви, и какво е твоето впечатление от тези срещи и евентуално какъв би бил изходът от делото?

Р.: Едно от нещата, които ме впечатли от времето, прекарано с пасторите през последните няколко дни, беше това да чуя техните спомени за случилото се. И това колко истинско бе това за тях и колко много беше оказало въздействие върху тях и тяхното служение. Една част, която ме впечатли, беше, че те имаха деца, тийнейджъри в училище, които са получили това писмо. А това е било едно тайно писмо, те са получили достъп до писмото, защото така се е случило, че е имало някой, който да им го предостави. Не е било пратено до тях. Било е изпратено до училищата, за да бъде прочетено на глас, да бъде споделено с учениците и да бъдат предупредени за тези църкви.

Но динамичната картина, която сподели съпругата на единия от пасторите, беше: представете си класната стая, в която има две деца, които всички познават и за които знаят, че ходят в евангелската църква. И те е трябвало да седят там, докато техният учител – въплъщението на държавата, личността, която има власт, личността, която те са обучавани да взимат за пример, от която да се учат, да уважават – заявява на целия клас, че тези евангелисти са ненормални, че ако се присъединиш към тях, може да пострадаш от психически проблеми, че те разединяват българската нация... Това не са дребни неща. Те биха били почти смехотворни, ако не беше факт, че държавата е съчинила това писмо и информация... и това е ненормално. И тези деца, да седят там и до слушат това, пред целия клас, и съучениците им да поглеждат към тях и да си казват "това момиче там е една от тях".

И мисля, че да слушам това и да чувам пастора и съпругата му и тяхното сърдечно отношение към тези деца и как това ги е мотивирало да заемат позиция и да се изправят пред това предизвикателство, беше много вълнуващо и насърчително, но и разбрах какъв е залогът тук. Защото това е просто едно писмо. Просто едно писмо. И не сме видели все още отговора на държавата, но подозирам, че ще е точно такъв: "Това беше просто едно писмо". Какво толкова се е случило? Може би не е било най-доброто, но какво толкова сме направили?" И това ми описа в най-ярки краски какво всъщност е направило то и как е подействало на децата, които са седели там и са си казвали: "Това се отнася за мен". И съучениците им са ги гледали. И родителите, които е трябвало да установят, че техните деца са отишли на училище в онзи ден и са слушали тези лъжи по свой адрес, изказани от човека в класната стая, който трябва да взимат за пример. Това е, което ме впечатли в човешки план. От правна гледна точка, това, което ме впечатли отново, беше силата на казуса. Наистина ми е трудно да си представя какво ще възприеме като отговор българската държава. Много бих искал да зная как ще отговорят. Не знам дали не биха поискали още време, защото не знаят как да отговорят. Но ми е любопитно, защото не виждам тяхната защита.

В.: Забележително е и за мен. Очаквах, че ще изгубим на всяко ниво в българската съдебна система, дори при толкова силни аргументи на наша страна. И от една страна, това беше обезсърчително, но от друга беше, на практика,  насърчително, защото ми показа, че познавам българската съдебна система по въпроса на свобода на религията, което всъщност се надяваме да поправим с тази жалба до Европейския съд за правата на човека.

Едно от клеветническите твърдения, което забравих да споделя, и тези деца е трябвало да чуят в класните си стаи, бе, че тези евангелски християни са сред „най-опасните секти“, въпреки че са регистрирани пред държавата и Дирекция  "Вероизповедания", те са закононарушители, на практика, те са престъпници просто поради това, че те са те, за това че имат определени вярвания, за това, че четат Библията, и четат Библията по начин, който държавата не харесва, и че упражняват правата си, които държавата би трябвало да защитава, те се престъпници заради това. Така това са наистина, много силни аргументи по делото, и си мисля, как, кой, как могат да защитят подобно дело пред Европейския съд. И всъщност България не е известна с това, че печели дела по чл. 9 (ЕКПЧ) пред Европейския съд за правата на човека. Основавайки се на твоята книга и на твоята статистика, на първо място по загуби е Гърция, след това е България, пред Турция и пред Русия.

Р.: Ти знаеш историята по-добре от мен, но доколкото разбирам, след падането на комунизма държавата се е опитала да установи ново религиозно ръководство както в православната църква, така и за мюсюлманите – редица опити са  направени от държавата, за да го постигне. Но, разбира се, когато държавата се намеси в една религия и каже: "Това ще бъде лидерът!", това създава разделение, и наистина такова се е създало. И Европейският съд беше много категоричен в тази поредица от дела, заведени срещу България, че не е работа на държавата да преценява коя доктрина е правилна и коя неправилна. Работата на държавата е да остане неутрална що се касае до тази материя на доктрини и богословие. Работата на държавата е да уважава правото на всеки да живее и поучава съгласно вярата си и да я упражнява. Но ето виждаме, че, за съжаление, държавата не си е научила урока от предходните години. В този конкретен случай държавата върши обратното на това да уважава религиозните вярвания. Въпросът тук не е за това, че държавата не се съгласява с религиозното учение и вярване – имаме случаи, в които държавата подпомага определена религия, не е въпросът, че не са съгласни. Въпросът е, че държавата не може да взима страна. Държавата дава възможност за признаването на църквите – така е в България, а и в много страни, но държавата не може да каже: „Това е позволено, а това богословие е лошо“. Коя е държавата, че да се изказва по тези въпроси? Знаем, че държавата може да произведе смразяващ ефект върху вярата, ако започне да решава чие богословие е правилно по основни въпроси, по които големите световни религии се различават!? Така, ако вие заявите определена истина, и изглежда държавата не харесва това, и тук държавата е решила, че определени твърдения за истини, които евангелските вярващи заявяват – някои от техните решения да живеят по определен начин – са нелегитимни, и разпраща писмо, изпълнено с лъжи. И няма как да го кажем по друг начин – това писмо съдържа лъжи. То съдържа обективно невярна, фалшива информация. И това не е най-лошата страна, лоша е, но лошата страна е, че държавата дори не е оторизирана да разпраща писмо, което заявява гледна точка по тези въпроси. Информацията е невярна, но на държавата, на първо място, дори не е позволено да разпраща такива писма. Това са двата проблема, които изпъкват.

В.: Доколкото мога да преценя, не е дори Европейската конвенция, която е българско право от 1992 г., България е част от Европейския съюз от 2007 г., отворена към демокрацията от 1991 г. – падането на комунизма. Дори българската Конституция е много ясна, че държавата не може да взима страни – член 37 от Конституцията, държавата трябва да помогне на вярващите да се помирят, ако има конфликт, тя е един вид арбитър, безпристрастен арбитър, както спомена. И все пак мисля, че това би могло да бъде, също българската Конституция забранява единна държавна идеология. България излиза от комунизма, при който ти е позволен само един светоглед, и само един, в който няма Бог, и атеизмът беше главният светоглед, който беше разрешен. Така че, налице са предпазни клаузи срещу потисническа и авторитарна светска власт, която да се намесва в съвестта на хората, в свободата на хората да се покланят на Бога, да четат Библията, без това да е някакво престъпление.

Така аз бих придал това писмо на зле разбран опит за..., остатък от комунистически времена, комунистическо мислене, злоупотреба с власт – вместо да се служи на обществото, както е в демократичното общество, се завладяват мислите и съвестта на хората. Това е някакво мое обяснение за него, но дори и да имаш обяснение, все пак няма здрава правна мисъл зад тази тяхна дейност.

Р.: Интересно е това, което каза преди малко, че с този случай очакваш да има въздействие върху българската правосъдна система. Защото за мен като външен участник, тъй като не говоря български, благодаря на този, който ми превежда, не съм български адвокат, беше изненадващо, че писмото въобще беше изпратено, но още по-изненадващо беше, че това дело трябваше да стигне до Европейския съд за правата на човека. В крайна сметка съм доволен, че е там, защото, надявам се, ще изпратим, или по-скоро Съдът ще изпрати, едно силно послание на българската държава, на властите и на съдилищата. Но това, което е изненадващо, е, че съдилищата не са се намесили адекватно. Ти имаш конкретен поглед защо това не се е случило и си по-добре информиран от мен, но има възможност Европейският съд да постави стандарта и за българските съдилища, когато стане въпрос съдът да държи отговорна държавата заради намеса в живота, във верските практики на религиозните малцинства в тази страна. И затова съм удовлетворен поради тази възможност.

В.: Също мисля, че това дело ще има въздействие върху богословския размисъл на църквата. На нейната връзка с държавата и властта. Защото комунизмът беше система, в която църквата беше преследвана, беше до голяма степен незаконно да бъдеш християнин, да имаш църковно събрание и да служиш. При демокрацията, предполага се, правилата са се променили. Сега има повече свободи, очевидно, не сме обратно в комунизма, но тези инциденти ни сочат, че вероятно църквата следва да възприеме различен подход. Да издигне по-силен глас да защитава собствената си свобода да проповядва евангелието. И да не се оттегля от дебата, който не е непременно политически дебат – той може да включва правото и политиката до известна степен, но е във връзка със самото функциониране на църквата. Като общност от вярващи, вместо да се свиват и да се оттеглят отново в покрайнините на обществото... – всъщност това беше целта на комунизма, те бяха много въодушевени да изличат християнството. Това беше първата им цел, сякаш нямаше други въпроси, които да решават, но те не успяха в това. Църквата беше запазена, но също така църквата беше донякъде превъзпитана да възприема себе си като организация, която няма глас в обществото, чиято мисия е да остане чисто "религиозна" и никога да не се меси в моралните дилеми на деня. Със сигурност се надявам църквата да схване важността и размера на това да бъде участник в обществото със своя глас. И това точно не се случи в този казус, защото не всеки църковен лидер и пастор беше въодушевен от воденето на дело пред съда. Защото държавата е от Бога.

Р.: Този модел може да се види по целия свят. Поне в българския контекст, който схващам от теб, Виктор, през времето на комунизма църквата е била потискана от властите по един много директен и конкретен начин, преследвана. Сега комунизмът е паднал, България е демократична страна, църквата има повече свобода от всякога. Но новият развой, който виждам тук – и го виждам в много други европейски страни – е, че държавата трябва да бъде светска държава. И това бива неправилно тълкувано, че единствените аргументи, които са добре дошли, единствените хора, които са добре дошли, и единствените идеи, които са добре дошли, са светските – което се дефинира като "нерелигиозни".

Това означава, че ако сте личност с вяра, не можете да заемате публична длъжност, освен ако не си пазите вярата само за себе си. Ако искате да прокарате дадена политика, можете да го направите само въз основа на причини, които нямат общо с вярата. Мотиви, базирани на вярата, не са общодостъпни и затова не може да се опрете на тях. Но това не е правилно разбиране на секуларизма. И не е непременно неутрално, защо замества една откровено тоталитарна гледна точка с друга. Замества се една гледна точка, която казва: "Това трябва да вярваш" – при комунизма, с гледна точка, която казва, че можеш да влезеш в публичното пространство, само ако следваш тази логика и подходиш от този ъгъл, и ако някой идва с верска перспектива, той не е добре дошъл. Може да не е със същата крайност, както при комунизма, гонението може да не се е надигнало до същата степен, но има една същност в това, която трябва да бъде предизвикана. И ролята на църквата е да бъде глас на истината към един свят, който отчаяно има нужда да я чуе. И дори нещата да изглеждат по-добре и църквата да се радва на повече свобода, това е добре и не бива да го взимаме наготово. Трябва да благодарим на Бога и в пълнота да се възползваме от това, но не бива това състояние да бъде причина да спрем да говорим, когато видим несправедливост, защото несправедливостите винаги трябва да бъдат изобличавани, винаги трябва да им се противопоставяме, чрез различните средства, които са ни на разположение, дори когато са несъвършени. Човешката справедливост и съдебна система са несъвършени. Не казвам, че са съвършени, но трябва да използваме тези средства, доколкото можем, защото знаем, че справедливостта винаги ще възтържествува – в крайна сметка справедливостта е в Божиите ръце. Но сега, на земята, това, което можем да направим, е да използваме средствата, които са на наше разположение да "търсим справедливост, да обичаме милостта и да ходим смирено с нашия Бог".

В.: Отличен, отличен аргумент. Напълно съм съгласен с теб. Ще се върна малко назад, към това, което последно каза. Понякога се осланяме на съвършената справедливост, защото прекалено ни е страх да изискаме тази справедливост, която Бог ни е призвал да изискваме от това общество. Изглежда много по-лесно да кажем: "Добре, един ден Бог ще въздаде", но в същото време имаме мисия в това общество да изявим Божията справедливост, да изявим Божията милост, както и ти каза. Това е част от нашата мисия. Понякога заемането на позиция от голяма морална значимост в днешния дебат, дори, ще има въздействие върху хората и върху бъдещите поколения и върху свободата и достойнството на живот на тази земя. И това ще се отрази в крайна сметка, ще се отчете при вечната справедлива присъда накрая.

Напълно съм съгласен, връщайки се към твоето изказване, че има сериозно неразбиране за това какво означава "светска държава". "Светска държава" не означава "атеистична държава". Но я възприемат като: щом е светска, то тя е атеистична. Но това не са равнозначни термини. Светска означава точно това, което означава в тълкуванието на Римляни 13. Означава "от този свят", означава властите, светската държава един вид управлява, ръководи въпроси от този свят, а църквата до голяма степен управлява въпросите на вечния живот, духовността и т. н. И това е материя, която държавата не разбира, и въпреки това се опитва да се намеси в живота на църквата. Да, отнема много време. Следя българските закони – някои не са променени от времето на комунизма, а те налагат да оставиш вярата си пред вратата, ако искаш да се включиш в публичния дебат или в политиката, и подобни.

Може би един последен въпрос, който да обсъдим – и не само за България, защото ти имаш поглед и извън тази страна: накъде считаш, че отива свободата на вероизповеданието? Виждаме, че тиранията отново се надига, много правителства се възползват от медицинската ситуация и я политизират, а религията и свободата на религията са въпроси, които попадат в този контекст. Така че, мислил ли си как борбата за свободата за проповядване на евангелието и свободата на евангелието ще изглеждат през идните месеци и години?

Р.: Мисля, че вярващите трябва да са смели – в Европа и другаде. Това, което виждам в нашата дейност, са общи елементи в предизвикателствата пред вярващите в някои далечни страни, които свързваме с по-силни гонения в места като Средния Изток, Северна Африка, Китай и тези в Европа. От една страна хората реагират и казват: "Ти твърдиш, че ситуацията на християните в Европа е като тази на християните в Пакистан?". Разбира се, че не. Но можем да погледнем по-задълбочено на нещата, за да установим какво се случва, защото в Пакистан има християни, които очакват в затвора смъртните си присъди за "богохулство", обвинени за това, че са казали нещо което е обидило, наранило някой. И за това са със смъртни присъди. И все пак в много европейски страни имаме "закони за реч на омразата" и в момента ADF помага на защитата на финландски член на парламента – Пави Расанен. Тя е член на парламента, тя е лекар, тя е баба, преди е била министър в правителството. Тя e заслужаваща доверие, реномирана парламентаристка, която в момента е наказателно преследвана от държавната прокурорка на Финландия по три обвинения – нещо, което наричат "етническа агитация" – и едно от тези обвинения е свързано със съобщение в Туитър. Това е. Тя изпратила един туит. И нейното съобщение, което е все още онлайн – Туитър не са го свалили, финландския прокурор счита, че било престъпление. В този туит тя отправя предизвикателство към ръководството на нейната църква за съдружието им с "Хелсинки прайд". Тя пише как може църквата да подкрепя това, църквата, в която тя членува. И това било счетено за "етническа агитация". И максимумът на присъдата е две години затвор. Тя има три обвинения по този пункт.

Всъщност по-голямата лъжа е, че ние се намираме много далеч от това, което се случва в Пакистан, Нигерия, с Боко Харам и скотовъдците Фулани. Различно е в Европа, но когато видиш родители, които биват вкарвани в затвора заради това, че обучават децата си вкъщи; в някои страни, когато видиш членове на парламента да бъдат преследвани заради съобщение по социалната мрежа, в Европа, трябва да си зададеш въпроса наистина ли сме много далеч? Така че, не мисля, че съм някой, който всява паника, като казвам, че това е битката на живота ни за свобода на вярата, за правото да споделяме Евангелието с нашите приятели и съседи. Мисля, че има проблясъци на надежда, виждам проблясъци на надежда. Един от тях е може би това, че в Европа подобни казуси не успяват, тези прокурорски преписки много рядко са успешни, но нещо, което често казвам е, че самият процес се превръща в наказание. И голям брой хора биват смълчани. Ако могат да преследват наказателно бивш министър на вътрешните работи, какви са моите шансове? Може би е по-добре да си мълча. Така че, нашето предизвикателство е в обратното – да не бъдем сплашени и смълчани, да не приемем смразяващия ефект и да не правим това, което те искат да правим. И да говорим високо, както ни учи и Евангелието, да казваме истината на властимащите, да бъдем верни и да се противопоставяме на някои от тези тенденции, които виждаме – на цензура, на автоцензура и на новият вид "правоверност", в която няма място за различно мислене и която свежда това, което е правилно, до единоначално мислене. Защото точно в този тип мислене, според много хора, няма място за Евангелието.

В.: Българите са свикнали да мислят, с оглед на това, което казваш,… преди са си казвали: "Ето това е България, има толкова проблеми, идваме от комунизъм, не само бедност, но и трудности, с оглед на свободата, и така нататък, и ето там е Свободният свят". Но изглежда от твоето послание, от това което чуваме, че тази идея, разделението на "свободен" и "не толкова свободен" свят, е донякъде на изчезване.

Р.: Да, мисля, че е така. Имам привилегията да работя за организация с международно присъствие. Виждам молби за помощ, които идват от целия свят. Това е привилегия, но и бреме. Имаме толкова запитвания, че е невъзможно да помогнем на всички. Правим каквото можем – поне насочваме хората в правилната посока. И все пак тези молби идват от всички страни и всяка страна има своите предизвикателства. Виждаме като цяло много по-силна защита за семейството, за живота в Централна и Източна Европа, като това е по-слабо изразено на Запад. На Запад имаме може би по-добра защита на религиозната свобода, но и това не е абсолютно установено. Има проблеми с домашното образование в Германия, свободата на вероизповедание в Италия, представете си. И Шотландия по време на пандемията затвори църкви и ги подложи на наказателно преследване, ако отворят дори само за частна молитва, докато същевременно разрешиха магазини за алкохол да останат отворени. Според правителството магазините за алкохола бяха "съществено важни", а вярата – не. И това, като цяло е светогледът на тези, които са на власт, на много от властите и институциите в Европа тези дни и затова имаме това предизвикателство пред нас.

В.: Какво би било твоето послание към българските християни в светлината на това, което казваш? Всъщност, сякаш изглежда, че няма вече, в географски смисъл, безопасно място на този свят?

Р.: Сега е времето да се говори открито и да се говори смело, когато видите несправедливости. Не да бъдем безгласни или свити, защото както се казва в известния цитат от Ниемюлер от Втората световна война: "Първо дойдоха за социалистите, но не бях социалист, и затова мълчах...", и така нататък, "...и тогава дойдоха за мен, но не беше останал никой, който да говори". Това е една от причините защо заемаме толкова сериозна позиция в защита на свободата на изразяване. И понякога дори ядосваме дадени хора, защото казваме, че свободата на изразяване е за всички, включително и за тези, които не желаем да слушаме, но чието право да се изкажат уважаваме. И те трябва да уважават нашето право да споделяме Евангелието и това, в което вярваме. Така че, трябва да имаме солидно разбиране за тези неща и трябва да изхождаме от убеждение и молитва. Ако се опитаме да излезем и да говорим, това няма сила, но чрез силата на Светия Дух, както виждаме при апостолите в Писанията – бяха изпълнени със сила да отидат и да вършат велики дела, и ние също можем да бъдем изпълнени със сила и подготвени да защитаваме истината на различните места, на които Бог ни поставя.

В.: Роб, благодарим ти за това, че си партньор в тази борба за свобода.

Р.: Подобно.

В.: Борбата да се гарантира, че християните ще могат да носят Евангелието, и всъщност донасяне на Евангелието чрез реалните дела, които защитаваме заедно. За нас беше привилегия да ни посетиш и да се срещнем с теб тук, на българска земя.

Р.: Всъщност, много съм доволен от посещението си тук, от това да се срещнем, да видя оживотвореността на църквата и също да видя предизвикателството на мисията и надеждата…Това беше много насърчително за мен, надявам се и аз да съм могъл да насърча някого, но аз лично съм много насърчен, така че, благодаря ви за посрещането и за това, че ни разведохте.

В.: … Още веднъж, радвам се, че те познавам и да работим заедно в защита на Евангелието на Исус Христос и правото на християните да го изповядват.

Р.: Да, подобно.

В.: Роб Кларк, ADF Inernational, благодаря, че дойде и за мен е удоволствие да работим заедно.

Р.: Подобно. Благодаря ти, Виктор.

В.: Благодаря.

 

Аудиоподкастът може да слушате тук.

Публикувана в Блог

monopol and peopleМонополът е явление толкова старо, колкото старо е и самото човечество; с други думи – нищо ново под слънцето, както бе казал премъдрия Еклисиаст. Монополът ще съществува, докато съществува и човечеството. Но от монопол до монопол има разлика. Историята ни показва, че упражняването на тотален контрол върху някого или върху нещо може да има по-ограничен обхват или да се разпростира върху много земи и много народи, включително тяхната дейност. Един е монополът, да речем, на производителите на слънчогледови семки в даден регион на страната, друг е монополът на производителите на даден тип лекарство, от което имат нужда всички хора по земята, страдащи от болест, която може да бъде излекувана или облекчена от това лекарство: при първия вид монопол страдат малко хора в дадения регион, а при втория животът или дейността на огромни маси от хора зависи от волята на монополиста. Има и трети вид – монополът върху духовната сфера на човешкия живот: при него монополистът ти казва какво да мислиш, в какво да вярваш, кои ценности да изповядваш и кои не, кои форми на творчеството и изкуството са приемливи и кои не са, коя вяра е най-правилна и, следователно, задължителна за хората, намиращи се във „владението“ на монополиста, и коя е неправилната, и т.н.

Но нека прекъснем тези волни разсъждения, като посочим един конкретен факт: преди около месец (на 20 април 2021 г.) Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България заради отказа ѝ да регистрира две православни вероизповедания. Едното дело срещу България бе заведено от представители на независимата православна църква, а другото – от представители на българската православна старостилна църква. И двете искания са отхвърлени от Софийския градски съд, а след него и от Софийския апелативен съд, тъй като според тях в България вече има православна църква – Българската православна църква, БПЦ – и не може да има друга православна църква, която да е различна от „традиционната“, тъй като всички православни църкви имат еднакви вероизповедни формулировки, които са присъщи както на БПЦ, така и на всички други, които наричат себе си „православни“; поради това държавата не може да регистрира като отделни вероизповедания общности, които имат едни и същи вероизповедни основи.

И преди да се върнем към монопола, нека посочим възраженията на ЕСПЧ. Европейската съдебна институция напомни на България няколко важни неща от съвременния живот на обществата в демократичните държави, които нашата страна е нарушила: че държавната власт не може да оценява верските убеждения на дадена религиозна общност; че държавата не може да налага някакво верско (вероизповедно) единство в едно демократично общество; че държавата не може да ограничава свободата на религията, ако това не нарушава някой закон или ако не се явява заплаха за конституционния ред; и че държавата не може да се намесва в делата на религиозните общности, нито пък да изземва техни функции и да налага обединяване на няколко вероизповедания в едно поради „приликите“ в начините на изповядване на вярата на тези вероизповедания. С други думи, ЕСПЧ ни казва, че държавната власт не е религиозна власт и тя не може да взема решения, които са от правомощията само на религиите, но не и на светската власт.

Всеки, който познава религиозния живот в България, добре разбира, че решенията на софийските съдебни институции са силно повлияни от натиска, оказван им от Българската православна църква: тя е успяла да убеди съдилищата, че няма друга православна общност у нас, освен БПЦ. И съдилищата, без да разбират много-много от вероизповедните основания на отделните религиозни общности, вземат решения, с които уж защитават „правилната“ вяра и отхвърлят другите прояви на религиозна вяра, считайки ги за еднакви с „традиционната“ (православната). Всеки, който познава религиозния живот в България, също толкова добре схваща, че всъщност тук става въпрос за религиозен монопол, който БПЦ се опитва да налага от няколко десетилетия насам.

Навярно не е толкова страшно това, че има вярващи, които се убедени в правотата само на тяхната вяра (на тяхната църква) и които отричат правотата на другите вярващи, страшното е, когато в съвременните условия на живот в 21 век една църква настоява да е държавна църква и следователно църква за всички (в нашия случай – църква за всички православни християни, независимо от различията във вероизповеданието им). С други думи, религиозният монополист казва: аз съм правата вяра и всички ще вярвате като мен – не може да се наричате с други имена или да си основавате други църкви, които всъщност изповядват моята вяра. Отново ни идват наум думите на Еклесиаст, „нищо ново под слънцето“: нали още през 16 век западните църкви и кралете стигнаха до принципа сuius regio, eius religio (вярата на владетеля е вяра и на онези, които той владее), нали и православните църкви с всякакви средства защитават своята правота и отричат правотата на другите?

Религиозният монопол е характерен и за други християнски църкви, но за нас е важно тук да разсъдим за симбиозата между църква и държава, която всъщност има само външно лице, но не и вътрешно съдържание. Човек се чуди защо на празници или събития по откриването на нещо ново се мятат кандила наляво и надясно и православни епископи и свещеници благославят народа или откриваното заведение или новооткритата магистрала или някакво празнично събиране, след като нито държавните ни глави, нито огромното мнозинство от събралите се не са действени вярващи – какъв е смисълът от „благославянето“ на онези, които не вярват в благославяне?

ЕСПЧ добре знае, че в България има регистрирани по няколко църкви от едно и също вероизповедание (напр. у нас има регистрации на повече от една презвитерианска или баптистка или лутеранска или петдесятна църква) и затова ни посочва, че държавата няма право да ограничава правата на една или няколко православни църкви да получат собствена регистрация, щом като те са счели, че техният църковен живот се отличава от този на живота на „традиционната“ БПЦ. Ако пък БПЦ твърди, че всички православни църкви у нас имат едно и също вероизповедание (и следователно не трябва да има повече от една православна църква), значи БПЦ трябва да преразгледа устава си и да уточни кои канони, догмати и отделни аспекти на православното учение тя всъщност изповядва. Тъй като и за невярващите е ясно, че БПЦ не се придържа към стария църковен стил (Юлианския), а следва западния църковен календар (с изключение на пасхалния кръг), но въпреки това БПЦ не признава правото на българската старостилна православна църква да съществува като отделно регистрирана църква. И за невярващия е ясно, че БПЦ счита себе си за единствата права църква и че „старостилците“ всъщност са разколници или още по-лошо – еретици.

Добре, ще кажем – хайде от нас да мине: нека БПЦ си мисли така и да се опитва да налага монопола си върху вярващите, но защо държавата мисли по същия начин? Защо тя става проводник на монополистичните стремежи на една църковна община? И защо държавата си е помислила, че тази нейна намеса в правото на хората на свободно изповядване на вярата ще остане скрито от международните институции? Или държавната власт е знаела, че няма да остане скрито, но безочието ѝ изглежда няма край?

Интересното за нас не е толкова това, че такива неща се случват у нас и държавата ни бива осъждана от най-високи международни институции, а това, че мнозина у нас все още продължават да живеят в 19 век или в 20 век, особено във времето на комунизма; мнозина все още не разбраха, че наченахме третото десетилетие на 21 век и че днешните общества имат малко общо с обществата от предходните векове. Наистина, от предходните векове ние и днес твърдо пазим редица традиционни ценности на човечеството, напр. ценността на брака и семейството, на съжителството на мир и любов в обществото и в общината ни, на възгледите за света и човека според древната ни вяра или древните разбирания за това що е човек, и т.н., но от предходните векове ние твърдо отхвърлихме такива пороци, като убийството, насилването, неправомерното отнемане на права и свободи, недемократичните теории и практики на съвременните тоталитарни режими и т.н.; отхвърляме и хомосексуализма като неестествено човешко битие, а също така и като греховна практика. Но да си мислим, че църква и държава днес могат да действат по същия начин, по който са действали в миналото, е заблуда както за държавниците, така и за църковниците.

Няма съмнение в това, че и днес вярващите ще продължават да отстояват правата си, когато те са нарушавани от страна на държавната власт, но изглежда е крайно време да осъзнаем, че заиграването с която и да е религиозна общност е опасно явление, затова в днешно време това не трябва да се допуска; демократичното развитие на нашата страна и значителната роля на гражданското общество в живота на народа ни трябва да бъдат гарант за свободното упражняване на конституционно гарантираните ни права и свободи. Монополът би трябвало да изчезне или поне проявите му да намалеят до минимум в днешните демократични общества. Същевременно тъкмо днешното време ни подсказа още една заплашителна черта на монопола, при който народите по света биха могли да се окажат управлявани от тоталитарни режими и всички (или повечето) техни права и свободи да бъдат отнети, като им се налага какво да мислят, в какво да вярват, към какви ценности да се придържат, и т.н. Опасността от подобно развитие още повече би трябвало да ни отвори очите и да ни накара да се противопоставяме на всякакви прояви на съвременните монополисти (включително църковните), ако искаме да запазим човечността в себе си, в народа си и в човечеството като цяло.

Публикувана в Блог

Управителният съвет на Обединени евангелски църкви (ОЕЦ) с Националния съвет на религиозните общности (НСРОБ) (снимка от pastir.org)

Проблеми в обръщението на ОЕЦ относно ваксините

Сдружението на няколко евангелски вероизповедания и църкви, наречено Обединени евангелски църкви, съкратено ОЕЦ, наскоро излезе с публично Обръщение относно ваксините.1 Обръщението изглежда е изготвено с най-добри намерения. То обаче е проблематично по няколко причини, на които ще обърнем внимание по-долу.

Неправилна употреба на библейския текст

Обръщението на ОЕЦ на пръв поглед правилно сочи неправилни тълкувания на Библията в светлината на сегашната световна ситуация по повод на всеизвестния вирус. Документът заявява, че „не са истина твърдения, че чрез приемане на ваксина против Covid-19 човешката същност може да бъде променена и човек да изгуби връзката си с Господ Исус и спасението си в Него“. Трябва да отбележим, че идеята, че който приеме ваксина срещу коронавирус губи спасението си изглежда елементарно и сензационно представяне на реалната дилема, пред която вярващите са поставени: да взимат решения, от значение за живота и здравето си. Ангажирането на ОЕЦ с публично обръщение в защита на ваксинирането вероятно е заради факта, че това схващане е придобило влияние сред евангелските християни, които са част от това сдружение.

Кои са проблематичните страни в Обръщението? Първо, в него се смесват категории и неправилно се представя библейското учение. Отбелязва се, че това, което влиза в тялото не осквернява човека, и така не застрашава моралното му стоене във вярата. Ако проследим внимателно текста обаче, ще видим, че Господ Исус изрично поучава, че каквото влезе в тялото през устата не осквернява човека, защото излиза през захода (ев. от Матей 15:17). Не ни е известно някоя ваксина да е имала подобни изходни свойства. Вярно е, че една малка част от ваксините се дават през устата, но ев. от Марко, гл. 9, внася пълна яснота по въпроса, като пояснява, че с това свое поучение Исус „направи всички храни чисти“. Става дума за приемането на храни и за отношението към храната в ритуалния закон на евреите, съпоставен с учението на Господ Исус, в което се сочат крайно ограничителните изисквания на фарисейските правила.

Ваксините безспорно са съвсем друго ниво на интервенция в човешкото тяло. Те не са храна. Ваксината е вкарване на болест (вирус) в тялото, с цел да се задвижи естественият имунитет на организма и да изработи защита срещу тази болест. Още повече, че днешните ваксини срещу коронавирус не са традиционни, а и с оглед краткото им разработване, мнозина с право ги считат за експериментални.

Сравнението на инжектиране на ваксина с приемането на храна не е удачно. То ни се струва точно толкова конспиративно тълкуване на Библията, колкото на други се струват настроенията на скептиците по отношение на ваксината. Антиваксърите, групата, която принципно се противопоставя на ваксинирането, са в правото си да се съмняват от ползите от една такава прибързана външна интервенция. Про-ваксърите с богословски поглед, от друга страна, може би пък имат право да твърдят, че ваксинирането не е непременно човешко изземване на функциите на Божествено изцеление, а дадена от Бога мъдрост да се победи болестта (което е позицията на ОЕЦ, както тълкуваме Обръщението).

Решението за справяне с лъжата е истина, а не ограничаване на дискусията

На второ място, Обръщението застава срещу „фалшиви новини“, както и срещу „конспиративните теории“. Това са измислени понятия, наложени идеологеми, адекватни в някаква степен, но са на дело пресъздадени и възпявани от враговете на свободната мисъл и слово. Недоволни от това, че изпускат контрола над доминантния наратив в обществото, те обявяват несмислено всяко отклонение от наложената от тях норма за “фалшива новина” или “конспиративна теория.”

Няма такова понятие като „фалшиви новина“. Новините са докладване на новонастъпили факти. Ако дадена новина е фалшива, тя е лъжа. Лъжите трябва да бъдат разобличавани, защото те са представяне на неверни факти или крайно изкривено и невярно представяне на фактите. Тук обаче удряме на камък. … Ако даден факт е докладван, кой решава коя е правилната интерпретация на този факт? Партията? Правителството? НМД? ООН? ОЕЦ?

Именно за тази цел свободното общество в светското си законодателство гарантира фундаменталните свободи, които произхождат от историята на християнската църква и влиянието на християнството върху обществената уредба. Това са свобода на мисълта, свобода на словото и на изразяването, свободата на събранията и на сдружаването и, разбира се, свободата на вероизповедание. Тези права са дадени именно за да се гарантира възможността на дисидентите, тези, които не са съгласни с партийната линия или доминантното мнение в обществото. Като представители на протестантско-евангелското течение в християнството ОЕЦ би следвало да са наясно с важната роля на гарантиране на свободите на религиозните малцинства. Но вместо защита на правото на различно мнение и поглед върху ситуацията с вируса, виждаме едно почти етатистко звучене на обръщението в борбата му с „фалшивите новини“; наричайки съмнението в адекватността на мерките срещу пандемията, и определени тълкувания на самата панедмия „заблуда“, срещу която ОЕЦ се бори, документът сякаш приема, че ваксинирането е едва ли не библейска повеля.

В борбата си с „конспиративните теории“ ОЕЦ застават на позиция, която не издържа на критериите за оценка на събития на базата внимателно изследване на Писанията. По-скоро политически конформизъм се крие зад неясното недоволство в Обръщението от „конспиративните теории“. Неясно е, защото в призива не се уточнява какво точно е „конспиративно“. Дали емоционалният изблик на предишния ръководител на щаба за борба с вируса, че хората „яко ще мрат“ от пандемията? Или фалшивият доклад на професора от Кралския колеж в Лондон, Нийл Фъргюсън, който предвиждаше милиони умрели от пандемията в рамките на месеци и който се оказа несмислен във всяко отношение? Може би конспиративна теория е критиката и недоволството на мнозина от прекомерните блокади, които разсипаха икономиката и здравето на огромна част от обществото и докараха беди, не по-малки от ефекта на вируса?

Какво да правим ако се окаже, че теориите на конспирацията не са теории, а коментари и критика на реално налагане на нов модел на обществено управление в световен мащаб, в който няма частна собственост и всички религии са обединени в едно, защото глобалното затопляне е най-важният проблем на човечеството, а семейните и естествени родствени връзки трябва да отстъпят пред новия безполов, трансухманен и утилитарен индивид като изначален елемент на обществото? Достатъчно е да видим видеото на Световния икономически форум (вече свалено заради остра реакция), в което се твърди, че в близкото бъдеще „няма да притежаваш нищо, ще взимаш под наем всичко, което ти е необходимо и ще бъдеш щастлив“, за да ни побият тръпки, че неизбрани от никой избирател лица са придобили влияние, чрез което да решават нашата съдба, и тази на децата ни, и да ни казват как да живеем. Не е ли редно християнинът да противостои на подобни натрапливи опити за навлизане на елитите в територия, която нито им е дадена чрез някакъв разумен изборен и демократичен процес, нито намира опора в библейското учение?

Трето, проблематично в становището е категоричното заемане на позиция, която предоставя за пореден път защита на идеологеми, които нямат много общо с новозаветното християнство. Имам предвид защитата на задължителната масова ваксинация. Макар и в него да е включена препоръка да се избира правилното за всеки един поотделно, Обръщението всъщност навежда в посока да се слушат „експертите“, а не съвестта, вярата и Библията. В документа четем:

Решението дали да приемем ваксина срещу COVID-19, на какъв етап от развитието на пандемията да го направим и коя ваксина е подходяща за нашата възраст и здравословно състояние трябва да бъде взето след консултация с доверен специалист, вземайки предвид мнението на авторитетите в тази област и с пълна увереност в Божията закрила и добри намерения за нашия живот. – (See more at: http://eabulgaria.org/?page=news&id=680#sthash.QKfK15YV.dpuf)

Ако обобщим цитираното: Божията закрила ни е предоставена и гарантирана, особено след като вземем предвид мнението на довeрен специалист и на авторитетите в тази област. Остава обаче въпросът дали става дума за област, която е в прерогативите единствено на министъра на здравеопазването и производителите на ваксини?

Правозащитни и богословски аргументи

Следва да посочим и правозащитния и чисто християнския аргумент срещу натиска за налагането на масово ваксиниране. Масовата и задължителна ваксина е абсурдна стъпка в посока „защита на населението от вируса“. На първо място, ваксинирането е въпрос на съвест. Ако някой, който и да е той, включително (и най-вече) християнин – православен, католик или протестант – не желае да приеме в тялото си тази, или която и да е ваксина, той има правото да откаже ваксинацията заради съвестта си и несъгласието си. Това право има два аспекта – правото на свобода на съвестта и забраната за налагане на медицински експерименти на хора. Първото, правото на свобода на съвестта, всъщност трябва да бъде и първата причина, поради която всеки християнин трябва да подходи внимателно към който и да е призив за масово ваксиниране. Свободата на съвестта е и свобода на вярата и устояването ѝ. Последното е право, залегнало в Конституцията, в международните документи, които забраняват нарушаване на личния суверенитет и подлагането на мъчения и медицински експерименти. Най-малкото грижата за човешкото достойнство и добруването му е пресечната точка на това правно установено човешко право с християнската позиция.

Особено внимателен подход към една масова ваксинация, възприемана в ударни срокове и със спорна или малко изследвана полза от нея – това следва да очакваме от организации като ОЕЦ, чиято цел е да защитават правата на вярващите от груба намеса на държавата в личния и църковния живот. В Обръщението обаче виждаме по-скоро защита на ваксинирането и подкрепа за ограничаване на дебата (обявена е борба с „фалшивите новини“ и „конспирациите“), отколкото критичен библейски поглед към цялостната ситуация.

Тялото на човека не е отделено от цялостната личност. Християнството е категорично, че духът и душата са неотменима съставка на личността. Моралният кодекс, залегнал във всеки един човек и общество, в малка или голяма степен сочи към наличието на Създател. Всички християни, независимо от различията си, са единни, че Христос е Спасител, пратен от Създателя да възстанови връзката на човека с Бога. До такава степен Бог е загрижен за достойнството на човека, че въпреки че последния е отхвърлил Бога, Бог търси начин за възстановяване, за връщане.

Достойнството на човека не произхожда от това, че Човекът е център на вселената, след като е еволюирал от маймуната до тази висока позиция, както твърдят хуманистите и атеистите. Достойнството, оттук и правата, които гарантират това достойнство, произхождат от факта, че човекът е създаден по Божи образ и подобие (Битие 1-3). Поради това вътрешно Божествено естество, човек има дадени му естествени права и свободи. Тези права и свободи включват съвест, която е формирана от вярата и която отрича правото на държавата, или на която и да е друга властова структура, да третира себе си като бог над всички болести и бог над неговото тяло и душа (съвест).

Ако този, който вярва в действието на ваксината, и има достатъчно разумни доводи за това, иска да се ваксинира, никой не може да му попречи. Той следва да извърши тази ваксинация. Същият решава и за децата си, за които носи отговорност. Ако някой обаче не желае да се подложи на ваксинация, негово право, в съответствие със закона, демократичните принципи и естествените човешки права, е да откаже такава.

Идеята, че медицинските мега-корпорации Файзър, Модерна, Астра Зенека или фондацията на Бил Гейтс, или държавата знаят по-добре от обикновения човек, и от хората, които вярват в Бога, кое е добро за тяхното здраве – дотолкова, че да ги задължат да рискуват същото, е точно толкова фалшива и конспиративна, колкото всеки друг налудничав и преувеличен слух или лъжа.

Лошите идеи не се борят с насилие, а с по-добри идеи. Лъжата на се бори със забрана на говоренето, а с говорене на истината. Лъжата може да заприлича на истина само като стане по-креслива. А достатъчно високите крясъци заглушават дори хората със здрав разум.

Има случаи, в които заради масови зарази, или произтичащи от тях масови психози, големи маси от хора са готови да прегърнат тиранията и насилието над другите, за да спасят себе си, или поне да имат малко успокоение, че биха се спасили.

Ролята на църквата

ОЕЦ е евангелска организация. Евангелските протестанти следва да посочат надежда и изходен път от сегашната трудна ситуация без да предават в ръцете на фалшиви богове това, което Бог е запазил за Себе Си. Вместо да потиска дебата и да призовава към ограничаване на индивидуалните права на хората, изоставяне на индивидуалната съвест и вяра, следва да посочи на обществото нуждата от внимателен подход към проблема с ваксините. Ако някой вярва, че ваксината е печатът на антихриста и чрез приемането ѝ ще загуби спасението си, дори това да няма големи основания в Библията и книгата Откровение, тези вярвания трябва да бъдат внимателно съпоставени с Писанията и уважени, ако имат добро основание за тълкуване на фактическата ситуация. В допълнение, трезвото и разумно включване на християнската позиция, след сериозен богословски дебат, може да помогне повече на обществото, отклкото едно обръщение, в което въпросът за личната съвест и връзка са Бога е второстепенен, за сметка на призива към спазване на спуснати директиви.

Похвално е заявеното желание в Обръщение, да не се хули името на Господ Исус Христос. В същото време остава неясно, защо името Му би се похулило чрез изразяването на библейски тълкувания, които макар и, както нарекохме в началото да ни се струват сензационни, биха могли да имат своето по-задълбочено тълкувание точно в тази посока – на отдалечаване от вярата и приемане на светския натиск за справяне с кризата.

Покорството към унифицирането на човека и подлагането му на принудителни медицински мерки е акт, с който се уронва достойнството на човека, дадено му от Бога, и поставя на изпитание вярата и съвестта му. Това би следвало да е не по-малко, ако не и първото, основание на една евангелска организация да постави проблематиката с ваксините публично. Вместо това, от тона на Обръщението оставаме с впечатление, че всеки, който заяви несъгласие с държавната политика, която определено клони към идеи за масово ваксиниране, може да се окаже в категорията на конспиративните теористи, заради които се „хули Христовото име“.

Едно задължително инжектиране с малко известно и малко изследвано „лекарство“ съвсем не е безобиден акт, особено с оглед редица въпроси, задавани по богословски причини и заради съвестта на вярващата личност. Погледнато от този ъгъл, становището, че с приемане на ваксината вярващият би могъл да „загуби спасението си“, не звучи толкова странно. Може би вярващият няма да загуби спасението си, но ще направи сериозен компромис със съвестта си. Компромисите със съвестта на вярващия са наклонената плоскост към компромиси и с вярата, от които няма връщане.

Църквата не бива да потиска свободния дебат, а напротив, да го насърчава

Не следва да считаме, че в изготвянето на документа ОЕЦ са били недобронамерени. Сигурно добронамерени са и тези, които правят ваксината, разпространяват я, но и затварят живота на хората и налагат екстремни ограничения със заявената цел да ни предпазят от коронавирус.

В същото време не бива да игнорираме факти като масовото потискане от огромните социални мрежи на алтернативни и критични източници на информация, която се противопоставя на редица мерки като ненужни, а именно: блокирането на цели държави, дори света; отнемането на правото на препитание под предлог грижа за здравето; налагане на неадекватни, прекомерни мерки за широко разпространена болест, която макар и коварна и бързо развиваща се, по смъртност не превишава пределите на сериозна грипна епидемия; насаждането на страх сред хората с тенденциозно представяне на фактите от медиите в много случаи; налагането на носене на маски от всички и налагане на карантина на всички, а не само на заразените или уязвимите, в противовес на хилядолетно установената практика.

Не на последно място и изцяло в посоката на темата е и мнението, че така наречената ваксина не е създадена като решение на възникналия пандемичен проблем, а пандемията е раздута до такава степен, че да оправдае масовото ваксиниране на всички, според някои, с крайно нечисти мотиви.2

Затова за нас остава въпросът дали Христовото име е загрижеността в Обръщението, или страхът да не би светът да атакува лидерите и евангелските църкви за това, че не са мобилизирали „зле образованите“ си паства да влязат в строя на задължителната масова ваксинация. Бихме препоръчали на ОЕЦ да види и тази страна на важния въпрос за ваксинирането и личната свобода и достойнство на човека. Християните имат друга задача, различна от това да се борят срещу „фалшивите новини“, наред с блюстителите на наложената „истина“. Църквата има роля да насърчава богословското изследване и тълкуване на времената, в които живеем, и да предлага библейски решения на предизвикателствата, пред които се изправяме.

––––

1 Обединени евангелски църкви е сдружение на няколко евангелски църкви и деноминации, като целта му е да представлява интересите на същите пред обществото и държавата.

2 Вж. https://www.otizvora.com/2021/04/13339/preduprezhdenie-na-d-r-vernon-kolman-za-sveta/.


Бележка: Публикувано за първи път в личния блог на В. Костов на . (Допълнение: След началното публикуване на статията в трети абзац бе нанесена незначителна промяна с цел по-точното представяне на тезата.)


 

Публикувана в Блог

Библейски свидетелства за това, че църквите трябва да останат отворени за хората 

Христос е Господ на всички. Той е единственият истински глава на църквата (Ефесяни 1:22; 5:23; Колосяни 1:18). Той е и Цар на царете - суверен над всяка земна власт (1 Тимотей 6:15; Откровение 17:14; 19:16). Общинската църква „Грейс“ винаги твърдо е следвала тези библейски принципи. Като Божий народ ние сме подчинени на Неговата воля и заповеди, както това е разкрито в Писанието. Следователно не можем и няма да се съгласим с налагания от правителството мораториум върху нашето седмично богослужение или други редовни събрания на нашите вярващи. Отстъпването от тези принципи ще бъде неподчинение спрямо изричните заповеди на нашия Господ.

Някои ще си помислят, че подобно твърдо заявление е в противоречие със заповедта да се подчиняваме на управляващи власти, изложена в Римляни 13 и 1Петър 2. Писанието наистина изисква задължително и добросъвестно подчинение на всички управляващи власти, включително царете, управителите, работодателите и техните ръководители (по думите на Петър, „не само към онези, които са добри и нежни, но и към онези, които са неразумни“ [1 Петър 2:18]). Доколкото държавните власти не се опитват да утвърдят църковна власт или да издават заповеди, които забраняват нашето подчинение на Божия закон, тяхната власт трябва да се спазва, независимо дали сме съгласни с техните решения или не. С други думи, Римляни 13 и 1Петър 2 говорят и за съвестта на отделните християни. Ние трябва да се подчиняваме на нашите граждански власти като сили, които самият Бог е определил.

Въпреки това, докато на гражданското правителство се дава божествена власт да управлява държавата, нито един от тези текстове (нито който и да е друг) не предоставя на гражданските владетели юрисдикция над църквата. Бог е създал три институции в човешкото общество: семейството, държавата и църквата. Всяка институция има сфера на власт с правомощия, които трябва да се спазват. Властта на бащата е ограничена само до собственото му семейство. Властта на църковните лидери (която им е делегирана от Христос) е ограничена до църковни въпроси. А правителството е специално натоварено с надзора и защитата на гражданския мир и благополучие в границите на една нация или общност. Бог не е дал на гражданските владетели власт над доктрината, практиката или политиката на църквата. Библейската рамка ограничава властта на всяка институция до нейната специфична юрисдикция. Църквата няма право да се намесва в делата на отделни семейства и да пренебрегва родителската власт. Родителите нямат правомощия да управляват граждански дела, като заобикалят държавните служители. И по подобен начин държавните служители нямат право да се намесват в църковните въпроси по начин, който подкопава или пренебрегва дадения от Бога авторитет на пастори и старейшини.

Когато някоя от трите институции надхвърли границите на правомощията си, задължението на останалите институции е да ограничат това превишаване. Следователно, когато който и да е държавен служител издава заповеди, регулиращи богослужението (като забрана за пеене, ограничаване на присъствието или забрана за събиране и богослужения), той излиза извън законните граници на своята богоустановена власт като граждански служител и си приписва власт, която Бог изрично дава само на Господ Исус Христос като суверен над Неговото Царство, което е църквата. Неговото управление се предава на местните църкви чрез онези пастири и старейшини, които преподават Неговото Слово (Матей 16: 18–19; 2 Тимотей 3: 16–4: 2).

Следователно, в отговор на неотдавнашната държавна заповед, изискваща църквите в Калифорния да ограничават или преустановяват всички богослужебни събрания за неопределено време, ние, пасторите и старейшините на Общинската църква „Грейс“, с уважение информираме нашите граждански лидери, че са превишили законната си юрисдикция и че верността ни към Христос ни забранява спазването на ограниченията, които те искат да наложат върху богослуженията на нашата общност.

Казано по друг начин, никога не е било прерогатив на гражданското правителство да нарежда, изменя, забранява или повелява извършването на богослужение, нито пък кога, как и колко често църковните събрания са или не са обект на Цезаря. Самият Цезар е подвластен на Бога. Исус потвърди този принцип, когато каза на Пилат: „Нямаше да имаш власт над Мен, ако не ти беше дадена отгоре“ (Йоан 19:11). И тъй като Христос е глава на църквата, църковните въпроси се отнасят до Неговото Царство, а не до Цезарското. Исус направи ясно разграничение между тези две царства, когато каза: „Предайте на Цезаря онова, които е на Цезаря, и на Бога онова, което е Божие“ (Марк 12:17). Самият наш Господ винаги е предоставял на Цезаря това, което е на Цезаря, но никога не е предлагал на Цезаря онова, което принадлежи единствено на Бога.

Като пастири и старейшини ние не можем да предадем на земните власти никаква привилегия или власт, която принадлежи единствено на Христос като глава на Неговата църква. Пастирите и старейшините са онези, на които Христос е дал задължението и правото да упражняват духовна власт в църквата, която е Негова власт (1 Петър 5: 1–4; Евреи 13: 7, 17) - и само Писанието определя как и на кого те да служат (1 Коринтяни 4: 1–4). Те нямат задължение да изпълняват заповеди на гражданското правителство, което се опитва да регулира богослужебните събрания или управлението на църквата. Всъщност пастирите, които отстъпват своята делегирана от Христос власт в църквата на граждански владетел, са се отказали от своята отговорност пред своя Господ и са нарушили определената им от Бога сфера на власт, както и светският служител, който незаконно налага своята власт на църквата. Доктриналното изявление на нашата църква повече от 40 години се придържа към казаното тук:

Ние учим за автономия на местната църква, свободна от намесата на какъвто и да е външен орган или контрол, с правото на самоуправление и свобода от намесата на каквато и да е йерархия на индивиди или организации (Тит 1: 5). Ние следваме изложеното в Писанието, че истинските църкви си сътрудничат помежду си с цел посочване и разпространението на вярата. Всяка местна църква обаче, чрез своите старейшини и тяхното тълкуване и прилагане на Писанието, трябва да бъде единственият съдия за мярката и метода на нейното сътрудничество. Старейшините трябва да определят и всички други въпроси относно членството, политиката, дисциплината, благосклонността и правителството (Деяния 15: 19–31; 20:28; 1 Коринтяни 5: 4–7, 13; 1 Петър 5: 1–4) .

Накратко, ние като църква не се нуждаем от разрешението на държавата, за да служим и да се покланяме на нашия Господ, както Той е заповядал. Църквата е скъпоценната невеста на Христос (2 Коринтяни 11: 2; Ефесяни 5: 23–27). Тя принадлежи само на Него. Тя съществува по Неговата воля и служи само с Неговата власт. Той няма да толерира никакво посегателство върху нейната чистота и няма да допусне никакво нарушаване на Неговото главенство над нея. Всичко това беше установено, когато Исус каза: „Ще построя църквата Си; и портите на ада няма да ѝ надделеят“(Матей 16:18).

Собственият авторитет на Христос е „далеч над всички власти и сили, и над всяко име, което е назовано – не само в тази епоха, но и в бъдещата. И [Бог Отец] подчини всичко под нозете на [Христос] и Го даде като глава над всичко на църквата, която е Неговото тяло, пълнотата на Този, който изпълва всичко във всичко “(Ефесяни 1:21 –23).

Следователно уважението, което с право дължим на земните управители и магистрати (Римляни 13: 7), не включва отстъпление от принципите ни, когато такива служители се опитват да подкопаят здравата доктрина, извращават библейския морал, упражняват църковна власт или се опитват да заместят Христос като глава на църквата по най-различни начини.

Библейската заповед е ясна: Христос е Господ на Цезаря, а не обратното. Христос, а не Цезар, е глава на църквата. И обратно, църквата не може и не трябва да управлява държавата: това са две отделни царства и Христос е суверен и над двете. Нито църквата, нито държавата имат по-висша власт от тази на самия Христос, който заяви: „Цялата власт ми беше дадена на небето и на земята“ (Матей 28:18).

Забележете, че не правим конституционен аргумент, въпреки че Първата поправка на Конституцията на Съединените щати изрично утвърждава този принцип в своите начални думи: „Конгресът не може да приема закони, позволяващи установяването на дадена религия или пък забраняващи свободното ѝ изповядване“. Правото, за което апелираме, не е създадено от Конституцията. Това е едно от онези неотменими права, дадени единствено от Бога, Който е определил човешкото управление и установява както обхвата, така и ограниченията на държавната власт (Римляни 13: 1–7). Следователно нашият аргумент не изхожда от Първата поправка; той се основава на същите библейски принципи, на които се основава самата поправка. Упражняването на истинската религия е божествен дълг, даден на мъжете и жените, създадени по Божия образ (Битие 1: 26–27; Деяния 4: 18–20; 5:29; срв. Матей 22: 16–22). С други думи, свободата на богослужебно събрание е заповед на Бога, а не е привилегия, предоставена от държавата.

В този контекст трябва да се посочи и следното. Христос винаги е верен към онези, които вярват в Него, и Той е истина (Откровение 19:11). А правителствата не са толкова надеждни и на тях невинаги може да се вярва. Писанието казва, че „целият свят се намира във властта на лукавия“ (1 Йоан 5:19). Това се отнася, разбира се, за Сатаната. Йоан 12:31 и 16:11 го наричат „владетеля на този свят“, което означава, че той притежава власт и влияние чрез политическите системи на този свят (вж. Лука 4: 6; Ефесяни 2: 2; 6:12). Исус каза за него, „той е лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:44). Историята е пълна с болезнени напомняния, че с държавната власт се злоупотребява лесно и често за зли цели. Политиците могат да манипулират статистиката, а медиите да прикриват или маскират неудобните истини. Така че истинската църква не може да приема пасивно или автоматично властта на правителството, което заповядва да се прекратят събранията - дори ако претекстът за това е свързан с общественото здраве и безопасността.

Църквата по дефиниция е събрание. Това е буквалното значение на гръцката дума за „църква“ - екклезия - събранието на избраните. Несъбиращото се събрание е термин, който противоречи сам на себе си. Следователно на християните е заповядано да не изоставят практиката да се събират заедно (Евреи 10:25) - и никоя земна държава няма право да ограничава или забранява събирането на вярващи. Винаги сме подкрепяли катакомбната църква в държави, където християнското богослужение се счита за незаконно от държавата.

Когато служителите ограничават посещаването на църква, те се опитват да наложат ограничение, което по принцип прави невъзможно вярващите да се събират като църква. Когато служителите забраняват пеенето по време на богослуженията, те се опитват да наложат ограничение, което по принцип прави невъзможно Божият народ да се подчинява на заповедите, изложени в Ефесяни 5:19 и Колосяни 3:16. Когато длъжностните лица налагат дистанциране, те се опитват да наложат ограничение, което по принцип прави невъзможно изживяването на тясното общение между вярващите, което е заповядано в Римляни 16:16, 1 Коринтяни 16:20, 2 Коринтяни 13:12 и 1Солуняни 5: 26. Във всички тези случаи трябва да се покорим на нашия Господ.

Въпреки, че ние в Америка може да не сме свикнали с нахлуването на правителството в делата на църквата на нашия Господ Исус Христос, това съвсем не е първият път в църковната история, когато християните трябва да се справят с държавни престъпления или враждебни владетели. Всъщност, през цялата църковна история преследването на църквата от държавните власти е било норма, а не изключение. „Всъщност - казва Писанието - всички, които желаят да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат преследвани“ (2 Тимотей 3:12). В исторически план, светското правителство и лъжливите религии са двамата основни преследвачи на църквата. Повечето мъченици на християнството са умрели, защото са отказали да се подчиняват на такива власти. В крайна сметка това е, което Христос обеща: „Ако Ме преследваха, ще преследват и вас” (Йоан 15:20). В последното от блаженство Той каза: „Блажени сте, когато хората ви обиждат и преследват и лъжливо казват всякакво зло срещу вас заради Мен. Радвайте се и се веселете, защото наградата ви на небето е голяма; защото по същия начин преследваха пророците, които бяха преди вас ”(Матей 5: 11–12).

Тъй като правителствената политика се отдалечава от библейските принципи и тъй като правният и политически натиск срещу църквата се засилва, ние трябва да признаем, че Господ може да използва този натиск като средство за прочистване, за да разкрие истинската църква. Поддаването на правителствения натиск за ограничения може да доведе до затваряне на църквите за неопределено време. Как може истинската църква на Исус Христос да изпъкне сред другите общества в такъв враждебен климат? Има само един начин: смела преданост на Господ Исус Христос.

Дори там, където правителствата изглеждат съпричастни на църквата, християнските лидери често трябва да се противопоставят на агресивните държавни служители. Например в Женева по времето на Калвин църковните служители понякога трябвало да отблъскват опитите на градския съвет да се намесва в отделните области на богослужението, църковната политика и църковната дисциплина. Църквата на Англия никога не се е реформирала напълно, именно защото британската корона и парламентът винаги са се бъркали в църковните дела. През 1662 г. пуританите бяха изхвърлени от църквите си, защото отказаха да се съгласят с правителствените заповеди за използването на Книгата за молитва на вярващите, носенето на одежди и други церемониални аспекти на държавно регулирано богослужение. Британският монарх все още твърди, че е върховен управител и титулярен глава на англиканската църква.

Нека отново да подчертаем: Христос е единственият истински глава на Своята църква и ние възнамеряваме да се придържаме към тази жизненоважна истина във всички наши събирания. По тази изключителна причина не можем да приемем и няма да се съгласим с натрапчивите ограничения, които държавните служители сега искат да наложат на нашите събрания. Ние даваме този отговор без злоба и не от сърце, което се бунтува или иска да се бори с някого (1 Тимотей 2: 1–8; 1 Петър 2: 13–17), но с отрезвяващо съзнание, че трябва да отговорим на Господ Исус за служението, което Той ни е дал като пастири на Неговото скъпоценно стадо.

На правителствените служители ние с уважение казваме с думите на апостолите: „Дали е правилно пред Бога да се вслушваме по-скоро в теб, отколкото в Бога, ти ще бъдеш съдията“ (Деяния 4:19). И нашият твърд отговор на този въпрос е същият като на апостолите: „Ние трябва да се покоряваме на Бога, а не на хората“ (Деяния 5:29).

Нашата молитва е всяко истинска християнска общност заедно с нас твърдо да се придържа към заповедите на нашия Господ, както християните са правили през вековете.
Допълнение

Старейшините на църквата „Грейс“ разсъдиха и независимо един от друг приеха да изпълняваме първоначалната правителствена заповед за ограничения, но не защото вярвахме, че държавата има право да казва на църквите кога, дали или как да се покланят. Нека бъде ясно: ние вярваме, че първите заповеди на държавата за ограничения в същността си са незаконна намеса на държавната власт в църковните дела, и до днес това е нашата вяра и нашето мнение. Тъй като обаче не бихме могли да знаем истинската сериозност на последиците от заразяване с вируса и тъй като се грижим за хората, както е правил и нашият Господ, ние вярваме, че опазването на общественото здраве и борбата срещу сериозни зарази е законна функция както на християните, така и на гражданското правителство. Затова ние доброволно спазихме първоначалните препоръки на нашето правителство. Разбира се, законно е християните да се въздържат от събранието на вярващите временно поради заболяване или непосредствена заплаха за общественото здраве.

Когато започна опустошителното ограничение за движение на хората, това поначало трябваше да бъде краткосрочна мярка за спиране на заразата с цел „изравняване на кривата“ – с други думи държавата искаше да забави скоростта на заразяване, за да гарантира, че болниците не са претоварени. И имаше ужасяващи прогнози за смъртта на голям брой хора. В светлината на тези фактори нашите пастори подкрепиха мерките, спазвайки насоките, издадени за църквите.

Но ние не отстъпихме духовната си власт на светското правителство. От самото начало казахме, че доброволното ни спазване на ограниченията може да се промени, ако те се вече не отговарят на посочената цел или ако политиците неправомерно се намесват в църковните дела или пък ако здравните служители добавят ограничения, чрез които биха се опитали да подкопаят мисията на църквата. Взехме решенията си с оглед на собствената ни отговорност. Ние просто се съобразихме с първоначалните изисквания и подкрепихме заповедите на здравните служители, като по този начин успокоихме и членовете на нашата църква; в това ние бяхме водени от желанието да действаме в изобилие от грижи и разумност (Филипяни 4: 5).

Но повече от двадесет седмици се намираме в условията на сурови ограничения. Очевидно е, че първоначалните прогнози за смъртта са грешни и че вирусът не е толкова опасен, колкото първоначално се е считало. И все пак, около четиридесет процента от годината измина, без църквата ни да има възможност да събере вярващите на едно място, както е обичайно за едно християнско събрание. Възможностите на пасторите да водят след себе си своите пасоми са силно ограничени. Единството и влиянието на църквата в обществото са застрашени. Възможността вярващите да служат на другите и да си служат един на друг е пропусната. И страданието на християните, които се безпокоят, страхуват се, изпаднали са в затруднение, немощни са или по друг начин се нуждаят от спешна нужда от общуване и насърчение, е увеличено отвъд всичко, което разумно би могло да се счита за справедливо или необходимо. Главните публични събития, планирани за 2021 г., вече са отменени, което е сигнал да това, че служителите се готвят да запазят ограниченията и през следващата година, а дори и след това. Този факт принуждава църквите да избират между ясната заповед на нашия Господ и заповедите на държавните служители. Следователно, следвайки властта на нашия Господ Исус Христос, ние с желание избираме да Му се покоряваме.


* Текстът представлява официално становище на Grace Community Church по въпроса и е взет от тяхната интернет страница. Преводът е направен от Свобода за всеки.

Публикувана в Блог


Кратък правен анализ на адв. д-р Виктор Костов относно ефекта на извънредното положение и мерките на властите заради коронавируса върху правото на вероизповедание.

Към видеоматериала.

Публикувана в Блог

На 30-ти септември във Варна се проведе организиран от Свобода за всеки семинар на тема „Свобода на религията и служението на църквите“. На форума, на който присъстваха пастори, служители, проповедници, мисионери, активни миряни и християни юристи от страната, бяха дискутирани теми, свързани с обществено-политически и правно значими тенденции, които имат отношение към вярата и към църковната мисия и живот.

По време на събитието адв. д-р Виктор Костов  посочи същността на промените в Закона за вероизповеданията и тяхното въздействие върху евангелските църкви. Правозащитникът обърна специално внимание и на опитите за нахлуване на хомосексуалните и джендър идеологии в семейната неприкосновеност чрез новите социални закони. 30 години след падане на атеистичния режим българската държава все още има да учи уроци по демокрация и човешки права. Доказателство за тази тревожна констатация е, че традиционното семейство днес отново е подложено на атаки чрез нови закони за права на децата и социални „услуги“. Адвокат Костов акцентира върху политическите и законови промени, които целят да разрушат традиционното християнско семейство и семейните ценности. От казаното от лектора се наложи извода, че църквата играе важна роля не само в изграждането на характера и сплотеността на вярващите, но и в обществото, като негов стожер и коректив.

От своя страна адв. Лоркан Прайс от Alliance Defending Freedom (Алианс за защита на свободата) говори както за тенденциите на настъпление на ЛГБТИ идеологията в Европа, така и за заплахата от ограничаването на свободата на словото на живеещите на Стария континент, които имат критично отношение към тези идеологии. Адв. Прайс даде конкретни примери за недопустимото потискане на правото на  европейските граждани да говорят свободно.  

По време на дискусиите с участниците във форума двамата лектори набелязаха възможни насоки за действие и разясниха правата на вярващите. Те обясниха с примери от своята практика, че свободното служене на църквите в посока на противопоставяне на атаката срещу духовните устои на личността е от критично значение за свободата в обществото. Вярващите християни не могат да стоят безучастни. Не и днес. Не и във време като това.

Публикувана в Блог

Статуя на Исус Христос в една от атакуваните от терористи църкви

Статуя на Исус Христос в една от атакуваните от терористи църкви


„Кръвта на мъчениците е семето на нашата вяра.“ Това са думи на Тертулиан, един от отците на ранната църква, юрист, мислител, богослов и Божи слуга.

Тези думи, верни за епохата, през която е живял Тертулиан, с нова сила отекват и в наши дни.

Всеки ден 11 християни биват убивани заради вярата си някъде по света. Днес, не през гоненията на Римската империя от 3-ти и 4-ти век.

Бомбени атентати на Великден

Миналата неделя, 19 април, 2019 г., в Шри Ланка християните празнуваха Възкресението на Христос по обичая и празничния календар на Западната църква. Рано сутринта празненството се превърна в кървава вакханалия. Ислямски радикални терористи проведоха организирана атака (ABC News) в църковните сгради, в които поклонници се бяха събрали да празнуват победата на Господ Исус Христос над смъртта.

Поклонниците от култа на смъртта, ислямски тероризъм, бяха избрали точно този ден, за да натрапят на вярващите и на целия свят своя унищожителен демоничен култ и неговата доктрина – чрез убийството и пролятата кръв на невинни хора тяхното божество удовлетворява кръвожадната си същност.

Колкото и трагични и адски да са гледките от жестокия масов терор над християни (в случая от римокатолическо вероизповедание) в деня на най-светлия християнски празник, победата не е на убийците, а на кръста и възкресението.

Снимката по-горе е знаменателна. Статуя, изобразяваща Исус Христос, колкото и недодялано да е това изображение, опръскана с кръвта на Неговите последователи.

Политически интерпретации

Изказвайки съболезнования на народа на Шри Ланка, държавни глави и политици, включително и българските ръководители, не споменават в своите политически изказвания, че проведените координирани и подли масови убийства в същността си са анти-християнски терористични действия на ислямски радикални фанатици. Споменава се, че атаките срещу „религиозни храмове“ са крайно варварски.

Калкулираната им политическа коректност, или откровено невежество, сочат само колко безсилен е този свят, и лидерите на този свят, да прозрат проблема на злото и да му се противопоставят.

Бившият американски президент Обама и провалилата се кандидатка за президент Хилари Клинтън пишат в социалните мрежи как атаките били срещу „Великденски поклонници“ (видеокоментарът е на англ.). Защо е толкова трудно за някои да произнесат думата „християнин“ (или дори „католик“, както би било правилно в случая)?

Както правилно отбелязва (англ.) консервативният американски коментатор Тъкър Карлсон, очевидно е, че никой не се покланя на Великден (а на Бога, заради когото празнуваме Великден). В същото време левите американски политически сили и преса имат трудности с произнасянето на думата „християнин“, докато политиката на репресии и забрана на християнството продължава в страни като Афганистан и Саудитска Арабия, официални съюзници на САЩ.

Става ясно от редица репортажи също, че политически дрязги между лидерите в Шри Ланка може би са причината да не бъдат предотвратени сатанинските смъртоносни атаки. Други пък в новините са загрижени за спада на икономическия растеж от туризъм в пострадалата от терористичните актове страна.

„Мъченик“ всъщност означава „свидетел“

Гръцката дума „мартир“, употребявана в Новия Завет, всъщност се превежда „свидетел“, въпреки че в българския език „мъченик“ произвежда асоциация за страдания заради вярата. И в двата случая става дума за свидетелство, че вярата в Господ Исус е по-силна от насилието, убийството и злото.

Едва ли някой от вярващите, събрали се сутринта в 8:45 часа за празнично богослужение, е очаквал, че кръвта му ще бъде пролята заради неговата религиозна принадлежност и че ще се превърне в мъченик заради същата тази вяра.

Досега никой освен Исус – чрез своето дело на кръста и възкресението на третия ден след това – не е победил смъртта. Кръвта на тези хора не е пролята напразно. Почитателите на култа на смъртта, радикален ислям, може би имат лъжливото усещане за някаква победа след атентатите, но това усещане е възможно само в техния фанатичен и извратен свят, в който злото е добро.

В молитвите си българските последователи на Христос, които празнуват тези дни Възкресение Христово съгласно източната традиция, следва да споменат властите и държавните лидери, чиято задача е не да правят стратегии за разбиване на семейството и да обхващат с комунистически методи всички в държавното училище, а да гарантират мира и сигурността съгласно Библията, за да „преминем тих и спокоен живот“ (Римляни 13, 1 Тимотей 2:1-3).

Но да не забравяме и семействата и страдащите от демоничната атака срещу християните в Шри Ланка. Думите на Тертулиан са истина, както и фактът на възкресението на Исус Христос, заради което и днес се пролива кръвта на тези, които свидетелстват за Него.

 


 

Публикувана в Блог
Понеделник, 28 Януари 2019 17:32

Моята декларация за верско неподчинение

yangyiyoutube
12 декември 2018 г.

Бележка на редакцията на СВ: Поместваме наш превод на писмото на китайския християнски пастор Йи, след като е бил задържан от властите през миналия месец заради вярата си. Преводът е от оригинален източник, предоставен ни от мисионери в Китай, но писмото на английски може да се намери в интернет в християнски сайтове. Бележката по-долу е от редакторите на английската версия на писмото.

***

Бележка на редактора: Над 100 членове на Църквата на Ранния дъжд в Ченгду, Китай, бяха арестувани в неделя, 9 декември. По време на публикуването на този превод все още се извършват арести. Сред задържаните бяха пастор Ван Йи, старши пастор на Ранния дъжд, и съпругата му, Цзян Ронг, от които няма новини от неделя.
Предвиждайки това обстоятелство, пастор Ван Йи 
е написал декларацията по-долу, за да бъде публикувана от неговата църква, ако той бъде задържан за повече от 48 часа. В него той обяснява смисъла и необходимостта от вярно неподчинение, как се различава от политически активизъм или гражданско неподчинение и как християните трябва да го изпълняват.
[Благодарим на Brent Pinkall и Amy Cheung за техния принос в превода на това писмо.]

***

Въз основа на учението на Библията и мисията на Евангелието, аз уважавам властите, които Бог е установил в Китай. Защото Бог сваля царе и издига царе. Ето защо се подчинявам на историческите и институционални подходи на Бог в Китай.

Като пастор на християнска църква, аз имам собствено разбиране и възгледи, основани на Библията, за това какво е праведен ред и добро управление. В същото време съм изпълнен с гняв и отвращение от преследването на църквата от страна на комунистическия режим, от нечестието на лишаването на хората от свободата на религията и съвестта. Но промяната на социалните и политическите институции не е мисията, към която съм призован, и това не е целта, за която Бог е дал на народа си благовестието.


За
щото над всички отвратителни реалности, неправедна политика и произволни закони се проявява кръстът на Исус Христос, единственото средство, чрез което всеки китаец да бъде спасен. Те също така проявяват факта, че истинската надежда и съвършеното общество никога няма да бъдат намерени в трансформацията на каквато и да е земна институция или култура, а само в нашите грехове, свободно простени от Христос и с надеждата за вечен живот.

Като пастор, моята твърда вяра в Евангелието, моето учение и смъртта ми за всяко зло, произтича от Христовата заповед в Евангелието и от неизмеримата любов на този славен Цар. Животът на всеки човек е изключително кратък и Бог пламенно заповядва на църквата да води и призовава към покаяние всеки човек
, който е готов да се покае. Христос е настоятелен и готов да прости на всички, които се отвърнат от греховете си. Това е целта на всички усилия на църквата в Китай – да свидетелства на света за нашия Христос, да свидетелства на Средното царство за Небесното царство, да свидетелства на земните, моментни животи за небесния, вечен живот. Това е и пасторското призвание, което получих.

Поради тази причина аз приемам и уважавам факта, че този комунистически режим е бил разрешен от Бог да управлява временно. Както каза слугата на Господ Джон Калвин, нечестивите владетели са Божият съд върху нечестивите хора, като целта е да подтикнат Божия народ да се покае и да се обърне отново към Него. Поради тази причина аз съм готов с радост да се подчиня на тяхното изпълнение на закона, като че се подчинявам на дисциплината и обучението на Господа.


Същевременно считам, че преследването на църквата от комунистическия режим е силно нечестиво, незаконно действие. Като пастор на една християнска църква трябва да отхвърля това нечестие открито и строго. Призванието, което получих, изисква от мен да използвам ненасилствени методи, за да не се подчиня на човешките закони, които не се подчиняват на Библията и на Бога. Моят Спасител Христос също изисква от мен радостно да поема всички 
последствия за непокорство на нечестивите закони.

Но това не означава, че моето лично неподчинение и неподчинението на църквата в някакъв смисъл „се борят за права” или политически активизъм под формата на гражданско неподчинение, защото нямам намерение да променям каквито и да било институции или закони на Китай. Като пастор, единственото нещо, което ме интересува, е подкопаването на грешната природа на човека чрез това вярно неподчинение и свидетелството, което то носи за Христовия кръст.

Като пастор, моето непокорство е част от Евангелск
ото поръчение. Великото поръчение на Христос изисква от нас голямо непокорство. Целта на непокорството не е да променим света, а да свидетелстваме за друг свят.

Защото мисията на църквата е само да бъде църква и да не стане част от светска институция. От негативна гледна точка, църквата трябва да се отдели от света и да не се институционализира от света. От позитивна гледна точка всички действия на църквата са опити да се докаже на света истинското съществуване на друг свят. Библията ни учи, че във всички въпроси, свързани с евангелието и човешката съвест, ние трябва да се покоряваме на Бога, а не на хората. Поради тази причина свидетелстваме за друг вечен свят и за друг славен Цар както чрез духовното непокорство, така и чрез телесното страдание.


Ето защо не се интересувам от промяна на политически или правни институции в Китай. Дори не ме интересува въпросът кога политиките на комунистическия режим, преследващи църквата, ще се променят. Независимо под какъв режим живея сега или в бъдеще, докато светското правителство продължава да преследва църквата, погазвайки човешките съвести, които принадлежат единствено на Бога, ще продължавам вер
ското си непокорство. Защото цялото поръчение, което Бог ми е дал, е да позволя на повече китайци да узнаят чрез моите действия, че надеждата на човечеството и обществото е само в изкуплението на Христос, в свръхестествения, милостив Божи суверенитет.

Ако Бог реши да използва преследването на църквата от този комунистически режим, за да помогне на повече китайци да се отчаят от бъдещето си, да ги води през пустинята на духовното разочарование и чрез това да ги накара да познаят Исус, ако чрез това той продължава да дисциплинира и изгражд
а своята църква, тогава аз с радост желая да се подчиня на Божиите планове, защото плановете му винаги са доброжелателни и добри.

Именно защото няма нито една моя думи и действие, насочени към търсене и надежда за обществена и политическа трансформация, аз нямам страх от която и да е социална или политическа сила. Защото Библията ни учи, че Бог установява правителствени власти, за да тероризират злодеите, а не да тероризират изпълнителите на доброто. Ако вярващите в Исус не постъпват зле, те не трябва да се страхуват от тъмните сили. Въпреки че често съм слаб, твърдо вярвам, че това е обещанието на Евангелието. На това посветих цялата си енергия. Това е добрата новина, която разпространявам в цялото китайско общество.


Също така разбирам, че това е причината комунистическият режим да се страхува от една църква, която вече не се бои от него
.

Ако съм затворен за дълъг или кратък период от време, ако мога да помогна за намаляване на страха на властите от моята вяра и 
от моя Спасител, аз съм напълно готов с радост да им помогна по този начин. Но знам, че само когато се отрека от всичкото зло на това преследване срещу църквата и използвам мирни средства за моето неподчинение, ще мога наистина да помогна на душите на властите и правоприлагането. Надявам се, че чрез загубването на личната ми свобода Бог ме използва да кажа на тези, които са ме лишили от лична свобода, че има власт, по-висока от тяхната власт, и че има свобода, която те не могат да възпрат, свобода, която изпълва църквата на разпнатия и възкръснал Исус Христос.

Каквото и да е  престъплението, в което правителството ме обвинява, каквато и мръсотия да хвърлят по мен, след като това обвинение е свързано с моята вяра, с моите писания, с моите коментари и с моите учения, то е просто лъжа и изкушение от демоните. Категорично го отричам. Аз ще излежавам присъдата си, но няма да служа на закона. Ще бъда екзекутиран, но няма да се призная за виновен.

Нещо повече, трябва да отбележа, че преследването на Господната църква и на всички китайци, които вярват в Исус Христос, е най-нечестивото и най-ужасно зло на китайското общество. Това не е само грях спрямо християните. Това е и грях спрямо всички нехристияни. Защото правителството брутално и безмилостно ги заплашва и им пречи да дойдат при Исус. Няма по-голямо нечестие в света от това.


Ако един ден този режим бъде свален от Бога, т
ова няма да стане по никаква друга причина, освен поради Божието праведно наказание и отмъщение за това зло. Защото на земята е имало само хилядолетна църква. Никога не е имало хилядолетно управление. Има само вечна вяра. Няма вечна сила.

Тези, които ме затварят днес, един ден ще бъдат затворени от ангели. Тези, които ме разпитват, най-сетне ще бъдат разпитани и осъдени от Христос. Когато мисля за това, Господ ме изпълва с естествено състрадание и скръб към онези, които се опитват да ме затворят и действително ме хвърлят в затвора. Молете се Господ да ме използва, да ми даде търпение и мъдрост, за да им занеса благовестието.

Отделете ме от жена ми и децата ми, унищожете репутацията ми, унищожете живота ми и семейството ми –
властите са способни да извършат всичко това. Но никой в този свят не може да ме принуди да се отрека от вярата си; никой не може да ме накара да променя живота си; и никой не може да ме възкреси от мъртвите.

И така, уважавани 
полицейски служители, спрете да извършвате зло. Това не е за моя полза, а по-скоро за ваша и за вашите деца. Умолявам ви най-сериозно да възпрете действията си – защо да платите цената на вечното проклятие в ада заради недостоен грешник като мен?

Исус е Христос, син на вечния, жив Бог. Той умря за грешниците и възкръсна за нас. Той е моят цар и цар на цялата земя вчера, днес и завинаги. Аз съм негов слуга и затова съм затворен. Аз ще се противопоставям с кротост на онези, които се съпротивляват на Бога, и 
с радост ще нарушавам всички закони, които нарушават Божиите закони.

Твърдо вярвам, че Библията не е давала на нито една част от правителството власт да управлява църквата или да се намесва във вярата на християните. Ето защо Библията изисква от мен, чрез мирните средства,
 с кротко противопоставяне и активно понасяне, изпълнен с радост, да се противопоставям на всички административни политики и правни мерки, които потискат църквата и се намесват във вярата на християните.

Твърдо вярвам, че това е духовен акт на неподчинение. В съвременните авторитарни режими, които преследват църквата и се противопоставят на евангелието, духовното неподчинение е неизбежна част от евангелското движение.

Твърдо вярвам, че духовното непокорство е акт на последните времена; тя е свидетелство за вечното царство на Бог в царството на греха и злото. Непокорните християни следват примера на разпнатия Христос, като вървят по пътя на кръста. Мирното неподчинение е начинът, по който обичаме света, както и начинът, по който избягваме да станем част от света.


Твърдо вярвам, че при осъществяването на духовно неподчинение Библията изисква от мен да разчитам на благодатта и възкресението на Христос и че трябва да уважавам и да не пре
крачвам две граници.

Първата граница е тази на сърцето. Любовта към душата, а не омразата към тялото, е мотивацията за духовно непокорство. Трансформацията на душата, а не промяната на обстоятелствата, е целта на духовното непокорство. Във всеки момент, ако външното потисничество и насилие ме ограбват от вътрешен мир и издръжливост, така че сърцето ми започва да поражда омраза и огорчение към онези, които преследват църквата и злоупотребяват с християните, тогава духовното непокорство се проваля в този момент.

Втората граница е тази на поведението. Евангелието изисква непокорството на вярата да бъде ненасилствено. Мистерията на Евангелието се състои в активното страдание, дори готовността да изтърпиш неправедните наказания, като заместител на физическата съпротива. Мирното непокорство е резултат от любов и прошка. Кръстът означава да бъдеш готов да страдаш, когато човек не трябва да страда. Защото Христос имаше безгранична способност да отвърне на удара, но все пак претърпя цялото смирение и болка. Начинът, по който Христос се съпротивляваше на света, който му се съпротивляваше, беше
претягането на една маслинена клонка на мира на кръста към света, който го разпъна.

Твърдо вярвам, че Христос ме е призовал да извърша това в
ерско непокорство чрез живот на служене, под този режим, който се противопоставя на Евангелието и гони църквата. Това е начинът, по който проповядвам евангелието и това е тайната на благовестието, което проповядвам.

Господният слуга,
Ван Йи

Първи проект на 21 септември 2018 г .; ревизирана на 4 октомври. Да бъде разпространен от църквата след 48 часа задържане.

Допълнителни материали (на англ.):
Letter for All Christian Churches to Pray for Early Rain Covenant Church in Chengdu, by Western China Presbytery
LIVE POST - Early Rain Covenant Church Urgent Prayer Updates,
by Early Rain Covenant Church
China Partnership’s Early Rain Prayer Guide, by Ryan Zhang
Wang Yi’s 14 Decisions: In the Face of Persecution, What Will I Do?, by Wang Yi
How the Church Should Face Persecution, by Li Yingqiang
The Church-State Conflict: 20 Ways Persecution Is God’s Way to Shepherd Us, by Wang Yi
A Statement from CP on Requests for Permission to Repost Early Rain Material, by Hannah Nation

Публикувана в Блог


ev protest

Гласуваният от парламента Закон за изменение и допълнение на Закон за вероизповеданията (приет 2002 г., последно изм. и доп., бр. 108 от 29.12.2018 г., в сила 01.01.2019 г.) бе публикуван в Държавен вестник и влиза в сила от 1-ви януари 2019 г. Подробните анализи и коментари предстоят.

Нашият извод съвсем накратко е, че голямото множество от най-ограничителни, крайно тоталитарни текстове не са приети в окончателния вариант. Това е изключително важно постижение за свободното гражданско общество и за публичната активност на участвалите правозащитници, евангелски църкви и всички вероизповедания в процеса. Проблемни текстове обаче не липсват в приетия вече закон. 

Основание за притеснения са разпоредбите, които оставят изискването вероизповеданията да поддържат списъци от свещенослужители, които да предоставят за проверки на държавните органи. Това изискване напомня комунистическия Закон за изповеданията, който налагаше поддържане на подобни регистри с цел контрол на служителите и съответно оказване на натиск върху тях с оглед техните убеждения и проповеди.

Проблематично е и изискването по какъв начин свещенослужителите да се легитимират като представляващи вероизповеданията, което е част от вътрешноорганизационния живот на едно вероизповедание и не може да бъде регулирано от държавата съгласно Европейската конвенция за правата на човека и Насоките за приемане на религиозно законодателство, приети от Венецианската комисия и Офиса по демокрация и човешки права при ОССЕ.

Остава и друг чисто комунистическо-нацистки подход на контрол и дискриминация срещу чуждестранни свещенослужители. Това е изискването да се уведомява държавата, ако небългарин свещенослужител участва в богослужение. Свещенослужителите чужденци могат да участват в богослужението "след уведомление на Дирекция "Вероизповедания". При положение че "участие" означава "присъствие по време на богослужение", само присъствие е достатъчно, за да се приложи това административно обременяващо изискване. Не е нужно гостът да проповядва или да се изказва по време на богослужение. Регистрираните вероизповедания ще трябва първо да уведомят държавата и след това да допуснат до богослужението чуждестранния свещенослужител. Ако няма такова уведомление, за да се спази този закон, чуждестранният свещенослужител трябва да слуша богослужението отвън на сградата, в която то се провежда.  Въвежда се противозаконна дискриминация по множествен принцип в нарушение на Закон за защита от дискриминация (религия и национален произход).

Увеличава се административното бреме при регистрация на вероизповедания, като се налага седемдневен срок за това, след регистрацията вероизповеданието да внесе решението за регистрация на съда в Дирекция "Вероизоведания". Във века на "електронното правителство" привидната невъзможност за комуникация между Софийски градски съд и Министерски съвет за предоставяне на тази информация по служебен път е само извинение за допълнителен тормоз на религиозните общности, които се регистрират като вероизповедания.

Странното изискване да не се ползват озвучителни системи при дейности на вероизповеданията на открито, формулирано неясно и объркващо, също е влязло в закона.

По държавно-политически модел ще получават субсидия така наречените от държавата "големи вероизповедания". Но финансирането е сякаш по-малкият проблем на приетите промени, въпреки че е абсурдно данъкоплатците да бъдат натоварени да финансират вероизповедания, чиито убеждения не споделят (както е и с политическите партии).

Тепърва следва да бъде установено какви действия е нужно да се предприемат от вероизповеданията и от протестантските църкви, с оглед ограничителните текстове, приети в ЗИДЗВ 2018 г. Въпреки победата за свободата на религията поради отпадане на най-крайните предложения в проекта, приетите ограничения представляват отстъпление от принципите на свободата на съвестта и религията в едно демократично и свободно общество. Те са израз на тоталитарно и дискриминационно държавно отношение към религията и свободата на изразяване на същата и са в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.

Пълният текст на закона можете да видите тук, а тук в PDF формат в с подчертаните променени текстове в него.

 Снимки: Горе – протестантски църкви демонстрират срещу ограничителните текстове на ЗИДЗВ на 21.12.2018 г. (от сайта actualno.com). Долу – Председателят на комисията по вероизповаденията и правата на човека в 44-то Народно събрание, г-н Велчев (от сайта sega.bg).

Публикувана в Блог

0000236429 middle

Протест на евангелските църкви на 21.12.2018 г. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg

В момента на писане на тези редове политическите сили в парламента гласуват Законопроект за изменение и допълнение на Закон за вероизповеванията (ЗИДЗВ). Те имат за задача да приемат скоростно проекта, за да не се окаже, че няма да могат да прокарат основните си тези за финансирането на така наречените „големи вероизповедания“, които се подкрепят от ГЕРБ и ДПС, особено ако се намеси Венецианската комисия и намери за неприемливи част от текстовете, на които управляващите партии държат.

Въпреки че Обединени патриоти отстъпиха от някои свои текстове, крайно недообмислени, ненужни и тоталитарни по отоншение на свободата на съвестта, вярата и словото, и тези текстове, на които държат, въпреки предложението за отпадането им, най-вероятно няма да минат, защото те нямат полическата мощ да ги прокарат при блоковото гласуване на ГЕРБ и ДПС.

От ограничения към финансово-държавна целесъобразност и контрол

От заседанието на комисията по вероизповедания в сряда става ясно, че почти всички ограничителни текстове няма да влязат в пленарна зала, което прави малко верятно да бъдат гласувани на второ четене в пленарна зала.

Тези промени, към отпадане на тоталитарните разпоредби, са резултат от просветната дейност и опозицията най-вече от страна на религиозните общности, евангелските църкви, правно-политическия натиск и международния натиск. Дори натискът от БПЦ да влезе текст за увеличаване на цифрата от 300 на 3000 души минимум членове за нови регистрации ще отпадне поради това, че Министерство на правосъдието представи две решения на Европейския съд за правата на човека, в които ясно се сочи, че ограничаването на бройката за регистрация е нарушение на правото на религия по чл. 9 от Европейската конвенция. Така че, двама и трима са достатъчни за формиране на ново вероизповедание.

Не трябва да подценяваме ефекта на комуникацията с официалните лица от Съвета на Европа по повод сезирането на Венецианската комисия. Уведомяването на българските власти от офиса на генералния секретар на Съвета на Европа относно възможността да се ползват от експертното становище на Венецианската комисия по повод законопроекта определено е подтикнало и законодателя да се взира по-внимателно в собствените си законодателни усилия и да ги синхронизира с тези на европейското законодателно разбиране за едно свободно и демократично управление.

Въпреки това, ще изчакаме окончателното гласуване – да се уталожи праха от това препускане и ще коментираме тогава. Но мисля, че внимателно, но напълно автентично можем да декларираме едно ниво на победа. Началните проекти и този, който гласуват сега, се различават значително.

Разбира се, истинската победа за свободата и демокрацията би била налице, ако проектът бе изцяло изоставен, защото въпреки отстъпките от началните идеи, неговият замисъл – да се контролират вероизповеданията – е неприсъщ за едно свободно и демократично общество. Такава стъпка обаче управляващите не могат да си позволят, за да не изглежда, че са се предали и са неефективни в налагането на волята си по отношение на религиите в страната. Точно такава стъпка на пълно отстъпление обаче би означавала, че България се управлява от демократичен парламент и правителство, които са склонни да се вслушат в гласа на хората и да се коригират, когато са настъпили права и свободи, които са част от демократичната същност на съвременното управление.

Борбата продължава – свободата се изисква, не се дава

Приемането на ЗИДЗВ, дори в по-приемливият му вид, не означава край на борбата за свободата на вярата и словото от страна на правозащитници и от страна на будната и обществено активна част от евангелското християнство. Напротив, това положение сочи, че е възможен и нужен един подход на активен мониторинг на ситуацията и на координация и сътрудничество между църквите и правозащитните подходи и дейности. Тъй като ако не са приети дадени ограничеиня на вярата, те могат да бъдат добавени; и обратно – ако има ограничителни разпоредби, те могат да бъдат отменени.

Оценка на реалностите след ударното приемане на остатъците от началните проектозакони

Процесът на гласуване на текстове за ИДЗВ е факт. Следва да се направи и внимателен последващ анализ и да се посочат правилни насоки за действие с оглед на изводите от анализа. Налице е инерция на алармираност както на вътрешните организации и църкви и религиозни общности, така и на международните организации, която ще влезе в действие при нужда (включително и воденето на дела, ако е нужно).

Никой, дори парламентът не е над Върховния Законодател

В крайна сметка, със закон или без закон за религията, християните се водят от съвестта си, вярата си и принципите на Върховния Законодател и Новия Завет и държавата може да уважи или да пренебрегне тази власт и свобода, но не може да я забрани или даде. Това е най-важният извод, който ако би бил изведен и приложен правилно, е една от най-важните според мен победи от сегашната ситуация. Евангелието няма и не може да бъде затворено от държавата между четири стени, одобрени от нея. Ако и кесарят разбере това, както и това, че и църквата го разбира, тогава имаме добър баланс, в които ще има свобода за проповядване на евангелието и служение с Божието слово.

Публикувана в Блог

20181105 164143 3

В понеделник, 5 ноември, адв. д-р Виктор Костов от Свобода за всеки се срещна с народен представител от Русе, член на Правната комисия в парламента, и с група русенски протестантски пастори (снимката горе). И на двете срещи адв. Костов докладва крайно опасната същност на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията (ЗИДЗВ), обединен на 19.10.2018 г. в един общ текст въз основа на първоначално внесените два законопроекта, по отношение на основни човешки права и демократичната основа на българското общество.

Оценката на ситуацията от всички страни в срещите беше, че поради напредналата фаза на прокарване на противоконституционното законодателство към настоящия момент най-ефективна мярка за защита на правата и свободите на вярващите е тяхното упражняване на правото на мирен публичен протест.

В тази връзка в 13:00 ч. в неделя, 11-ти ноември, евангелско-протестантски общности ще проведат митинг пред парламента в София. В Русе подобно събитие е планирано за същия ден. Такива митинги се организират и в други градове. На митинга в София ще бъдат организирани и събрани всички подписи в подкрепа на Декларацията срещу ЗИДЗВ. (Все още е възможно присъединяването към Декларацията онлайн или в писмен вид.)

Очаква се и засилване на международния натиск върху българските институции срещу ЗИДЗВ, с оглед възможното погазване на основни човешки права, ако законопроектът се приеме от парламента на второ четене.

 

Публикувана в Блог

На 29 октомври 2018 г. в предаването „Среща с Благовест Белев“ по Българска християнска телевизия гости по темата за приетия на първо четене в парламента Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията бяха адв. д-р Виктор Костов – главен редактор на Свобода за всеки – и пастор Анатолий Еленков – пълномощник на Национален алианс Обединени Божии църкви.

Дискусията беше насочена към това българската общественост и евангелско-протестантската общност да бъдат предупредени за приближаващата законодателната опасност, която засяга не само правото на свобода на религията, но и демократичните ценности като цяло. В изложението си адв. д-р Виктор Костов и пастор Анатолий Еленков поставиха акцент върху консолидирания опит за драстично ограничаване на основни човешки права, контрола на държавата във вътрешно-организационния живот на религиозните общности, отрицателното отношение на всички вероизповедания в страната към налаганите промени и нуждата от формиране на гражданска позиция. Гостите в студиото представиха и възможните и неотложни стъпки за противодействие на законопроекта от страна на гражданите и църковните общности преди внасянето му за второ гласуване.

Гледайте целия видеоматериал тук.

Публикувана в Блог

На 24.10.2018 г. в София се състоя национална среща относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, на която бяха поканени над 20 евангелско-протестантски вероизповедания. Целта на форума бе адв. д-р Виктор Костов да направи правен анализ, който да запознае служителите от представените християнските общности със степента на опасност на предложените законодателни промени.  

Националната консултация беше открита от п-р Анатолий Еленков, след което последва представяне на участниците. В уводните си думи п-р Еленков представи накратко първоначално внесените законопроекти и развитието до момента, липсата на единно представителство за евангелско-протестантските вероизповедания, както и възможностите за противопоставяне за пълно отхвърляне на обединения законопроект.

В началото на своето изложение адв. Костов заяви, че не държавата е източник на правото на свобода на религията. Това право не произтича от властимащите или сътворените от тях закони, а от факта, че всеки се ражда с права и достойнство, и това е истината на Библията. Вярващите хора трябва да са наясно, че идеологията на  законопроекта ни връща към мрачните времена на комунизма. Част от демагогията на вносителите се изразява в това, че те се стремят да отнемат основни права на гражданите, докато в същото време твърдят, че им предоставят такива.

Още една важна истина, която стана ясна в правната консултация е, че предложеният законопроект драстичното нарушава принципа на светската държава за отделяне на църквата от държавата. Българският законотворец иска църквата, като морален коректив, да не се меси в политическия живот, докато държавата си запазва правото да контролира и да влияе рестриктивно на вътрешния живот на религиозните общества.

По време на срещата адв. Виктор Костов още веднъж заяви позицията на Свобода за всеки, Национален алианс „Обединени Божии църкви“ и Национален християнски център, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията не бива да става част от законодателството на страната, защото е дискриминационен, и ако стане действащо право, ще е в нарушение на българската Конституция, Европейската конвенция за правата на човека, международното право и принципите на демократичното и свободно общество. Неоспоримата истина е, че този законопроект не може да бъде подобрен по никакъв начин, защото неговата същност и идеологията, която стои зад него, противоречат на духа и смисъла на Конституцията.

Участниците във форума се обединиха около мнението, че ако народните представители не вземат разумното решение да отхвърлят Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, то има международни институции, като Съвета на Европа, Венецианската комисия и Организацията за сътрудничество в Европа, които ще бъдат сезирани, за да се защити правото на българските граждани свободно да изповядват верските си убеждения.

Държавата е длъжна да гарантира правото на достойно съществуване на всичките си граждани, както и тяхната сигурност. В демократичните общества държавата може да наказва само за действия, които са общественоопасни, тя няма право да се меси в убежденията на хората. Ако се опита да го направи, хората трябва да са наясно, че е време за активна позиция с всички възможни демократични средства, защото устоите на демокрацията в България са сериозно разклатени.

 

Публикувана в Блог

пквпч768x432

След заседанието, мнението на СВ: Напълно е възможно развитие, което да доведе до задълбочаване на кризата за свободата на вероизповеданиe в България.

Вчера, 4 октомври 2018 г., в Народното събрание се проведе заседание на водещата комисия относно двата законопроекта за изменение и допълнение на Закон за вероизповеданията.

Присъстваха девет от редовните членове на комисията, както и редица представители на вероизповедания Българска православна църква (БПЦ), Католическа църква, мюсюлманско вероизповедание и Обединени евангелски църкви. Свобода за всеки представляваше протестантско-евангелските християнски вероизповедания Национален алианс Обединени Божии църкви (НАОБЦ) и Национален християнски център (НХЦ), както и своята позиция.

Общата ни оценка е, че съдбата на законопроектите е под въпрос, но Комисията в крайна сметка гласува за това и двата проекта да влязат в пленарна зала на първо четене. Това означава, че възможностите за криза от конституционен мащаб, в която свободата на съвестта, вярата, словото и други човешки права ще са крайно ограничени чрез един нов закон, са напълно реални.

Единствено нашата позиция бе Комисията да не допуска проектите да влязат в пленарна зала заради техния крайно антидемократичен и антиконституционен характер.

В началото на заседанието заместник-председателят на Комисията, г-н Васил Антонов, заяви, че на срещи и разговори, проведени от БСП, партията няма да подкрепи законопроектите при евентуално гласуване, което включва и собствения на трите партии проект на БСП, ДПС и ГЕРБ. Представител на АТАКА, част от Обединени патриоти, също вносители на втория законопроект, пък се противопостави на същия, представен от г-н Веселинов, вносител и негов колега.

Представител на вносителите от трите големи партии, г-н Цонев от ДПС, и представителите на Обединени патриоти накратко мотивираха своите проекти, като г-н Цонев заяви само козметични промени. И двата законопроекта продължават да застъпват крайно ограничителни виждания за свободата на вероизповеданията.

От страна на вероизповеданията отпорът и критиката срещу проектите бе почти единен, категоричен и в много от точките се припокриваха. Критиките се фокусираха върху това, че въпросите по национална сигурност не се решават с ограничаване правата на вярващите и вероизповеданията; че даренията не бива да бъдат контролирани и ограничавани от държавата чрез извънреден специален режим, а по общите закони; че правото на проповед не може да бъде подложено на разрешителен или уведомителен режим; че подготовката на проповедници и свещенослужители е абсурдно да бъде подчинена на държавни контролиращи органи, които не са компетентни да схванат същността на религиозното обучение на дадено вероизповедание; както и че вярата не е национално явление и не може държавата да ограничава международни контакти и общности заради религиозни убеждения.

Направи впечатление позицията на БПЦ, считана за най-голямо вероизповедание в страната, която застана срещу прекаленото вмешателство на Дирекция „Вероизповедания“ във вътрешните дела на църквата (респективно вероизповеданията), което дори при комунизма не е било толкова значимо, както се предвижда в законопроектите, както и срещу контрола над даренията за вероизповеданията. Тази позиция е впечатляваща, защото до настоящия момент в обсъждания на религиозни (или по-скоро антирелигиозни) законопроекти БПЦ обикновено не е взимала позиция, може би разчитайки на покровителството на държавата, което в случая не е така. Тоест БПЦ в позицията си не защитава само свои интереси, разчитайки на държавна опека, а заема позиции, които са принципни и защитават християнската вероизповедна свобода от прекалена държавна намеса. Отбелязан бе фактът, че юристите на БПЦ са представили становище от над 20 стр. по повод законопроектите.

Разбира се, неясно остана доколко БПЦ поддържа свобода за регистрационния режим на вероизповеданията и регистрацията на други православни вероизповедания в България. Римокатолическата църква например, въпреки несъгласието си със законопроектите, настоя, че регистрираните (179 според председателя г-н Велчев) вероизповедания са прекалено много.

Позицията на Свобода за всеки и на НАОБЦ и НХЦ е, че законопроектите не бива да бъдат допуснати в законодателството на страната, защото са изработени в тоталитарен и нетолерантен дух срещу всички вярващи, застрашават конституционния ред в страната, дискриминационни са на основа религия и ако станат действащо право, ще са в нарушение на българската Конституция, Европейската конвенция за правата на човека, международното право и принципите на демократичното и свободно общество. Ние застъпваме позицията тези проекти да не достигат въобще до пленарната зала на парламента поради крайната си несъвместимост с българските традиции на религиозна толерантност и принципите на демокрацията. Застъпихме също позицията, че българската държава по конституция е светска, а не атеистична, както духът на двата законопроекта предполага. Светската държава е неутрална по отношение на вяра и идеология, докато законопроектите третират вярата като общественоопасна дейност, нуждаеща се от контрол, типично за идеологическата и атеистична държава.

Нашата позиция, в другите точки, до голяма степен съвпада със становищата и критиките и на другите вероизповедания, като изразяваме несъгласие с позицията на някои присъстващи и на председателя на комисията, че трябвало да се ограничи броят на регистрираните вероизповедания. Такива ограничения нито са нужни, нито по някакъв начин помагат на цитираната причина за нуждата от тези ограничения – „понеже вероизповеданията били освободени от данъци“, затова имало недобросъвестно регистриращи се като такива. Този аргумент е несъстоятелен.

Вносители и вероизповедания се съгласиха, че ако ще има някакъв проект за закон за вероизповеданията и изменения в него, то те трябва да бъдат подложени на внимателна и обстойна обществена дискусия, тъй като става дума за сложна и деликатна материя, което е и нашата позиция за подход към религиозно законодателство по принцип.

Законопроектите бяха гласувани за разглеждане от парламента на първо четене, по чл. 43 Правилника на Народното събрание. В дискусията нямаше мнения за категоричното им отхвърляне, така че проектите да не бъдат допускани до пленарна зала, което очаквахме и за което настоявахме. Създаването на работни групи преди второ четене би означавало, че подобни крайно ограничителни и опасни законопроекти могат да бъдат реконструирани в нещо добро, според нас невъзможна цел. Въпреки гласуването, съдбата на законопроектите остава неясна, заради крайно ограничителния и тоталитарен подход при написването им, отбелязан от всички религиозни общности, включително и от БПЦ, и заявеното несъгласие с тях дори от някои от вносителите (БСП в случая).

В заключителното си изказване заместник-председателят на Комисията заяви, че настоящият Закон за вероизповеданията, макар и несъвършен, е добър и действащ в условията на съвременното общество, и може би не бива да се прилагат прибързани изменения и допълнения към него.

Ние също считаме, че писането на нови закони, и особено на антидемократични такива, не решава проблеми, а по-скоро ги създава.

С оглед изхода от заседанието считаме, че все още съществува несигурност за свободата на вярата в България, породена от възможността да бъде оформен и гласуван проект за изменение и допълнение на ЗВ, близък до обсъжданите законопроекти и в разрез с принципите на едно свободно и демократично общество.

В тази връзка Свобода за всеки и евангелско-протестантските общности на НАОБЦ и НХЦ, както и нерегистрираната общност Християнски мисионерски център ще продължат да следят процеса, касаещ свободата на вярата и словото и законодателното му третиране с цел опазване на основни човешки права и свободи както за нашите общности, така и за всеки.

Публикувана в Блог

KatynМасов гроб е мястото, където са погребани човешки тела, в повечето случаи такива, които е невъзможно да бъдат идентифицирани. Названието се използва, за да обозначи местоположението, където са заровени десетки, стотици и дори хиляди хора. В естеството ни е да реагираме, когато си представим картината на преплетените недоразложени трупове на мъже, жени и деца. Изпитваме състрадание, погнуса, гняв, желание да разберем истината за случилото се. Истината, която безкомпромисно честно ще ни разкрие причината тленните човешки останки да бъдат захвърлени като отпадък в зловещия и безличен ров.

Откриването на масови гробове, като тези в Белжец, югоизточна Полша, в които се предполага, че са погребани 300 000 тела, или тези в Катин, където по нареждане на Сталин са били разстреляни огромен брой военнослужещи, армейски свещеници, едри земевладелци, бежанци, университетски професори, адвокати, инженери, учители, писатели, журналисти, пилоти, винаги води до някакъв ефект върху обществото. Най-малкото, предизвиква го да направи всичко възможно да научи уроците на историята, за да не се повторят отново ужасните минали събития.

Съвременните човеци обаче, погълнати от собствения си егоизъм, отказвайки да се поучат, възпроизвеждат отново и отново безумието на жестокостта. И така в мирно време те продължават да убиват и да превръщат мястото, на което живеят, в своеобразен масов гроб. По ред причини те наричат убийството с друго, по-приемливо име, но отнемането на човешки живот си остава престъпление, което води към мрачни последици и носи тежка морална присъда за извършителите на деянието, за семействата им и за цялото общество.

Умъртвяването на неродените деца, познато с термина аборт или окичено с по-приемливия медицински израз „преждевременно прекъсване на бременността“, е съсипвало и продължава да съсипва невъобразим брой съдби. То ни обрича, ден след ден, да стъпваме върху обширен масов гроб, без да си даваме сметка, че газим върху костите на тези, които никога не са имали шанса да реализират мечтите си като хора, дарени от Бог с права и достойнство.

По време на форум, посветен на репродуктивното здраве, доктор Гергана Коларова, изпълнителен директор на Първа САГБАЛ „Света София“, изнесе потресаващи данни за броя на абортите в България. От 1954 г. досега са извършени 6,5 милиона убийства на неродени деца. Нека прочетем по друг начин тази страшна информация – почти толкова жители, колкото днес наброява България, лежат убити в краката ни. И тук не става въпрос за някакво далечно минало, а за съвременен геноцид – масово изтребление, което се случва и в настоящия момент. Според официалната  статистика само през 2016 г. броят на интервенциите за погубване на живот са 26 446, докато родените българчета са едва 56 000.

Разбира се, тези данни не посочват изолиран проблем, случващ се в границите на една единствена държава. Абортите са общочовешка трагедия, която доказва, че разпадът на морала, изразен в презиране на правото на живот, е световна тенденция с фатални последици. Дори страни като Ирландия и Аржентина, в които заради религиозната традиция доскоро темата за легализиране на абортите бе немислима, днес ситуацията е различна. На референдум, проведен през май 2018 г., ирландците гласуваха за промяна в законодателството, отварящо вратата на беззаконието, което ще узакони убийствата на неродените. В сайта vest.bg четем следната информация:     

Над 60 на сто от ирландските гласоподаватели, участвали в референдума за либерализация на абортите, са подкрепили намаляването на ограниченията, показват първите частични официални резултати, предаде Франс прес. 66,36 на сто от избирателите са подкрепили либерализирането на закона за абортите, който в момента е сред най-строгите в Европа, сочат резултатите от преброяване на гласовете в четири от четиридесетте избирателни района. Избирателната активност е близо 63%. Ирландският министър-председател приветства падането на забраната. Лео Варадкар нарече вота „победата на тихата революция“. „Това, което виждаме днес е победата на тихата революция, която се налага в Ирландия в последните 10 или 20 години“, заяви Варадкар пред националното радио.

Тихата революция, за която говори ирландският министър-председател, всъщност е една много, много кървава световна война, обхванала цялото човечество. В този повсеместен конфликт България не само, че не е подмината, но и всекидневно дава своите свидни жертви. А гласът на обществената съвест апатично е притихнал. Да, медиите понякога алармират за демографска криза в страната, изкарват на преден план безлични числа и отвлечени статистики, но това не е достатъчно.

На хората трябва да стане ясно, че са изправени пред последиците от грандиозен морален разпад. В очите на съвременния човек човешкият живот е толкова евтин, че може да бъде заменен като разменна монета за удоволствие, удобство, сигурност. Убийството, наречено аборт, е предварително оправдано, а обстоятелствата, било то смекчаващи или утежняващи вината на извършителите, нямат значение, защото общоприетата заблуда е, че вина не съществува. Неродените деца са жертвани в името на „новия морал“, а малките им телца  неизменно разширяват пределите на масовия гроб.     

Разликата между печално известния масов убиец от Катин Василий Блохин, комендант на главната квартира на НКВД на ул. „Лубянка“, Москва, който собственоръчно разстрелва около 6 000 души, и този, който одобрява едно убийство на неродено, е голяма, но и не е. Тя се изразява най-вече в приноса към запълването на масовия гроб. Прилагането на една единствена процедура по „преждевременно прекъсване на бременността“ лишава света от може би необикновен военнослужещ, армейски свещеник, едър земевладелец, университетски професор, адвокат, инженер, учител, писател,  журналист, пилот. Лишава света от още един човек, създаден по Божи образ и подобие.

И все пак читателят може би ще се запита няма ли добра новина в този мрачен коментар. Отговорът е – има. Добрата новина е, че ще дойде момент, в който този морален разпад ще спре, защото там, където има гроб, рано или късно ще има възкресение. А стане ли дума за възкресение, погледът ни може и трябва да бъде отправен в една единствена посока.

Публикувана в Блог
Снимка към статия за общ. наредба ПловдивКакто съобщиха медиите в началото на седмицата, в Пловдив бе отхвърлено предложението за внасяне на текстове в местната наредба за обществения ред, които биха нарушили основни човешки права и гарантираното от конституцията право на свободно изповядване на вяра и убеждения.  Това решение е победа за демократичното и свободно гражданско общество, в което се уважават човешките и религиозните права. Сериозна заслуга за това имат и евангелските общности в града, които изготвиха подписка от 1000 подкрепили правна декларация срещу приемането на противозаконните изменения. Свобода за всеки участва със свое становище срещу исканите противоконституционни промени и в подкрепа на подписката.

Следва да обърнем внимание на факта, че

медийното отразяване създаде крайно погрешни впечатления за същността на предложените изменения

в наредбата за обществения ред. Заглавията могат да се обобщят с фразата „Пловдив отхвърли забраната на бурките”.  Всъщност „забраната на бурките” е само малка и несъществена част от предлаганите (а в някои общини и вече въведени!) противозаконни ограничения на свободата на вярата и други основни човешки права. За съжаление, медийният манталитет на търсене на сензацията за пореден път засенчи фактите и представи проблема във възможно най-неясна светлина. Същността на проблема е, че заедно с бурките се забранява и правото на вяра, на публичното ѝ споделяне, на събрания и други човешки права, които са част от свободата на съвестта и религията съгласно чл. 9 от ЕКПЧ.

В Бургас вчера се проведе заседание на комисия на общинския съвет, която е препоръчала на тамошния вносител на подобна инициатива да се откаже от нея. В разговори с представители на общинския съвет СВ научи, че тенденцията е промяната да бъде отхвърлена като противоречаща на закона. Дали това ще се случи обаче, ще стане ясно след заседанието на общинския съвет на 31 май. СВ, заедно с няколко евангелски общности, внесе също становище, в което се сочи противоправния характер на внесената дописка, съдържаща предложенията за ограничаване на свободата на вярата, словото и събранията.  

В София е предприета подписка сред правозащитни и верски организации срещу подобна инициатива, внесена преди две седмици от 5 общински съветници от ВМРО. Протестната декларация-подписка ще бъде внесена в общинския съвет на Столична община идната седмица.
Публикувана в Блог
Прескоференцията се проведе на 1 април 2016 г. Свобода за всеки", Национален алианс „Обединени Божии църкви", Божия църква в България и фондация „Алфа България".
Организаторите на пресконференцията считат, че Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията на Георги Кадиев и БСП са демагогски, радикални и изтъкани от тоталитарна антирелигиозна философия.
Те трябва не само да бъдат отхвърлени, но и осъдени като опит за реставрация на режима на войнстващ държавен атеизъм в Република България. Ще бъде представена протестна декларация, която ще бъде внесена в парламента, правителството и европейски институции. Ще бъдат изложени и конкретните нарушения на Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека, заложени в законопроекта „Кадиев" и този на БСП.
Участници: адв. д-р Виктор Костов, Анатолий Еленков, Павел Игнатов, Цанко Митев, Петър Благинов, адв. Невена Стефанова.
Публикувана в Блог
a f21e61b0Атаката на комунистите срещу вярата продължава

26 години след падането на комунистическия режим представители на комунистическата партия, която така и не бе разтурена след смяната на режима, без срам и без стеснение подновява с нова сила своята неспираща война срещу християнството, вярата, основни човешки права и свободи, така грубо потъпквани с цената на кръвта на десетки хиляди по време на техния тоталитарен режим.


Две седмици след внасяне на драконовския законопроект на Георги Кадиев за налагане на пълен държавен контрол над вярващите и техните организации и църкви, неговите бивши колеги и колежки от комунистическата партия вдигнаха мизата.

Социалистите от комунистическата парламентарна група на БСП лява България Мариана БояджиеваВасил АнтоновФилип Попов и Георги Търновалийски са завели в деловодството на Народното събрание на 14 март още един Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.

Освен изброените в нашия пост ограничения на Георги Кадиев изданието, съобщило за новия законопроект, обобщава част от съдържанието му по следния начин:
Депутатите от БСП искат нерегистрираните от съда вероизповедания да нямат право да: провеждат религиозни събрания; създават и поддържат благотворителни или хуманитарни институции; пишат, издават и разпространяват религиозни публикации; да създават учебни заведения; да се събират и получават дарения; да поддържат връзки в страната и чужбина с хора и общности по религиозни и верски въпроси.

На практика, с въвеждането на задължителна регистрация от държавата на вярващите, комунистите-законодатели със своите инициативи за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията искат отмяна на следните конституционни и основни човешки права, закрепени в Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи:

Отмяна на правото на свобода на мисълта (чл. 9 ЕКПЧ и чл. 37 КРБ);
Отмяна на правото на формиране на убеждения и непринуда за даване информация за тях (чл. 38 КРБ);
Отмяна на правото на свобода на съвестта и религията (чл. 9 ЕКПЧ, чл. 37 КРБ);
Отмяна на свободата на словото, печата и медиите (чл. 40 КРБ)
Отмяна на правото на изразяване на мнение (чл. 10 ЕКПЧ, чл. 39 КРБ);
Отмяна на свободата за събиране и разпространяване на информация (чл. 41 от КРБ; чл. 10 ЕКПЧ);
Отмяна на свободата на събрания на закрито без разрешение от властите (чл. 43 от КРБ, чл. 11 ЕКПЧ);
Отмяна на правото на свободата и тайната на кореспонденцията (чл. 34 КРБ; срв. чл. 8 ЕКПЧ);
Отмяна на правото на свобода на сдружаването (чл. 11 ЕКПЧ, чл. 44 КРБ).

Както и: Налагат забранената от Конституцията задължителна държавна идеология – войнстващ атеизъм (вж. чл. 11, ал. 2 от КРБ).
Нарушават въведеното разделение между държава и църква, според което държавата не може да се меси във вътрешния живот на църквите и религиозните общности (чл. 13 от КРБ). Разбира се, законопроектите нарушават основния правен принцип за равенство пред закона на всички и забраната в КРБ, чл. 6 и ЕКПЧ, чл. 14 за дискриминация на основа религия.

Единственото, което комунистите не са поискали (поне засега) в законопроектите си, е настаняване в концентрационни лагери на всички религиозно-вярващи и техните семейства, както и на всеки, допуснал в ума си бегла мисъл, че Бог съществува.

На практика комунистите-атеисти от БСП, вносители на радикалния законопроект, искат разтурване на конституционния демократичен ред в страната. Но не религиозната свобода, а комунистическата партия трябва да бъде поставена под контрол.

Крайно време е нормалните свободни хора да настояват за следното:

1.  Забрана на комунистическата партия БСП като радикална, противодържавна и противоконституционна организация, която застрашава основни човешки права и националния мир;

2. Отмяна на Закона за вероизповеданията изцяло като дискриминационен по отношение на хората с религиозни убеждения;

3. Закриване на Дирекция „Вероизповедания”;

4. Църквите и вероизповеданията да бъдат подложени на недискриминационен режим на формиране на юридическо лице по желание по общия ред пред окръжния съд на седалището на групата.

На първо място е нужно тези законопроекти да бъдат анализирани и извадени на показ като мракобесен опит за ограничаване на свободата на хората, за събаряне на устоите на демократичното общество и преминаване към тираничен режим на държавно управление и контрол на мислите, чувствата, вярата, убежденията и организациите на хората. След като на обществеността бъдат разяснени крайните и марксистко-ленински възгледи на вносителите, отживелица от времето на държавния тероризъм срещу християнството и вярата, следва да бъдат предприети законодателните стъпки, предложени в горния списък от 1 до 4.

Законопроектите на Кадиев и БСП трябва да бъдат спрени като опасни за демократичното общество, а техните вносители – заклеймени като радикални противници на конституционния ред в страната и фундаменталните човешки права и свободи, присъщи за демокрацията.

Публикувана в Блог

На 1 март бе публикуван проектозакон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Законопроектът е с вносител г-н Георги Кадиев, бивш член на парламентарната група на социалистическата партия.

Корупцията, в смисъл на поквара в ценностите и мисленето, в политическия елит на България достига нови висоти с този законопроект.

Ако този проект бъде гласуван и стане закон, това ще бъде краят на религиозната свобода в България. Ако законопроектът се превърне в закон, християнската църква ще трябва отново да мине в нелегалност, за да функционира като такава.

Съветска атеистична пропагандаПроектът предвижда:

·         Задължителна регистрация на всички вярващи пред държавата.

·         Забрана за вяра в Бога и проповед без регистрация от държавата.

·         Ограничаване на даренията за църквите и забрана за финансиране от чуждестранни източници. (Църквите ще трябва да водят списъци с имена и ЕГН на дарителите на църкви и да ги предават на Дирекция „Вероизповедания“).

·         Деклариране на източника на средствата при дарения над минималната работна заплата с нарочен формуляр-декларация.

·         Забрана за извършване на богослужение на всички граждани от страни, които не са в ЕС, включая САЩ, Австралия и други нации с приятелски отношения.

·         Дирекция „Вероизповедания“ се превръща в контролен орган, който само „при съмнение за нарушаване на законите“ в страната, без установяване на фактическо нарушение, може да забрани духовната и проповедническа дейност на всеки.

·         Само одобрени от държавата образователни институции могат да произвеждат служители с право да проповядват.

·         Всяка църква трябва да има регистър с три имена, ЕГН, копия от дипломите за религиозното образование на своите служители.

·         Християните няма да могат да проповядват и критикуват  „социално-икономическия ред или обществените норми и отношения“ в страната, нито да правят политически коментари.

·         Други ограничения, вкл. въвеждане на огромни глоби за неизпълнение на тираничните изисквания на законопроекта.

На практика този законопроект ще постави християнската църква вън от закона, грубо потъпквайки принципа на разделение на държава от църква, и ще настани тоталитарната държавна бюрокрация вътре в църквите и в съвестта на хората.

Държавата ще бъде новият бог на мястото на истинския Бог.

Това законодателно решение за ограничаване на религията е най-лошото от всички досегашни опити през годините на демокрация в България да се възстанови марксизъм-ленинизма в отношението срещу християнството и свободата на религията. С тази инициатива се нарушават не само религиозните права, но и редица други основни свободи на хората – свобода на съвестта, на мисълта, на изразяване, на събиране и предаване на информация, на формиране на мнение, на събрания, на сдружаване и др. Законопроектът „Кадиев“ е удар срещу демократичното устройство на България.

Нужна е незабавна, решителна и компетентна реакция от страна на християнските общности, църкви, организации, от евангелски, православни и католически енории, правозащитни организации и демократично мислещи политици, за да бъде спрян този драконовски, тоталитарен проект, който застрашава изповядването на каквато и да било вяра в страната.

Ние вече работим върху правния анализ на законопроекта „Кадиев“. В близките дни ще оповестим подробно конкретните закононарушения и злополучните възможни приложения на тази законодателна авантюра. Предложените изменения в ЗВ на практика ще доведат до нарушаване конституционния ред в страната и разрушаването на градените с години след падането на комунизма крехки права на хората с християнски и други религиозни убеждения.

Никога опасността за църквата и християнството не са били толкова реални, колкото в сегашната трудна международна ситуация, от която силите на злото желаят да се възползват.

Прокарването на този драконовски законопроект на практика ще отвори вратата за пълен държавен контрол върху съвестта на хората и ще заличи свободата в България. Българите и най-вече вярващите протестанти, православни и католици ще се превърнат окончателно в крепостни на държавния апарат и политическата управляваща класа.

Нужни са молитвите и действията на всички вярващи и свободомислещи хора, за да опазим свободата си да живеем достойно и свободно. Единственият начин да запазим конституционния демократичен ред в България е да не допуснем този законопроект да стане закон.


 

Очаквайте скоро нашата петиция срещу Законопроекта "Кадиев" и се включете в нея!


Публикувана в Блог
В репортаж със заглавие „Религиозен спам в Благоевград“ на 27.11.2015 г. БНТ1 представи разпространяването на листовки с християнско съдържание от сдружение „Христос за всеки“ като опасна дейност. Със съдействието на Свобода за всеки – адвокати сдружението направи искане за право на отговор по чл. 18, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията. Искането беше обосновано с тенденциозност на репортажа и съдържащите се в него клеветнически твърдения и антихристиянска и антиевангелска прогаданда, както и с нарушаването на законовата забрана за разпространение на омраза на основа религия и погазването на основни конституционни права.  

След преговори, проведени с представители на Дирекция „Информация“ и Продуцентски център „Новини“ на БНТ1, правото на отговор беше предоставено и реализирано в емисията „По света и у нас“ от 20 ч. на 04.12.2015 г. С излъчването на  отговора допуснатото с преднамерения журналистически репортаж засягане и уронване престижа и доброто име на членовете на сдружението беше компенсирано.

Свобода за всеки – адвокати застава срещу всеки опит за нарушаване правото на свободно упражняване на християнската вяра в медиите.
Публикувана в Блог
Страница 1 от 3