Блог Свобода за всеки

 

По данни от НСИ общата смъртност за 2020 г. в условията на пандемия е по-ниска от тази за 2019 г. за същия период.

 

Истината е като лъва – не е нужно да я защитаваш. Развържи лъва и той ще се защитава сам. – Св. Августин


Глася се да вляза в магазин за домашни потреби в малък град. През ресните против мухи на вратата виждам единствено самотната фигура на продавачката-собственичка. Влизам с колегата в безлюдния магазин, но от продавачката няма и следа. Заграден съм от кофи и метли, а вратата към офиса зее. Появява се и самата тя, и веднага ми става ясно, защо беше изчезнала временно. Огромната зелена медицинска маска на лицето ѝ не може да скрие блестящия ѝ от гордост поглед, че се е маскирала. Вместо поздрав към потенциалните си клиенти, същата пита с категоричен тон на надзирателка в затвор: „Къде са ви маските“?

Подобни по-малко или повече комични, но и по-травмиращи ситуации се разиграват ежедневно в разни краища на страната. Както и в разни краища на света, където полудели от паника фанатици на тема „вирус“ и тема „здраве“ са готови да линчуват малцината, които не желаят да се маскират, защото, оказва се, няма никакво основание за маскиране.[1] Без никакво основание, само на базата на фантазии[2] и неправилно интерпретиране на научни данни, подадени от други, българските така наречени „здравни власти“ (сякаш имат власт над здравето?!) имат много повече власт, отколкото би трябвало да имат.

Да се обърнем към информационните канали и правителствени решения на САЩ, една от страните, които влияят най-силно на световните процеси, включително и тези във връзка със сегашните пандемични мерки.


Погрешно диагностицирана пандемия и ненужни ограничения

Наскоро Центърът за контрол на болестите (Center for Disease Control), който е американска федерална (централна) държавна агенция, чиято дейност е описана в наименованието ѝ, най-после, и с половин уста призна, че умрелите директно от ковид-19 в САЩ са само 9210 от всички смъртни случаи, приписвани на коронавируса, които са над 160 000.[3] От цялостната цифра на смъртността от коронавируса става ясно, че само 6% са умрели директно от коронавируса, а не от някакви съпътстващи болести. Числото дори не може да даде разумна представа за пропорцията на умрелите директно от ковид-19 в САЩ спрямо населението на страната от близо 330 милиона, толкова малка е тя.

Не се споменават и фактите, че 90% от умрелите от ковид-19 са над 70 годишна възраст. Нещо повече, Ню Йорк Таймс, крайно неолиберално и ляво издание, сочи че 90%, с думи – деветдесет на сто – от PCR тестовете са ненадеждни.[4] Заглавието на статията е „Вашият тест за коронавирус е положителен. Може би не трябва да е“. Тестовете дават положителен резултат дори и при наличие на други фактори или при незначително наличие от вируса в организма, което на практика означава, че заразеният не е нито болен, нито може да разпространи заразата. Въпреки това той попада в категорията „положителен“ за ковид-19.

Изнесените данни от Центъра за контрол на болестите и статията в централно новинарско издание сочат, че тестовете за коронавирус не струват на фона на непрестанно подклажданата от медиите, на заинтересуваните от продажба на ваксини и тиранично настроените мизантропи и власти истерия за очакваните глобални поражения от ковид-19 - всички те са основание за търсене и носене на отговорност.

„Пандемията“ е епидемия, т.е. широко разпространена заразна болест, която се разпространява сред цялото население. Едно е ясно – за пандемия, която застрашава всички със смърт, не може да се говори. Защо все още има мерки за „овладяване на пандемията“? Един възможен отговор е прекомерната власт, основана на пандемични твърдения, „се харесва на посредствени политици“.[5]

Коментарите не закъсняха:

Ако коронавирусът е изяснил едно нещо, това е именно, че така наречените „учени“ и „експерти“ грешат непрекъснато. Те не могат точно да прогнозират вирус, те ни казват разнопосочни неща за ефективността на маската за лице, настояват, че вирусът не може да се разпространява при протести на левичари и има безброй други примери, твърде дълги, за да документираме тук, които показват просто, че „експертите“ всъщност просто измислят всичко в движение, излагайки своите политически пристрастия, за да могат всички, които имат очи, да ги видят.[6]

Ковид-19, познат още като, "коронавирус", „китайския вирус“, новият вирус, … и въобще вирусът, който победи човечеството, всъщност се оказа по-малко опасен от паниката и прибързаните и необмислени мерки, които управници, царе и деспоти по света взеха в името на здравето и живота.[7] На практика тоталитарната същност на редица международни органи и организации, чиято цел е да контролират хората и народите, много добре бе обслужена от страховете за здравето и живота на паникьорите. Паническият страх от „вируса“ бе допълнително подклаждан от медиите, които не оставаха назад една от друга да сочат карти с червени зони, бройките на новите „заболели“ и новите умрели, без да правят разликата дали са умрели „от“ ковид-19 или „с“ ковид-19, в резултат на усложненията на предходни заболявания, засилени от вируса.

Въпреки огромния брой критики срещу квалифицирането на вируса като пандемичен и срещу драконовските и абсурдни мерки на ограничения на правата на хората, ограниченията продължават и не се отменят. Отменят се чествания на националния празник на страната.[8] Здравният министър издава все нови и нови заповеди, свързани с „пандемията“, сякаш цифрите настина сочат необходимостта от драстични мерки.

Една от причините за това упорито невзиране във фактите, след началното объркване и несигурност, е човешката природа - неспособността да се извини, да изрази съжаление, да си признае грешката, да понесе отговорността. Подобни постъпки са само за тези, които все още си спомнят и уважават качество, което в миналото се наричаше „доблест“.

Констатацията ми в случая важи за управляващите и за медийните и редови фанатици на тема „пандемия“, които не искат да признаят, че са допуснали сериозни, груби, недопустими грешки. Грешки, които бяха платени с цената на препитанието, психическото и физическото здраве, свободата и правата на хората. Ако първоначално същността, историята и начина на действие на вируса бяха неизвестни, сега е повече от ясно, че действието му не е толкова фатално и всяко ограничение, включително и административните разпореждания на министъра на здравеопазването за носене на маски, налагане на изисквания за тестове при пътуване (които тестове са крайно неточни! Вж. Ню Йорк Таймс).

Вниманието на обществото към фигури, за които се считаше, че могат да осветлят ситуацията с опасния вирус, се оказа прекомерно. Същите, по логиката на човешката природа, се възприеха като краен авторитет на мъдростта и взеха да задават посока по въпроси на политиката, държавното управление и лишаването на хората от елементарни права.[9]

Грешките, меко казано, бяха в това, че за първи път в историята на човечеството се налага карантина на здравите, а не на болните. Основно положение в овладяването на заразни заболявания винаги е било карантина на заразените и ограничаване на огнището на заразата. В случая без много мисъл, повечето правителства направиха точно обратното – опиянени от властта, която им даде страхът на повечето, властите забраниха основни и важни дейности, включително и свободата на събранията, съвестта и вярата.

Ограничения на свободата на вероизповедание

Един от най-фрапиращите примери бе атаката срещу църковните събрания. Докато в България почти нямаше сериозни инциденти в това отношение (православните храмове не бяха затворени, а няколкото полицейски посещения на протестантски църкви по донос на съседи не доведоха до по-сериозни ограничения и сблъсък), то в САЩ, например, църквите, които след като приложиха мерки в началото, но на база на фактите и статистиките решиха, че „социалното дистанциране“ е ограничение на основни човешки права, и подновиха неделните си служби, бяха подложени буквално на гонение. Пастор Джон Макартър, свещенослужител в протестантската Църква на благодатта (Grace Community Church) в Сън Вали, Калифорния, бе заплашен с глоби от 20 000 щатски долара защото пасомите, наброяващи над 6 000 души, отказаха да се подчинят на „заповедта“ на окръжните власти, забраняващи събирането за църковни служби и … пеенето на църковни песни. „Заповед“, която е нелегитимна, защото е в директно противоречие с Първата поправка на американската конституция, която забранява на държавата да кове закони и правила, които установяват единна религия или които забраняват практикуването на такава.

Обратно към Кръста: ЧУДЕСА, ИЗЦЕЛЕНИЯ и ЕЗИЦИ -2-ра част ...

Пастор Джон Макартър, Грейс Къмюнити Чърч, Калифорния

В същото време клиниките за аборти, магазинчетата за марихуана и продажба на алкохол бяха третирани от същите власти като „основни“, тоест жизненоважни дори при „пандемия“ и не бяха обект на държавни забрани. Според калифорнийските власти жизнено важно е да убиваш неродените и да се напушваш, но да се молиш на Бога е заплаха за населението.

Лос Анжелиската областна управа загуби на четири пъти в съда в исковете си да затвори църквата на Джон Макартър за нарушение на съдебно разпореждане. Никак не беше трудно за адвокатите на пастора и на църквата да посочат на съдията, че твърдяната от областните власти „съдебна заповед“ въобще не съществува, така че няма какво да се наруши. Има само вманиаченото честолюбие на властта на кмета на Ел Ей и тираничния им губернатор, които са счели, че тяхната общинска забрана има силата на съдебна заповед и закон, над конституцията и здравия разум, заради което уж легитимната държавна власт може да затваря църкви, да забранява събранията и пеенето на християнски песни и четенето от Библията.

Баптистка църква в Санта Клара, в северната част на щата, също е подложена на репресии и към момента е натрупала над 52 000 долара глоби заради това, че извършват най-основната християнска вероизповедна дейност – събрания на вярващите. Дори носенето на маски и „социалното дистанциране“ не умилостивява антихристките и противоконституционно настроени местни власти в Санта Клара, решени да лишат вярващите от North Valley Baptist Church от основни права.[10]

Каква е логиката зад действията на тези тиранични бюрократи? Загриженост за доброто на хората? Очевидно добруването на народа не е тяхна грижа, а подчиняването му на техните несмислени правила.

Нещо повече – свидетели сме на ирационална, духовна омраза към Бога и към християнството и християните и неуважение към фундаменталното основно човешко право на свобода на религията. Няма друго обяснение.

Също така те безспорно се притесняват от това, че примерът на Грейс Къмюнити Чърч ще се окаже заразителен, в добрия смисъл на думата, и ще посочи, че всъщност пандемия няма. Има, както казва самия Макартър, пандемия на измамата.[11]

Омразата обаче не е само на религиозна основа, тя е насочена и срещу здравия разум.

Политическо-глобалистка основа на ограниченията?

Парадоксално е, въпреки статистиките на държавната агенция за контрол на болестите, но американците все още не знаят защо ходят с маски и защо се дистанцират социално. Същото важи и за българите, които макар и по-назад със статистиките, чакат по-големите държави да подемат някаква инициатива, за да я последва и България. Медиите тръбят „още двама заразени“ сякаш е краят на света. Статистките обаче сочат 500 умрели от („с“ или „поради“ - не се знае) при население 7 милиона души. Смъртността в България към момента (5.9.2020 г.) според статистическия уебсайт е 96 души на един милион (пет пъти по-малко от Великобритания и Франция, които наложиха драконовско затваряне на целите си народи вкъщи).[12] В същото време НСИ сочи, че за същото време на предната година смъртността е намаляла.[13], [14]

Данните са категорични – дори в месеците, в които се очакваше пик на заболеваемостта и съответно смъртността от SARS-CoV-2, числото на починалите тази година е по-малко от това през изминалата, недокосната от пандемия година.[15]

Пандемия няма. Ограниченията от страна на властта, обаче, продължават.

Европейският съюз иска да раздели държавите членки на зони и с оглед на някакви проценти, базирани на несигурни цифри, да ограничат правото на пътуване и придвижване.[16] Те са тези, които щели да решават кои са „пътниците с ключови функции или нужди от първостепенно значение“. Обърканата мисъл на европейските бюрократи, чиято цел изглежда е ограничаване на правата на хората в името на собствената им власт, личи от нонсенса в анонса на евробюрокрацията:

„Нашето право на свободно движение в ЕС е засегнато сериозно от пандемията. За многото граждани, които всеки ден разчитат на безпрепятствено пътуване, какофонията от национални правила в ЕС е твърде обременителна. Искаме да опростим нещата...“, заявява Дидие Райндерс, еврокомисар по правосъдието.[17]

Правото на свободно придвижване е засегнато от опита за отнемането му от бюрократите, а не от вируса или от несъществуващата пандемия. Вирус не може да отнеме правото на свободно придвижване или други човешки права. Властите и държавата ги отнемат, позовавайки се на вирус, чиято статистическа опасност ползват като мотивация за ограниченията.

На второ място, бюрократите от ЕС правят точно обратното на заявленията си, че искат да „опростят нещата“. Напротив, те искат да усложнят живота на европейците, налагайки им ограничения и „зони“ на придвижване, разделяйки ги на касти с важни и маловажни дейности и нужди и отказвайки да отчетат вече доказаната незначителна заплаха от вируса, причинил така наречената „пандемия“, установена чрез ненадеждни тестове.

Религиозните права на посещаващите църква в Западна Европа не изглежда да са нарушени, защото голяма част от черкуващите се там сами затвориха църквите си, бързайки да дадат Божието на кесаря.[18]

Още през август 2020 г. (12.08.2020) американски изследовател с предаване в консервативната телевизия BlazeTV разяснява статистиките, публикувани от Центъра за контрол на болестите, които без експертно мнение остават неразгадаеми. Статистиките дори от края на юли 2020 г., сочат, че:

- Хората на възраст над 85 години са едва 3.2% от населението на САЩ, но отчитат една трета (33%) от смъртността заради ковид-19;

- Хората на възраст над 75 години са само 7% от населението, но отчитат 59% от смъртността, приписвана на ковид-19;

- Хората под 55 години са 70% от населението на САЩ, но отчитат 8% смъртност;

- Смъртността (в ранна възраст) не може да се регистрира в проценти (пренебрежимо малка е), докато не се стигне възраст 15-24 години, но дори и тогава тя е 0,2% за тази група. Децата и студентите са на практика незасегнати от вируса;

- Усреднената възраст на смъртност от вируса е 78 години, но това е продължителността на живота в САЩ, тоест, много от приписваната на ковид-19 смъртност всъщност би настъпила и без друго поради тази статистическа цифра на възрастта.

Кодовото изписване на горецитираната смъртност от страна на властите е С ковид-19, а не ОТ ковид-19 (което означава, че съпътстващи и предхождащи заболявания може да са истинската причина за летален изход).[19]

Джон Рапопорт е активен американски автор и журналист, който пише по темата и за разкритията за установената незначителна смъртност от коронавируса, както и за това, че тестовете са на практика безсмислено неточни. Той заявява:

При нормални условия тези две големи разкрития биха ни накарали да провъзгласим: „Върнете се на работа, върнете се към ежедневието си, свалете маските си, всичко е приключило“. Но ние не правим такава прокламация. Продължаваме, сякаш нищо не се е случило. Защо? За да останем последователни и защото така ни е заповядано. Толкова сме глупави.[20]

В своето онлайн телевизионно шоу Дейвид Найт твърди:

Ще ескалират контрола, ще ескалират изискванията за маските, чрез търговски обекти и корпорации…О, само няколко седмици ще е така…имаме нужда от още няколко седмици…и още един месец, може би два месеца…сега ни трябва цяло тримесечие…а сега няколко години, а сега няма да има край. Така винаги действа тиранията, сваряват ви като жабата. Не искат да се събудите. Искат да го наложат постепенно. Републиканците са по-големите унищожители на свободата, а демократите поне не го крият.[21]

Дейвид Найт, "Шоуто на Дейвид Найт"

Независимите критични изследвания на данните за реалното въздействие на така наречената „пандемия“ в България са доста по-оскъдни, доколкото въобще съществуват такива. Така е и с критиките. Политическите кризи сякаш изместват темата. Но е достатъчно да се вгледаме по-внимателно в официалните статистики и да игнорираме паникьорските доклади в централните медии, за да стигнем до същите изводи като този на Джон Рапопорт и Дейвид Найт – цифрите сочат, че ограниченията трябва да бъдат отменени незабавно.


В заключение

Няколко важни и основни въпроса: има ли вирус? Да, има. Има ли световна смъртоносна пандемия от този вирус? Не, няма. Има ли измама, било целенасочена или поради некомпетентност? Най-вероятно отговорът е положителен.

Ако тези три въпроса имат горните отговори, тогава остава въпросът защо все още хората живеят като роби и чакат здравния министър и държавата, да им кажат дали могат да пътуват, да работят, да се събират и дали да носят маски или не? Налице ли е тенденция на властите да се възползват от доверието и страховете на хората, за да установят форма на тоталитарен режим и управление на народа, а и на народите, в по-широк план?

А в малкия град, скрита сред поцинкованите кофи, самотната продавачка-собственик на домашни потреби дебне за случайния клиент, пред когото да се яви с ярко зелената си маска и да упражни властта, която безсмислените здравни заповеди сякаш ѝ дават.

 

 

Бележки

[1] На това видео можете да видите бруталните действия на транспортната полиция в Обединеното кралство срещу мъж, който не носи маска в публичния транспорт. https://www.facebook.com/uklockdowntruth/videos/231044898326313. Човек, който отказва да носи определени средства, чието въздействие за здравето на околните е неясно, е третиран като престъпник и нарушител.

[2] Тук следва да посочим измисления и напълно необоснован „научен“ модел на Нийл Фъргюсън от Империал колидж във Великобритания, според чиито предвиждания трябваше да измрат милиони в САЩ и почти милион в Кралството от коронавируса. Въпреки, че моделът на Фъргюсън бе компрометиран и доказано измислен още през април, до този момент политиките на управляващите в тези, а и в други страни, не са се променили значително по отношение строгостта на ограничителните мерки.

[3] Вж. https://www.cdc.gov/nchs/nvss/vsrr/covid_weekly/index.htm. Тези цифри не са организирани така, че да са видими горните изводи. За тълкуването на тези цифри следва да се опрем на изследователите, които ги обобщават по разбираем за обществото начин.

[4] Mandavilli, A. Your Coronavirus Test Is Positive. Maybe It Shouldn’t Be. New York Times.

 https://www.nytimes.com/2020/08/29/health/coronavirus-testing.html.

[5] Tucker: The COVID pandemic empowered mediocre politicians. https://youtu.be/pobO-C1TPbQ (англ.). Mark Dolan cuts up his face mask live on air: "Wearing a mask is the new woke". https://youtu.be/Vurv270Uv0I (англ.).

[6] Stocking, B. Oops: It Looks Like the Vast Majority of Positive COVID Results Should Have Been Negative. Townhall. Aug. 29, 2020. https://townhall.com/tipsheet/bronsonstocking/2020/08/29/it-looks-like-a-lot-of-those-positive-covid-tests-should-have-been-negative-n2575305.

[7] Вж. по-долу препратката към статия Дж. Рапопорт.

[8]Отмениха тържествата на 6 септември в град Съединение“. Дарик Нюз. 5 септември, 2020 г.

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/otmeniha-tyrzhestvata-na-6-septemvri-v-grad-syedinenie-2239333.

[9] Пример за това е злополучният д-р Антъни Фаучи, който забраняваше роднински и приятелски събирания, романтичните срещи, но не можа през юли т. г. да отговори на въпросите на американския конгресмен Джим Джордан дали трябва да се ограничат протестите и бунтовете, които заливат американските градове. Вж. WATCH: Rep. Jim Jordan asks Dr. Fauci if nationwide protests helped spread the coronavirus. https://www.youtube.com/watch?v=Kd_99cRfoTU (англ.). Може да се твърди подобно и за българския щаб за действие, т. нар. НОЩ.

[10] "$52,750 in Fines for Going to Church and $50k More Each Week" on YouTube. https://youtu.be/B0RoB29s_2o (англ.).

[11] John MacArthur says "There is no pandemic" from Grace Church pulpit. https://youtu.be/gwDnIjYCxdc (англ.)

[12] Вж. https://www.worldometers.info/coronavirus/#countries.

[13] НСИ: Рекордно ниска смъртност през 2020 г. в сравнение с последните пет години.

https://www.lentata.com/page_18590.html.

[14] Русчев, Г. Общата смъртност в България през 2020 г. – по-ниска спрямо 2019 г., въпреки пандемията. 27 Юни 2020 г. https://www.flagman.bg/article/217742.

[15] Пак там.

[16] Брюксел предлага четири "Covid" зони в ЕС. https://www.mediapool.bg/bryuksel-predlaga-chetiri-covid-zoni-v-es-news311716.html. 5 септември 2020 г.

[17] Пак там.

[18] По данни от наблюдения на мой приятел в Швейцария.

[19] Вж. "PANIC PANDEMIC: More COVID-19 Facts the Media DOESN'T Want You to Know. Steve Deace Show" on YouTube. BlazeTV. Aug. 12, 2020. https://youtu.be/_vdvJNhqOZw.

[20] Rappoport, J. Mayors, governors, presidents, prime ministers, dictators, kings, queens, popes, potentates. Sept. 2, 2020. https://blog.nomorefakenews.com/2020/09/02/mayors-governors-presidents-prime-ministers-dictators-kings-queens-popes-potentates/

[21] Knight, D. Watch Live: CDC: Only 9,000 Have Died from COVID Alone, Massive Marches In Berlin/LondonThe David Knight Show. https://www.pscp.tv/w/1vAGRrMbQogGl. (Англ., след 7 мин.)

Публикувана в Блог
Неделя, 24 Ноември 2019 23:16

Свободата да бъдеш двуличен

hypocrisyСвободата да бъдеш двуличен – това добре ли е или не? Някои ще кажат „добре е, в днешно време не е възможно да се живее, без човек да лицемери по един или друг повод или пред едни или други хора“, други пък ще кажат „никак не е добре – може ли да се живее в държава от двуличници“. Кой е прав – трудно е да се каже. Просто защото двуличници винаги е имало и навярно винаги ще има. Но изглежда в днешно време двуличието като че придобива нови черти, които по-рано не са били характерни за него. Тук ми се ще да се спра на двуличието на хората в западните либерални общества. Няма съмнение, че нашироко може да се говори за двуличниците и в България и в по-малко развитите страни – лицемерието като че е обхванало всички обществени слоеве както у нас, така и в другите страни. Но за момента разсъждавам за двуличието на Запада преди всичко във връзка с децата и тяхното възпитание, включително „социалната“ им „защита“, като тази на норвежката Барневернет.

Кой не е чувал за двуликия Янус – римския бог, чиито две лица определят два негови различни характера, най-често противоположни един на друг? Древните разкази за двуликия Янус в по-късни времена са отнасяни за различните хора, които мислят едно, но казват друго, вършат едно, но не позволяват на другите да вършат същото, учат едно, но в живота си не следват собственото си учение, и т.н. В днешно време речниците определят двуличието като поведение, което се основава на неискреност, на прикрити зад добронамереност помисли, а също така се разглежда и като морално качество, при което на безнравствени постъпки се приписва псевдоморален смисъл, възвишени мотиви и човеколюбиви цели.

Съвършено очевидно е, че двуличието не е нищо друго, освен проява на лъжесвидетелстване – не само нарушаване на Божията заповед, но и упорстване в този грях. Дали лъжите и двуличието характеризират политиците (и те действително се отнасят преди всичко за тях!), или пък обикновените хора – не е толкова важно, по-важно е доколко лицемерието е разпространено и какви са последиците от това за едно общество.

В един материал (озаглавен „Два вида двуличие: когато политиците вярват на собствените си лъжи“) намирам някакво по-благовидно описание на двуличието на политиците в либералните демокрации: „За да е ефикасна, либералната демокрация трябва да прави разлика между прагматичните ежедневни решения и принципите, според които се определят правилата на играта. Либералната демокрация процъфтява, когато тя изгражда политици с ясното чувство за това, кога да разговарят с езика на политиката, кога да изкажат собствените мнения и кога да подкрепят по-общите принципи, които са добри за обществото“.

В друго изследване за двуличието по света отново чета: „Двуличен е не само този, който казва "Прави, каквото ти казвам, а не каквото аз правя", а преди всичко онзи, който казва "Аз мога да правя това, но на теб ти е забранено". Т.е. двуличниците налагат на другите хора стандарти на поведение, които не се отнасят за тях самите, те определят други правила за другите, но не и за себе си. … Двуличниците използват множествено число, което обаче не включва тях самите: когато казват „ние“, те имат предвид всички останали, но не и себе си“.

По отношение на децата и родителите също се описват различни видове лицемерие и повечето примери като че не вълнуват хората, тъй като изглежда почти всеки родител е минал през подобни „периоди на лицемерие.“ Ето пример за десет двулични поведения на родителите:
- аз не спя сам в леглото, но ти трябва да спиш сам;
- аз зная кога съм гладен, но ти не знаеш;
- аз зная кога ми е студено, но ти не знаеш;
- аз мога да реша кога да си взема почивен ден, но ти не можеш (напр. от училище);
- аз мога да си отрежа косата, но ти трябва първо да ме питаш;
- моите емоции са важно нещо, а твоите са просто тривиални;
- аз мога да стоя пред екрана колкото искам, но за теб това е вредно;
- не е необходимо да споделям с другите онова, което ми принадлежи, но ти си длъжен да даваш и на другите;
- когато ти кажа, веднага трябва да спреш да правиш каквото правиш, а аз мога да продължавам, без никой да ми казва;
- когато седна да уча, хората знаят че уча, но на теб не може да се вярва, че наистина учиш.

Дотук с „благовидните“ и тривиални форми на двуличие. Лицемеренето в една държава поради страх от наказание – ето това наистина е голям проблем на днешните общества. Защото да проявяваш две лица – едно в обществото и друго вкъщи – от страх, че със закон или разпоредба може да бъдеш осъден – това е проява на морален упадък, от който трудно се излиза. Но какво да направи човек, за да оцелее в държавата, в която живее – било родната, било чуждата, където е емигрирал? От двуличието в едно общество еднакво страдат всички.

Както вече няколко пъти сме споменавали тук в блога на „Свобода за всеки“, в редица западни либерални демокрации страхът да не би едно дете да бъде подложено на насилие е накарал законодателите да приемат немалко закони, които са призвани да защитят най-малките членове на обществото. „Нищо лошо“, ще каже някой, и той ще бъде прав, защото наистина никой не желае едно дете да бъде изнасилено или пребито от бой или въвличано в наркотрафик. Но когато законът е толкова краен, че се превръща в своята противоположност, тогава човек няма голям избор – или трябва да се подчини на безсмисления закон и да го спазва, въпреки очевидността на неговата абсурдност, или трябва да стане двуличник и да го спазва в едни случаи, но да не го спазва в други и така да продължи да живее що-годе според убежденията и съвестта си.

Примери – безброй! Писах вече в миналия си постинг за брадатия мъжага, когото трябва да наричате „мадам“ и да се обръщате към него с местоимението „тя“, защото той решил да се прави на жена (т.е. „сменил“ си пола, виждате ли!). Ако не си изкривите мисленето и убежденията и не го наречете „тя“, ще ви уволнят и заедно с това ще платите огромна глоба за нанесени морални щети и за дискриминиране по признака „пол“; ако се държите по същия начин повторно или трети път, тогава може да очаквате и присъда, която да завърши със затвор. За да продължите да живеете що-годе нормално в държава с ненормални закони, вие трябва да сте двуличник.

В повечето страни на Западна Европа съществуват редица закони и разпоредби на образователните органи, постановяващи, че никой учител няма право да докосва дете, независимо дали става въпрос за похвала и даване на пример или пък за някакво порицание; не можете да докосвате дете и когато може да се наложи да му помогнете за час по физическо възпитание да се преоблече, включително ако това дете има физически или друг недъг. Можете да докоснете дете само ако предварително сте получили неговото съгласие, след като сте го попитали. Предполагам всеки може да си представи какво правят учителите в тези страни, тъй че да избегнат каквото и да е обвинение, че са докоснали дете, без то да е дало съгласието си! От опит ще кажа, че те малко приличат на учители – те повече приличат на вече заподозрени престъпници, които по всякакъв начин трябва да доказват, че всъщност не са такива. Жалка картина – ето това мога да кажа.

Ами ако някой необуздан дангалак-тийнейджър ви вдигне кръвното и, не дай си, Боже, го хванете за ръка да го изведете от стаята, или пък – още по-лошо – му издърпате ухото: тогава, Боже опази! – присъдата ви е сигурна. Нещо повече: в някои страни законът не ви позволява и вкъщи да докосвате дете с цел наказание: нямате право да го хващате за раменете и да го разтръскате, да му издърпате ухото или пък да го зашлевите – винаги в тези случаи трябва да помните, че Барневернет (или както се казва дадена местна служба за „защита“ на децата“) е навсякъде и рано или късно ще ви „хванат“ в това „нечувано престъпление“ срещу децата, в случая вашите собствени. И ще ви ги отнемат – бъдете сигурни в това!

Какво ви остава: ако сте учител, в училище се правите на палячо пред учениците, защото те знаят, че не можете да им кажете нищо, камо ли да направите нещо, а вкъщи възпитавате децата си според вашите убеждения и правите всичко възможно да укриете методите си на възпитание от Барневернет и от съседите; най-добре е никога да не отваряте щорите на прозорците си и всичките ви стени да са изключително добре звукоизолирани. И тъй – нищо не можете да направите, освен да сте двуличник.

Нека продължим още малко с двуличието: в Швеция живеят почти 1 милион мюсюлмани (от 10 милионно население), в Белгия – около 1.2 милиона, в Холандия – около 1.23 милиона, във Великобритания – около 5 милиона, в Германия – около 6 милиона и т.н.; не е нужно да посочвам откъде са данните – просто напишете някъде в интернет какъв е процентът на мюсюлманите в отделните страни на Европа и цифрите ще ви излязат. Известно е какви са семейните отношения в ислямските семейства, какво е отношението към жената, към момчетата и към момичетата (защото то е различно към единия и към другия пол); известно е как се възпитават децата в традиционното мюсюлманско семейство. И вече можем да се досетим – те не само добре са усвоили двуличието и лицемерието, но и изкуството да излъжат както другите, така и себе си.

Разбира се, горното се отнася не само до мюсюлманите – то се отнася и до немалко християни в западноевропейските страни, до немалко светски хора и организации, които не споделят безумието на някои закони в собствените им страни. Тук посочвам пример с мюсюлманските семейства, защото той е най-ярък и мнозина са запознати с техните традиции и със строгостта на възпитанието.

„Няма проблем“, казват политиците и законотворците в тези страни, „бъдете си двулични, колкото искате, важното е в обществото да спазвате законите и да се придържате към ценностите на държавата“ (към „британските ценности“, към „шведските ценности“ и т.н.). „Ние ви даваме свободата да бъдете двулични“, заключават те.

Мисля, че всеки знае какво е конформизъм. Но може би не всеки ще направи обобщението, че „Конформизмът се налага на хората, като оправданието е, че се върши в името на свободата, която им се дава“ (цитат от изследването за двуличието по света, посочено по-горе). Често забравяме и факта, че „Коренът на двуличието се крие в желанието за власт над другите“ (цитат от същото изследване).

И така, ако двуличието, лицемерието се разпространяват в едно общество (както, изглежда, действителността подсказва, тъй като все повече и повече хора съзират абсурда на редица закони), какво можем да очакваме от такава държава? Всеки знае, че колкото повече се потиска съвестта на човека, колкото повече той трябва да крие убежденията си поради страха от наказание, толкова повече в едно такова общество назрява социален конфликт, който може да се превърне в обширен обществен протест, в народни вълнения и дори нещо повече, но по-важното е това, че те могат да разклатят правителства, да променят обществения строй и да се опитат да възстановят обществените отношения по такъв начин, че човек да не се страхува да мисли онова, което съвестта му подсказва, да върши онова, което убежденията му говорят. Комунистическото ни минало ни дава изобилни примери в това отношение.

Наистина, трябва да има закони, но в една нормална държава те са призвани да предотвратят извършването на престъпления и да способстват за благото на народа. Когато държавата гледа на всеки гражданин като на потенциален престъпник (а тъкмо така се гледа в либералните демокрации на мъжете спрямо жените и на учителите спрямо учениците, заедно с още много други слоеве на обществото), тогава двуличието е почти задължително. Само остава да видим докъде ще доведе ширещото се лицемерие.

Бележка: Снимката в малкото каре е взета от уебсайта на Crisis Magazine, цитиран тук.

Публикувана в Блог

Темата за ратифицирането на Истанбулската конвенция от българския парламент е в разгара си. През последните дни представители на държавни институции, политически формации, както и на неправителствени организации се включиха активно в публичния дебат в защита на документа или с несъгласие за евентуалното му ратифициране от Народното събрание на Република България.    

На организираната на 23.01.2018 г. от Председателя на парламента обществена дискусия в сградата на Софийския университет Становището на "Свобода за всеки" срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция беше представено от координатора адв. Невена Стефанова. Становището беше заведено в деловодството на Народното събрание с приложен правен анализ на адвокатите от европейската правозащитна адвокатска организация Alliance Defending Freedom, който подробно разяснява проблемите в текстовете на конвенцията.

По-късно същият ден в ефира на Дарик радио адв. Стефанова подчерта, че Истанбулската конвенция е опасна, защото целта ѝ е да се разруши традиционното семейство. В разговора беше обърнато внимание на факта, че конвенцията е повече идеологически, отколкото юридически документ. В своята същност тя представлява неприкрит опит за социално инженерство и по тази причина е ненужна и опасна. Освен това  документът не защитава обективни правни принципи и давайки възможност на човек да определя пола си, създава изключително опасна основа за правна рамка, от която да се черпят права за една категория хора за сметка на друга.

 

Публикувана в Блог

Уважаеми народни представители,

Свобода за всеки е адвокатска правозащитна и издателска организация, която защитава свободата на съвестта, словото, религията и правата на традиционното семейство.

Във връзка с обществения дебат относно Истанбулската конвенция намираме, че българският парламент трябва категорично да отхвърли ратификацията на този документ. Тук сочим някои от причините.

Конвенцията представлява неприкрит опит за социално инженерство и по тази причина е ненужен и опасен документ.

Конвенцията ненужно натоварва българското законодателство с излишна регулация:

а. Налична е достатъчна законодателна база за целите, които конвенцията твърди, че урежда;

б. Имплицитно се въвеждат "човешки права", които не съществуват;

в. Основен принцип на правото е справедливост, икономия и яснота. Нито един от тези принципи не е присъщ на конвенцията.

Конвенцията е опасен документ, който е повече идеологически, отколкото юридически:

а. Прокарва идеологически натоварени преформулировки на естествени категории, като пол, семейство, мъж, жена, и в крайна сметка е деструктивен за традиционното семейство;

б. Изкуствено формулира половете като противопоставящи се на идеологически принцип класи – мъжете традиционно са насилници, от които жените трябва да бъдат защитавани.

В допълнение ще посочим и следните проблеми на Истанбулската конвенция:

а. Кодифицирането на противоречиво, неизразяващо общото мнение определение на пола като социална конструкция, която е независима от биологичната реалност;

б. Предложеното действие за изкореняване на "традицията, основана на стереотипните роли на половете";

в. Нарушаването на правото на родителите да имат приоритетна роля в образованието на децата си;

г. Прекомерният акцент върху мъжете като извършители на домашно насилие;

д. Създаването на мащабен механизъм за мониторинг, който подкопава националния суверенитет.

Тези, последно изброени проблеми на конвенцията са подробно разяснени в правния анализ на адвокатите от европейската правозащитна адвокатска организация Alliance Defending Freedom, който предлагаме в точен превод на български език.

Разчитаме на мъдростта, справедливостта и загрижеността за интересите на българския народ и традициите ни на свобода и независимост при взимане на решението относно Истанбулската конвенция, затова най-любезно Ви призоваваме да не ратифицирате същата.

Публикувана в Блог
Прескоференцията се проведе на 1 април 2016 г. Свобода за всеки", Национален алианс „Обединени Божии църкви", Божия църква в България и фондация „Алфа България".
Организаторите на пресконференцията считат, че Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията на Георги Кадиев и БСП са демагогски, радикални и изтъкани от тоталитарна антирелигиозна философия.
Те трябва не само да бъдат отхвърлени, но и осъдени като опит за реставрация на режима на войнстващ държавен атеизъм в Република България. Ще бъде представена протестна декларация, която ще бъде внесена в парламента, правителството и европейски институции. Ще бъдат изложени и конкретните нарушения на Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека, заложени в законопроекта „Кадиев" и този на БСП.
Участници: адв. д-р Виктор Костов, Анатолий Еленков, Павел Игнатов, Цанко Митев, Петър Благинов, адв. Невена Стефанова.
Публикувана в Блог