Призив срещу аспекти на Резолюция на Комисия на Европейския парламент и за подкрепа на Република Полша
9 октомври 2020 г.
До:
Конституционен съд на Република България
Председателя на 44-то Народно събрание
Президента на Република България
Министър-председателя на Република България
Парламентарно представените партии
Извънпарламентарни партии
Родителски и граждански организации
Независимите и централни медии
Св. Синод на Българска Православна Църква
Протестантските църкви и други вероизповедания
Уважаеми дами и господа,
На 8-ми октомври тази година Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент (LIBE, Комисията) прие Резолюция за върховенството на закона и основните права (2020/2793–RSP)) по отношение на България. В Резолюцията се съдържа поредната недопустима и недипломатична намеса в суверенитета на българския народ и неговата юриспруденция.
Без да коментираме цялостното съдържание на Резолюцията, в т. 17 на същата Комисията настоява за преразглеждане от българските власти и приемане на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция (ИК). Иронично, целта на доклада за „върховенството на закона“ е налагане чрез последвалата Резолюция на ЕП на върховенството на външната политическа власт и интереси, а не да се зачетат волята, традициите и интересите на българския народ.
Нещо повече, цитираната резолюция, в крайно неподходящ и дори обиден стил, заявява, че на практика българският Конституционен съд е некомпетентен да схване правния смисъл и фактическото въздействие на т. нар. Истанбулска конвенция, за да прецени нейната противоконституционност. В т. 17 на Резолюцията се твърди, че решението на Конституционния съд от 27 юли, 2018 г., което постанови несъответствие на Истанбулската конвенция с Конституцията на България, е взето под въздействието на „широко разпространена кампания за дезинформация и клевета, негативно медийно отразяване по темата от няколко медии с предполагаеми връзки към правителствени и опозиционни партии“.
Да се нарича широкият обществен дебат и недоволството на обществото от псевдоправозащитните претенции на въпросния документ „дезинформация“ и „клевета“ е недостойно и обидно отношение към българските институции и българския народ. Нещо повече, в Резолюцията се твърди, че български политици и партии са допринесли за отхвърлянето на ИК. Следва да напомним на LIBE и на ЕП, че върховенството на закона и демокрацията се състоят именно в участието на политическите партии и политиците във формиране на волята на хората в институциите и най-вече в законодателната власт на една суверенна и независима нация.
В заключение по този въпрос, Резолюцията на практика диктува с ултимативен тон на българските управници и на българския народ да коленичат пред волята на Комисията и да въведат техния модел и светоглед въпреки собствената си съвест и воля:
"(България следва) да позволи ратифицирането на Истанбулската конвенция и да въведе колкото се може повече елементи от Конвенцията в българското законодателство."
Един от върховните съдилища в България, Конституционният съд, категорично се е произнесъл с решение по въпроса за правната недостатъчност на Истанбулската конвенция. В резултат на това решение 44-то Народно събрание на суверенна държава – Република България – отказва да ратифицира злополучната и псевдоправна Конвенция. Докладчиците на въпросния доклад следва безусловно да признаят тази реалност.
Подобни резолюции не помагат на върховенството на закона, а допринасят за усещането за несигурност у хората за управлението и бъдещето на страната и разклащат устоите на демокрацията. Налице са и световни, и международни процеси, чиято цел е да се разгради народният суверенитет, да се подкопаят основите на историята и традициите, да се установи тиранично налагане на ценности и условия, които не произлизат от хората и от вярата им, а от кулите на политически и финансови елити и техните идеолози.
Един такъв псевдоправен политически продукт е Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.
Този злополучен документ, съдържащ категории, понятия и концепции, които са недопустими не само в правото, но и за всеки здравомислещ човек, бе отхвърлен от българския народ, от Конституционния съд и от Народното събрание през 2018 година. Тази позиция не подлежи на ревизия.
Обявяването на ИК за противоречаща на българската Конституция беше огромна победа за демокрацията, свободното общество, правовия ред и българското семейство.
Заставайки на тази позиция, считаме, че българският народ и българските управляващи следва да устояват независимостта на демократичната воля на народа и институциите и да помогнат и на други народи да отхвърлят това зло, целящо морално и духовно разлагане на обществото и разграждане на националния суверенитет, прикрито зад благовидна фразеология за ненасилие.
Полша, която е ратифицирала Истанбулската конвенция, е подела инициатива за излизане от съглашението. Полският народ и полските власти имат нужда от подкрепата на разума и международната общност.
Наясно сме с усложнената вътрешно-политическа обстановка. В същото време считаме, че във всякакви обстоятелства българската държава има призив и задължение да устоява традиционните български и християнски ценности и свободата на българското семейство.
В тази връзка, ние призоваваме българските отговорни власти, политически сили и видни личности недвусмислено да потвърдят позицията на България по въпросната ИК и неправомерните опити за внедряването ѝ в българското законодателство и да подкрепят усилията на Република Полша за излизане от Истанбулската конвенция. Призоваваме за изявяване на позиция, която ще помогне не само на Полша, но и ще способства за париране на непрестанните опити на пропонентите на Конвенцията да нарушават българския суверенитет и да настояват за повторно гласуване и приемане на злополучния документ.
Очакваме Вашите навременни и решителни действия в тази посока.
С уважение,
„Свобода за всеки”
Сдружение „РОД Интернешънъл”
Подкрепящи организации:
Национална асоциация „Поход за семейството”
Асоциация „Общество и ценности”
Сдружение „Единение за семейството и децата”
Асоциация за домашно образование
Фондация „Светлина на Балканите“
Християнреформистка партия
Виж работния вариант, преди приемането на резолюцията, тук.
Терористи, които искат да съборят установения конституционен ред?! Такива ли са отрудените и несъгласни родители, които защитават семейството си и децата си?
През август редица родители, активисти в защита на правата на родители и деца срещу прекомерната намеса на държавата и определени НПО в неприкосновеността на семейната единица, бяха призовавани в полицията и службите за национална сигурност да дават обяснения за мнения и материали, които са публикували.
Подобни действия на властите, предизвикани по сигнал от политическите опоненти на тези упражняващи свои основни конституционни права граждани, са типични само за тиранични общества, в които силните на деня, държавни органи и агенции, и тези уж „неправителствени“, но търсещи срастване с държавата организации могат да си позволят злонамерено да употребят публичните и правоохранителните държавни органи за сплашване на идейните си опоненти.
Гледайте едночасовата пресконференция на долния линк, която адресира тази злоупотреба с правоохранителната система с цел разправа с хората с различно от тяхното виждане:
Правозащитни организации срещу правата на човека!?
29.08.2019, София, 1:03:29 мин.
Отпор срещу противоконституционните предложения за ограничаване на вярата с общински наредби
Както съобщиха медиите в началото на седмицата, в Пловдив бе отхвърлено предложението за внасяне на текстове в местната наредба за обществения ред, които биха нарушили основни човешки права и гарантираното от конституцията право на свободно изповядване на вяра и убеждения. Това решение е победа за демократичното и свободно гражданско общество, в което се уважават човешките и религиозните права. Сериозна заслуга за това имат и евангелските общности в града, които изготвиха подписка от 1000 подкрепили правна декларация срещу приемането на противозаконните изменения. Свобода за всеки участва със свое становище срещу исканите противоконституционни промени и в подкрепа на подписката. Следва да обърнем внимание на факта, че
медийното отразяване създаде крайно погрешни впечатления за същността на предложените изменения
в наредбата за обществения ред. Заглавията могат да се обобщят с фразата „Пловдив отхвърли забраната на бурките”. Всъщност „забраната на бурките” е само малка и несъществена част от предлаганите (а в някои общини и вече въведени!) противозаконни ограничения на свободата на вярата и други основни човешки права. За съжаление, медийният манталитет на търсене на сензацията за пореден път засенчи фактите и представи проблема във възможно най-неясна светлина. Същността на проблема е, че заедно с бурките се забранява и правото на вяра, на публичното ѝ споделяне, на събрания и други човешки права, които са част от свободата на съвестта и религията съгласно чл. 9 от ЕКПЧ.
В Бургас вчера се проведе заседание на комисия на общинския съвет, която е препоръчала на тамошния вносител на подобна инициатива да се откаже от нея. В разговори с представители на общинския съвет СВ научи, че тенденцията е промяната да бъде отхвърлена като противоречаща на закона. Дали това ще се случи обаче, ще стане ясно след заседанието на общинския съвет на 31 май. СВ, заедно с няколко евангелски общности, внесе също становище, в което се сочи противоправния характер на внесената дописка, съдържаща предложенията за ограничаване на свободата на вярата, словото и събранията.
В София е предприета подписка сред правозащитни и верски организации срещу подобна инициатива, внесена преди две седмици от 5 общински съветници от ВМРО. Протестната декларация-подписка ще бъде внесена в общинския съвет на Столична община идната седмица.