Статии с етикет: новият либерализъм

swedish nurses case small„Медицински сестри от Швеция не получават подкрепа от съда по делото им за отказ на извършване на аборт“ – това е новината отпреди няколко дена (20 декември 2020 г.), която прочетох и която ме накара да поразсъдя върху въпроса за решенията на съдилищата по дела, в които участници са християни. „Нищо ново“, ще каже някой, и това наистина е така: вече години наред разказваме за случаи на дискриминация на християни от страна на правителства и различни хуманистки организации, които все повече и повече разглеждат вярата на християните като „лични убеждения“, които по нищо не се отличават от различните убеждения на другите хора и не могат да имат социална значимост.

Но все пак реших отново да се спра върху този въпрос, защото в случая става дума за съдебна инстанция, която е призвана да разрешава спорове между съдилищата на всички европейски страни – за Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). Това е съдилището, което издава окончателни решения по дела, които се водят с години (понякога – с десетилетия) и които не намират решение в собствената си страна или в съдилища от по-висока инстанция от националната. Всеки, който завежда дело в ЕСПЧ, е убеден, че в него ще получи справедливо разрешение на съдебните спорове, тъй като все пак това е съдебна инстанция, която е призвана да защитава правата на човека от всякакво нарушение или външно насилие. Това от своя страна предполага, че съдиите в този съд безпристрастно разглеждат споровете и вземат справедливи решения.

Вземането на справедливо решение се основава върху факта, че в съжденията си съдиите са независими от идеология, партийни пристрастия, социални тенденции или желания на управляващи или властимащи. Ако за съдиите в отделни страни това невинаги е така (България, наред с много други страни, може да бъде пример за намеса в „безпристрастната“ работа на съдебните състави), то за ЕСПЧ не би трябвало да има съмнения, тъй като неговите съдии макар преди назначаването си в него и да са работили в своята национална съдебна система, в ЕСПЧ те изоставят пристрастия от какъвто и да е характер и работят за справедливостта и истината.

За съжаление, това е характерно за ЕСПЧ само частично. Макар в огромното мнозинство решения, които този съд издава, да виждаме действително справедливи решения, през последните години се разбра, че дори и тази най-висока съдебна инстанция всъщност обслужва идеологическите интереси на отделни хора и организации. „Но това не може да бъде“, вече чувам възражения, и наистина мисля, че това не би трябвало да е възможно. Горният случай с двете медицински сестри-акушерки обаче, на които ЕСПЧ им казва, че нямат право да отказват аборт независимо от християнските си убеждения и че те не могат да упражняват професията си на акушерки, защото нарушават правата на онези жени, които желаят аборт, ме накара отново да се обърна към фактите относно дейността на съдиите, работещи в ЕСПЧ.

Само преди дни стана известен докладът на Европейския център за законност и справедливост (ЕЦЗС), цитиран от медията на вишеградската четворка (Чехия, Унгария, Полша и Словакия) Remix. Директорът на ЕЦЗС Грегор Пупинк дори посочва конкретни цифри, от които може да се види, че богаташи дават огромни пари, за да оказват влияние; например Джордж Сорос (и особено неговото „Отворено общество“) и Бил Гейтс. Особено интересни са данните за съдиите в ЕСПЧ, които прокарват идеологията на Джордж Сорос за „отворено общество“, в което мултикултурите и разнообразието са негови най-главни черти; разбира се, под „мултикултура“ и „разнообразие“ се имат предвид и такива нетрадиционни „културни“ прояви, като правото на аборт, на смяна на пола, на хомосексуален брак и осиновяване на деца от хомосексуални „семейства“ и т.н.

Според Пупинк, 22 съдии, от общо 100 съдии, работили в ЕСПЧ от 2009 г. досега (по-конкретно, между 2009 и 2019 г.), преди назначаването си в ЕСПЧ са работили в неправителствени организации, финансирани от Джордж Сорос, и че и в съда те са прокарвали неговата идеология за „многокултурата“ и „разнообразието“ на „отворените“ общества. Броят на съдиите, повлияни от Джордж Сорос нараства изключително много, ако се вземат предвид и онези, които непряко са поддържали връзки с организации, финансирани от Джордж Сорос; една медия нарича тези съдии „съдиите на Сорос.“, и с право – българската поговорка „който плаща, той поръчва и музиката“ е повече от нагледна за този случай.

За да открие тази връзка между парите и влиянието (в случая Джордж Сорос и ЕСПЧ), на директора на ЕЦЗС са му били необходими половин година усърдни проучвания и 200 страници приложения към доклада му за ЕСПЧ и неговите съдии.

Разбира се, трябва да признаем, че ЕСПЧ е разрешил немалко случаи на насилие и преследване срещу християни в тяхна полза, но всъщност това са твърде малък процент дела в сравнение с огромното множество решения на ЕСПЧ в полза на „отвореното общество“ и хуманизма. Съжденията относно забраната на споменатите по-горе шведски медицински сестри-акушерки да упражняват професията си в държавните медицински учреждения в Швеция (да отбележим: акушерките са завели дело срещу държавата Швеция!) са повече от ясни по въпроса накъде клони ЕСПЧ в идеологическото си пристрастие към мултикултурите и „разнообразието“.

Още при появата на новината за отказа на ЕСПЧ по делото на двете акушерки, най-напред цитирана от БиБиСи, се посочва изявлението на известния шведски общественик Ханс Линде, който казва, че „отказът на медицински сестри да окажат помощ не може да е тяхно право“ (има се предвид отказът на акушерките да извършат аборт) и че ЕСПЧ застава зад правото на жените „да им бъде оказвана здравна помощ и да им бъдат уважавани желанията за аборт“. А в подкрепа на решението на ЕСПЧ се посочва мнението на съдиите, които признават, че с решението си съдът като че нарушава правото на акушерките на свобода на религията и вярванията, но че „намесата в това право е пропорционална на правото на другите за постигане на друга законосъобразна цел“ (т.е. законосъобразното желание на жената да й бъде извършен аборт).

Заключението на съда е повече от нагледно: „Швеция предлага в цялата страна услуги за извършването на аборти и организира здравната си система по такъв начин, че упражняването на правото на съвест от здравните работници в професионалната им дейност да не може да бъде пречка за оказването на тези услуги.“ С други думи, правото на съвест (на религия и убеждения) не може да превиши правото на жената на аборт и вярваща акушерка-християнка не може да откаже извършването му. А омбудсманът на Швеция по дела за дискриминация се изразява още по-ясно: „Религията тук не играе никаква роля: ако друга акушерка (в смисъл, нерелигиозна акушерка – ВК) откаже да изпълни част от задълженията си, като изключим религиозните убеждения, тя ще бъде третирана по същия начин, както и ищцата по това дело“. Т.е., ако акушерка откаже аборт, независимо от причините ѝ за отказа, тя във всички случаи подлежи на санкция. Това мнение на омбудсмана е цитирано и в решението на ЕСПЧ по това дело (всички цитати са взети от съобщението на БиБиСи, посочено по-горе).

Защо толкова подробно разказвам за тези две акушерки и техния неотдавнашен случай, след като толкова много подобни дела са получили откази от многобройни съдилища в различни страни и от ЕСПЧ? В настоящото си разсъждение многократно използвах „отворено общество“ – тъкмо то отново ме накара да захвана тази тема. След десетилетията психологическо (освен физическо – та чак до смърт) преследване срещу личността от страна на комунистите, огромното мнозинство от хората у нас мечтаеха за „отвореното общество“ и когато преди 30 години Джордж Сорос се настани и у нас (чрез Института „Отворено общество“ в София, а сетне чрез други неправителствени организации, които получават от него пари), всички си казахме: „Е, най-после и в България еднопартийното управление отстъпи място на многокултурното разбиране за света“. И в това като че нямаше нищо лошо: през преходните години към демокрация разбрахме, че съществуват и други гледни точки за живота и че обществата всъщност могат да живеят върху основата на разнообразни разбирания за света и за хората.

Но едва през последните десетина години разбрахме, че прекалената „отвореност“ не само е вредна, но и опасна – както за отделния човек, така и за обществата като цяло. Да си „отворен“ за греха и беззаконието дори не е „отвореност“ – това е античовешко мислене и античовешко поведение. Няма как иначе да бъдат определени „отворените“ богаташи (като Джордж Сорос и други като него) и правителства, които поставиха разврата над благочестието и изкривеното „право“ на убийство над изконното право на живот. Ето защо в движението си към откритост и действителна демокрация на народа трябва да правим разлика между криворазбраната свобода и демокрация и истинската свобода и народно управление, като отречем античовешките (а за християните – греховните и беззаконни) идеологии и практики и се опълчим срещу онези, които се опитват да ги насадят на всички общества по света.

Но как да се опълчим? „Сговорна дружина планина повдига“, е казал народът. Сговорната дружина се наговаря за дадено дело, без да е задължително всички в нея да са братя и сестри по плът и по дух: народната ни поговорка само посочва, че едно дело може да успее, когато за него се положат съвместни усилия. Неслучайно по-горе споменах вишеградската четворка: това са страните, които се опълчват на перверзниците от Европейския съюз и не приемат греховните им идеологии; достатъчно е да видим колко обвинителни декларации ЕС направи срещу Унгария и Полша по повод на „правата“ на хомосексуалистите и абортите от 2010 година насам, и особено през последните няколко години. Тъкмо в търсене на съдружие с тях и България би могла да се опълчи на властниците в ЕС и в институциите, които се опитват да насадят перверзни практики сред народите. Нямам никакви пристрастия към Русия, но предлаганите промени в тяхната конституция от последните няколко седмици, отнасящи се до изключителното упоменаване на семейството, състоящо се от мъж и жена с техните деца, както и забраната за промяна на пола на деца, посочват, че дори с Русия можем да търсим връзки на подкрепа в борбата ни срещу пороците, които все повече обхващат ума и насочват деянията на заблудилите се, които чрез пари и влияние се опитват да купят благочестието и истината и да ги подчинят на греха и покварата.

Днешното време на затворени граници и дори затворничество по домовете ни заради вирусната зараза още повече изисква да търсим съмишленици и заедно с тях веднъж завинаги с висок глас да заявим на перверзните управляващи (каквито и да са те и където и да се намират), че българският народ не е хомосексуален, че семейството не може да е хомосексуално или транссексуално, че промяната на рождения пол е насилие върху човешката природа и противоречи на изконните природни закони, да не говорим за противоречието на Божието определение за човека, че абортът е убийство, че евтаназията е „законно“ убийство на държавни здравни служби и частни клиники, че новият тоталитаризъм на богатите е многократно по-зъл от онзи, който преживяхме през двадесети век, че „загрижеността“ за демокрацията и свободите у нас не може да се налага заедно с прокарването на антибългарски идеологии и практики, които не само ще обезличат народа ни, но и ще ни направят послушни проводници на злите замисли на „новите“ управници на света чрез „новите“ тоталитарни механизми на подчинение на народите.

Бележка: Снимката е взета от цитирания тук сайт на БиБиСи.

Публикувана в Блог

Християнските адвокати, защитаващи фундаментални човешки права, включително правото на собствен семеен живот според разбиранията на родителите, не престават и няма да престанат да се борят за защита на основните права на човека, дори и тази борба да означава противопоставяне на най-високите съдебни инстанции в Европа и в света. Наскоро научихме за поредния случай на нарушаване на правата на човека в Германия и тук предаваме пълния текст на съобщението, както то бе оповестено от международната организация „Адвокати в защита на свободата“ и нейната европейска адвокатска кантора.

 

______________________________________

Германски защитници на правото на домашно образование

се канят да подадат апел срещу решение на съда по дело, отнасящо се за човешките права

wunderlich family2Страсбург, 10 януари 2019 г. Днес Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) оповести решението си по делото „Вундерлих срещу Германия“. В него се посочва, че с действията си германските власти не са нарушили правата на семейство Вундерлих.

„Изключително сме разочаровани от решението на Съда, той не зачита правото на родителите в цяла Европа да възпитават децата си, без да се страхуват от ненадейна и неправомерна намеса на държавата. Петра и Дирк Вундерлих искат само едно – да възпитават своите деца според убежденията си и затова са решили, че техният дом им осигурява най-доброто място за тяхното израстване и образование. Всяко дете заслужава и очаква от родителите си най-топли грижи. И в момента със семейство Вундерлих обсъждаме какви са по-нататъшните възможности пред тях, като имаме предвид и това, че делото може да бъде внесено за разглеждане в Голямата камара на Европейския съд по правата на човека“, казва Робърт Кларк, директор на Европейската адвокатска кантора на международната адвокатска организация „Алианс за защита на свободата“; Кларк е също така пръв съветник на семейството по това дело.

wunderlich family1

Германците не позволяват домашното образование

През август 2013 г. повече от 30 полицаи и социални работници нахлуват в дома на семейство Вундерлих и брутално изземват децата от родителите им и от дома им, което изключително травматизирало г-н и г-жа Вундерлих. След известно време децата в края на краищата били върнати на родителите им, но законният им статут останал неуреден, тъй като Германия е една от малкото страни в Европа, която наказва родителите, дръзнали да обучават децата си вкъщи.

След като няколко германски съдилища потвърдили правотата на държавната власт, през август 2016 г. Европейският съд по правата на човека се съгласил да разгледа подаденото в него дело. Сега научаваме, че и този Съд излязъл с решение срещу семейството, незачитайки правото им собствен семеен живот. Сега семейството има възможност да внесе делото за разглеждане в Голямата камара на ЕСПЧ, която представлява неговото най-високо ниво на авторитет.

Нарушаване на правото на собствен семеен живот

„Решението на Съда съвършено пренебрегва факта, че германската политика на непозволяване на домашно образование нарушава правото на родителите да обучават децата си и да ги възпитават в съответствие с техните разбирания. Изключително тревожен е и фактът, че това право не е признато от най-високата съдебна инстанция в Европа. Съдебното решение е поредната стъпка в погрешна посока и всеки, който иска да упражнява правото на свобода на личността, трябва да бъде разтревожен от този факт“, казва Пол Колман, изпълнителният директор на „Алианс за защита на свободата“.

„Тази съдебна преценка представлява огромна крачка назад по отношение правата на човека, но ние няма да се откажем и ще се борим за защита на фундаменталното право на родителите да образоват децата си в домашни условия в цяла Германия и навсякъде другаде в Европа“, допълва Майк Донъли, експерт по домашно образование и директор на международната организация и глобална мисия „Асоциация за законова защита на домашното образование“; вече години наред тази организация стои неотлъчно до семейство Вундерлих в борбата им срещу съдилищата.

______________________________________

 

Размисли, породени от този нов случай на нарушаване на човешки права

Валентин Кожухаров

От години насам се чуват (макар и негласно изказани!) разсъждения от страна на високопоставени държавни служители в Западна Европа, в Съвета на Европа и в Европейския съюз за човешките права. Тук предавам едно подобно разсъждение:

„Какво да правим с човешките права, които през 50-те години на миналия век бяха приети и потвърдени от всички страни по света, такива като правото на свобода на мисълта, словото, религията, неприкосновеността и т.н.? Навремето ги приехме, защото мислехме, че откритията на епохата на Просвещението, които родиха тези формулировки, отразяват вечни закони на човешкото съществуване и доскоро никой не се съмняваше, че тези човешки права са неотменими и всяка държавна власт трябва да се бори да ги защитава. Но сега те ни пречат! Как хем да ги спазим, хем да турим ред в обществата си, след като има хора, които не приемат демократичните и либералните ценности на държавата, в която живеят? Ето в Германия ние говорим за „приемане и въплъщаване на германските ценности в живота на всеки човек“, но има хора, които не приемат някои разбирания на държавата и се противопоставят на тези ценности (тук се имат предвид такива „ценности“, като „правото“ да си смениш пола, да сключиш „брак“ с лице от същия пол, такова „семейство“ да има право да си осинови деца, или пък „правото“ да „умреш достойно“ – т.е. „евтаназията по желание“ и т.н.). Как да се борим с такива хора, след като те се борят срещу нашите разбирания, използвайки онези прословути права на човека от миналия век, които към днешно време трябва да бъдат преразгледани“.

Само това кратко разсъждение може да ни подскаже докъде вече стигат умопомрачените разбирания на днешните „либерални“ държавни управници. А те имат предвид тъкмо това: или всички в обществото ще имат еднакви разбирания за човешките ценности според както те се утвърждават от държавната власт в отделните страни и в Европа като цяло, или всяко „отклонение“ от тези разбирания ще бъде преследвано и наказвано! Наказвано как? Ами чрез закона: за всеки вече е очевидно, че новите „либерали-социалисти“ (дори – „нови либерали-комунисти“, както ги нарече единият от докладчиците на неотдавнашната конференция на „Свобода за всеки“) непрекъснато приемат закони и подзаконови нормативи, които да утвърждават тези разбирания както в обществата като цяло, така и в живота на всяко отделно семейство и на всеки човек.

Така в днешно време се роди изразът „либерален тоталитаризъм“, съставен от два напълно противоположни термина, защото свободолюбието (каквото е значението на думата либерализмът) и тоталитаризмът са като водата и огъня, бялото и черното. И не само се роди: този нов тоталитаризъм пълзи все повече и повече и се разпростира в Европа като октопод, който с пипалата си се опитва да улови и да задуши в обятията си всеки, който дръзва да мисли и да постъпва другояче, а не според разбиранията и заповедите на новите „червени либерали“. Тежко и горко на тези нови „свободолюбиви узурпатори“ и умопомрачени тълкуватели на правата на човека! Защото рано или късно техните напъни да развратят обществата ще се обърнат към самите тях, към техните синове и дъщери, към техните внуци и правнуци!

Публикувана в Блог