Статии с етикет: права на християните

swedish nurses case small„Медицински сестри от Швеция не получават подкрепа от съда по делото им за отказ на извършване на аборт“ – това е новината отпреди няколко дена (20 декември 2020 г.), която прочетох и която ме накара да поразсъдя върху въпроса за решенията на съдилищата по дела, в които участници са християни. „Нищо ново“, ще каже някой, и това наистина е така: вече години наред разказваме за случаи на дискриминация на християни от страна на правителства и различни хуманистки организации, които все повече и повече разглеждат вярата на християните като „лични убеждения“, които по нищо не се отличават от различните убеждения на другите хора и не могат да имат социална значимост.

Но все пак реших отново да се спра върху този въпрос, защото в случая става дума за съдебна инстанция, която е призвана да разрешава спорове между съдилищата на всички европейски страни – за Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). Това е съдилището, което издава окончателни решения по дела, които се водят с години (понякога – с десетилетия) и които не намират решение в собствената си страна или в съдилища от по-висока инстанция от националната. Всеки, който завежда дело в ЕСПЧ, е убеден, че в него ще получи справедливо разрешение на съдебните спорове, тъй като все пак това е съдебна инстанция, която е призвана да защитава правата на човека от всякакво нарушение или външно насилие. Това от своя страна предполага, че съдиите в този съд безпристрастно разглеждат споровете и вземат справедливи решения.

Вземането на справедливо решение се основава върху факта, че в съжденията си съдиите са независими от идеология, партийни пристрастия, социални тенденции или желания на управляващи или властимащи. Ако за съдиите в отделни страни това невинаги е така (България, наред с много други страни, може да бъде пример за намеса в „безпристрастната“ работа на съдебните състави), то за ЕСПЧ не би трябвало да има съмнения, тъй като неговите съдии макар преди назначаването си в него и да са работили в своята национална съдебна система, в ЕСПЧ те изоставят пристрастия от какъвто и да е характер и работят за справедливостта и истината.

За съжаление, това е характерно за ЕСПЧ само частично. Макар в огромното мнозинство решения, които този съд издава, да виждаме действително справедливи решения, през последните години се разбра, че дори и тази най-висока съдебна инстанция всъщност обслужва идеологическите интереси на отделни хора и организации. „Но това не може да бъде“, вече чувам възражения, и наистина мисля, че това не би трябвало да е възможно. Горният случай с двете медицински сестри-акушерки обаче, на които ЕСПЧ им казва, че нямат право да отказват аборт независимо от християнските си убеждения и че те не могат да упражняват професията си на акушерки, защото нарушават правата на онези жени, които желаят аборт, ме накара отново да се обърна към фактите относно дейността на съдиите, работещи в ЕСПЧ.

Само преди дни стана известен докладът на Европейския център за законност и справедливост (ЕЦЗС), цитиран от медията на вишеградската четворка (Чехия, Унгария, Полша и Словакия) Remix. Директорът на ЕЦЗС Грегор Пупинк дори посочва конкретни цифри, от които може да се види, че богаташи дават огромни пари, за да оказват влияние; например Джордж Сорос (и особено неговото „Отворено общество“) и Бил Гейтс. Особено интересни са данните за съдиите в ЕСПЧ, които прокарват идеологията на Джордж Сорос за „отворено общество“, в което мултикултурите и разнообразието са негови най-главни черти; разбира се, под „мултикултура“ и „разнообразие“ се имат предвид и такива нетрадиционни „културни“ прояви, като правото на аборт, на смяна на пола, на хомосексуален брак и осиновяване на деца от хомосексуални „семейства“ и т.н.

Според Пупинк, 22 съдии, от общо 100 съдии, работили в ЕСПЧ от 2009 г. досега (по-конкретно, между 2009 и 2019 г.), преди назначаването си в ЕСПЧ са работили в неправителствени организации, финансирани от Джордж Сорос, и че и в съда те са прокарвали неговата идеология за „многокултурата“ и „разнообразието“ на „отворените“ общества. Броят на съдиите, повлияни от Джордж Сорос нараства изключително много, ако се вземат предвид и онези, които непряко са поддържали връзки с организации, финансирани от Джордж Сорос; една медия нарича тези съдии „съдиите на Сорос.“, и с право – българската поговорка „който плаща, той поръчва и музиката“ е повече от нагледна за този случай.

За да открие тази връзка между парите и влиянието (в случая Джордж Сорос и ЕСПЧ), на директора на ЕЦЗС са му били необходими половин година усърдни проучвания и 200 страници приложения към доклада му за ЕСПЧ и неговите съдии.

Разбира се, трябва да признаем, че ЕСПЧ е разрешил немалко случаи на насилие и преследване срещу християни в тяхна полза, но всъщност това са твърде малък процент дела в сравнение с огромното множество решения на ЕСПЧ в полза на „отвореното общество“ и хуманизма. Съжденията относно забраната на споменатите по-горе шведски медицински сестри-акушерки да упражняват професията си в държавните медицински учреждения в Швеция (да отбележим: акушерките са завели дело срещу държавата Швеция!) са повече от ясни по въпроса накъде клони ЕСПЧ в идеологическото си пристрастие към мултикултурите и „разнообразието“.

Още при появата на новината за отказа на ЕСПЧ по делото на двете акушерки, най-напред цитирана от БиБиСи, се посочва изявлението на известния шведски общественик Ханс Линде, който казва, че „отказът на медицински сестри да окажат помощ не може да е тяхно право“ (има се предвид отказът на акушерките да извършат аборт) и че ЕСПЧ застава зад правото на жените „да им бъде оказвана здравна помощ и да им бъдат уважавани желанията за аборт“. А в подкрепа на решението на ЕСПЧ се посочва мнението на съдиите, които признават, че с решението си съдът като че нарушава правото на акушерките на свобода на религията и вярванията, но че „намесата в това право е пропорционална на правото на другите за постигане на друга законосъобразна цел“ (т.е. законосъобразното желание на жената да й бъде извършен аборт).

Заключението на съда е повече от нагледно: „Швеция предлага в цялата страна услуги за извършването на аборти и организира здравната си система по такъв начин, че упражняването на правото на съвест от здравните работници в професионалната им дейност да не може да бъде пречка за оказването на тези услуги.“ С други думи, правото на съвест (на религия и убеждения) не може да превиши правото на жената на аборт и вярваща акушерка-християнка не може да откаже извършването му. А омбудсманът на Швеция по дела за дискриминация се изразява още по-ясно: „Религията тук не играе никаква роля: ако друга акушерка (в смисъл, нерелигиозна акушерка – ВК) откаже да изпълни част от задълженията си, като изключим религиозните убеждения, тя ще бъде третирана по същия начин, както и ищцата по това дело“. Т.е., ако акушерка откаже аборт, независимо от причините ѝ за отказа, тя във всички случаи подлежи на санкция. Това мнение на омбудсмана е цитирано и в решението на ЕСПЧ по това дело (всички цитати са взети от съобщението на БиБиСи, посочено по-горе).

Защо толкова подробно разказвам за тези две акушерки и техния неотдавнашен случай, след като толкова много подобни дела са получили откази от многобройни съдилища в различни страни и от ЕСПЧ? В настоящото си разсъждение многократно използвах „отворено общество“ – тъкмо то отново ме накара да захвана тази тема. След десетилетията психологическо (освен физическо – та чак до смърт) преследване срещу личността от страна на комунистите, огромното мнозинство от хората у нас мечтаеха за „отвореното общество“ и когато преди 30 години Джордж Сорос се настани и у нас (чрез Института „Отворено общество“ в София, а сетне чрез други неправителствени организации, които получават от него пари), всички си казахме: „Е, най-после и в България еднопартийното управление отстъпи място на многокултурното разбиране за света“. И в това като че нямаше нищо лошо: през преходните години към демокрация разбрахме, че съществуват и други гледни точки за живота и че обществата всъщност могат да живеят върху основата на разнообразни разбирания за света и за хората.

Но едва през последните десетина години разбрахме, че прекалената „отвореност“ не само е вредна, но и опасна – както за отделния човек, така и за обществата като цяло. Да си „отворен“ за греха и беззаконието дори не е „отвореност“ – това е античовешко мислене и античовешко поведение. Няма как иначе да бъдат определени „отворените“ богаташи (като Джордж Сорос и други като него) и правителства, които поставиха разврата над благочестието и изкривеното „право“ на убийство над изконното право на живот. Ето защо в движението си към откритост и действителна демокрация на народа трябва да правим разлика между криворазбраната свобода и демокрация и истинската свобода и народно управление, като отречем античовешките (а за християните – греховните и беззаконни) идеологии и практики и се опълчим срещу онези, които се опитват да ги насадят на всички общества по света.

Но как да се опълчим? „Сговорна дружина планина повдига“, е казал народът. Сговорната дружина се наговаря за дадено дело, без да е задължително всички в нея да са братя и сестри по плът и по дух: народната ни поговорка само посочва, че едно дело може да успее, когато за него се положат съвместни усилия. Неслучайно по-горе споменах вишеградската четворка: това са страните, които се опълчват на перверзниците от Европейския съюз и не приемат греховните им идеологии; достатъчно е да видим колко обвинителни декларации ЕС направи срещу Унгария и Полша по повод на „правата“ на хомосексуалистите и абортите от 2010 година насам, и особено през последните няколко години. Тъкмо в търсене на съдружие с тях и България би могла да се опълчи на властниците в ЕС и в институциите, които се опитват да насадят перверзни практики сред народите. Нямам никакви пристрастия към Русия, но предлаганите промени в тяхната конституция от последните няколко седмици, отнасящи се до изключителното упоменаване на семейството, състоящо се от мъж и жена с техните деца, както и забраната за промяна на пола на деца, посочват, че дори с Русия можем да търсим връзки на подкрепа в борбата ни срещу пороците, които все повече обхващат ума и насочват деянията на заблудилите се, които чрез пари и влияние се опитват да купят благочестието и истината и да ги подчинят на греха и покварата.

Днешното време на затворени граници и дори затворничество по домовете ни заради вирусната зараза още повече изисква да търсим съмишленици и заедно с тях веднъж завинаги с висок глас да заявим на перверзните управляващи (каквито и да са те и където и да се намират), че българският народ не е хомосексуален, че семейството не може да е хомосексуално или транссексуално, че промяната на рождения пол е насилие върху човешката природа и противоречи на изконните природни закони, да не говорим за противоречието на Божието определение за човека, че абортът е убийство, че евтаназията е „законно“ убийство на държавни здравни служби и частни клиники, че новият тоталитаризъм на богатите е многократно по-зъл от онзи, който преживяхме през двадесети век, че „загрижеността“ за демокрацията и свободите у нас не може да се налага заедно с прокарването на антибългарски идеологии и практики, които не само ще обезличат народа ни, но и ще ни направят послушни проводници на злите замисли на „новите“ управници на света чрез „новите“ тоталитарни механизми на подчинение на народите.

Бележка: Снимката е взета от цитирания тук сайт на БиБиСи.

Публикувана в Блог

hitchins article„В страните, обхванати от революция, човек не може да очаква друго, освен оскверняване: църкви се превръщат в тоалетни или изправителни домове, свети места се разрушават и оскверняват с нечистотии, камбаните се свалят и претопяват, кръстовете се събарят на земята и погазват […] Но не всички революции са толкова явни и очебийни. Онези, които искат да победят в една революция, са много по-предпазливи: те разрушават, но с усмивка! … "Защо да гневим хората и така да ги изправим срещу себе си? Защо да рискуваме от наши противници да направим техни мъченици?“ – ето какво чета преди няколко дена в една статия в американско списание, борещо се срещу секуларизма и атеизма. Революцията, която днес се извършва в покварения либерален свят на охолните и задоволените (и, следователно, обхванатите от слободия и разврат! Защото когато човек е задоволен отвсякъде, нищо друго не може да се роди в главата му, освен глупости или зли мисли – Писанието е повече от ясно за това!), вече унищожи християнството в тези държави и все по-настъпателно преследва вярващите, като се прикрива зад закони и призиви за равноправие и недискриминация.

„Официално Великобритания е християнско кралство, всички негови символи и до ден-днешен са християнски: погледнете гербовете, архитектурата и паметниците и надписите по тях – те всички са християнски и са взети от стихове от Библията“ (и по-нататък в статията се цитират множество примери, особено от Лондон, за християнските символи и надписи, включително сградите на парламента, кралските съдебни зали и залите на Криминалния съд – с надпис-цитат от Пс. 72:4, звъна на камбаните на Биг Бен, чийто звук е по ария на Хендел, използвал текст от библейската книга Иов – "Зная, че моят Спасител е жив!", и т.н.). „Но всичко това вече не струва и пукнат грош“, продължава авторът на статията Питър Хичънс. И казва по-нататък: „Призивите за равенство и същевременно за разнообразие унизиха християнството и го поставиха наравно с всички останали религии… и дори по-ниско от тях, защото никой не се страхува от Кентърберийския архиепископ (като тук намекът е за исляма, който в тази страна вече стои на по-почетно място от християнството поради страха от законите, под чиито удари можем да попаднем, ако кажем нещо против исляма, което не се харесва на мюсюлманите; а в същото време почти няма проблем, ако някой каже нещо против християнството).

В материала си, озаглавен „Нова дефиниция на това, какво е човешко достойнство“, авторът описва различни случаи, доказващи почти окончателната победа на новите „революционери“ – либералите и развратниците, които коват закони, насочени към унищожаване на човешкото в човека: закони, които са толкова дълбоко антихуманни, че засега все още не можем докрай да разберем тяхната същност. Един от примерите – наскоро от пенсионното министерство уволниха служител (който е християнин), защото не пожелал да се обърне към един трансджендър с местоимението „тя“ – а става въпрос за двуметров гигант с брада, който решил да се прави на жена! Друг пример в статията – забраняват на родители, желаещи да осиновят дете, защото те не могли да обещаят пред властите, че ще учат това дете на ценностите на хомосексуализма. И т.н.

„Какъв смисъл има фактът, че кръстът и християнската корона все още са върху значките на полицията, че е изпълнена с християнска символика цялата страна, военните ни бази и подводниците ни… след като това всъщност вече нищо не означава? Революционерите разбраха, че е по-добре да оставят символите както са си, защото хората повече обичат външния вид, а не толкова реалността“ – пише авторът. „Великобритания е изцяло секуларна, но е оставила християнските символи, които се кипрят като носталгично бижу върху роклята“ – продължава той.

И към края на материала си Хичънс цитира Киркегор, който казвал: „По време на бурни и размирни времена всичко се преобръща и се разрушава, но когато една революция е внимателна и същевременно безпристрастна, тя си оставя всичко на място, като обаче коварно го изпразва от смисъл и съдържание“. И авторът обобщава: „Тези думи са напълно подходящо мото за британската революция, която изпразни всички символи от предишния им смисъл, тъй че днес нищо не е такова, каквото изглежда“.

Но заключението му е още по-печално: „Още малко ѝ остава [на революцията на Великобритания], и тя напълно ще победи. Когато дойде време за следващата коронация за крал/кралица (дано това да не стане скоро!), светът ще разбере колко изпразнен от съдържание е старият порядък от 1953 г. насам. А дотогава ще трябва да привикваме с мисълта, че британската държава счита себе си за светска, но все още е оставила християнските символи, които се кипрят като носталгично бижу върху роклята. Модерните нови управници, поставящи изключителен акцент върху разума, никак не ги е грижа за Възкресението, пък те и не вярват в него. Но си мислят, че законът трябва да защити двуметровия брадат мъжага, който желае да бъде наричан "мадам", а не другите, които виждат колко глупаво е това“.

Често пиша за това, накъде върви „либералния“ Запад не защото няма какво да се каже за родната ни България или защото тя не е дотам либерална и свободна страна и стои доста далеч от ширещата се развратна идеология на богатите европейци и западняци, а защото страната ни не може да остане встрани от тези зловонни веяния на слободията. През последните месеци широко се обсъжда въпросът за подмолното вкарване в текстовете на редица закони и разпоредби на вече отхвърлените положения на онази злополучна Стратегия за детето и все повече се убеждаваме, че нито протестите ни – и отхвърлянето на стратегията, на Истанбулската конвенция и т.н., нито обръщенията ни по медии, нито разговорите ни по време на срещи с представители на управляващите имат никакво значение – керванът, за съжаление, си върви и кучето може да си лае колкото си иска: и тъй никой не го чува!

Това е жалка констатация: в България все още имаме възможност да се борим срещу злото, наречено „право“ и „недискриминация“ (не говоря за действителното право и действителната недискриминация срещу различни хора и групи в едно общество, а за измислените „права“ на развратниците и за „правата“ на детето, което още не се е родило от утробата на майка си, но вече му е гарантирана защита срещу собствените му родители!), но изглежда скоро тази възможност може да ни бъде отнета – подмолната революция на слободните западни идеолози залива Европа и света все повече и повече като черна сянка, канеща се да потопи народите в мрак и беззаконие. Защото как иначе може да се нарекат законите, налагащи хората да казват на черното бяло и на порока – добродетел, освен беззаконие! То е беззаконие срещу естествените закони на човешкото битие, и още повече е беззаконие в Божиите очи!

Понякога разказвам за битките на християни срещу съдебната система в различни западни страни и за това, как държавата ги осъжда, когато те не желаят да изоставят вярата и разбиранията си и не изпълняват разпоредбите на закони и правила; особено често споменавам преди всичко тривиални случаи, например за пекарите, които отказват да направят торта за „брачно“ тържество на хомосексуалисти със съответни хомосексуални изображения или символи върху сладкарското изделие. Понякога приятелите се смеят: „Е, това да ни е проблемът – ще се оправим…!“. Но я отидете на Запад и откажете да се съобразите със законите за недискриминация, като кажете, че няма да направите такава торта? Затворът ви е гарантиран, ако не успеете да намерите „вратичка“ в някой друг закон или разпоредба! А знаете ли колко ще ви струва намирането на такава „вратичка“? Десетки и стотици хиляди долари, пръснати по съдилища, спокойствието, здравето, семейството и т.н. – твърде скъпа е борбата на нормалния човек срещу ненормалното законодателство на Запада!

Четейки неотдавна за поредния такъв случай за шефа на сладкарска фирма в САЩ (а за Великобритания вече съм споменавал различни такива случаи), който от 2012 г. се бори срещу държавата, срещам в материала една мисъл на Николо Макиавели: „Има два вида битки: борба срещу законите и борба чрез използването на сила“. Все повече ми се струва, че скоро може да ни бъде отнета възможността за борба. Защо? Причини много, но тук ще посоча една, която срещам в материала на Хичънс. Християнинът, който бе уволнен, тъй като не искал да нарече брадатия перверзник „тя“, както писах по-горе, бил осъден от трибунала, разглеждащ случаи на уволнения (той е по-висока инстанция от окръжния съд в Англия и Уелс, но по-ниска от Върховния съд), и в решението си трибуналът посочил, че уволненият всъщност изказвал собствено мнениене християнски възгледи!), което е обиждащо и дискриминационно спрямо хомосесуалните и поради това то е несъвместимо с достойнството на човека! Съдията посочил, че човек не може да позволи на вярванията си, че Бог е сътворил човека – мъж и жена ги е сътворил, да се проявяват на работното му място и заключил, че възгледите му всъщност са само мнение, а не истинска вяра!

Нека да разсъдим: ако вярата на вярващите бъде счетена за мнение (мнение едва ли не на болния ум на вярващите, както някои твърдят!) и това намери място в някой закон или разпоредба, то какво ни остава? Какво трябва да се промени в конституциите, в законодателството и в социалната сфера, та новите законотворци на разврата напълно да запушат устата на вярващите? Дори не ми се мисли какво би могло да се случи. Но мисълта ми продължава и ще продължава да ме подтиква: докато все още можем, ние сме длъжни да се противопоставяме на всякакъв опит на властващите (които и да са те) чрез закони и разпоредби да ни насилват и да ни карат да живеем в общество, изградено единствено на основата на техните атеистични разбирания за човека и за света!

Колкото и да не намираме възможности да си сътрудничим с представителите и на другите религии, ние просто сме длъжни да намираме начини заедно с тях да се борим срещу неправдата, която всъщност е неправда не само срещу вярващите, но и въобще срещу човека и човешкото в нас! Знаем, че вярващите и от други религии не приемат новите развратни идеологии, но докато действаме поединично, то няма да постигнем много. Защо някои се изправиха срещу неотдавнашните протести и заявиха, че пастори и чужденци настройвали хората срещу закона и срещу държавата? Защото все още сме малцина. Срещу беззаконието трябва да се надигнат стотици хиляди, а защо не и милиони? За всички нас е повече от ясно, че по-голямата част от българския народ – вярващи е невярващи – е против джендърната идеология и практика и против погрешното разбиране за семейството и за детето, но не виждаме тази по-голяма част да е излязла масово и да даде знак на управляващите, а също на европейците и особено на властниците в ЕС, че България няма да се остави да бъде измамена и да приеме порочни идеи и закони в своето законодателство. На порочната „революция“ на хората с болен ум, която залива Запада, трябва да бъде противопоставена революцията на здравомислещите и на хората, които разбират какви са естествените основи на обществата и на човешкото във всеки от нас! Нашата революция не е с оръжие в ръка, а чрез убедителното слово, което трябва да поведе народите към столовете и бюрата на властимащите и всички хора ясно да заявят, че никога няма да приемат противоестествените закони и разпоредби, разрушаващи не само достойнството на човека, но и неговата изконна същност и неговото високо предназначение, което Бог му е отредил!

Публикувана в Блог

В това извънредно издание на блога на „Свобода за всеки” публикуваме текста на резолюция на парламентарната асамблея на Съвета на Европа, приета на 29 януари 2015 г., която за пръв път от няколко десетилетия насам приема документ, който ратува за премахване на нетолерантността и дискриминацията срещу християните.

Публикуваме само текста на резолюцията, без да правим коментари към нея, но със сигурност тя предполага разсъждения за по-нататъшните стъпки, които европейските законодатели могат да предприемат за връщане на ролята и значението на християнството на стария континент. Още отсега можем да смятаме, че тази резолюция е само една стъпка към по-нататъшни решения, които Съветът на Европа може да вземе с цел защита на християнските нравствени ценности. Някои са убедени, че събитията в Париж от началото на януари са дали допълнителен тласък на мнението настоящата резолюция да бъде допусната в пленарна зала на Съвета на Европа и да бъде приета. Ние пък имаме надеждата, че тя е резултат по-скоро от постоянството в политическото участие на християнски лидери в евроструктурите и все по-осъзнатото участие на християните в политическия, икономическия, културния и обществения живот на народите на Европа и в техните законодателни събрания. Надяваме се тази публикация да бъде последвана и от следващи коментари и анализи.

Резолюция 2036 (2015), предварителен вариант
COE-Logo-Quadri
Преодоляване на нетолерантността и дискриминацията в Европа и особено проявите им към християните

Автор: Парламентарно Събрание на Съвета на Европа.

Произход на дебата: Дебат на парламента от 29 януари 2015 г. (осмо заседание) (вж. документ 13660, доклад на Комитета за равенство и недискриминация, докладчик: г-н Валериу Гилечи). Текстът е приет от парламента на 29 януари 2015 г. (осмо заседание).

1. Нетолерантността и дискриминацията на основата на религия или вяра засягат малцинствените религиозни групи в Европа, но те засягат също така и хора, принадлежащи към религиозната група на мнозинството. През последните години бяха отбелязани множество актове на враждебност, насилие и вандализъм срещу християни и техните богослужебни места. На тези действия обаче местните държавни власти често не обръщат внимание. Понякога законодателството и местните разпоредби ненужно ограничават публичното изразяване на вярата, което не дава възможност религиозната вяра и нейното практикуване да намерят достатъчно място в живота на вярващите.

2. Умерената изява на религиозната вяра и нейното изповядване е практическото средство, чрез което може да се осигури действително и пълноценно изповядване на религията. Когато умерената разумна изява на вярата се прилага в дух на толерантност, това позволява всички религиозни групи в обществото да живеят в съгласие, като уважават и приемат различното у другия.

3. На няколко пъти Парламентарното събрание посочи необходимостта от мирно съвместно съществуване на религиозните общности в държавите-членки, особено в Резолюция 1846 (от 2011 г.), отнасяща се до борбата срещу всякакви форми на дискриминация, основани на религията, Препоръка 1962 (от 2011 г.), разглеждаща религиозния аспект на междукултурния диалог и Резолюция 1928 (от 2013 г.), отнасяща се до обезпечаването на човешките права във връзка с религията и вярата и до защитата на религиозните общности от актове на насилие.

4. Свободата на мисълта, съвестта и религията е защитена от Член 9 на Европейската конвенция за човешки права (ETS No. 5) и тя се счита за един от фундаментите на демократичното и плуралистичното общество. Ограничаването на свободната изява на религията трябва да бъде сведено само до предписаните в закона случаи и изискванията за демократичност в обществото.

5. Парламентарното събрание е убедено, че е необходимо да се предприемат мерки за осигуряване на действителна защита на свободата на религията или вярата на всеки един човек в Европа.

6. Поради това Парламентарното събрание призовава държавите-членки на Съвета на Европа към следното:
    6.1. Да способстват за установяването на култура на толерантност и мирно съвместно съществуване, основани на приемането на религиозния плурализъм, на факта, че религиите допринасят за развитието на демократично и плуралистично общество, а също така на правото на човека да не принадлежи към никоя религия.
    6.2. В рамките на принципа за непряка дискриминация, да обезпечи разумна умерена изява на религията, така че:
        6.2.1. да се осигури зачитане на правото на свобода на религията и вярата на всеки човек в рамките на конкретното местно управление, без това да нарушава другите права на хората, гарантирани от Европейската конвенция за човешките права;
        6.2.2. да се спазва принципът за свобода на съвестта на работното място и същевременно да се гарантира успешното извършване на услуги според законите и защита на правото на хората да не бъдат дискриминирани;
        6.2.3. да се зачита правото на родителите да осигурят на децата си такова образование, което съответства на техните религиозни или философски убеждения, като същевременно се гарантира фундаменталното право на децата на критично и плуралистично образование в съответствие с Европейската конвенция за човешките права, нейните протоколи и практиката на прецедентното право на Европейския съд за човешките права;
        6.2.4. да се осигури пълноценно участие на християните в обществения живот.
    6.3. Да бъде защитено правото на мирна изява на свободата на събранията, особено чрез приемането на мерки, осигуряващи правото на провеждане на демонстрация дори и при организирането на противна на нея друга демонстрация, при съобразяване с нормативите за свобода на събранията, с Европейската комисия за демокрация чрез закона (Комисията от Венеция) и с Бюрото за демократични институции и човешки права на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
    6.4. Придържане към фундаменталното право на свобода на изразяването и предотвратяване на случаите, при които местното национално законодателство ненужно ограничава религиозно мотивираното слово.
    6.5. Публично да се осъждат призивите към насилие и използването на насилие, както и каквито и да са други форми на дискриминация и нетолерантност на основата на религията.
    6.6. Да се води борба и да се предотвратяват случаите на насилие, дискриминация и нетолерантност, особено като се провеждат щателни разследвания с цел премахване на чувството за безнаказаност, което характеризира нарушителите.
    6.7. Медиите да бъдат подтиквани да избягват налагането на негативни стереотипи и разпространяването на предразсъдъци срещу християните, така както такива не се разпространяват и за другите обществени групи.
    6.8. Да се осигури защитата на християнските малцинствени общности, които да получат възможността да се регистрират като религиозни организации; да се създадат и да се поддържат съответни места за събрания или за богослужения, независимо от броя на вярващите, като не им се налага ненужно административно бреме.
    6.9. Да се гарантира правото на християнските малцинствени общности да издават и използват религиозна литература.

Публикувана в Блог