Блог Свобода за всеки

СРС

Софийски районен съд отсъди, че правото на изразяване на мнение не е отменено по време на пандемични мерки

На 14.04.2020 г. прокуратурата поиска мярка за неотклонение на Волен Сидеров, лидер на партия „Атака“, за твърдяно престъпление, съдържащо се в изказано мнение. В съобщения в медиите от 28.04.2020 г. научаваме, че Софийски районен съд е отменил гаранцията от 50 000 лв. на Волен Сидеров. Съдът намира, че с изказването си, че на Великден хората следва да празнуват и „да стане ясно кой е по-голям – Бог или Мутафчийски“, г-н Сидеров не е призовавал към неподчинение на нарежданията на властите с оглед извънредното положение. Гаранцията е отменена от съда на основание, че няма престъпление, за което да се наложи такава, че думите на Сидеров са извадени от контекст, че няма забрана на църковните събрания на Великден и че това е право на мнение.

Съдът изрично отбелязва, че правото на свободно изразяване не може да бъде ограничавано дори и в условията на извънредно положение, коментира Урумов.[1]

Адвокатите на Сидеров са искали отмяна на гаранцията на по-различно основание:

Адвокатите му посочили, че липсват мотиви за вида и размера ѝ и че тя не е съобразена с имущественото и семейното му състояние.[2]

Нашият коментар е, че Софийски районен съд много правилно е привел фактологията към закона и е отменил мярката на основа конституционни принципи и права и установявайки очевидното – че за изразено мнение никой не може да бъде преследван като престъпник.

Отменена е и гаранцията на председателката на фармацевтичния съюз, Асена Стоименова, която също бе обвинена от прокуратурата за всяване на паника, след като нейни привърженици изпратили жалба до Агенцията на Европейския съюз за основните права.[3] По казуса прокуратурата също се е семосезирала след нейни критични изказвания по повод наличието на лекарства.

През април на Костадин Костадинов, лидера на партия „Възраждане“, чийто казус е почти идентичен – обвинение в престъпление за изказано критично мнение, също бе наложена  гаранцията от 20 000 лв.[4] Той бе обвинен през март, че е участвал в интервю по ТВ Евроком и се изказал, че „държавният резерв бил опоскан“, и това мнение било предизвикало паника.

Целта на разследванията на всички тези „престъпления на мисълта“, според нас, не е да се защити някакъв жизненоважен обществен интерес от престъпни посегателства, а по-скоро да бъде постигнат смразяващ ефект върху свободата на словото и към властите да не бъдат отправяни никакви критики и неудобни въпроси.

Нашият добронамерен съвет към властта и прокуратурата е да се самосезира по истински криминални случаи, а не да търси ограничения на хората, изказали критично или дори само неудобно мнение, било то и по време на ограничителни мерки като тези при настоящото извънредно положение. Един такъв казус е случаят с разпространението на порнография от фондация П.У.Л.С. в Перник под предлог, че се извършва „сексуално обучение“.[5] Вместо да се самосезира по данни за основателно предположение за извършено престъпление по чл. 155б и 155в, прокуратурата бе сезирана от загрижени родители и организации.

Когато следва да се отвърне на дадено негативно изказване, с което властта счита, че се уронва престижа ѝ, понеже не отговаря на истината, кратък и аргументиран публичен отговор много повече би утвърдил авторитета на управляващите, отколкото наказателно преследване на хората, упражняващи свое основно конституционно и европейско право.

Ще припомним, че Европейският съд за правата на човека има трайно установена практика, че свободата на изразяване е гарантирана дори когато изказаното мнение е шокиращо, провокативно и неудобно.[6] Колко повече тази защита би се отнасяла за изказване на политическо и религиозно мнение хората да празнуват Великден, та било то и по време на извънредно положение.

Следва също да посочим, че според нас в някои отношения по повод извънредното положение българската Конституция има доста по-демократична и добра правозащитна основа от някои тълкувания, поднесени наскоро от Съвета на Европа, залегнали в изричен документ за нуждата от внимателно прилагане на каквито и да било човешки права при приемане на мерки от държавите-членки по повод китайския вирус.[7] Проблемът тук обаче не е в наличието на разпоредби, които гарантират тези права, а в липсата на познание и воля те да бъдат прилагани изначално от властите, а не в резултат на жалби, оплаквания и дела от граждани.

Недопустимо е мерки, които целят да защитават хората и здравето им, да се превръщат в основание за ограничаване на права, без да има такава необходимост. Изразяването на мнение е важно право, което е гаранция за баланса между властта и правата на хората в едно свободно общество.

 
Бележки

[1] Вж. https://news.bg/bulgaria/sadat-otmeni-ednata-garantsiya-na-siderov.html.

[2] Вж. https://blitz.bg/kriminalni/nakazanie/otmenikha-garantsiyata-ot-50-bona-na-siderov_news742353.html.

[3] Вж. https://news.bg/crime/sadat-otmeni-parichnata-garantsiya-na-shefkata-na-farmatsevtichniya-sayuz.html.

[4] Вж. https://dariknews.bg/novini/bylgariia/prokuraturata-razsledva-kostadin-kostadinov-za-vsiavane-na-smut-i-trevoga-2219406.

[5] Скандално! НПО кара четвъртокласници да рисуват полови органи в час по сексуално образование
Вж. https://www.flagman.bg/article/207533.

[6] Hertel v. Switzerland, 1998-VI Eur. Ct. H.R. 2298, 2329. Вж. Jean-François Flauss. The European Court of Human Rights and the Freedom of Expression в Indiana Law Journal. Vol 84. Iss. 3, Summer 2009. https://www.repository.law.indiana.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1124&context=ilj.

[7] Съвет на Европа. Спазване на демокрацията, върховенството на закона и правата на човека в условията на санитарната криза с COVID-19. Наръчник за държавите членки. SG/Inf(2020)11, 7 април 2020 г.
Вж. https://www.justice.government.bg/home/index/ab2988de-fbcf-4f41-882d-0ca963181fde.

 

 

 

Публикувана в Блог

Ръководителят на щаба за справяне с коронавируса по време на пресконференция


На въпрос на журналистка по време на пресконференция на 20.03.2020 г., ще се предприемат ли мерки за ограничаване на посещенията и събранията в църквата, ген. Мутафчийски, ръководител на щаба за справяне с извънредната ситуация, кратко и дипломатично отговори, че са отправени „вербални“ предупреждения към църквата, но Св. Синод (на БПЦ) следва да вземе решение.[i] Ако това е коментар за православната църква, то същият може да бъде приложен и за протестантските вероизповедания.

Почти нескритото раздразнение на представителката на журналистическата гилдия от това, че църквите не са затворили врати и не са принуждавани да го направят, прозиращо в начина и обстоятелствата на задаване на гореспоменатия въпрос, ни помагат и ние да зададем въпроса: докъде ще стигнат налаганите ограничения във връзка с извънредното положение, въведено от парламента? В тази неясна и непрекъснато променяща се ситуация трудно може да се прецени кои ограничения на правата на хората са резонни и кои – прибързани и ненужни.

Правото на вероизповедание по чл. 37 от Конституцията (КРБ) не може да бъде ограничавано. Това право обаче е сложно съставно. В него се включва правото на свободна мисъл и убеждения, тоест – свобода на съвестта, формирането на вяра; правото на свобода на словото – да изразяваш публично и да комуникираш вярата си и убежденията си; както и правото на сдружаване – с регистрация на юридическо лице или без такава; и разбира се, правото на общи събрания за богослужения, четене на Библията, молитва, споделяне на свидетелства за действието на Бога в живота на вярващите и др. подобни.

Така правото на вероизповедание по чл. 37 от КРБ (или „правото на свобода на религията“, по терминологията на Европейската конвенция за правата на човека, чл. 9) се състои от няколко основни права – на свобода на съвестта, словото, събранията, сдружаването.

В същото време, ако бъдат ограничени събранията, които не са сред правата, неотменими дори и при военно и извънредно положение, то означава ли това, че събранията по религиозни причини следва да бъдат ограничени?[ii]  

Ето тук въпросът на антирелигиозно настроената журналистка придобива значение. Ще ограничи ли държавата богослуженията на църквата, в библейското послание на която хората намират насърчение, вяра, утеха в трудни времена, призив за помирение с Бога и надежда за вечен живот, или ще остави тази последна възможност за преодоляване на сковаващия страх да бъде като спасително въже за тези, които търсят спасение?

За успокоение на държавните ръководители, натоварени с нелеката задача да търсят решения в сегашната динамична и плашеща ситуация, този въпрос има своя отговор, и той не зависи от тях. В исторически план, в дни на епидемии, пандемии и световни кризи християните са били общност, която жертвоготовно дава от себе си нужното, а и с Божията помощ, да донесе посланието на утеха и надежда, но и на истина, чрез откровението за Спасителя Исус Христос.

За невярващите, които не могат да отидат на своите барове, футболни мачове, рокендрол и диско зрелища и забавления, някак остава неясно защо на християните трябва да им се позволи да продължат да се събират? Защо страхът, сковал народите и целия свят, не трябва да се отнася за християните? Отговорът е в посланието на църквата и служението на последователите на Христос.

В тази връзка, държавните мъже (и жени) могат както да помогнат, така и да попречат това важно и животоспасяващо послание да стигне до хората. Божието слово се е разпространявало в най-тежки исторически моменти и в непосилни за хората в света времена, изпитания и антихристки режими и е водило до спасение и духовна промяна на мнозина.

И не за срам, а за похвала на българските държавници, а и за пример на други държави и техните лидери, до момента първите правят правилния избор и съдействат на вярата в Бога и свободата на вероизповеданието да удържат победа над коварния вирус и страховете, които идват с него.

Така, съгласно новозаветното учение в Римляни 13 глава, управниците на България се явяват Божии служители, които се грижат не само за здравето на хората и за ограничаване на ефекта от заразата, но и за духовното добруване на народа, оставяйки вратите на църквите отворени като врати на надеждата.

На практика те вършат Божията воля в съгласие с Христовите думи, записани в ев. Йоан, шеста глава, стих 40:

Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден.

 

 

[i] Вж. тук за п