Статии с етикет: Covid19

През август министърът на здравеопазването д-р Кацаров заяви, че новите мерки, въведени отново със заповед и продължаващи ограничаването на основни индивидуални човешки права, под предлог борба с грипоподобния коронавирус Covid-19, били не ограничителни, а точно обратното. Скоро, през октомври, той заяви, че България ще следва ЕС и ще въведе тоталитарните „зелени паспорти“. Нещо като еврейската жълта звезда, но дигитална.

„Стимулиращите“ мерки от август предвиждат места, които провеждат дейност в затворени помещения, да могат да го правят при капацитет от 100% присъствие, ако въведат полицейски пропускателен режим и започнат да искат документи за ваксинация, преболедуване или резултат от неточния PCR тест – не само от своите служители, но и от всички посетители. Стимулация в посока приемане на тираничните правила и отказ от свобода.

Стани роб, за да бъдеш свободен. Ваксинирай се доброволно, защото иначе няма да ти върнем неотменимите права, които сме ти отнели.

Въпреки че подобни мерки са по-малко тероризиращи хората от тези, наложени от „ковид-фашисткия“ режим в Австралия[1] или от въведените от режима на френския президент Еманюел Макрон, те не са нищо по-малко от „меко“ въвеждане на подобен на Макроновия дискриминационен „ваксинационен паспорт“. Тези нови мерки са още една крачка в посока  въвеждане на дискриминация, тоталитарен режим и ограничения на основни права на хората под предлог борба с грипоподобния коронавирус.[2] Считаме, че това е така, защото степента на опасност за живота на хората от коронавируса не отговоря на степента на несъразмерните мерки, налагани от държавата, в лицето на министъра на здравеопазването. Едно посещение на популярния (ляв) сайт Уикипедия ни дава представа за степента на смъртоносност на заболяването, а именно: малко над 4% от установените заболели (дори не от цялото население).[3] Цифрите са красноречиви, но очевидно не отговарят на намеренията на самозабравилите се политически и икономически елити, които очевидно са готови да изоставят всяко приличие на демократичност, за да насилят хората да се „ваксинират“.

Медийната пропаганда недвусмислено подкрепя въвеждането на масово ваксиниране, което лесно може да премине в изискване за задължително такова. Извод в тази посока е логичен, следейки настроенията в световните медии, някои режими и пропагандата на Световната здравна организация и подкрепящите я големи социални мрежи осъществяват натиск в тази посока. В България Министерство на здравеопазването (МЗ) разпраща непоискани текстови съобщения по телефоните за участие в томбола за награди за тези, които се ваксинират – морковът преди тоягата.

Едни от най-драстични са примерите, идващи от Австралия и Нова Зеландия. Последната страна бе затворена (т. нар. lockdown, от англ. „пълно затваряне“) от премиерката социалистка само заради един единствен случай на установен заразен. Не умрял, не критично болен от вируса, само „заразен“. Подобна е ситуацията в австралийската провинция Ню Саут Уелс (Нов Южен Уелс), в който заради няколко десетки случая за пореден път през годината бе заключено цялото население, точно като затворници под домашен арест, включително със спиране на цялата икономика, отнемане на свободата на придвижване, дори и на правото на протест срещу мерките. Несъмнено и независимо от предлога, под който се въвеждат подобни „мерки“, това е тоталитарен режим, диктатура над обикновените хора. Австралия и Нова Зеландия са вече на практика тоталитарни полицейски режими, които провеждат терор над собственото си население, уж под предлог да им предпазват здравето.[4] В Австралия, от близо 26 милиона души население по-малко от 1000 са умрели от коронавируса и въпреки това страната е под полицейски и военен домашен арест.[5] В Нова Зеландия, след затварянето на страната заради единствения случай,[6] локдаунът (поставянето на живота и хората в страната под арест и пълно ограничаване на основни човешки права) бе удължен заради установени 35 случая на заразяване. Към 24-ти август 2021 г. там са умрели от Ковид-19 29 души. В страна от почти 5 милиона жители размерът на така наречената пандемия е 35/5 000 000, или процент, който не може разумно да бъде изчислен, тъй като е нищожно малък.

Тази несъразмерност на „мерките срещу коронавируса“, е факт в една или друга степен във всички страни и юрисдикции. Скорошен доклад по правата на човека установи, че 2/3 от страните в света са се възползвали от „световната криза“ по повод Ковид-19, за да въведат ограничения на гражданските свободи и да наложат контрол най-вече над свободата на изразяване.[7] В същото време няма научно или разумно оправдание за несъразмерността – щати като Тексас и Флорида в САЩ, а в Европа – Швеция, които отмениха задължителните ограничения, могат да се похвалят със средно или по-ниско ниво на заразяване с коронавируса сред жителите си.

Има няколко фактора, от които всеки поотделно сочи, а още повече, взети в съвкупност, че държавното, корпоративно и отчасти медийно отношение към пандемията е или недостатъчно информирано, или целенасочено заблудително, тоталитарно и антихуманно. Тези фактори са следните:

- медийна цензура на информация, критична срещу мерките, статистиките, методите и информацията, идващи от СЗО, държавните центрове за „контрол на болестите“;

- недостатъчно информация и цензура по отношение на смъртността и уврежданията от така наречените „ваксини“, които са всъщност експериментални инжекции и тип генно модифициране;

- едностранна пропаганда от страна на централните медии за това, че ваксината била безопасна, без наличие на истински обществен дебат, а само заглушаване на критичните гласове, включително на експерти и цитирания на статистики;

- несъразмерност на мерките, които нанасят повече вреди, отколкото предпазват от силно разпространения, но с ниска смъртност грипоподобен коронавирус – ограничаване на икономиката, на правото на свободно придвижване, на правото на труд, на правото на събрания и манифестации на открито (особено брутални в това отношение са режимите във Франция, Великобритания и най-вече Австралия), правото на събрания на закрито без разрешение от властите, заради заболяване, макар и донякъде ново като вид, което статистически не се различава по смъртност от ежегодната грипна вълна.

- въвеждане на нехуманно задължително ваксиниране в нарушение на човешката неприкосновеност. Привидно няма такъв мандат за „принудително ваксиниране“, но принудата се осъществява чрез лишаване от права и чрез дискриминация на тези, които се възползват от правото си да откажат да бъдат ваксинирани (подобен пример, дори още по-драконовски, е „зеленият паспорт“, с който се ограничава правото на придвижване и участие в обществения живот, както е във Франция).[8]

По повод последната точка, натам се насочват нещата и в България. Главният държавен здравен инспектор (какво звание... явно има някаква нужда от държавно ръководене и инспектиране на здравето на държавата, а не на здравето на хората, които формират и издържат държавата) заявява в последните си предложения, че трябва да се въведе дискриминация на хората на база това дали са готови да се откажат от лично достойнство, лична неприкосновеност и от телесна и душевна автономия от попълзновенията на държавата.

Предложението беше само 100% ваксиниран персонал на обекти и мероприятия да могат да работят с капацитет от 100% ваксинирани посетители.[9] (Към момента на публикуване на тази статия „зеленият паспорт“ вече е факт в заповед на МЗ.) Тоест целия обществен живот, защото всяка дейност попада в една от двете категории – обект или мероприятие.

Освен че стават роби на принудителното ваксиниране, за да не си изгубят работата, хората от персонала трябва да станат и полицейски контролиращ отряд, искащ от хората, които биха посетили „обекта“, документи за това дали носят белега на звяра в себе си, или не. Ваксинирането не било принудително, това били насърчителни мерки. Новият тоталитаризъм, при който персоналът ще контролира посетителите относно тяхната лична свобода и телесна автономия, означавал, че нещата щели да се върнат към нормалното. Тоест лъжливата пропаганда се състои в това, че за да живееш нормално, трябва да се подчиниш на унизителното и абсурдно в едно демократично общество изискване да станеш роб на ГДЗИ, МЗ и тяхното виждане за твоите права.

Стани роб и ще бъдеш свободен.

Всички горепосочени фактори в съвкупност сочат за тоталитаризъм, резултат или от некомпетентност и неуважение към основни човешки права, или от целенасочено въвеждане на тотален контрол и общество, подчинено на тиранични механизми и интереси. Този тоталитаризъм е в различна степен реализиран в различните страни, но глобалистите от ООН, СЗО, ЕС, Международния икономически форум и други антидемократични, централистични организации са преимуществено източник на тези политики на ограничаване на свободите на хората и налагане на антидемократичен режим под предлог на „грижа за здравето“.

Грижата не е за здравето на хората, а за осъществяването на контрол над населението

В крайна сметка, каквато и да е причината – некомпетентност, алчност, глупост, заблуда, нарцисизъм или просто чиста злонамереност, няма оправдание за подобна крайна несъразмерност между истинската ситуация с китайския вирус и драконовския терор, налаган от крайните режими като Австралия, Нова Зеландия, Канада, Германия, Израел. (Същото може да се каже и за България, в която, поради крайната непопулярност и недоверие към експерименталната ваксинация, натискът все още не се е увеличил.) Отнемането на основни права, подлагането на хората на психически тормоз чрез изолация, дистанциране, забрани и домашен арест, настройването на „покорните“ срещу „антиваксърите“, без да се отчитат (или може би нарочно и отчитайки!?) физическите и психическите и допълнителните социални и икономически травми, които нанасят мерките на хората, е поведение на слабоумни или нечестиви лидери.

Нова Зеландия въведе локдаун през август заради единствен случай на заразен. Австралия подведе цялото си население под домашен арест заради 1,2 (едно цяло и две десети) случая на смъртност от коронавируса на месец при 26-милионно население. Полицията там с брутална сила разбиваше вече забранени от властите протести, на които хората искаха свобода, ненасилие и право на медицински избор за здравето си, докато централните медии убеждаваха „покорното“ население, че борците за нормалност и елементарни основни права са шепа хулигани, които просто не искат да спазват правилата. Медиите – централните такива – не се свенят да лъжат и да сеят пропаганда, отразявайки събитията. Заглавие на сайта на NBC – американска лява казионна медия – твърди, че полицията се била сблъскала с протестиращите всред „рекорден скок на Ковид случаите“.[10] Та какъв е този рекорд? Статията сочи, че били се заразили 834 души, по-голямата част в бунтовния Мелбърн. 834 души с твърдяна грипоподобна болест, която се лекува успешно с налични, безопасни и не толкова скъпи лекарства, ако бъде хваната навреме.[11] Разбира се, от култа на проваксърите твърдят точно обратното и дават свидетелства за хора, поразени от тези лекарства.[12] Оправдават ли 834 заразени, не умрели от болестта, а „заразени“, при 26-милионно население, терора, на който са подложени австралийците?

Премиерката Хасинда Ардърн ясно заяви докога ще тормози населението в Нова Зеландия – докато не се ваксинират с експерименталните инжекции. Същото говорят и управниците в Австралия – ваксинационната цел не е постигната, домашният арест продължава. Когато се ваксинират 70% от населението, ще ви върнем свободата. Но и тогава не е сигурно.

Нищо, че „ваксините“ не предпазват от Ковид.  Каква е тази ваксина, която е толкова добра за вашето здраве, че трябва да ви манипулират или насилват (дори и да е задочно, чрез „локдауни“ и безспирни унизителни мерки, непочиващи на истински научни данни)? А дори и наистина да е добра, въпреки че по всичко личи, че не е, защо трябва да бъде отнемана свободата на медицински избор? Защо бива тероризиран и третиран с унизително снизхождение целият народ, за да приеме нещо, което е толкова желателно за здравето му?Ако ваксината върши работа, то ваксинираните ще са в безопасност. Ако не са в безопасност, защо въобще се ваксинират? Необяснимо остава настървението, с което поддръжниците на ваксината отказват да възприемат най-логичния аргумент на другата страна – ако ваксината действа, ваксинирайте се и сте спасени. Защо вашето решение да се ваксинирате трябва да бъде и наше решение? Но подобни разсъждения са прекалено логични и либерални за култа на Ковид-ваксърите.

VAERS, системата за докладване на нежелани реакции и увреждания от ваксините в САЩ, работеща от 80-те години на миналия век, отбелязва брой на умрелите от „ваксината“ от почти 7 000 случая.[13] Разбира се, не се споменава, че самият Център за контрол на болестите признава, че получава доклади за увреждания и смъртни случаи в размер само на 1% от реалните възможни такива, според проучване на Харвард, цитирано от лекари, които не се полъгват по масовата антинаучна ваксинационна истерия (като д-р Вл. Зеленко).[14] Европейският съюз докладва за над 20 595 смъртни случая от ваксини, а уврежданията са 1,9 милиона.[15] Дори докладите да са 10% от действителните случаи, цифрата на смъртните случаи вследствие на експерименталните „ваксини“ остава зашеметяваща.

В същото време самото наименование „ваксини“, употребено по отношение на експерименталните инжекции срещу коронавируса Ковид-19, не е точно, понеже не са ваксини.[16]

Използването на думата „ваксина“ създава илюзията, че това е известно и безопасно нещо. Това кара хората да мислят, че е безвредно. Ваксините съществуват отдавна. И те са широко приети от широката общественост? Всъщност обаче това е нещо неизвестно, което прави безпрецедентни промени в нашия генетичен код, даден ни от Бога. Целта му е да пренапише генетичния ни код, като нищо подобно никога не е правено досега. Лекари и учени от цял свят се противопоставиха на произведените в Америка мРНК модифициращи гените експериментални лекарства за Covid-19. Мотивите им са по-скоро етични, а не дали те (лекарствата) са ефективни.[17]

Задълбочени дебати в българското общество не се водят нито по повод експерименталните инжекции, нито по въпроса доколко е морално и етично тяхното прилагане и налагане при цялостната сегашна обстановка. Самата правна уредба на „извънредната епидемична обстановка“ е крайно нестабилна в конституционно и правозащитно отношение.

Забележителна е пропагандата от страна на МЗ, подкрепено от медиите за това колко били безопасни и полезни „ваксините“. Тази пропаганда се налагта при липса на прозрачност относно противопоказания и смъртност, свързани с инжекциите, и яростното недоволство на хората и групи в социалните мрежи по повод липсата на точна и честна информация. В тази ситуация е напълно възможно и принудителното налагане на „ваксинация“ спрямо определени групи. Макар и достойно за отделно изследване, християнските църкви – официалната православна и плеадата от протестантски групи – в момента не реагират активно на ситуацията, която най-много въздейства върху начина ни на живот през последните над година и половина. Единствено Обединени евангелски църкви, сдружение на няколко търсещи близост с държавата протестантски деноминации, през април се изказа почти ласкаво за ваксинирането (за което и получи нашата критика). Във вече цитираната Австралия обаче, православен епископ заклейми жадните за власт политически лидери, като ясно постави богословския стандарт пред светските власти: „Не заробвайте хората“, защото горко на този, който се окаже в позицията на по-големия брат (братоубиеца Каин, бел. авт.).[18]

В крайна сметка следва да ни стане ясно, че китайският вирус се използва за политически цели. Вирусът, колкото и да е нов и бързо разпространяващ се, със сравнително тежко преболедуване от гледна точка на средностатистическия грип, няма тези последици, които да налагат ограничаване на основни права на хората. Няма основание за прибързано, масово и принудително „ваксиниране“ на хората с експерименталните генетични инжекции. Очевидно е, че медицински бюрократи, неизбрани от народа, са получили власт да се разполагат с правата, свободите и съдбините на цели нации. Политическите цели са ограничаване на правата на хората и налагането на „медицинска“ диктатура, в която „грижата за здравето“ уж оправдава драконовските мерки срещу индивидуалните права и свободи. Тези политически цели нямат единен източник, но определено са породени от глобалистки международни организации и виждания, които са антинационалистически настроени. Местният народен суверенитет пречи за изграждането на глобалната управленска структура и въвеждането на новия световен ред, за който работят глобалистките елити, някои от тях – лидери на водещи западни нации. Световна диктатура, в която населението е контролирано, планетата земя е защитена от вредния човек, индивидуалните права и свободи са заличени, непокорните – неутрализирани, а медиите, излъчват идейни апотеози на „новият ред, който ни прави щастливи“, изглежда да е основната цел поне на част от заинтерсуваните страни, дърпащи политическите конци на сегашната „вирусна“ ситуация.

Не е по-различно положението и в България. Като сравнително бедна страна, зависима от външни политически и икономически фактори и влияния, българското правителство се съгласи на разрушително ограничаване на правата на хората, съсипване на икономиката и препитанието на хората, въвеждането на практически невалидни тестове, като основание за констатация на „случаи на заразяване“ и оттук на налагане на ограничения. Влиянието на вирусната „диктатура“ в  страната се прокарва чрез споразумение на едно министерство – на здравеопазването – с частната организация, но със световно влияние, базирана в Женева – т. нар. Световна здравна организация.  Само с решения на изпълнителната власт, на практика като се заобикаля Народно събрание (въпреки приетите от него промени в законите), се дава възможност да се овласти еднолично един изпълнителен чиновник, какъвто е министърът на здравеопазването, чрез „предложенията“ на другия медицински изпълнителен чиновник – главния държавен здравен инспектор. Следва да се отбележи, че тези лица, важни при взимането на решения за съдбата на българския народ, на индивидуалните свободи на хората, на бъдещето на техните деца и семейства, към момента са политически изпълнители, които въпреки медицинския си стаж, или може би именно заради него, изпълняват политически решения, ограничаващи основни права и свободи.

Въпросът, който повдигам, няма общо с това дали има вирус и какъв е той. Достатъчно пропаганда успя да се изсипе чрез централните медии, ведно с усилената цензура на всякаква информация, която противоречи на основния наратив, за да убеди хората, че „ваксинирането“ с експериментален продукт срещу грипоподобния вирус е единственото решение на този здравословен проблем. Над 3000 лекари от целия свят заявиха в декларация своето негодувание, до степен да обявят политиките на „ваксиниране“ и „лечение“ на този вирус за геноцид, за да се налага някой да се вслушва в моето мнение по въпроса.[19]

Налице е по-скоро усилие за глобални политически промени в „управлението на населението“ в противоречие с основни, фундаментални човешки права. Тези нарушения не изключват и наложени протоколи за лечение, които са не с оглед здравето на хората, а на увеличаването на ефекта от твърденията, че вирусът е крайно опасен. Тези промени нямат никакво основание в едно демократично общество, в което човешкото достойнство и демократизмът, ако така наречем индивидуалната свобода, която е и в основата на обществения интерес, са основополагащи конституционни принципи.

Когато обаче борбата с вируса се превърне в борба с основните права на хората и народа, както имаме примери от много бивши демокрации, сега, на практика – медицински диктаторски режими, управлявани от „главни медицински“ сатрапи, пряко здравия разум и дори закона, вече не говорим за извънредни противоепидемични мерки, а за извънредни репресии. Това са политически действия, властови похвати с цел политическа промяна и установяване на, буквално, нов строй, по собствените им думи. Строй, в който човекът няма автономност и неприкосновеност дори по отношение на собствената си личност – тяло, ум, съвест, достойнство, семейство, живот, а трябва да бъде част от някаква управляема маса, в името на някакво имагинерно общо благо, което в извратените умове на елитите и техните купени слуги било „прогрес“ и „щастие“.[20] Приликите между визията на Световния икономически форум и други организации, които преследват „ваксинация на цялото земно население“, следват и икономическата и социална логика на марксизма-ленинизма и сякаш прегръщат старите марксистки методи. Само сега не е „диктатура на пролетариата“, а диктатура на богатите мизантропи.  С парите си не купуват пушки, за да изнасят революция, а фармацевтични мегакомпании и правителства, за проведат своя нов тип комунистическа световна революция.

Истината е, че въпреки пълната липса на страх от Бога, тези, които искат да предефинират Божият ред и творение и да ги заменят с тираничните си болни фантазии, макар да изглеждат сякаш са непобедимите силни на деня – тези, които представляват един корпоративен звяр, „срещу който никой не може да воюва,[21] „напразно се разоряват и опълчват“ срещу Истината. Ще дойде момент, в който тези, които всяват страх, ще се страхуват и ще станат за присмех.[22] Докато дойде този момент, моралният и духовен избор за всеки един е повече от ясен – свобода или робство.


Бележки
_____________

[1]https://www.foxbusiness.com/media/steve-hilton-australia-fascist-state-strict-coronavirus-restrictions.

[2]WATCH: French riot cops brutally arrest 2 women... but retreat in face of big crowd of anti-Covid pass protesters in Paris mall. (ГЛЕДАЙТЕ: Френски полицаи за борба с безредиците брутално арестуват 2 жени... но отстъпват пред голяма тълпа от антиковид паспорт протестиращи). Вж. https://www.rt.com/news/533985-paris-police-arrest-women-mall/.

[3]Вж. https://en.wikipedia.org/wiki/COVID-19_pandemic_in_Bulgaria.

[4]Вж. https://fee.org/articles/australia-is-under-dystopian-military-enforced-lockdown-despite-just-5-covid-deaths-a-day/.

[5]Пак там.

[6]Вж. Нова Зеландия въвежда пълен локдаун заради един случай на COVID-19 (svobodnaevropa.bg).

[7]Guardian: 2/3 от страните по света ограничават строго медийната информация за COVID-19. https://bgnes.bg/news/gurdian-2-3-ot-stranite-po-sveta-ogranichavat-strogo-mediinata-informatcia-za-covid-19/.

[8]Вж. https://www.italy24news.com/covid-19/118022.html.

[9]Вж. Предложението на ГДЗИ до МЗ от 30.08.2021 г.

[10]Police clash with anti-lockdown protesters as Australia reports record Covid cases (nbcnews.com). Полицията се сблъсква с антилокдаун протестиращи, докато Австралия докладва рекордни бройки на Ковид случаи.

[11]Вж. сайта на доктор Владимир Зеленко – американски специалист, който твърди, че с ивермектин и хидроксихлороквин и други медикаменти е съставил протокол, чрез който е излекувал 6000 души в ранен стадий на болестта при успеваемост на лечението над 80% от случаите на Ковид пациенти – www.vladimirzelenkomd.com. Зеленко е кандидат за Нобелова награда, според сайта му, на който можете да откриете въпросния протокол за лечение.

[12]Georgia: Anti-Vaxx Police Captain Who Took Ivermectin Dies of COVID-19 (businessinsider.com) Джорджия: Анти-вакс капитан от полицията, който взима ивермектин умира от Ковид-19.

[13]Selected Adverse Events Reported after COVID-19 Vaccination | CDC

[14]https://www.technocracy.news/cdc-data-vaccine-injury-reports-top-50000-at-vaers/.

[15]https://www.technocracy.news/soaring-european-union-reports-1-9-million-vaccine-injuries-20595-deaths/.

[16]When is a vaccine not a vaccine? When its mRNA gene modification (Кога една ваксина не е ваксина? Когато е генетично модифициране чрез mRNA). Вж. https://www.commdiginews.com/health-science/health/when-is-a-vaccine-not-a-vaccine-when-its-mrna-gene-modification-139847/.

[17]Пак там.

[18]"STOP ENSLAVING PEOPLE" - Orthodox Bishop on Lockdowns & Restrictions. Mar Mari Emmanuel. https://youtu.be/i1QgjDenQ_s. Австралийските казионни медии не закъсняха с манипулативни репортажи по отношение на проповедите на епископа: https://youtu.be/BTKSxW_tIKI.

[19]Дебра Хайн. Над 3000 лекари и учени подписват декларация обвиняваща тези, които изготвят Ковид мерките, в "престъпления против човечеството". Септември 24, 2021 г. (Debra Heine. Over 3,000 Doctors and Scientists Sign Declaration Accusing COVID Policy-Makers of ‘Crimes Against Humanity’. September 24, 2021.) https://amgreatness.com/2021/09/24/over-3000-doctors-and-scientists-sign-declaration-accusing-covid-policy-makers-of-crimes-against-humanity/.

[20]Великата фраза на социалният инженер Клаус Шваб вече стана нарицателна: „През 2030 година няма да притежавате нищо и ще бъдете щастливи“.

[21]Библията, Откровение 13 глава.

[22]Библията, Псалми 2.

Публикувана в Блог

Извънредното положение в България свърши на 13.05.2020 г., но страната остана в извънредна епидемична обстановка. Кошмарът с Ковид 19 още не е отминал, но вече се появи огнище на Ку-треска. Тази последната болест все още не е достатъчно популярна на широката общественост, но не бих се изненадал, ако съвсем скоро бъде сформиран кризисен щаб за справяне с опасността, който да дава ежедневни брифинги за дейността на правителството и експертите за справяне с коварното заболяване.

Отчаяно се боря с опасността да се превърна в обикновен балкански скептик относно бъдните дни, но здравият разум ми подсказва, че бъдещето ще е белязано с още мерки от страна на властта, които ще ограничават правата на нас, гражданите. Кризата с китайския вирус нагледно демонстрира, че управляващите по света и у нас всячески се грижат за нашето здраве – дотолкова, че се тревожат да не би да вдигнем температура от прекалена свобода. За да опиша по-ясно какво имам предвид, бих искал да предам чисто човешките си впечатления от ефекта от извънредното положение.

Още в първия момент, в който видях празните улици, разбрах, че нещо не е наред. В началото не можех да осъзная размера на случващото се, защото събитията препускаха с бързина, по-голяма от тази на способностите ми да ги анализирам. Въпреки това някак си сетивно заподозрях, че е налице истинска заплаха, за която няма как да получа изчерпателна информация нито от официалната позиция на властите, нито от гласовития хор на отдавна пожълтелите медии. А и абсурдът на пустинния пейзаж в градска среда допълнително ми подсказваше, че от новосъздадената ситуация изникват въпроси, на които властите и медиите не дават честни отговори.

И така – слънцето си грееше високо в небето, дърветата се разлистваха и ароматът на цветчетата обещаваше красиви пролетни мигове. Измамно обещание, защото хората ги нямаше. Хората по някаква причина бяха изчезнали. Бяха се изпокрили в домовете си, за да се запазят от вирус, за който се твърдеше, че ще причини смъртта на мнозина. В ушите ми кънтяха новини от редовните брифинги на кризисния щаб и съвсем естествено започнах да придобивам чувството, че се намирам в някой от онези филми с апокалиптични сюжети, за гледането на които докрай е нужно специално усилие на волята.

Усещането за съдбовността на сцената се засили, когато отдалеч се появи първото живо същество. Помислих, че беше жена, но може и мъж да е било. Не знаех със сигурност, защото не виждах ясно цялото му лице. В едно все пак бях сигурен – беше човек. Забулен с медицинска маска, приближи ме бързо, но когато се разминахме, видях, че нещо го беше уплашило. Прочетох примиренчески страх в очите му. Утехата, че хората не са изчезнали напълно, се оказа доста крехка, защото езикът на тялото на няколкото други щъкащи минувачи, които срещнах по-късно, и техните покрити лица още повече засилиха убеждението, че в необичайния уплах, който витае във въздуха, има нещо неестествено.

В крайна сметка, толкова опасен ли беше този грипен вирус? Официалната позиция беше, че човечеството е изправено пред огромна заплаха, сравнима със световна война или с някоя от опустошителните епидемии през средните векове. Ако това беше вярно, то решението на експертите от Световната здравна организация (СЗО) и на загрижените лидери на държавите по света да издадат заповед хората да бъдат затворени по домовете си може би било оправдано. В бунтовната ми глава обаче течаха мисли, които сериозно се разминаваха с официалната позиция на управляващите. И съм убеден, че съмненията ми не бяха плод на интелектуален недостиг, а логичен резултат от прилагане на простичка аритметика. Сметките не излизаха. За да бъде обявена пандемия и светът да спре да функционира, бяха нужни много повече заразени.

И фактите заговориха (на тези, които имат уши да чуят), че един ден, когато опасният вирус отмине, човекът никога повече няма да бъде същият. Имунната му система за справяне с един друг вирус – вируса на страха – вече ще бъде поразена и съвременният гражданин пациент със сигурност ще е по-податлив на обработка от страна на тези, които притежават властта да поставят под карантина. Поразен от „вируса“ на страха, човекът все по-лесно ще се съгласява някой да отнема свободата, дадена му от Създателя. Този „вирус“ обаче е наистина опасен и може да доведе до истинска пандемия, защото се разпространява мълниеносно и поразява онази част от „имунната“ система на човешката душа, която има отношение към разбирането за достойно съществуване.

И фактите продължаваха да говорят (на тези, които имат уши да чуят), че това, което човек бе принуден да изтърпи през тези месеци на тотална карантина, беше достатъчно, за да прихване „вируса“ на страха. Без съд и присъда, човек трябваше да бъде поставен под домашен арест, при положение че навън би бил по-защитен; без да е реално предпазен от защитните маски, трябваше да се примири с това лицето му да бъде забулено; трябваше да се раздели с възможността да пътува свободно; трябваше да се остави да бъде двойно по-силно облъчван от медиите; трябваше да изтърпи пропагандните послания „останете си вкъщи“ от футболисти, политици, рок-звезди, поп-фолк изпълнители, обикновени дечица, социални медии и т.н.; трябваше да бъде плашен ежедневно от съмнителни статистики; трябваше да спре да говори (тук линкът води до свалено от YouTube видео, в което д-р Джуди Миковиц застъпва позиция, която коренно се различава от тази на СЗО); да спре да работи; да спре да се разхожда (ако няма куче); трябваше… в крайна сметка трябваше да приеме факта, че правителството го ограничава (разбирай постепенно поробва), но пък с добър мотив.

И ето че извънредното положение в България свърши. Градовете вече не са част от онзи пустинен пейзаж, за който вече споменах. Хора щъкат насам-натам, разминават се подозрително и внимават да са поне на два метра разстояние един от друг. Ситуацията като че ли се нормализира. СЗО и правителствата по света сякаш доказаха, че могат да излязат победители от кризисната ситуация, свързана с разпространението на един грипен вирус. Истинската опасност обаче не е отминала. Напротив. Все си е същата, а може би е и по-голяма, защото не грипът, а страхът тръшна на легло правото на достойно съществуване.  

Публикувана в Блог

Ръководителят на щаба за справяне с коронавируса по време на пресконференция


На въпрос на журналистка по време на пресконференция на 20.03.2020 г., ще се предприемат ли мерки за ограничаване на посещенията и събранията в църквата, ген. Мутафчийски, ръководител на щаба за справяне с извънредната ситуация, кратко и дипломатично отговори, че са отправени „вербални“ предупреждения към църквата, но Св. Синод (на БПЦ) следва да вземе решение.[i] Ако това е коментар за православната църква, то същият може да бъде приложен и за протестантските вероизповедания.

Почти нескритото раздразнение на представителката на журналистическата гилдия от това, че църквите не са затворили врати и не са принуждавани да го направят, прозиращо в начина и обстоятелствата на задаване на гореспоменатия въпрос, ни помагат и ние да зададем въпроса: докъде ще стигнат налаганите ограничения във връзка с извънредното положение, въведено от парламента? В тази неясна и непрекъснато променяща се ситуация трудно може да се прецени кои ограничения на правата на хората са резонни и кои – прибързани и ненужни.

Правото на вероизповедание по чл. 37 от Конституцията (КРБ) не може да бъде ограничавано. Това право обаче е сложно съставно. В него се включва правото на свободна мисъл и убеждения, тоест – свобода на съвестта, формирането на вяра; правото на свобода на словото – да изразяваш публично и да комуникираш вярата си и убежденията си; както и правото на сдружаване – с регистрация на юридическо лице или без такава; и разбира се, правото на общи събрания за богослужения, четене на Библията, молитва, споделяне на свидетелства за действието на Бога в живота на вярващите и др. подобни.

Така правото на вероизповедание по чл. 37 от КРБ (или „правото на свобода на религията“, по терминологията на Европейската конвенция за правата на човека, чл. 9) се състои от няколко основни права – на свобода на съвестта, словото, събранията, сдружаването.

В същото време, ако бъдат ограничени събранията, които не са сред правата, неотменими дори и при военно и извънредно положение, то означава ли това, че събранията по религиозни причини следва да бъдат ограничени?[ii]  

Ето тук въпросът на антирелигиозно настроената журналистка придобива значение. Ще ограничи ли държавата богослуженията на църквата, в библейското послание на която хората намират насърчение, вяра, утеха в трудни времена, призив за помирение с Бога и надежда за вечен живот, или ще остави тази последна възможност за преодоляване на сковаващия страх да бъде като спасително въже за тези, които търсят спасение?

За успокоение на държавните ръководители, натоварени с нелеката задача да търсят решения в сегашната динамична и плашеща ситуация, този въпрос има своя отговор, и той не зависи от тях. В исторически план, в дни на епидемии, пандемии и световни кризи християните са били общност, която жертвоготовно дава от себе си нужното, а и с Божията помощ, да донесе посланието на утеха и надежда, но и на истина, чрез откровението за Спасителя Исус Христос.

За невярващите, които не могат да отидат на своите барове, футболни мачове, рокендрол и диско зрелища и забавления, някак остава неясно защо на християните трябва да им се позволи да продължат да се събират? Защо страхът, сковал народите и целия свят, не трябва да се отнася за християните? Отговорът е в посланието на църквата и служението на последователите на Христос.

В тази връзка, държавните мъже (и жени) могат както да помогнат, така и да попречат това важно и животоспасяващо послание да стигне до хората. Божието слово се е разпространявало в най-тежки исторически моменти и в непосилни за хората в света времена, изпитания и антихристки режими и е водило до спасение и духовна промяна на мнозина.

И не за срам, а за похвала на българските държавници, а и за пример на други държави и техните лидери, до момента първите правят правилния избор и съдействат на вярата в Бога и свободата на вероизповеданието да удържат победа над коварния вирус и страховете, които идват с него.

Така, съгласно новозаветното учение в Римляни 13 глава, управниците на България се явяват Божии служители, които се грижат не само за здравето на хората и за ограничаване на ефекта от заразата, но и за духовното добруване на народа, оставяйки вратите на църквите отворени като врати на надеждата.

На практика те вършат Божията воля в съгласие с Христовите думи, записани в ев. Йоан, шеста глава, стих 40:

Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден.

 

 

[i] Вж. тук за повече подробности: http://pastir.org/koga-shte-rabotyat-tsarkvite/comment-page-1/.

[ii] Конституция на България. Чл. 57. (3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37. Тези неотменими права са съответно: правото на живот, забрана на мъченията и жестокото третиране, правото на справедлив процес, неприкосновеност на личния и семеен живот, чест, достойнство и добро име, и правото на вероизповедание.

Публикувана в Блог