Блог Свобода за всеки
Виктор Костов

Виктор Костов

Виктор Костов е адвокат, активист в нестопанската област и благотворителността. Доктор по философия в областта на междукултурните науки, (2009), Фулър Теолоджикъл Семинари, Калифорния, САЩ, специализирал по въпросите на свободата на религия и отношенията между църква и държава. Занимава се с проблемите на свободата на съвестта свободата на религията от 1992 година.
Петък, 27 Декември 2013 15:45

Черно - бели сънища

Разказ от Явор Костов*

черно-бяла снимка

"А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха." --
Битие 37:5

Здравейте, г-н Д.!

Отдавна имах намерение да се свържа с Вас, но все не съумявах да събера достатъчно смелост. До днес. Тази сутрин реших, че няма повече да отлагам, защото независимо от всичките положени от мен усилия, не успявах да избягам от усещането, че изпускам времето и утре вече може да е късно. Да си призная, малко се притеснявам от Вашата реакция, защото държа изключително много на мнението Ви, но понеже съм на път да преодолея и тази пречка, в момента съм пред компютъра, готов да се обърна към Вас – писателят, на чийто творби чистосърдечно се възхищавам.

Дълго време в ума си прехвърлях точните думи, които исках да Ви пиша, за да не се изложа, но вместо да получа яснота, се оказа, че забуксувах в невъзможността да свържа и едно смислено изречение. За щастие, навреме открих колко глупаво е да се изразявам като някого другиго, и ето защо смятам да споделя с Вас единствено това, което излиза директно от сърцето ми. Позволете само още нещо да спомена, и преминавам директно на въпроса. 

За гореспоменатата несгода имам едно напълно основателно обяснение, а именно – никога не ме е бивало много с думите. Предпочитам цветовете. Намирам ги за по-богати, по-топли, по-чувствени и по-близки до мен – по тази причина станах художник, а не писател като Вас. Не съжалявам, защото съм дълбоко убеден, че най-добре за един човек е да върши това, което го прави щастлив, тоест, което го кара да разкрива най-искрено същността си. За мен това съкровено нещо е рисуването, а за Вас, очевидно, е писането. Вие рисувате с думи точно това, което аз се стремя да изобразя с четката, и затова Ви почувствах близък още с първия Ваш разказ, който прочетох. 

Стига вече – няма повече да ви досаждам с ненужна информация за себе си и моите наблюдения, и понеже дълбоко ценя времето Ви, преминавам директно на целта на писмото ми. Без заобикалки. Г-н Д., искрената ми молба към Вас е да прочетете оставащите редове. За мен това ще е от особено значение. Бих искал да получа съвет, и ако наистина се решите да ми отговорите, ще съм Ви изключително благодарен. Всъщност, за да съм по-прецизен правилната дума не е точно „съвет”, а по-скоро „коментар”. Ето за какво става въпрос. 

От два месеца имам проблем със спането. Събуждам се около два и тридесет (плюс минус десет минути), а после до сутринта не мога да мигна. Само да знаете колко ужасно е това състояние. Пробвах какво ли не, за да се избавя, но не постигнах никакъв ефект. От средата на нощта будувам, сякаш охранявам секретен военен обект и задачата е на живот и смърт. Всъщност, това здравословно неудобство роди и нещо добро – прочетох хиляди страници художествена литература в часовете до седем, като по този начин се запознах и с Вашите книги. С риск да се повторя, мисля, че разказите Ви са прекрасни, и именно посланията в тях ме наведоха на мисълта, че Ви познавам добре и Ви чувствам близък, дори на практика да не съм имал честта да Ви видя лице в лице. От сърце плаках и се смях на историите Ви и… ох, извинете ме. Ето, че пак се заплеснах.

Странното събитие, към което искам да обърна вниманието Ви, не е дискомфортът свързан с безсънието, а фактът, че вече за осми път сънувам едни и същи сънища. На седмица поне веднъж. Три на брой са, идват в един и същи ред, стават все по-въздействащи, и не на последно място, озадачаващо обстоятелство е, че на цвят са черно-бели. За мен като човек, работещ с цветовете и техните нюанси, тази подробност съвсем не е без значение. Мисля, че и в нея се съдържа послание, което бих искал да разчета, но уви – сам не мога. Затова имам нужда от Вас.

Уважаеми господин Д., уверявам Ви, че не съм полудял и определено не съм объркал адреса, като се обръщам към Вас за мнение, а не към някой психолог или ясновидец. От една страна, защото първите се опитват да боравят с човешката душа без да познават същността и произхода й, а за вторите съм дълбоко убеден, че са или шарлатани, или служители на мрака, и затова ги презирам. От друга страна, докато четях творбите Ви, си помислих, че тези мои повтарящи се сънищата несъмнено носят важно съдържание и послание. Именно разгадаването на това послание мога изцяло да поверя на вашата компетентност. И за да не съм голословен, ето какво имам предвид.

В първия сън се намирам в голям двор с лостове за гимнастически упражнения, баскетболно игрище и пейки на два реда. Затворени са от ограда, висока около три метра, за която разбирам (не зная дали това има съществено значение), че е прясно боядисана. Застанал съм срещу светла сграда (заради черно-белия формат на съня, не мога да определя цвета), на която малко под плоския покрив се големее надпис: „Родното училище – задължително условие за прогресивното развитие на човешкия род”. Под него с една идея по-малки букви прочитам: „Дружбата с всички народи, прегърнали ценностите на хуманизма, е така жизнено необходима, както въздуха и водата за всяко живо същество”, след което са изгравирани инициалите Б. О. 

Искам да извикам, че тази мисъл, макар и малко по-различна, съм я чувал, но после усещам, че моята функция там е чисто и просто да съм невидим наблюдател. Нямам способността нито да говоря, нито да докосвам, нито да въздействам по какъвто и да е начин на участниците в това нощно видение. Примирявам се с пасивната роля на зрител и насочвам цялото си внимание към училищната сграда. Модерна е. С много прозорци, но огледални – не можеш да видиш нищо от това, което се случва вътре. Тя има вход от едната и изход от другата страна. 

Над горния праг на входа са поставени два надписа. Първият гласи: „Добре дошли скъпи малки бъдещи строители на най-хармоничния Човешки строй”. Вторият – „Родителите дотук”. Насочвам вниманието си към изхода, където вместо разбираеми думи, на вратата са изтипосани нещо като йероглифи. Разбирам, че представляват древен вавилонски език, неразбираем за никого другиго, освен за мен. Прочитам следното: „Готов биологичен материал”. 

И сега идва най-важната част – виждам как към входа се отправят множество мънички дечица. Съпроводени са от родителите си, които им махат с ръце, докато малчуганите развълнувани влизат през вратата. Не след дълго веселата глъч затихва. Обръщам се към другата част на сградата, откъдето през изхода се изнизват тълпи с младежи. Зная, че това са същите деца, които видях преди малко. Не съм изненадан от бързото им порастване, а от вида им. Шокиран съм, но разбирам защо едва по-късно. Главите им са квадратни.

Така свършва първият, а веднага след него започва вторият сън, като близко до ума е, че връзката между двата е очевидна. Пред мен стои човек с квадратна глава. Не мога да определя възрастта му, а за пола имам съмнения. Приемам, че е мъж и установявам, че еднакво убедително би могъл да е на двадесет или на петдесет. 

Обръща се към мен и ме заговаря, с което разбирам, че този път съм видим за останалите. Оглеждам се. Намираме се в нещо като голям заводски склад – чист, просторен и осветен с хиляди мънички енергоспестяващи крушки, хвърлящи от онази изкуствена светлина, която прави бялото на окото на човек да изглежда мътно. Не сме сами, помещението е пълно, а всичките хиляди мъже и жени удивително си приличат. 

– Днес е Празникът на огъня – моят събеседник проговаря с глас на екскурзовод и ми маха с ръка да го последвам. – Това е любимият ми момент от седмицата. Харесвам и Деня на промяната, когато участваме в програмата за поправяне творбите на класиците. Изваждаме думи и пасажи, които са политически некоректни, и ги заменяме с нови – звучащи толерантно. Изцяло в духа на социално-културните реалности на новото време. Да-а, както казва любимият ни лидер Б. О.: „Толерантността е кръвта, течаща във вените на Новия Човек”. Щастлив съм, че активно участвам в пренаписването на класиците, но нищо не може да се сравни с Шестия ден – Празникът на огъня.

Забавно е да гледаш как пламъкът смачква хартията, тя става черна и после хоп – леки остатъчни парченца изгорени страници хвръкват из въздуха. Днес ще горим Владимир Буковски. Може би го знаеш, той е от онези подли и злобни врагове на най-хармоничния Човешки строй. Това заслужават писаниците му. Огън! Миналата седмица наред беше Хърбърт Шлосбърг и неговите „Идоли за погибел”, а по-миналата… сега не помня, но няма как да забравя началото. Началото беше незабравимо – Библията. Опиумът за народите. Някои казват, че все още има скрити бройки у враговете на
най-прогресивния Човешки строй, но един ден ще ги открием всичките и хайде в огъня. Вярвам в това.

Оставям го да си говори, а аз се опитвам да намеря изхода. Виждам го, но ми се струва, че е на километри разстояние. Тръгвам натам, но трудно се върви защото тълпа квадратни глави се блъскат в мен, високо издигнали плакати. Прочитам някои от тях, докато си проправям път към изхода:
„Ние сме строителите на най-хармоничния Човешки строй”, „Дружбата с всички народи, прегърнали ценностите на хуманизма, е така жизнено-необходима, както въздуха и водата за всяко живо същество”, „Чрез хуманизъм към мир”, „Свободното слово е политически коректното слово”, „Да живее толерантността” и още, и още. Задъхан и уморен, най-накрая изхвърчам през изхода. Блъскам се в табелата с вавилонските йероглифи. Прочитам отново „Готов биологичен материал” и едва тогава разбирам, че току-що съм излязъл от училището от първия сън.

Господин Д., надявам се, че не съм Ви отегчил. Може би, вече Ви става ясно защо смятам, че разгадаването на сънищата ми е от Вашата компетентност. Във Вашите разкази съм срещал подобни картини и е очевидно, че Вие знаете нещо повече от мен. Моля ви, кажете ми, кажете ми какво е то? За днешно време ли се отнасят тези сцени, или за бъдещето, или трябва да потърся по-дълбоко тайнствено значение. Отговорете ми, моля Ви! Преди това обаче, нека Ви разкажа и третия сън.

Той е най-кратък. Застанал съм пред същото училище и отново съм невидим. Разбирам го, защото никой не ме забелязва. Хората с квадратните глави пъплят навсякъде и говорят нещо, а аз с очите си виждам как казаното от устата им се материализира във формата на семена, пада на земята и изчезва. Не минава и секунда и почвата под краката им се раздвижва и ясно виждам как нагоре започват да се вият някакви растения, приличащи на въжета, покрити с огромни тръни, наподобяващи ноктите на граблива птица.

Изведнъж започвам да изпитвам нещо, което няма как да обясня. Може би думата „ужас” е най-близка по смисъл до това усещане. Искам да говоря, но съм невидим и отпускам безпомощно рамене. Тогава чувам силен звук на тръба и глас… Несравним глас. Имате ли представа как бучи мощен водопад? Ниагара например. Чували ли сте шума на ураганен вятър? Пукота на изгарящи дървета, хиляди. Грохота на земята при мощен земетръс. Смесете всички тези звуци и ги умножете по сто. Горе-долу такъв бе Гласът. После всички замръзват на местата си, картината изсветлява до съвършено бяло, след което се събуждам.

Господин Д. ето това са те – черно-белите сънища, които поне веднъж в седмицата смущават нощната ми почивка. Моля Ви, пишете ми какво мислите. Несъмнено носят в себе си скрито послание, което се надявам с Ваша помощ да бъде разгадано. И накрая, нека Ви кажа и причината защо го искам толкова отчаяно. Вярвам, че е възможно, когато разбера съдържанието, им да мога най-сетне да се наспя. В този момент повече от всичко друго се нуждая от хубав, сладък, десет часов сън. 

Оставам с очакване,

К. К.

***

Уважаеми господин К..

Съжалявам, че Ви отговарям едва сега, месец след Вашето писмо, но преживях няколко неща, които ме забавиха, независимо от желанието ми да се свържа с Вас час по-скоро. Ще Ви разкажа подробностите до най-малкия детайл, но засега само използвам случая да Ви поканя на среща в началото на следващата седмица. Надявам се ще разберете сериозността на ситуацията и ще дойдете. Сега накратко ще Ви запозная с фактите, като съм сигурен, че тази информация ще представлява интерес за Вас, тъй като има пряко отношение към отговора на въпросите, които ми задавате. 

Господин К., още преди да прочета докрай писмото Ви, знаех какво сте сънували до най-малката подробност. Логичният въпрос е как е възможно при положение, че със сигурност не притежавам дарба да тълкувам нощни видения. Отговорът е – три седмици преди вашето, получих още седем писма, в които различни мои читатели описват сънищата си. Всичките наподобяват Вашите. Можете ли да повярвате? Още седем човека сънуват това, което и Вие. И това бе само началото. През последния месец получих още петнадесет писма с все същото съдържание. В началото мислех, че е някаква шега, но сега съм изцяло убеден, че преживяването е автентично.Трябва да е сляп човек, за да разбере, че това не е фантастично съвпадение, а факт. И понеже вече имам очи, които възнамерявам да използвам, виждам сериозността на посланието в сънищата. Убеден съм, че те разкриват нещо от същността на времето, в което живеем. 

По тази причина, вдъхновен и от Вашето писмо, написах разказ със заглавие „Черно-бели сънища”. Всичко на всичко, отне ми седмица и бях готов. Целта на историята бе ясно да покажа, че хората с „квадратни глави” пъплят навсякъде, превзели са всяка сфера на обществения живот, дори провокирах читателите веднага, когато намерят „огледало”, да видят лицата си и най-вече формата на собствените си черепни кутии. Провокативен разказ с неочакван край. По мое мнение се получи добре. 

Изпратих готовия материал на издателя ми, очаквайки да го пусне в следващия брой на „Литературен полет”, както се случваше при предишните ми творби. Вчера обаче получих отговор, в който дългогодишният ми издател И., когото познавам от двадесет години поне, твърди, че не може да го публикува. Извинява се горещо, но твърди, че бил посетен от представителите на новосформирана служба, наречена Полиция на словото. Те го принудили да не пуска разказа, защото бил политически некоректен и съдържал обидни квалификации, отнасящи се до хора и институции, имащи водещо значение в победата на хуманните ценности. С други думи, носел духа на нетолерантност. Как са се запознали със съдържанието на разказа на този етап, за мен е тайна.

Ето защо имам лично предложение към Вас, а и към останалите, които ми писаха през последните месеци. Нека основем клуб или както там се нарича. Клуб на сънуващите в черно-бяло. Да се организираме. Основна цел – черно-бялото да си остане в сънищата, за да може реалният живот да бъде наситен с красиви цветове, а не обратното. Вие сте художник, ще ме разберете. Очаквам вашия отговор, а от мен имате допълнителната организация. Моля Ви, мислете бързо, защото наистина утре може да е късно, както се казва.

И накрая, понеже споменах за сънуващите в черно-бяло от първо лице, позволете ми и аз да Ви разкажа едно мое нощно видение от последните дни. Сънувам го вече трети път. Обливам се в пот, а жена ми твърди, че викам поне три минути като обезумял, след което съм опипвал главата й. Настина много странно. Но стига толкова с въведението, ето го и съня. 

Намирам се в голям двор с лостове за гимнастически упражнения, баскетболно игрище и пейки на два реда. Затворени са от ограда, висока около три метра, за която разбирам (не зная дали това има съществено значение), че е прясно боядисана. Застанал съм срещу светла сграда (заради черно-белия формат на съня, не мога да определя цвета), на която малко под плоския покрив се големее надпис „Родното училище – Задължително условие за прогресивното развитие на човешкия род”. Под него с една идея по-малки букви прочитам: „Дружбата с всички народи, прегърнали ценностите на хуманизма, е така жизнено необходима, както въздуха и водата за всяко живо същество”, след което са изгравирани инициалите Б.О... 

Продължението Вие го знаете. 

Очаквам Вашия отговор.

Х.Д




* Бележка от редакцията: Въпреки, че нашият сайт не е за художествена литература, произведения, които отразяват точно тематиката и визията на сайта естествено се вписват в листата от важни творби, разкриващи проблематиката на свободата, личността, вярата в Бога, обществото и държавата.



Адв. д-р Виктор Костов участва в дискусионния формат на предаването "Часът на Милен Цветков" по НТВ на 3 октомври 2013 г. Д-р Костов защити тезата за нуждата от личен морали и отговорност на всяка личност. Самоуправлението на човека е в основата на неговата свобода, която също е съчетана и с лични и обществени отговорности. Д-р Костов цитира библейския пасаж от Псалми 14 и 53: "Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро", като констатация за причината поради която обществото и личността се намират в днешната криза и безнадежност.


Сем. Вундерлих са отново заедно, след съдебното решение от 19.09.2013Радостни сме да съобщим, че вчера немският семеен съд в Дармщат постанови връщане на четирите деца на сем. Вундерлих. Децата на Вундерлих, на възраст 7-14 години, бяха отнети преди три седмици поради една единствена причина - семейството обучава децата си у дома. В документацията на властите за атаката над дома на Вундерлих не са открити никакви данни за тормоз или насилие над децата.

Дирк и Петра Вундерлих са благодарни на всички поддръжници на правото на домашно образование по целия свят, които изразиха подкрепа за техния казус. Децата са били широко усмихнати в момента на връщане при техните родители, точно три седмици, след като бяха насила отнети от властите от семейното жилище. Адвокатът на семейството съобщава, че международният натиск и посланието в подкрепа на Вундерлих е било ясно и добре чуто от немския съд и политици.
 
Това събиране на родители и деца обаче идва със скъпа цена.

Вундерлих е трябвало да обещаят пред съда, че ще изпратят децата си в държавното училище. Семейство Вундерлих са християни и имат сериозни несъгласия с държавното задължително образование в Германия, което включва и насилствено сексуално образование на невръстни деца, както и се състои от програма, която прокламира хуманизъм и атеизъм, и в която няма място за Бог и християнската вяра. Изправени пред възможността обаче да им бъдат отнети завинаги родителските права, тези любящи родители нямаха избор.

Борбата все още не е приключила. Следват правни действия за пълно възстановяване на родителските права на майката и бащата и евентуалното осигуряване на спокойно и мирно практикуване на домашно образование в Германия или в друга страна. Още повече, нужно е немската държава да получи ясно послание, че е недопустим диктатът над съвестта и вярата, насилственото разделяне на деца от родители, които упражняват международно признатото фундаментално право на свобода на образованието съгласно ценностите на семейството и убежденията на родителите.

Майкъл Фарис, председател на HSLDA, международна правна организация за защита на правото на домашно образование, казва: „Немската държава обича компромиса, ако чрез него в крайна сметка успеят да си наложат волята... Сега те нямат проблем Вундерлихови да си получат децата обратно, стига да ходят на държавно училище. Това отношение - „или както ние искаме, или ще видите...” - е все още живо в това  общество, което се предполага, че е толерантно.”

адв. д-р Виктор Костов с Дирк и Петра Вундерлих в ГерманияЗначение за България

Ситуацията в България като отношение към задължителното училищно образование и правото на родителите да образоват децата си според убежденията си е принципно много близко до немската. Освен това, като водеща сила в ЕС, действията на властите в Германия в нарушение на човешките права биха могли да насърчат българските власти да действат по подобен начин.

Родители, които избраха домашното образование миналата година заради насилие над детето им в училище, бяха предадени на прокурора от социалните и Отдела за закрила на детето във Видин, като търсеха наказание лишаване от свобода до 3 години. След намесата на адвокат от Свобода за всеки и международен и местен натиск прокурорът отказа да образува наказателно производство. Властите във Видин се оттеглиха от директния и груб натиск върху семейството. И въпреки това видимо по-меко отношение на българските власти, казусът все още не е затворен за тях, което прави възможно при всяка промяна в политическата ситуация държавата да потърси отново насилствено налагане на държавното училище, въпреки правото на домашно образование на родителите.


По тези причини, ние ще устояваме фундаменталното право на домашно образование, гарантирано в ЕКПЧ, Всеобщата декларация за правата на човека и в редица други документи, по които България е страна.

(На снимката по-горе вдясно: Адв. д-р Виктор Костов с Дирк и Петра Вундерлих на среща на адвокати и правозащитници от САЩ и Европа, защитаващи правото на домашно образование, през септември 2013 г., в Германия)



 Снимка към статията Полицията щурмува секта в Германия от друг скорошен инцидент там.
Снимка към статията "Полицията щурмува секта в Германия" от друг скорошен инцидент там."

Редакционна бележка: Препепачтваме публикацията с разрешение. Тя съдържа писмо на германец до HSLDA, в което се изразява неодобрение срещу защитата на международната организация на семейство Вундрелиш, чиито деца бяха насилствено отнети от социални работници, полиция и спец части, само защото са обучавани вкъщи. След писмото на германеца е и коментарът на Майкъл Ферис, председател на базираната в САЩ организация, който е показателен за определени тенденции в претенциите на държави, правителства и техни органи по отношение на ограничаване на фундаменталното човешко право на родителите да образоват и възпитават децата си според своите убеждения.

---------------------------------------------------------

Скъпи колеги, получих следния имейл от господин Щефан Шмит, написан в отговор на възмущението ни, изразено по случая, свързан с шокиращото нападение и бруталното отнемане на домашно образованите деца на сем. Вундерлих. Моля, прочетете коментара ми по-долу и след това преминете към действие.

*Препратено изцяло и без редакция*

--------Оригинално Съобщение------------

От: Щефан Шмит [личен ймейл редактиран и премахнат]

Изпратен: Сряда, Септември 04, 2013 7:31 сутринта

До: info*********

Повод: Вашата статия: Помогнете на Вундерлих да си върнат децата

Скъпи г-н Ферис,

Това, което се случва тук, е напълно шокиращо и неприемливо. Извинявайте, но НЯМАМ предвид случващото се в Германия, а вашата статия. Никога не съм чел статия, съдържаща до такава степен арагонтност, невежство и т. н.

Вашият памфлет съдържа огромно количество полемични глупости. Изглежада е написан единствено с цел да привлече внимание и подхрани съмнителните ви амбиции. Напълно неприемливо е да злоупотребявате, ограничавате и влияете върху свободата на една независима държава само заради вашите съмнителни цели.

Германия НЕ е Съединените американски щати.
Домашното образование е НЕЗАКОННО според германския закон.
Ние нито искаме да знаем, нито ценим мнението ви за нашите закони.
Легално е в САЩ, така че си стойте там и се борете за правата си там.


Единственото, което Вундерлих, тези така наречени родители, искат, е да попречат на децата си да развият свободно и отворено мнение за света. Те искат да ги задържат насила в собствения си малък свят, независимо от това, което децата искат или не искат, и то само поради някакви си религиозни причини!

От самото начало тези така наречени родители набиват собствените си мнения и вярвания на тези бедни деца. Те въобще не са имали шанс да изградят собствено мнение. Това може да се нарече изтезание и то със сигурност вреди на децата и на развитието им като свободни, толерантни и отворени към света членове на обществото. И всичко това се прави, само за да удовлетвори родителите и за да се разпространят странните им идеи, отвратително!

По мое мнение тези родители трябва да бъдат хвърлени в затвора и да не бъдат пуснати, докато всичките им деца не завършат училище. Всеки, независимо от причините, който вреди на децата си по какъвто и да е било начин, трябва незабавно да се отдели от тях. Ако пък причината е религиозна, човекът трябва да бъде арестуван и затворен.

Сърдечни поздрави!

Щефан Шмит


За съжаление, това е виждането на много хора в Германия. И в основата си е официалната позиция на властите относно домашното образование, защитавана от държавата и съдилищата.

Това също, колкото и шокиращо да звучи, е позицията на твърде много хора дори и тук, в Америка.

В имейла си г-н Шмит твърди, че домашното образование пречи на децата да се развият „... като свободни, толерантни и отворени към света членове на обществото“. Също – и че „хората, които [домашно образоват] по религиозни прични трябва да бъдат арестувани и затворени“. Толерантен? Отворен към света? Свободен? Не мисля, че г-н Шмит схваща иронията на изявлението си. Г-н Шмит преиначава думите.

Истински либералното и демократично общество или държава не отвлича деца, за да наложи държавно-стандартизирано образование. Всъщност, основните човешки права и принципи определят правото на родителите да решават как ще образоват децата си като по-важно дори от самото оцеляване на държавата. (виж член 4.2 от Международния пакт за граждански и политически права.

Искам американската общност за домашно образование и всички други приятели на свободата да имат предвид, че този начин на мислене не е ограничен само до Германия. Много законодатели и академици в САЩ ще се съгласяват с вижданията на г-н Шмит. Някои от тях дори работят, за да ги осъществят тук. Понастоящем, за щастие, домашното образование (вече) не е легална причина за държавата да отвлича децата ви, понеже не посещават държавно одобрено училище. Колко време ще се задържи това положение?

Когато демократична държава като Германия може безнаказано да нарушава такива човешки права – защото това, което прави, е нарушение на човешките права – без да се надигне и гласче на протест от страна на другите свободни държави, трябва да се запитаме в каква безопасност се намира нашата свобода?

Това не е битка само за домашното образование, нито само единствено за това семейство. Това е битка за свободата.

Тази битка се води за основното човешко, дадено от Бога право на всяко семейство да решава как ще изживее живота си. Как иска да отгледа и образова децата си. В какви религиозни или философски виждания иска да вярва и според какви вярвания иска да живее.

Тесногръдството и нетолерантността на г-н Шмит представляват антитеза на ценностите, на които е основана нашата република. Подобни виждания са в противоречие с основните човешки права, които всяка свободна държава трябва да защитава – права, които дори Германия се е задължила да защитава, когато е подписала над дузина договори. Но г-н Шмит и много германски чиновници смятат, че държавата трябва да налага собственото си виждане на гражданите си. И те си мислят, че държавата трябва да използва сила от всякакъв вид, за да постигне тази цел. Толерантност? Отвореност? Свобода???

Не смятам, че това е така, а вие?

Приятели, свободата е под атака. Ще се надигнете ли в нейна защита? Ще застанете ли до мен, за да подкрепите това семейство и свободата? Моля, обадете се, изпратете имейл, факс, пишете на Германското посолство и консулство във вашата област. Време е германските законодатели да бъдат конфронтирани от истината.

Предприемете действия сега – ще ви отнеме само няколко минути

Благодаря за загрижеността и подкрепата ви за това безценно семейство. Очаквайте още информация в процеса на нашата работа по освобождаването на тези деца и подкрепата за семейството.HSLDA помага чрез законови усилия, целящи събиране на семейството. Можете да станете съпричастни в борбата ни за семейство Вундерлих като станете наш член или чрез дарение в полза на Фонд свобода на домашното образование.

Неотлъчно до вас в защита на свободата,

Майкъл Ферис



Бракът е между един мъж и една жена
Бракът е между един мъж и една жена
След успешното прокарване на абсурдния закон за хомосексуалните бракове в собствената си страна, премиерът на Великобритания планира да заставя и други нации да узаконяват безумието на британците. В заглавие в. Телеграф цитира британския премиер: „Дейвид Кемърън: Искам да експортирам гей-брака по целия свят”.*

Човекът има мисия, и тя по съвсем старомоден имперски модел бива заявена на бивши, и защо не бъдещи, колонии  че трябва да приемат държавно наложеното узаконяване на хомосексуалните „бракове”. 

Освен острата реакция срещу хомосексуалисткия империализъм на Кемърън, има и чисто практични причина за опозиция. Нигерия, Кения и други страни с консервативен морал по въпросите на семейството отказват да приемат наложените им хомосексуалисти посланици от Америка и Великобритания. Една от причините е, че хомосексуалните посланици ще дойдат в страната със съпругите си (каквото и да значи това) и по този начин ще целят пропагандиране на неприемливата идея за брак в местната страна.

За християните тази ясно прокламирана мисия на британския премиер е сравнима и конкурентна с призива на Исус Христос за проповядване на евангелието до всички народи:

Кемърън: „Искам да експортирам гей брака по целия свят.” – в. Телеграф



Христос:Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал” (ев. от Матей 28 гл. ст. 19-20).



Разликата обаче е в това, че докато на Христос му бе дадена всяка власт, както на небето, така и на земята (ст. 18), не е ясно откъде точно са овластени имперските хомосексуалистки амбиции на Кемърън.

Какво означава съпоставката на тези две глобални инициативи – Христовата и Кемъръновата? Двете идеологии не могат да съществуват заедно. Ако се наложи държавният хомосексуализъм, свободата на словото на християните ще бъде ограничавана и те ще бъдат подложени на репресии, ако проповядват срещу греха.  

Разбира се, има и една важна отметка. Държавният брак и религиозният брак могат да бъдат две съвсем различни процедури. Например, при комунизма в България единствено държавният, така наречен „граждански брак” беше разрешен и произвеждаше правни последици. (Дори към момента църковният брак не е забранен, но не произвежда правни последици пред държавата - плод на безкритичното отношение към държавното идолопоклонство).

Държавното налагане на „брак”, който е неестествен и невъзможен (целта на брачния съюз не е само консумиране на форми на сексуално задоволяване и държавни социални придобивки), ще доведе до репресии и потискане свободата на словото и религията на религиозни вярващи, както и на християни, които си позволяват да защитават библейската или просто естествената позиция за брака като съюз между един мъж и една жена. Други религии също са поставени да избират между правото законно да венчават двойки или да загубят това право, ако откажат да „венчават” еднополови двойки.

Целта на новото законодателство във Великобритания в полза на хомосексуалния „брак” е изолиране на влиянието на религията и християнството в обществото (въпреки така наречената "четворна защита" в закона за еднополовите бракове, целяща религиозните общности да не бъдат заставяни да провеждат церемонии по хомосексуални "бракосъчетания"). Тази цел не е нужно да бъде постигана в България. България е посткомунистическа страна, в която религията, която не обслужва властимащите, е с незначително влияние върху обществените процеси. Но за британците, които не са имали тоталитарен комунизъм, това е нещо ново – тяхната църква да бъде заместена от държавата. 

Очевидно и в кралството съпротивата срещу въвеждането на беззаконие чрез закон е недостатъчна. Това означава само предстоящи мрачни времена на потисничество и тирания срещу естествените права на хората и традиционните семейни ценности. Не само във Великобритания, но и „по целия свят”, който не се противопостави на упоритото елитарно налагане на хомофашистки империализъм.


* Бележка: Всички линкове в статитята са към британски и американски източници, на английски език.

Ходът, с който държавата и нейните бюрократи продължават самообожествяването си, е главозамайващ. Държавата е създала професия "приемен родител", с което легитимира родителството като произхождащо от държавно-установения класификатор на професиите. За да сте родител, вече не е нужно да раждате деца. Държавата ще ви придаде от себе си качествата на такъв с нарочна бланка. Децата, които държавата ще отнема от действителните им родители (наричани "биологични"), ще дава на тези, които са покрили ДЪРЖАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ да са родители. По този начин привидно безумната максима на защитничка на тоталитарния и провален (засега) Проект за закон за детето на дебат през март 2012 г. става постепенно реалност. Хорър-реалност.

Знаменателните думи на тази функционерка на УНИЦЕФ бяха, смислово и почти дословно, следните: "Ние не сме против семейството. Ние просто искаме да дадем децата на тези, които могат да ги отглеждат."

Съвсем логично е тези, които могат да отглеждат деца, да са лицензираните от държавата родители. Лудостта на държавните чиновници придобива заплашителен характер. Вече не е смешно. Очевидно не е далеч времето, когато дори за да имаш деца, ще ти трябва лиценз от държавния бюрократ, който лиценз ще удостверява, че си достоен да се съвъкупяваш прокративно в най-добрия интерс на бъдещото поколоние. За което държавата се грижи. Както и за неговото щастие.

Можете да изпратите своето мнение по въпросите на подобен проект на имейл, публикуван на страницата на Национална асоциация за приемна грижа.
Сайтът на международната правозащитна организация HSLDA, защитаваща правата на родителите да образоват децата си вкъщи, публикува анонс от адв. д-р Виктор Костов за филма, излъчен по БНТ, "Аз съм домашен ученик". Статията е на английски език и е разпространена до стотици хиляди получатели на електронния бюлетин на HSLDA. Можете да прочетете материала на английски език тук: http://www.hslda.org/hs/international/Bulgaria/201306030.asp.

Дискусията целеше да даде идеите на участниците за идеалното според тях правителство. Адв. Костов защити позицията, че е нужно преосмисляне на ценностите, които са залегнали в основата на българската политическа система.
Гледайте предаването на сайта на телевизията на този линк.

президентът на републиката с лидери на религиозни общностиПо инициатива на Президента на републиката религиозни общности ще отслужат молебен за здраве и благоденствие на българския народ.

Библията казва, че има голяма сила в усърдната молитва на праведния (Посланието на ап. Яков 5:16). Но праведен е само този, който вярва и изповядва Исус Христос като единствен Господ и Спасител, посредник между човека и Бога (1 Тим. 2).

В случая е похвална инициативата на Президента на България да обърне внимание на религиозните общности и да призове за тяхната молитва. Когато ситуацията на хората е отчайваща, тогава хората търсят Бога. Такова е положението с българския народ в момента.

В същото време тази инициатива, колкото и да е значима в политическо отношение, остава недоносена в чисто духовно и молитвено отношение. Защото не всяка вяра и религия има молитви, които достигат до Бога, а такива са само тези, които са принесени в името на Единородния Му Син - Исус Христос. И християнските лидери, които участват в този молебен, би следвало да си задават въпроса: доколко чисто политическата и държавническа загриженост на г-н Президента е информирана от вяра и търсене на Бога и доколко от политически прагматизъм и управленска безизходица?

Ако християните в тази група биха си задали този въпрос, може би нямаше да подкрепят безрезервно една инициатива, в която Божието име е схващано (в най-добрия случай) по много различен от билейския начин. Ако този въпрос въобще стоеше на дневен ред пред удостоените с честта да се молят с държавния глава християни, те биха били готови да дадат правилна насока на молитвите на държавните мъже към истинския Бог, чрез Спасителя.

Разбира се, ако биха ги чули, и ако техният съвет не би бил счетен за смущение на религиозното "единство", така лелеяно от светската власт.

Но кое е по-важно? Честта от поканата на г-н Президента или рискът на пророческото заявяване на библейската истина?

Тя не е толкова сложна: преди да се служи молебен за здраве и берекет за народа, е редно да бъде отслужен молебен за покаянието от безбожието и греховете на народа и управниците срещу Бога на Библията (Йона 3).

Все пак, тази първа инициатива би могла да бъде едно начало към постепенното съзряване за реалността, че държавата не е Бог, а негов служител за ползата на обществото.


В Либия след "арабската пролет" и свалянето на диктатора Кадафи свободата по никакъв начин не е напреднала в гражданското общество.

Четирима чуждестранни мисионери са били задържани през февруари за "прозелитизъм" или проповядване на християнството в Либия. Според властите това било престъпно.

Задържани са също и бежанци от Египет - коптски православни християни, обвинени също в прозелитизъм. Ето цитат от първата публикация:

Коментирайки казуса, либийският представител на властите по сигурността Хюсеин Бин Хмейд, опитвайки се да оправдае ислямската забрана на свободното слово, отбелязва: "Прозелитизмът е забранен в Либия. Ние сме 100% мюсюлманска страна и този вид дейност оказва въздействие върху нашата национална сигурност". Наистина, мюсюлманските държави  най-вече Иран постоянно потискат всеки разговор за християнство, твърдейки, че то заплашва "нашата национална сигурност".

Интересното в случая е сравнението на този страх за "националната сигурност" в тоталитарните ислямски режими и подобните опасения на българските власти. В прословутото бургарско писмо на Община Бургас и МВР-Бургас през 2008 г., евангелските християни бяха заклеймени пред всички училища в града като закононарушители и заплаха за националната сигурност.

Местни евангелски лидери направиха опит за корекция на позицията на властите в Бургас чрез писмо от няколко местни евангелски пастора, първите заявиха, че изпълнявали закона, въпреки посочените множество нарушения с това писмо на Европейската конвенция за правата на човека, българската конституция, Закона за вероизповеданията и други. Тази твърда позиция в защита на незаконната намеса на светската власт в правото на свободно изповядване на религия наложи завеждането на дело по антидискриминационното законодателство с цел защита на правата и законните интереси на евангелските вярващи, публично наклеветени от властите в Бургас и обявени за "опасни" без никакво основание или доказателства. Към момента делото все още се гледа пред Комисията за защита от дискриминация, като следващото заседание е насрочено за 13 март 2013 г.

Колкото до загрижеността на ислямските режими за християнския "прозелитизъм", авторът на горецитираната информация правилно отбелязва, че Либия и Северна Африка са били християнски територии преди набезите на мюсюлманските войски през 7 век.

В обобщение ще отбележим, че анти-прозелитистките закони и правила днес са само поредното извинение за налагане на тираничен режим и смълчаване на другомислещите. Лишаването на хората под юрисдикцията на тези режими от фундаменталното право на свобода на вяра в Бога и съпътстващите права на свобода на получаване и рапрозстранение на информация, право на събрания, свобода на словото не е поради някаква заплаха за "националната сигурност", но поради желанието за налагането на робско подчинение и мисловен контрол на тираните над хората под тяхна власт.

Тежката ръка на тоталитарното образователно министерство и политика на българската държава личат в изказванията на зам.-министърката на образованието г-жа Дамянова. Същата иска да тормози с глоби родителите, които упражняват своето фундаментално и изконно право на възпитание и образование на децата си съгласно своите убеждения и философия.

Напомняме на зам.-министърката, че семейството не е създадено от държавата, а е обществена структура, която съществува още преди създаването на държавното устройство. Това положение е отразено и в съвременни правни и международни документи, които ЗАДЪЛЖАВАТ ДЪРЖАВИТЕ И ТЕХНИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА  да се съобразяват с правата на родителите по отглеждане и възпитание на техните деца: Берлинска декларация на Световното движение за домашно образование.

Наглата и антисемейна политика на МОН ще срещне яростната гражданска съпротива на всички родители, които обичат децата си и не желаят да ги предадат като пушечно месо за "социализиране" в провалилата се държавна машина за "образование" от четиригодишна възраст.
В началото на ноември в Берлин се проведе първата Глобална конференция за домашно образование. На конференцията бяха представени правозащитни и "хоумскулърски" организации, изследователи и практикуващи домашно образование семейства от над 24 страни от Европа, Северна Америка, Азия и Австралия. От българска страна участва адв. д-р Виктор Костов, представляващ "Свобода за всеки". Асоциацията за домашно образование в България бе един от поддръжниците на събитието. Член на Бундестага, Патрик Майнхарт, приветства участниците и конфенернцията. Това беше забележителен жест, имайки предвид рестрикциите, налагани от германската държава на домашните образователи.

Баха разгледани казуси, свързани с преследването на свободата на образование от страна на някои правителства и държави. Беше представен и казусът на Филип Костов от Видин. (След насилие в училище Филип премина на домашно образование по желание на родителите си, позовавайки се на правото на родителите да решават формата на образование на децата си. Социалните служби и Отдел "Закрила на детето" се опитаха да уличат родителите в престъпление, но прокуратурата отказа да образува производство поради липса на данни за такова).

Конференцията прие така наречаната Берлинска декларация, в която се настоява за приемане на домашно образование в съотвествие с правото на родителите да решават въпросите на възпитанието и образованието на децата си, отбелязано в редица международни договори и юридически обвързващи документи.

Декларацията се подкрепя до момента от Свобода за всеки и и Асоциация за домашно образование и други организации и скоро ще бъде представена на български централни власти. Конференцията на практика бе среща на ключови фигури и организации в разрастващото се Световното движение за домашно образование. Декларацията на английски език можете да видите на Сайт на Световното движение за домашно образование.

В три части видеото представя дискусионнен панел по темата за агентите на ДС в църквата. Панелът бе последната сесия от конференцията "Бог и Цезар: Свидетелство или компромис" 2012, проведена на 18-20 октомври 2012 г, организирана от адв. Виктор Костов и Свобода за всеки и ОБЦ Благовестие, с участието на Alliance Defending Freedom. Видеоматериалите са изготвени и обработени от медийния екип на ОБЦ Благовестие и са предоставени на сайта за християнски новини и дискусии Пастир.орг със съгласието на Свобода за всеки. Добавените акценти от Пастир.орг с разбивка по време улесняват гледането и възприемането на материала.

Част 1


Част 2


Част 3

Пресъобщение

На 25 октомври 2012 г в София пред петчленен състав на Комисия за защита срещу дискриминация се проведе публично заседание по преписка 18/2012. По делото три бургаски евангелски църкви и четирима пастори, в лично качество, са подали жалба срещу действията на община Бургас и МВР Бургас за извършена дискриминация на основа религия и вяра.

Повод за жалбата, подадена през 2011 г. до Административен съд Бургас, бе широко тиражираното и оповестено в бургаски и национални медии писмо-информация до училищата със задание от властите писмото да бъде прочетено на всички ученици. В писмото-информация евангелските християни бяха наречени от общината и МВР една от „най-основните и опасни религиозни секти, които въпреки официалната си регистрация си в Дирекция „Вероизповедания”  нарушават българските закони, правата на гражданите и обществения ред.” В писмото-информация се съдържаше богословска оценка на вярата и практиките на евангелските църкви и твърдения, уронващи доброто име в обществото на същите.

В заседанието бяха представени нови писмени доказателства и изискани нови такива. Разпитани бяха и трима свидетели. Следващото заседание е през март 2013 г.
Патриаршията на БПЦ излезе с Декларация срещу антисемейното законодателство и конкретно - обсъждания през тази година Проект за Закон за детето. "Свобода за всеки" подкрепя принципните положения заявени в цитраната декларация и изразяваме задоволството си от тази публична позиция на БПЦ.
2 август 2012 г.

 
Обединени евангелски църкви (ОЕЦ) публикуваха свое Становище на 31 юли 2012 г. относно проект за Закон за детето (ПЗД). Текстът е разпратен до централните власти и християнски имейл листи.

Становището съдържа някои критични бележки към злополучния ПЗД. За съжаление то е ненавременно, и като цяло подкрепя духа зад един опасен законопроект, който е в разрез с библейските норми и интересите на българското общество. 

На първо място – проект за Закон за детето вече няма. Той бе оттеглен от изготвителите му поради огромния брой нарушения на основни човешки права, житейски принципи и семейните ценности. ОЕЦ повдигат въпрос, който не стои на дневен ред.

На второ място – критиките към ПЗД, които отправят ОЕЦ в своето Становище не добавят нищо ново към вече широко тиражираните критики към несъстоятелността на проекта.

На трето място – тези критики са половинчати, което сочи за наличието на богословски проблем; в заявената в становището позиция, намесата на държавата в семейството и отношенията родители-деца е приемливо и дори желано положение. Изготвителите на Становището желаят да „се запази духът на законотвореца за гарантиране на правата и най-добрия интерес на децата в България, съзнавайки отговорността на правителството да зададе правилна посока за развитие на политиката за деца и семейства у нас за следващите поколения”. Благоденствието на децата не се гарантира от правителството, а от родителите – това произхожда от естеството на семейството и от Писанията. На фона на доказаните вече намерения в ПЗД да се противопоставят деца и родители под благовидни предлози като защита на „правата на децата”, закрила от „насилие в семейството” и в „най-добрия интерес на децата”, подкрепата на ОЕЦ на идеята за подобен, макар и „усъвършенстван” закон, е смущаваща.

На четвърто място – становището настоява държавата да дефинира в закон поведението, което хората трябва да следват в семейните си отношения. Този подход към законотворчеството, наричан „позитивно право” е проблематичен, защото според него всяко поведение, което не е дефинирано изрично в закона е на практика незаконно. Позитивното право е характерно за тоталитарните и социалистически държавни устройства.

На пето място – с повдигането на един приключен преди два месеца въпрос като ПЗД ОЕЦ изразяват подкрепата си за идеята да има такъв закон. „Свобода за всеки”, множество евангелски църкви, правозащитни организации и критиците на ПЗД отрано посочиха, че подобен закон е опасен и ненужен. Подобна бе позицията и на Православната църква.

С оглед горното изразяваме нашата загриженост, за това, че организацията, която цели да представя голяма част от евангелските християни в страната, застава двусмислено на позиция, от която се ползват тези, които желаят да провеждат нов морал и да налагат опасни социални експерименти със семейството. 

Искрено се надяваме, че ОЕЦ ще преосмисли публичната си позиция и ще оттегли изцяло подкрепата си за идеята държавата, под влияние на групи със специални интереси, да преформулира отношенията родители-деца и да се превръща в невъзможен гарант за семейно щастие.



Адв. д-р Виктор Костов и „Свобода за всеки” са инициатори на Резолюция срещу ПЗД подкрепена от над шестстотин църкви, организации и лица, внесена в Министерски съвет и Народно събрание през май 2012 г. Анализът на Проектозакон за детето на адв. Костов и Свобода за всеки беше един от основните документи породили сериозен обществен дебат и основателни критики срещу законодателната инициатива.


Становище
21 юни 2012 г.

Свобода за всеки – адвокати
www.svobodazavseki.com

По повод съобщенията в пресата за спиране на Проект за Закон за детето (ПЗД)

В пресата се появиха съобщения за отказ от разглеждане на злополучния ПЗД в сегашното Народно събрание. Изразяваме задоволството си и поздравленията си до всички, организации и личности дали принос за постигнатата победа над този опит за антисемейно и неразумно законодателство. Приветстваме също отказът на управляващите от него. В същото време сме загрижени от половинчатия отказ от проекта и изказвания на политици, които се надяват да съживят тоталитарния законопроект в бъдещия парламент.

Следва да заявим, че ние ще поддържаме всяка правозащитна и гражданска инициатива срещу подобни на ПЗД предложения за антисемейно законодателство, което нарушава основни човешки права и интересите на родители и деца.

Нещо повече. Призоваваме загрижените организации и личности за инициатива по ревизия на сега действащото законодателство за „закрила на детето”, както и на практиките на съответните социални служби, поради случаи на злоупотреба с власт и нарушение на основни човешки права и към момента. Семейството и отношенията родители-деца трябва да останат неприкосновена територия за държавния чиновник освен в случаите, регламентирани в закона при престъпления срещу личността и публичния интерес.

Свобода за всеки - адвокати ще продължи да стои в защита на основните човешки права на неприкосновеност на личността, семейния живот и жилището и да защитава свободата на родители и деца от незаконна държавна намеса.

ТВ Алфа - За Проектозакона за детето, с участието на адв. Виктор Костов

Широко дискутираният към момента проект за Закон за детето, изготвен от Министерство на труда и социалната политика, е предложение за законодателство, което застрашава правата на родителите и излага децата на сериозни опасности за тяхното правилно развитие. "Свобода за всеки" се присъединява към всички личности и организации, които се противопоставят на
този законопроект. Пишете за мнението си директно на изготвителите тук: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Анализ на проект за Закон задетето
адв. Виктор Костов и екип на "Свобода за всеки - адвокати", правозащитна група защитаваща свободата на религията, съвестта и словото и други основни човешки права чрез публикации, образование и съдебни дела от 1992 г.

Меморандум-анализ на проект за Закон за детето
автор: Alliance Defense Fund, международна нестопанска организация от над 2000 асоциирани адвокати, защитаващи традиционното семейство и други човешки права. ADF е акредитирана при Организацията на обединените нации, Европейския парламент, Европейската агенция за основните права и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. ADF е сред водещите експерти в тази област на законодателството и в областта на човешките права. (Memorandum on the Bulgarian Child Act Draft - Оригиналът на документа на английски еизк.)

Писмо-становище от Асоциацията за правна защита на домашното образование (Home School Legal Defensce Association -HSLDA) на български и оригиналът in English.

Становище на Свобода за всеки, представено на 1 март, 2012 г. на обсъждане на проектозакона в Народно събрание, подкрепено от семейни и правозащитни организации.
Страница 3 от 4