Валентин Кожухаров

Валентин Кожухаров

Ако някой все още се съмнява, че абортът е убийство, той трябва отново да се вслуша в гласа на медиците, социолозите, педагозите, антрополозите, биолозите и т.н. А ако се запознае и с християнското виждане за аборта, тогава няма да остане и капка съмнение в него за това, какво се случва по време на аборта.

През следващата 2015 г. ООН и неговите структури ще вземат решения за подпомагане на бедните страни, където ще бъдат изпратени милиарди долари помощи с цел подобряването на здравното и образователното състояние на гражданите, както и икономическото им положение. Сред обществените групи, които получават подобни помощи са и защитниците на абортите в различните страни. Средствата се получават от отделни правителства, частни фондации и различните агенции на ООН с цел осигуряването на „сексуално и репродуктивно здраве” и защита на „репродуктивните права” – термин, често използван за прикриване на термина „аборт.”

Преди две седмици, на 17 март 2014 г., бе подета инициативата за събиране на подписи срещу политиката на редица структури на ООН да подкрепят финансово абортите в развиващите се страни, вж. тук. Инициативата призовава гражданите да дадат своя глас срещу използването на нашите данъци за подпомагане на абортите по света.

Инициативата трябва да се пребори и с невярната информация, която някои групи в развиващите се страни дават на комисарите на ООН, за да получат исканите от тях средства. Най-често поводът за искане на пари е процентът на смърт сред майките в бедните страни. При по-близко разглеждане на въпроса обаче се разбира, че смъртността не е свързана с раждането на деца, а с лошите хигиенни условия, недохранване, инфекции, кръвно налягане, усложнения при бременността и т.н. Вместо да се искат средства за осигуряването на чиста вода, повишаване на хигиената, образование за момичетата и жените, осигуряване на грижи за майката преди и след раждането, доставка на лекарства, подобряване на инфраструктурата и т.н., заинтересованите групировки настояват да получат пари за „репродуктивното здраве” на гражданите, т.е. за убийството на човешкия зародиш. Както навремето комунистите казваха: „Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем.” По-добре да няма раждания, казват защитниците на аборта, отколкото да имаме проблеми, които не можем да решим.

Християните
, наред с представителите на други религии, са длъжни да дадат своя глас в защита на всяко човешко същество, включително на детския зародиш в утробата на майката, а също в защита на собствените ни средства, които чрез данъците и чрез решенията на ООН могат да отидат за подпомагане на аборта, вместо за реално подпомагане на живота на гражданите. Бог желае хората да се раждат, а не да бъдат убивани, и веднъж родени на тази земя – да Го потърсят и да открият Неговата любов и състрадание, чрез което да превъзмогнат злото и греха в света и да намерят своето място в Царството Божие.

Битката на християните в Англия срещу светската държава продължава, особено що се отнася до законодателството, изискващо спазването на правата на хомосексуалистите и избягването на дискриминацията на основата на пол и сексуална ориентация. Може би българските читатели ще си спомнят случая на християнското семейство, Питър и Хейзълмери Бул, които през 2011 г. отказаха да настанят в стая с едно двойно легло в частния си хотел двама мъже-хомосексуалисти, основавайки се на християнската си вяра и убеждението, че хомосексуализмът е грях. Окръжният съд в Бристол постанови глоба от 3600 лири (ок. 8500 лв.) и двойката подаде жалба в апелативния съд, който от своя страна през 2012 г. отхвърли апела им. Семейството сетне подаде жалба във Върховния съд, който едва преди четири месеца, ноември 2013 г., излезе с решение, в което отново се потвърждава вината на двамата християни.

Съвсем наскоро друго християнско семейство получава писмо от британската Комисия за правата и равенството на хората, в което те са обвинени в дискриминация на хомосексуалистите. За разлика от семейство Бул, чийто случай бе повдигнат от двамата хомосексуалисти, в случая на семейство Джеф и Сю Грийн няма оплакване от никого, тъй като те не са отказвали прием на когото и да било в техните частни семейни хотели (вж. новината на британския „Телеграф” от 15 март 2014 г.). Като знаят, че съдилищата в Англия ще намерят и тях за виновни, съпрузите решават да се отнесат направо към Европейския съд за човешките права. Чрез британската организация „Християнски юридически център” те решават да наченат битката си не с отделни съдилища, а с английската светска държава, която, както се изразява семейство Грийн, „днес променя самата си същност само поради прищявката на политиците.”

„Изглежда, че в действителност държавата последователно и настойчиво прокарва някаква либерална светска идея, а не само идеята за хомосексуалистите,” продължават семейство Грийн. „Разочаровани сме, че нашите съдилища не признават правото на християните на собствена съвест и на проява на вярата им в публичното пространство; пълна ирония е, че съдът в Страсбург разбира християнската вяра по-добре от нашите съдилища.”

Тревожното в този случай е фактът, че анонимно лице се оплакало пред британската Комисия за правата и равенството на хората, че на уебсайтът на хотелите на семейство Грийн пишело, че „на женените се предоставят стаи с двойни легла” и че някой си хомосексуалист се оплакал, че на него и на партньора му не им била предоставена стая с двойно легло (което семейството потвърди, че не отговаря на истината, тъй като до ден днешен никой не е подавал оплакване към тях под каквато и да е форма). Писмото на Комисията накарала християнското семейство да промени цялата си политика на хотелиерство и от една седмица насам техните хотели предлагат стаи само с единични легла.

„Изправени сме пред ситуацията да не дискриминираме никого поради каквато и да е причина или пък цял живот да бъдем преследвани от държавата,” казва семейството. „Парламентът само със замаха на перото постанови, че всеки, независимо от пола си, може да сключва брак с когото си пожелае, но къде той казва нещо за вярата ми, която ми говори, че това е грешно?, оплаква се г-н Грийн.

Тази съвсем прясна новина от Англия идва като ново потвърждение на намеренията на секуларната и светска държава да узакони хомосексуализма в Европа и да наложи това на всички страни-членки на Европейския съюз, като го прикрива под фразата за правото и за свобода от дискриминация (вж. дискусията за резолюцията на европарламента от 4 февруари). Както посочихме, тези безбожни закони ще почукат и на нашата врата и ако християните още отсега не намерят възможност да предотвратят подобна „агресия срещу съвестта” на вярващите, възможно е и българските вярващи в скоро време да се окажат в ситуацията на описаните по-горе християнски семейства от Англия. Но дали и Европейският съд за човешките права ще ни помогне? Дали не е необходимо да се предприемат други, по-масови и по-сериозно ангажиращи действия на християните и на всички онези, които не приемат налагането на хомосексуализма на европейските граждани под предлога за защита на правата и преодоляване на дискриминацията?

Трети полКакто е известно, от началото на 2013 г. в Германия се проведоха разгорещени дебати относно половете, тъй като въведеният трети избор в свидетелствата за раждане на бебетата (т.е. към обичайните две полета за вписване на „мъж” или „жена” се появи и трето с название „Х”) повдигна много дискусии за това дали интерсексуалните деца трябва веднага след раждането си да бъдат оперирани и определени към единия от двата пола (всъщност, на родителите се даваше една седмица да решат този въпрос) или този избор да бъде отложен за неопределено време, когато или самото дете, или пък неговите родители ще решат към кой от двата пола то да принадлежи. Това постави въпроса за половата ориентация и половата идентичност, при която детето в определен период от време трябва да се ориентира към единия от двата пола и да придобие съответната идентичност, мъж или жена. Докато детето се „ориентира,” то ще продължава да бъде човешко същество от новия Х-пол.

След това различни активисти на движенията на хомосексуалистите по света повдигнаха въпроса за техните права и против дискриминацията им и Европа започна да умува как по най-адекватен начин да се изрази (преди всичко с думи и на писмо), защото тя съзнаваше, че никак няма да ѝ е лесно да убеди европейските общества в нещо, което се отхвърля почти масово от обикновените хора (политиците са особен сорт, за тях тук не говорим). И си намериха каквото търсеха: първо посочиха „драстичните” случаи на нарушаване на правата на хомосексуалистите, посочиха и два „невъобразими,” според тях, случая от Унгария и Гърция (вж. новините от декември миналата година за нападките срещу двете страни), като постановиха, че подобна дискриминация повече не може да се търпи; и второ, към групата ЛГБТИ добавиха и интерсексуалните, макар през първите няколко години на тези дебати интерсексуалните въобще да не бяха споменавани. По този начин те обединиха „сексуалното” с „половото” и се опитаха да придадат още по-общочовешко измерение на борбата на хомосексуалистите. През последните няколко месеца се говори, че към тези пет групи хора могат да бъдат добавени и други (вж. напр. тук|, където се говори за десет и дори повече вида обществени групи, които са дискриминирани), и така онези, които просто защитават правата на хомосексуалистите, също попадат в обсега на стремежите на Европа срещу дискриминацията.

Германия е една от много малкото страни в света, която въведе понятието „Х-пол” (то е въведено още само в Австралия, Нова Зеландия и Непал) и в началото на ноември 2013 г. прие закон за неговото утвърждаване, макар и да потвърди, че това не било „трети пол” а „временно положение на избор,” който избор в крайна сметка ще определи човека като мъж или като жена. Веднага с приемането на този закон различни германски движения на активистите се възпротивиха и заявиха, че законът въпреки всичко ограничава правата на интерсексуалните и те настояват не родителите, а самите интерсексуални деца, при достигане на съответна възраст, да решат към кой пол искат да принадлежат. В кратък, но ясен коментар на Guardian от 10 ноември 2013 г. въпросът е добре осветлен, а по този линк можете да проследите мненията на защитниците на „половата ориентация:”

В статията на Guardian може да се прочете също така за най-младото германско момиче, което решило да стане мъж, и за първия германски мъж, който станал жена и родил бебе и сега се бори със законодателството да го признае за баща на бебето, а не за майка: в германските закони все още няма определение, че баща може да роди, а пък „бившия” мъж в момента се бори със съда и с местния парламент да бъде признат за баща на детето си.

Нашата надежда е, че християните имат еднозначно отношение към тези въпроси и гласът им трябва да бъде чут.

„Постиженията” на германските защитници на правата на човека са наречени „небивал прогрес” в разбирането за човека и неговата роля в нова Европа. Твърде находчиво се е изразил за тези „постижения” един от участниците в дискусията, поместена след съобщението за закона за „третия пол” (вж. линка по-горе), който казва: „Боже Господи… ако това е върхът на прогреса, то как тогава ще определим глупостта?"
Както вече стана известно, на 13 февруари 2014 година белгийският парламент прие закон, който дава право на лекарите да убиват хора „и под 18 години,” които са безнадеждно болни и изпитват непоносими болки без никаква перспектива за облекчение. На практика законът позволява на докторите да прекратят живота на едно дете, ако с това са съгласни родителите или настойниците на детето (след подпис от тяхна страна, както и подписа на лекуващия лекар). Което е още по-ужасяващо в определенията на закона, това е изискването детето, което ще бъде подложено на съответно лечение, да съзнава какво е евтаназия и ясно да осъзнава положението си. Човек може да си представи това какво може да означава за един млад човек или дете, което в отчаяние търси помощ и утеха от родителите си.

Приетото от белгийските законодатели законоположение е уникално и то представлява ясен сигнал към европейските лидери, които трябва да обмислят доколко подобна законодателна мярка може въобще да бъде прилагана и дали, в края на краищата, тя може да бъде разисквана от парламентите и на други европейски страни. Особено като се има предвид формулировката на белгийските законодатели, че евтаназията ще се прилага само в случаите, когато детето изпитва непоносима болка: днес медицината разполага с изключително мощни средства срещу болката и това не може да бъде аргумент в подкрепа на приетия закон.

Тепърва ще се следи каква ще бъде реакцията, но вече започна мащабна подписка срещу този закон, както и срещу всеки друг опит за разширяване на смисъла и значението на евтаназията и практическото ѝ прилагане. Можете да се запознаете по-подробно с подписката (засега само на английски език), обърната към краля на Белгия Филип, който би могъл да не постави подписа си под текста на закона.

Християните могат обосновано да отговорят не само на този закон, но и въобще на въпроса за евтаназията като цяло и не трябва да се бавим с отговора си, ако не искаме подобни безумни „съчинения” да достигнат до прага и на нашата къща.
Страница 5 от 5