Блог Свобода за всеки
Валентин Кожухаров

Валентин Кожухаров

unicef-303925 6402014 година бе печална година за народите, които имаха надежда и вяра в прилагането на принципите на свобода на мисълта, словото, религията и другите убеждения на хората като неотменимо право на всеки човек, дошъл на тази земя. 2014 година ни показа, че свободата да изповядваш религията си се ограничава все повече и повече, че гласът на вярващите се заглушава или пък се пренебрегва, независимо от усилията на религиозните институции за противопоставяне на несправедливостта. Същата 2014 година ни посочи, че светските власти предлагаха и приемаха закони, които противоречат на здравия човешки морал, но които са угодни на една или друга изключително малобройна група от хора или организации, „борещи” се за слободия, а не за свободи. Това с особена сила се отнася до дебатите относно хомосексуализма и т.нар. ЛГБТ-хора (лезбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните).

Борбата на здравомислещите и особено на християните бе насочена към отмяна на подобни закони или към недопускане на разглеждането на подобни законопроекти, които се опитват да наложат „нова” нравственост в либералния свят. И докато опозицията между светските власти и вярващите през 2014 г. се разглеждаше преди всичко в светлината на недопускане на хомосексуализма като „норма” в обществените отношения, т.е. като някаква „норма” в отношенията между възрастните членове на обществото, то в края на тази 2014 година и организацията, която десетилетия наред бе призвана да защитава децата, УНИЦЕФ, с радост „прегърна” идеята за хомосексуализма и за родителите-хомосексуалисти и се опитва да наложи виждането си и на страните-членки на ООН, особено чрез своята дейност в световен мащаб, където тя работи за благото на децата.

Съвсем наскоро УНИЦЕФ прие документ, наречен „Елиминиране на дискриминацията срещу децата и родителите, основаваща се върху сексуалната ориентация и половата идентичност”, в който не само широко се проповядва „правото” на хомосексуалните да бъдат „родители” на деца, но се призовава в различните държави да се въведат закони, които да препятстват „дискриминацията” на подобни „семейства”, състоящи се от хомосексуални родители и осиновени от тях деца.

Това е изключително тъжен завършек на 2014 година, в която някои слободомислещи нанесоха такава огромна вреда върху мислите, съзнанието и вярата на хората – както на обикновения здравомислещ човек, така и на вярващите. УНИЦЕФ бе една от малкото организации, която през десетилетията остана неопетнена от скандали, сделки и политически влияния и с усърдие помагаше (и продължава да помага) на милиони деца по света, като ги избавя от страданието, недохранването, болестите, неграмотността и т.н. Стотици милиони хора по света вярваха на УНИЦЕФ и нейните работници, те доверяваха бъдещето на детето на тази организация, която действително вършеше чудеса по света и избавяше най-малките граждани на планетата от хроничните болести на този век.

И всичките добрини, които УНИЦЕФ вършеше, рухнаха само в един ден, когато организацията прие горепосочения документ и застана зад редиците на онези, които наричат порока добродетел и грехът – „право”. Днешните слободолюбци си намериха термина, който им бе необходим, за да защитават неморалните си стремежи за промяна на обществените отношения – думата „дискриминация”. Използването на тази дума се върши от хора с най-различни интереси и цели, както положителни, така и дълбоко отрицателни. Та сега и УНИЦЕФ начена да се бори за предотвратяване на „дискриминацията” срещу деца и родители, когато тази „дискриминация” се отнася до сексуалната ориентация и до половата идентичност.

Като посочва какви са определенията на термините „сексуална ориентация”, „полова идентичност” и „ЛГБТ-лицата”, на страница 3-та от своя документ организацията призовава държавите правилно да разбират тези дефиниции и съответно да ги прилагат в своето законодателство. Сетне на 4-та страница държавите се призовават да отменят онези свои закони, които „ограничават” правата на децата, ако една хомосексуална „двойка” реши да ги осинови. Този призив е отправен преди всичко срещу приетия неотдавна в Русия закон за защита на здравето и моралната чистота на децата, което също е част от законодателството и на други държави. В документа се казва: „УНИЦЕФ подкрепя приемането и влизането в сила на закони, които осигуряват на ЛГБТ-двойките и на техните деца законно признаване на връзките им като семейни връзки.”

unicef children talkЖивотът на едно дете в „семейството” на двама хомосексуалисти не е просто изключителна беда за нравственото развитие на самото дете, но то е беда и за обществото, което приема подобна извратеност, при която детето живее в обстановка на всекидневно осъществявано нравствено беззаконие на двама възрастни, които „познават себе си” (използвайки библейския израз за сексуалното сношение) и същевременно се изявяват като родители на децата в тяхното „семейство”. В своята среда – в училище, сред приятели, на улицата и т.н. – тези деца и техните „родители” трябва да бъдат приемани от другите техни връстници, от учителите, лекарите и които и да са други специалисти, с които децата неминуемо влизат в общение, като нещо естествено и нормално. Наистина, децата са деца и тяхното израстване е дълг на обществото, но чрез отношенията на тези деца със своите връстници и с другите хора содомският грях неусетно (а на места и съвсем забележимо) се разпространява в това общество, което е приело за нещо „естествено” и „нормално” хомосексуални лица да бъдат „родители” на децата.

Хората обикновено посрещат всяка Нова година с надежди за по-добра година и за по-успешно развитие на обществата с цел духовен и материален напредък, както на отделните семейства, така и на държавата като цяло. 2014 година ни показа, че неморалните законодателни мерки на някои покварени хора и организации могат да нанесат непоправими вреди на душевното здраве на отделни хора, а дори и на цели общества. Надеждата ни за по-добра 2015 година се крепи върху виждането, че вярващите, и особено християните, ще намерят достатъчно средства и възможности за противопоставяне на разширяването на разврата сред обществата – първо в собственото общество, сетне в другите общества и организациите, които са станали развъдник на порочни практики и идеи. Наистина, надеждата крепи човека, но съвременното нападение на злостни неморални идеи и практики върху съзнанието на народите не ни позволява само да се надяваме – днешните факти налагат активни действия, ако искаме всяка нова година да не води до увеличаване на покварата, а до нейното лекуване и преодоляване. А какво по-лековито средство може да съществува от приемането на Христос, от усилване на вярата в Него и следването след Него. Да Го следваме ще рече да изпълняваме Христовия нравствен закон и да се стремим той да бъде нравствен закон на всяко едно общество (какъвто той, впрочем, е бил в продължение на векове, когато обществата в Европа се наричаха и на практика бяха християнски).

Организацията за защита на естествените и морално оправданите права на гражданите на някогашните християнски народи, наречена „Граждани, да действаме”, организира различни петиции срещу несправедливи и дълбоко неморални идеи и практики и по този начин се опитва да пробуди съзнанието на всеки гражданин на което и да е общество и да покаже истинската същност на извършващото се насилие върху мисленето и поведението на семействата и на здравомислещите хора. Организацията начена подписка и срещу документа на УНИЦЕФ и нашето участие в тази подписка може да допринесе той да си остане само на хартия, без да бъде придвижен по-нататък в структурната йерархия на ООН. Да я подпишем е най-малкото, което можем да сторим само за една минута от времето ни, но освен това трябва да търсим възможности да показваме истинското лице на покварата, налагана ни от слободията на някои хора и организации, които или са се заблудили в мислите и действията си, или пък съзнателно налагат своята нова „нравственост” на цели народи и на техните деца. Като покажем истинското лице на беззаконието, ще си спечелим привърженици и така ще можем да намерим и средствата и възможностите за противодействие срещу безнравствеността, която някои се опитват да наложат на хората по света, като използват мощта на такива организации, като ООН. Да бдим и същевременно да действаме, защото от нас зависи как ще посрещнем и следващата Нова година – дали с още по-злостни неморални идеи и практики, налагани на народите, или с Христовото знаме на истинската свобода и истинското право на човека да Го познае и да Го следва, като прави ясна разлика между добро и зло, нравствено и безнравствено, порок и добродетел.

Съвременните законотворци, особено тези в Европа, определят равенство на хората пред закона. Това се счита за прогресивна стъпка на съвременните общества. Същевременно равенството, т.е. равнопоставеността между отделните хора, независимо от раса, пол, религия, образование, способности или недъзи и т.н., също е постановено със закони и те също се считат за мерило и ценност на днешните общества. И действително, законите за равенството значително допринесоха за изравняване на правата на хората и особено на онези, които в миналото бяха дискриминирани и нямаха възможност в еднаква степен да вземат участие в обществения живот. Днес в повечето европейски страни хората с увреждания и недъзи, например, живеят пълноценен живот и имат възможност да се ползват от всички облаги, които една държава може да предложи. Множеството подзаконови актове (напр. задължителното изграждане на различни приспособления, устройства, платформи и други удобства) действително допринасят за равнопоставеността на тези хора в обществото.

zakon ili suvest
Същевременно законотворците разшириха обхвата на законите за равенство и за предотвратяване на дискриминацията и включиха в тях клаузи, които уж на пръв поглед допринасят за по-видимо равенство между хората, но на практика ограничават правата на други хора. Такива са например случаите с разширяване на обхвата на нормативите, отнасящи се до хомосексуалистите и еднополовите бракове, до решението за извършване на евтаназия, до своеволната промяна на пола и дори на личността и т.н. Многократно тук в блога описвахме случаи на дискриминация на вярващите от страна на държавата, например осъждането на християни, които отказват предоставянето на услуги на хомосексуалисти или отказват да приемат евтаназията като законово определение на държавата. Многобройните примери на дискриминация спрямо вярващите карат някои християнски законодатели да търсят възможности дори и при съществуващото „прогресивно” законодателство в развитите либерални демокрации да се прокарат идеи и предложения, които, ако бъдат и законово закрепени, могат да защитят интересите и на вярващите, а не само на атеистите, каквото е положението днес в повечето модерни държваи.
2014-11-08 new 4509428 I2
Неотдавна, в наш материал от 1 август 2014 г., разказахме за една сладкарска фирма в Северна Ирландия, която отказа да постави надпис върху тортите си, който да рекламира еднополовия брак. Фирмата бе санкционирана и служителите й бяха определени като нетолерантни и неподчиняващи се на британското (и северноирландското) законодателство. Великобритания се сблъска с множество подобни случаи на „нетолерантно” и „закононарушително” поведение на вярващи, особено когато става въпрос за сферата на бизнеса и обществените отношения (слава Богу, държавата все още не се меси в семейния живот на вярващите). И изглежда тъкмо там, където вярващите се сблъскват с недомислиците на законите, се правят и съответни предложения за „подобряване” на тези закони. Само преди два дена, на 8 декември, парламентаристи и правителствени служители в Северна Ирландия обявиха решението си (широко оповестено в белфасткия „Телеграф”) да внесат за разглеждане т.нар. „изява на съвестта” като допълнителна клауза в законите, отнасящи се до равенството и дискриминацията. Подтикът за този ход идва от все още нерешеното дело на сладкарската фирма, която може да бъде осъдена заради това, че като семейна фирма тя не е пожелала да постави искания от хомосексуалистите надпис (и целият случай стана широко известен като „гей-тортата случай”).

givanp01 180pxВносителите на законопроекта (особено парламентаристът Пол Гайвън) считат, че едно общество е толерантно тогава, когато то позволява в него да има място и за различия, а не само уеднаквяване и равенство, което би създало някакво роботизирано общество. Толерантността изисква обществото да се съобразява както с необходимостта от предотвратяване на всякаква дискриминация, така и да зачита вярванията, надеждите и мислите на всеки член на обществото, т.е. да приема, че човек има право да действа според своята съвест, когато това не води до нарушаване на обществения ред или сигурността на гражданите. Отказът на една семейна бизнес фирма да рекламира еднополовите бракове, или на друга семейна бизнес фирма да приема хомосексуалисти в дома им, макар и превърнат в хотел, не нарушава обществения ред и сигурността, а е „изява на съвестта” на гражданина, с което другите граждани могат и трябва да се съобразяват.

Законопроектът потвърждава, че новата клауза, наречена „изява на съвестта”, ще осигури защита на онези, които имат различно виждане за света, в случая вярващите, независимо дали това са християни, мюсюлмани или принадлежащи към друга религия или вярване. Днешните клаузи на законите за „равенство” и против дискриминацията в действителност дискриминират вярващите, тъй като не им позволяват да действат в съответствие с вярванията и съвестта си, особено когато осъществяват бизнес или друга публична дейност. А едно толерантно общество не трябва да позволява подобно нещо, твърдят вносителите на законопроекта.

Разбира се, поддръжниците на законите за равенство като проява на светската държава, а също така поддръжниците на хомосексуалистите и еднополовите бракове, настояват, че въвеждането на клаузата „изява на съвестта” в Закона за равенството ще внесе нови разделения в обществото и ще разводни или обезличи понятията „равенство” и „дискриминация” (някои дори вече обявиха, че се срамуват, че са родени в Северна Ирландия, след като стана известна новината за новия законопроект), но тепърва ще се види дали разумът ще надделее или отново законотворците ще пренебрегнат факта, че законите за равенството на практика водят до дискриминация на вярващите. Очаква се в близките две седмици да стане ясно как се приема новият законопроект.

Juncker 03 0e426abaa8Тези последни събития в Северна Ирландия навярно ще окажат по-далечен и по-продължителен ефект и върху законотворческия процес в европарламента, където също бе начената кампания срещу подготвящия се от няколко месеца текст на „Директива за равнопоставено отношение” – законопроект, който ще бъде предложен на страните-членки на Европейския съюз за приемане от националните парламенти и ще стане част от националното законодателство. Преди десетина дена, на 1 декември 2014 година, повече от 100 организации, представляващи няколко милиона граждани на Европейския съюз, внесоха призив в европарламента, който по-специално е обърнат към президента на Европейската комисия, с молба подготвеният текст да бъде оттеглен или пък той да бъде преработен. Текстът действително е проблемен и неговото приемане може да разшири проявите на дискриминация срещу вярващите по подобие на случаите във Великобритания. Проблемът с Директивата е този, че законопроектът първоначално целеше да се предотвратят случаите на дискриминация срещу беззащитните, болните и хората с недъзи, но сетне бе разширен и обхвана и защитата на хомосексуалистите и поддръжниците на еднополовите бракове. Проблематична е и терминологията на Директивата, където думите „дискриминация,” „сексуално посегателство,” „неблагожелателно отношение” и т.н. имат доста размит смисъл и формулировка. Според сега разбираните термини, една проява на съвестта и вярата на човека може да бъде сметната като „дискриминация” или като „неблагожелателно отношение” и тъкмо в това е проблемът – как отделните хора или институции правят разлика между действителни и потенциални намерения или действия, какви са последиците от тях и има ли нарушаване на обществен ред или сигурност за който и да е гражданин на страната.

Очевидно е, че усложняването на обществените отношения подтиква законотворците да търсят най-приемливите за народите термини и формулировки, които да позволяват установяването на равнопоставени отношения между хората, без разлика на раса, език, пол, религия, образование и т.н. Това ще рече, че законите не само че не правят разлика между раса, език, пол, религия и т.н., а напротив – те трябва да отчитат всяка една черта на отделния индивид, а именно, неговия произход, неговия език, неговите вярвания и т.н. Когато те всички бъдат отчитани и когато се поставят в някакво хармонично отношение един към друг, тогава може да се говори за равенство и за предотвратяване на дискриминацията. Днешното състояние на нещата, когато натискът върху вярващите се усилва все повече и повече от светската държава, не може да продължава повече, ако държавата (в нашия случай говорим за Европейския съюз и всяка негова страна-членка) държи да се нарече толерантна, демократична и уважаваща всеки член на обществото, включително вярващите.

Само преди десетина дена, на 12 ноември 2014 г., секуларистите в европарламента (които наричат себе си „Платформа на европейския парламент за секуларизъм в политиката”, ПЕПСП) се събраха да обсъдят целите си за следващите пет години, тъй като сега се приемат нови законодателни инициативи и те използват момента да прокарат тезите си. Мотото на срещата им бе „Европа има право на секуларизъм.” Ако само с това се изчерпваха инициативите им, може би вярващите не биха били толкова разтревожени. Замислите на секуларистите обаче отиват много по-далеч от призива за някакви си права.
no-faith 4ae9cd711bЕто какво пише пресата за упоменатата среща: „В идеалния свят на европейските секуларисти, които считат че либералната демокрация се намира под постоянната заплаха от страна на религията, вярващите граждани няма да имат същите права, каквито имат другите граждани, когато става въпрос за обществените дебати. Вярващите трябва да мълчат. А европейските секуларисти ще счетат това за демократичен напредък, за свобода и дори за политически неутралитет. Те твърдят, че политическата сфера трябва да бъде „защитена” от всякакви религиозни вярвания, които продължават да оказват влияние върху демокрацията и върху човешките права. Нещо повече, според войнствените защитници на Европа без религия тъкмо Ватиканът, с неговата „огромна власт”, е най-голямата заплаха за съвременното секуларно общество”.

Тези първоначални думи от публикацията на European Dignity Watch недвусмислено посочват главните цели на тази групировка (в действителност консултативният й съвет се състои от представителите на 11 различни европейски неправителствени организации) – премахване на религията от политическия (а оттам – и от обществения) живот на континента и налагане на секуларизма като единствена идеологическа алтернатива за европейските граждани. Ако само това би била целта на секуларистите, то навярно вярващите някак си биха оборили тази тяхна главна теза и биха доказали правото си на политически живот в своята страна и в Европа като цяло. Но в действителност секуларистите мечтаят за свят, в който религията е тотално изместена от общественото пространство и където вижданията на атеистите и „свободомислещите” са изцяло въплътени в живота на обществата. Нека продължим разказа на защитническата организация:

Какво би представлявала една идеална секуларна Европа? Според председателите на срещата на ПЕПСП в секуларна Европа ембрионалните изследвания, евтаназията и сексуалните и репродуктивните права ще процъфтяват. Като централен елемент на ‘хуманитарната помощ’ абортът по желание ще допълни картината на секуларния рай. ‘Вече поискахме от Европейската комисия хуманитарна помощ с цел подпомагане извършването на аборти на изнасилените жени в Сирия”, казва председателят на срещата на ПЕПСП София Интвелд’”. Председателката дори посочва, че „единственото, което те (жените в Сирия, бел. прев.) в момента получават от Европейския съюз, е сутрешното хапче, което те вземат след сексуалното сношение; а това е толкова жалко”, жалва се тя.
secular europe
Не само това, но и много други сфери на обществения живот трябва да бъдат пропити от секуларния дух, твърдят европейските секуларисти: „Други приоритети на секуларистите включват цялата гама на т.нар. „права” на ЛГБТ-лицата и на жените, образованието ‘без предразсъдъци’ и премахване влиянието на религиозните организации върху политиката на държавите относно човешките права… Друга главна област на дейност на ПЕПСП е осигуряването на секуларния характер на институциите на Европейския съюз”, в чието ръководство не могат да влизат вярващи, какъвто е примерът с Антонио Таяни, който бе избран за заместник председател на европарламента и който бе осъден от София Интвелд, която заяви, че „поради неговото екстремистко католическо възпитание той не може да представлява обществото.”

Изявленията на евро-секуларистите от 11 ноември идват в момента, когато в началото на ноември се организираше посещение на папа Франсис в Европейския парламент в Страсбург, тъй като те бяха готови да положат всякакви усилия това посещение да не се осъществи. Според тях влиянието на религиите в Европа върху държавните структури е в ущърб на правата на атеистите и секуларистите и поради това всяка религиозна проява или посещения трябва да бъдат изключени от политическия (а оттам и от обществения) живот на Европа. Интересното обаче е това, че дори до днес, 25 ноември, когато папа Франциск ще се обърне с реч в европарламента, ПЕПСП не реагираха и не отправиха по-нататъшни протести срещу тази изява. Но затова пък Европейската хуманистична федерация не се забави с протестните си обвинения и вчера публикува остра протестна декларация, подписана от 23 европейски организации.

Разбира се, и самите християни нямат еднозначно мнение относно посещението на главата на римокатолическата църква в една светска организация, и това при положение, че папата представлява само католическата част на Европа и същевременно никоя друга християнска общност не го е упълномощила да говори от името на всички християни на стария континент. Същевременно е известно, че европарламентът се посещава и от други ръководители на християнски църкви и това никак не накърнява неговият светски характер, а напротив – тези факти посочват, че религиите, и особено християнството, са жива и неизбежна реалност на обществения живот в страните на Европа и тази реалност не може да бъде заличена само поради желанието на една или няколко антихристиянски и антирелигиозни организации или движения.

Много по-полезно би било за ПЕПСП и другите атеистични организации да признаят (а също да спазват) факта на свобода на съвестта и на религията и да позволят на всеки член на Европа да се труди и да живее според убежденията си, без да съществува заплахата някой да им отнеме тези изконни права и да ги преследва като граждани от по-низша каста (както те самите твърдят в документа си, вж. предпоследния параграф на цитираната публикация).

В България не съществува голямо напрежение между секуларистите и вярващите и въпреки това всеки християнин трябва да бъде наясно с опасностите, които европарламента може да създаде за всеки вярващ в рамките на Европейския съюз, ако този парламент се вслушва в гласа на такива антирелигиозни движения като ПЕПСП, Европейската хуманистична федерация и много други. Да бъдем бдителни и да поемем необходимата гражданска отговорност си остава една от най-важните задачи на всеки вярващ християнин.

Само преди два дена, на 19 октомври 2014 г., британският „Телеграф” публикува съобщение за потенциалната опасност, която дебне всяко училище в страната, което не проповядва „британските ценности,” т.е. ценностите на британската държава (новината тук). Медията посочва конкретно училище, което отказва да бъде „толерантно” към настояването на държавата за насаждане на възгледите на други религии и на светската идеология в неговата християнска среда. Като християнско училище, то възпитава своите ученици в християнските ценности и не може да ги възпитава в ценностите на държавата, някои от които са във въпиющо противоречие с християнската нравственост и с евангелските принципи, върху които се гради образованието на подрастващите в това учебно заведение.

student-2-213004-m 2
Конкретният повод на просветните власти за отправяне на заплаха към училището, че ще получи по-ниска квалификация и че дори може да бъде закрито, е отказът на училищната администрация да допусне ислямски свещенослужител да провежда сутрешното християнско събрание (ежедневна училищна практика, която от векове се следва в училищата на Англия и която се спазва и до днес). Държавната институция, занимаваща се с училищата в страната, предупредила християнското училище, че то трябва да учи учениците си да се придържат към „британските ценности,” което предполага еднакво отношение на децата както към собствените убеждения (в случая – към тяхната християнска вяра), така и към убежденията на другите, т.е. убежденията на другите вярващи (мюсюлмани, юдеи, будисти, сикхисти и т.н.) и на атеистите. На практика изискването на просветните власти се свежда до размиване на християнските ценности и заместването им с някакви светски принципи на „мирно съвместно съжителство във Великобритания,” където представителите на различни възгледи за света трябва да се откажат от личните си разбирания и трябва да приемат някакви изкуствени „британски ценности” като свои.

През последните два месеца в Англия се разгоря дебат по повод на някои ислямски училища, в които от години се насажда нетолерантност към другите религии и където децата биват възпитавани във фундаменталистки ислямски дух. Тук може да се научи повече за т.нар. „троянски кон” в английските училища – преподаване в ислямските училища на мюсюлмани-фундаменталисти, които се опитват да насадят фундаменталистки възгледи в подрастващите. Просветните власти продължават да се борят с проблема „троянски кон,” но изглежда борбата им се разпростира не само върху ислямските училища, а и върху всички училища в страната, като държавата вижда изхода за преодоляването на проблема в идеята всички училища във Великобритания да бъдат задължени да проповядват в класните си стаи „британските ценности,” т.е. равнопоставеност на всички възгледи на отделните граждани и пълна толерантност към различните убеждения на британското население. В тази връзка просветното министерство въведе нови правила за британските училища (наречени „анти-екстремистки” разпоредби), които са длъжни да се съобразяват с тях.

Новите разпоредби ограничават правата на децата, родителите, учителите и на училищата, като не им позволяват да се придържат към религиозните си убеждения и да ги практикуват,” казва Саймън Калвърт, зам. директорът на британския „Християнски институт.” „За наше учудване научихме, че на училището било наредено да покани представители на други религии, например един имам, които да провеждат сутрешното християнско събрание и да преподават,” продължава Калвърт. „Ние подкрепяме виждането, че трябва да се вземат мерки за предотвратяване на радикализацията в британските училища, но приетите нови правила не допринасят за това,” потвърждава експертът (за подробности вж. линка по-горе на „Телеграф”).

Не се съмняваме, че държавата в днешно време оказва все по-голям натиск върху своите граждани, включително върху образованието на подрастващото поколение, но да накараш учителите и учениците в едно християнско училище да изоставят християнските си ценности и да приемат мюсюлманските или юдейските или пък секуларните и светските ценности – това вече минава всякакви граници на добронамерени отношения между църква и държава. Интересно е защо държавата не схваща, че тези учители и ученици са не само поданици, но и добросъвестни граждани, данъкоплатци, избиратели, работници и учени, които отдават професионализъм и опит на тази държава, а тя се държи с тях като мащеха с децата си. Радикализацията трябва да се прекрати, но защо държавата вижда радикализация и в християнските училища? Фактите в Англия потвърдиха, че такава практика съществува в редица мюсюлмански училища и това накара просветниците да приемат новите мерки, но защо те подведоха под общ знаменател всички училища, включително християнските, и по този начин всяко едно училище в страната може да бъде заподозряно, че учи децата на нетолерантност, щом като не кани друговерци или атеисти да преподават в неговите класни стаи.

Отношенията между църквата и държавата търпят развитие и ние като християни трябва внимателно и с голяма бдителност да следим това развитие, за да не се окаже и нашата страна пред подобен проблем, който сега наблюдаваме в Англия и който би могъл да подтикне и други европейски страни да преразгледат училищните си правила и разпоредби.

Изглежда че „свободомислеща” Европа дотолкова е заслепена от стремежите си да осигурява „права” и „свободи” на европейските граждани, че тази слепота не й позволява да прави разлика между черното и бялото, между правилното и неправилното, между достойното и недостойното, и между ценностното и извратеното. Колкото и човек да се насилва да се сети какво ли още може да измислят свободомислещите умове на Европа, никога няма да може да се досети, защото „борците за права и свобода” всекидневно търсят възможности за предоставяне на колкото се може повече слободия на гражданите. Докога? И колко време още пороците ще да бъдат разпространявани под прикритието на някакви лозунги за права и свободи?

Съзнаваме, че в настоящия блог за пореден път публикуваме тема из областта на европейската извратеност и може би на някого тази тематика вече може да му е дотегнала, но от друга страна ние сме убедени, че ако си затваряме очите и не посочваме кое е действително наша свобода и кое е европейска слободия, то как бихме могли да реагираме, когато и в нашата страна започнат да се обсъждат подобни теми с цел да станат част от законодателството ни. Е, то бива да сме европейци, но все пак трябва да има и някакви граници на европейщината ни, когато някой се опитва с лека ръка да отменя традиционните устои на обществото и да ги насочва по пътя на разврата и порока. Извратени хора винаги е имало на тази земя, но защо днес тъкмо такива хора се опитват да представят порочния си начин на живот като някакво неотменно право за всички граждани? Няма ли кой да издигне глас и да напомни на обичащите слободията, че една масова зараза тръгва първоначално от един източник и след това поваля хиляди и милиони? Защо съвременните уж демократични и уж културни общества позволяват един извратен ум да предложи на цели народи порочния си начин на живот като живот в „свободата” и в „правото”?

„Кръвосмешението – фундаментално човешко право” – това е заглавие на германските медии, което британският „Телеграф” повтаря в една статия от 24 септември (виж тук). В нея се посочва, че германският Национален съвет по етика (който има подкрепата на правителството) отправил предложение към германските законодатели да преразгледат законите си, отнасящи се до сексуалните отношения вътре в семейството (между братя и сестри, родители и деца или внуци, т.е. по права роднинска линия), като се твърди, че „фундаменталното право на вече порасналите братя и сестри към сексуална ориентация трябва да се разглежда в друга светлина, а не да се разсъждава върху абстрактната идея за защита на семейството” и че „криминалното законодателство не е средството за съхраняването на едно социално табу” (т.е. общоприетото от народите табу за сексуални отношения между близки членове на семейството).

Както и при предишни разсъждения на европейците за права и свободи, така и в този случай подтикът за отправянето на подобен апел е конкретно съдебно дело, чието разрешаване уж „налага” преразглеждане на досегашните правила, нормативи и закони; в конкретния случай става въпрос за дело отпреди четири години, когато брат и сестра от Лайпциг се оженват и им се раждат четири деца; сетне мъжът е осъден на три години затвор по обвинение в кръвосмешение и същевременно семейната двойка се бори с германските съдилища за отмяна на присъдата (на 20 април тази година и Европейският съд по човешките права отхвърля молбата на семейството за отмяна на присъдата, подробности дава британският „Християнски институт” тук); сестрата не е осъдена, тъй като се доказало, че имала психически проблеми. Двойката твърди, че чрез законодателството държавата им отнема правото на семеен живот, че е иззела децата им (три от тях са в социални домове и четвъртото е при майка си) и че никой няма право да се намесва в семейните отношения на гражданите. Съответно германският Съвет по етика твърди, че чрез закони табуто на кръвосмешението не може да бъде гарантирано (като привежда множество примери на съществуващи семейни двойки между близки роднини, които са принудени да живеят в нелегалност) и че „нито страхът от отрицателни последици за семейството, нито пък възможността за раждането на деца от такава кръвосмесителна връзка може да оправдае едно криминално запрещение” (подробности дава „Християнският институт” в своя статия от 1 октомври 2014 г. тук).

Германските съдебни власти и политиците веднага реагираха, като преобладаващото мнение е твърде негативно – традицията на германците все още не им позволява да престъпят установените семейни норми и разбирания. Настроенията в страната са, че едва ли ще се обърне внимание на препоръката на Съвета по етика. Но тя вече горещо се обсъжда както в самата Германия, така и в европейските структури и, както вече видяхме при други случаи на приемане на резолюции и препоръки за даване на права на хомосексуалистите, така и в този случай не се знае след няколко месеца или година или повече какъв вятър ще задуха от парламентарната зала в Брюксел. Затова тъй наченахме тук този разговор – човек никак не може да предположи или да се сети какво още може да хрумне на „свободолюбивите” европейци. Поради това и нашият призив за бдителност на християните си остава: да четем Писанието, да се подвизаваме в храмовете според вярата и надеждата ни в Христос и любовта към Него и към ближния и да търсим упование в Бога, когато се опитваме да отговорим на съвременните предизвикателства, които пряко засягат вярата ни и тукашния и отвъдния живот.

По-рано тази година описахме сатанистки прояви в университетите, където най-голямо количество млади хора могат да присъстват на техните „служби на сатаната” (ето тук). Този път те успяха да спечелят благоволението дори на градските власти в столицата на друг американски щат, Оклахома сити, и да проведат „тъмната литургия” в една от залите на общината (подробности тук). Едно нещо е, когато университетските власти си „затворят очите” и позволяват провеждането на антихристянски прояви на тяхна територия, друго нещо е, когато една власт и една държавна администрация няма нищо против да даде помещенията си на сатанистите за техните „ритуали.” По посочения линк може да проследите събитията от обявяването на новината за „черната литургия” до провеждането й вчера, в неделя 21 септември 2014 г. (за съжаление новините са на английски, но по видеото и по снимките може да се съди за реакцията относно това „събитие”).

Знаменателно е обаче, че на сатанистката проява са присъствали само около 40 човека, докато в същото време римокатолическата църква е провеждала своя литургия недалеч от градския съвет, на която са присъствали около 1200 човека, а други 400 стояли отвън, тъй като в църквата нямало повече място. Разбира се, тази „статистика” не може буквално да се възприема като доказателство за процентното съотношение между сатанистите и християните, или пък между вярващите християни и невярващите в Америка, но въпреки това фактите говорят, че сатанистките прояви са инцидентни явления с изключително малък брой последователи или по-скоро симпатизанти (трудно е да се говори за последователи на нещо, което нито има развито собствено учение и доктрина, нито собствена йерархична структура, нито някакво систематизирано историческо наследство, което да му придаде някаква значима или конкретна историческа роля в дадено общество). По-важното в случая е това, че една държавна администрация позволява подобни инцидентни и антихристиянски прояви да се провеждат под покрива на тяхната администрация, която е администрацията на всички граждани, живеещи в даден регион или дадена страна.

Ако се проследи по-добре видеото на посочения уебсайт, ще се види, че „тъмната литургия” има за цел (както се изразява извършителят на „литургията”) да каже истината на християните за Христос и за самото християнство (като нещо лъжовно и заблуждаващо хората) и да ги освободи от „оковите,” които християнството им „надява.” Освен срещу християните като цяло, проявите на сатанистите в конкретния случай са насочени и срещу римокатолическата църква, която издига най-мощен глас срещу техните прояви. Интересен е и фактът, че тези прояви целят осмиване на християнството и подигравка с християните, използване на език, който твърде много наподобява езика на омразата, и въпреки това държавната власт не използва законодателството и не наказва онези, които се подиграват с чувствата на вярващите (или на когото и да било друг гражданин на страната). Ако обаче един християнски проповедник с цяло гърло предупреждава грешниците за участта им в отвъдния живот, ако не се покаят и не приемат Христа, тогава той се счита за нарушител на спокойствието и мира на гражданите и бива арестуван. По този начин двуличието на някои държавни управници (не на всички управници по света, слава Богу, а само на някои от тях) е не само очевидно за всеки, но те вече вземат и страна – тази на противниците на християнството.

Като християни ние трябва да сме бдителни и да търсим начини за противодействие както срещу онези, които не зачитат нашите права и свободи, така и срещу онези, които ни се подиграват, осмиват или ни мразят просто защото сме избрали да вървим след Христос и да изпълняваме Неговата воля.

Предаването на БНТ „Вяра и общество” от доста години насам осветлява редица важни църковни теми и ролята на Църквата в българското общество (както и на религията като цяло) и в него се дискутират немалко злободневни и важни за страната събития и процеси, свързани с вярата. Приносът на това предаване за религиозното ограмотяване и за „разнищването” на важни, и понякога малко известни, теми от църковния живот действително е голям. Но той щеше да е още по-голям, ако екипът му добре обмисляше стратегията и насоката на всяко предаване, а също така фразеологията на водещия и на участниците във всяко предаване. При всичката положителна роля на „Вяра и общество”, не можем да не споменем и недостатъците на предаването и така да подтикнем екипа му да се стреми към подобряване на стратегията на всяко едно предаване.

След лятната ваканция „Вяра и общество” започна днешното си (13 септември) предаване с фалстарт: представи темата си „Преследвани заради вярата си” и гостите на предаването – д-р Даниела Калканджиева и отец Стефан Илчевски – в което целият разговор бе за Църквата и за преследваните църковници (вж. предаването тук). От разговора става ясно, че под „Църквата” се разбира православната църква и под „църковници” – православните християни. Самите гости в студиото, както и водещият Горан Благоев, не си направиха труда да пояснят за коя точно „Църква” става въпрос – по подразбиране, „Църквата” в България не може да бъде друга, освен православната.

Осветляването на въпроса за преследваните свещеници, епископи и православни миряни през периода 1945-1989 г. е важна тема и от тази гледна точка разговорът спомогна за изясняването й. Но оповестяване на предаването като „Преследвани заради вярата си” заблуждава читателя (а сетне и зрителя) относно вероизповеданието на онези, които комунистите навремето преследваха и убиваха. Много по-ясно би било за зрителя, ако водещият бе направил кратко въведение в темата, където да спомене факта, че преследвани в България са били не само православните, но и всички други християни, и дори би могъл да спомене поне няколко имена. Предаването трябваше да покани гост (или гости) и от други християнски вероизповедания, които да разкажат за преследваните заради вярата си, независимо към коя християнска общност са принадлежали. Разбира се, в хода на разговора водещият спомена, че това предаване е само началото на поредица от подобни предавания, на които ще се разказва за преследваните и убити християни по време на комунистическия режим, но да се говори 50 минути за преследваната „Църква” и за преследваните християни, разбирано само като православни християни – това не е допустимо за подобна сериозна медийна изява, каквато е „Вяра и общество”.

През 2009 г. същото предаване дискутира темата за процеса срещу протестантските пастори от 1949 г., но към днешно време да се начене предаване на тема „Преследвани заради вярата си” и да се изключат другите християнски общности е най-малкото недалновидно. Много се надяваме, че в следващите предавания на Горан Благоев фразеологията ще бъде изчистена и ще се говори за „Църква” и за „християни”, преследвани и убивани заради вярата си, като за всеки действително вярващ в Христос, който в Негово име в онези потиснически времена бе готов да даде живота си.

Преди два дена (27 август 2014 г.) „Християнският институт” на Великобритания съобщи, че американската клиника „Св. Варнава” в Ню Джързи,, която предлагаше ин-витро оплождане, след цели 15 години изследвания и практическо приложение на техниката „бебе с трима родители”, най-сетне е решила да провери дали „създадените” от нея 17 деца, които вече са на тийнейджърска възраст, страдат от някакви отклонения в здравето си (подробности тук). Никой досега не се сещаше да следи здравето на тези деца – плод на „пълномащабно ембрионално генетично инженерство”, което представя прецедент на „сътворяване” на деца по собствен „дизайн” (цитирано от тук). Тази новина идва след като британското правителство реши, че Великобритания ще настоява за законодателно уреждане на въпроса за „децата на трима родители” (съобщението в „Индепендънт от 22 юли 2014 г. тук). Британците се решават на тази стъпка, която „ще отвори вратата за нови генетични изменения на човека с непредвидими последици” (цитатът от тук), след като САЩ още през 2001 г. се отказаха от тази „процедура” и я забраниха като „неестествена за човешкия род”.

„Християнският институт” в Англия предупреди на 14 август, че британското правителство се опитва да заблуди обществото и да го изкара глупаво и неразбиращо истинското значение на „невероятния медицински прогрес” (новината тук), и въпреки всичко парламентът ще обсъди въпроса в началото на септември, когато всички се завърнат от отпуска по работните си места. Институтът цитира журналистка от списание „Шотландецът”, която пише, че приемането във Великобритания на законодателство, позволяващо „произвеждането” на деца с трима родители, „в края на краищата ще доведе до един изкуствен и извратен свят, в който родителите ще могат да избират, да речем, височината на децата си и цвета на очите им” (цитатът от тук). Правителството промени определението на това, що е „генно модифициране”, тъй че то да включва в значението си и „модифицирането” на човешки същества. С по-големи подробности „техниката” на оплождане от трима родители може да се види тук (на английски).

Най-новата история на Великобритания показва, че гласът на християните рядко се чува в тази страна и мнозина са убедени, че парламентът ще приеме онова, което е намислил. Той не се вслуша и в предупрежденията на лорд Робърт Уинстън, който още на 4 май 2014 отправи апел по „Индепендънс”, че богаташите вече ще получат възможността да изберат каква да бъде външността на техните деца и че новите технологии ще дадат още по-голям тласък на евгениката – стремежа за създаване на човешка раса от индивиди с „подобрени” или съвършени човешки качества и белези  (новината тук). Ако гласът на християните на острова не се чува от политиците, то въпросът е доколко силен и убедителен е християнският глас в другите страни на Европа (в САЩ изглежда той е достатъчно убедителен), които също биха решили да приемат подобно законодателство. България може би е далеч от перспективата да се провеждат дебати по въпроса за „деца от трима родители”, но и у нас християните трябва да са бдителни и да следят предлаганите законопроекти за внасяне в парламентарна зала. Защото и у нас ще се намерят политици, които биха искали да изкарат народа глупав и неразбиращ „истината” за големия медицински „прогрес” в областта на генното инженерство и генното модифициране на човешкия зародиш.

През последните няколко години станахме свидетели на публичното оповестяване на огромно количество данни за сътрудничеството на църковници с ДС и комунистическата власт. Още много данни тепърва има да бъдат оповестени. Същевременно станаха известни и факти на достойно отстояване на вярата и убежденията на християните у нас, поради което немалко вярващи бяха пращани в лагери или направо унищожавани. Преди няколко дена (9 август 2014 г.) „Дойче веле” пусна материал за България, озаглавен „Враговете на НРБ,” в който авторът Н. Ценов посочва проучванията на двама изследователи, които показват, че гонени от властта „народни врагове” са намирали убежище в църкви и манастири и там са оцелявали от гоненията на комунистите (цялата статия – тук).

Материалът на Н. Ценов отново припомня, че към 1952 г. „вражеският” контингент в България нараства на 800 000 човека. Немалко от тях, особено хора от интелигенцията и заемащите по-високи длъжности в държавата, били наричани „бивши хора” – срещу тях се наченало преследване заради убежденията им, поради което те били определяни не като хора на новата държава, а като бивши хора с наследено от миналото капиталистическо или друго противно на комунистическата идеология съзнание. В изследването на единия от авторите, проф. Вили Лилков, се посочва, че днес е необходимо да се преоценят някои прибързани изводи за църквата и за митрополитите през 50-те и 60-те години, тъй като съществуват документирани случаи, при които „бивши” хора са намирали убежище и закрила в църкви и манастири. Такъв например е случаят с основателя на танковите войски на България полк. Генов, който след като два пъти бил изселван от ДС, се пренася да живее в Троянския манастир и там намира закрила срещу властта. По подобен начин и един от най-големите въздушни асове на страната по това време, ген. Стоян Стоянов, който макар и обявен за герой от войната, бил прогонен от народната армия и от град София, което го принуждава да избяга в Рилския манастир и там той се пенсионира като библиотекар. Описан е и случаят на друг „враг на НРБ”, който бива принуден да доносничи срещу видинския митрополит (това най-вероятно е митрополит Неофит, починал през 1971 г. на 103 годишна възраст), но който най-активно разпространявал позиви срещу народната власт и СССР.

Тези нови данни отново потвърждават фактите, че немалко християни са преследвани и затваряни заради вярата си и че същевременно български църкви и манастири са ставали убежище за гонените от ДС и от комунистическата власт. Макар в изданието на „Дойче веле” в посочената статия да се говори преди всичко за ролята на православната църква в тези процеси, подобни факти са имали място и сред другите християнски общности в България, където както в протестантските, така и в католическите общини преследвани от властта са намирали убежище. Надеждата ни е, че тези данни също ще бъдат публикувани и ще се посочи и положителната роля на църковните общности у нас за запазване на вярата и за противопоставяне на атеистическия и античовешкия режим на комунистическата власт у нас.

Живеете в страна, където хомосексуалния брак е незаконен, но където все повече се усилва гласът на поддръжниците на подобен „брак.” Вие сте обикновен производител на сладкарски изделия и със своите торти, пасти, кексове, бонбони и т.н. доставяте радост на децата и техните семейства. Но един ден едни хора ви поръчват да изработите торта, чиято глазура изобразява картина със следното съдържание: двама известни герои от детското телевизионно шоу „Улица Сезам”, прегърнати, казват: „Подкрепете кампанията за брака на хомосексуалистите.” Работещите в сладкарския ви цех и самият вие сте вярващи християни и отказвате да направите подобна торта. След няколко дена една правителствена агенция ви изпраща писмо, с което ви уведомява, че ако в седемдневен срок не изработите тортата според както клиентите са я поръчали, ще бъдете подведен под съдебна отговорност. Вие се чудите как това е възможно в страната ви, където хомосексуалният брак е забранен. Сетне разбирате, че се води обширна кампания за неговото узаконяване и една от организациите, бореща се за приемането на съответния закон, измислила още един начин за пропаганда на идеите си, като поръчала съответно количество торти, които също подканят гражданите да подкрепят тяхната кампания. И ако направите тези торти и ги дадете на клиента си, вие също ставате участник в тяхната кампания за узаконяване на „брака” на хомосексуалните.

На някого може да се стори малко странно защо ли разказваме тук някаква приказка за торти и кампании, но колкото и незначителен да изглежда този разказ, на фона на къде-къде по-значими събития, които се случват в България, в Европа и в света, той добавя още един щрих към непрестанните усилия на различни „защитници” на „права” и „свободи” на хомосексуалистите, които биха измислили какво ли не, само и само да „заливат” общественото съзнание с тяхната „истина,” т.е. с лъжата и порочната морална практика, която след време е призвана да стане истина за обществото. Описаната по-горе история бе публикувана на 7 юли 2014 г. в британския „Телеграф,” който разказва за този инцидент, случил се в Северна Ирландия (подробности тук). А организацията с название „Наблюдаване на случаите на нетолерантност и дискриминация срещу християните” (за нея тук) оповести случая (подробности за него тук) и го добави към своя архив от инциденти, насочени срещу християните, който сетне става достояние на различни правителствени и неправителствени организации, като те биват подтиквани да се вземат мерки за прекратяване на дискриминацията и ограниченията срещу християните.

И в България все още няма закон за юридическото признаване на „браковете” на хомосексуалисти, но знаем, че и в нашата страна се усилват активните действия на техните „защитници.” Та и тук у нас, ако сте сладкар и ви поръчат торта с подобна „украса” като северноирландската торта, или пък сте дърводелец и ви поръчат мебел със съответни надписи или образи, и вие като християнин откажете да произведете поръчаното от клиента ви, дали някои „защитници” на правата на хомосексуалните няма да намерят съответно параграфче или алинейка от някакъв закон, според който да ви обвинят, че сте нетолерантен и поддръжник на омразата срещу определени малцинствени групи. Случаят, при който да речем имате семеен хотел и откажете да приемете в него двама хомосексуални, които настояват да спят на едно легло в хотелската ви стая, изглежда вече „решен” от страна на държавата: хотелските услуги се предлагат на всички хора, независимо от тяхното различие по какъвто и да е признак. Но когато вие, като сладкар, получите от държавата (поради оплакването в съда от някаква си „защитническа” организация) указание каква украса да поставяте на тортите си, тогава човек се запитва: „Докъде ли може да стигне намесата на държавата в личния живот на нейните граждани?”

Четвъртък, 03 Юли 2014 17:48

След Х-Фактор следва Секс-Фактор

След два месеца ще станат 10 година, откакто за пръв път във Великобритания се появи X-Factor – музикалното състезание, което цели да привлича млади таланти към музикалното изкуство. Вариант на това шоу се появи в много страни по света и особено в бившите комунистически страни, които бързаха да не изостанат от „напредналия” Запад. Х-фактор бе бързо разпространен и в САЩ, където той придоби изключително комерсиален характер.

Преди няколко дена (средата на юни 2014 г) стана известно, че в САЩ ще се появи и SX-Factor, който, за да не остане съмнение за какво става въпрос, просто ще бъде наречен Секс-фактор (seX-Factor); обърнете внимание върху изписването му – с малки букви „се” и голямо „кс” – това цели то да има прилика с музикалното шоу. За разлика от музикалния си предшественик, това предаване ще бъде реалити шоу с напълно порнографски характер. В него осем мъже и осем момичета, които трябва да бъдат аматьори във филмовото изкуство, но които трябва да имат качествата на порно-звезди, ще се състезават един с друг, като ще се стараят да покажат „приятелските” си и сексуалните си предимства (повече за шоуто на неговия уебсайт тук). Шоуто вече пусна свои страници в Twitter и Facebook и това изглежда малко странно, като се имат предвид строгите изисквания на двете медии да не допускат материали с порно съдържание.

Странно изглежда и твърдението на създателите на новото секс-шоу, че тук става въпрос за „приятелско шоу,” каквито изобилстват в телевизионните медии. Но самият му създател вече заяви, че в него актьорите ще се разхождат голи и ще има „реални” сексуални сцени. Както и при Х-фактор, и тук състезанието ще се оценява от съдии и от публиката, която ще може да гледа шоуто по интернет и да гласува направо онлайн. Никъде няма предупреждение, че в него ще има порнографско съдържание, нещо повече: създателите на шоуто се надяват, че младата аудитория ще бъде тази, която най-активно ще взема участие в гледането и гласуването. Но тъй като създателите на шоуто продължават да твърдят, че то е „приятелско,” а не порнографско, няма да има  проблем то да бъде гледано и от деца.

Както и в редица други случаи, така и в този съвестни граждани подигнаха протест срещу излизането на това ново порнографско издание на американската шоу-индустрия, бе начената и подписка то въобще да не бъде допуснато за излъчване (повече за подписката тук). Борбата срещу порнографското шоу няма да е лесна, защото в него са заложени много пари. В края на първия сезон на шоуто една от двойките ще получи 1 милион долара награда, а колко ще получат организаторите на шоуто – все още не се знае, но цифрата със сигурност многократно ще надхвърли тази на наградата.

Споделяме тази новина тук, защото както нашите медии възприеха някои от най-долнопробните западни предавания, така и това ново чудо на шоу-индустрията може да приеме и своя български вариант, когато то бъде видяно по американските медии и по интернета. Можем още сега да подпишем протеста и да бъдат събрани 50 хиляди подписа, за да се повдигне въпросът за предотвратяване излизането на новото предаване. Спирането му в САЩ означава, че то няма да се появи и по българските медии. Ако веднъж се появи американското му издание, тогава не се знае дали ще можем да го спрем тук у нас, просто защото никой няма да ни пита, пък дори можем и да не разберем, че подобно предаване се подготвя – можем да научим за него направо от екрана, когато един ден то начене. Особено активни в протестите срещу „официалното” настъпление на порнографията по медиите трябва да бъдем ние християните, защото ние най-добре разбираме общочовешките норми на нравствен живот, които са християнски в своята основа, но от които някои съвременни общества последователно отстъпват. Да не чакаме, докато огънят достигне и до нашия праг, а още сега да се опитваме да го потушаваме там, където е възникнал и откъдето може да се разпространи навсякъде.

В ежедневния си живот на вярващи понякога сме удовлетворени от църковния живот, който водим, понякога се сблъскваме с редица проблеми и се стараем да ги преодолеем, а понякога чувстваме ограниченията на държавната власт и негодуваме и търсим възможности за защита на конституционното ни право на свобода на съвестта и религиозните убеждения. И често не се замисляме, че животът на християните в нашата страна е далеч по-добър и благословен от живота на християните в други страни, където те са подложени на преследвания, убийства, насилия и затворничество.

На 23 юни 2014 г. институтът Гейтстоун публикува новината, че християните са най-преследваната общност от вярващи в света. Той цитира изследването на Реймънд Ибрахим от февруари 2014 г. (повече подробности тук), в което се казва, че мюсюлманските страни са тези, където християните са подложени на най-жестоки преследвания и ограничения. Събитията в Ирак и Сирия от последните няколко месеца по най-нагледен начин изваждат наяве ужасяващи факти. На християните, които присъстват на тези територии като древни християнски общини още от времето на апостолите и до днес, се дават три избора: да се обърнат в исляма, да плащат джизя (данък с цел защита на живота и собствеността) или да бъдат убити. Стотици хиляди християни вече напуснаха родните си домове и заминаха за други страни в търсене на убежище и възможности за запазване на вярата си. Този древен християнски район вече смени религиозния си ландшафт и християнството в него е на път да изчезне от лицето на земята.

Изследователската и статистическа организация „Pew Research Center” (повече за нея тук) оповести още на 14 януари 2014 г. данните за състоянието на религиите в света и примерите на омраза и преследвания, като посочи, че християните са сред най-преследваните вярващи в света (подробности – тук). Оттогава насам изследванията продължават и тенденцията като че ли е тези преследвания да продължават и да се увеличават. За нас е трудно да си представим какво означава да си християнин в подобна среда, където по време на богослужението насилниците влизат и започват да убиват наред, домовете на християните са изгаряни до основи и цели семейства са избивани, вярващите са пращани в затворите (и християнки раждат децата си в тях в очакване на смъртната си присъда, вж. случая с Мериам Ибрахим тук), и цели християнски села биват обезлюдявани (последното съобщение на „Гардиън” за Мериям Ибрахим от 23 юни е, че смъртната й присъда е отменена; подробности тук).

Когато понякога изпитваме затруднения в християнския си живот, може би е добре да си спомним, че стотици хиляди християни биха жадували за живот на вярващи, какъвто ние имаме. Наистина проблемите, пред които са изправени християните в нашата страна, трябва да бъдат решавани, но навярно е добре да имаме пред очите си и проблемите, пред които са изправени християните в редица други държави и които те с цената на живота си се опитват да разрешат. С тази мисъл в ума още по-добре ще помним какво означава Христовото благовестие да достигне до край-земя и какви жертви се изискват от християните – както в т.нар. „свободен свят,” така и в държавите, където вярващите са преследвани и убивани.

От 2010 г. насам ООН начена проучвания и разработки, целящи определянето на т.нар. „Цели на устойчиво развитие” (на света), които трябва да доведат до просперитет и прогрес и до намаляване на рисковите фактори в света, такива като глада, болестите, неравенството и т.н. Част от този процес е изработването на т.нар. „Цели на развитието през новото хилядолетие.” Това се прави с оглед постигането към 2030 г. на намаляване наполовина на тези рискови фактори (вж. обявените 17 цели на развитието). Стотици инициативи се провеждат всеки месец и се натрупва база данни, която трябва да послужи като основа за изработването на желаните „цели на хилядолетието” (вж. повече тук).

Във всичката тази еуфория на ООН обаче почти никъде не става въпрос за основното звено на обществото – семейството, за неговото развитие и за неговата защита. Обявените 17 цели разглеждат глада, бедността, равенството между половете, икономическия растеж, разумно потребление, защита на екосистемата и т.н., но никъде в тях не се споменава семейство и факта, че всичко това се постига от хората, които живеят в семейства – майки и бащи, братя и сестри, роднини и приятели и всички други хора, също живеещи в семейства. Това обстоятелство предизвика учредяването на подписка (начената на 24 май 2014 г.) за включване на семейството като отделна цел на ООН в обсъжданите в момента „цели на хилядолетието от 2015 г. натам” (вж. тук), която ще бъде връчена на Генералния секретар на ООН и на членовете на всички 192 страни-членки на организацията.

В същото време усилията за предефиниране на семейството продължават на различно ниво и в различни държави. Натискът от страна на поддръжниците на теориите за „семейството като партньорство” и за признаването на еднополовото партньорство за „семейство” (включително правото на сключване на „брак”) е изключително голям. Европейската комисия уверено върви в тази насока, но тревожна новина идва и от Съединените щати, които по принцип са далеч по-традиционни от европейците и където в почти всички щати (с някои изключения) семейството се определя като съюз между един мъж и една жена. През идващия септември 2014 г., обаче, Бюрото по преброяванията на страната трябва да представи данни за населението и съвсем наскоро стана известно, че в базата данни то ще включи 180-те хиляди еднополови партньорства в раздела „семейство,” като същевременно ще предефинира какво е семейството. Този факт породи учредяването на 1 юни 2014 г. на нова подписка срещу това решение на американското бюро по преброяванията (вж. тук) и засега изглежда няма друга сила да се спре това развитие, освен съвестта на гражданите и на вярващите, които могат да увеличат броя на подписалите се и подписката да бъде внесена за разглеждане и за евентуална отмяна на взетото решение.

Както много неща у нас се правят „скрито-покрито,” така и редица документи и указания, които правителството и парламентът получават от различните комисии на ЕС и на ООН, се разглеждат от управляващите и парламентаристите, без гражданите да имат някаква представа за това и съответно без да могат да реагират при нужда. Затова трябва да бъдем бдителни и да се опитваме да следим какво се случва в правителството и в парламентарна зала (както и извън нея), за да не останем един ден изненадани и да чуем вече оповестено решение относно дефиницията на семейството и в нашата страна. Особено бдителни трябва да бъдат българските християни, като търсят възможности за изясняване на истината и за оказване на противодействие, когато се готвят промени, противоречащи на здравия човешки разум и на християнската нравственост, върху която все още се гради ценностната система на повечето европейски народи.

Възможно ли е да има нещо общо между сексуалната революция и един научноизследователски институт, който претендира да прави „научни” открития и изследвания на световно ниво? И как може подобен институт да бъде подтик за разпуснатите сексуални нрави, наблюдавани от близкото минало насам и широко проповядвани от секуларистите? Оказва се, че това е възможно, и нещо повече – такъв един институт се подкрепя от световните светски структури и те се вслушват в съветите, които той дава на основата на своите изследвания в областта на сексуалните отношения.

Това е Институтът Кинси, създаден през 50-те години на миналия век от д-р Алфред Кинси (повече за института тук), който първоначално се интересувал от сексуалните отношения между животните, но бързо се ориентирал към сексуалните отношения между хората и някак си стигнал до фройдистката идея, че сексуалното желание е заложено във всеки човек (включително в децата от самото им раждане) и то представлява непреодолима сила, движеща хората. Идеите и цялостната философия на института се развили в насоката на проповядване на свободни сексуални отношения между хората като начин на освобождаване от „сексуалния стрес,” в който изпада всеки, който „потиска” сексуалните си желания.

Промяната в нравите на хората от „демократичните” страни през последните няколко десетилетия и широко проповядваната свобода във всичко (което в половата сфера се изяви като „свобода” към безразборни сексуални връзки и хомосексуализъм), която на практика се превърна в слободия, се оказа благоприятна почва за Института Кенси, който начена световна пропаганда на „сексуалното здраве” чрез „информиране” (разбирайте – дезинформиране) на обществата относно сексуалните връзки и репродуктивните технологии. Мотото на института е „Информиране на хората по света за сексуалното здраве и даване на сексуални познания” и дейността му е насочена към изследвания и проучвания в областта на сексуалните отношения, независимо какви са те: при деца или при възрастни, при хетеросексуални, хомосексуални или бисексуални. Семинарите им за обучение на „сексуални специалисти” са чиста проба перверзни занимания, било чрез лично участие, било чрез наблюдаване на сексуални сношения от най-различен характер.

На 23 април 2014 г. този институт получи специален статут към Съвета на ООН за икономика и обществени отношения – статут на консултативен член. Т.е. той вече получи възможност да „консултира” на световно ниво светските лидери по въпросите на секса и на широко проповядваното от него увеличаване на ролята на сексуалното образование в училищата в световен мащаб. Тъкмо това образование – сексуалното образование в световен мащаб – е новата „революция", която може да обхване умовете е сърцата на децата и младите хора, ако „изследователски” институти като посочвания тук получат все по-голяма власт, бидейки „съветници” на ООН.

От няколко дена започна кампания за събиране на подписи, наречена „Спрете института Кинси” (повече за кампанията – тук), чиято цел е да информира родителите, всички граждани и правителствата на отделните страни за истинските цели на института и за щетите, които той може да нанесе в новата му роля на съветник на ООН. Едва ли има здравомислещ родител или който и да е разумен човек, да не говорим за вярващите християни, които могат да допуснат за нормални съжденията на представителите на този институт, например мнението на основателя му, д-р Алфред Кинси, който пише: „Трудно ни е да разберем защо едно дете (освен ако няма някаква културна предразположеност) ще има нещо против, ако някой докосва гениталиите му, или когато гледа гениталиите на другите, или когато гледа по-конкретни сексуални контакти… Контактите между възрастните… едва ли ще навредят на детето, ако и родителите му също не се тревожат по този въпрос.” (цитата вж. тук). 

Няма съмнение, че и българските християни в един глас ще застанат зад тази кампания и така ще допринесат този „изследователски институт” да бъде изваден от посочения съвет на ООН и дейността му да бъде разкрита в цялата й истина, а не според както той самият иска да изглежда, като хвърля прах в очите на хората чрез двусмислените названия на „изследователските” си проекти. Да подпишем декларацията още сега, ако ни затруднява езикът – да помолим наши приятели за помощ и да се включим в кампанията, в която вече са се включили хиляди християни; към днешна дата (3 юни) са нужни само още 750 подписа, което да позволи петицията да бъде внесена за разглеждане от съответната комисия на ООН, която трябва да се изкаже по повдигнатия в петицията въпрос. 

 

Свободата на религията, на изразяването и уважаването на личното мнение съставляват част от конституционните определения на всички съвременни демокрации, включително в България. Народите на тези страни имат възможност да живеят в атмосфера, в която правата и свободите на гражданите се зачитат както конституционно, така и чрез законодателството и чрез обществените организации. Но не всички хора еднакво разбират тези права и свободи и в съвременността все повече хора намират едно или друго определение в законите или в общоприетите разпоредби на държавата за обидно или като нарушаващо техните права.

Преди десетина дена (9 май) върховният съд на щата Масачузет прие решение, което не се понрави на някои, считащи, че съществуват американски обичаи и практики (особено в училищата), които са „обидни” за тях. Става въпрос за националния ритуал, наречен „Обет за вярност,” който се изпълнява при редица официални случаи и събития в САЩ и който гласи: „Обещавам да бъда верен на знамето на САЩ и на републиката, която то олицетворява: една нация, която е с Бога, която дава свобода и справедливост на всички.” Обетът за вярност се казва всяка сутрин в американските училища преди началото на часовете. И тъкмо тази училищна практика в щата Масачузет подтикнала някои нехристияни не само да изразят недоволството си от тази практика, но и в края на миналата година да подадат жалба в съда, че тя е противоконституционна.

Съдът постановил, че „Обетът” не нарушава ничии права и че той е изключително важно историческо наследство на американския народ. Недоволната група обжалвала това решение и миналата седмица върховният съд на щата отново излиза с окончателно решение, в което се казва: „Рецитирането на Обета за вярност, което е доброволно, не нарушава нито конституцията, нито уставите за образованието” (според които се забранява всякаква дискриминация в американските държавни училища). Т.е. убеждението, че американската нация „върви с Бога,” не може да се счита за накърняване на ничии чувства или да се смята за „обидно,” защото то е част от наследството на нацията (което е християнско) и защото казването на „Обета” е доброволно. На практика обаче той се казва във всички американски училища във всички щати и никой не роптае против подобна практика. Защото американските деца са горди да се нарекат американци.

Интересно е, че като подтик изразът „която е с Бога” да бъде добавен през 1954 г. към текста на „Обета”, е разпространяващата се комунистическа идеология (както в Европа, така и в САЩ), която целяла да унищожи християнството и вярата на народите в Бога.

Описваме този случай от американския върховен съд и решението му от миналата седмица по повод на думите „с Бога” и мнението на някои, че тези думи ги „обиждали” и накърнявали чувствата им (особено на децата в училищата), за да покажем, че дори в САЩ, където същевременно се прокарват редица секуларистки тенденции и практики, една съдебна държавна институция застава зад „патриотичното чувство на основателите на американската нация” и не се поддава на нападките на всякакви атеисти, секуларисти, привърженици на други религии, агностици и т.н., а защитава изконни за тази страна положения – нейните християнски основи и убеждението, че тази нация върви с Бога (каквато и била една от целите на първите заселници на този континент: основаването на Новия Йерусалим, на Божията земя). Повече подробности за случая можете да прочетете тук, откъдето е взет материалът за настоящата публикация, а за историята на установяване на „Обета за вярност” – тук (на английски език).

Колко християни в България биха желали и в българските училища всяка сутрин преди часовете децата да казват обет за вярност към родината, в който да подчертават, че и ние вървим с Бога и че страната ни може успешно да върви към бъдещето си само с Бога. Ако преди 60 години американците добавили думите „с Бога” като противодействие на комунистическата антихристиянска идеология, нима не можем и ние сега да добавим конкретен християнски израз, подобен на американския „Обет за вярност” към родината, в някои наши официални речитативи като защита срещу всякаква секуларизация и стремежи за установяването на все по-атеистично общество у нас? Като откъсваме децата в нашите училища от познаването на Бога и на библията, и като дори вече не ги учим и на патриотизъм, какво бъдеще можем да очакваме, след като в тях не се формират нравствените критерии на евангелието, които са съставлявали моралните устои на християнските народи векове наред, а им се предлага „сексуално образование” и им се посочват „прогресивните” примери на европейските законотворци, които искат да наложат разбирането за хомосексуализма едва ли не като нормалната практика на общуване между двама човека, решили да станат „партньори” (и дори да „се оженят”), защото, виждате ли, те се обичали. Ако на някои политици съзнанието им отдавна вече се е поддало на „противника на човечеството”, на сатаната, защо продължаваме да позволяваме подобно съзнание да се формира и у българските деца, макар и по индиректен начин? Въпроси, на които християните знаят отговора и които трябва да бъдат разяснявани и да стават достояние на всички граждани на страната ни.

Harvard libraryСамо преди няколко дни (7 май) „Студентският културен клуб” на един от филиалите на Харвардския университет съобщи, че на 12 май ще проведе „сатанинска литургия,” която ще бъде извършена от членове на „Храма на сатанистите” (новината най-напред бе пусната от CNSNews). Интересното в този случай не е в това, че подобно кощунство въобще може да се случи (и други сатанистки групи по света организират свои „богослужения”), а във факта, че то се случва не в някакъв затънтен университет, който не се намира под погледа на световната общественост, а в един от най-авторитетните научни и изследователски центрове в света, в който (което е още по-печално) университетската администрация мълчаливо одобрява подобни инициативи. Разлепени са стотици обяви на събитието, на които сатаната в образа на козел приканва зрители и гости да вземат участие в „литургията.”

Представители на студентски християнски сдружения веднага отправиха протестни писма до университетската администрация, а католическите представители започнаха подписка, която озаглавиха „Харвард подкрепя ритуал на сатанинска ‘литургия’” и в която се настоява за незабавно прекратяване на безумието. В призива се подчертава, че действията на сатанистите не само могат да бъдат опасни, но че те оскверняват вярата и чувствата на християните, като проповядват „ценности”, които са абсолютно противоположни на християнските.

Членовете на „Храма на сатанистите” настояват за издигането на статуя на сатаната в столицата на щата Оклахома, недалеч от монумента на Десетте Божи заповеди. Преди няколко дена (на 5 май) съдът трябваше да реши дали да позволи издигането на статуята (която показва Луцифер и две деца край краката му), но засега решението е отложено.

Днес научихме от сайта на студентския клуб, че все пак университетската администрация е отложила насроченото събитие на сатанистите, но това не означава, че то няма да се проведе на по-късна дата.

Наистина, не само престижният Харвард е средище на сатанисти, но щом като в подобно световноизвестно учебно заведение това е „нормална” (за университетската администрация) практика, можем да си представим какви антихристиянски сдружения може да съществуват (и те действително съществуват) в многобройни други не толкова известни „просветни” школи, които наред с общото и специалното образование допускат на тяхна територия да се разпространяват и вредни за психиката и здравето на младите хора антихристиянски и въобще антирелигиозни и антихуманни учения и практики.

Ето защо когато си избираме учебно заведение, на което да посветим няколко от най-хубавите ни младежки години, трябва добре да преценим средата, която ще ни обкръжи от първия ден на учението ни и да се постараем да видим какво стои зад фасадата на световната известност и популярността. Християните много добре знаят, че сатаната си придобива популярност в този свят, но те същевременно вярват и са убедени, че тази негова слава и популярност е до време. И все пак християнинът е длъжен тук и сега да му се противопостави и да го побеждава всекидневно – чрез силна вяра в Христос, чрез молитви и действен църковен живот, но също така и чрез граждански действия, насочени срещу описаните по-горе студентски и младежки сдружения, служещи на тъмните сили, а не на Светлината на живота.

Подетата от европейския парламент кампания за налагане на античовешки (напр., убийството на човешкия ембрион) и греховни практики (напр. разпространението на хомосексуализма) в страните от Европейския съюз, а чрез него в цяла Европа и в света, като че ли все още може да бъде овладяна и дори спряна, ако християните от Съюза ясно изразят гласа си по време на предстоящите избори за европарламент, които ще се проведат между 22 и 25 май във всички страни на Съюза.

Само преди две седмици (11 април 2014 г.) по инициативата на европейската християнска гражданска организация, „Нова тера” („Нова земя”), която бе подкрепена от множество други европейски организации, бе съставен документ, който се предлага на кандидатите за европарламента да подпишат и по този начин да поемат обещание, че ако бъдат избрани, ще спазват обещанието си да работят за обновена Европа, която да „рестартира” процеса на приемане на античовешките и греховните законодателни инициативи (тук можете да видите по-подробно инициативата, наречена „Обещание за Европа”). Обещанието, което бъдещите евродепутати трябва да поемат, включва редица ценности, които те се задължават да прокарват в своята парламентарна дейност. Документът (съдържанието му тук) посочва 10 европейски ценности:

1. Право на живот (уважаване на достойнството на човека и живота му от зачатието до естествената му смърт).
2. Правото на семейството (правото то да се състои от законен брак между един мъж и една жена).
3. Правото на свобода на мисълта, съвестта и религията.
4. Уважаване на свободата на личността.
5. Защита правата на родителите.
6. Здравеопазване за всеки гражданин.
7. Борба срещу преследването и дискриминацията на вярващите.
8. Справедливо решаване на въпросите на бедността и на социалните ограничения.
9. Даване на повече възможности на младите.
10. По-голяма подкрепа за гражданското общество.

Трябва да кажем, че президентът на „Нова тера,” парламентаристът от италианския парламент г-н Лука Волонте, е голям приятел на България и съвсем неотдавна той изнесе лекция по време на богословска конференция, на която представи принципите на работа на организацията. От личен опит можахме да се убедим, че действително християните в Европа все още имат шансове гласът им да бъде чут, особено ако сега, преди изборите за европарламента, се ангажираме и поискаме и от нашите кандидати за евродепутати да подпишат подобно обещание. Ако направим това, тогава няма да изпаднем в ситуацията, при която при гласуването на 4 февруари за резолюцията на европарламента за дискриминацията срещу хомосексуалистите от 15-те български евродепутати само един даде своя отрицателен вот. С помощта на българските християни всички български евродепутати трябва да застанат зад инициативите, описани в призива за обещание, наречен „Обещание за Европа,” като всичките 15 гласове трябва да бъдат срещу античовешките и греховните инициативи на сегашните европейски законодатели.

 

Ако някой все още се съмнява, че абортът е убийство, той трябва отново да се вслуша в гласа на медиците, социолозите, педагозите, антрополозите, биолозите и т.н. А ако се запознае и с християнското виждане за аборта, тогава няма да остане и капка съмнение в него за това, какво се случва по време на аборта.

През следващата 2015 г. ООН и неговите структури ще вземат решения за подпомагане на бедните страни, където ще бъдат изпратени милиарди долари помощи с цел подобряването на здравното и образователното състояние на гражданите, както и икономическото им положение. Сред обществените групи, които получават подобни помощи са и защитниците на абортите в различните страни. Средствата се получават от отделни правителства, частни фондации и различните агенции на ООН с цел осигуряването на „сексуално и репродуктивно здраве” и защита на „репродуктивните права” – термин, често използван за прикриване на термина „аборт.”

Преди две седмици, на 17 март 2014 г., бе подета инициативата за събиране на подписи срещу политиката на редица структури на ООН да подкрепят финансово абортите в развиващите се страни, вж. тук. Инициативата призовава гражданите да дадат своя глас срещу използването на нашите данъци за подпомагане на абортите по света.

Инициативата трябва да се пребори и с невярната информация, която някои групи в развиващите се страни дават на комисарите на ООН, за да получат исканите от тях средства. Най-често поводът за искане на пари е процентът на смърт сред майките в бедните страни. При по-близко разглеждане на въпроса обаче се разбира, че смъртността не е свързана с раждането на деца, а с лошите хигиенни условия, недохранване, инфекции, кръвно налягане, усложнения при бременността и т.н. Вместо да се искат средства за осигуряването на чиста вода, повишаване на хигиената, образование за момичетата и жените, осигуряване на грижи за майката преди и след раждането, доставка на лекарства, подобряване на инфраструктурата и т.н., заинтересованите групировки настояват да получат пари за „репродуктивното здраве” на гражданите, т.е. за убийството на човешкия зародиш. Както навремето комунистите казваха: „Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем.” По-добре да няма раждания, казват защитниците на аборта, отколкото да имаме проблеми, които не можем да решим.

Християните
, наред с представителите на други религии, са длъжни да дадат своя глас в защита на всяко човешко същество, включително на детския зародиш в утробата на майката, а също в защита на собствените ни средства, които чрез данъците и чрез решенията на ООН могат да отидат за подпомагане на аборта, вместо за реално подпомагане на живота на гражданите. Бог желае хората да се раждат, а не да бъдат убивани, и веднъж родени на тази земя – да Го потърсят и да открият Неговата любов и състрадание, чрез което да превъзмогнат злото и греха в света и да намерят своето място в Царството Божие.

Битката на християните в Англия срещу светската държава продължава, особено що се отнася до законодателството, изискващо спазването на правата на хомосексуалистите и избягването на дискриминацията на основата на пол и сексуална ориентация. Може би българските читатели ще си спомнят случая на християнското семейство, Питър и Хейзълмери Бул, които през 2011 г. отказаха да настанят в стая с едно двойно легло в частния си хотел двама мъже-хомосексуалисти, основавайки се на християнската си вяра и убеждението, че хомосексуализмът е грях. Окръжният съд в Бристол постанови глоба от 3600 лири (ок. 8500 лв.) и двойката подаде жалба в апелативния съд, който от своя страна през 2012 г. отхвърли апела им. Семейството сетне подаде жалба във Върховния съд, който едва преди четири месеца, ноември 2013 г., излезе с решение, в което отново се потвърждава вината на двамата християни.

Съвсем наскоро друго християнско семейство получава писмо от британската Комисия за правата и равенството на хората, в което те са обвинени в дискриминация на хомосексуалистите. За разлика от семейство Бул, чийто случай бе повдигнат от двамата хомосексуалисти, в случая на семейство Джеф и Сю Грийн няма оплакване от никого, тъй като те не са отказвали прием на когото и да било в техните частни семейни хотели (вж. новината на британския „Телеграф” от 15 март 2014 г.). Като знаят, че съдилищата в Англия ще намерят и тях за виновни, съпрузите решават да се отнесат направо към Европейския съд за човешките права. Чрез британската организация „Християнски юридически център” те решават да наченат битката си не с отделни съдилища, а с английската светска държава, която, както се изразява семейство Грийн, „днес променя самата си същност само поради прищявката на политиците.”

„Изглежда, че в действителност държавата последователно и настойчиво прокарва някаква либерална светска идея, а не само идеята за хомосексуалистите,” продължават семейство Грийн. „Разочаровани сме, че нашите съдилища не признават правото на християните на собствена съвест и на проява на вярата им в публичното пространство; пълна ирония е, че съдът в Страсбург разбира християнската вяра по-добре от нашите съдилища.”

Тревожното в този случай е фактът, че анонимно лице се оплакало пред британската Комисия за правата и равенството на хората, че на уебсайтът на хотелите на семейство Грийн пишело, че „на женените се предоставят стаи с двойни легла” и че някой си хомосексуалист се оплакал, че на него и на партньора му не им била предоставена стая с двойно легло (което семейството потвърди, че не отговаря на истината, тъй като до ден днешен никой не е подавал оплакване към тях под каквато и да е форма). Писмото на Комисията накарала християнското семейство да промени цялата си политика на хотелиерство и от една седмица насам техните хотели предлагат стаи само с единични легла.

„Изправени сме пред ситуацията да не дискриминираме никого поради каквато и да е причина или пък цял живот да бъдем преследвани от държавата,” казва семейството. „Парламентът само със замаха на перото постанови, че всеки, независимо от пола си, може да сключва брак с когото си пожелае, но къде той казва нещо за вярата ми, която ми говори, че това е грешно?, оплаква се г-н Грийн.

Тази съвсем прясна новина от Англия идва като ново потвърждение на намеренията на секуларната и светска държава да узакони хомосексуализма в Европа и да наложи това на всички страни-членки на Европейския съюз, като го прикрива под фразата за правото и за свобода от дискриминация (вж. дискусията за резолюцията на европарламента от 4 февруари). Както посочихме, тези безбожни закони ще почукат и на нашата врата и ако християните още отсега не намерят възможност да предотвратят подобна „агресия срещу съвестта” на вярващите, възможно е и българските вярващи в скоро време да се окажат в ситуацията на описаните по-горе християнски семейства от Англия. Но дали и Европейският съд за човешките права ще ни помогне? Дали не е необходимо да се предприемат други, по-масови и по-сериозно ангажиращи действия на християните и на всички онези, които не приемат налагането на хомосексуализма на европейските граждани под предлога за защита на правата и преодоляване на дискриминацията?

Трети полКакто е известно, от началото на 2013 г. в Германия се проведоха разгорещени дебати относно половете, тъй като въведеният трети избор в свидетелствата за раждане на бебетата (т.е. към обичайните две полета за вписване на „мъж” или „жена” се появи и трето с название „Х”) повдигна много дискусии за това дали интерсексуалните деца трябва веднага след раждането си да бъдат оперирани и определени към единия от двата пола (всъщност, на родителите се даваше една седмица да решат този въпрос) или този избор да бъде отложен за неопределено време, когато или самото дете, или пък неговите родители ще решат към кой от двата пола то да принадлежи. Това постави въпроса за половата ориентация и половата идентичност, при която детето в определен период от време трябва да се ориентира към единия от двата пола и да придобие съответната идентичност, мъж или жена. Докато детето се „ориентира,” то ще продължава да бъде човешко същество от новия Х-пол.

След това различни активисти на движенията на хомосексуалистите по света повдигнаха въпроса за техните права и против дискриминацията им и Европа започна да умува как по най-адекватен начин да се изрази (преди всичко с думи и на писмо), защото тя съзнаваше, че никак няма да ѝ е лесно да убеди европейските общества в нещо, което се отхвърля почти масово от обикновените хора (политиците са особен сорт, за тях тук не говорим). И си намериха каквото търсеха: първо посочиха „драстичните” случаи на нарушаване на правата на хомосексуалистите, посочиха и два „невъобразими,” според тях, случая от Унгария и Гърция (вж. новините от декември миналата година за нападките срещу двете страни), като постановиха, че подобна дискриминация повече не може да се търпи; и второ, към групата ЛГБТИ добавиха и интерсексуалните, макар през първите няколко години на тези дебати интерсексуалните въобще да не бяха споменавани. По този начин те обединиха „сексуалното” с „половото” и се опитаха да придадат още по-общочовешко измерение на борбата на хомосексуалистите. През последните няколко месеца се говори, че към тези пет групи хора могат да бъдат добавени и други (вж. напр. тук|, където се говори за десет и дори повече вида обществени групи, които са дискриминирани), и така онези, които просто защитават правата на хомосексуалистите, също попадат в обсега на стремежите на Европа срещу дискриминацията.

Германия е една от много малкото страни в света, която въведе понятието „Х-пол” (то е въведено още само в Австралия, Нова Зеландия и Непал) и в началото на ноември 2013 г. прие закон за неговото утвърждаване, макар и да потвърди, че това не било „трети пол” а „временно положение на избор,” който избор в крайна сметка ще определи човека като мъж или като жена. Веднага с приемането на този закон различни германски движения на активистите се възпротивиха и заявиха, че законът въпреки всичко ограничава правата на интерсексуалните и те настояват не родителите, а самите интерсексуални деца, при достигане на съответна възраст, да решат към кой пол искат да принадлежат. В кратък, но ясен коментар на Guardian от 10 ноември 2013 г. въпросът е добре осветлен, а по този линк можете да проследите мненията на защитниците на „половата ориентация:”

В статията на Guardian може да се прочете също така за най-младото германско момиче, което решило да стане мъж, и за първия германски мъж, който станал жена и родил бебе и сега се бори със законодателството да го признае за баща на бебето, а не за майка: в германските закони все още няма определение, че баща може да роди, а пък „бившия” мъж в момента се бори със съда и с местния парламент да бъде признат за баща на детето си.

Нашата надежда е, че християните имат еднозначно отношение към тези въпроси и гласът им трябва да бъде чут.

„Постиженията” на германските защитници на правата на човека са наречени „небивал прогрес” в разбирането за човека и неговата роля в нова Европа. Твърде находчиво се е изразил за тези „постижения” един от участниците в дискусията, поместена след съобщението за закона за „третия пол” (вж. линка по-горе), който казва: „Боже Господи… ако това е върхът на прогреса, то как тогава ще определим глупостта?"
Страница 4 от 5