Бурките като димна завеса или коя е истинската мишена на „патриотите“
-
Брой 46: Възможна ли е свободната съвест в България? Поредната кампания за отмяна на свободата на религията чрез законопроекти и общински наредби – Юни 2016
- Свободата на религията в български вариант: избор между лицемерието и забраната Уводни думи на редактора
- Тоталитарен реваншизъм в областта на религиозната свобода в България – законопроекти за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията Атанас Кръстев
- Свобода на съвестта и българският контекст Валентин Кожухаров
- Дефицитът на вяра като ограничител на религиозната свобода в България Христо П. Беров
- Бурките като димна завеса или коя е истинската мишена на „патриотите“ Емил Коен
- Свободата на религията в български вариант: избор между лицемерие и забрана Виктор Костов
В историята на (не)спазването на правата на човек у нас 17 май ще бъде запомнен с две важни събития. Първото е, че в Пазарджик полицията „залови“ първата нарушителка на новоприетата общинска наредба, забраняваща буркитеи ѝ наложи глоба, макар и заради това, че няма при себе си лична карта, а не по новата наредба. Второто е, че Общинският съвет в Пловдив не прие типовото предложение на съветниците от ВМРО за забрана на същите тези бурки, противно на общинарите от Пазарджик, Стара Загора и както се готвят да постъпят на други места (Шумен, Бургас, Петрич, Харманли, София).
Медиите непрекъснато дъвчат темата за покривалата на мюсюлманките – ще се приеме ли или не съответната забрана, оправдана или не е тя, има ли опасност в покриването на лицата и т.н. И почти никой[1] не забелязва, че зад паравана на забраната на покривалата, ВМРО и/или ПФ навсякъде внасят и текстове, които се отнасят до свободата на религията. Ето например какво пише в предложението (то е типово, същите са и предложенията в приетите наредби в Пазарджик и Стара Загора) на пет общински съветници от ВМРО и „Атака“ в Столичния съвет: „чл.23а (1) Забранява се извършването на религиозна дейност на публична общинска собственост….“[2]. Макар да е възможно при специално съгласуване с общината да се извършват все пак религиозни обреди на открито, е направена уговорка, която е така разтегливо формулирана, че на практика зачерква възможността за такива обреди на открито, освен ако не са официални и с участието на висши власти церемонии на БПЦ: „Не се допуска извършването на религиозна дейност на публична общинска собственост … когато общественият ред може да бъде застрашен, накърняват се морала и добрите нрави или се създават пречки за свободното ползване на публичните пространство от останалите граждани.“ Освен това се забранява „извършването на религиозна агитация на терени публична общинска собственост (улици, площади, подлези, паркове и други) посредством разпространението на печатни материали – брошури, дипляни, книги и други“.
Очевидно е, че т.нар. „забрана на бурките“ у нас, освен че е тежко нарушение на правата на човека, на практика е лишена от практически смисъл, защото ще засегне едва няколко десетки жени. Тя е обявяване на символна война на исляма и се използва за подгряване на патриотарските чувства на част от хората. Освен това просто служи за реклама на ПФ. Докато предложенията за ограничаване на религиозната дейност на открито засягат хиляди граждани и множество религиозни организации.

Впрочем желанията за строг държавен контрол върху религиозната дейност не се и крият от авторите на тези проектонаредби. Раздаването на литература трябвало да се ограничи, защото „до момента липсват ясни норми и правила какво е допустимо и какво не е допустимо и какъв е редът за осъществяване на религиозна дейност на публични места“. Аргументацията е банална и добре позната – трябва да има контрол върху религиите. А защо трябва да има такъв контрол, различен от този, който е установен за всякакъв вид други публични изяви? Ами … защото. И се оказва, само че измърморено под сурдинка, че религиите, с изключение на тази, която се харесва на „патриотите“, т.е. Източното православие, са „опасни“. Те, нали разбирате, мътят водата, пардон, душите на хората, отклоняват ги от „правата вяра“. Горе-долу както беше преди 1989 г. – заглушаваха западните радиостанции, защото те бяха „идеологическа диверсия“, т.е. конкуренция на машината за ентусиазъм на официалната пропаганда.

Походът срещу свободата, опакован идеологически с ултранационализъм, е пълзящ, изпълнява се стъпка по стъпка. Ако обстоятелствата не позволяват, се правят кампании, които да ги провокират и да премахнат пречките. Това беше и е задачата на кампанията срещу „бурките“. Със сигурност е имало и ще има други кампании, защото обекти, срещу които да са насочени, „опасни хора“, дал Бог. Ромите винаги са на дневен ред, следват вътрешните турци, разните там „соросоиди“ и либерали.

Защо големите партии го правят? Стандартният отговор е: „Такава е волята на избирателя, без тях не става мнозинство“. Тези партии, както казваше преди години един виден социолог, били „нормален фашизъм“, и на Запад било така.
Нека оставим Западът да се грижи за себе си. Трайното и все по-провокативно присъствие на сили като „Атака“ и ПФ в българската политика се дължи само на едно – на липсата на идеологически отпор от страна на т.нар. „системни партии“ и най-вече на БСП и ГЕРБ. БСП и ГЕРБ в последните осем години – на смени – държат в ръцете си държавната машина с всичките ѝ образователни и пропагандни възможности, които въобще не се употребяват, за да се обясни на хората, че пълзящото отнемане на свободи следва да завърши с някакъв нов вид лустросан тоталитаризъм. Бакалските властови сметки се оказаха по-силен мотиватор на политическото им поведение, отколкото принципите и ценностите, залегнали в Конституцията. Идеалите на демократическата революция от началото на 90-те години на миналия век са станали досадни фрази, произнасяни по тържествени поводи и за „пред Брюксел“, и са напълно изпразнени от вътрешния си смисъл.
Затова атаката срещу свободата и либералната демокрация стъпка по стъпка успява. А когато, не дай Боже, след някое време авторитаризмът и фасадната демокрация съблекат димните завеси на демократичните фрази, поне ще е напълно ясно, че обществото е пленено и че не знам след колко време ще трябва да дойде нов 10 ноември. Но този път на ход ще са, да се надяваме, не придворните на поредния Първи, а гражданите. Защото политическите ни елити, освен че са много корумпирани, са и напълно слепи за опасностите, дебнещи либералната демокрация. Те наивно си мислят, че могат да изхитрят историята.

На практика с този проект, вече многократно разкритикуван от правозащитниците, се узаконява свалянето на всички пречки пред полицейския произвол. Защото какво ще стане, каквито практически ще бъдат голямото мнозинство от случаите, когато „обоснованото предположение“ се окаже просто клеветнически донос и човекът нищо общо с никакъв терор няма? Нима ще има извинение, нима събраните данни ще бъдат изтрити, а човекът обезщетен за причинените вреди? Който познава нашата действителност, знае, че нищо подобно няма да има.
Така че походът срещу свободите и правата на гражданите продължава с пълна сила, скрит зад прокъсания параван на „ислямистката религиозна заплаха“.
Всички права запазени © 2016. Препечатвания и препубликации само с разрешение:
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
