Печат

Въздействието на интернет върху отношението на дирекция „Вероизповедания” в диалога религия-държава

Написана от Жасмина Донкова

Брой 18

Основните характеристики на съвременния свят са процесът на политическа и икономическа глобализация и мощната информационна мрежа, които дават възможност на човека на 21 век бързо и лесно да открива информация по различни въпроси и да осъществява връзки с почти всички точки от земното кълбо. Едно от средствата на глобалната информационна мрежа е Интернет. Това е обществено-достъпна международно свързана система от компютри, която предлага на милионите потребители различна информация и услуги, които по един или друг начин ги улесняват. Това е най-бързото и евтино средство за пренос на информация, маркетинг и за проучване на общественото мнение. Новото при тази технология е, че комуникацията не е еднопосочна (от източника към аудиторията), а многопосочна, и може да се извърши между неограничено число субекти. Позитивното в случая е, че този вид комуникация е мигновена и наподобява модела на междуличностното общуване. Успехът на тази технология се крие в основните й характеристики, част от които са:

  • незабавен достъп до търсената информация или услуги;
  • обемност и разнообразие на информацията;
  • равнопоставеност на потребителите;
  • икономичност на средствата.
Преминавайки от глобалния към частния аспект за ползата на този вид информационна система, трябва да се спомене, че както всяко нещо, така и тя освен позитиви си има негативи.

  • Много често в интернет-пространството се случва да се тиражира подвеждаща или неточна информация;
  • не рядко се злоупотребява с лични данни на потребители на определен вид услуги;
  • негативно влияние на определен тип информация върху различни групи от потребителите и най-вече върху подрастващото поколение.
В контекста на разглежданата тема е необходимо да се отбележи, че както всеки потребител, така и дирекция „Вероизповедания” се ползва от изброените позитиви, но в същото време е застрашена от негативите, които има тази информационна мрежа. Затова, въпреки степента на полезност, когато този вид информация се използва за служебни цели, към нея трябва да се подхожда внимателно и прецизно. В тази връзка ще спомена, че при използването на големия обем информация експертният състав на Дирекцията винаги се стреми да подхожда с необходимото внимание и професионална прецизност.

Позитивната страна от използването на интернет-пространството за информация, свързана с религиозна проблематика, се крие в следните пунктове:

  • достъп до много по-голям обем информация, свързана с различни теми от религиозен характер;
  • наличната информация позволява да се видят различни гледни точки по отделен въпрос, което от своя страна е залог за по-голяма обективност при изготвянето на преценки и становища.
  • свободният достъп до различните форуми и сайтове за религиозна информация позволява да се проследят мненията на голям брой граждани, изразяващи собствена позиция по определен религиозен проблем.
Наред с позитивите обаче, трябва да споменем и някои от негативите на този тип информираност и комуникация:

  • много често в интернет се среща невярна или подвеждаща информацията по отношение на различни вероизповедания и религиозни общности;
  • съществува и не малко информация, която насажда религиозна нетолерантност;
  • анонимността в мрежата, която мнозина използват, за да изразяват свободно мнението си, понякога води до злепоставяне на доктринални религиозни системи, религиозни институции или техни лидери;
Изброените негативи крият в себе си риска от подвеждане и заблуждаване по някои въпроси, чийто последици може да са доста сериозни. Това винаги се отчита от експертите в дирекция „Вероизповедания”, когато се борави с този тип информация.

Като цяло информацията, която тече в мрежата по религиозната проблематика, най-общо може да бъде обособена като:



  • осведомяваща;
  • анализираща;
  • провокираща.

Сайтовете, от които дирекцията ползва информация при различни случаи са:



  • сайтове на различни институции от Европейския съюз и Съвета на Европа;
  • сайтове на държавни институции в страна и чужбина;
  • конфесионални сайтове на различни религиозни институции, общности и групи;
  • научни сайтове за философско-религиозна литература;
  • сайтове за духовна просвета на организации, непретендиращи за религиозни;
  • сайтове на правозащитни организации;
  • сайтове на т. нар. „анти-сектански” центрове в страната и чужбина;
  • сайтове на организации за социологически и научни изследвания във връзка с религията.

Тук е мястото да се спомене, че когато става въпрос за използване на информация от интернет, много често се налага да се правят допълнителни справки и съпоставяне с информация от други източници, защото вероятността да се попадне на подвеждаща и умишлено заблуждаваща информация е реална, още повече в специфична сфера като религията.



Друга сфера от интернет-пространството, на която Дирекцията обръща внимание, но не я използва като базов източник на информация, са дискусиите по религиозни теми, които понякога се превръщат в арена за словесни битки между различни гледни точки по определен проблем. Те са ценни затова, че позволяват да се види мнението или по-точно реакциите на част от българското общество по религиозната проблематика. Също така, в дискусиите може да се проследи и степента на толерантност между членовете на различните вероизповедания и религиозни общности, което е от особена важност за държавата при проследяване на градуса на религиозното напрежение, ако има такова.



По отношение на дирекция „Вероизповедания” или нейни служители много често в тези дискусионни форуми са отправяни критики по различни проблеми, чието разрешаване в повечето случаи не е от компетенцията на Дирекцията. Наред с това в някои „аналитични” интернет студии Дирекцията е упреквана, че се държи прекалено либерално към нетрадиционните вероизповедания и религиозни общности в страната.



Критиките най-често са свързани с въпроса за „голямото” число регистрирани религиозни институции в страната и „бездействието на Дирекцията по отношение на сектите”. В тази връзка е необходимо да се подчертае, че терминът „секта” не намира място в анализите и становищата на служителите от това специализирано административно звено поради следните причини:



  • съдържанието на този термин е свързан изцяло с еклезиологията и изразява проблеми от чисто църковен характер;
  • негативизмът, който се влага в съдържанието му;
  • липсва правна дефиниция на този термин в българското и в международното право.

Неинформираността и неразбирането на тази проблематика и нейната специфика от голяма част от българското общество най-често са причина за неоснователните критики към държавата и в частност към дирекция „Вероизповедания”. Те се отправят най-често от хора, които не са запознати с разпоредбите на Закона за вероизповеданията, както и с функциите и правомощията на държавата в лицето на дирекция „Вероизповедания”.



Дирекцията не се ползва с правомощията на духовна полиция, както Комитета по религиозните култове и въпросите на БПЦ преди 1989 г. Тя е специализирано звено от държавната администрация на изпълнителната власт и задължението й е да прилага Закона за вероизповеданията, изработен от Народното събрание на Република България, а не да го изменя или допълва, както съветват някои от потребителите на информационната мрежа.



Наред с предложенията за промяна на закона, в интернет-пространството се срещат и много други мнения, някои от които звучат не само смешно и несериозно, но дори абсурдно.



Въпреки негативните страни на интернет-пространството, обемът информация, тиражирана там, позволява на държавата в лицето на дирекция „Вероизповедания” да изготвя обективни преценки и становища по различни въпроси, касаещи държавно-църковните отношения, междурелигиозната търпимост и свободното упражняване на религиозните права и свободи.

Всички права запазени © Свобода за всеки 2008

jasminadonkova_120Жасмина Донкова е богослов. Специализира в областта на Църковното право. През април 2006 г. й е присъдена докторска степен за дисертационен труд на тема “Конституционна уредба на държавно-църковните отношения в България (1879-1991 г.)”. Наред с това от 2004-2006 г. прави следдипломна специализация по “История на българската държава и право” в Юридическия факултет на СУ. В момента работи в дирекция “Вероизповедания” на Министерския съвет.