Футболът е любима игра на милиони хора по света, които поне веднъж седмично пълнят стадионите или се вторачват в телевизорите си, за да наблюдават как в продължение на 90 минути 11 атлети от любимия им отбор тичат по „зеления килим” и си подават „коженото кълбо”, за да го придвижат към крайната цел – вратата на противниковия тим. Този най-популярен спорт би бил едно безобидно увлечение, ако не служеше като мощен политически инструмент за проповядване на либерални идеи от хора, чийто основен професионален устрем би следвало да е да намерят начин пълната с въздух топка да се придвижи от точка А до точка В. Вместо това обаче, по време на големите европейски и световни турнири немалко от същите тези спортни деятели се занимават с популяризирането на леви политически идеи, като подкрепят светско-хуманистичната интерпретретация на темата за равенството между половете, толерантността към хората с различна сексуална ориентация, единството (каквото и да значи това) и др. и облъчват нищо неподозиращите зрители по футболните арени или пред малките екрани.

Съществен принос към разпространението на либералния политически светоглед по спортните площадки напоследък започна да придобива футболът, практикуван от жени. Международната футболна федерация (ФИФА) инвестира все повече финансови средства по посока на жените, ритащи топка, а те – жените, ритащи топка, сякаш от благодарност, все по-успешно започват да се включват в политическия либерален хор, огласящ глобалния футболен свят.

Кулминацията в издигането на женския футбол на пиедестала на значимите спортни събития бе проведеното във Франция 8-мо издание на Световното първенство в периода 7 юни – 7 юли. Световен шампион стана отборът на САЩ. Дотук нищо необичайно – всеки турнир си има своя победител. Проблемът стана явен обаче, когато успехът на американките, вместо да бъде включен единствено в спортната част на световните информационни емисии, се превърна в една от водещите политически новини. Това се случи, защото, с властта, която известността им дава, състезателките на отбора се вживяха в ролята си на мисионерки посланички на лявата политическа идология, вместо да погледнат на себе си като на най-обикновени труженици на полето на ритащите топка.  

Арогантни, дръзки, заслепени и незачитащи страната, която представляват, през цялото време на турнира те правеха редица коментари, насочени срещу родината им и в частност – срещу президента Тръмп и неговата администрация. Сред необузданите спортистки феминстки имаше и такива като Меган Рапиноу например, чиято „звезда” светеше по-ярко от „звездите” на останалите. Войнстваща защитничка на ЛГБТ обществото (лесбийки, гейове, бисексуани и трансджендър хора), Рапиноу игнорира националния химн преди мачовете от Световната купа и по време на турнира открито заяви, че не би отишла в Белия дом, ако бъде поканена при евентуална титла на американките, защото с президента споделят различни ценности. И титлата стана факт, а публичните изяви и медийното внимание около американския женски футболен отбор наистина помогна за популяризирането на каузата на самозабравилите се феминистки и хомосексуалисти.

Но какво от това? Каква е стойността на тази новина? Какво ни интeресува нас, обикновените неинтересуващи се от женски футбол граждани на суверенна страна, намираща се на хиляди километри от мястото на събитието? Интересува ни. Интересува ни, защото тук не става въпрос за нищо незначеща спортна игра, а за поредния, макар и наглед незначителен сблъсък от една нова световна война. Войната за отстояване на ценностите. Конфликт, който може да се окаже, че ще има фатални последици върху нашето поколение и върху поколенията след нас. А както ни учи историята на световните войни, дори ние, българите, няма как задълго да запазим неутралитет.

Публикувана в Блог

Содомокрацията е термин – игра на думи, който съчетава понятията содомия и демокрацията. Содомията е сексуална извратеност – поведение, проявено от жителите на Содом. В този смисъл хомосексуализмът е форма на содомия, защото именно тези противоестествени отношения са практикувани от жителите на описания в Библията град – мястото, където сексуално извратеното поведение и политиката са се сраснали и всъщност са едно цяло. Демокрацията означава управление на народа, но когато управлението толерира содомитското държание, е логично да бъде наречено содомокрация.

В своята последователност към ценностите на съвременния цивилизован свят съществена част от българските политици, под влияние на западните си партньори, придвижват страната към безрезервно приемане на светогледа на ЛГБТИ общността. След като първо разреши провеждането София Прайд 2018 г., в края на април кметът на Столична община Йорданка Фандъкова отново увери, че ще направи всичко необходимо мероприятието да премине мирно и безпроблемно. И така, на 9 юни 2018 година знамената с цветовете на дъгата отново ще се развяват из софийските улици и маршируващите под тях за пореден път ще имат възможността да демонстрират постоянството си в разпространението на пагубната за обществото хомосексуална идеология.

Новото е, че „празничното“ събитие няма да трае само ден. Тържествата на разврата започват почти месец по-рано. Ето какво можете да прочетете във фейсбук страницата София Прайд Спорт:

С вълнение ви съобщаваме, че за пръв път Sofia Pride ще включи в своята програма разнообразна поредица от спортни инициативи и състезания – Sofia Pride Sports! Дълбоко вярваме, че спортът има силата да обединява, създавайки пространство за равен старт, подкрепа и среда, свободна от дискриминации. Стартираме на 12 май и ще предложим богат избор от събития, свързани с футбол, волейбол, бягане, воугинг, бачата, бойни изкуства, семинари по самозащита, здравословно хранене и много други. Следете ни за повече новини!

Иначе казано, спортът за пореден път ще бъде впрегнат в изпълнение на идеологически намерения. Бягането, футболът, волейболът няма вече да са дисциплини със състезателен характер, а ще обслужват пропагандни цели. „Нищо ново под слънцето“, както е казал мъдрецът преди много години. Спортът за един мирен свят“ бе лозунг, който комунистите нагло издигаха по време на студената война, докато съсипваха милиони човешки съдби. Същият ще е ефектът и на спортните мероприятия на Sofia Pride. Младежите с нестандартни сексуални предпочитания няма да ритат топката с цел да я вкарат в противниковата врата, а за да имплантират вируса на фалшивата толерантност в умовете на малки, големи и още по-големи представители на българското общество.  

Още информация за предстоящите „празненства“ получаваме и от следната публикация от новинарския сайт news.bg:

За първа година София Прайд ще организира и съпътстваща спортна програма. Първото събитие от нея ще бъде 3-километрово бягане по двойки, което ще се проведе на 19 май. Събитието е съфинансирано от програмата за спортни събития и младежки форуми на кмета.

Тоест данъкоплатецът, за пореден път, без да осъзнава, ще инвестира от своите пари, за да може разкрепостените в сексуално отношение българи да мерят на воля сили и спортни умения по софийските улици.

Беззаконието има много лица, но определено най-успешно безсрамната му физиономия се прикрива тогава, когато самата държава се държи с него като с прочут спортист или пък като с шоу звезда, на която се е ангажирала да бъде личен гримьор, треньор, PR и бодигард.

Заради уважението към властта, наш дълг е да посочим беззаконието и да заявим ясно, че е недопустимо парите на данъкоплатеца да бъдат разпределяни за пропагандни кампании, които в крайна сметка ще доведат до разпад на обществото.

Любовта към правдата и омразата към беззаконието са характеристики на хората, чийто мироглед е оформен от Абсолютния критерий за истина – Библията. Няма власт, която да не е от Бога, казва апостол Павел (Римляни 13:1), но взимайки пример от самия него, трябва да имаме сетива да разграничаваме властта от този, който я употребява. Да направим въпросната разлика е крайно необходимо, защото често управляващият злоупотребява с влиянието, с което разполага.  А злоупотребата с власт в случая с държавната протекция на хомосексуалната идеология ще струва на българите наистина скъпо.

Публикувана в Блог