rel freedom and lgbt rights resarch data smallСтранен въпрос, ще каже някой! И наистина: можем ли да зачетем правото на една група хора, но да не зачетем правото на друга група хора? В днешно време либералната мисъл дава ясен (за „либералите“) отговор: не, всяка обществена група – а особено малцинствените! – има еднакви права с другите обществени групи. Дори и ние, вярващите, изглежда сме съгласни с подобна равнопоставеност (или поне част от вярващите мислят така).

Защо начевам темата за правата на човека и въпроса за това дали те могат да бъдат някак си разделени или степенувани или зачитани или незачитани? Макар от доста време насам мисълта за правата и свободите на отделните обществени групи да се настанява в съзнанието ни най-често като вътрешно противоречие (най-общо изразяващо се в опозицията „наистина правата на хората трябва да се спазват, но „правата“ на вършещите грях всъщност не са права“), може би досега не сме се замисляли над въпроса, че колкото повече настояваме за спазване на правото на свобода на религията и изповядването, толкова повече всъщност като че работим и за утвърждаването на правото на всяка друга обществена група да се ползва от същите свободи, с които и ние желаем да се ползваме, включително свободата публично (и законно!) да показваш греховен и неморален живот и дори да настояваш, че животът ти всъщност е добродетелен.

На мен самия не ми харесва тази констатация, но изглежда е време добре да я разберем. От двадесетина дена насам разсъждавам над горния въпрос, след като преди три седмици прочетох изводите на неотдавнашно проучване, което медиите публикуваха под названието, „Ново глобално изследване: една и съща основа ли имат свободата на религията и правата на ЛГБТ лицата“. Отговорът на този въпрос е утвърдителен: да, двата вида права са взаимообвързани!

Странно, помислих си аз: та нали дадената ми свобода да изповядвам вярата си според учението и вековната практика на Църквата ми дава пълното право да отхвърлям греховното, неморалното, злото, които са както религиозна, така и гражданска категория – през цялата си история човешките общества (религиозни или нерелигиозни) са считали хомосексуалността и развращаването на другите хора за греховно и неморално поведение, което поражда вражди и в края на краищата злини? Следователно съзнанието ми не може да вмести едновременно двете права – религиозната свобода и „правата“ на хомосексуалните – на една и съща плоскост и се бори да преодолее противоречието: мога ли с даденото ми право да се противопоставя на друго „право“, което всъщност считам за криво, а не за право?

rel freedom and lgbt rights resarch dataДумите на снимката гласят, горе: Правата на ЛГБТ лицата срещу правото на свобода на религията; долу: Нима [между тях] няма никакво разделение?

В цитирания по-горе анализ на това ново проучване можем да видим, че държавите, в които свободата на религията се зачита в най-висока степен, правата на хомосексуалните групи също се зачитат в най-висока степен. Това са такива страни, като Швеция, Андора, Холандия, Исландия, Дания и т.н. Същевременно ще видим и страните, в които свободата на религията най-малко се зачита и същевременно „правата“ на хомосексуалните или не се зачитат въобще или пък се „зачитат“ само на хартия, но не и на практика: това са такива страни, като Алжир, Китай, Египет, Индонезия, Иран, Казахстан, Малайзия, Саудитска Арабия, Турция, Узбекистан, Виетнам и т.н.

И така, данните ни говорят следното: колкото „по-развита“ и „по-демократична“ е една страна, толкова повече свободата на религията и „правото“ на разврат мирно си съжителстват! Проучването всъщност ни говори нещо повече: колкото „по-либерални“ са едни общества, толкова повече правото на свободно изповядване на вярата (напр. християнската) дава основание на някои християни с еднаква степен да зачитат правото и на всички други да имат същата свобода, включително хомосексуалистите, и то до такава степен, че някои християни също се развратиха и за тях вече няма противоречие между вярата им и библията и разврата!*

Че това е страшна констатация, ще кажем ние! Наистина – ужасяваща констатация, която ни кара да не правим разлика между добродетелта и порока и въобще между доброто и злото! Но ако пък си затваряме очите и си мислим, че тази констатация е нещо временно и ще отмине или пък е нещо недобре изтълкувано и след време ще бъде преразгледано, това означава да си заровим главата в пясъка и да мислим, че освен нас други няма на този свят! Защото за всички нас станаха съвършено очевидни днешните ограничения, на които християните са подложени, и нещо повече – за преследването на християните за сметка на даването на все повече „права“ на други обществени групи и дори на отделни лица.

Когато четем новини, такива като „парламентарист-християнин е разследван по обвинение в реч на омразата заради това, че цитирал стих от библията“**, дали се замисляме докъде всъщност са стигнали нещата в „либералния“ свят? Когато на една религиозна група*** се отдават по-големи права, отколкото правата на християните (при това тези права не само чрез закони и разпоредби биват утвърждавани, но и публично са обявявани и едва ли не рекламирани!), как ние всъщност „преглъщаме“ тези факти и продължаваме живота си, като че нищо не се е случило?

И тук отново ще спомена вече на няколко пъти казваното в предишни публикации: слава Богу, че България не е толкова демократична и толкова либерална, каквито са богатите държави, и че у нас все още новини като тук цитираните рядко биха могли да се появят. У нас все още здравият разум на народа като че надделява и заблудите на нашите западноевропейски (и отвъдантлантически) партньори биват добре разбирани, като публично се дебатират и като цяло не се приемат, защото повечето хора у нас (надявам се!) все още не се страхуват да говорят каквото мислят. Но в либералния свят народите отдавна вече са свикнали с онази неизбежна предпазливост: „преди да говориш, претегли добре думите си“, защото с нещо може да нарушиш някой от безбройните закони и закончета, разпоредби и разпоредбички, определящи и насочващи всяка твоя стъпка и всяка твоя мисъл. Аз самият от години насам наблюдавам, как в една страна на „либералния демократизъм“ християнски правозащитни организации провеждат различни прояви с цел разясняване на заблудите, но дейностите им все още имат малък успех, просто защото хората се страхуват да ги последват и да издигнат гласа си срещу неправдите; който има възможност, нека да разгледа сайтовете на тези организации и да види, че повечето им призиви са от рода на „не се страхувайте, говорете истината, застанете редом с нас на страната на правдата, разпространявайте идеите ни, и т.н.“, но че засега те имат твърде малък брой последователи и симпатизанти, защото хората не са сигурни, че ако кажат истината, ще има кой да ги защити, тъй като в повечето случаи ще нарушат някой закон или разпоредба, най-често свързани с реч на омразата или нарушаването на нечии права и свободи.

И тъй, заключението ми от горните размисли е това: е, то бива свобода и права, ама чак пък такава слободия и неправда, каквато новите либерали се опитват да насадят в съзнанието на народите, не бива: правото на свобода на религията и „правата“ на хомосексуалните не са и не могат да бъдат еднакви права и свободи, защото едното е добро(детел) и има право на съществуване и утвърждаване в живота на хората, а другото е грях и неморално деяние, което не може само по себе си да има някакво право на утвърждаване в живота на народите – то може да бъде „право“ само на отделния човек, който е решил да си се развращава и на когото държавата не може и не трябва да му дава право публично да обявява греха си на малко и голямо и така да води към разврат и други около него.

Бележки под линия:

* Тук ми се ще да направя една бележка: понякога приятели ми казват, „защо споменаваш, че и християни са приели разврата на хомосексуалистите – нали призоваваме другите невярващи да се обърнат към Христос и да станат християни, та да се спасят, защо трябва да показваме кирливите си ризи, нека говорим за греха и злините на невярващите…“ и т.н. в този дух. Колкото и да се съгласявам с тях (защото наистина трябва да привличаме хората към Христа, като им посочваме Божията жертва за всички човеци по света и Божията любов, която не може да не намери ответно чувство сред онези, които веднъж я изпитат), все пак трябва и да отговоря, и отговорът ми винаги е този: вярващият добре знае, че в последните времена ще дойде анти-Христос и той ще се опита да измами верните; с други думи измамата ще дойде от някой, който уж е християнин и твърди, че тъкмо той проповядва истината, а всъщност говори, подучван от сатаната. Затова не трябва да се учудваме, че някои църковни общини отстъпиха от църковното учение и от Христос и започнаха да почитат греха и злото за радост и задоволство на сатаната. В последните времена невярващите ще бъдат съдени с друго мерило, а не със същото като онези, които веднъж са познали Истината, а сетне са се отказали от нея и дори ѝ се противят, като я считат за лъжа и измама и се опитват да повлекат след себе и другите; нека си припомним казаното от апостол Павел в посланието му до Евреите 10:26-30, и да бъдем мъдри като змии, различавайки християнина от анти-християнина и Христос от анти-Христос!

** Вижте новината отпреди няколко дена, 3 септември 2019 г., „Християнка, парламентарист във Финландския парламент, е разследвана по обвинение в реч на омразата заради това, че цитирала стих от библията“, в която се посочва, че тя и в миналото е отстоявала християнските си възгледи за брака, аборта, евтаназията и т.н. и че нейните публични изявления са довели до факта, че десетки хиляди християни са напуснали Лутеранската църква на Финландия (която е националната църква на страната) заради все по-очевидната „привързаност“ на църковните ѝ водачи към ЛГБТ-лобитата и участието на Финландската църква в гей-парадите, провеждани в страната.
*** Вижте напр. друга новина отпреди три дена, 5 септември 2019 г., „Ислямска полиция за контрол върху мисълта оказва натиск върху пресата“, в която се разказва за обществения регулатор на пресата във Великобритания – Организацията за стандарти в независимата преса – и обсъжданите в момента препоръки за установяването на нови стандарти (при което член на комисията по обсъжданията – Микдад Верси – е високопоставен мюсюлмански проповедник, учен и същевременно член на Британския съвет на мюсюлманите, който неотдавна препоръча на правителството да приеме неговата дефиниция на това що е ислямофобия), в които упоменаването на каквото и да е във връзка с исляма може да се сметне за реч на омразата спрямо мюсюлманите. Бившият шеф на британската комисия за човешки права и равноправие Тревър Филипс посочва, че практиката на оказване на натиск върху медиите може да е подходяща за Турция или Саудитска Арабия, но не и за Великобритания; че журналистите все повече се страхуват „да не обидят някого“, пренебрегвайки журналистическия си дълг да говорят истината независимо от чувствата и настроенията на онези, чиито дела те излагат на страниците на изданията си; и той заключава: „Ако се съгласим с предлаганото [установяването на новите стандарти за медиите], то единствените хора, които ще бъдат принудени да премълчават истината, ще бъдат онези, които всъщност искат да я разкажат на другите“. А авторът на статията прави своето заключение: „Свободата на пресата е заплашвана от активисти мюсюлмани, които искат да контролират какво се говори за исляма. Общественият регулатор изглежда капитулира пред техните искания. Ако нещо не се промени, свободата на свободната преса ще бъде отнета. Тъкмо истината ще бъде тази, която ще падне като жертва“.

Бележка: снимката е взета от цитираната тук статия, описваща глобалното проучване относно общата основа на правото на религиозна свобода и правата на ЛГБТ лицата.

Публикувана в Блог

YouthReport Info1Когато човек живее в дадена страна, той вижда проблемите, които вълнуват хората и за които всекидневно се говори по улиците, пазарищата и местните медии. Това най-често са въпросите за бедните и богатите, за икономиката и социалната справедливост, а напоследък и за емигрантите. В почти всички западни държави хората се интересуват от жизнения стандарт, от доходите и данъците си, от образованието на децата си, от медицинското им осигуряване и други подобни. Всъщност това са най-честите проблемни въпроси, които вълнуват и хората в България, както и хората по целия свят.

Но някой упорито иска да ни втълпи, че западният човек се интересува от равенството между половете и позволяването на гей-браковете, правата на хомосексуалистите, правото сам да сложиш край на живота си и т.н. Наистина, и ние понякога разсъждаваме върху тези теми, защото те наистина се появяват в общественото пространство в Европа и в „развития“ демократичен свят. Но разсъждаваме, за да покажем кое приемаме и кое не, в кое вярваме и в какво не вярваме.

Един ден се запитах: наистина ли съществува такова нещо като гей-култура в западните държави (както все по-често се опитват да ни подскажат)? Потърсих източници и статистики и, както и предположих, открих, че такова нещо не съществува. Известно е, че за да стане едно явление културна особеност на даден народ, то трябва да е обществено значимо, да характеризира обществото като цяло и да може да се види от страничния наблюдател в конкретното общество, в дейностите, мислите и вълненията на хората в дадената държава. Високата степен на образованост на германците, например, е тяхна културна особеност, прекаленият национализъм (особено изключителното признаване само на френския език) е културна особеност на Франция, изтънченият сладкарски вкус (особено шоколадовия) е някаква културна особеност на швейцарците, и т.н.; позачудих се каква ли е най-характерната културна особеност на българина и някак си не можах да се сетя. Но по-важното е това, че културните особености са явно видими в обществото, за което се твърди, че ги притежава.

Потърсих да видя в кое общество съществува гей-култура и не можах да намеря. Или пък някакъв културен империализъм, който някой се опитва да насади на други народи; културният империализъм, в действителност, съществува, но не и културен империализъм, целящ насаждане на стил на живот от типа ЛГБТ-стил. Съвсем наскоро се появи призив за подкрепа на африканските държавни водачи, които дадоха отпор на американския президент Барак Обама в изявленията му, че африканските народи трябва да приемат „прогресивните“ положения на равенство на половете и на гей-браковете (вж. тук, където самото название на линка съдържа израза „империализмът на Обама“). Информационните агенции нашироко обсъдиха посещението на Обама в Кения в края на миналия месец, но никоя медия не упомена това „настояване“ на Обама (с изключение на тук упоменатата организация и на една местна медия в Найроби).

Редица заинтересовани организации също се опитват да представят въпросите на ЛГБТ, хомосексуализма, евтаназията и др. подобни като „наболели“ проблеми за съвременните общества, на които трябва да се обърне широко обществено внимание. Но като се поразрови човек в морето от информация, в края на краищата намира, че тези въпроси са предмет на обсъждане от един твърде незначителен процент от западните граждани. В действителност, те са предмет на внимание само на шепа хора, които обаче се опитват да представят тези проблеми едва ли не като общочовешки, които заслужават да бъдат обсъдени от всички народи и дори да бъдат приети! Но е вярно, че макар и шепа хора, това е една твърде влиятелна „шепа,“ тъй като тя включва политиците на западните държави. А политиците си имат свои правила на играта, ако искат отново да бъдат преизбрани за следващ мандат. Допреди две-три години Обама и дума не изричаше за ЛГБТ-лицата (вж. отново посочения по-горе линк), но днес той се сети, че има малко повече от година време, за да подготви почвата за новите избори през ноември 2016 г. и, видите ли, защо да не привлече и гласовете на поддръжниците на гейовете за своя полза?

Някъде се шири мнението, че американците ставали все по-склонни да приемат гей-браковете. Например една от най-представителните световни статистически организации, Pew Research Center: Religion and Public Life, представя данни, в които потвърждава, че през 2001 г. 57% от американците са били противници на подобни „бракове,“ а през настоящата 2015 г. 55% го поддържат и едва 39% го осъждат (вж. тук). Но организации, които иначе биха били заинтересовани да представят по-високи цифри на привърженици на гей-културата, в действителност показват друга картина на нещата и се жалват колко много гейовете били дискриминирани. Една от най-активните подобни организации е т.нар. „Кампания за човешките права,“ която съвсем наскоро проведе изследване за това как американците възприемат гей-културата сред младите гейове. Статистиката е красноречива: 42% от тези младежи разбират, че обществото, сред което те живеят, не приема факта, че са „обратни,“ 92% от младежите-гейове непрекъснато чуват около себе си осъдителни бележки относно техния начин на живот, и т.н. (подробности на техния сайт). Значи американското общество почти масово не приема налаганите от някого си призиви за равенство на половете (в действителност – насаждане на хомосексуализма като „право“ на човека!) и си няма никаква представа за каквато и да е гей-култура – т.е. за нещо, което едва ли не е обхванало съзнанието на редовия американец, както някой се опитва да представи нещата. А става ясно, че такова нещо няма: американецът се интересува от дохода си, от колата, къщата и жената с децата, от икономическата и социална стабилност на града и региона, в който живеят, от образователната и здравната политика на правителството и т.н. И съвсем не го е грижа дали хомосексуалистите ще получат права да се женят за когото искат и дали да си осиновят деца или не.

Африканците обаче не се поддадоха на Обама в призивите му да обърнат сериозно внимание на правата на гейовете: кенийският президент беше прям и отговори на американският президент, че този въпрос е най-малкото нещо, което вълнува кенийците и че между кенийската и американската култура съществуват редица области, в които те коренно се различават; той дори бе твърде смел да каже на президента, че „твърде трудно би било за нас да наложим нещо на хората в нашата страна, което те не приемат,“ а лидерът на кенийската републиканска либерална партия направо каза: „Обама би трябвало да знае, че въпросите на правата на гейовете са проблем на западните държави, а когато той идва тук в Африка, той трябва да цени нашите права“ (цитати на посочения по-горе сайт на citizengo). Подобен дързък тон държа и нигерийският президент, с което още веднъж африканските водачи показаха, че Африка не е Америка.

Никой не си прави илюзията, че макар привържениците на гей-културата и гей-правата да са нищожна група хора, те ще се спрат в усилията си да наложат тази „култура“ на колкото се може повече народи в света. Макар и да разбираме, че такава култура все още никъде не съществува, в същото време трябва да не спираме да издигаме глас срещу тези съвременни пороци на западния свят, които някои се опитват да наложат на народи, които никога в историята си (включително и днес) не са познавали проблемите с гейовете и които продължават да считат хомосексуализма за дълбоко греховна практика. Имайки примера на Словото Божие, което ни говори за Содом и Гомора не като притча, а като действително справедливо Божие наказание за извратените хора, християните най-убедително могат да посочат на народите кое е добродетелно в живота на един човек и на едно общество, и кое е порочно. Срам и позор за Обама, който иначе се мисли за християнин, но трябваше да отиде в друга, при това африканска, християнска страна, за да чуе от местните християни, че желанията и стремежите на един президент не означават нищо за една местна култура и едно местно християнско общество. Чудя се ако по същия начин той дойдеше в България и държеше същата реч, колцина щяха да бъдат онези, които щяха да опонират думите му: президентът ни ли, министър-председателят ни ли, парламентаристите ни ли? Но християните със сигурност щяха да му напомнят къде е дошъл и кого се опитва да учи по въпросите на брака и на семейството.

Снимката взета от сайта на организацията за защита на човешките права Human Rights Campaign, посочен в този материал.

Публикувана в Блог