Статии с етикет: Основни човешки права
В КС са подадени редица правни становища срещу ЗСУ
Миналата седмица, в края на срока, определен от Конституционния съд за предоставяне на становища по заведеното по искане на 54 народни представители от БСП к.д. № 3 от 2020 г. за установяване противоконституционност на Закон за социалните услуги (ЗСУ), Свобода за всеки представи свое становище с подробни аргументи в защита на искането.
В правното становище доразвихме по-важните от вече представените огромен брой аргументи за противоконституционност на ЗСУ, като изложихме и нови такива. Нарушенията на основни права като тези по чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и чл. 32, ал. 1, от Конституцията на РБ, противозаконното заместване на социалното подпомагане, което е вид държавна благотворителност, с търговия с нещо, наречено „социална услуга“, както и изземването на функциите на държавни органи и придаването на огромна власт на социалните служби и на частни доставчици на услуги бяха само част от представените аргументи.
Нашата основна теза е, че родителите имат право на семейна неприкосновеност и семейно щастие, които не може да бъдат отнети и в които не може да има ненужна и безпардонна намеса дори и под най-благовидния предлог за предоставяне на „социална услуга“.
Аргументи в защита на правата на родители и деца и на семейството, както и срещу въвеждането на модела предвиден в ЗСУ, представиха и организациите ADF International[1] и сдружение „Родители обединени за децата“ (РОД). ADF International е международна адвокатска и правозащитна организация със статут в ООН, спечелила редица дела в защита на основни човешки права пред Европейския съд за правата на човека. Сдружение РОД [2] е основната българска родителска организация, придобила юридическа форма в резултат от обединение на родители, и е една от основните сили в движението на родителите, защитаващи своите права, правата на децата си и традиционните български и семейни ценности от налагането на тоталитарния модел, залегнал в ЗСУ и в новите държавни политики, целящи противопоставяне на родители и деца и изземване на изконни функции от родителите и семейството.
Съдът ще се произнесе в срок до два месеца, след като реши, че е събрал нужните доказателства за произнасяне по делото.
Бележки
[1] Линк към оригиналния пост на организацията на английски: https://adfinternational.org/news/bulgaria-new-law-poses-threat-to-parental-rights/.
[2] Официалният сайт на сдружението е www.rod-bg.com.
Ще има ли натиск върху Конституционния съд по повод Закона за социалните услуги?
Адвокат д-р Виктор Костов и адвокат Владимир Шейтанов по темата в публицистичното предаване „В окото на бурята“ в студиото на ТВ Алфа на 04.04.2020 г. Гледайте предаването тук.
Законът за социалните услуги – в Конституционния съд
На 28.03.2020 г., в дискусионно студио в предаването „В окото на бурята“ по ТВ Алфа адв. д-р Виктор Костов и адв. Владимир Шейтанов коментираха значението на образуваното в началото на март, по искане на 54 народни представители от 44-то Народно събрание, дело в Конституционния съд – к.д. № 3/2020 г. – за установяване на противоконституционност на Закона за социалните услуги (ЗСУ - обн., ДВ, бр. 24 от 22.03.2019 г., в сила от 1.07.2020 г.). Делото беше окачествено като изключителна победа на гражданското общество, а очакваното решение на най-висшия български съд – като историческо. Беше заявено, че с оглед вредния характер на закона и обезсмисленото в условията на извънредно положение временно отлагане на неговото действие, сега има още повече основания той да бъде изцяло отменен, а не да влезе в сила на 01.07.2020 г., както настоява социалният министър.
Дискусията завърши с разговор с автора на химна на сдружение „Родители обединени за децата“ Явор Костов за въплатената в текста на песента идея, че времето, в което живеем, е разделно, че ценностите са поставени на изпитание и е нужно вярата, родът и семейството, които ЗСУ накърнява, да бъдат отстоявани.
На този линк предлагаме на вниманието Ви пълния запис на предаването.
Отменената стратегия в действие: нарушаване на основни човешки права чрез социалното законодателство
Момент от срещата в Народното събрание на 4-ти юли, 2019 г.
На 4-ти юли в сградата на парламента се проведе среща между представители на гражданското общество и народни представители по повод новите държавни политики на агресивна намеса в семейството под въздействие на чужди на българската култура, традиции и бит, а и законодателство, влияния, финансирани от богати правителствени и неправителствени чужди организации.
За съжаление, участието на народните представители беше вяло, незаинтересовано като цяло (някои народни представители напуснаха преди края на срещата) и с явно нежелание за вникване в дълбочина в тези крайно сериозни и наболели проблеми.
Най-тревожната част от проблема е, че отменената Национална стратегия за детето 2019 – 2030 г. всъщност не отменя нищо от анти-семейните законодателни и политически тенденции. Действащото старо и новоприето законодателство в тази област изцяло реализира целите на „оттеглената“ Стратегия.
Тук предлагаме на вниманието на читателя пълния текст на нашето Становище по приетото законодателство и въпросните антисемейни политики, с което залагаме най-основните стъпки, според нас, които трябва да бъдат изпълнени, за да се спре законодателно установената и политически дирижирана атака срещу традиционното семейство и ценностите на свободното и демократично общество.
***
Становище
Във връзка с исканията на Гражданско движение „Не на стратегията за детето 2019 – 2030 г.“
3-ти юли 2019 г.
От: адв. д-р Виктор Костов
Свобода за всеки
www.svobodazasveki.com
До: Ангел Исаев, народен представител и група народни представители от 44-то Народно събрание
Относно: Представено по повод среща между представители на гражданското общество и група народни представители на 4 юли 2019 г. в сградата на Народно събрание
Уважаеми г-н Исаев и народни представители,
В подготовка на гореуказаната среща предоставям настоящото Становище с цел даване на посока на срещата и бъдещи разговори между народни представители и представители на гражданското общество по наболелия проблем на приемане на законодателство през последните години от Народното събрание, което отваря широко врати за нарушения на основни права на родители и деца, за разрушаване на семейства, които функционират нормално, като на практика установява законодателни стандарти, с които се нарушават фундаментални принципи на нормотворчеството. От морално-етична страна посоченото социално законодателство е постановено в нарушение на дългогодишни, дори хилядолетни традиции, установени в бита на българския народ и семейство, като въвежда норми и практики, които разрушават тези традиции, стоящи в основата на спойката на българското семейство и оттук – в основата на формирането на българската нация.
Настоящият документ следва да бъде възприеман в контекста на други мнения, които ще бъдат представени от групата на срещата на 4-ти юли, 2019 г. Част от проблематиката е засегната също в Отвореното писмо от 23 май, 2019 г., до Министър-председателя и Министъра на труда и социалната политика, и в др. документи, предоставени вече на народните представители в подготовка на срещата. Тематиката е сериозна и обемна и не можем да изчерпим цялостно проблема в една среща.
Нашият фокус в настоящото кратко изложение е фундаменталният проблем за противоречието на вече приетото законодателство за социални услуги и намеса в отношенията родители–деца с основни човешки права и свободи, закрепени в Конституцията на България (КРБ) и Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).
Тук, на първо място, ще маркираме само общата рамка на проблемите, детайлите следва да бъдат обсъдени евентуално в работна група, съставена от законодатели, представители на изпълнителната власт и такива на гражданското общество.
ПРОТИВОРЕЧИЕ НА ВИЗИРАНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО С КРБ И ЕКПЧ – ОСНОВНИ ЧОВЕШКИ ПРАВА
Визираното законодателство, действащо и новоприето, грубо потъпква основни човешки права, най-вече правото на неприкосновеност на личния и семеен живот, закрепено в чл. 8 от ЕКПЧ и чл. 32, ал. 1 от КРБ.
ЕКПЧ и КРБ са нормативни актове от най-висш разред в йерархията на правния ред в демократична България. Всякакви закони, които се гласуват и приемат от Народното събрание (НС), следва да са съобразени с правната рамка на защита на човешките права и справедливостта и въобще с всички висши правни норми, залегнали в КРБ и ЕКПЧ.
Ето примерно и кратко изброяване на проблемните моменти и противоречия на визираното законодателство с основни човешки права, залегнали в КРБ и ЕКПЧ, (подробният правен анализ на тези противоречия следва да бъде доразвит):
- Чл. 8 от ЕКПЧ, която е част от българското вътрешно право, гласи, че всеки има право на неприкосновеност на личния и семеен живот. Ограниченията на това право са допустими само в изрично и подробно изброени редки случаи. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от КРБ.
В своята цялост и философия визираното законодателство нарушава тези разпоредби, включително и по следните начини:
-- Противопоставят се изкуствено интересите на родители и деца. Основа за такова противопоставяне е законовото изискване държавата да пише „стратегия за детето“, без да се отчитат правата на родителите и същността на това какво представлява традиционното семейство (чл. 1, ал. 3 от Закон за закрила на детето, ЗЗДет.). Друг пример за такова противопоставяне е концепцията, че държавните социални служби се ръководят от принципа на „висшите интереси на детето във всички свои действия, отнасящи се до децата и техните семейства“. Тази формулировка, записана в чл. 4 от ППЗДет., недвусмислено сочи, че държавата извежда интереса на детето в самостоятелна категория и го противопоставя на интереса на детето като интегрирана част от семейството.
-- Противопоставянето на дете и родители се извежда и от систематичното поставяне на Закон за закрила на детето в отделена от Семейния кодекс категория. Това законодателно решение задава непозволено навлизане в семейната сфера.
-- Влизане в домовете без разрешение от прокурора и на практика извършване на дейности, близки до обиск, претърсване и изземване, типични за наказателно-процесуалните действия. Този вид нарушения са основани на практики, прилагани от социалните служби и са базирани на превратно тълкуване на правните норми в нарушение на основни човешки права.
-- Липса на ефективен съдебен и административен контрол над действията по отнемане („извеждане“) на деца от семейството от страна на държавата и тяхното преразпределение в така наречените „приемни семейства“ (вж. чл. 26-27 от ЗЗДет. „настаняване извън семейството“ и „временно настаняване по административен ред“. След „извеждане“ директорът на служба Социално подпомагане има цял месец да задвижи съдебната процедура).
-- Широко формулираните и непрецизни определения на „дете в риск“, „насилие“ и др. в сега действащото законодателство, които създават правна несигурност и на практика пренебрегват установени принципи на писане на закони, а именно: че дефинициите трябва да са съобразени с принципите на яснота, разбираемост, приложимост. Термини, като „психическо насилие“ в ППЗЗДет., са пример за такова нарушение, което застрашава неприкосновеността на семейството.
-- Насърчава се шпионирането от страна на социалните служби на дейността на граждани, родители и деца, което е недопустимо в едно свободно и демократично общество, особено когато резултатът е законово ограничаване на правата на родители и деца в резултат на това шпиониране (вж. ППЗДет., чл. 10, ал. 1, „активно набиране на информация“ от социалните служби).
-- Насърчава се и се допуска доносничеството, тоест анонимното подаване на информация, която е непроверена, и дори е възможно да бъде клеветническа. Подаването на такава информация според ППЗДет. може да бъде основание за предприемане на действия от страна на социалните служби (чл. 10, ал. 1 от Правилника).
-- Принудително налагане на „социална услуга за дете“ при липса на съгласие или контакт с родителите (чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника); налице е подобна разпоредба и в Закона за социалните услуги.
- Разширява се тоталният контрол на държавата над родители и деца и техните права, като на определени търговски и неправителствени организации (НПО) с идеологически цели, които са неприсъщи за традициите на българския народ и семейство, се предоставят функции, типични за държавни органи, като възможността за принуда, предоставянето на съдействие от полицейски и други държавни органи и служби в услуга на действията на тези НПО. Отделно следва да се изследва размерът, целевата насоченост, идейната програма и източниците на финансиране в особено големи размери на НПО, които имат интерес от създаване на такъв тип законодателство, както и доколко тези категории са съвместими с едно свободно и демократично общество, в което държавата защитава интересите на всички, а не само на тези с богато финансиране. Това важи най-вече за тези, които участват в написването на закони и препоръчват държавни политики в сферата на семейството и отношенията родители– деца.
Препоръчително е създаването на работна груа, чиито цели да бъдат тези, заложени в част от дневния ред, който групата, участваща в срещата от страна на гражданите, е предложила, а именно:
- Ревизия на действащото законодателство, прието през 2019 г., както и на по-рано приетото и действащо законодателство, което се отнася до държавно регулиране на семейството и отношенията родители–деца и което противоречи на Конституцията, Европейската конвенция и хилядолетните традиции, установени сред българския народ относно семейството (визираното законодателство). Под „ревизия“ се има предвид критичен анализ на визираното законодателство, както и на порочни практики на правоприлагане, произтичащи от него, и предложения за отмяна на същото. Визираното законодателство включва Закон за закрила на детето, Правилник за прилагането му, Закон за социалните услуги, Закон за социалното подпомагане и др., като цяло 29 закона, изменени чрез законодателни промени, приети от Народно събрание през март 2019 г.
- Замразяване приемането на всякакви планирани закони, които се отнасят до семейството, отношенията родители–деца, социални услуги и държавни практики, касаещи семейството и фундаментални категории, като пол, родител, и съответните права на родители и деца.
- Публично оповестяване на финансирането на държавни органи и служби, които съгласно чл. 44, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗДет. при взаимодействие със заинтересувани НПО, към момента са участвали в изготвянето на визираното законодателство и промените в действащото такова.
- Съобразяване с моралните, християнски и други религиозни традиции и хилядолетни стандарти за семейство и отношенията родители–деца, установени сред българския народ и застрашени от визираните закони и практики на социално-държавната политика на намеса в неприкосновеността на личния и семеен живот.
С оглед горното очертаване на същностния проблем на социалното законодателство, особено в частта му за „закрила на детето“ и отношенията родители–деца, следва да се извършат действията по анализ, ревизия и отмяна на закони, противоречащи на чл. 8 от ЕКПЧ и на принципите на свободното и демократично общество. Българското семейство е свещена територия, защитена от Конституцията и международното законодателство, и не бива да се допускат нарушения на основните закони и българските традиции с цел налагане на чужди идейни виждания за тези основни ценности.
С уважение,
Адв. д-р В. Костов
Свобода за всеки