На 30-ти септември във Варна се проведе организиран от Свобода за всеки семинар на тема „Свобода на религията и служението на църквите“. На форума, на който присъстваха пастори, служители, проповедници, мисионери, активни миряни и християни юристи от страната, бяха дискутирани теми, свързани с обществено-политически и правно значими тенденции, които имат отношение към вярата и към църковната мисия и живот.

По време на събитието адв. д-р Виктор Костов  посочи същността на промените в Закона за вероизповеданията и тяхното въздействие върху евангелските църкви. Правозащитникът обърна специално внимание и на опитите за нахлуване на хомосексуалните и джендър идеологии в семейната неприкосновеност чрез новите социални закони. 30 години след падане на атеистичния режим българската държава все още има да учи уроци по демокрация и човешки права. Доказателство за тази тревожна констатация е, че традиционното семейство днес отново е подложено на атаки чрез нови закони за права на децата и социални „услуги“. Адвокат Костов акцентира върху политическите и законови промени, които целят да разрушат традиционното християнско семейство и семейните ценности. От казаното от лектора се наложи извода, че църквата играе важна роля не само в изграждането на характера и сплотеността на вярващите, но и в обществото, като негов стожер и коректив.

От своя страна адв. Лоркан Прайс от Alliance Defending Freedom (Алианс за защита на свободата) говори както за тенденциите на настъпление на ЛГБТИ идеологията в Европа, така и за заплахата от ограничаването на свободата на словото на живеещите на Стария континент, които имат критично отношение към тези идеологии. Адв. Прайс даде конкретни примери за недопустимото потискане на правото на  европейските граждани да говорят свободно.  

По време на дискусиите с участниците във форума двамата лектори набелязаха възможни насоки за действие и разясниха правата на вярващите. Те обясниха с примери от своята практика, че свободното служене на църквите в посока на противопоставяне на атаката срещу духовните устои на личността е от критично значение за свободата в обществото. Вярващите християни не могат да стоят безучастни. Не и днес. Не и във време като това.

Публикувана в Блог

Статуя на Исус Христос в една от атакуваните от терористи църкви

Статуя на Исус Христос в една от атакуваните от терористи църкви


„Кръвта на мъчениците е семето на нашата вяра.“ Това са думи на Тертулиан, един от отците на ранната църква, юрист, мислител, богослов и Божи слуга.

Тези думи, верни за епохата, през която е живял Тертулиан, с нова сила отекват и в наши дни.

Всеки ден 11 християни биват убивани заради вярата си някъде по света. Днес, не през гоненията на Римската империя от 3-ти и 4-ти век.

Бомбени атентати на Великден

Миналата неделя, 19 април, 2019 г., в Шри Ланка християните празнуваха Възкресението на Христос по обичая и празничния календар на Западната църква. Рано сутринта празненството се превърна в кървава вакханалия. Ислямски радикални терористи проведоха организирана атака (ABC News) в църковните сгради, в които поклонници се бяха събрали да празнуват победата на Господ Исус Христос над смъртта.

Поклонниците от култа на смъртта, ислямски тероризъм, бяха избрали точно този ден, за да натрапят на вярващите и на целия свят своя унищожителен демоничен култ и неговата доктрина – чрез убийството и пролятата кръв на невинни хора тяхното божество удовлетворява кръвожадната си същност.

Колкото и трагични и адски да са гледките от жестокия масов терор над християни (в случая от римокатолическо вероизповедание) в деня на най-светлия християнски празник, победата не е на убийците, а на кръста и възкресението.

Снимката по-горе е знаменателна. Статуя, изобразяваща Исус Христос, колкото и недодялано да е това изображение, опръскана с кръвта на Неговите последователи.

Политически интерпретации

Изказвайки съболезнования на народа на Шри Ланка, държавни глави и политици, включително и българските ръководители, не споменават в своите политически изказвания, че проведените координирани и подли масови убийства в същността си са анти-християнски терористични действия на ислямски радикални фанатици. Споменава се, че атаките срещу „религиозни храмове“ са крайно варварски.

Калкулираната им политическа коректност, или откровено невежество, сочат само колко безсилен е този свят, и лидерите на този свят, да прозрат проблема на злото и да му се противопоставят.

Бившият американски президент Обама и провалилата се кандидатка за президент Хилари Клинтън пишат в социалните мрежи как атаките били срещу „Великденски поклонници“ (видеокоментарът е на англ.). Защо е толкова трудно за някои да произнесат думата „християнин“ (или дори „католик“, както би било правилно в случая)?

Както правилно отбелязва (англ.) консервативният американски коментатор Тъкър Карлсон, очевидно е, че никой не се покланя на Великден (а на Бога, заради когото празнуваме Великден). В същото време левите американски политически сили и преса имат трудности с произнасянето на думата „християнин“, докато политиката на репресии и забрана на християнството продължава в страни като Афганистан и Саудитска Арабия, официални съюзници на САЩ.

Става ясно от редица репортажи също, че политически дрязги между лидерите в Шри Ланка може би са причината да не бъдат предотвратени сатанинските смъртоносни атаки. Други пък в новините са загрижени за спада на икономическия растеж от туризъм в пострадалата от терористичните актове страна.

„Мъченик“ всъщност означава „свидетел“

Гръцката дума „мартир“, употребявана в Новия Завет, всъщност се превежда „свидетел“, въпреки че в българския език „мъченик“ произвежда асоциация за страдания заради вярата. И в двата случая става дума за свидетелство, че вярата в Господ Исус е по-силна от насилието, убийството и злото.

Едва ли някой от вярващите, събрали се сутринта в 8:45 часа за празнично богослужение, е очаквал, че кръвта му ще бъде пролята заради неговата религиозна принадлежност и че ще се превърне в мъченик заради същата тази вяра.

Досега никой освен Исус – чрез своето дело на кръста и възкресението на третия ден след това – не е победил смъртта. Кръвта на тези хора не е пролята напразно. Почитателите на култа на смъртта, радикален ислям, може би имат лъжливото усещане за някаква победа след атентатите, но това усещане е възможно само в техния фанатичен и извратен свят, в който злото е добро.

В молитвите си българските последователи на Христос, които празнуват тези дни Възкресение Христово съгласно източната традиция, следва да споменат властите и държавните лидери, чиято задача е не да правят стратегии за разбиване на семейството и да обхващат с комунистически методи всички в държавното училище, а да гарантират мира и сигурността съгласно Библията, за да „преминем тих и спокоен живот“ (Римляни 13, 1 Тимотей 2:1-3).

Но да не забравяме и семействата и страдащите от демоничната атака срещу християните в Шри Ланка. Думите на Тертулиан са истина, както и фактът на възкресението на Исус Христос, заради което и днес се пролива кръвта на тези, които свидетелстват за Него.

 


 

Публикувана в Блог

yangyiyoutube
12 декември 2018 г.

Бележка на редакцията на СВ: Поместваме наш превод на писмото на китайския християнски пастор Йи, след като е бил задържан от властите през миналия месец заради вярата си. Преводът е от оригинален източник, предоставен ни от мисионери в Китай, но писмото на английски може да се намери в интернет в християнски сайтове. Бележката по-долу е от редакторите на английската версия на писмото.

***

Бележка на редактора: Над 100 членове на Църквата на Ранния дъжд в Ченгду, Китай, бяха арестувани в неделя, 9 декември. По време на публикуването на този превод все още се извършват арести. Сред задържаните бяха пастор Ван Йи, старши пастор на Ранния дъжд, и съпругата му, Цзян Ронг, от които няма новини от неделя.
Предвиждайки това обстоятелство, пастор Ван Йи 
е написал декларацията по-долу, за да бъде публикувана от неговата църква, ако той бъде задържан за повече от 48 часа. В него той обяснява смисъла и необходимостта от вярно неподчинение, как се различава от политически активизъм или гражданско неподчинение и как християните трябва да го изпълняват.
[Благодарим на Brent Pinkall и Amy Cheung за техния принос в превода на това писмо.]

***

Въз основа на учението на Библията и мисията на Евангелието, аз уважавам властите, които Бог е установил в Китай. Защото Бог сваля царе и издига царе. Ето защо се подчинявам на историческите и институционални подходи на Бог в Китай.

Като пастор на християнска църква, аз имам собствено разбиране и възгледи, основани на Библията, за това какво е праведен ред и добро управление. В същото време съм изпълнен с гняв и отвращение от преследването на църквата от страна на комунистическия режим, от нечестието на лишаването на хората от свободата на религията и съвестта. Но промяната на социалните и политическите институции не е мисията, към която съм призован, и това не е целта, за която Бог е дал на народа си благовестието.


За
щото над всички отвратителни реалности, неправедна политика и произволни закони се проявява кръстът на Исус Христос, единственото средство, чрез което всеки китаец да бъде спасен. Те също така проявяват факта, че истинската надежда и съвършеното общество никога няма да бъдат намерени в трансформацията на каквато и да е земна институция или култура, а само в нашите грехове, свободно простени от Христос и с надеждата за вечен живот.

Като пастор, моята твърда вяра в Евангелието, моето учение и смъртта ми за всяко зло, произтича от Христовата заповед в Евангелието и от неизмеримата любов на този славен Цар. Животът на всеки човек е изключително кратък и Бог пламенно заповядва на църквата да води и призовава към покаяние всеки човек
, който е готов да се покае. Христос е настоятелен и готов да прости на всички, които се отвърнат от греховете си. Това е целта на всички усилия на църквата в Китай – да свидетелства на света за нашия Христос, да свидетелства на Средното царство за Небесното царство, да свидетелства на земните, моментни животи за небесния, вечен живот. Това е и пасторското призвание, което получих.

Поради тази причина аз приемам и уважавам факта, че този комунистически режим е бил разрешен от Бог да управлява временно. Както каза слугата на Господ Джон Калвин, нечестивите владетели са Божият съд върху нечестивите хора, като целта е да подтикнат Божия народ да се покае и да се обърне отново към Него. Поради тази причина аз съм готов с радост да се подчиня на тяхното изпълнение на закона, като че се подчинявам на дисциплината и обучението на Господа.


Същевременно считам, че преследването на църквата от комунистическия режим е силно нечестиво, незаконно действие. Като пастор на една християнска църква трябва да отхвърля това нечестие открито и строго. Призванието, което получих, изисква от мен да използвам ненасилствени методи, за да не се подчиня на човешките закони, които не се подчиняват на Библията и на Бога. Моят Спасител Христос също изисква от мен радостно да поема всички 
последствия за непокорство на нечестивите закони.

Но това не означава, че моето лично неподчинение и неподчинението на църквата в някакъв смисъл „се борят за права” или политически активизъм под формата на гражданско неподчинение, защото нямам намерение да променям каквито и да било институции или закони на Китай. Като пастор, единственото нещо, което ме интересува, е подкопаването на грешната природа на човека чрез това вярно неподчинение и свидетелството, което то носи за Христовия кръст.

Като пастор, моето непокорство е част от Евангелск
ото поръчение. Великото поръчение на Христос изисква от нас голямо непокорство. Целта на непокорството не е да променим света, а да свидетелстваме за друг свят.

Защото мисията на църквата е само да бъде църква и да не стане част от светска институция. От негативна гледна точка, църквата трябва да се отдели от света и да не се институционализира от света. От позитивна гледна точка всички действия на църквата са опити да се докаже на света истинското съществуване на друг свят. Библията ни учи, че във всички въпроси, свързани с евангелието и човешката съвест, ние трябва да се покоряваме на Бога, а не на хората. Поради тази причина свидетелстваме за друг вечен свят и за друг славен Цар както чрез духовното непокорство, така и чрез телесното страдание.


Ето защо не се интересувам от промяна на политически или правни институции в Китай. Дори не ме интересува въпросът кога политиките на комунистическия режим, преследващи църквата, ще се променят. Независимо под какъв режим живея сега или в бъдеще, докато светското правителство продължава да преследва църквата, погазвайки човешките съвести, които принадлежат единствено на Бога, ще продължавам вер
ското си непокорство. Защото цялото поръчение, което Бог ми е дал, е да позволя на повече китайци да узнаят чрез моите действия, че надеждата на човечеството и обществото е само в изкуплението на Христос, в свръхестествения, милостив Божи суверенитет.

Ако Бог реши да използва преследването на църквата от този комунистически режим, за да помогне на повече китайци да се отчаят от бъдещето си, да ги води през пустинята на духовното разочарование и чрез това да ги накара да познаят Исус, ако чрез това той продължава да дисциплинира и изгражд
а своята църква, тогава аз с радост желая да се подчиня на Божиите планове, защото плановете му винаги са доброжелателни и добри.

Именно защото няма нито една моя думи и действие, насочени към търсене и надежда за обществена и политическа трансформация, аз нямам страх от която и да е социална или политическа сила. Защото Библията ни учи, че Бог установява правителствени власти, за да тероризират злодеите, а не да тероризират изпълнителите на доброто. Ако вярващите в Исус не постъпват зле, те не трябва да се страхуват от тъмните сили. Въпреки че често съм слаб, твърдо вярвам, че това е обещанието на Евангелието. На това посветих цялата си енергия. Това е добрата новина, която разпространявам в цялото китайско общество.


Също така разбирам, че това е причината комунистическият режим да се страхува от една църква, която вече не се бои от него
.

Ако съм затворен за дълъг или кратък период от време, ако мога да помогна за намаляване на страха на властите от моята вяра и 
от моя Спасител, аз съм напълно готов с радост да им помогна по този начин. Но знам, че само когато се отрека от всичкото зло на това преследване срещу църквата и използвам мирни средства за моето неподчинение, ще мога наистина да помогна на душите на властите и правоприлагането. Надявам се, че чрез загубването на личната ми свобода Бог ме използва да кажа на тези, които са ме лишили от лична свобода, че има власт, по-висока от тяхната власт, и че има свобода, която те не могат да възпрат, свобода, която изпълва църквата на разпнатия и възкръснал Исус Христос.

Каквото и да е  престъплението, в което правителството ме обвинява, каквато и мръсотия да хвърлят по мен, след като това обвинение е свързано с моята вяра, с моите писания, с моите коментари и с моите учения, то е просто лъжа и изкушение от демоните. Категорично го отричам. Аз ще излежавам присъдата си, но няма да служа на закона. Ще бъда екзекутиран, но няма да се призная за виновен.

Нещо повече, трябва да отбележа, че преследването на Господната църква и на всички китайци, които вярват в Исус Христос, е най-нечестивото и най-ужасно зло на китайското общество. Това не е само грях спрямо християните. Това е и грях спрямо всички нехристияни. Защото правителството брутално и безмилостно ги заплашва и им пречи да дойдат при Исус. Няма по-голямо нечестие в света от това.


Ако един ден този режим бъде свален от Бога, т
ова няма да стане по никаква друга причина, освен поради Божието праведно наказание и отмъщение за това зло. Защото на земята е имало само хилядолетна църква. Никога не е имало хилядолетно управление. Има само вечна вяра. Няма вечна сила.

Тези, които ме затварят днес, един ден ще бъдат затворени от ангели. Тези, които ме разпитват, най-сетне ще бъдат разпитани и осъдени от Христос. Когато мисля за това, Господ ме изпълва с естествено състрадание и скръб към онези, които се опитват да ме затворят и действително ме хвърлят в затвора. Молете се Господ да ме използва, да ми даде търпение и мъдрост, за да им занеса благовестието.

Отделете ме от жена ми и децата ми, унищожете репутацията ми, унищожете живота ми и семейството ми –
властите са способни да извършат всичко това. Но никой в този свят не може да ме принуди да се отрека от вярата си; никой не може да ме накара да променя живота си; и никой не може да ме възкреси от мъртвите.

И така, уважавани 
полицейски служители, спрете да извършвате зло. Това не е за моя полза, а по-скоро за ваша и за вашите деца. Умолявам ви най-сериозно да възпрете действията си – защо да платите цената на вечното проклятие в ада заради недостоен грешник като мен?

Исус е Христос, син на вечния, жив Бог. Той умря за грешниците и възкръсна за нас. Той е моят цар и цар на цялата земя вчера, днес и завинаги. Аз съм негов слуга и затова съм затворен. Аз ще се противопоставям с кротост на онези, които се съпротивляват на Бога, и 
с радост ще нарушавам всички закони, които нарушават Божиите закони.

Твърдо вярвам, че Библията не е давала на нито една част от правителството власт да управлява църквата или да се намесва във вярата на християните. Ето защо Библията изисква от мен, чрез мирните средства,
 с кротко противопоставяне и активно понасяне, изпълнен с радост, да се противопоставям на всички административни политики и правни мерки, които потискат църквата и се намесват във вярата на християните.

Твърдо вярвам, че това е духовен акт на неподчинение. В съвременните авторитарни режими, които преследват църквата и се противопоставят на евангелието, духовното неподчинение е неизбежна част от евангелското движение.

Твърдо вярвам, че духовното непокорство е акт на последните времена; тя е свидетелство за вечното царство на Бог в царството на греха и злото. Непокорните християни следват примера на разпнатия Христос, като вървят по пътя на кръста. Мирното неподчинение е начинът, по който обичаме света, както и начинът, по който избягваме да станем част от света.


Твърдо вярвам, че при осъществяването на духовно неподчинение Библията изисква от мен да разчитам на благодатта и възкресението на Христос и че трябва да уважавам и да не пре
крачвам две граници.

Първата граница е тази на сърцето. Любовта към душата, а не омразата към тялото, е мотивацията за духовно непокорство. Трансформацията на душата, а не промяната на обстоятелствата, е целта на духовното непокорство. Във всеки момент, ако външното потисничество и насилие ме ограбват от вътрешен мир и издръжливост, така че сърцето ми започва да поражда омраза и огорчение към онези, които преследват църквата и злоупотребяват с християните, тогава духовното непокорство се проваля в този момент.

Втората граница е тази на поведението. Евангелието изисква непокорството на вярата да бъде ненасилствено. Мистерията на Евангелието се състои в активното страдание, дори готовността да изтърпиш неправедните наказания, като заместител на физическата съпротива. Мирното непокорство е резултат от любов и прошка. Кръстът означава да бъдеш готов да страдаш, когато човек не трябва да страда. Защото Христос имаше безгранична способност да отвърне на удара, но все пак претърпя цялото смирение и болка. Начинът, по който Христос се съпротивляваше на света, който му се съпротивляваше, беше
претягането на една маслинена клонка на мира на кръста към света, който го разпъна.

Твърдо вярвам, че Христос ме е призовал да извърша това в
ерско непокорство чрез живот на служене, под този режим, който се противопоставя на Евангелието и гони църквата. Това е начинът, по който проповядвам евангелието и това е тайната на благовестието, което проповядвам.

Господният слуга,
Ван Йи

Първи проект на 21 септември 2018 г .; ревизирана на 4 октомври. Да бъде разпространен от църквата след 48 часа задържане.

Допълнителни материали (на англ.):
Letter for All Christian Churches to Pray for Early Rain Covenant Church in Chengdu, by Western China Presbytery
LIVE POST - Early Rain Covenant Church Urgent Prayer Updates,
by Early Rain Covenant Church
China Partnership’s Early Rain Prayer Guide, by Ryan Zhang
Wang Yi’s 14 Decisions: In the Face of Persecution, What Will I Do?, by Wang Yi
How the Church Should Face Persecution, by Li Yingqiang
The Church-State Conflict: 20 Ways Persecution Is God’s Way to Shepherd Us, by Wang Yi
A Statement from CP on Requests for Permission to Repost Early Rain Material, by Hannah Nation

Публикувана в Блог


ev protest

Гласуваният от парламента Закон за изменение и допълнение на Закон за вероизповеданията (приет 2002 г., последно изм. и доп., бр. 108 от 29.12.2018 г., в сила 01.01.2019 г.) бе публикуван в Държавен вестник и влиза в сила от 1-ви януари 2019 г. Подробните анализи и коментари предстоят.

Нашият извод съвсем накратко е, че голямото множество от най-ограничителни, крайно тоталитарни текстове не са приети в окончателния вариант. Това е изключително важно постижение за свободното гражданско общество и за публичната активност на участвалите правозащитници, евангелски църкви и всички вероизповедания в процеса. Проблемни текстове обаче не липсват в приетия вече закон. 

Основание за притеснения са разпоредбите, които оставят изискването вероизповеданията да поддържат списъци от свещенослужители, които да предоставят за проверки на държавните органи. Това изискване напомня комунистическия Закон за изповеданията, който налагаше поддържане на подобни регистри с цел контрол на служителите и съответно оказване на натиск върху тях с оглед техните убеждения и проповеди.

Проблематично е и изискването по какъв начин свещенослужителите да се легитимират като представляващи вероизповеданията, което е част от вътрешноорганизационния живот на едно вероизповедание и не може да бъде регулирано от държавата съгласно Европейската конвенция за правата на човека и Насоките за приемане на религиозно законодателство, приети от Венецианската комисия и Офиса по демокрация и човешки права при ОССЕ.

Остава и друг чисто комунистическо-нацистки подход на контрол и дискриминация срещу чуждестранни свещенослужители. Това е изискването да се уведомява държавата, ако небългарин свещенослужител участва в богослужение. Свещенослужителите чужденци могат да участват в богослужението "след уведомление на Дирекция "Вероизповедания". При положение че "участие" означава "присъствие по време на богослужение", само присъствие е достатъчно, за да се приложи това административно обременяващо изискване. Не е нужно гостът да проповядва или да се изказва по време на богослужение. Регистрираните вероизповедания ще трябва първо да уведомят държавата и след това да допуснат до богослужението чуждестранния свещенослужител. Ако няма такова уведомление, за да се спази този закон, чуждестранният свещенослужител трябва да слуша богослужението отвън на сградата, в която то се провежда.  Въвежда се противозаконна дискриминация по множествен принцип в нарушение на Закон за защита от дискриминация (религия и национален произход).

Увеличава се административното бреме при регистрация на вероизповедания, като се налага седемдневен срок за това, след регистрацията вероизповеданието да внесе решението за регистрация на съда в Дирекция "Вероизоведания". Във века на "електронното правителство" привидната невъзможност за комуникация между Софийски градски съд и Министерски съвет за предоставяне на тази информация по служебен път е само извинение за допълнителен тормоз на религиозните общности, които се регистрират като вероизповедания.

Странното изискване да не се ползват озвучителни системи при дейности на вероизповеданията на открито, формулирано неясно и объркващо, също е влязло в закона.

По държавно-политически модел ще получават субсидия така наречените от държавата "големи вероизповедания". Но финансирането е сякаш по-малкият проблем на приетите промени, въпреки че е абсурдно данъкоплатците да бъдат натоварени да финансират вероизповедания, чиито убеждения не споделят (както е и с политическите партии).

Тепърва следва да бъде установено какви действия е нужно да се предприемат от вероизповеданията и от протестантските църкви, с оглед ограничителните текстове, приети в ЗИДЗВ 2018 г. Въпреки победата за свободата на религията поради отпадане на най-крайните предложения в проекта, приетите ограничения представляват отстъпление от принципите на свободата на съвестта и религията в едно демократично и свободно общество. Те са израз на тоталитарно и дискриминационно държавно отношение към религията и свободата на изразяване на същата и са в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.

Пълният текст на закона можете да видите тук, а тук в PDF формат в с подчертаните променени текстове в него.

 Снимки: Горе – протестантски църкви демонстрират срещу ограничителните текстове на ЗИДЗВ на 21.12.2018 г. (от сайта actualno.com). Долу – Председателят на комисията по вероизповаденията и правата на човека в 44-то Народно събрание, г-н Велчев (от сайта sega.bg).

Публикувана в Блог

0000236429 middle

Протест на евангелските църкви на 21.12.2018 г. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg

В момента на писане на тези редове политическите сили в парламента гласуват Законопроект за изменение и допълнение на Закон за вероизповеванията (ЗИДЗВ). Те имат за задача да приемат скоростно проекта, за да не се окаже, че няма да могат да прокарат основните си тези за финансирането на така наречените „големи вероизповедания“, които се подкрепят от ГЕРБ и ДПС, особено ако се намеси Венецианската комисия и намери за неприемливи част от текстовете, на които управляващите партии държат.

Въпреки че Обединени патриоти отстъпиха от някои свои текстове, крайно недообмислени, ненужни и тоталитарни по отоншение на свободата на съвестта, вярата и словото, и тези текстове, на които държат, въпреки предложението за отпадането им, най-вероятно няма да минат, защото те нямат полическата мощ да ги прокарат при блоковото гласуване на ГЕРБ и ДПС.

От ограничения към финансово-държавна целесъобразност и контрол

От заседанието на комисията по вероизповедания в сряда става ясно, че почти всички ограничителни текстове няма да влязат в пленарна зала, което прави малко верятно да бъдат гласувани на второ четене в пленарна зала.

Тези промени, към отпадане на тоталитарните разпоредби, са резултат от просветната дейност и опозицията най-вече от страна на религиозните общности, евангелските църкви, правно-политическия натиск и международния натиск. Дори натискът от БПЦ да влезе текст за увеличаване на цифрата от 300 на 3000 души минимум членове за нови регистрации ще отпадне поради това, че Министерство на правосъдието представи две решения на Европейския съд за правата на човека, в които ясно се сочи, че ограничаването на бройката за регистрация е нарушение на правото на религия по чл. 9 от Европейската конвенция. Така че, двама и трима са достатъчни за формиране на ново вероизповедание.

Не трябва да подценяваме ефекта на комуникацията с официалните лица от Съвета на Европа по повод сезирането на Венецианската комисия. Уведомяването на българските власти от офиса на генералния секретар на Съвета на Европа относно възможността да се ползват от експертното становище на Венецианската комисия по повод законопроекта определено е подтикнало и законодателя да се взира по-внимателно в собствените си законодателни усилия и да ги синхронизира с тези на европейското законодателно разбиране за едно свободно и демократично управление.

Въпреки това, ще изчакаме окончателното гласуване – да се уталожи праха от това препускане и ще коментираме тогава. Но мисля, че внимателно, но напълно автентично можем да декларираме едно ниво на победа. Началните проекти и този, който гласуват сега, се различават значително.

Разбира се, истинската победа за свободата и демокрацията би била налице, ако проектът бе изцяло изоставен, защото въпреки отстъпките от началните идеи, неговият замисъл – да се контролират вероизповеданията – е неприсъщ за едно свободно и демократично общество. Такава стъпка обаче управляващите не могат да си позволят, за да не изглежда, че са се предали и са неефективни в налагането на волята си по отношение на религиите в страната. Точно такава стъпка на пълно отстъпление обаче би означавала, че България се управлява от демократичен парламент и правителство, които са склонни да се вслушат в гласа на хората и да се коригират, когато са настъпили права и свободи, които са част от демократичната същност на съвременното управление.

Борбата продължава – свободата се изисква, не се дава

Приемането на ЗИДЗВ, дори в по-приемливият му вид, не означава край на борбата за свободата на вярата и словото от страна на правозащитници и от страна на будната и обществено активна част от евангелското християнство. Напротив, това положение сочи, че е възможен и нужен един подход на активен мониторинг на ситуацията и на координация и сътрудничество между църквите и правозащитните подходи и дейности. Тъй като ако не са приети дадени ограничеиня на вярата, те могат да бъдат добавени; и обратно – ако има ограничителни разпоредби, те могат да бъдат отменени.

Оценка на реалностите след ударното приемане на остатъците от началните проектозакони

Процесът на гласуване на текстове за ИДЗВ е факт. Следва да се направи и внимателен последващ анализ и да се посочат правилни насоки за действие с оглед на изводите от анализа. Налице е инерция на алармираност както на вътрешните организации и църкви и религиозни общности, така и на международните организации, която ще влезе в действие при нужда (включително и воденето на дела, ако е нужно).

Никой, дори парламентът не е над Върховния Законодател

В крайна сметка, със закон или без закон за религията, християните се водят от съвестта си, вярата си и принципите на Върховния Законодател и Новия Завет и държавата може да уважи или да пренебрегне тази власт и свобода, но не може да я забрани или даде. Това е най-важният извод, който ако би бил изведен и приложен правилно, е една от най-важните според мен победи от сегашната ситуация. Евангелието няма и не може да бъде затворено от държавата между четири стени, одобрени от нея. Ако и кесарят разбере това, както и това, че и църквата го разбира, тогава имаме добър баланс, в които ще има свобода за проповядване на евангелието и служение с Божието слово.

Публикувана в Блог

20181105 164143 3

В понеделник, 5 ноември, адв. д-р Виктор Костов от Свобода за всеки се срещна с народен представител от Русе, член на Правната комисия в парламента, и с група русенски протестантски пастори (снимката горе). И на двете срещи адв. Костов докладва крайно опасната същност на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията (ЗИДЗВ), обединен на 19.10.2018 г. в един общ текст въз основа на първоначално внесените два законопроекта, по отношение на основни човешки права и демократичната основа на българското общество.

Оценката на ситуацията от всички страни в срещите беше, че поради напредналата фаза на прокарване на противоконституционното законодателство към настоящия момент най-ефективна мярка за защита на правата и свободите на вярващите е тяхното упражняване на правото на мирен публичен протест.

В тази връзка в 13:00 ч. в неделя, 11-ти ноември, евангелско-протестантски общности ще проведат митинг пред парламента в София. В Русе подобно събитие е планирано за същия ден. Такива митинги се организират и в други градове. На митинга в София ще бъдат организирани и събрани всички подписи в подкрепа на Декларацията срещу ЗИДЗВ. (Все още е възможно присъединяването към Декларацията онлайн или в писмен вид.)

Очаква се и засилване на международния натиск върху българските институции срещу ЗИДЗВ, с оглед възможното погазване на основни човешки права, ако законопроектът се приеме от парламента на второ четене.

 

Публикувана в Блог

На 29 октомври 2018 г. в предаването „Среща с Благовест Белев“ по Българска християнска телевизия гости по темата за приетия на първо четене в парламента Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията бяха адв. д-р Виктор Костов – главен редактор на Свобода за всеки – и пастор Анатолий Еленков – пълномощник на Национален алианс Обединени Божии църкви.

Дискусията беше насочена към това българската общественост и евангелско-протестантската общност да бъдат предупредени за приближаващата законодателната опасност, която засяга не само правото на свобода на религията, но и демократичните ценности като цяло. В изложението си адв. д-р Виктор Костов и пастор Анатолий Еленков поставиха акцент върху консолидирания опит за драстично ограничаване на основни човешки права, контрола на държавата във вътрешно-организационния живот на религиозните общности, отрицателното отношение на всички вероизповедания в страната към налаганите промени и нуждата от формиране на гражданска позиция. Гостите в студиото представиха и възможните и неотложни стъпки за противодействие на законопроекта от страна на гражданите и църковните общности преди внасянето му за второ гласуване.

Гледайте целия видеоматериал тук.

Публикувана в Блог

На 24.10.2018 г. в София се състоя национална среща относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, на която бяха поканени над 20 евангелско-протестантски вероизповедания. Целта на форума бе адв. д-р Виктор Костов да направи правен анализ, който да запознае служителите от представените християнските общности със степента на опасност на предложените законодателни промени.  

Националната консултация беше открита от п-р Анатолий Еленков, след което последва представяне на участниците. В уводните си думи п-р Еленков представи накратко първоначално внесените законопроекти и развитието до момента, липсата на единно представителство за евангелско-протестантските вероизповедания, както и възможностите за противопоставяне за пълно отхвърляне на обединения законопроект.

В началото на своето изложение адв. Костов заяви, че не държавата е източник на правото на свобода на религията. Това право не произтича от властимащите или сътворените от тях закони, а от факта, че всеки се ражда с права и достойнство, и това е истината на Библията. Вярващите хора трябва да са наясно, че идеологията на  законопроекта ни връща към мрачните времена на комунизма. Част от демагогията на вносителите се изразява в това, че те се стремят да отнемат основни права на гражданите, докато в същото време твърдят, че им предоставят такива.

Още една важна истина, която стана ясна в правната консултация е, че предложеният законопроект драстичното нарушава принципа на светската държава за отделяне на църквата от държавата. Българският законотворец иска църквата, като морален коректив, да не се меси в политическия живот, докато държавата си запазва правото да контролира и да влияе рестриктивно на вътрешния живот на религиозните общества.

По време на срещата адв. Виктор Костов още веднъж заяви позицията на Свобода за всеки, Национален алианс „Обединени Божии църкви“ и Национален християнски център, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията не бива да става част от законодателството на страната, защото е дискриминационен, и ако стане действащо право, ще е в нарушение на българската Конституция, Европейската конвенция за правата на човека, международното право и принципите на демократичното и свободно общество. Неоспоримата истина е, че този законопроект не може да бъде подобрен по никакъв начин, защото неговата същност и идеологията, която стои зад него, противоречат на духа и смисъла на Конституцията.

Участниците във форума се обединиха около мнението, че ако народните представители не вземат разумното решение да отхвърлят Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, то има международни институции, като Съвета на Европа, Венецианската комисия и Организацията за сътрудничество в Европа, които ще бъдат сезирани, за да се защити правото на българските граждани свободно да изповядват верските си убеждения.

Държавата е длъжна да гарантира правото на достойно съществуване на всичките си граждани, както и тяхната сигурност. В демократичните общества държавата може да наказва само за действия, които са общественоопасни, тя няма право да се меси в убежденията на хората. Ако се опита да го направи, хората трябва да са наясно, че е време за активна позиция с всички възможни демократични средства, защото устоите на демокрацията в България са сериозно разклатени.

 

Публикувана в Блог

пквпч768x432

След заседанието, мнението на СВ: Напълно е възможно развитие, което да доведе до задълбочаване на кризата за свободата на вероизповеданиe в България.

Вчера, 4 октомври 2018 г., в Народното събрание се проведе заседание на водещата комисия относно двата законопроекта за изменение и допълнение на Закон за вероизповеданията.

Присъстваха девет от редовните членове на комисията, както и редица представители на вероизповедания Българска православна църква (БПЦ), Католическа църква, мюсюлманско вероизповедание и Обединени евангелски църкви. Свобода за всеки представляваше протестантско-евангелските християнски вероизповедания Национален алианс Обединени Божии църкви (НАОБЦ) и Национален християнски център (НХЦ), както и своята позиция.

Общата ни оценка е, че съдбата на законопроектите е под въпрос, но Комисията в крайна сметка гласува за това и двата проекта да влязат в пленарна зала на първо четене. Това означава, че възможностите за криза от конституционен мащаб, в която свободата на съвестта, вярата, словото и други човешки права ще са крайно ограничени чрез един нов закон, са напълно реални.

Единствено нашата позиция бе Комисията да не допуска проектите да влязат в пленарна зала заради техния крайно антидемократичен и антиконституционен характер.

В началото на заседанието заместник-председателят на Комисията, г-н Васил Антонов, заяви, че на срещи и разговори, проведени от БСП, партията няма да подкрепи законопроектите при евентуално гласуване, което включва и собствения на трите партии проект на БСП, ДПС и ГЕРБ. Представител на АТАКА, част от Обединени патриоти, също вносители на втория законопроект, пък се противопостави на същия, представен от г-н Веселинов, вносител и негов колега.

Представител на вносителите от трите големи партии, г-н Цонев от ДПС, и представителите на Обединени патриоти накратко мотивираха своите проекти, като г-н Цонев заяви само козметични промени. И двата законопроекта продължават да застъпват крайно ограничителни виждания за свободата на вероизповеданията.

От страна на вероизповеданията отпорът и критиката срещу проектите бе почти единен, категоричен и в много от точките се припокриваха. Критиките се фокусираха върху това, че въпросите по национална сигурност не се решават с ограничаване правата на вярващите и вероизповеданията; че даренията не бива да бъдат контролирани и ограничавани от държавата чрез извънреден специален режим, а по общите закони; че правото на проповед не може да бъде подложено на разрешителен или уведомителен режим; че подготовката на проповедници и свещенослужители е абсурдно да бъде подчинена на държавни контролиращи органи, които не са компетентни да схванат същността на религиозното обучение на дадено вероизповедание; както и че вярата не е национално явление и не може държавата да ограничава международни контакти и общности заради религиозни убеждения.

Направи впечатление позицията на БПЦ, считана за най-голямо вероизповедание в страната, която застана срещу прекаленото вмешателство на Дирекция „Вероизповедания“ във вътрешните дела на църквата (респективно вероизповеданията), което дори при комунизма не е било толкова значимо, както се предвижда в законопроектите, както и срещу контрола над даренията за вероизповеданията. Тази позиция е впечатляваща, защото до настоящия момент в обсъждания на религиозни (или по-скоро антирелигиозни) законопроекти БПЦ обикновено не е взимала позиция, може би разчитайки на покровителството на държавата, което в случая не е така. Тоест БПЦ в позицията си не защитава само свои интереси, разчитайки на държавна опека, а заема позиции, които са принципни и защитават християнската вероизповедна свобода от прекалена държавна намеса. Отбелязан бе фактът, че юристите на БПЦ са представили становище от над 20 стр. по повод законопроектите.

Разбира се, неясно остана доколко БПЦ поддържа свобода за регистрационния режим на вероизповеданията и регистрацията на други православни вероизповедания в България. Римокатолическата църква например, въпреки несъгласието си със законопроектите, настоя, че регистрираните (179 според председателя г-н Велчев) вероизповедания са прекалено много.

Позицията на Свобода за всеки и на НАОБЦ и НХЦ е, че законопроектите не бива да бъдат допуснати в законодателството на страната, защото са изработени в тоталитарен и нетолерантен дух срещу всички вярващи, застрашават конституционния ред в страната, дискриминационни са на основа религия и ако станат действащо право, ще са в нарушение на българската Конституция, Европейската конвенция за правата на човека, международното право и принципите на демократичното и свободно общество. Ние застъпваме позицията тези проекти да не достигат въобще до пленарната зала на парламента поради крайната си несъвместимост с българските традиции на религиозна толерантност и принципите на демокрацията. Застъпихме също позицията, че българската държава по конституция е светска, а не атеистична, както духът на двата законопроекта предполага. Светската държава е неутрална по отношение на вяра и идеология, докато законопроектите третират вярата като общественоопасна дейност, нуждаеща се от контрол, типично за идеологическата и атеистична държава.

Нашата позиция, в другите точки, до голяма степен съвпада със становищата и критиките и на другите вероизповедания, като изразяваме несъгласие с позицията на някои присъстващи и на председателя на комисията, че трябвало да се ограничи броят на регистрираните вероизповедания. Такива ограничения нито са нужни, нито по някакъв начин помагат на цитираната причина за нуждата от тези ограничения – „понеже вероизповеданията били освободени от данъци“, затова имало недобросъвестно регистриращи се като такива. Този аргумент е несъстоятелен.

Вносители и вероизповедания се съгласиха, че ако ще има някакъв проект за закон за вероизповеданията и изменения в него, то те трябва да бъдат подложени на внимателна и обстойна обществена дискусия, тъй като става дума за сложна и деликатна материя, което е и нашата позиция за подход към религиозно законодателство по принцип.

Законопроектите бяха гласувани за разглеждане от парламента на първо четене, по чл. 43 Правилника на Народното събрание. В дискусията нямаше мнения за категоричното им отхвърляне, така че проектите да не бъдат допускани до пленарна зала, което очаквахме и за което настоявахме. Създаването на работни групи преди второ четене би означавало, че подобни крайно ограничителни и опасни законопроекти могат да бъдат реконструирани в нещо добро, според нас невъзможна цел. Въпреки гласуването, съдбата на законопроектите остава неясна, заради крайно ограничителния и тоталитарен подход при написването им, отбелязан от всички религиозни общности, включително и от БПЦ, и заявеното несъгласие с тях дори от някои от вносителите (БСП в случая).

В заключителното си изказване заместник-председателят на Комисията заяви, че настоящият Закон за вероизповеданията, макар и несъвършен, е добър и действащ в условията на съвременното общество, и може би не бива да се прилагат прибързани изменения и допълнения към него.

Ние също считаме, че писането на нови закони, и особено на антидемократични такива, не решава проблеми, а по-скоро ги създава.

С оглед изхода от заседанието считаме, че все още съществува несигурност за свободата на вярата в България, породена от възможността да бъде оформен и гласуван проект за изменение и допълнение на ЗВ, близък до обсъжданите законопроекти и в разрез с принципите на едно свободно и демократично общество.

В тази връзка Свобода за всеки и евангелско-протестантските общности на НАОБЦ и НХЦ, както и нерегистрираната общност Християнски мисионерски център ще продължат да следят процеса, касаещ свободата на вярата и словото и законодателното му третиране с цел опазване на основни човешки права и свободи както за нашите общности, така и за всеки.

Публикувана в Блог

KatynМасов гроб е мястото, където са погребани човешки тела, в повечето случаи такива, които е невъзможно да бъдат идентифицирани. Названието се използва, за да обозначи местоположението, където са заровени десетки, стотици и дори хиляди хора. В естеството ни е да реагираме, когато си представим картината на преплетените недоразложени трупове на мъже, жени и деца. Изпитваме състрадание, погнуса, гняв, желание да разберем истината за случилото се. Истината, която безкомпромисно честно ще ни разкрие причината тленните човешки останки да бъдат захвърлени като отпадък в зловещия и безличен ров.

Откриването на масови гробове, като тези в Белжец, югоизточна Полша, в които се предполага, че са погребани 300 000 тела, или тези в Катин, където по нареждане на Сталин са били разстреляни огромен брой военнослужещи, армейски свещеници, едри земевладелци, бежанци, университетски професори, адвокати, инженери, учители, писатели, журналисти, пилоти, винаги води до някакъв ефект върху обществото. Най-малкото, предизвиква го да направи всичко възможно да научи уроците на историята, за да не се повторят отново ужасните минали събития.

Съвременните човеци обаче, погълнати от собствения си егоизъм, отказвайки да се поучат, възпроизвеждат отново и отново безумието на жестокостта. И така в мирно време те продължават да убиват и да превръщат мястото, на което живеят, в своеобразен масов гроб. По ред причини те наричат убийството с друго, по-приемливо име, но отнемането на човешки живот си остава престъпление, което води към мрачни последици и носи тежка морална присъда за извършителите на деянието, за семействата им и за цялото общество.

Умъртвяването на неродените деца, познато с термина аборт или окичено с по-приемливия медицински израз „преждевременно прекъсване на бременността“, е съсипвало и продължава да съсипва невъобразим брой съдби. То ни обрича, ден след ден, да стъпваме върху обширен масов гроб, без да си даваме сметка, че газим върху костите на тези, които никога не са имали шанса да реализират мечтите си като хора, дарени от Бог с права и достойнство.

По време на форум, посветен на репродуктивното здраве, доктор Гергана Коларова, изпълнителен директор на Първа САГБАЛ „Света София“, изнесе потресаващи данни за броя на абортите в България. От 1954 г. досега са извършени 6,5 милиона убийства на неродени деца. Нека прочетем по друг начин тази страшна информация – почти толкова жители, колкото днес наброява България, лежат убити в краката ни. И тук не става въпрос за някакво далечно минало, а за съвременен геноцид – масово изтребление, което се случва и в настоящия момент. Според официалната  статистика само през 2016 г. броят на интервенциите за погубване на живот са 26 446, докато родените българчета са едва 56 000.

Разбира се, тези данни не посочват изолиран проблем, случващ се в границите на една единствена държава. Абортите са общочовешка трагедия, която доказва, че разпадът на морала, изразен в презиране на правото на живот, е световна тенденция с фатални последици. Дори страни като Ирландия и Аржентина, в които заради религиозната традиция доскоро темата за легализиране на абортите бе немислима, днес ситуацията е различна. На референдум, проведен през май 2018 г., ирландците гласуваха за промяна в законодателството, отварящо вратата на беззаконието, което ще узакони убийствата на неродените. В сайта vest.bg четем следната информация:     

Над 60 на сто от ирландските гласоподаватели, участвали в референдума за либерализация на абортите, са подкрепили намаляването на ограниченията, показват първите частични официални резултати, предаде Франс прес. 66,36 на сто от избирателите са подкрепили либерализирането на закона за абортите, който в момента е сред най-строгите в Европа, сочат резултатите от преброяване на гласовете в четири от четиридесетте избирателни района. Избирателната активност е близо 63%. Ирландският министър-председател приветства падането на забраната. Лео Варадкар нарече вота „победата на тихата революция“. „Това, което виждаме днес е победата на тихата революция, която се налага в Ирландия в последните 10 или 20 години“, заяви Варадкар пред националното радио.

Тихата революция, за която говори ирландският министър-председател, всъщност е една много, много кървава световна война, обхванала цялото човечество. В този повсеместен конфликт България не само, че не е подмината, но и всекидневно дава своите свидни жертви. А гласът на обществената съвест апатично е притихнал. Да, медиите понякога алармират за демографска криза в страната, изкарват на преден план безлични числа и отвлечени статистики, но това не е достатъчно.

На хората трябва да стане ясно, че са изправени пред последиците от грандиозен морален разпад. В очите на съвременния човек човешкият живот е толкова евтин, че може да бъде заменен като разменна монета за удоволствие, удобство, сигурност. Убийството, наречено аборт, е предварително оправдано, а обстоятелствата, било то смекчаващи или утежняващи вината на извършителите, нямат значение, защото общоприетата заблуда е, че вина не съществува. Неродените деца са жертвани в името на „новия морал“, а малките им телца  неизменно разширяват пределите на масовия гроб.     

Разликата между печално известния масов убиец от Катин Василий Блохин, комендант на главната квартира на НКВД на ул. „Лубянка“, Москва, който собственоръчно разстрелва около 6 000 души, и този, който одобрява едно убийство на неродено, е голяма, но и не е. Тя се изразява най-вече в приноса към запълването на масовия гроб. Прилагането на една единствена процедура по „преждевременно прекъсване на бременността“ лишава света от може би необикновен военнослужещ, армейски свещеник, едър земевладелец, университетски професор, адвокат, инженер, учител, писател,  журналист, пилот. Лишава света от още един човек, създаден по Божи образ и подобие.

И все пак читателят може би ще се запита няма ли добра новина в този мрачен коментар. Отговорът е – има. Добрата новина е, че ще дойде момент, в който този морален разпад ще спре, защото там, където има гроб, рано или късно ще има възкресение. А стане ли дума за възкресение, погледът ни може и трябва да бъде отправен в една единствена посока.

Публикувана в Блог
Страница 1 от 3