Свободата на словото е изконно човешко право, което днес отново е подложено на масирана атака. У все повече хора се засилва усещането за целенасочена и нестихваща кампания за подмяна на ценностите в българското общество и това усещане не е нито масова психоза, нито пък поредната налудничава теория на конспирацията. Ветровете на комунистическата опресия все още подухват в историческото ни съзнание и ето че на обществено-политическата сцена се появява опасността да ни връхлети бурята на нов тоталитарен контрол. Свободата за изразяване на мнение, философско-религиозен светоглед и убеждения отново е застрашена от цензура и друг вид санкции, а ние следва да сме наясно, че ако се откажем от правото да говорим свободно, без съмнение ще се простим и с всичко друго стойностно в живота ни.

Един от многото примери, подкрепящи гореспоменатите, будещи тревога тенденции, е неспиращата негативна кампания срещу журналиста Мартин Карбовски. Хомосексуалистки активисти и правозащитните организации, които представляват, ревностно желаят  да ограничат с помощта на държавния апарат правото на журналиста да говори, защото той често си позволява да прави недопустимото – да заявява това, което мисли, и това, което съвестта му повелява.

Поредната негативна акция срещу работата на г-н Карбовски е отвореното писмо, изпратено от над 100 граждани и общественици по повод излъченото в деня на детето – 01.06. 2019 г. – по bTV предаване „Карбовски: Втори план“ на тема „Системата, която решава кое е най-добро за детето ви: Трагедията на българския баща и неговото дете, отнето от ювеналната юстиция в Холандия.“

Във въпросното предаване журналистът дава публичност на историята на един български баща, който от пет години не е виждал детето си. Синът на интервюирания в репортажа мъж е изведен зад граница от майка му и след намесата на Интерпол е открит в Холандия. Холандският съд обаче отказва да се съобрази с решението на българския съд, който е дал родителските права на бащата и вместо да постанови логичното – синът да бъде върнат на бащата, решава за детето да се погрижи службата за закрила на детето в Холандия.

Разказът за битката на безсилния срещу холандската бюрократична държавна машина баща е покъртителен не само защото е лична трагедия на един българин, но и поради факта, че описаният случай не е изолирано явление. В предаването още веднъж става ясно, че често срещана практика е в „свободна” Европа деца да бъдат отвличани от семействата им под предлог, че държавата се грижи за най-добрия интерес на детето.

Но нека се върнем на темата за свободата за словото. След излъчването на предаването на тема „Системата, която решава кое е най-добро за детето ви: Трагедията на българския баща и неговото дете, отнето от ювеналната юстиция в Холандия“ над 100 граждани и общественици изпращат открито писмо до София Владимирова – Съвет за електронни медии, Атанас Генов – Асоциация на българските радио и телевизионни оператори, Вежди Рашидов – Комисия по култура и медии към Народното събрание, и БТВ Медия груп, с копие до Бойко Борисов – Министър-председател на Република България, Румен Радев – Президент на Република България, Цвета Караянчева – Председател на Народното събрание, Бисер Петков – Министър на труда и социалната политика, Екатерина Захариева – Министър на външните работи, Елеонора Лилова – Председател на Държавната агенция за закрила на детето, Сотир Цацаров – Главен прокурор на Република България, Мая Манолова – Омбудсман на Република България, Асоциация на европейските журналисти в България, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” към Министерство на вътрешните работи, Държавна агенция за национална сигурност, Посолство на кралство Нидерландия в България.

Желанието на тези над сто граждани и общественици, най-общо казано, е следното: държавните институции да направят необходимото, за да затворят устата на самозабравилия се журналист, който си позволява да разкрие трагедията на един български баща – трагедия, която може да застигне и други напълно нормални родители в свят, в който службата за закрила на детето има специални правомощия. В писмото се твърди следното: „Този материал дезинформира и всява необоснована паника сред българските родители и съдържа твърдения, които не отговарят на истината. Нещо повече: той е в противоречие с изискването да не се допускат предавания, внушаващи страх, ненавист, омраза и нетърпимост сред гражданите”.

Ако си позволим да разтълкуваме доводите на възмутените активисти в този кратък пасаж, ще установим, че според авторите на отвореното писмо „дезинформация”  е изнасянето в публичното пространство на фактите около едно престъпно деяние – отвличането на дете от държава членка на ЕС. Тази „дезинформация”, според разгневените активисти, всява паника сред българските родители, а е много важно българските родители да са спокойни и да не се притесняват от нищо, нищо че българската държава им готви Национална стратегия за детето, която представлява серия от планирани законодателни инициативи за предоставяне  пълна власт на държавата, и респективно на отделните чиновници, над живота на всяко дете и неговото семейство.

В текста на отвореното писмо става ясно, че тези над сто граждани и общественици са силно притеснени, че използвайки правото да говори, г-н Карбовски всява страх, ненавист и омраза в обществото. Сякаш ако детето на който и да е нормален човек  бъде отвлечено от която и да е институция на която и да е държава, такова деяние не би било повод за страх или за ненавист. При цялостния прочит на документа обаче се избистря и истинската причина за „основателното” притеснение на активистите – в предаването бащата на отвлеченото дете прави пряка връзка между насилственото отделяне на деца от родителите им и практиката същите тези деца да бъдат давани за осиновяване от хомосексуални двойки. Ето това вече е възмутително твърдение. Възмутително вярно твърдение.

Гражданите, автори на отвореното писмо, са така изпълнени с негодувание, че не просто изразяват мнение, а настояват за контрол над свободата на другите граждани, които не споделят техните идеи, да говорят, с което ясно разкриват тоталитарната същност на идеологическия си светоглед. Защитавайки собствените си права, те искат да отнемат правото на другия да има мнение.

 „Настояваме държавата да започне да работи в интерес на своите граждани, а не да бездейства, докато пропагандата и дезинформацията всяват страх в българското общество”, завършва отвореното писмо на възмутените граждани, чиито организации през последните години са всявали немалко страх в българското общество, внушавайки например, че повечето български мъже са насилници.

Ето непълен списък на някои от организациите, които стоят зад изготвянето на отвореното писмо срещу журналиста Мартин Карбовски: – Маргиналия, Национална мрежа за децата, Фондация „Конкордия“, Асоциация „Българско психоаналитично пространство“, Сдружение за педагогическа и социална помощ за деца ФИЦЕ–България, Център „Амалипе“, избран за представител на ромските НПО в Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, Институт по социални дейности и практики (ИСДП), Сдружение „Самаряни“, Сдружение „Каритас“ – Русе, Сдружение ЛГБТ – Пловдив и др. Може би вече сте чували за пропагандната и дезинформационна дейност на някои от тях.

В заключение: Темата за свободата на словото ще продължава да е актуална в обществено-политическия дебат, защото е тема за достойнството, вярата, мира, надеждата, свободната личност. Темата за свободата на словото е особено актуална в исторически момент като настоящия, защото някой отново иска да ни отнеме свободата. Този някой настоява държавата да задейства машината си, за да затвори устата на говорещите свободно. Този някой настоява да бъде ограничена свободата на словото. Този някои иска да заграби правата на другите. Но този някой няма да успее, докато има хора, които говорят и действат свободно, защото в крайна сметка силата на свободно заявената истина е по-голяма от оръжието на хомосексуалната идеологическа заблуда.

Публикувана в Блог

12 eu forum childrens rights 1Изразът „безумието на Запада“ бе невъзможен само допреди две-три десетилетия, а по време на комунистическия гнет Западът бе въжделеното място за всеки, който страдаше от потисничеството на червената партия. Дори и „сексуалната революция“ и все по-откриващата се голота на човешкото тяло (особено женското) от 60-те и 70-те години на миналия век някак си ни привличаха и ние не виждахме нищо лошо в това. Но това беше до едно време. До времето, когато разбирането за пола и секса се извъртя (т.е. изврати – същата дума) и западните политици решиха да наложат това разбиране на всички свои граждани; а като по-близка цел – и на всички народи по света.

Не се съмняваме, че разбирането за „правото“, прогласено от свободолюбците от епохата на Просвещението и социалните революции (особено Френската и Американската) отпреди няколко века, бе изключително постижение на човешката мисъл и на социалната теория, и от средата на 20 век нататък то бе практически въведено като законодателно определение във всички (или почти всички) конституции на западните демокрации. Обществата започнаха да разбират какво означава да упражниш правата си, особено когато те потискат, преследват или пращат в затвора без съд и присъда. Не можем да отречем, че идеята за „правото“ наистина допринесе за добруването на много народи.

Но защо го слагам в кавички? Ясно е защо: правото от миналите времена днес се изроди в „право“, което всъщност е криво. Защото днес една крива черта я нарекоха права, един крив път го нарекоха прав, един гнусен порок го нарекоха добродетел, едно зло да отнемеш детето от родителите му го нарекоха право на това дете, и т.н. И тъй стигам до темата на настоящото писание: какво означава „право“ по отношение на децата и защо западната държава постави себе си над най-важната обществена единица, която е изграждала човечеството още от времето на неговата поява – семейството?

Четящите блога на „Свобода за всеки“ са достатъчно осведомени и вече знаят отговора: правото е обществена функция, която се реализира само в група от хора, взаимодействащи си в хода на своя живот. С други думи, правото не може да принадлежи само на един човек, откъснат от връзките му с други хора. Правото, обаче, се превърна в „право“ (т.е. в криво), когато то бе абсолютизирано и отделено от обществената му функция, когато се заговори за „право“ на отделния човек или на отделна група от хора, без да се отчитат връзките с другите хора или с други групи от хора. Затова е повече от ясно, че „правото“ на хомосексуалистите, например, не може да бъде никакво право, тъй като то не отчита взаимовръзките на тази група с другите обществени групи, които имат друго разбиране за разврата, различно от това на развратниците, наречени хомосексуалисти.

12 eu forum childrens rights 2Но така се получи и с правото на детето: неговите права бяха откъснати от правата на семейството и като бяха иззети от държавата те бяха превърнати в абсолютни права – нещо като универсалните човешки права на ООН от 1948 г., но приложени спрямо детето без да се отчита връзката му с родителите, като на него се гледа като на собственост на държавата, която се разпорежда със съдбата му според своите виждания за право и криво, за добро и зло, за полезно и вредно и т.н. Но тъй като тези ценности вече имат обратен знак, съвършено ясно е, че и разбирането за правото (в случая правото на детето) е изкривено и е приело тъкмо противоположното си значение – от право то се е превърнало в потисничество, преследване, съдебно своеволие и т.н. Познати термини, нали? Само преди две-три десетилетия те имаха особено значение в живота ни, но при други режими и други социални експерименти.

И тъй, само преди два дена, 18 април, на Фейсбук страницата на Държавната агенция за закрила на детето четем: „Скъпи приятели и съмишленици, Държавната агенция за закрила на детето желае да чуе всички креативни и конструктивни мнения, що се отнася до проекта на Стратегия за детето 2019 - 2030 г.“ и т.н. От съобщението разбираме, че засега се отлага внасянето на документа в Министерския съвет, докато агенцията се „консултира“ с различните обществени групи у нас за плюсовете и минусите на предлаганата стратегия.

Не знам кои са „приятелите“ и „съмишлениците“ на тази агенция, но ако човек си направи труда да прочете коментарите относно стратегията за детето на различните социални платформи, ще разбере, че над 90% от пишещите са гневни и желаят да видят тази стратегия отхвърлена и забравена, защото тя по подражание на подобни западни „стратегии“ (разбирайте – насилие!) цели да откъсне детето от семейството, състоящо се от един мъж и една жена, и да го разглежда като субект на държавата, която единствено може да определи какви са неговите права и която, ако прецени че те са нарушени, може безцеремонно да ти го отнеме и да го прати в друго семейство, което уж по-добре ще се грижи за него, нищо че това „семейство“ може да се състои от „родител 1“ и „родител 2“ (т.е. може да бъде от гейове и лезбийки).

12 eu forum childrens rights 3Като разсъждава за „правата“ на детето, според както те се разбират от западните либерални демокрации и според както българската стратегия иска да ни ги представи, човек без много труд разбира, че не само „правото“, но и редица други социални явления също са представени в превратна (извратена) светлина: възпитанието на детето пряко е свързано с разбирането на държавата (а не на родителите!) за добро и зло, особена е връзката със сексуалното образование (т.е. „контролирано“ учене на разврат), т.нар. „патронажна грижа“ за детето е всъщност мониторинг на държавата върху живота на детето от раждането му до 3-годишна възраст, като критериите за „добро“ отглеждане се определят от социалните служби и родителите нямат думата по този въпрос, самите тези служби все повече придобиват неограничени права, на родителите вече се гледа като на потенциални престъпници, които малтретират (или имат възможност да малтретират) децата си, родителите постоянно са наблюдавани, следени и „докладвани“ дори и при най-тривиални търкания между тях и децата (помните ли случая със сладоледа, който родителите не купили на детето си и то им бе отнето?), и т.н. и т.н. Още много може да се каже за превратното разбиране на държавата относно живота на детето и на неговите родители.

Ами българската конституция? Колко конституционни положения тази стратегия би нарушила? Няма проблем, казват авторите ѝ, ще променим конституцията! Ами решението на Конституционния съд за Истанбулската конвенция, в която правилно бе видян джендърния ѝ контекст? И него ще преоценим, повтарят си радетелите за „правата“, ще прокараме джендърната идеология под други форми и по различни начини, тайничко си мислят те. С други думи, ще узаконим разврата и ще ви го наложим; ще гледаме на децата така, както ние искаме, и вас родителите няма да ви питаме, даже може да ви съдим и пратим в затвора.

12 eu forum childrens rights 4Не казвам, че няма проблеми в семейното възпитание и в отглеждането на децата, особено в някои обществени групи у нас. И тъкмо тези проблеми биха могли да залегнат в една стратегия, която същевременно трябва да се отърси от всичко онова, което европейските „другари“ се опитват да наложат на България. Но как да се отърси, като нашите представители от онази държавна агенция ходят по форуми и конференции в Брюксел и Страсбург и вдъхновени от „новото“ разбиране за днешните общества се канят да прокарат това разбиране и в България, нищо че народът не го приема и го осъжда. „Какво разбира народът“, казват си те, „ние най-добре виждаме какви грижи и защита са осигурени на децата в либералните демокрации“, продължават да си повтарят. На уебсайта на агенцията може да се прочете за участието на български представители в поредния форум за правата на детето (12-ти поред), проведен в началото на април 2019 г.

В тази връзка имам предложение, което отговаря на призивите на българските родители „не на потайностите“, „не на подмолните преговори“, „не на безличните решения“: нека всички онези, които ратуват за „правата“ на детето според западнолибералните идеологически институции (каквито някои у нас се опитват да наложат и на българското семейство), да излязат на светло – било по българската национална телевизия, било на обществени дискусии, било на даден политически форум – и да заявят открито и недвусмислено защо подкрепят превратната идея за закрила на детето и какво целят с онази стратегия. Щом целят да наложат на българското семейство разбирането за детето като държавна собственост, според както това се практикува в западните страни, и най-вече в порочния норвежки модел, който някои дават за пример (!), тогава г-жа Елеонора Лалова, председател на държавната агенция за закрила на детето, да заяви: „Нямам нищо против отнето от българско семейство дете да бъде осиновено от гейове“; г-жа Теодора Иванова, секретар на агенцията, да каже „И българско дете може да бъде дадено на „семейство“ лезбийки“; другите членове на агенцията - Станислав Пандин от „Връзки с обществеността“, Пламен Таков, директор на дирекция "Административно-правно и финансово-стопанско обслужване", Камелия Николова, главен директор на Главна дирекция "Контрол по правата на детето", Радиона Никова, директор на дирекция "Политики и програми за детето, стратегическо развитие и координация“, както и целият състав на агенцията, а това са 28 човека от различни институции, вкл. заместник-министри на различни министерства, управители на институти, директори на фондации и т.н. – също да се подпишат под заявления, в които се твърди, че детето е собственост на държавата и че само тя може да прецени как то да се възпитава и отглежда, че ценностната система на западните демокрации превъзхожда българската и българите трябва да я приемат, че анонимните обаждания (които могат просто да бъдат доноси) за „неправилно отглеждане“ на дете винаги имат приоритет пред действителното положение на нещата и правата на родителите, че джендърната идеология, намираща се в пряка връзка с т.нар. „права“ на детето, отговаря на интересите на българското семейство, че българските закони, които и така имат възможността да защитят децата, вече са негодни или пък не се изпълняват и затова има нужда от „стратегия“ за детето, и т.н.

Нека тези хора, а също така представителите на Съвета на детето (вкл. Ива Иванова, председател, Галина Вълчева, заместник-председател, и Даниела Стоева, главен секретар на Съвета) и представителите им по общини – това са 53-ма човека – да се явят пред народа и да повторят горните твърдения.

Ако не го сторят, значи и без публични изявления ще ни бъде ясно, че те стоят зад прокарваните от западните идеологически машини „права“ на детето и че работят за разрушаване на традиционното българско семейство, състоящо се от един мъж, една жена и техните деца. А ако публично заявят, че българско дете няма да бъде дадено за отглеждане от хомосексуалисти, че от български родители няма да бъде отнемано детето им, ако те го отглеждат според собствените си разбирания и то расте в нормална (за тях) обстановка, че държавата може да се намеси в живота на едно семейство само при установено престъпно деяние, но не и по отношение на възпитанието и отглеждането на собствените им деца (ако няма някаква злоупотреба спрямо детето), че сексуалното образование (особено за малките деца) е порочно и неприемливо за българската действителност, че джендърната идеология е противна на традиционната ценностна система на българина, и т.н. – тогава на целия народ ще стане ясно, че тези хора не са проводници на чужди интереси и че от никаква стратегия няма нужда, стига и наличните ни закони да постигат своите цели.

И тъй, господа и госпожи властимащи (т.е. вие, които вземате решения от името на народа!), кажете на народа, че сте българи и че българското стои над всичко, или му кажете, че този народ нещо бърка и вие по-добре от него знаете кое е добро за нацията ни! Ние пък, народът, от своя страна можем да споделим вижданията си по горните въпроси и да изпратим на посочения от агенцията имейл мнението си: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Същевременно се надяваме, че отложеното внасяне в Министерския съвет на онази стратегия не е подтикнато от предстоящите избори за европарламент, тъй че засега много да не се шуми и в онзи парламент да се наместят неолибералите, докато не сме се усетили.

Отново повтарям: изрично споменавам горните имена не защото предполагам, че те вече са „заразени“ от неолибералния вирус на западното разбиране за „правото“ и за „свободата“ (разбирайте – слободията), а защото ми се струва, че е време всеки, който взема решение от името на народа, да отговаря пред този народ. Тайно се надявам, че упоменатите лица всъщност ще вземат правилното решение за българското дете и за българското семейство.

Накрая ми се иска да направя един паралел на разглежданото тук с едно проучване на Националното географско дружество, което във вид на статия излезе вчера, 19 април, и в което се казва: „Всяка хапка храна, глътка вода и глътка въздух, които поемаме, е резултат от дейността на другите биологични видове на земята. Природата ни дава всичко онова, от което имаме нужда, за да оцелеем“. Това са думи на експерта Енрик Сала, който предупреждава, че ламтежът за имане, богатство и охолство, който неизбежно е съпроводен с унищожаване на природната среда и на биологичните видове, всъщност се обръща срещу нас, и че ако не вземем мерки, човечеството едва ли ще оцелее дълго на земята. А колко повече унищожаването на традиционните устои на обществата ще се отрази на човечеството? За вярващите е ясно, че грехът ще залее народите и че Антихрист ще воюва с Христовите последователи, но и за невярващите трябва да бъде ясно, че хомосексуализмът и джендерната идеология отразяват само повърхността на много по-дълбоки промени в обществата – поява на нови и непознати смъртоносни болести, промяна на човешката личност до степен на нейното обезличаване, промяна на обществения строй какъвто го познаваме днес и като последствие усилването на враждите между отделни социални групи, на войните, разрухата и унищожението на човечността и накрая на човечеството като цяло. Защото противенето срещу изконната човешка природа не може да остане безнаказано за онези, които сега не разбират какво правят. Но съм убеден, че здравият разум все още преобладава в повечето народи по света, които не само че няма да се подчинят на западнолибералните богопротивни идеологии и практики, но ще въстанат срещу тях и ще накарат и западните общества да си спомнят кой е човекът и какво е неговото предназначение на тази земя. Ако правим усилия да спасим планетата си, за да оцелеем, колко повече трябва да полагаме усилия да спасим човешкото в нас и да съхраним богоустановения характер на семейството, състоящо се от един мъж и една жена и техните деца, които са възпитавани и отглеждани от родителите си, а не от абстрактната или пък опорочената държава.

Бележка: Снимките са взети от уебсайта на Европейската комисия, където са поставени линкове към докладите от двата дена, 2 и 3 април 2019, първият е 6 часа и 22 минути, вторият – 5 часа. Мотото на форума е „Къде се намираме в момента и към какво се стремим в бъдеще“, а подтекстът е, че в момента правата на децата не се упражняват с необходимата сериозност, а в бъдеще всички деца по света трябва да имат едни и същи права и да бъдат защитавани от правителствата по всевъзможни начини с оглед постигането на целите им за построяване на „социалната държава на бъдещето“.

Публикувана в Блог

ivar mountbatten homosexual marriage smallНе-не, все още никой крал или кралица не са обявили дали са хомосексуалисти (перверзници, иначе казано), но озаглавих настоящото разсъждение за разврата като „кралски“, защото днес (19 юни 2018 г.) научихме, че и благородническите кралски особи не са нещо повече от обикновените хора, които са потънали в греховни пороци.

Но преди да начена разсъжденията си, нека погледнем двете снимки: на първата виждаме щастливо семейство с трите си дъщери (мнозина наричат подобно семейство „християнската норма“), а на втората виждаме двама мъже, поставили ръце върху раменете на една жена помежду им; разбира се, за втората снимка може да възникнат различни мнения относно какво всъщност изобразява тя. Но всичко по реда си.

ivar mountbatten homosexual marriage with his kidsЕто новината от днес, която е с доста дълго заглавие, взето от Дейли Мейл: „Първата хомосексуална сватба в кралското семейство: изключителната история на братовчеда на [Британската] кралица лорд Айвар Маунтбатен и „разкошния звяр“, за когото той ще се ожени, като ще бъде отведен под венчилото от бившата си съпруга, която напълно го разбира“. Е на това му се казва заглавие: и изчерпателно, и пълно с гнусотии! Този лорд, виждате ли, си бил щастливо женен и по някое време се развратил и станал хомо и решил да се разведе с обичната си съпруга и да се ожени за някакъв „разкошен звяр“ (какво ли му е разкошното на този „звяр“?!).

ivar mountbatten homosexual marriageИ тъй, съвсем накратко новинарската медия днес ни съобщава следното (цитирам откъси от новината, поместена в онлайн изданието на Дейли Мейл с днешна дата). Лордът, който се пада трети братовчед на британската кралица Елизабет (и който днес е на 56 г.), се жени щастливо преди доста години и от брака със съпругата си Пени имат три прекрасни деца; сам той казва: „Сватбата бе най-щастливият ден през живота ми“. Но изглежда с времето развратът у него се усилва все повече и стига дотам, че става все по-трудно да укрие от жена си хомосексуалните си наклонности и накрая ѝ казва откровено, че повече не може да живее с нея, защото е луд по „новата си любов“ Джеймс Койл. Срещнал го някъде на скиорски курорт в Швейцария и се „влюбил“ в него от пръв поглед.

Но ето кое е най-перверзното в историята: трите му деца по време на брака им с Пени – и трите момичета на 15, 20 и 22 години – били „много отворени“ млади хора и тъкмо момичетата предложили на майка си тя да отведе двамата влюбени към олтара за „венчавката“. Че лордът се е развратил, че жена му и тя приема разврата за ценност, това както и да е, но децата в днешно време да споделят същите възгледи и нрави – ето това е страшното! Когато за пръв път бащата казал на най-голямата си дъщеря, че ще се ожени (или омъжи) за друг мъж, тя му отговорила: „О, татко, това не е нещо за много размисъл, в днешно време това е нормално“.

При това Пени бързо се сприятелила и с новия „съпруг“ на бившия си съпруг, Джеймс Койл, който вече има за свои деца трите момичета. Джеймс я пита: „Ти си хубавица и всеки мъж би искал да те отведе до олтара, как тъй сега спокойно приемаш факта, че съм отнел съпруга ти“? На което Пени му отговаря: „Айвар страшно се промени като мъж през последните години и аз съм изключително щастлива за него. Той стана много по-мил, започна да готви много вкусно. Всички казват, че никога не са го виждали толкова щастлив, колкото е в момента. Радвам се за него и съм щастлива, че той те е избрал за спътник в живота си“. Не само Пени и дъщерите се радват за Айвар, но и всички роднини в кралската фамилия. А по време на едно парти приятел на Айвар казва: „Ако бях гей, със сигурност бих се оженил за Джеймс“. Т.е., такъв хубавец и разкошен мъж бил той! Айвар пък казва: „Още от осемгодишна възраст мъжете ме привличаха много повече от жените. Със сигурност зная, че това е в гените ми. Човек или е гей, или не е. Аз по природа съм гей“.

Разбира се, развратът е и в църквата: естествено, че двамата ще се „оженят“ в църква, където „бракът“ им ще бъде „благословен“. Боже Господи! Дори ме е срам да пиша това, което пиша тук, пък как хората го вършат, че карат и децата да приемат за нормално греха – умът ми не го побира. Пък и честно казано, дори и не искам умът ми да го побере. Защото разсъдъкът и съвестта ми, а също и вярата ми, ясно ми казват кое е редно и кое нередно, кое е бяло и кое е черно, кое е добродетел и кое е порок. Ми само погледнете снимката на тримата: двамата бъдещи „мъже-съпрузи“ и бившата съпруга – колко са щастливи! Лордът дори казва: „Ние сме забавна тройка. Но не в онзи смисъл (предполагам читателят разбира!), в никакъв случай не в онзи смисъл. Ние просто сме щастливи“!

Ех, че щастие се е паднало на тия хора! Боже опази!

Като „правило“ развратниците бяха преди всичко из средите на хората на изкуството (певци, художници, артисти и т.н.), сетне порокът се разпростря и сред другите обществени слоеве – обикновени хора, правителствени служители, военни и т.н., а от днес ставаме свидетели и на нов прецедент: кралските особи, които в християнска Европа най-често са били стожер на нравствеността и добродетелите, вече прегръщат „нормалните“ нови ценности. И други кралски особи – техни роднини – също приемат порока за нещо нормално. Не че кралските особи са нещо повече от обикновените хора, но все пак ролята им в обществата не е съвсем същата като тази на обикновените граждани. Ето защо вместо да кажа, че развратът приема човешки облик (защото няма друг на този свят, който да развратничи, освен човекът!), казах, че той приема кралски облик – издига се към пиедестала на онези, които много векове наред са отстоявали християнските нравствени норми и са ги въплътявали в живота на своите народи. А от днес вече ще наблюдаваме тъкмо обратното: от висотата на кралското си служение лордовете и графините (а може би и самите крале и кралици?) ще налагат новите си развратни разбирания и практики на своите народи и най-важното – на своите деца и на младите хора.

Какво да кажем? Знаем, че злото ще се увеличава, знаем, че „силите на този свят“ ще считат християните за ненормални и дори за врагове на държавата, знаем, че иначе Христос не би дошъл отново на земята да съди живи и мъртви – всичко това го знаем. Но как да отглеждаме децата си, като не знаем утре кой ще обърка ума им и ще ги накара да виждат в порока добродетел, а в добродетелта порок? Затова нека се молим Бог да ни пази, доколкото е възможно, и според нашето дръзновение в молитвите и в следването на Христос, и в края на краищата нека бъде Божията воля: ние пък трябва да сме сигурни за себе си, че в Съдния ден няма да застанем от лявата страна на Съдията, а от дясната Му страна.

Бележка: Снимките са взети от Дейли Мейл.

Публикувана в Блог