Ръководителят на щаба за справяне с коронавируса по време на пресконференция


На въпрос на журналистка по време на пресконференция на 20.03.2020 г., ще се предприемат ли мерки за ограничаване на посещенията и събранията в църквата, ген. Мутафчийски, ръководител на щаба за справяне с извънредната ситуация, кратко и дипломатично отговори, че са отправени „вербални“ предупреждения към църквата, но Св. Синод (на БПЦ) следва да вземе решение.[i] Ако това е коментар за православната църква, то същият може да бъде приложен и за протестантските вероизповедания.

Почти нескритото раздразнение на представителката на журналистическата гилдия от това, че църквите не са затворили врати и не са принуждавани да го направят, прозиращо в начина и обстоятелствата на задаване на гореспоменатия въпрос, ни помагат и ние да зададем въпроса: докъде ще стигнат налаганите ограничения във връзка с извънредното положение, въведено от парламента? В тази неясна и непрекъснато променяща се ситуация трудно може да се прецени кои ограничения на правата на хората са резонни и кои – прибързани и ненужни.

Правото на вероизповедание по чл. 37 от Конституцията (КРБ) не може да бъде ограничавано. Това право обаче е сложно съставно. В него се включва правото на свободна мисъл и убеждения, тоест – свобода на съвестта, формирането на вяра; правото на свобода на словото – да изразяваш публично и да комуникираш вярата си и убежденията си; както и правото на сдружаване – с регистрация на юридическо лице или без такава; и разбира се, правото на общи събрания за богослужения, четене на Библията, молитва, споделяне на свидетелства за действието на Бога в живота на вярващите и др. подобни.

Така правото на вероизповедание по чл. 37 от КРБ (или „правото на свобода на религията“, по терминологията на Европейската конвенция за правата на човека, чл. 9) се състои от няколко основни права – на свобода на съвестта, словото, събранията, сдружаването.

В същото време, ако бъдат ограничени събранията, които не са сред правата, неотменими дори и при военно и извънредно положение, то означава ли това, че събранията по религиозни причини следва да бъдат ограничени?[ii]  

Ето тук въпросът на антирелигиозно настроената журналистка придобива значение. Ще ограничи ли държавата богослуженията на църквата, в библейското послание на която хората намират насърчение, вяра, утеха в трудни времена, призив за помирение с Бога и надежда за вечен живот, или ще остави тази последна възможност за преодоляване на сковаващия страх да бъде като спасително въже за тези, които търсят спасение?

За успокоение на държавните ръководители, натоварени с нелеката задача да търсят решения в сегашната динамична и плашеща ситуация, този въпрос има своя отговор, и той не зависи от тях. В исторически план, в дни на епидемии, пандемии и световни кризи християните са били общност, която жертвоготовно дава от себе си нужното, а и с Божията помощ, да донесе посланието на утеха и надежда, но и на истина, чрез откровението за Спасителя Исус Христос.

За невярващите, които не могат да отидат на своите барове, футболни мачове, рокендрол и диско зрелища и забавления, някак остава неясно защо на християните трябва да им се позволи да продължат да се събират? Защо страхът, сковал народите и целия свят, не трябва да се отнася за християните? Отговорът е в посланието на църквата и служението на последователите на Христос.

В тази връзка, държавните мъже (и жени) могат както да помогнат, така и да попречат това важно и животоспасяващо послание да стигне до хората. Божието слово се е разпространявало в най-тежки исторически моменти и в непосилни за хората в света времена, изпитания и антихристки режими и е водило до спасение и духовна промяна на мнозина.

И не за срам, а за похвала на българските държавници, а и за пример на други държави и техните лидери, до момента първите правят правилния избор и съдействат на вярата в Бога и свободата на вероизповеданието да удържат победа над коварния вирус и страховете, които идват с него.

Така, съгласно новозаветното учение в Римляни 13 глава, управниците на България се явяват Божии служители, които се грижат не само за здравето на хората и за ограничаване на ефекта от заразата, но и за духовното добруване на народа, оставяйки вратите на църквите отворени като врати на надеждата.

На практика те вършат Божията воля в съгласие с Христовите думи, записани в ев. Йоан, шеста глава, стих 40:

Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден.

 

 

[i] Вж. тук за повече подробности: http://pastir.org/koga-shte-rabotyat-tsarkvite/comment-page-1/.

[ii] Конституция на България. Чл. 57. (3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37. Тези неотменими права са съответно: правото на живот, забрана на мъченията и жестокото третиране, правото на справедлив процес, неприкосновеност на личния и семеен живот, чест, достойнство и добро име, и правото на вероизповедание.

Публикувана в Блог