{loadposition user10}
И двамата християни трябвало да бъдат убити, но те оцеляват по чудо
10 октомври 2014 г., гр. Джос, Нигерия: новина на „Утринна звезда“*
Двадесет и осем годишният Адаму носи белег на тила си, който получил когато двама членове на ислямската групировка „Боко Харам“* се опитали да го убият (снимката вдясно – б.ред.).
Адаму е член на нигерийската „Църква на братята“* в град Гвоза, щата Борно, намиращ се в североизточната част на Нигерия, и той разказва пред представители на „Утринна звезда“, че през април 2013 г., когато работел на нивата си за боб, в своето село Мусари (в района на Мунгоно), член на бунтовническата групировка „Боко Харам“ приближил до него. „Той ми нареди да приема исляма и да се присъединя към наченатия от тях джихад с цел установяване на ислямска държава в Нигерия“, – казва Адаму (това е псевдоним, не публикуваме истинското му име от съображения за сигурност). „Отговорих му, че няма да се отрека от християнската си вяра, за да приема исляма. Тогава той си тръгна, без да каже нищо повече, а аз продължих да си работя на участъка.“
Бунтовническата групировка „Боко Харам“ се бори за установяване на строг ислямски закон (шариат) в цяла Нигерия.* „И тъй, два дена по-късно изведнъж се появиха петима други членове на „Боко Харам“. Казаха ми, че техен член им съобщил, че съм отказал да се отрека от християнската си вяра, за да се обърна в исляма, и поискаха да разберат, дали наистина съм отказал да стана мюсюлманин“, – продължава Адаму, като добавя, че им казал, че това е самата истина. „Тогава те заявиха, че ще ме убият, тъй като съм отказал да се отрека от вярата си.“
Когато Адаму не се подчинил на заповедта им да легне на земята, те го сграбчили и завързали краката му, а също и ръцете му отзад на гърба. „Притиснаха ме към земята и ми казаха, че ще направят смъртта ми мъчителна и бавна, тъй като не желаят да хабят патроните си за мен. Казаха ми също така, че няма да ми окажат честта да ми прережат гърлото, тъй като това е начинът, по който ритуално колят овцете си. Продължаваха да ме натискат към земята с лице надолу и същевременно започнаха да режат отзад врата ми. Кръвта започна да се стича, побелях като платно, а ножът разрязваше врата ми. Направиха ми голям разрез и ме оставиха тъй да си кървя.“
Адаму разказва, че лежал на земята няколко дни, като добавя, че оцеляването му било истинско чудо. По-късно разбрал, че бойците на „Боко Харам“ заплашили да убият всеки, който се реши да му помогне. „Едва след като бях откаран в болницата, разбрах, че насилниците от „Боко Харам“, които ме нападнаха в собствения ми двор, малко след като са ме оставили кръвта ми да изтече, докато умра, са отишли в селото и предупредили селяните-мюсюлмани, че ако някой посмее да ми помогне, ще бъде убит.“ Адаму разказва, че мюсюлманите от Мусари заплашили съселяните си със следните строги думи: „Заклахме един неверник на собствения му участък. Имайте предвид, че ако някой от вас се осмели да му помогне, той също се превръща в неверник и ние ще се погрижим той да бъде убит.“
Въпреки че съселяните му се бояли да му помогнат и да го спасят, все пак член на неговата църква се промъкнал в двора му и го намерил да лежи там, като все още бил жив, – разказва Адаму. „Той изтича обратно в селото и събра няколко други членове на църквата ни, които дойдоха на участъка ми и ме вдигнаха оттам,“ продължава той. Съселяните му го откарали в християнска болница в Камерун.
„Бях откаран в болницата на адвентистите в Коза, Камерун, където ме лекуваха в продължение на три месеца, преди да ме върнат обратно в тукашната болница в Джос. Лекарите ми казаха, че разрезът на врата ми е засегнал няколко нерва и вени, доставящи кръв на тялото ми, поради което ми бе много трудно да движа крайниците си. И досега продължавам да се уча как да движа ръцете и краката си.“
Адаму споделил също така, че преди да го нападнат на полето, бойците на „Боко Харам“ разрушили църквата им в Мусари, при което всички християни избягали от селото. „И в момента, докато ви разказвам това, няма нито един християнин в село Мусари. Ислямистите нападнаха християните и разрушиха църквата, в която се извършваха богослуженията, а пасторът ни и другите християни, общо около 120 човека, бяха принудени да избягат.”
През първите шест месеца на 2014 г. „Боко Харам“, както и други нападатели, са убили в Нигерия 1631 християни заради вярата им. Тази бройка представлява 91 процента от общия брой на убитите в страната християни за цялата минала година, според съобщения на представители на групата за защита на правата на човека, наречена „Юбилейна кампания“. През изминалата година заради вярата си в Нигерия са убити 1783 християни, съобщава „Юбилейна кампания“.Увеличаването на убийствата на християни през тази година съответства на увеличения общ брой на убитите, предимно от бойци на „Боко Харам“, за същия период: това са 4099 човека, което е с 975 човека повече от броя на убитите по време на нападения на религиозните екстремисти за цялата минала година; за 2013 г. този брой бе 3124 човека, твърди организацията.
„Боко Харам” в превод означава „западното образование е грях“ и това прозвище било дадено на насилниците от тази групировка от жителите на Майдугури, щат Борно.* Самата групировка нарича себе си „Джамаату ахлис сунна лидауати уал-джихад“, което се превежда „Събрание на народа на традицията с цел прозелитизъм и джихад“.* През ноември 2013 година Съединените щати определиха групировката като международна терористична организация.
Християните наброяват до 51.3 процента от 158.2 милионното нигерийско население, а мюсюлманите са около 45 процента,* като те живеят предимно в северните райони на страната.
Оцелял, въпреки куршумите, изстреляни по него
Насилията, които „Боко Харам“ извършва, се увеличават след 2009 година, когато групировката установява връзки с Ал Кайда, базирана в ислямския Магреб.* Един двадесет и девет годишен християнин от град Каури, щат Борно, който през декември 2012 година изпита върху себе си силата на оръжията на „Боко Харам“, казва, че ще покани нападателите си да вечерят с него.
Аюба (това не е истинското му име), който е женен и има три деца – на 7, 5 и 1 година, разказал пред новинарската агенция „Утринна звезда“, че е простил на въоръжените мъже, които го простреляли с три куршума. „Въпреки суровото изпитание, което претърпях в ръцете на нападателите от „Боко Харам“, искам да ви кажа, че не изпитвам омраза към тях“, казва той. „Ако днес видя някого от тях, ще го поканя в къщи и ще го нахраня. Исус Христос, нашият Господ, ни учи да обичаме онези, които ни ненавиждат.“
На 20 декември 2012 година Аюба и жена му работели на участъка си в село Майнари, граничещо с горския масив Самбиса в щата Борно, и по някое време той решил да се прибере вкъщи за почивка. Аюба с изненада забелязал два мотоциклета край дома им. „Спрях моя мотор край къщата и влязох вътре, и чак тогава слухът ми долови някакво движение отвън“, – продължава разказа си Аюба.
Той излязъл и тогава видял двама въоръжени мъже, членове на „Боко Харам“, които го попитали за името му. Когато им отговорил, те го попитали дали е вярно, че е християнин. Аюба им казал, че той е член на „Христовата Църква на нациите“.*
„От онова, което чувах от тях, разбрах, че трябва да са получили достатъчно информация за мен от съседите ми мюсюлмани в село Майнари. След като се убедиха, че аз съм този, когото търсеха, те ми казаха, че краят ми вече е дошъл. „Ти си отказал да станеш мюсюлманин въпреки усилията на братята ни мюсюлмани, които се опитваха да те убедят“, – каза ми единият от тях. „И си отказал да се отречеш от вярата си в Христос. Затова нямаме друг избор, освен да те убием.“ Едва сега Аюба си спомнил, че мюсюлманите в Каури на два пъти се опитвали да го направят мюсюлманин.
„Събрах сили и попитах въоръжените мъже защо искат да ме убият – нима само заради това, че съм християнин? Но вторият мъж ми каза, че съм неверник и че те не искат неверници да живеят сред мюсюлманите.“ След това насилниците поискали от него да им даде пари, а също така ключовете от мотора му. След като насила взели ключовете и измъкнали от джоба му 35 хиляди найра (равняващи се на около 212 щатски долара), те му наредили да легне на земята, тъй като искали да го застрелят. „Аз се съпротивлявах, но накрая те успяха да ме повалят и единият нареди на другия да ме застреля.“
Аюба чул изстрел и куршум пробил лявата му ръка, с която той се опитвал да прикрие гърдите си. Вторият изстрел бил насочен към корема му, който той прикривал с дясната си ръка, и куршумът пробил ръката му. „Убийците с почуда отбелязаха, че все още съм жив и се моля. Онзи, който нареди на съучастника си да ме убие, се ядоса, че не е успял да ме умъртви с двата изстрела от упор.“ Командващият с яд вдигнал оръжието си и стрелял по главата на Аюба.
„Никога през живота си няма да забравя тази случка: при третия изстрел куршумът одраска челото ми, и като рикошира, се заби в дясното ми рамо, вместо да прониже черепа ми“, казва той. „Аз възприех това за чудо, тъй като не можех да си обясня как трите изстрела, направени от упор, не можаха да ме убият и аз все още бях жив.“
Въоръжените мъже решили че е мъртъв и си тръгнали. „След около час жена ми се върна и ме завари на земята, където лежах прострелян”, – продължава разказа си той. „Аз все още можех да говоря, но състоянието, в което тя ме намери, я шокира и тя започна да плаче.“ Аюба ѝ казал да потърси помощ, но такава пристигнала едва след пет часа. Той бил прострелян около 15.30 часа, а съседът, когото жена му успяла да повика, дошъл чак към 20.00 часа.
Най-напред той бил откаран в Каури, а след това в болницата в Кондуга. Лекуващите лекари посъветвали жена му да го премести другаде, в случай че бойците на „Боко Харам“ го проследят и дойдат в болницата да го убият. Тя заедно с други роднини го прехвърлила в болницата на адвентистите в град Коза, Камерун, където лежал в продължение на три месеца; след това заминал за неизвестно място.
„Боко Харам“ разрушила сградата на „Христовата Църква на нациите“ в Каури, а християните избягали, – съобщава Аюба. „Някои вярващи загинаха по време на нападението на бойците на „Боко Харам“, а другите се видяха принудени да избягат в Камерун, където в момента живеят като бежанци“, продължава той. „Молех се насилниците на „Боко Харам“ накрая да познаят Христос, да се покаят за греха си срещу Църквата и да станат Христови последователи.“
* Вж. Редакционен коментар.
Публикува се с разрешение © 2014 www.morningstarnews.org.
Всички права върху превода на български език запазени.
Оригиналът на статията на английски можете да видите тук.
Редакционен коментар
За по-добро разбиране на описаните в статията събития предлагаме на читателите няколко коментара по ключови въпроси, засегнати в нея.
Няколко думи за Нигерия и исляма
Нигерия е федерална република, състояща се от 36 щати и един федерален столичен окръг; щатите са подразделени на 774 местни области. Страната е президентска федерална република, като отделните щати имат голяма автономия. По площ Нигерия е 9 пъти по-голяма от България, а по население – 22 пъти. Тя получава независимостта си от Великобритания през 1960 г., между 1967 и 1970 на нейна територия се разгоря кървава гражданска война, преминала по-късно към установяване на различни военни хунти между 1966 и 1979 г., и сетне между 1983 и 1998 г. Едва от 1999 г. насам демократичните процеси в Нигерия се усилват и страната поема пътя на установилата се в други африкански страни т.нар. „африкански тип демокрация“.
1999 е и годината, когато се усилва и ислямският елемент в страната, като в няколко северни щата е установен ислямският закон (шариата) за главен закон за юриспруденцията (законът, използван в техните съдилища), при това независимо от светската конституция на Нигерия и съпротивата на християните (към днешно време шариатът като закон на съдилищата е установен в 12 северни щата). От 2000 година насам зачестяват и стълкновенията между мюсюлмани и християни, в резултат на което хиляди вярващи са убити. Шариатът позволява на местни съдилища да издават изключително строги присъди, включително екзекуция за отстъпничество от вярата (от исляма). Отстъплението от исляма не само се счита за незаконно, но се наказва със смърт. По подобен начин се постъпва и с онези, които по какъвто и да е начин оскверняват исляма, пророка Мохамед или свещени за исляма обекти и предмети.
Например, на 16 ноември 2002 г. журналистката Исиома Даниел (която пише за модните течения в света и Нигерия) публикува статия за „Мис Свят“, където се разказва за поканата на 92 момичета да присъстват на модно шоу в столицата. В статията си тя споменава, че няма нищо лошо в подобно шоу и че дори Мохамед би се радвал на подобно нещо. Тези думи предизвикали огромни безредици в цялата страна, при което редакцията на медията била подпалена, над 200 човека убити и над хиляда ранени, повече от 11 хиляди човека станали бездомни заради подпалените им къщи, а самата Даниел се принуждава да избяга от страната. На 21 март 2007 г. тълпа ученици-мюсюлмани пребили до смърт в самото училище една учителка-християнка, защото един от учениците я обвинил, че се докоснала до чанта, в която уж се намирали свещени книги (включително корана) и по този начин ги осквернила. На практика убийствата на християни са почти ежедневна практика и е трудно да се опишат страданията на членовете на отделните църковни общини в Нигерия (ето и в неделята на 19 октомври 2014 г., при нападение са убити 31 християни, включително двама пастори и техния син).
Трябва да се отбележи, че насилията на мюсюлмани срещу християните имат еднаква природа във всички страни, където ислямът е религията на мнозинството и където има и малцинствена група християни, например в Пакистан, Иран, Египет и т.н. Конкретно за насилията срещу християните в Нигерия на български език може да се прочете повече тук, а за преследванията на християни в други над 40 страни в света може да се прочете тук.
„Боко Харам“
„Боко Харам“ е военизирано ислямско движение, базирано предимно в североизточната част на Нигерия, чиито членове са получили подготовка и средства от Ал Кайда в ислямския Магреб. Названието му се превежда като „западното образование е забранено“ или „западното образование е греховно/грях“ и от него се подразбира, че според движението, западната култура, в чиято основа стои образованието, е вредна. Затова тя е забранена за мюсюлманите, които не трябва да допускат греховните практики на Запада в своя живот. За поддържане на правата вяра и на нейните ценности „Боко Харам“ се бори за установяване на шариата (ислямския закон) в Нигерия и отвъд страната, като смята, че само този закон може да опази ислямските ценности и не трябва да допуска западното влияние сред мюсюлманите. „Боко Харам“ е название, което е дадено на групировката от местни жители в Нигерия, докато тя самата приема за себе си названието „Джамаату Ахлис Сунна Лида-ауати Уал-джихад“, което в превод означава „поддръжници на учението на пророка (Мохамед) за прозелитизма и джихада“ (възможно е и тълкуванието на това название според посоченото в тази статия „Събрание на народа на традицията с цел прозелитизъм и джихад“).
През ноември 2013 г. „Боко Харам“ бе определена от Съединените Щати като терористична организация. Терористичните й дейности се активираха от 2009 година насам, особено от 2010 г. Смята се, че досега „Боко Харам“ са убили над пет хиляди човека, предимно християни, като само през първата половина на тази, 2014 година, техният брой е около две хиляди. Това още веднъж посочва изключителното активизиране на набезите на групировката и невъзможността нигерийското правителство да се справи с нея. Нападенията им се осъществяват преди всичко в североизточните части на Нигерия, но също така в централните и разположените на север от централните области на страната. Броят на бойците на „Боко Харам” се оценява различно и той варира от няколкостотин до няколко хиляди. От 2010 година насам (до август 2014 г.) повече от 650 хиляди човека са принудени да напуснат застрашените от групировката райони, като само от май 2014 г. насам броят на изселниците е нараснал с 200 хиляди човека (срв. тук)
Повече подробности за „Боко Харам“ можете да научите тук.
Църквата на Нигерия
Нигерийците оценяват демографското състояние на страната, като приемат, че около 50.5% от населението са мюсюлмани и около 48.2% са християни. Мюсюлманите живеят предимно в северните щати на страната, а християните – в централните и южните щати. По-голямата част от мюсюлманите са сунити, а по-голямата част от християните са англикани. Това процентно съотношение навярно е по-ниско, тъй като немалко нигерийци все още се придържат към местни култове и вярвания.
Като цяло църквата на Нигерия се определя като англиканска църква, която е втората по големина англиканска провинция на Англиканското съобщество (след англиканската църква на Англия). Членството ѝ се определя на над 22 милиона вярващи. От 2002 година насам църквата на Нигерия е организирана в 14 провинции, а броят на епископите от 91 през 2002 година вече надхвърля 160 (161 през януари 2013 г.). На практика англиканизмът и протестантските църкви съставляват около 74% от християните, 25% от тях са католици и около 1% принадлежат към други деноминации, включително православната църква.
Споменаваната в статията „Църква на братята“ на Нигерия е най-голямата църковна община на тази деноминация в света с брой на последователите ѝ почти един милион вярващи. Нигерийското название на църквата е „Хауса Екклезиар Янува а Нигериа“, означаващо „Църква на децата на една и съща майка“. Макар корените ѝ да са баптистки, днес тя е възприела немалко евангелски черти, а от друга страна се наблюдава по-устойчива роля на църковната йерархия – нещо, което по принцип не е характерно за основаната в началото на 18 век „Църква на братята“ в Германия.
„Христовата Църква на нациите“, към която принадлежи вторият описан в тази статия изповедник на вярата, е една от най-големите църковни общности в Нигерия с общ брой на последователите ѝ около 2 милиона вярващи. Предишното ѝ название е „Христовата Църква на Нигерия“, докато сегашното показва, че тя е църквата на всички народностни групи в страната и извън нея. Щаб квартирата ѝ се намира в Джос, главният град на щата Плато. Тя се отнася към реформираната църква и член на икуменическия съвет на реформираната църква, световния съвет на реформираните църкви, както и на Световния съвет на църквите.
Повече подробности за църквата на Нигерия можете да научите тук.
„Утринна звезда“
Новинарската агенция „Утринна звезда“ (Morning Star News) е независима медия, която оповестява новини за преследваните християни по света. Основана е неотдавна, през септември 2012 година, но за две години тя натрупа твърде голям опит в обективното, навременното и изчерпателното осветляване на проблемите, с които се сблъскват християните, особено живеещите в мюсюлмански страни. Чрез такова осветляване на проблемите агенцията цели да даде сили на християните да продължат борбата си срещу потисниците и да ги увери, че международната общност стои зад тях и непоколебимата им християнска вяра. „Утринна звезда“ разчита на опитни професионалисти, на ветерани-журналисти, на църковните общности и на отделни хора, и това ѝ позволява да остава независима и максимално обективна. Тя се издържа само от дарения и новините ѝ се разпространяват напълно безплатно, като достигат до своите читатели, до правителствата, агенциите по човешките права, църквите и всеки, който оценява огромното значение на християнската вяра за бъдещето на света.
Повече подробности за агенцията можете да научите тук.
Бележка: За получаване на повече сведения за разглежданите теми съзнателно посочвам английски източници (включително Wikipedia), тъй като статиите на български език, включително българската уикипедия, са твърде остарели и данните в тях не съответстват на сегашното състояние на нещата, защото, за съжаление, уебсайтовете не се обновяват редовно.
